Т р а к и й с к и у н и в е р с и т е т стопански факултет катедра „б и з н е с и к о н о м и к а
Анализ на платежоспособността на фирмата
Изтегляне 124.16 Kb.
|
| 2.3.Анализ на платежоспособността на фирмата
Самото понятие платежоспособност е способността на предприятието да погасява дългосрочните си задълженията в срок. В теоретичен аспект под „платежоспособност” се приема определението „готовност на едно предприятие да поема с налични пари съществуващи и предстоящи задължение”. Различават два вида платежоспособност: краткосрочна и дългосрочна. Но за управляващите от по-голямо значение е краткосрочната/оперативна/ платежоспособност. Нейните стойности варират и се променят, като по принцип тя се изчислява като разлика между краткотрайните активи и краткосрочните задължения. Когато разликата е положителна, това означава наличие на свободен оборотен капитал. Но от съществено значение е и второто условия – този оборотен капитал да е ликвиден, т.е. бързо продаваем и това вече отразява връзката между свойството „платежоспособност” и „ликвидност”. Често в практиката по счетоводна информация предприятието отчита печалба, но когато се появяват краткосрочни плащания като задължения се оказва, че няма свободни парични средства. Най-често основната причина за това са забавени плащания най-вече от клиенти и други по-маловажни източници. Съгласно НСС фактурираните приходи се осчетоводят, но паричната им еквивалентност я няма, отчита се печалба, трябва да се плащат данъци, осигуровки и макар и печеливша в даден момент фирмата е неплатежоспособна в краткосрочен план. Причините излизат извън обсега на финансовия мениджмънт и трябва да са най-вече предмет на договаряне и организация от страна на управляващите. Друг често срещан случай, когато има лоша платежоспособност е когато се внедрява някакъв инвестационен проект, който изисква бързи плащания от страна на предприятието. Причината е, че получаване на планираните приходи от инвестицията обикновено е свързана с необходимо по-дълго или по-късо технологично време. На практика се влагат капитали в инвестиции, увеличава се обема производство, но и респективно текущи разходи, които по принцип се плащат в кратък срок, а приходите от инвестицията не могат да ги покрият поне в началото. В резултат на това въпреки увеличения обем на продажбите текущите разходи вкарват предприятието в т.н. „долина на смъртта”. За преодоляване на този много често временен проблем, предприятието трябва да осигури достатъчен резерв от пари за текущи плащания, извън инвестационния проект . Изтегляне 124.16 Kb. Сподели с приятели:
|