Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
| Пазачът на записите
„Боже, какъв голям обем!" - казал Кейси в началото на тълкуването на едно седемгодишно момиче през 1936 г. „Най-чистият запис, който някога съм виждал. Книгата е най-чистата. А досега не съм мислил за никоя от тях, че не са били абсолютно чисти" - така Кейси завършил тълкуването на едно тригодишно момченце, също през 1936 г. Какво разбираше Кейси под „запис" или „книга"? Защо в началото на всяко тълкуване на живота Кейси преглеждаше дневник на душата - не само на рождената дата на лицето, за което се правеше тълкуването, но и по-назад, до историята на предишните животи на индивида, прекарани на земята? Защото процедурата при всички тълкувания на живота беше една и съща: той се потапяше в транс, след това се пренасяше до стария мъж с книгите. Там той получаваше информацията. В едно тълкуване, създадено през септември 1933 г. Кейси дава обяснение на този проблем. „За да се пренесат от една сфера в друга преживяванията, през които един обект, една душа, може би е преминал, за да получи тези отражения, които са нужни за пренасяне на търсената информация, става необходимо (за разбиране на тези, които търсят в тази сфера) да се има това, което е на духовните същества, заложено в езика на тези същества, близо до възможността да се прилага правосъдие за обекта." Когато говореше за „книгите", Кейси се изразяваше по-символистично. Така той обяснява причината за това: „Информацията е дадена под формата на картини или изображения, така че може да се предаде на съзнанието, на търсещия нещо по подобие на неговия вид опит, както начина, по който се извършва пренасянето на дейността. От кои сили? Психическите или душевните сили са близки на кое? Творческите сили или това, което се нарича Бог. Така тялото (Едгар Кейси) достига мястото, на което се пазят записите на всички; разговорно обозначен като книгата на живота, или да показват или да символизират, че някой обект, някоя душа в нейния растеж, може да намери своя път обратно към творческите влияния, които са обещани от и чрез него, този, който дава и е живот; и намира това като отделна, определена, интегрална част от повечето души." Така Кейси обяснява, че всяка душа независимо от живота си в тленната телесна форма оставя запис. Тя може да напредва в развитието си, но може и да се връща назад. Тя упражнява свободната воля, дадена й от Бога за добро или за лошо във всяко земно появяване. Оттук - символизмът, както съществува в книгата; и мъжът като пазач на записите... „Така, в материализацията на концепцията за тези, които искат да научат, да бъде просветление. Естествено много си задават въпроса: там писани книги ли има? За съзнание, което мисли за книги, писани книги. Както би било за съзнанието, което при преминаването от материалния план към останалия свят би помолило за Елисейските полета с птиците и цветята; трябва да бъде намерена материализираната форма на тази част на Създателя, в която сфера този обект, тази душа да се наслаждава на този вид дейност. Както се строят къщи в гората. Гората, в своята същност, както беше показано, какво е? Книгата в своята същност какво е? Какво е по-реално - книгата с нейните напечатани страници, позлатени ръбове, или същността на това, което е казано в книгата? Кое е по-истинско: показаната любов към Сина, Спасителя, неговите братя или същността на любовта, която може да бъде видяна дори в най-долните страсти? Това е едно и също." Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|