Сътворение
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Andy-Andrews - Poslednijat zhoker - Kogato vsichko e veche izgubeno... - 10007-b
| НАЧАЛОТО НА ТВОРЧЕСТВОТО — Представи си началото. Още я нямало Земята още материята не отразявала вселенската светлина. Но както и сега Вселената запълнена била с огромно множество енергии различни. И същностите живи с енергиите са мислели, творили в тъмнина — не име трябвала тогава външна светлина. Те вътре в себе си са светели. Във всяка същност всичкото било — и мислите, и чувствата, и на стремежите енергията. Но все пак имало е в тях различия — във всяка същност една енергия преобладаваща над другите била. Както е сега — има във Вселена същност разрушаваща и същност, създаваща живот. И множество отсенки разни, подобни на човешки чувства, имало у другите. И никак помежду себе си не можели онези същности да се докосват. Във вътрешността на всяка същност наличността на множество енергии създавала движение ту вяло, ту мълниеносно. Създаденото вътре в себе сив себе си веднага се унищожавало. Пулсацията им на Космоса не повлияла, тя видима за никого изобщо не била и всяка същност смятала, че е в пространството Една! Неясността на тяхното предназначение не позволявала творение безсмъртно да направят, що би могло удовлетворение да им даде. И затова в безвремието и в безкрайността пулсацията продължавала, но липсвало всеобщото движение. И изведнъж, като импулс, общуването ги докоснало — в необятната Вселена всичките и едновременно! И сред живите комплекси от енергии един внезапно всички други озарил. Дали бил стар, или пък много млад, не може да се каже с обичайни думи. Дали от вакуума бил възникнал, или от всичките искри, ний можем да си мислим затова, но то изобщо не е важно. Тоз комплекс приличал силно на човек — на днешния човек Подобен бил на второто му Аз — нематериалното, на вечното и святото му „Аз“. За първи път енергиите живина стремежите и на мечтите негови започнали да се докосват леко до всички същности вселенски. И той самият толкова разпален бил, че всичко във Вселената раздвижил. За пръв път прозвучали във Вселена и на общуването звуците. И ако тези първи звуци се преведат в съвременни слова, тогава бихме ний почувствали на въпросите и на отговорите смисъла. От всичките страни на необятната Вселена един въпрос, от всички вкупом произнасян, към Него едничък се стремил Какво желаеш толкоз пламенно кажи — питали всички. А той в отговор уверен в своята мечта Съвместното творение и радостта за всички от Неговото съзерцание Що би могло да донесе за всички радост Рождението Рождението на какво Самодостатъчност отдавна тук у всеки има Рождението, в което частичките от всичко ще се включат ведно Как може ведно да се съединят и разрушаващите, и създаващите всичко Като енергиите противоположни в себе си отначало ще се уравновесят Кому по силите ще е това На мен Но има и енергия на съмнението. Съмнението щете посети и теб мигом ще унищожи. Ина частички малки тебе ще разкъса множеството от енергии различни. Противоположностите никой ведно не би могъл да удържи Но има и енергия на увереността. Увереността и съмнението, щом са равнище помогнат на точността и на красотата за бъдещото сътворение Как би могъл ти себе си да назовеш Аз Бог съм. Ще приема всичките частички на вашите енергии в себе си. И аз ще устоя И аз ще сътворя На цялата Вселена творението радост ще донася! От цялата Вселена всички същности едновременно изпуснали в Него своите енергии. И всяка се стремяла над всички да преобладава, и в новото като върховна да се въплъти. Така започнала великата борба на всичките енергии вселенски. И нито мярка за обемни величина за време има, които да определят мащабите на таз борба. Спокойствие настъпило едва тогава, когато всички посетило осъзнаването, че нищо не ще може по-високо и по- силно да бъде от една енергия вселенска — от енергията на Божествената му мечта. Владеел Бог енергията на мечтата. И вътре в Себе Си Той всичко възприе, и балансира, и се усмири, започна в Душата да твори. Когато още в Себе Си творенията бъдещи създавал, с такава скорост всеки свой детайл извайвал, че никакво определение не би могло да се даде за него, с всичко Той взаимовръзката осмислял за всяко от отделните творения. И правел всичко сам в тъмнината на необятната Вселена. Сам ускорявал в Себе Си движението на всичките енергии вселенски. А тях пък неизвестността ги плашела. И всички се стремели да бъдат по-далече от Създателя. Така Той се оказал сам във вакуум. И Той се разширявал. Царял мъртвешки студ. Наоколо уплаха, отчуждение. А Той единствен изгреви прекрасни вече виждали чувал песните на птиците, усещал аромата цветен. Със свойта огнена мечта създавал сам творенията Си прекрасни Ти спри — Му казвали, — във вакуум си, сега ще се взривиш! Как успяваш всичките енергии да удържиш в Себе Си На Теб не Ти помага нищо да се свиеш, сега единствената участ е да се взривиш. Но ако имаш още мигновения, Ти спри и бавничко енергиите си творящи разпусни. А Той отвърнал Не ще предам аз моите мечти Заради тях ще продължа да се сгъстявам и Своите енергии да ускорявам. Мечтите Мои В тях Аз виждам мравчица бързак как тича, как в полет дързък учи синовете да летят орлица. Бог ускорявал в Себе Си с енергия незнайна движението на енергиите в цялата Вселена. В Душата Негова в зрънце вдъхновението Му ги сбирало. И изведнъж почувствал Той докосване. От всичките страни, отвсякъде, то с някаква енергия незнайна Го опарило в миг, отдръпнало се, с топлината си от разстояние Го сгрявало и снова сила неизвестна Го изпълвало. И всичко, що там вакуум било, се озарило изведнъж в светлина. И звуци нови прозвучали в цялата Вселена, когато Бог попитал с възторг нежен: 11 — Коя сити Каква енергия си? Мелодията насловото Той в отговор дочул На Любовта и вдъхновението енергията аз съм В мен частичка Твоя има. Единствена е тя, ненавистта, презрението и злобата способна е да сдържа Ти Бог си, Твоята енергия — мечтата на Душата Ти — успя в хармонията да приведе тук всичко. Ако действително частица моя е помогнала на нея, аз моля те тогава Ти да ме изслушаш. О, Господина мен Ти ще успееш да помогнеш Какво ти искаш Защо докосна ме с твоя огън, с цялата мусила Разбрах, че съм Любов. Не мога аз с частица искам цялата да се отдам на Твоята Душа. Знам, не ще ме пуснеш цялата — да не нарушиш хармонията на доброи зло. Но затова пък ще запълня вакуума около Теб със себе си. Ще сгрея всичко вътре и около Теб. Вселенски студ, мъгла до теб не ще достигнат Какво ли става тук Какво Ти засия по-силно! — Не аз самата, Твоята енергия е туй Това е Твоята Душа Тя само в мен се отрази. И в Твоя Дух се връща отразена светлината. Отчаяно и устремено, възкликнал Бог от Любовта тъй вдъхновено В Мен всичко толкова се ускорява, бушува всичко в Мен. О, колко е прекрасно вдъхновението И нека тъй да бъде И нека да се сбъднат на Моята мечта творенията, светещи от Любовта! |