Сватбена лудост

153
разследването на Гейб, търсеше начин да разпери криле извън позицията си на вицепрезидент.
— Чух, че „Пет Смарт“ са говорили с нея за свободното място на
Главен изпълнителен директор при тях.
Сидни се замисли. Ветцел имаше повече опит в продажбите на дребно, отколкото всеки друг от останалите кандидати и на хартия тя бе на първо място сред тях.
— Знаем ли докъде са стигнали преговорите? Дали се е съгласила?
— Мога да разбера — отговори Гейб.
Тя кимна.
— Виж дали можеш да я откриеш днес. Кажи й, че бих искала да лети до Чикаго, ако все още обмисля възможностите.
— Ще видя какво мога да направя — обеща Гейб.
След като приключи разговора, Сидни излезе, за да обядва набързо с Изабел, която бе в центъра за следоперативен преглед при акушер-гинеколога си.
— Как мина при доктора? — попита тя, след като си поръчаха салата.
— Каза, че всичко изглежда добре при мен и фъстъчето —
отвърна Изабел. — Направи няколко снимки на видеозон. Искаш ли да ги видиш? — Тя извади лента с черно-бели снимки от чантата си и ги подаде на сестра си.
— О, боже — възкликна Сидни. — Виж, това е нослето. А това е една малка ръчичка.
— Докторът се пошегува, че бебето ме поздравява: „Здравей мамо!“.
Алармата на биологичния часовник на Сидни неочаквано зазвъня още по-силно, сякаш беше сирена на пожарна. Тя се насили да се усмихне на сестра си.
— А ти поиска ли да знаеш какъв пол е?
Изабел поклати глава.
— Двамата със Саймън решихме, че щом ще крием бременността, не трябва да знаем какво е бебето, за да бъдем наистина изненадани. — Тя си взе от салатата. — Стига сме говорили за мен.
Кажи ми какво става на мъжкия фронт?

154
— Може да се каже нищо. Освен че аз и Вон правихме страхотен секс след твоята дегустация за сватбения обяд.
— Всъщност утре имам среща. — Тя наведе глава. — Знаеш ли,
може би си го спомняш? Чад Бейли. Беше една година по-малък от мен в гимназията, а когато ти си била заек, трябва да е бил в най-горния клас.
Изабел остави вилицата.
— Няма начин! Стига бе! Бях лудо влюбена в Чад Бейли. И не бях единствената. Половината отбор на мажоретките загуби девствеността си на задната седалка на неговия Мустанг GT.
— Кажи ми, че не си една от тях, защото… ами не искам да излизам на среща с някой, който е спал със сестра ми.
— Спокойно, не съм. — Изабел отвори бутилка с вода, но искаше да научи още подробности. — Как се свързахте? Искам да ми се обадиш след срещата и да ми кажеш дали все още е толкова готин,
какъвто бе в гимназията.
— Той ме откри във фейсбук. След това си обменихме имейли четири или пет пъти и той ме помоли да се срещнем за по питие.
Не че тя не се колебаеше, особено след коментарите на Вон за зова, какво означава един мъж да изпраща на някоя жена имейли на пожар и сетне млъква като развален телефон за няколко дни. Но жените на тридесет и три със свирещ като сирена биологичен часовник не биваше да бъдат предубедени. И както изглежда ходеха на много
първи срещи.

155
20
В четвъртък вечерта срещата на Сидни с Чад започна по-добре,
отколкото бе очаквала. Видяха се за по питие в един винен бар недалеч от нейния офис и започнаха непринуден приятен разговор, като си припомняха дните в гимназията.
— Тогава много си падах по теб — призна той, а кафявите му очи бяха топли и приятелски. — Ти разби сърцето ми, когато отиде в колеж.
Това й осигури възможността, която търсеше. И тя отговори.
— Е, все пак си оживял. А от онова, което чух, разбрах, че си прекарал доста добре времето си — допълни със закачка тя. — Сестра ми спомена за някакви градски легенди, свързани с твоя Мустанг GT и половината отбор на мажоретките.
Чад се разсмя, но изглеждаше объркан.
— О… това ли? Е, да, не можех да те чакам вечно, нали? —
Сетне се наведе и заговори малко по-сериозно. — Майтапът настрана.
След гимназията пораснах. Вече не съм такъв.
Звучеше като обещание. Сидни отпи от виното си и остави чашата.
— Добре. Тогава ми кажи кой си сега, Чад Бейли.
Докато пиеха, той й разказа за работата си като консултант, за кучето си и как си купил нов апартамент в покрайнините на Бъктаун.
На своя ред я разпита и изглеждаше искрено заинтересован да научи повече за нея.
Но имаше още нещо, което бе много важно за нея.
Докато говореха, Чад получи няколко съобщения, а телефонът му не спря да звъни, така че накрая се принуди да го изключи.
— Извинявай — каза, след като погледна екрана. — Просто няколко колеги са се събрали след работа. — След няколко минути се извини и отиде до тоалетната.
Сидни гледаше след него, мислейки си, че всичко изглежда доста… подозрително. Сетне отново й мина през ума, че е станала

156
прекалено параноична към подобни неща. Чад беше преминал теста и отговаряше на всички тридесет и четири изисквания в нейния списък.
Имаше дори куче — което, според изследванията й, беше знак, че е готов за трайна връзка.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: