Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за

Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството
1
Т е м а № 1
СЪЩНОСТ И РОЛЯ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО. ТЕОРИИ ЗА
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО
Уводна част на учебната тема
Учебната тема “Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството” запознава с различните възгледи за същността на предприемачеството, неговата роля и теориите, които обясняват природата му.
След нейното усвояване ще:
✓ познавате същността на предприемачеството;
✓ можете да дискутирате ролята на предприемачеството за развитието на икономиката;
✓ познавате основните теориите, които обясняват природата му;
✓ можете да боравите с основните термини и понятия.
Темата включва следните въпроси:
1.
Предприемаческа дейност.
2.
Влияние на неолибералния модел на глобализация върху развитието на предприемачеството.
3.
Многомерното икономическо пространство и глобалните актьори..

Международно фирмено поведение
2
Съдържателна част на учебната тема

1.
Предприемаческа дейност
Развитието на конкуренцията, преобладаването на иновационния тип растеж, акцентът върху частната инициатива, характерен за икономическите програми на развитите страни довеждат до преосмисляне на възгледите за предприемачеството и подходите при оценка на неговите най-важни функции в глобалния икономически механизъм на съвременното общество. Към изброените до тук характеристики на съвременната икономика - нова, глобална, информационна, основана на знанието, може да се добави и още една - предприемаческа.
Предприемаческата дейност е основа на глобалната икономика.
Дейността на милионите предприемачи по света спомага за икономическия прогрес. Предприемачеството, според специалистите, не е професия, а начин и стил на живот. Известният икономист Joseph
Schumpeter (Йозеф Шумпетер) го нарича особен икономически фактор и го прибавя към трите общопризнати капитал, труд и земя.
Предприемачеството и печалбата, като главен мотив за развитието му, играят важна роля в пазарната икономика, затова икономистите се стремят да определят какви са функциите на предприемачеството, да дадат обяснение на феномена печалба. Предприемачът получава доход след като изпълни специфична предприемаческа функция, която естествено се отличава от функцията на собственика на капитала или мениджъра, получаващи доход съответно във вид на лихва и работна заплата. В историята на икономическата мисъл теориите за предприемачеството неизменно подчертават личния, субективен аспект на тази дейност - предприемачеството, не е масово, а индивидуално явление. Най-често, за специфична функция на предприемача се счита поемането на риск и неопределеност. a)
Понятието предприемач е въведено от Richard Cantillon (Ричард
Кантильон) през 30-те години на XVIII век, който в труда си: Есе за природата на търговията, назовава така индивида, купуващ продукт на известна цена и продаващ на неизвестна. Към категорията на предприемачите той отнася търговците, занаятчиите и фермерите (цената на тяхната продукция предварително не е известна, защото зависи от реколтата). Според Cantillon (Кантильон) инициирането и развитието на

Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството
3 предприемаческата дейност не е свързано задължително с използването на лични пари. b)
Beaudeau (Бодо) отива по-далеч от Cantillon (Кантильон). XVIII век е времето, когато икономистите започват да разграничават лихварската функция (предоставянето на капитал) от предприемаческата функция. Една от причините е набиращата скорост индустриална революция, която поставя началото на трансформацията на света. В духа на времето Beaudeau (Бодо) отбелязва, че наред с необходимата информация за продаваните стоки, предприемачът следва да разполага и с капитал.
Според Beaudeau (Бодо), капиталът е основа на икономиката, а печалбата е цел на успелия предприемач, база за развитие на производството. c)
Следващ етап в развитието на икономическата мисъл е идеята на Thunen (Тюнен), че същността на предприемаческата функция се изразява в способността на индивида да поема премерен и неизчислим риск. В книгата Изолираната държава (1826 г.) той определя печалбата на предприемача като остатъчен доход, получен след като от брутната печалба се извади лихвата по инвестирания капитал, възнаграждението за управление и застрахователната вноска, зависеща от поетия риск.
Предприемачът е изобретател и откривател, твърди Thunen (Тюнен). d)
Американският икономист Frank Knight (Франк Найт) (ХХ в.) прави опит да предложи теория на предприемачеството, развивайки идеята на Thunen (Тюнен) за различието между изчислимия и неизчислимия риск. Първия, той нарича риск, а втория - неопределеност.
Рискът предполага известна съвкупност от варианти, за които съществува някакво разпределение на вероятности. Две типични ситуации на изчислимия риск са:
•
Ситуация, за проявлението на която е известна априорна вероятност.
•
Ситуация, за проявлението която е известна статистическа вероятност. Този риск може спокойно да бъде застрахован, а застрахователните вноски да бъдат включени в разходите, като се прехвърлят на потребителя подобно на производствените разходи.
Различна е ситуацията с истинската неопределеност. При нея не са известни нито вероятността, нито съвкупността от възможни варианти, защото липсва прецедент. Тази неопределеност, според Knight (Найт), не

Международно фирмено поведение
4 може да бъде застрахована. Неопределеността се проявява предимно в две сфери: в производството (количеството и качеството на продуктите, които могат да бъдат получени от даден обем ресурси) и при дефиниране на потребностите на потребителите. Както и Cantillon (Кантильон), Knight
(Найт) твърди, че предприемачът не знае предварително цената, на която ще бъде продаден неговия продукт, но в същото време е задължен предварително да плати на собствениците на факторите на производство договорените суми. Равновесната величина на тези доходи се определя предварително от конкуренцията, действаща на факторните пазари. Но предприемачът очаква да получи по- голяма сума за своя продукт. Според
Knight (Найт) предприемачът е индивид, поемащ бремето на истинската неопределеност и избавящ от него своите доставчици. Естествено, уменията му на предприемач зависят и от личните му качества и от притежаваната от него интуиция. e)
Важен принос за развитието на предприемаческата теория има изтъкнатият френски икономист Jean Baptiste Say (Жан-Батист Сей). В книгите си Трактат по политическа икономия и Пълен курс на практическата политическа икономия (началото на ХIХ в.), той създава теория на производството и разпределението, като подчертава важната роля на предприемача. Според него, главната задача на предприемача е да координира факторите на производство: земя, капитал и човешки ресурси, който не само полага труд, но и притежава научни знания, необходими за организация на производствения процес и производството на продукта.
Осъществяването на тези функции е свързано с известен риск, макар че не подчертава неговото значение. Размерът на предприемаческия доход се определя от законите на търсенето и предлагането. В частност, съществува пазар на самото предприемачество и той подробно описва условията, ограничаващи предлагането на този пазар: това са личните (моралните) качества на предприемачите, техният опит и връзки в зависимост от отрасъла, страната, региона на действие. f)
Alfred Marshall (А. Маршал) (края на ХIХ в. – началото на ХХ в.) и неговите последователи отделят внимание на организаторската функция на предприемача и отбелязват, че не всеки желаещ може да стане предприемач. Изследователите често сравняват предприемача с мениджъра, защото обръщат внимание на икономическия аспект на неговата работа. Но дейностите на двете централни фигури в управлението

Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството
5 на едно предприятие не са тъждествени. Според него, предприемачеството задължително е свързано с творческия характер на дейността. Нещо повече:
Функцията на предприемача, изисква революционизиране на производството чрез използване на иновации, различни възможности за лансиране на нови или стари (по нов начин) продукти на пазара, откриване на нови източници на суровини, пазари и т.н.
Предприемачеството е универсална общоикономическа функция. Тя обикновено се съчетава с изпълнение на нови видове дейност.
Статусът на собственика не е определящо и задължително свойство на предприемача.
Състоянието на икономико-политическата среда има особено значение за развитие на предприемачеството. g)
Друг начин за определяне на предприемаческата функция предлага известният австрийски икономист J. A. Schumpeter (Йозеф Алоиз
Шумпетер) (началото до средата на ХХ в.), описващ хипотетично стационарно състояние на икономиката, което се характеризира с неизменни количество и качество, както и с начините на използване на всички произвеждани блага. В тези условия на пълна информация за настоящето и бъдещето, продуктът се разпределя без остатък между собствениците на произведените блага. За да може икономиката да излезе от своята обичайна траектория и рязко да промени своите показатели, следва да бъдат реализирани нови комбинации. Резултат от разгръщане на новите комбинации е появата на иновацията или създаването на нови производствени функции. Според него те могат да бъдат:
Производство на нови блага.
Използване на нови начини за производство и търговско използване на наличните блага.
Приспособяване към изискванията на новите пласментни пазари.
Използване на нови източници на суровини и изменение на отрасловата структура (създаване или разрушаване на монополите).
Един от най-съществените приноси на Schumpeter (Шумпетер) за развитие на предприемаческата теория е коментарът на ролята на

Международно фирмено поведение
6 предприемача в икономическия живот. За него, предприемачът е фактор за икономически растеж, индивид играещ централна роля в социално- икономическия прогрес на обществото. Schumpeter (Шумпетер) разглежда новаторската функция на предприемача отделно от функцията на капиталиста. Същевременно, иновационният й характер я отличава и от рутинните функции на мениджъра. Предприемачът може да не е изобретател, но е задължително човек, който реализира изобретенията.
Предприемаческата функция изисква откъсване от привичното, тя предполага движение срещу течението, творчество, и затова е тясно свързана с особеностите на личността на предприемача.
Извличането на предприемачески доходи и печалба, в разбирането на
Schumpeter (Шумпетер), произлиза от новаторската функция на личността, създаваща нов вид дейност. В стационарно състояние възнаграждението за всеки фактор съответства на пределната производителност.
Предприемачът, който извлича ресурси от стари комбинации, увеличава разходите си. Но как ще бъдат покрити те и как ще бъде получен остатъчният доход, печалбата? Източник на този доход, според Schumpeter
(Шумпетер), е временното монополно положение, извоювано от достигналия успех предприемач. h)
Понятието предприемач играе определяща роля в теорията на неоавстрийската школа (началото на 70-те и най-вече през 80-те години на
ХХ век). За Mises (Мизес), Hayek (Хайек) и техните последователи пазарът и конкуренцията са преди всичко част от предприемаческия процес.
Според Mises (Мизес) в реалната икономика всеки е предприемач, т.е. индивид, действащ в условията на неопределеност. Да се избере най- евтиният от достъпните технологични методи за производство на стоката, необходима на потребителите, това вече е предприемачески акт. Печалбата или загубата на предприемача е продукт не на неговия капитал, а на неговата идея, въплътена в капитала, защото невярната идея ще доведе до загуби, независимо от разхода на капитал.
За носителя на Нобелова награда Hayek (Хаек), предприемачите са лица, които в условията на неограниченост и конкурентна среда се стремят да достигнат най-ефективна симбиоза между своите уникални знания и реалностите на пазарната ситуация и по този начин да си осигурят предимство в конкуренцията и голям доход.

Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството
7
Един от най-интересните съвременни представители на неоавстрийския подход е американският изследовател Israel Kirzner (И.
Кирцнер). Според него основната роля на предприемача предполага такова регулиране на икономическата система, което да осигури движението на пазарите към състояние на равновесие. Но реалната икономика се намира в перманентно неравномерно положение. Информацията е непълна и дефазирана във времето и пространството, затова индивид, притежаващ повишена чувствителност към възможното извличане на печалба, т.е. предприемачът е призван да бъде уравновесяваща сила, а не обратното.
База на предприемачеството, твърди Kirzner (Кирцнер) в книгата си
Конкуренция и предприемачество (1973 г.), е съзидателният акт на откриване на нови печеливши възможности в условията на неравновесно състояние на икономическата система. Предприемачеството се характеризира както с отзивчивост към такива възможности, така и с умението да се видят резултатите и да се открият начини за тяхното получаване.
Дейността на предприемачите от различен вид без съмнение е основата за развитие на глобалната икономика, необходимото условие за нейното функциониране. Достатъчното условие включва набора от свойства, които тя задължително следва да притежава.
Една от характеристиките на глобалната икономика е че тя се изгражда на базата на пазарното мислене в световен мащаб. А пазарната икономика e полиструктурна икономика, водеща роля в която играе частната собственост и предприемачеството. За да функционира, пазарната икономика трябва да притежава средство за координация на избора на милиони хора за това какво да се произвежда, как да се произвежда, за кого да се произвежда. Историята познава два начина за организиране на икономиката: първият е стихийният ред, в който индивидите и организациите, основавайки се на притежаваната информация адаптират действията си към промените на факторите на вътрешната и външната среда, вторият е йерархията, в която индивидуалните действия са подчинени на указанията на централните органи.
Принципите на пазарната икономика произлизат от следните обществено-правни норми, създадени в хода на историческото развитие на западното общество:

Международно фирмено поведение
8 1.
Частна собственост.
2.
Свобода на предприемачеството и избора.
3.
Личният интерес като главен мотив на поведението на предприемача.
4.
Конкуренция.
5.
Ограничена роля на държавата.
Факторите, определящи развитието на предприемачеството, в глобалната икономическа, политическа, социо-културна среда са:
1.
Разширяване на предприемаческата среда. Увеличава се броят на предприемачите и деловите предприятия в различните сфери на икономиката. Ако през 50-те години на XX век в САЩ, например, ежегодно се регистрират средно около 130 хиляди фирми, през 70-те години - 220 хил., през 80-те - 336 хил., то през 10-те години на XXI век - до 600 хиляди фирми.
2.
Обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията не само на деловите хора, но на всички сътрудници в организацията.
3.
Демонополизиране и разширяване на конкуренцията. Този процес е двустранен и се дължи както на нарастващия брой малки и средни предприятия в планетарен мащаб, така и на големите и много големите
(например, ТНК).
4.
Укрепване на материално-техническата база на предприятията.
Тя може да се създава за сметка на преференциални кредити, фондове за стимулиране на предприемачеството, собствена печалба на предприемачите и предприятията.
5.
Активизиране на иновационните процеси, на измененията, усъвършенстванията. Иновационната дейност заема първо място сред основните задачи на проспериращите предприятия и предприемачи.
6.
Маркетингов подход при организирането на производството.
Ориентация към клиентите за удовлетворяване на техните потребности.
Разширяване на продуктовия асортимент, създаване на нови видове продукти и лансирането им на пазара с цел увеличаване на продажбите и получаване на печалба.

Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството
9 7.
Съчетаване на масов с целеви подход при обслужване на пазарите. Повишаване качеството на обслужване.
8.
Създаване на система за информационно осигуряване.
9.
Развитие на общата култура, издигане на социалните ценности и убеждения, спазване на общочовешките норми на поведение.
Предприемачеството е процес на търсене на нови възможности за използване на нови технологии и преодоляване на стереотипите на старите ограничения. В съвременната глобална икономика то е динамичен процес, който разрушава бариерите, установени от преобладаващото равнище на знанията и наличните фактори на производство.
Предприемаческата култура предполага не само реализиране на взаимноизгодни сделки, но и иновационна култура.