Съвместен проект на www.videlina.org и www.spiralata.net 38 Веднъж към мен се обърна за помощ един мой приятел. - Помогни ми, моля те, да си изясня един проблем помоли ме той. - Ето, ти казваш, че ние сами си създаваме всички препятствия в живота. -Да, така е - отговорих аз. - Какъв е проблемът? - Вече месец и половина си търся помещение за офис, но по никакъв начин не мога да намеря това, което ми трябва. Постоянно изникват някакви препятствия: или отдават помещението под наем малко преди аз да дойда, или ми отказват, или наемът е прекалено висок. Разбирам, че нещо в мен пречи за осъществяването на Намерението ми, но не мога да разбера какво точно. Тогава аз бързах за някъде, затова помолих приятеля си този ден да следи по-внимателно процесите, които протичаха в него. - Мисли си постоянно за това и подсъзнанието ще ти подскаже кое е препятствието. А утре ще се срещнем и ще обсъдим всичко. Уговорихме си среща в едно кафе и се разделихме. На другия ден се срещнахме. Поръчахме си по чаша чай с лимон. - Разбрах каква е причината - каза приятелят ми с доволство, когато седнахме на масата. - И каква е? - попитах го аз. - Това са моите страхове. Вчера направих всичко, както ти ми каза. Постоянно мислех за проблема. Усетих първия знак-подсказване, когато през деня отидох при родителите ми. Те започнаха да ме разпитват за работите ми. Казах им, че си търся помещение за офис и искам да започна собствен бизнес. „Помисли си дали си струва да се занимаваш с това. - каза баща ми. - Помисли си, че ще ти се наложи да плащаш на рекетъорите." -„Защо смяташ така?" - попитах го аз и почувствах страх. „Нали знаеш какво става в страната" - отвърна той. Тук в разговора ни се намеси по-големият ми брат: „Не бързай да наемаш помещение. Първо трябва да си осигуриш силни покровители." А вечерта, когато се прибрах вкъщи, ми бе даден втори знак. Включих телевизора точно в момента, когато показваха някакъв репортаж за една от силовите групировки в столицата. Веднага разбрах всичко. В мен живее страхът, че ако започна свой бизнес, ще се появят борците и ще искат пари, за да ме покровителстват. А аз не знам как би трябвало да се държа в такива моменти. - Точно така - потвърдих аз. - От една страна, имаш желание да си намериш офис и да започнеш собствен бизнес, а от друга - живееш със страх. А подсъзнанието ти, за да те защити, специално ти създава препятствия. - Какво да правя? - попита приятелят ми. В този момент донесоха чая. - Има два варианта - казах аз, мачкайки резенчето лимон и разбърквайки захарта. - Първият - да се откажеш от замисъла си и да не предприемаш нищо. Намери си държавна работа и живей със заплатата си. - Този вариант не ми допада - каза приятелят ми. - Не искам да съм зависим от някого и да получавам жалка заплата. Искам да имам собствен бизнес и да печеля толкова, колкото заслужавам. Кажи направо втория вариант. - Вторият вариант е очевиден - казах аз, като отпих глътка чай. - Трябва да се избавиш от страховете си. - Лесно е да се каже, но как да се направи, когато страховете живеят в нас още от детството ни? - Знаеш ли над какво ти предлагам да помислим - предложих аз. - Всички страхове са свързани с насилие и агресия. Твоите страхове ти показват, че в теб има враждебно, негативно отношение към рекетьорите, бандитите и престъпниците изобщо. - Да, така е. А ти да не ми предлагаш да обикна тези мръсници? - За обичта... не знам. Мисля, че това няма да можеш да постигнеш, тъй като засега нямаш