Свещеноиконом Стоян Махлелиев смисълът на живота (Беседи за Православните истини) „Или тази книга
Изтегляне 0.74 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
| За страданието Темата за страданията и смисъла от тях постоянно се дискутира сред хората в нашето съвремие. Много често си задаваме въпроса защо невинни хора (според нас) страдат и какъв е смисълът на тези страдания. „Ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страда- те, като вършите добро, отколкото като вършите зло” (1 Петър 3:17). Всеобщо е мнението, че като че ли в земното си съ- ществуване човек повече страда, отколкото да преживява щастливи мигове. Причините за това са обективни и субек- тивни. В много случаи човекът страда от външни фактори, природни катаклизми и др., но често човек сам причинява както собственото си страдание, така и страданието на дру- гите. Страдаме дори и когато вършим добри дела, защото врагът на човешкото спасение (дяволът) не желае да вър- шим полезни неща. Страдаме, когато наши близки хора са в нещастие, а също и когато лично имаме някакъв здравосло- вен или друг проблем. Страдания обаче имат и хората, които вършат беззако- ния. Те страдат например, докато кроят планове как да от- мъстят, да убият и навредят, защото по внушение на сатана- та душата им е обзета от тъмни и мрачни мисли и желания. Когато страда в името на доброто, истинският хрис- тиянин, след като постигне добри резултати, бързо забра- вя страданието и се радва на успеха си. Родилката, когато ражда, страда от родилните болки, но впоследствие бързо ги забравя и се радва на рожбата си. Лошите хора обаче 59 жестоко страдат, ако не са успели да навредят. А ако пък са постигнали целта си, те пак страдат, защото дяволът вече не ги подкрепя и те отново са обзети от нещастие. „Но ако търпите, кога правите добро и страдате, това е угодно Богу” (1 Петър 2:19–20). Един монах вървял по улицата на голям град. Там срещ- нал инвалид да проси. Спрял се и го погледнал със състра- дателен поглед. Казал си: ще взема този човек в дома си, за да спася душата си чрез него и той чрез мене. Сакатият се съгласил и монахът го отвел в дома. Започнал да се грижи за него. Къпел го, обличал го и го хранел, тъй като той бил без крака и без ръце. Не след дълго обаче сакатият започнал да негодува и всекидневно изнервял монаха: „Докога ще ме държиш тук затворен като в плен. Когато бях на улицата, виждах хора, а тук само ти ми се мяркаш пред очите. По- стъпваш егоистично, защото ти излизаш навън, а аз стоя тук и те чакам.” Отношенията им станали нетърпими и в яда си мона- хът вече бил решил да го върне на улицата. Помислил си обаче, че ако направи това, няма да е богоугодно и ще отс- тъпи от пътя си и си казал: „Ще отида при стареца Антоний (св. Антоний Велики) за съвет.” Тогава качил сакатия на коня си и пристигнал в пустинята. Там св. Антоний Велики упрекнал сакатия за неблагодарността му, подкрепил духом монаха и ги отпратил, като предрекъл, че двамата ще умрат в един ден. Както и станало. От този случай е видно, че човек понякога страда, дори и когато върши добро, но това не бива да е причина да се отчайваме по пътя към спасението на душите ни. „…през много скърби трябва да влезеш в Царството 60 Божие” (Деян. Ап. 14:22). Много често ние сме свидетели как добри човеци стра- дат в живота. „Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам” (Откр. 3:1; Прит. Сол. 3:12). Думата „наказвам” произлиза от славянската дума „на- казати” и означава „да науча, научавам”. Следователно Бог, Който ни обича, не ни наказва, а чрез допуснатите страда- ния ни поучава. Когато едно малко детенце допълзи до печката, докос- не я и се опари, никога вече няма да повтори това си дейст- вие. В очите на Всевишния Бог ние сме малки деца, които Той често наказва за наше добро. Страданията са горчиво лекарство за душата ни. Те се отпускат от Бог, когато сме душевноболни, горчиви са и ние с нежелание ги приемаме, но след като се излекуваме, Му благодарим. Когато режем лозата, тя плаче, но след това дава много плод. Най-често страдаме заради греховете си. Господ Иисус Христос изле- кувал много болни, но преди това им прощавал греховете, защото съществува зависимост между греха и физическите болести. Спасителят излекувал разслабления при Витезда, но в храма след това му казал: Изтегляне 0.74 Mb. Сподели с приятели:
|