СЪЮЗ НА БИБЛИОТЕЧНИТЕ И ИНФОРМАЦИОННИТЕ РАБОТНИЦИ / СБИР/
UNION OF LIBRARIANS AND INFORMATION SERVICES OFFICERS /ULISO/
-----------------------------------------------------------------------------------------------
1000 София, пл. “Славейков” № 4, стая 609, тел./факс 987 07 34, 980 66 88 /264/
1000 Sofia 4, Slaveikov Sq., Suite 609, Tel./Fax /3592/
ДО
ПРОФ. СТЕФАН ДАНАИЛОВ
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА
КОПИЕ:
ДО
ПРОФ. СТОЯН ДЕНЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪЮЗА НА НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА
Относно: Становище на Съюза на народните читалища по проекта на Закон за обществените библиотеки и очаквани действия от страна на Министерството на културата
Уважаеми проф. Данаилов,
На уебсайта на Съюза на народните читалища е публикувано Становище по проекта на Закон за обществените библиотеки.
Съюзът на библиотечните и информационните работници счита, че публикуването на това становище преди законопроектът да е предоставен за публична дискусия, цели неговото дискредитиране и създаването на отрицателни нагласи сред читалищните и библиотечните среди, както и сред обществеността. Припомняме Ви, че законопроектът не е оповестяван публично по Ваша изрична молба. Ваша беше идеята първо да се проведе обсъждане с ръководствата на заинересованите организации и институции и едва след постигането на консенсус да се даде гласност на проектозакона. До момента предложената от Вас дискусия не се е състояла, въпреки че очакваме провеждането й от 23 април т. г.
Становището е издържано изцяло в негативен план. То е изпълнено с обидни професионални квалификации към експертите, ангажирани на различните етапи от работата по проектозакона - външния консултант Джон Долан (дългогодишен ръководител на библиотечната политика във Великобритания и носител на Ордена на Британската империя); експерти на министерството, водещи специалисти от библиотеки в страната и библиотечната общност; експерти от други министерства и ведомства, участвали в работните срещи. Подобна оценка буди недоумение, тъй като представители на Съюза на народните читалища участваха на всички етапи от обсъждането на текста и публично са изразявали подкрепа както за вида и обхвата на законопроекта, така и за основните му идеи.
Становището съдържа и некомпетентни твърдения, свързани с типовете библиотеки, с непознаването на дейността на читалищата и Закона за народните читалища, с възможностите за връзки между отделните видове библиотеки в държавата и т.н. Проличава непознаването на мисията и задачите на читалищната библиотека в една променена среда, адекватна на очакванията на гражданите и на европейските насоки за развитие на библиотеките. Не може читалищната библиотека да се разглежда единствено и само като собственост на читалището. Читалищните библиотеки у нас са гръбнака на тeриториалното библиотечно обслужване. Те са библиотеките най-близо до данъкоплатеца, чрез тях се осъществява държавната политика за гарантиране на библиотечното обслужване и информираност на всички граждани и е недопустимо подобно отношение към техните проблеми.
Тенденциозната липса на добронамереност, конструктивност и пълното отрицание на законопроекта са ясно изразени в заключението, според което той не заслужава внимание и не бива да се отделя допълнително време за неговото обсъждане.
Появата на подобно становище е поредното ярко доказателство за ескалиращия от 1996 г. насам проблем, свързан с функционирането на читалищните библиотеки като основни обществени библиотеки и произтичащите от това изисквания за спазване на международни и национални стандарти и нормативи, но в рамките на една неправителствена организация, каквато е народното читалище, както и провеждането на държавна политика за тяхното развитие с цел осигуряването на териториалното библиотечно обслужване. Именно този проблем се опитва да разреши предлагания законопроект, което поражда сериозната съпротива на част от читалищните среди. Решението му става все по-належащо, поради реалната опасност отделни селища да бъдат лишени от библиотечно обслужване. Досега са отхвърляни всички опити на СБИР в Закона за народните читалища и измененията към него да се включат по-подробни текстове за статута на читалищната библиотека.
Не бива да се омаловажава широката подкрепа за необходимостта от Закон за обществените библиотеки, демонстрирана по време на Националната библиотечна седмица тази година. В инициативите й участваха хиляди граждани, народни представители, кметове, областни управители, общински съветници. Събрани бяха над 16 000 подписа в подкрепа на искането на библиотечната общност.
Наложително е при създалата се ситуация на напрежение сред библиотечните и читалищните среди, текстът на законопроекта и мотивите към него да станат известни на обществеността в най-кратък срок. Убедени сме, че е нужна Вашата компетентна намеса за провеждането на експертно обсъждане и публикуването на законопроекта за обществена дискусия. Не може усилията на МК, на професионалната общност и на нашите партньори от Британския съвет да бъдат игнорирани по един меко казано некоректен и “балкански” начин. С подобни позиции се рискува и бъдещето на важни инициативи, като проекта по програмата „Глобални библиотеки” на фондация “Бил и Мелинда Гейтс”, която високо оценява ролята на българските библиотеки и желае да подпомогне бъдещото им развитие в полза на всички граждани. С подобни “становища” през годините на прехода българските библиотеки бяха поставяни редица пъти на колене, бяха загубени сериозни финансови и други ресурси, загубихме доверието на добронамерени институции и организации, които искрено желаеха да подпомагат библиотечния сектор.
В заключение бихме желали да Ви информираме, че ако министерството не предприеме действия за хода на законопроекта, СБИР ще продължи активно да популяризира проблема и да търси широка подкрепа за необходимостта от приемането на Закон за обществените библиотеки в България.
Ваня Грашкина
Председател на УС на СБИР
Сподели с приятели: |