Сун-Дзъ Изкуството на войната

Издай възбрана да се осланят на поличби и предзнаменования и сложи край на суеверията, водещи до колебливост. Тогава никой не ще се бои от гибел, дори и да настъпи смъртният му час.

Ако войниците ти не са заможни, то не е защото богатството ги отблъсква. Ако живеят кратко, то не е защото бягат от дълголетието.

В деня, когато им заповядаш да влязат в бой, войниците ти може да плачат, сълзите ще квасят дрехите им или ще се стичат по лицата им — ала окажат ли се в безизходица, ще проявят храбростта на Чжу или Гуа.

Способният тактик може да се оприличи на шуайчжан — змията, която обитава планината Чаншан. Ако я удариш по главата, тя ще те нападне с опашката. Ако я удариш по опашката, ще те нападне с главата. А ако я удариш по средата на туловището, ще те нападне и с главата, и с опашката.

Ако някой ме попита може ли да се стори тъй, че войската да противодейства като шуайчжан, ще отговоря: да, може. Дори и хората на У и на Юе да са врагове, ако те в една лодка прекосяват река и ги застигне буря, ще си помогнат взаимно, тъй както лявата ръка помага на дясната.

Ето защо не бива да разчиташ само на запънатите с букаи коне и на вбитите в земята колела на колесниците.

Принципът при ръководството на войска е да установиш праг на смелост, който всички трябва да достигнат.

Как да извлечеш най-доброто и от силата, и от слабостта, е въпрос, свързан с правилното оползотворяване на пространството.

Така изкусният пълководец командва цяла армия, сякаш води за ръката един-единствен човек.

Задача на пълководеца е да пази мълчание, та да постигне тайнственост; да бъде честен и справедлив, та да поддържа реда.

Той трябва да е способен да въвежда своите командири и воини в заблуждение чрез мними сводки и привидности, та да ги държи в неведение.

Като непрестанно променя разпоредбите и плановете си, врагът му не ще знае нищо определено. Като мести лагера си и е в постоянно движение по обиколни пътища, той възпрепятства врага да предугади намеренията му.

В съдбовния миг пълководецът действа като човек, който бута стълбата, по която току-що се е изкачил нависоко. Той отвежда хората си навътре във вражеската територия, преди да им посочи целта.

Той изгаря лодките си и чупи съдовете за хранене. Тъй както овчар води стадото си, той насочва хората си по този или онзи път, без никой от тях да знае накъде е тръгнал.

Да сбере войнството си и да го въвлече в опасност — ето как може да се определи делото на пълководеца.

Различните показатели, съответстващи на деветте полеви разновидности, целесъобразността от нападателна или защитна тактика, същностните закони на човешката природа — ето нещата, които трябва да се изучат най-внимателно.

При напредване във вражеска територия водещият принцип е, че при проникване дълбоко навътре бойците се сплотяват, а при навлизане само на малко разстояние са склонни да се разпиляват.

Когато напускаш родината и повеждаш войската през съседна територия, се оказваш в критично пространство. Когато във всички посоки има пътища, намираш се в кръстопът — но пространство.

Когато проникнеш навътре в страната, си във важно пространство. Когато проникнеш на кратко разстояние — в лесно пространство.

Когато вражеските крепости са зад гърба ти, а пред теб има тесни проходи, това е оградено пространство. Когато не разполагаш с никакво убежище, си в безнадеждно пространство.

И така, в разпиляно пространство ще вдъхновя хората си с единна цел. В лесно пространство ще се погрижа за наличието на тесни връзки между всички части на войската.

В ключово пространство ще ускоря движението на тиловите части.

В открито пространство ще съм бдителен относно отбраната. В кръстопътно пространство ще заздравя отношенията със съюзниците си.

Във важно пространство ще се постарая да осигуря продължително действащ канал за снабдяване с продоволствия. В трудно пространство ще устремя хората си напред.

В оградено пространство ще затворя всички пътища за отстъпление. В безнадеждно пространство ще проглася пред войниците невъзможността да оцелеят.

Защото в природата на войника е да оказва упорита съпротива, когато е обкръжен, да се бори твърдо, когато е в безизходица, и да се подчинява светкавично, когато е в опасност.

Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели. Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата. Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.

Пренебрегването на който и да е от тези няколко принципа не е от полза за пълководеца.

Когато пълководец нападне могъща държава, умелото му ръководство се състои в това да предотврати съсредоточаването на вражеските сили. Той всява страх у своите противници, а съюзниците им нямат възможност да се обединят срещу него.

Ето защо той не се стреми да се съюзява с други държави, нито да укрепва силите им. Той трябва да преследва собствените си неразгадаеми цели, вдъхвайки ужас у врага. Така ще е способен да превземе градовете и да свали владетеля.

Възнаграждавай хората си без оглед с общоприетите правила, издавай заповеди без оглед с предишни разпоредби — така армията ще те следва като един.

Запознавай войниците си само с непосредствените задачи, без те да са в течение на твоите замисли. Когато изгледите са добри, разкривай им ги. Ала не им казвай нищо, когато положението е мрачно.

Постави войската си в смъртна опасност — и тя ще оцелее. Хвърли я в отчаяни трудности — и накрая тя ще излезе от тях невредима.

Защото именно когато е под заплаха, една войска е способна да нанесе победен удар.

Успехът във войната се постига чрез внимателно нагаждане към целта на врага.

Непрестанно дръж под око вражеския фланг и в дългосрочен план ще успееш да убиеш главнокомандващия.

Това е умението да постигнеш нещо чрез чисто коварство.

Щом завземеш властта, затвори граничните пътеки, премахни официалните указателни знаци и не допускай никакви емисари.

В заседателната зала бъди непреклонен, за да владееш положението.

Ако врагът остави отворена вратичка, нахлуй през нея.

Превари врага, слагайки ръка на нещо, което му е скъпо; изчисли кога той ще пристигне на бойното поле.

Следвай пътя, очертан от правилата и обичая, и се нагаждай към врага дотогава, докато ти стане възможно да се впуснеш в решителна битка.

Нека отпърво поведението ти бъде свенливо като на девица — дотогава, докато врагът се разкрие. Сетне бъди като бързоног заек и за врага ще е късно да ти окаже отпор.
12
Нападение с огън

Сун-Дзъ каза:

Има пет начина за нападение с огън. Първият е да изгориш войниците в лагера им. Вторият е да изгориш запасите им от храна. Третият е да изгориш обоза. Четвъртият е да изгориш оръжията и складовете с боеприпаси. Петият е да изгориш мостовете и да обсипеш с огън пътищата.

За нападение с огън има подходящи сезони и подобаващи дни.

Подходящ е сезонът, когато времето е сухо. Подобаващи са дните, при които луната се намира в съзвездията Цедилка, Стена, Крило и Напречник, понеже тогава обикновено вее силен вятър.

При нападение с огън трябва да си готов за пет възможни развоя.

— Ако в лагера на врага избухне пожар, бъди готов мигновено да предприемеш нападение отвън.

— Ако там гори пожар, но вражеските войници запазват спокойствие, не нападай, а изчакай благоприятен момент.

— Когато огнената стихия е в разгара си, атакувай, ако е възможно. Ако не е — не мърдай от мястото си.

— Ако е допустимо да нападнеш с огън отвън, не чакай вътре да избухне пожар, а действай, щом се окаже сгода.

— Когато предизвикваш пожар, бъди откъм страната, от която духа вятърът. Не нападай от подветрената страна.

Вятър, който излиза денем, вее задълго. Ала нощният полъх стихна бързо.

И така, във войската трябва да се познават петте положения, да се следи движението на звездите и да се бди относно подобаващи за пожар дни.

Който използва огън в подкрепа на нападението, действа умно; който използва вода в подкрепа на нападението, действа силом.

Защото чрез вода можеш да отрежеш пътя на врага, но не и да го лишиш от притежанията му.

Горко на онзи, който се опитва да печели битки и да се впуска в нападения, без да е развил чувството си за бързина и предприемчивост. Тогава последствията са загуба на време и застой.

Ето защо е казано: Просветеният владетел чертае дългосрочни планове, а добрият пълководец оплодотворява всички възможности.

Не действай, ако не виждаш изгода. Не повеждай войска, ако няма какво да се спечели. Не се бий, ако положението не е съдбоносно.

Никой владетел не бива да праща войски на бойното поле само за да излее гнева си. Никой пълководец не бива да влиза в битка само заради накърнено честолюбие.

Ако ще е в твоя полза, настъпи. Ако ли не, стой където си.

С времето гневът може да бъде заместен от отрада. Раздразнението може да бъде последвано от доволство.

Ала веднъж разрушено, едно царство може никога повече да се не възроди. Нито може мъртвият някога да бъде съживен.

Ето защо просветеният владетел подхожда мъдро, а добрият пълководец — предвидливо. Така в страната може да се опази мирът, а във войската — целостта.
13
Използване на шпиони

Сун-Дзъ каза:

Да се сбере стохилядно войнство и да поеме то на дълъг поход е бреме за народа и източване на хазната. Ежедневните разходи могат да достигнат до хиляда жълтици дневно. Ще възникнат сътресения в родината и извън нея, а мъжете ще се свличат от изнемога по пътищата. Седемстотин хиляди домакинства ще бъдат възпрепятствани в труда си.

Който постъпва така, не е водач на хората, не е от помощ за владетеля си и не е господар на победата.

Онова, благодарение на което мъдрият владетел и добрият пълководец са способни да нанесат удар на врага, да го сразят и да извършат небивали подвизи, е предварителната осведоменост.

Тази осведоменост не може да се постигне чрез допитване до богове и духове, нито да се придобие от предходен опит, нито да се извлече чрез заключения.

Сведения за обстановката при врага могат да ни дадат само други хора.

Ето защо са нужни шпиони. Те се делят на пет вида:

— местни

— вътрешни

— двойни

— обречени

— оцеляващи

Когато действат шпиони от всичките пет вида и никой не знае тайните им способи, се казва, че е постигнато „божествено устройство“. Това е най-ценното богатство за владетеля.

Местните шпиони са от народа на противника.

Вътрешните шпиони са служители на противника.

Двойните шпиони са вражески шпиони, които си заловил и привлякъл на своя страна.

Чрез обречените шпиони заблуждаваш врага с фалшиви данни.

И най-сетне, оцеляващите шпиони носят сведения от лагера на врага.

Ето защо с никого от войската пълководецът не поддържа по-тесни отношения, отколкото с шпионите. Никой не бива да бъде по-щедро възнаграждавай. Няма дейност, при която да е нужна по-голяма потайност.

Не можеш да използваш шпиони, ако не притежаваш природна проницателност.

Не можеш да използваш шпиони, ако не си великодушен и прям.

Ако не си прозорлив и надарен с тънък усет, не можеш да си сигурен във верността на сведенията им.

Действай с усет, с тънък усет! И прибягвай до своите шпиони при всякакъв вид дела.

Ако шпионин се разкрие, преди да е назряло времето, той заслужава да бъде наказан със смърт заедно с онзи, пред когото е разгласил тайната.

Независимо дали целта е да се разгроми войска, да се превземе град или да се убие определена личност, винаги е необходимо да са ти известни кои са командирите, адютантите, телохранителите и стражите. Тази задача възложи на шпионите си.

Вражеските шпиони, които дебнат теб, трябва да бъдат разкрити, съблазнени с подкупи, отведени на подходящо място и удобно настанени. Така ще ги привлечеш за двойни агенти и те ще бъдат на твое разположение.

С помощта на сведенията от двойния агент ще си осигуриш местни и вътрешни шпиони.

Пак неговите сведения ще ти дадат възможността да провождаш обречени шпиони с мними вести при врага.

И най-сетне благодарение на получени чрез него данни ще можеш в някои случаи да изпращаш във вражеския лагер оцеляващи шпиони.

Целта и смисълът на разузнаването е познание за врага. А това познание може да се извлече само от първа ръка, от двойния агент. Ето защо е особено важно да проявяваш към него щедрост.

В отколешни времена възходът на династията Ин се дължал на И Джъ, който по-рано служил на Шан. А възходът на династията Джоу се дължал на Люй Я, който по-рано служил на Ин.