Сун-Дзъ Изкуството на войната

И тъй както водата не приема постоянна форма, така и във военното дело няма постоянни образци.

Който е способен да изменя тактиката си според противника и така да постига победи, заслужава да бъде наречен божествен воин.

Петте елемента (вода, огън, дърво, метал, земя) невинаги присъстват поравно. Четирите годишни времена се редуват. Има дълги и къси дни. Луната намалява и нараства.
7
Придвижване

Сун-Дзъ каза:

При война пълководецът получава заповеди от владетеля.

Следва тактическото придвижване. От това по-трудно няма. Трудността при тактическото придвижване е, че трябва да превърнеш опосредствания път в пряк и злополучията в предимства.

Така, ако поемеш по дълъг и обиколен път, но сполучиш да отклониш врага от неговия и макар да си тръгнал след него, успееш да пристигнеш пръв — значи владееш умението да подвеждаш чрез хитрост.

Придвижването с войска е благоприятно. Придвижването с недисциплинирано множество е изключително опасно.

Ако поемеш на поход с войска в пълно бойно снаряжение, с цел да имаш надмощие, възможно е да закъснееш. От друга страна, изпращането със специална мисия на бързо придвижваща се колона със същата цел, ще ти наложи да се лишиш от обоза и запасите.

И така, ако наредиш на хората си да свалят броните и с оглед да вземат преднина ги принудиш да извървят сто ли, тоест двойно по-голямо разстояние от обичайното, без да спират ни денем, ни нощем — тогава командирите и на трите ти дивизии ще попаднат в плен на врага.

По-издръжливите ще са начело. Изтощените ще изостанат. Така едва една десета от войската ти ще стигне на местоназначение.

Ако изминеш петдесет ли, за да изпревариш врага, ще изгубиш командира на първата дивизия, а едва половината от войската ще стигне на местоназначение.

Ако със същата цел изминеш трийсет ли, ще пристигнат две трети от войската ти.

Следователно можем да приемем, че армия без обоз е обречена, защото без продоволствия войниците ще гладуват, а без снаряжение не ще бъдат боеспособни и ще погинат.

Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели.

Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата.

Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.

Във война заблуждавай — и ще успееш.

Съсредоточаването или разделянето на войската следва да зависи от обстоятелствата.

Бъди бърз като вятъра. Бъди непристъпен като гъста гора.

При набезите и грабежите бъди като огън. А когато си в покой, бъди непоклатим като планина.

Нека плановете ти бъдат безпрогледни и непроницаеми като нощ. Когато се впускаш в действие — връхлитай като гръм.

Когато плячкосваш села, разпределяй придобивките между бойците. Когато завладяваш област, раздели я на общински имоти, които да се предоставят в полза на войнството.

Обмисляй и обсъждай, преди да предприемеш ход.

Ще надделее онзи, който е усвоил умението да подвежда. Такова е изкуството на придвижването.

В наръчника за военно ръководство е казано:

„На бойното поле изречените думи не достигат достатъчно далеч. Затова са въведени гонгове и барабани. Също тъй обичайните предмети не се виждат достатъчно ясно. Затова са въведени флагове и сигнали.“

Гонгове, барабани, флагове и сигнали са способи, чрез които слухът и взорът на множеството могат да бъдат привличани към определена точка.

Така множеството образува единно цяло, което не допуска смелчаците да нападат самостоятелно, нито страхливците да бягат поотделно. Това е изкуството да направляваш големи човешки маси.

Като способи за въздействие върху очите и ушите на войската използвай при нощни сражения огнени сигнали и барабани, а при дневни — знамена и флагове.

Цяла войска може да падне духом. Един пълководец може да загуби разсъдъка си.

Войникът има най-висок дух сутрин. По пладне започва да унива. А вечер го тегли да се прибере в лагера.

Ето защо мъдрият пълководец избягва войска с висок дух и я напада тогава, когато е мудна и склонна да се оттегли. Това е изкуството да се изучават състоянията на духа.

Дисциплинирано и спокойно дочаквай да възникне сред врага безредие и суматоха — това е изкуството да се запазва самообладание.

Бъди близо до целта, докато врагът е далеч; не се напрягай, докато той превива гръб; бъди сит, докато той гладува — това е изкуството да пестиш силите си.

Въздържай се да пресрещаш войска, чиито знамена и обозначения са в строен порядък; въздържай се от нападение на войска, чиито редици са стегнати и уверени — това е изкуството да оценяваш обстоятелствата.

Военно правило е да не напредваш по възвишение срещу врага. Нито да му се противопоставяш, когато той се спуска от възвишение.

Не преследвай враг, който се преструва, че бяга. Не нападай бойци, изпаднали в ярост.

Не захапвай стръвта, подхвърлена от врага. Не закачай войска, която се прибира у дома.

Когато обкръжаваш врага, остави си вратичка. Ако врагът е отчаян, не го притискай твърде силно.

В това се състои изкуството да воюваш.
8
Гъвкава тактика

Сун-Дзъ каза:

При война пълководецът получава командването от владетеля, сбира армия и съсредоточава силите.

Има пътища, които не бива да се следват; войски, които не бива да се нападат; градове, които не бива да се обсаждат; позиции, които не бива да се оспорват; заповеди на владетеля, които не бива да се изпълняват.

Пълководецът, който изцяло разбира предимствата на гъвкавата тактика, умее да направлява бойците си.

Пълководецът, който не ги разбира, може да е сведущ относно местността, и пак да не успее благополучно да приложи познанията си на дело.

Така чиракът във военното дело, невежа в изкуството на войната, дори и да е наясно с Петте предимства, не ще извлече най-доброто от своите хора.

И тъй, мъдрият пълководец се съобразява при оценките си и със силата, и със слабостите.

Ако така очакванията ти за благоприятен развой станат по-умерени, ще си в състояние да постигнеш същността на целта си.

От друга страна, ако при голяма трудност си неизменно готов да се възползваш от всяка възможност, ще успееш да избегнеш бедата.

Обезвреждай вражеските водачи, като им нанасяш щети и им създаваш спънки. Те трябва постоянно да са заети. Подхвърляй им изкусителни примамки и ги карай непрестанно да се втурват от едно място към друго.

Изкуството на войната учи да се осланяме не на възможността врагът да не се яви, а на собствената си готовност да го посрещнем; не на вероятността да не ни нападне, а на обстоятелството, че сме направили позициите си непревземаеми.

Пет опасни слабости могат да повлияят на пълководеца:

— Безразсъдството, което води до гибел.

— Малодушието, което води до попадане в плен.

— Гневливостта, която може да бъде подклаждана чрез оскърбления.

— Болезненото честолюбие, поради което той премного се бои да не се посрами.

— Прекомерна загриженост за бойците, поради която той изпада в смут.

Това са петте най-тежки гряха за пълководеца, а при война те са пагубни.

Ако една армия е победена, а пълководецът й — убит, то първопричините следва да се търсят сред тези пет гряха. Нека върху тях се размишлява.

Стигаме до лагеруването на войската и наблюдението на врага.

Щом прекосиш река, отдалечи се от нея.

Когато настъпващият враг прекосява река, не бързай да го нападаш посред нея. По-добре остави половината войска да премине и тогава нанеси удар.

Ако си нетърпелив да влезеш в бой, не пресрещай врага близо до река, която той трябва да прекосява.

Закотви лодките си нагоре по течението, с лице към слънцето. Не се движи срещу течението, за да влезеш в схватка с врага. Толкова за воюването по реки.

Когато прекосяваш солени крайморски блата, нека единствената ти грижа е да го направиш бързо, без забава.

Ако си принуден да се биеш сред крайморско блато, то нека пред теб има трева и вода, а зад теб — дървета и храсти. Толкова за воюването сред блато.

В сухи и равнинни местности заемай леснодостъпна позиция, но така, че да има възвишения откъм десния ти фланг и откъм тила.

Това са четирите полезни правила в четирите клона на военното познание, които позволиха на Жълтия император да покори четирима отделни владетели.

Всяка войска предпочита височините пред низините и светлите пред тъмните места.

Ако се грижиш за хората си и строиш лагери на устойчив терен, войската ти не ще бъде покосявана от всякакви възможни болести и това ще ти донесе победа.

Стигнеш ли до хълм или речен бряг, заеми огряната от слънцето страна, а склонът да бъде откъм десния ти фланг. Това ще е благотворно за войниците и ще оползотвориш предимствата, които ти дават природните условия.

Ако след поройни дъждове реката, която желаеш да прекосиш, е придошла и разпенена, изчакай я да утихне.

Местност с отвесни скали и буйни потоци между тях, с дълбоки дупки, тесни пространства, гъсталаци, тресавища и ледникови пукнатини трябва да се напусне по най-бързия начин и повече да не се доближава.

Докато стоиш далеч от подобни места, трябва да накараш врага да ги доближи. И те да са откъм тила му, когато се възправиш срещу него.

Ако в близост до твоя лагер има хълмиста област, езерца, заобиколени с подгизнала трева, долчинки с тръстики или гъсти шубраци, те следва да бъдат внимателно проучени и проверени. Защото това са места, където могат врагове да те причакват в засада или да се спотайват опасни шпиони.

Когато врагът е в близост и е безшумен, той разчита на естественото преимущество, което тази позиция му носи.

Когато стои надалеч и се опитва да предизвика битка, значи целта му е да напуснеш собствените си позиции.

Ако лагерът му е разположен на леснодостъпно място, значи ти пуска въдица.

Раздвижване между дърветата в гора показва, че врагът напредва. Наличието на препятствия сред гъсти треви означава, че врагът търси да всее смут сред хората ти.

Ако във въздуха внезапно излетят птици, това е знак за засада. Подплашени в гора животни предупреждават за предстоящо внезапно нападение.

Издигащи се в далечината колони от прах са признак за напредващи колесници. Когато прахта се стеле ниско, но нашироко, това предвещава приближаването на пехота. Когато прахта се разклонява в различни посоки, това сочи, че отделни групи са изпратени да събират дърва за огрев. Няколко облака прах, вдигащи се тук-там, свидетелстват, че войската се разполага на лагер.

Смирени думи и усилени приготовления са знак, че врагът ще настъпи. Дръзки приказки и построяване като за атака са знак, че ще се оттегли.

Ако най-отпред излязат леките колесници, а после се разположат фланговете, това е знак, че врагът се строява за атака.

Предложения за мир, непридружени от клетва и договор, свидетелстват за коварство.

Когато кипи дейност и войниците се строяват, значи е дошъл съдбоносният миг.

Когато едни настъпват, а други отстъпват, това е уловка.

Ако войниците се подпират на копията си, са изтощени от недояждане.

Ако проводените за вода започнат веднага да пият, армията се измъчва от жажда.

Ако врагът види изгода в това да загуби надмощие и не положи усилие да го предотврати, значи войниците са уморени.

Ако в някоя точка се съберат птици, значи мястото под нея е свободно. Нощната врява откъм вражеския лагер разкрива нервност.

Ако в лагера има вълнения, авторитетът на пълководеца е нисък. Ако знамената и бойните флагове се местят, значи започват размирици. Ако командирите се гневят, значи войниците са изтощени.

Когато една войска дава на конете си да ядат жито, коли добитъка си за храна, а мъжете не окачат канчетата си над лагерния огън — показвайки с това, че повече не ще се прибират в палатките си, — можеш да бъдеш сигурен, че са решени да се бият до смърт.

Гледката на войници, които си шепнат на малки групички или си говорят унило, свидетелства за недоволство в бойните редици.

Твърде честите награди означават, че врагът е на края на силите си. Твърде многото наказания разкриват бедствено положение.

Ако първоначалното нападение е устремно, а сетне настъпи уплаха от числеността на врага, това показва пълна липса на разум.

Ако пратениците се явяват със сладки думи на уста, това е знак, че врагът иска временно примирие.

Ако вражеските войници застрашително напреднат донякъде, а после с часове останат срещу твоите, без нито да влязат в битка, нито да се изтеглят, това изисква изключителна бдителност и предпазливост.

Дори войниците ти да не превъзхождат числено врага, те пак са напълно достатъчно. Това означава само, че не може да се предприеме директно нападение. Трябва да съсредоточиш всичките сили, с които разполагаш, за да държиш врага под око и да имаш пълната подкрепа на командирите.

Който не проявява предпазливост и подценява противника, със сигурност ще попадне в плен.

Ако войниците бъдат наказвани, преди да се привържат към теб, те няма да станат покорни. А ако не са покорни, са безполезни. Ако след като са се привързали към теб, наказания не им се налагат, те пак ще бъдат безполезни.

Ето защо отначало към войниците трябва да се отнасяш човечно, но и да ги контролираш чрез желязна дисциплина. Това е сигурният път към победата.

Ако по време на учения войниците неизменно изпълняват заповедите, армията е високо дисциплинирана. Ако ли не, дисциплината е слаба.

Ако пълководецът проявява доверие към хората си, но винаги държи заповедите му да се изпълняват, изгодата ще е взаимна.

Терените биват шест вида, а именно:

— сложни пространства

— пространства за изчакване

— теснини

— стръмнини

— отдалечени от врага

Достъпно е пространството, което може свободно да бъде заето и от двете противникови страни.

При подобни пространства изпревари врага в заемането на високи и осветени от слънцето участъци и внимателно охранявай маршрута на обозите. Тогава ще имаш преимущество в боя.

Сложно е пространството, което може да се напусне, но е трудно да се проникне в него отново.

От подобна позиция можеш да нападнеш внезапно и да победиш врага, ако е неподготвен. Но ако е подготвен за нападението и не успееш да го победиш, а изтеглянето ти на предишните позиции е невъзможно, ще се окажеш в беда.

Пространство за изчакване имаме, когато позицията е такава, че никоя страна не би спечелила, предприемайки първия ход.

При такъв вид терен, дори и врагът да ти пуска съблазнителни въдици, препоръчително е да не настъпваш, а по-скоро да се оттеглиш назад и така да го подмамиш да напредне той. Тогава, след като част от войската му се е открила, ще нанесеш удара си от по-изгодна позиция.

Що се отнася до теснините, ако можеш, завземи ги пръв. Охранявай ги строго и очаквай идването на врага.

Изпревари ли те друга войска в завземането на теснина, не я нападай, ако проходът е добре охраняван, а само когато защитата е недостатъчна.

Що се отнася до стръмнините, ако имаш преднина пред противника, заеми високите и огрени от слънцето участъци и оттам го очаквай да се появи.

Ако врагът ги е заел преди теб, не го следвай, а се изтегли и се опитай да го примамиш да се отдалечи от тях.

Ако си разположен на голямо разстояние от врага и силите на двете войски са равни, не ще е лесно да го подбудиш към битка, а и ще си в по-неизгодно положение.

Тези шест правила са свързани със Земята. Командирът, заемащ важен пост, е длъжен внимателно да ги изучи.

Освен това войската е изложена на шест гибелни опасности, произтичащи не от природните условия, а от грешки, за които е отговорен пълководецът. Те са:

— Бягство

— Неподчинение

— Деморализация

— Срив

— Безпорядък

При равни други условия, ако един отряд е изпратен срещу друг, десетократно по-многоброен, резултатът е бягство на първия.

Когато обикновените войници са твърде силни, а командирите — твърде слаби, резултатът е неподчинение.

Когато командирите са твърде силни, а обикновените войници — твърде слаби, резултатът е деморализация.

Когато висшите командири са гневни и непокорни, та срещнат ли врага, влизат в бой поради своята ярост, преди главнокомандващият да е в състояние да даде указания дали позицията е подходяща за нападение, резултатът е срив.

Когато пълководецът е безволев и без авторитет, когато заповедите му са мъгляви по съдържание и предназначение, когато на командирите и бойците не са вменени конкретни задължения, а редиците са нестройни и непълни, резултатът е безпорядък.

Когато пълководецът е неспособен да прецени силата на врага и хвърли в сражение малобройна част срещу многочислена или слаба срещу силна, когато пропусне да разположи елитните си бойци на предната линия, най-вероятният резултат е разгром.

Това са шестте начина да си докараш поражение и те следва да бъдат взети под внимание от всеки командир, заемащ важен пост.

Природните условия в страната са най-верният помощник на воина. Но мерило за великия пълководец са способностите за оценка на неприятеля, за ръководство на победна армия, за проницателно предвиждане на трудностите, опасностите и разстоянията.

Който има познания в тези области и ги прилага на дело, ще печели битките. Който нито има познания, нито ги прилага, ще бъде победен.

Ако сигурният изход от битката е победа, трябва да се биеш, дори и ако владетелят ти забранява. Ако е допустимо поражение, не бива да се биеш, дори и ако владетелят ти заповядва.

Ако един пълководец настъпва, без да ламти за слава, и отстъпва, без да се бои от опозоряване, а единствената му мисъл е да защити страната си и да служи вярно на владетеля си, то той е скъпоценност за държавата.

Нека войниците ти бъдат като твои собствени деца — и те ще те последват дори и в най-дълбоки пропасти. Гледай на тях като на свои възлюбени синове — и те ще бъдат до теб дори и в смъртта.

Ако обаче си снизходителен, но нямаш тежест; ако си добросърдечен, но безсилен да постигнеш изпълнение на заповедите си; и най-вече ако си неспособен да обуздаеш безредието, тогава твоите воини могат да се оприличат на разглезени деца — безполезни за каквато и да е дейност.

Ако знаеш, че хората ти са в състояние да нанесат удар, но не си наясно дали врагът е уязвим, значи си изминал само половината път до победата.

Ако знаеш, че врагът е уязвим, но не си наясно дали хората ти са в състояние да нанесат удар, пак си изминал само половината път до победата.

Ако знаеш, че врагът е уязвим, а също и че хората ти са в състояние да нанесат удар, но не си наясно, че поради естеството на терена битката е неосъществима, все още си изминал едва половината път до победата.

И тъй, веднъж влезе ли в бой, по-сетне изкусният боец никога не е объркан. Веднъж установи ли лагера си, сетне никога не търпи загуби.

Ето защо се казва: Ако познаваш и врага, и себе си, победата ти ще е безсъмнена. Ако познаваш Небето и Земята, победата ти ще е пълна.
11
Деветте положения

Сун-Дзъ каза:

В изкуството на войната се отчитат девет полеви разновидности:

— Лесно пространство

— Ключово пространство

— Открито пространство

— Кръстопътно пространство

— Важно пространство

— Трудно пространство

— Оградено пространство

— Безнадеждно пространство

Когато пълководецът е на собствена земя, това е разпиляно пространство.

Когато е навлязъл във вражеска земя, но не твърде навътре — това е лесно пространство.

Територия, която предоставя голямо преимущество на страната, която я владее, е ключово пространство.

Територия, предоставяща свобода на движение за всяка от страните, е открито пространство.

Територия, граничеща с три съседни държави, така че който я завземе първи, може да се ползва от тяхната подкрепа, е кръстопътно пространство.

Когато една войска е проникнала във вътрешността на вражеска държава и е оставила зад гърба си укрепени градове — това е важно пространство.

Планини и гори, стръмни склонове, блата и мочурища и всяка друга тежка за прекосяване територия — това е трудно пространство.

Място, до което се достига през тесни проходи и от което отстъпление е възможно само по лъкатушни пътеки, така че малобройни вражески сили са достатъчни, за да разбият голяма твоя войскова част — това е оградено пространство.

Място, на което единственото ти спасение от унищожение е в незабавната битка — това е безнадеждно пространство.

В разпиляно пространство не се бий. В лесно пространство не спирай. В ключово пространство не нападай.

В открито пространство не се опитвай да препречиш хода на врага. В кръстопътно пространство сключвай съюзи със съседните държави.

Във важно пространство си набави продоволствия чрез плячка. В трудно пространство продължавай похода напред.

В оградено пространство прибягвай до хитрост. В безнадеждно пространство се бий.

Някогашните изкусни пълководци са умеели да се вклинят между фронта и тила на врага, та да не позволят на малките и големите отряди да си помагат, да попречат на добрите войници да спасяват неспособните и да възпрат командирите да прегрупират хората си за ново нападение.

Когато вражеските сили били обединени, успявали да всеят безредие сред тях.

Когато били в изгодно положение, настъпвали. Ако ли не, оставали на позициите си.

Ако някой ме попита как да се справи с огромно вражеско войнство, което е в строен боен ред и се впуска в нападение, бих му отговорил: За начало завладей нещо, което е скъпо на противника ти. Тогава той ще е склонен да се подчини на волята ти.

Бързината е същността на войната: възползвай се от неподготвеността на врага, придвижвай се по непредвидими пътища и нападай незащитени места.

Настъпващата сила трябва да се съобразява със следните правила:

Колкото по-навътре проникваш в дадена страна, толкова по-сплотени ще са твоите войници и така бранителите не ще те сразят.

Предприемай набези в плодородни земи, за да запасиш войската си с храна.

Внимателно следи за благополучието на хората си. Не ги претоварвай. Съсредоточавай енергията си и пази силите си. Бъди с войската си в непрестанно движение и изработвай неразгадаеми планове.

Прати бойците си на позиции, от които няма изход, така че те да предпочетат смъртта пред бягството. Пред очите на смъртта няма нищо непостижимо. Командирите и войниците ще се бият до краен предел на силите си.

Когато са отчаяни, бойците губят чувството си за страх. Ако нямат убежище, ще останат на място. Ако са във вражеска страна, фронтът ще е труднопробиваем. Ако не разчитат на помощ, ще се сражават безпощадно.

Така, без да чакат разпоредби, бойците ще са постоянно нащрек; без да чакат подкана, ще изпълнят волята ти; без принуда ще ти бъдат верни; без да отправяш изрични заповеди, ще можеш да се уповаваш на тях.