„Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае” (Мат. 10:26). Там, на онова всемирно позорище, ще бъдем изобличе- ни пред всички. Деца ще видят конфузните дела на своите
110 родители, учениците – недостойните постъпки на своите учители, вярващите – позорните дела на своите духовни пастири, и т.н. Ще се поиска сметка не само за направеното, но и за онова, което е трябвало да направим, но не сме го сторили. И няма да имаме адвокат, който да ни защити. Страшен ще бъде последният Божи съд, защото е по- следен и безапелационен и защото присъдата му ще бъде окончателна и вечна. Какво означава вечна присъда? Това не е ден, година, десет, сто, а вечно, безкрайно мъчение! И как можем да бъдем спокойни при мисълта за онзи страшен ден? Казаното по-горе за страшния съд може да предизвика съмнения за достоверност. Дали пък наистина ще има ня- кога такъв съд? Дали това не е преднамерена измислица, за да се държат в подчинение и страх вярващите? Не, за- щото тези събития не са пророкувани от обикновен човек, а от Богочовека Иисус Христос. Всичко, което е казал Той за бъдещи тогава, а сега минали събития, се е сбъднало. Да си спомним само предсказанието Му за разрушаването на Йерусалим, станало през 69–70 г. след Христа. За този град Той беше предсказал, че от него няма да остане камък върху камък, както и стана. Ще се сбъдне без друго и това, което е предсказал за страшния съд. „Небе и земя ще премине, но думите Ми няма да пре- минат” (Мат. 24:35). Освен това идеята за един праведен и окончателен съд е и може да бъде единствено Божия. Това е така, защото нравственият закон в човека изисква да бъде удовлетворе- на правдата, като всеки получи пълно възмездие за всички
111 свои дела: или награда за доброто, което е направил, или наказание за злото, което е извършил. Много често чуваме: „Никой не се е върнал от горе, та да каже какво е там.” Но да си припомним притчата за „Богаташа и бедният Лазар”, която библейска сцена е изобразена на корицата на книгата ни. „Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и визон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един сиромах на име Лазар, който струпав лежеше пред вратата му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихожда- ха, та ближеха струпите му. Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово, умря и богаташът и го погребаха; и в ада, ко- гато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отда- леч и Лазаря в лоното му; и като извика, рече; отче Авра- аме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък. Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а пък ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и от- там към нас да не преминават. А той рече: моля ти се то- гава, отче, прати го в бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дой- дат и те в това място на мъката. Авраам му рече: имат Мойсея и пророците: нека ги слушат. А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят. Тогава Авраам му рече: ако Мойсея и пророците не
112 слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят” (Лука 16:19–31). (За повече подробности за задгробния свят виж: www.smisalat-na-jivota.com) Дори и невярващите историци и статистици признават, че Иисус Христос е съществувал и е притежавал свръхес- тествени способности. Та нима Нашият Господ не извърши чудеса, като възкресяваше мъртви и лекуваше слепороде- ни, но въпреки всичко човешкото съмнение е безгранично. Бог ни казва да четем Писанията и да ги спазваме, защото невярващият, дори и да види възкресяването на мъртъв, ще се опита по човешки да разсъждава, плътски да мъдрува и да си намери лукави доводи, за да отрече истината. Много човеци си мислят, че чрез познанието и с ума си ще достиг- нат до Бога. Знанието и мъдруването обаче се ограничават в една окръжност, която, дори и да се увеличава, си остава та- кава. Извън пределите на тази окръжност до Бог можем да стигнем единствено чрез вярата и духовното съвършенство. И така, страшният ден – денят на Божия гняв и на спра- ведливия Божи съд – ще дойде. Кога обаче ще дойде, никой не знае, освен Бог. Ние знаем само за характерните белези на времето преди Второто пришествие: Мащабни и разрушителни войни, земетресения и при- родни катаклизми – тежки и опустошителни; глад, поява на еретици и секти; раздори в клира, отстъпление на човечест- вото; възстановяване на Соломоновия храм в Йерусалим, където на трон ще седне антихристът. „...който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е Бог”(2 Солуняни 2:4).
113 Нови нелечими болести сред хората; световни финан- сови кризи, смутове и тревоги между хората; явяването на пророците Илия и Енох; идване на антихриста и голямо го- нение на християните, особено на тези, които не са приели печата му (чипа). Тези гонения обаче ще бъдат кратковре- менни заради вярващите православни християни, което е видно и от следния Библейски текст: „И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила ни- коя плът; но заради избраните ще се съкратят ония дни” (Мат. 24:22). Този ден наистина ще дойде и ще бъде страшен, но само за грешниците. За праведниците ще бъде ден на ра- дост, защото срещата им с Христос е дългоочаквана. Хрис- тиянинът, който през живота си е сеел добри дела на Божи- ята нива, сега ще жъне и добри плодове. Наградата за всич- ки несгоди, трудности и изпитания ще бъде вечният райски живот, за който Самият Господ в Своята земна проповед не- колкократно споменава. Затова нека, докато сме още тук, на земята, и имаме възможност да се изповядаме за греховете си, да го правим, и то по-често. „В последните дни човеците ще бъдат самолюбци, среб- ролюбци, самохвалци, горделивци, хулници, към родители не- покорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, неприми- рими, клеветници, невъздържани, неукротими недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци нежели Боголюбци, от такива се отвращавай”(2 Тим. 3:1–5).