СПОСОБНИ ЛИСА ТЕ ДА ПРОМЕНЯТ

жреци ли Оттогава нищо съществено не е привнесъл никой в схемата на управлението. Днес няма осмисляне на механизма на общественото управление в земните държави Не е тъй просто да се убедя в това, ти се опитай да разкажеш всичко по реда му Ще се опитам всичко ред поред дати разкажа, а ти пък се опитай да го разбереш * *
— Преди десетки хиляди години, когато този свят все още не познавал величието на Египет, когато не съществувала все още държавата Египет, човешката общност била разделена на много племена. От обществото хорско, отделено по закони свои семейство живяло, праотецът с моята прамайка. И всичко, което на тяхната полянка ги обкръжавало, било като при първоизточниците в Рая. И две слънца си имала красавицата, моята прамайчица. Едното, което светело и всичко със зората към живот събуждало, а второто нейният избраник.
Тя първа ставала с утрото и се изкъпвала в реката, изгревната светлина се сгрявала, самата тя на всичко радостта на светлината подарявала и чакала. Очаквала кога ще се събуди той, любимият. Той се събуждал, първия му поглед ощетя улавяла. Щом погледите им се срещали, всичкото наоколо замирало. Любови трепет, нега и възторг в себе си с възхищение пространството събирало. В грижи радостни денят минавал. И винаги баща ми се заглеждал замислено във всеки слънчев залеза после пеел.
Със затаен възторг тя в пеенето се заслушвала. Тогава още не разбирала прамайчицата моя, как вплетените в песента слова образ формирали, и нови необичаен. За него й се искало все повече да слуша и сякаш, чувствайки желанието нейно, баща ми пеел всеки път,
рисувайки черти все по-ярки и необичайни. И образът незримо започнал да живее между тях.
Веднъж, като се събудил сутринта, не срещнал моят прабаща както обикновено погледана Любовта, но това него учудило.

Спокойно станал, тръгнал изгората. В закътано местенце той видял притихнала моята прамайчица.
Стояла тя към кедър прислонена. За раменете я прегърнал тъй притихнала баща ми, но тя не вдигнала към него погледа си влажен.
Той лекичко докоснал с пръсти нейната сълзичка, от очите й по бузата пробягала, и нежно казал Аз знам, за него мислиш ти любима моя, но не евината твоя.
Незрим е образът от мене сътворен. Незрим, но по-любим за теб от мен. Ти нямаш затова вина, любима моя. Сега аз тръгвам. При хората отивам. Успях да разбера как образи прекрасни се творят. Ще трябва да разкажа затова на хората. Ще могат да узнаят всички, туй което зная аз. И образи прекрасни в първосъздадената градина хората ще доведат.
Защото във Вселената не съществува нищо по-силно от субстанциите на образите живи. Образът, от мене сътворен, успя да победи дори и твоята Любов към мен. Сега ще мога аз велики образи да сътворявам и на хората ще служат те.
Треперели на моята прамайчица и раменете, и гласът й, а тя прошепнала Защо, любими мой, си сътворил от мене толкова обичания образ Той е незрима видимият ти отиваш си от мен. Та нашето дете в мене вече мърда. Какво ще му разкажа за баща му Прекрасен свят ще сътворят онези образи прекрасни.
Подрастващият син ще си представи и образа на своя татко. Успея ли да съм достоен на образа, представен от сина ни, тогава той ще ме познае. Но ако не бъда, ще си остана настрана, за да не преча на стремежа негов към прекрасното и на мечтата му.
Тъй неразбран от моята прамайчица си тръгнал моят прабаща.
При хората отишъл. Отивал с великото откритие. Вървял вимето на всички свои бъдещи деца, в стремежа си да сътвори прекрасен свят за всички.

79

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: