Студентски номер Същност и развитие на понятието 'психофизично'
Единство на психическото и физическото в различните видове дейност
Изтегляне 26.69 Kb.
|
| Единство на психическото и физическото в различните видове дейност
В спорта и другите човешки дейности определящо значение винаги са имали и физическото и психическото. В нашето съвремие обаче структурата на човешките дейности е претърпяла значителна промяна, като физическата дейност все повече отстъпва място на психическата. Докато в миналото генерирането на почти цялата енергия се е падало на физическите усилия, то в настоящето физическата дейност все повече намалява за сметка на психическата дейност. В ерата на научно-техническата революция почти цялата енергия на Земята се произвежда благодарение на технологиите. Съвременният човек е лишен от двигателна активност още от ранна детска възраст. Усилията на хората в нашето съвремие са насочени много повече към развитие на психическото - усвояването и прилагането на научно-техническите постижения. Това нарушава единството на психофизическата структура на дейността, което от своя страна води до различни психични нарушения и заболявания. В исторически план, схващанията за същността на човешката дейност търпят изменения. Според Декарт, съществува само вътрешна дейност. Други психолози разглеждат дейността само като външна (физическа или практическа). Най-правилни са съвременните схващания за психофизическото като единство на вътрешната и външната дейност, тоест единство на психичното и физическото. Външните въздействия се пречупват от вътрешното или психическото състояние на субекта, което води до адаптирането му към външните условия. Според съвременните схващания, физическите дейности са осъзнати и имат предметен характер. Външните процеси търпят трансформиране в съзнанието на човека. Усещането за външни действия причинява импулси в нервната система, които достигат главния мозък по два пътя: лемнисков, свързан с кората и екстралемнисков, свързан с подкорието. Двата вида импулси пристигат с различна скорост до главния мозък. На базата на миналия опит на човека и психическата и физическата му готовност в дадена ситуация се формира вътрешната готовност за адаптация към възникналите нови външни условия. Външните условия, от своя страна, изискват прилагането на практически действия, които се определят от външната физическа готовност. А. Леонтиев отбелязва, че вътрешната и външната дейност имат общ стореж. Според него откриването на общността в структурата на вътрешната и външната дейност е едно от най-значимите открития в съвременната психология. Външната дейност е водеща за формиране на структурата на различните дейности. При промяна на външните условия,човек трябва да се адаптира, като това се отразява на формирането на вътрешната дейност. Физическият аспект на индивида е предпоставка за проявление на психическия аспект. Външната практическа дейност може да се разглежда като физическа готовност, която зависи от различни фактори, между които: натрупан опит и умения, тип нервна система, усвоени знания и т.н. Изводът, който се налага от всичко казано дотук е, че щом структурите на външната и вътрешната дейност съществуват в единство, то психическата и физическата готовност също се намират в единство. Психофизическата активност е функция на психофизическата готовност. Изтегляне 26.69 Kb. Сподели с приятели:
|