Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за
Изтегляне 4.63 Mb. Pdf просмотр
|
| Мрежовият ефект представлява извънпазарен резултат, който се проявява, когато един потребител на стока или услуга оказва влияние върху полезността на съответния продукт за останалите потребители. Като пример за мрежови ефект може да бъде дадена телефонната услуга – полезността на услугата за всеки потребител нараства с броя на хората притежаващи телефон. В такива случаи компанията, разработила съответната технология може да извлече предимство пред конкурентите си само ако разполага с по-голяма потребителска база. За да постигнат мрежови ефект компаниите сформират алиансови мрежи като отстъпват технологията за ползване на други компании, често дори и на свои конкуренти чрез предоставяне на лицензи. Класически случай на извличане на конкурентно предимство чрез мрежови ефект е „Войната на видеостандартите” от 1970-те години. През 1975 година Sony разработва нов формат за запис на видеосигнал, наречен - Betamax. Новият стандарт на компанията се отличава от своите предшественици с високо качество на звука и картината и Sony завзема значителен дял от пазара на видеокасетофони и камери. През 1977 година компанията JVC предлага на пазара собствен формат за видеозапис – VHS. Новият формат отстъпва на Betamax по някои технически показатели, но JVC сключва серия от лицензни споразумения като предоставя правата за производство на видеотехника под формата VHS на почти всички големи производители на потребителска електроника. В резултат на създаването на тази технологична МАМ пазарният дял на Sony спада от 100 % през 1975 година до едва 25 % през 1981 година и само 7,5 % през 1986 г. По-големият пазарен дял на VHS технологията е повод за разпространителите на филми да предлагат продукцията си предимно в този формат, което буквално изхвърля Sony от пазара на видеокасетофони само 10 години след изобретяването на Betamax. Подобни сблъсъци могат да бъдат посочени в повечето високотехнологични отрасли като разработването на софтуерни продукти, производството на компютърни чипове и множество други. Пазарният успех на компании като Microsoft и Sun Microsystems в голяма степен се дължи на алиансовите им 7 Krugman P. Increasing returns, monopolistic competition, and international trade, Journal of international economics 9 (1979) pp. 469-479. Elsevier Science B.V Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри. Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи 9 споразумения, увеличаващи броя на техните потребители, което от своя страна увеличава и привлекателността им за бъдещите клиенти. Третата група МАМ се формират със сравнително конвенционалният мотив за увеличаване на обема на произвеждана и продавана продукция. Целта на подобни алиансови споразумения е реализиране на икономии от мащаба – снижаване на себестойността на продукцията чрез разпределяне на постоянните разходи между по-голямо количество продукция. Тази група МАМ се създават във високо конкурентните отрасли, при които цената на крайният продукт формира основна част от конкурентните предимства на предложителите. Често обединението се създава на принципа на вертикалната интеграция, включвайки производители на различни компоненти и възли от крайния продукт, но не са рядкост и случаите на МАМ, обединяващи конкуренти от един и същ отрасъл. Алиансовите мрежи, имащи за цел увеличаване на обема на произвеждана продукция могат да се реализират в многообразие от юридически форми, които могат да бъдат разделени на две групи: договорна и холдингова. При договорната форма партньорите в МАМ сключват помежду си споразумение за съвместно извършване на операции, имащи за цел увеличаване продажбите на един или няколко от членовете. Предмет на тези споразумения могат да бъдат: • Споразумение за паралелни продажби – съвместно използване на дистрибуторската мрежа на партньорите. • Споразумение за съвместен маркетинг. • Субконтракторски споразумения. • Обмен на патенти и лицензи При холдинговата форма, всеки от партньорите в МАМ придобива част от капитала на останалите или всички партньори участват в капитала на новосъздадено дъщерно предприятие. Холдинговата структура не влияе пряко върху размера на продажбите на отделните партньори, но позволява участие в разпределение на печалбата реализирана от останалите членове на споразумението и компенсира влошаването на финансовите резултати при спад на пазарния дял Като пример за МАМ, целяща увеличаване на продажбите, може да бъде посочено споразумението Star Alliance 8 , сключено между 28 от най-големите авиокомпании в света, които се обединяват в стратегическа алиансова мрежа през 1997 година. Съюзът има за цел увеличаване продажбите на билети за трансатлантическите и европейско-азиатските полети, обединяване на доставките 8 http://www.staralliance.com/en/about/airlines/ Международно фирмено поведение 10 и сервизите за обслужване на самолетите. Партньорите в Star Alliance имат общо над 400000 служители и обслужват над 600 милиона пътници годишно. Автомобилостроенето е отрасълът, в който тази стратегия се използва изключително често. Повечето производители на автомобили притежават акции на няколко свои конкуренти и участват в поредица от споразумения за съвместни продажби или субконтракторство (табл. 1). Таблица 1. Алиансови мрежи на General Motors и Ford. Компании Участие в капитала Съвместни предприятия Доставка и покупка на компоненти и възли Съвместен маркетинг и дистрибуция Съвместна НИРД Съвместно производство General Motors Isuzu Mercedes- Benz Suzuki Chrysler Daewoo Ford Isuzu Nissan Saab Suzuki Toyota Volvo Fanuc FIAT Fuji Heavy Honda Isuzu Mitsubishi Nissan Renault Rover Saab Suzuki Toyota ВАЗ SAS Isuzu Renault Saab Toyota Chrysler Ford Hyundai Isuzu Suzuki Toyota Hitachi SAS Daewoo Isuzu Suzuki Ford Aston- Martin Kia Mazda Fiat General Motors Nissan Toyota Volkswagen Volvo Москвич FIAT Fuji Heavy Mazda Nissan Renault Volkswagen FIAT Mazda Kia Suzuki Chrysler General Mot-ors Kia Mazda Nissan BMW Kia Mazda Nissan Rover Suzuki В резултат от създаването на МАМ за увеличаване на продажбите, производителите на автомобили снижават производствените си разходи до такава степен, че навлизането на нови участници в отрасъла е почти невъзможно. Според Хюсън за да бъде един производител достатъчно ефективен и конкурентноспособен на пазара на автомобили В САЩ трябва Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри. Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи 11 да притежава поне 10 % пазарен дял 9 или да произвежда над 50000 автомобила годишно. Създаването на МАМ е широко разпространена стратегия сред транснационалните корпорации поради значителният ефект, който те оказват върху конкурентоспособността и рентабилността им. Представената в този параграф класификация обхваща най-често срещаните форми и мотиви за създаването на МАМ, но реалните възможности са неограничени. Въпреки нормативните ограничения, понякога международните компании встъпват в картелни споразумения за ограничаване на производството или за разпределение на пазари (географско и продуктово). Подобни споразумения се преследват от всички национални законодателства, но откриването им в международен мащаб е изключително трудно и нерядко те остават неразкрити. Изтегляне 4.63 Mb. Сподели с приятели:
|