Безсмъртен твоят род ще стане. Нали добрите спомени връщат отново душите на Земята Я почакай А гробищата Те изобщо ли не са ни нужни Владимире, та гробищата днес приличат на места отходни,
където се изхвърля всичко, което е ненужно. Дори във времена не толкова далечни телата на умрелите погребвали в гробниците на рода,
в храмове и в параклиси. И само заблудените, безродните били извозвани извън пределите на селищата. От времена далечни е останал единствено тоз ритуал изопачен — да правят
помен за умрелите след три дни, после девет, четиридесет, половин година, година, а после…
После само на ритуала се отдава дан. И тъй постепенно се предавана забрава умрялата Душа от тези, които днес живеят. И живите нерядко се забравят, когато своите родители децата изоставят, от тях в далечни краищата забягват. И при това вината не е в децата. Те бягат,
интуитивно усещайки лъжата на родителите и безнадеждността засвоите стремежи. От безизходицата бягат и сами в същия капан попадат.
Така е
подредено всичко във Вселената, че в материално тяло първи се прераждат онез души, които от добрите спомени се викат от
Земята. Не ритуалът, а искрените чувства. Те ще се появят тогава вживеещите на Земята, когато с начина сина живот починалият за себе си приятен спомен ще остави когато спомените за него не са ритуални, а действени и материални.
Сред множеството други човешки и вселенски планове, на битието човешкият материален план не по-малко значение има и отношението ни към него би следвало да бъде внимателно, грижливо.
И от
телата на родителите, погребани в горичката, от техните ръце садена, цветя, тревички ще израснат, храсти и дървета. Ти ще ги гледаш и ще им се наслаждаваш. С късчето Родина, от родителска ръка отгледано, ще се съприкосновяваш всеки дени ще общуваш подсъзнателно с тях и те с тебе ще общуват. Нализа ангели-хранители си чувал Да Онези ангели-хранители, далечните и по-близките родители,
ще се стараят да те пазят. След три поколения душите им отново на
Земята ще се преродят. Но и когато те не са в земната материя,
енергиите надушите им са твойте ангели-пазители и всеки миг охрана
са ти те. Ина имота народа ти, на твоята земя, с агресия не ще успее никой да пристъпи. Енергията на страха във всекиго я има. Тя в агресора ще се събуди и много болести ще се родят в него, вследствие на стреса. И те впоследствие ще го унищожат Впоследствие, а дотогава той може да извърши много пакости Кой ще поиска да напада, Владимире,
ако Знае, че неизбежно ще е наказанието А ако не знае Сега това интуитивно знае всеки Добре, нека допуснем, чети си права за агресорите, ас приятелите как да бъде Например искам да поканя своите приятели.
Ще дойдат те, а изведнъж наоколо ще почне всичко да ги плаши На твоите приятели, чиито помисли са чисти, всичко обкръжаващо ще се зарадва, както и самият ти. И тук за пример кученцето може да послужи. Когато
при хазяина пристига гост,
приятел, не ще го пипне верният ти страж. Но щом агресорът напада,
тогава песът верен е готов в смъртоносен бой да влезе с него Ина земята — твоята Родина — целебна ще е всяка мъничка тревичка за теб и за твоите приятели. А полъхът на вятъра целебния прашец за вас ще носи от цветята, храстите, дърветата. Ина предците твои ще бъде с теб енергията. И в предусещане на сътворение планетите ще чакат твойте разпореждания.
И взорът на твоята любима през вековете ще се отразявана всяко цветенце прекрасно в листенцата. През хилядолетията нежно с теб ще си говорят твоите деца, възпитани от тебе. И ти ще се въплъщаваш в нови поколения. Със себе си сам ти ще разговаряш, сам себе си ще възпитаваш. И ще създаваш с Родителя синови сътворения. В твоята
Родина, в твоето пространство на Любов, енергия Божествена ще заживее — Любовта!
Когато в тайгата Анастасия
говореше за имота народа, от интонацията нагласа йот нейната увлеченост ми секваше дъхът. А
после, след като заминах и написах тези редове, аз честичко си мислех:
„Действително ли е чак толкоз важно всеки да го има И как наричат я това късче своя Родина Действително ли е възможно с последния си дъх родителят да възпитава детето си пораснало Наистина ли е възможно с помощта на имота народа да говориш с родителите си и
Техните енергии да пазят теб, духа и тялото ти Итака се случи, че животът сам случайно всичките съмнения разпръсна. Случи се така…