Сътворение

който твойто чедо ще расте. Кажи ми, юноша, кога избраницата ти ще го роди Избраница в гората аз си нямам. А там светът е толкова прекрасен. И множество приятели си имам. Но не познавам тази, която би поискала да дойде с мене в моя свята аз не бих могъл да го оставя Нищо, дори все още да не виждаш своята избраница прекрасна, то затова пък имаш време за бъдещото си дете света по- радостен, макари малко да направиш Ще се стремя аз към това като баща ми Вече ти не си дете. Тече в теб кръвна героя, на поета бъдещи певеца. Ти разкажи на хората засвоя свят прекрасен. Хайде двамата с теб да запеем Та кой би пял, когато твоят глас звучи, поете и певецо Повярвай ми, младежо, и ти ще можеш също тъй да пееш. Аз ще изпея първия, а ти след мене следващия стих. Само че посмело ми припявай ти, поете.
От кулата висока запял тогаз баща ми. А над главите насъбраните подхванат бил от ехото летящият му глас — с ликуване нареждал стиховете:
Аз ставам, утрото ми се усмихва…
А от тълпата долу изведнъж друг глас звънливи чист, макари плах все още, продължил:
Аз си вървя, а птиците ми пеят…
Така след бащината строфа, звучала тази на сина, понякога се сливали в единство гласовете и песен звънка за радостта звучала:
Тоз ден не свършва никога и обичам все по-силно и по-силно аз.

И вече с възторг решителен посмело юношата продължил:
По слънчевия път с походка лека ще вляза аз в гората на Отеца.
Пътеката аз виждам, но краката си не чувствам, но щастието няма край.
Аз помня, всичко тук съм виждали преди:
небето и дърветата, цветята.
Но погледът бе друг — пълен с обида и тъга.
А ето сега навсякъде си Ти!
И всичко Пак е същото, звездите, птиците, но иначе го гледам аз — няма я тъгата не познавам злобата.
Хора, всички ви обичам аз!
Все по-тихо певецът на кулата пеел. Гласът му скоро замлъкнал.
Олюлял сено се удържал дори успял на хората да се усмихне. Докрай внимателно той слушал гласът на неговия син как крепнел. На неговия син — певец, стоящ там долу сред тълпата.
Когато свършила се песента, стоящият на кулата баща помахал с ръка, прощавайки се с хората. Да се скрие от хорските очи, спуснал се по стълбата надолу. Слабеещ, губейки съзнание, докрай напрягал своя слух. Тогава чул той думите, ветрецът ги довял — какво прошепнала горещо красавица млада на певеца, неговия син Младежо, ти ми разреши, аз моля те, ти разрешими След теб, с теб в света твой толкова прекрасен аз ще вляза…
На каменните стъпала в зазиданата кула съзнанието губели умирал с усмивка бащата. С последния му дъх прошепнали устата:
„Ще се продължи родът. Между деца щастливи и ти бъди щастлива, ти,
любима моя Словата му прамайчицата моя чула със сърцето си. А
после хилядолетия поетите повтаряли словата от песните на моите бащи. Слова и фрази от онази песен се пораждали сами между поетите в различните страни. Ина езици най-различни те звучали. Прости словата Истината носели, успявали през постулатите да се промъкнат.
Ето и днес те пак звучат. А който разшифрова редовете, не сума си, а със сърцето си, той много ще познае.

89
— А в другите песни, които от кулата е пял баща ти, имало ли е особен смисъл Защо е дал дори живота си заради песните Баща ми, Владимире, много образи в свойте песни е създал.
Те после и държавата са построили, и дълго сая пазили. Жреците,
потомци на първите жреци, с тяхна помощ множество религии създали, властта заграбвали в различните страни. Едно обаче те не знаели — ако образите с цел користни използват, завинаги не могат да им служат. И образите силата си губели у тези, които се опитвали на гордостта си да ги подчинят. Които Чакай, чакай Анастасия. Нещо не съм в състояние да разбера за образите Простими, Владимире, за неясното ми изложение. Сега ще се отпусна и ще се съсредоточа — за най-важна от всичките науки,
подред щети разкажа. Нарича се наука за образността. От нея всички и древните, и днешните — науки тръгват. Жреците на много части сая разделили — за да могат главното завинаги да скрият, властта над всичко земно вечно да запазят, предавайки на своите потомци устно знанията си за нея в храмове подземни. И толкова са се стремили засвоите потомци само да я съхранят, че е останала една хилядна от нея за днешните жреци едва. Тогава, когато всичко е било в началото,
жреците много повече успявали А как започнало тогава Разкажи ти от началото Да Да, разбира се. Аз нещо пак се развълнувах. Подред за всичко трябва да разкажа. Започнало е осъзнаването на оназ наука от песните, които звучали са от кулата.

90

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: