Сватбена лудост

7
Какъв срам! Да оставиш жена като тази сама и в лошо настроение в петък вечерта!
Пълен провал — написа Сидни Синклер на най-добрата си приятелка Триш, която й помогна да си направи профил за запознанства миналата събота след бутилка хубаво червено вино.
Тогава идеята за запознанство по интернет й се стори вълнуваща и забавна — и може би продължаваше да е такава. Но дотук резултатът беше плачевен.
Ерген № 1 се оказа пълен провал. Не спря да дрънка. Говори
прекалено много.
След няколко секунди получи отговор.
Да се говори на първа среща не е ли добре?
Триш, разбира се, се опитваше да придаде положителен нюанс на нещата. Като щастливо омъжена с едно дете най-близка приятелка на самотна, тридесет и три годишна жена, това беше част от приятелството.
Да, но не и като магарето от „Шрек“ — написа в отговор
Сидни.
Ау. Това наистина не е добре.
Без майтап. Уилям — Ерген № 1 — първоначално имаше голям потенциал. Работеше в инвестиционния бизнес. Следователно двамата имаха общи интереси и сигурни теми, по които можеха да говорят, но това означаваше и тя да участва в разговора. Той беше казал, че обича да пътува, да ходи на кино и да посещава нови ресторанти. Всичко това попадаше твърдо в графата „плюсове“.
Онова, което не бе споменал в профила си, бе, че обичаше да говори за тези неща с обременяващи ума подробности.
Сидни си даваше сметка, че на първа среща човек може да бъде малко по-нервен и да говори повече, за да компенсира нервността си,
но Уилям въобще не изглеждаше нервен, дори напротив — беше напълно уверен в себе си, а това определено също бе голям минус.
Едно от нещата, които Сидни реши, когато се върна в Чикаго след осем години в Ню Йорк, бе, че трябва да си изработи стратегия за срещите с мъже. Бяха минали шест месеца, откакто развали годежа с

8
вече бившия си приятел — достатъчно време да поскърби и да преживее провалената си връзка.
Завръщането в родния й Чикаго беше шанс да започне отначало и да си създаде нови възможности за развитие. Сидни реши да заложи на уменията и професионалния си опит. Като директор на една от най- успешните частни капиталови фирми в страната тя имаше отлични инстинкти за преценка дали една компания е добра или лоша инвестиция. Тези инстинкти всъщност бяха причината преди три месеца новата й фирма да се свърже с нея в инвестиционната банка в
Манхатън, където работеше, и да я покани да управлява частен фонд от четири милиарда долара, който бяха основали наскоро.
Сега просто трябваше да приложи същите инстинкти и в личния си живот. За да има успех, тя трябваше да бъде отворена към нови предложения, но също така да решава бързо и да отхвърли кандидатите, които не изглеждаха особено добра дългосрочна инвестиция.
Някой би я упрекнал, че подхожда прекалено прагматично, дори резервирано и надменно. Други може би щяха да кажат, че когато става дума за любов, трябва да следва сърцето, а не разума.
В момента това нямаше значение.
— Поне кафето е добро.
Плътен и дрезгав мъжки глас прекъсна мислите й. Сидни вдигна поглед от телефона и… Опа! Изненада.
Беше той. Сексапилният мъж, когото забеляза в мига, в който влезе в кафенето. Беше висок и неприлично привлекателен, въпреки твърде консервативния сив костюм и синята вратовръзка, които носеше. Може би причината бе късо подстриганата му гъста кафява коса. Или милите лешникови очи. Или силна изваяна челюст с едва набола, секси брада.
Колко жалко, че не знаеше за какво говори той.
— Кафето ли? — попита. — В сравнение с какво?
— С разговора ви — отговори той. — Вашата среща, струва ми се, не протече много добре.
— И вие забелязахте това, така ли? — Не беше сигурна как да тълкува факта, че този прекрасен непознат бе обърнал внимание на нейната среща.

9
— Да. Но само защото съм обучен да забелязвам тези неща. —
Той й се усмихна подкупващо. — А не защото съм подъл перверзник,
който обича да подслушва чужди разговори.
— Може би точно това ще каже един перверзник.
— Така е. — В очите му проблесна закачливо пламъче. — Бих могъл да ви покажа значката си, ако това ще ви накара да се чувствате по-спокойна.
Сидни го огледа по-внимателно. Споменаването на „значка“
означаваше, че принадлежи към силите на реда. Всъщност можеше да се предположи — от него се излъчваше силната аура на човек, свикнал да бъде от страната на правото и закона.
— Защо имам чувството, че не съм първата непозната жена, на която искате да я покажете?
— Повярвайте ми, много непознати жени са били принудени да я видят. А също и непознати мъже. — С тези думи той дръпна стола срещу нея и седна.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: