Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
Актьорският съставНещо ти просветна, когато чу детската песничка: „Весело, весело, весело, весело, животът е само сън“. Заподозря, че може би си пеперуда, която сънува, че е човек, или още по-лошо: мозък в стъкленица, който възприема гледки, звуци, миризми и вкусове... и всичките – само съновидения. И зачака смъртта да те събуди, за да разбереш дали си имаш пъстри крила, или си заобиколен от стъкло. Но се оказва, че си сбъркал. Не животът е сън, а смъртта. И още по-странното е, че това не е твоят сън, а нечий друг. Сега си припомняш, че в сънищата ти винаги е имало статисти: тълпите в ресторанта, групичките по молове и училищни дворове, другите шофьори на пътя и невнимателните пешеходци. Тези актьори не са дошли от нищото. Седим си отзад, играем ролите си, за да може сънуващият да усети преживяването като истинско. Понякога се заслушваме и обръщаме внимание на сюжета на съня. По-често разговаряме помежду си и чакаме смяната ни да свърши. Това е не избор на професия, а договорка: дължиш толкова часове в служба, колкото си сънувал през живота си. Тази работа на никого не се нрави особено, с изключение на някои бивши актьори сред нас. На тях най-често им даваме интерактивните роли всяка нощ; ние сме си доволни да седим на заден план. Ако имаме късмет сънуващият да ни прати в някой ресторант, хапваме безплатно. В по-злощастните вечери ни пращат маскирани на някое ужасяващо тържество или като страдалци в дълбоките кръгове на Ада, или като колеги, които трябва да сочат и да се смеят, когато звездата влезе без дрехи. За онези с интерактивните роли се прожектират реплики върху екран зад сънуващия – да ги произнесат колкото се може по-убедително. Повечето от нас се представят зле; не сме професионални актьори, а и ни липсва мотивация. За щастие, сънуващите сякаш вярват на всичко, което кажем. Дори да не приличаме на въпросните герои, сънуващите са убедени, че ние сме онези, за които ни мислят, и само леко се объркват, когато сменим пола на някоя роля. Веднъж, преди много време, актьорите от сънищата обявиха стачка и в продължение на три дни всички на Земята сънуваха, че бродят из празни домове и скитат по пусти улици. Понеже изтълкуваха това като зловещо знамение, няколко души скочиха от високо и се самоубиха. Когато се появиха като новобранци в трупите на сънищата, жалните им истории разплакаха останалите, които прекратиха стачката веднага. Може би ти се струва, че отвъдното не е голямо наказание. Но не съм стигнал до най-лошата част. Сутрин, когато сме приключили с нощните си набези в черепите на другите хора, самите ние потъваме в неспокоен сън. И кой си мислиш, че населява нашите сънища? Онези, които са прослужили времето си тук и си отиват от тоя свят. Ние живеем вечно в сънищата на следващото поколение. Човекът вляво от тебе предполага, че всичко е циклично и че все някога пак ще се върнем на Земята. Изглежда това е план за споделена употреба, разработен от някое находчиво божество; по този начин не всички населяваме Земята по едно и също време. Какъв е проблемът ли? Всяка нощ насън виждам една жена, но никога не мога да я стигна, докато преминаваме от свят в свят. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|