Свещеноиконом Стоян Махлелиев смисълът на живота (Беседи за Православните истини) „Или тази книга

120
цете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже
духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам.
И като рече това, показа им ръцете и нозете. А понеже те
от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате
ли тук нещо за ядене? Те Му дадоха късче печена риба и
вощен мед. И като взе яде пред тях. И рече им: ето това
е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва
да се изпълни всичко писано за Мене в закона Мойсеев и у
пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да раз-
бират Писанията, и им рече: тъй е писано, и тъй трябва-
ше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на
третия ден” (Лука 24:36–46).
Вярата и любовта ни към Бога са продиктувани от фак- та, че самият Бог никога не е преставал да обича човека. В тази връзка е желателно да направим хронология на биб- лейските събития, като започнем от сътворяването на света и човека до наши дни.
Бог сътвори човека и воден от обичта си към него, още в самото начало го постави в райската градина. Там човекът не беше лишен от нищо, без той да полага каквито и да е усилия за това. Вездесъщият и Всезнаещ нуждите на Адам дори му сътвори жена – Ева, за да не се чувства самотен и заедно с нея да се радват на подредения райски живот.
Човекът обаче не изпълни и малкото условие, което Бог му бе дал и яде от забранения плод (ябълката) и затова беше изгонен от рая.
Мъжът вече с труд трябваше да изкарва прехраната, а жената с мъки да ражда децата си. Колкото повече човекът се отдалечаваше от Божествената орбита, толкова по-близо

121
бе дяволското влияние над него, и колкото повече се раз- множаваше, толкова повече далече от Бога съгрешаваше. В гордостта си мислеше, че вече може и без Божията десница да твори и да се развива. Бог е любов и Той не би сторил нищо лошо на човека, ако до някаква степен положението с греховността му беше търпимо. Но уви, човечеството за- тънало толкова дълбоко в греховността (Содом и Гомор), че
Бог допуснал всемирния потоп, като спасил само праведни- ка Ной, семейството му и по един чифт от всички животни на земята.
След потопа човекът дълго време се радвал на Божест- вената близост и живял в благоденствие. С размножаването си човекът отново започнал да бъде по-често подвластен на греха чрез внушението на сатаната. Логично е да си зададем въпроса: Защо Бог не унищожи корена на злото – дявола – и по този начин да предпази човечеството от грях?
Най-скъпоценният дар, който сме получили от Съз- дателя, е свободата на избор, защото, ако Той бе допуснал само доброто, ние нямаше да имаме свободата да избираме и бихме били до някаква степен ограничени или задължени да вършим само добро. Бог иска от всеки един от нас сам да избира пътя, по който да върви, като награждава доброто и наказва злото. А що се отнася до дявола, той ще бъде съ- крушен и изпратен в огъня завинаги при свършека на света, при всеобщото възкресение на живи и мъртви.
При предишния упадък на човечеството Бог допусна потопа. След това човекът отново влезе в епоха на тежка безнравственост и безчестие и заслужаваше някакъв друг всемирен катаклизъм. Всеопрощаващият и обичащ човека
Бог обаче този път реши да жертва Сина си, вместо да на-

122
казва. Чрез раждането на Богочовека Иисус Христос – Сина
Божий, бе протегната Божествената десница на всеопроще- нието. Дали човекът бе заслужил такава огромна жертва
– Синът Божий да бъде бит, унизен и разпнат заради гре- ховете на света. Много човеци плътски мъдруват по този въпрос: „Как е възможно Творецът на света, Всевишният, да бъде заловен като разбойник и измъчван от човека, кой- то Той е създал?” Та нима не е могъл да не допусне такова унижение? Отговорът на тези въпроси е в следните библей- ски текстове:
„И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протег-
на ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първос-
вещеника, отряза му ухото. Тогава Иисус му казва: върни
ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят
за нож, от нож ще погинат;или мислиш, че не мога сега
помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от два-
найсет легиона Ангели? Но как ще се сбъднат Писанията,
че тъй трябва да бъде? Тогава Иисус каза на народа; като
на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хва-
нете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Мене не
хванахте. Но всичко това стана, за да се сбъднат проро-
ческите писания” (Мат. 26:51–56).
Значи Синът Божий е могъл да извика легиони ангели в своя защита, но жертва живота си за греховете на човечест- вото. Тази жертва произлиза единствено и само от любовта на Бога към човека, въпреки неговото непослушание. Това е като любов на баща към сина си, независимо че той е най- лошото дете сред другите в училище например.
Чрез проповедта си на земята Господ Иисус Христос ни казва какво ще е следващото събитие за човечеството.

123

Възкръсналият Христос, който победи смъртта и по този начин ни показа, че Той е алфата и омегата, отново ще дой- де, но вече като Всемирен съдия. При свършека на света всеки ще получи вечна присъда в зависимост от делата си.
Имайки предвид споменатите и сбъднали се в Свещеното
Писание събития, е ясно, че и това събитие ще се случи, ко- гато се изчерпи Божието дълготърпение. От нас се изисква да бъдем будни, добри, милосърдни, да се обичаме и под- крепяме един другиму. Заедно да гледаме с вяра и любов в настоящето и с надежда за бъдещето.
„Никой, който е сложил ръката си върху ралото и
поглежда назад, не е годен за Царството Божие” (Лук.
6:57–62).
„Прочее, внимавайте над себе си да не би сърцата ви
да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски
грижи, и да ви застигне оня ден внезапно; защото той ще
настъпи като примка върху всички живеещи по цялото
земно лице” ( Лук. 21:34–35).
НЕКА ТЕЗИ ДУМИ, ИЗРЕЧЕНИ ОТ НАШИЯ ГОС-
ПОД ИИСУС ХРИСТОС, НИКОГА ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ,
ЗА ДА НЕ СъГРЕШАВАМЕ!
АМИН
E-mail: otec.mahleliev@abv.bg www.Smisalat-na-Jivota.com
123

Българска
Първо издание
Автор
Свещеноиконом Стоян Махлелиев
Рецензенти
Панко Анчев
Недялко Несторов
Коректор
Дора Томова
Дизайн на корицата
Красимира Господинова
Компютърен дизайн
Йордан Дамянов
ISBN 978-954-579-947-1
Печат и предпечат
Издателство „Славена“ – Варна,
ул. „Ген. Радко Димитриев“ 59А,
тел. 052/602-465
e-mail: office@slavena.net www.slavena.net
СМиСълът
на живота
(Беседи за Православните истини)