Не е възможно да се лекува истински без ясна представа за това какво представляват здравето, симптомите и болестта и каква е същността на лечението! За да може да се даде преценка за това дали протича в правилната посока терапията, трябва да се познава законът на Херинг. Той взема под внимание йерархичната подреденост на трите нива, за които вече стана дума - физическо, умствено-емоционално и духовно, както и значението на дадена функция или орган в рамките на всяко едно от тях. Най-общо може да се каже, че те се подреждат във възходящ ред по следния начин - физическо (относително най-маловажно), следва умствено-емоционалното и най-високо стои духовното. Във всяко от тях също има йерархия - например във физическото най-важни са главният и гръбначният мозък, после сърцето, бъбреците, белите дробове и т.н., като кожата е най-периферният и сравнително най-маловажен орган.
Законът на Херинг гласи, че ако по време на лечението се наблюдава преместване на увреждането от по-важни към по-маловажни нива и от по-важни централни органи към по-маловажни и периферни, действително настъпва излекуване. Ако се наблюдава противоположният процес, т.е. придвижване на увреждането в дълбочина и към по-важни вътрешни органи, това означава, че болестта се подтиска и задълбочава.
В практиката непрекъснато се наблюдават тези явления, типично например е, особено при деца, появата на бронхиална астма след третиране на кожни проблеми с различни мазила, особено кортикостероидни кремове. При прегледа се установява, че оплакванията от задух и кашлица са се появили скоро или непосредствено след изчезването на обрива. Родителите, както и повечето лекари мислят, че кожният проблем се е излекувал, а се е появила „нова” болест. В действителност това е "старата" болест, която е била потисната и сега се изявява на по-опасно място в организма, като засяга по-важни за живота органи - в случая белите дробове. Ако лечението, което се приложи, е правилно, трябва да се наблюдава следният процес: първо изчезват симптомите, свързани с бронхиалната астма, като същевременно се появява отново обривът. Това показва, че той е бил само потиснат, а не излекуван. След известно време преминава и той и тогава детето е вече наистина здраво.
Както споменах в Глава 1., даването на алопатични медикаменти или предприемането на хирургична интервенция, насочени само към премахването на оплакванията с цел "бързо лечение", е опасна практика, защото по този начин не се лекува причината за страданието. Въпреки че често може да настъпи временно облекчаване, болестта продължава да съществува в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполучливо е казано: "Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест." Т. е. чрез прибързаното приложение на конвенционалните терапии се унищожават именно онези ценни знаци, които ни предупреждават за опасността, която вече тлее в организма. Понякога изглежда, че острото състояние е излекувано, но след време разбираме, че цялостното здравословно състояние на човека се е влошило - т.е. острата болест е преминала в хронична. От своя страна безогледното прилагане на алопатични медикаменти и хирургия, много често обърква реакциите на организма и лечението по-късно с естествени методи става много по-трудно, а понякога и невъзможно. Защо лекарите най-често потискат, а не лекуват? Защото ги учат да се подчиняват сляпо на "научната" догма - 6 години, докато следват медицина, и после още няколко, докато вземат специалност. Никой не им казва, че нерядко дори само едно изчистване на организма чрез краткотрайно гладуване или плодова диета може да помогне на човек да се отърве от тормозили го с години хронични проблеми, а в отделни случаи и от тежки заболявания като рак например.
Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-добрия начин. Хомеопатията например е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същото направление, както и защитните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта. Според носителят на Нобелова награда, бактериологът Рене Дюбо "западната медицина ще стане научна само тогава, когато лекарите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума, които действат според лечебните закони на природата".
При общоприетата сега практика в алопатията на определена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според холистичния подход обаче болестта е само една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива според индивидуалната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният подход е толкова важен за успешното лечение. Отново ще се позова на Хипократ, според когото "по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен." Когато определяме лечебния план трябва да обръщаме внимание именно на различията между хората, на уникалния начин на живот и нужди на всеки, както и в спецификата в изявата на болестта при всеки. С други думи, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни болести. Една от слабостите на официалната медицина е, че тя лекува всички по един и същи начин независимо от претенциите за обратното, които заявява. За разлика от алопатията, която се е съсредоточила върху болестта, алтернативните терапии насочват вниманието си върху болния, затова и като цяло са по-успешни.
Здравето не е статично състояние, а динамично равновесие. За да се постигне и поддържа, се изискват нашите постоянни осъзнати усилия, а не "магически хапчета". Да си здрав, не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш охолство. Здравния модел, който предлага холистичният подход, изяснява състоянието на човека на всичките му нива на съществуване - физическо, умствено-емоционално и духовно. Ако човек е здрав и силен физически, но в действията си околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е дълбоко в своята същност. Здравето не се измерва само с липсата на видима болест, но и чрез начина на мислене и съдържанието на живота, който водим. Последните две категории обаче не влизат в полезрението на медицината. За да е ефикасен лечебният процес, той трябва да обхваща всички измерения на съществуване на болния. Както казва Рене Дюбо: "Да разрешиш проблемите свързани с болестта не е еднозначно с това да направиш някого здрав и щастлив Последното изисква мъдрост и проникновение, които са отвъд медикаментите и терапията."
Истинското лечение в най-дълбок план е свързано с духовното израстване и разкриването на творческия потенциал на индивида, използван за благото на всички. Една от задачите на лекаря, практикуващ холистична медицина, е да помогне на пациента да осъзнае и да премахне блокадите, стоящи на пътя на неговото себеосъществяване. За да може да направи това, лекуващият трябва първо сам да е положил усилия и да е постигнал определена степен на осъзнаване и цялостност, защото това, което човек не е изградил и не носи у себе си, не може да го предаде на другите. Лекарят се учи и израства цял живот от контакта си с хората, които идват да търсят здравна помощ от него. Ако е отворен за посланията, които получава от тях, те ще му донесат дълбоки преживявания и прозрения.
Най-сериозната болест, от която страда човечеството, е безмерният егоизъм и неспособността да обичаме, и в резултат на това се явяват многобройните проблеми с общуването. Любовта е най-могъщата лечебна сила, но ние обикновено я разбираме много ограничено, затова и приемаме това твърдение като нещо абстрактно. Тя има реални физиологични измерения във физическото тяло. При един опит, извършен от Дейвид Макклелънд със студенти, бил пуснат филм за майка Тереза, отдала, както знаем, своя живот в грижа за бедните. След прожекцията в кръвта на студентите е било установено повишаване на определен тип имуноглоболини, което показвало засилване на имунната защита. Макклелънд нарекъл това "ефектът на майка Тереза".
Необходимо е да отчитаме факта, че всеки процес на лечение има два взаимосвързани компонента - лечение на острите симптоми и дългосрочна програма за постигане на по-добро здраве чрез здравословен начин на живот. Понякога се налага да се овладее сериозно или животозастрашаващо състояние и това, разбира се, не можем да направим с фитотерапия или масажи. Активната намеса от страна на лекаря нерядко е оправдана и дори наложителна, особено при травми и кризисни състояния, но холистичният възглед предполага вяра в интелигентността на природата и преди всичко в активното подпомагане на собствените лечителни сили на организма чрез естествени терапии. Здравият разум е най-важен при избора на лечебен план във всеки отделен случай и всеки лечебен метод трябва да бъде прилаган по начин, който е най-подходящ за пациента - самостоятелно или в комбинация с други, имайки предвид тежестта на състоянието и индивидуалните особености на всеки.
Сподели с приятели: |