Та, а не в аптеката Александър Свияш Въведение
Не позволяваме на живота да бъде друг
Изтегляне 0.84 Mb. Pdf просмотр
|
| Не позволяваме на живота да бъде друг Друг начин да си създаваме проблеми - това е дългогодишната борба за своите идеали във всяка сфера от живота. Някои се борят за идеалите си в политиката, но повечето са погълнати от борбата с близките си -съпруга или съпругата си, родителите, децата, началника или подчинените си, или с други хора от близкото си обкръжение. Или са увлечени от борбата със самите себе си (аз тежа повече, отколкото трябва и т.н.). Животът постоянно се опитва да вразуми тези борци, отстояващи личната си „истина", но кой ги чува? Всеки се бори за идеалите си докрай, без да жали сили, здраве, много безвъзвратно загубени години и всичко останало. Ясно е, че човек едва ли изпитва радост или нужда от себепознание, когато не успява да докаже, че е прав само той, а останалите са дълбоко заблудени. Методиката на Разумния път се базира на това, че всеки човек има огромна свобода на избор. животът предоставя на „децата си" възможност да се развличат така, както те пожелаят, да играят дори на най-жестоките игри - докато не натрупат опит. Но хората използват тази свобода напълно неразумно - с всички сили се стараят да променят света около себе си (или себе си) според своите очаквания, макар че никой няма такава възможност. Човек може да промени единствено себе си, но кой би се съгласил с това? Много по-удобно е да намериш недостатъци у всички околни и да се втурнеш в неравна схватка за тяхното усъвършенстване. Макар че още преди две хиляди години Христос ни е заръчал „да не съдим". А преди него същото са заявявали основоположниците на други религии и философски учения. Как да разберете дали сте затънали в разсъждения и борба за идеалите си? Това е много просто. Обърнете внимание дали във вашия арсенал от емоции има много негативни преживявания. Ако такива има много и цялото ви същество е изпълнено с тях, значи нарушавате каноническата норма за поведение на човека в нашия свят: „не съди". Какво се крие зад всяка негативна емоция? Крият се претенции към живота, тъй като той не отговаря на вашите фантазии. Вие имате определени солидни очаквания, а животът (в частност съпругът, съпругата, детето, родителите, тялото ви и т.н.) не ги покрива и вие задълго се оказвате в клопката на страданието. Например очаквате, че вашият възлюбен трябва да би подарява цветя всеки ден, а той забравя да дойде на среща - това не е ли причина да страдате силно? Смятате, че хората трябва да разговарят помежду си само спокойно и да се отнасят с уважение един към друг, а началникът ви се държи грубо и постоянно лъже -нещо, което вие не можете да понасяте. Сигурни сте, че детето ви трябва да се учи добре, а то получава само тройки, и в резултат на това животът ви се превръща в кошмар. Струва ви се, че трябва да тежите 60 Килограма, а в действителност тежите 80 и това става източник за вашето хронично лошо настроение. И така нататък, и така нататък. Тези прекомерно значими идеи (по-скоро илюзии), за които се вкопчваме с всички сили, в нашата методика се наричат „идеализации". 7 Хората по никакъв начин не желаят да приемат действителността такава, каквато е. Всички искат да променят нещо в хората, които ги заобикалят, а понякога и в самите себе си. Но, за съжаление, обикновено не успяват да променят никого, и това ги тласка към продължително (за дълги години наред) неудовлетворение и към други, също толкова неприятни емоции. Това е процесът на осъждането, тоест на проявата на неудовлетворение от света, който не сме създали ние. Това свидетелства за бездуховност и животът периодично ви го напомня. В неговия арсенал има специални процеси, чрез които доказва погрешността на убежденията ни. Това са процесите на разрушаване на нашите идеализации. Има минимум шест начина, по които животът ни доказва, че не си струва да упорстваме в заблудите си. Един от тях - сблъсъкът с човек, който се отнася по друг начин към значимите за вас ценности, се среша много често в семействата, в които мъжът и жената (а и децата) обикновено взаимно разрушават идеализациите си. Друг начин - непрекъснато получавате това, което осъждате в другите хора или в себе си (безрезултатната борба с излишните килограми, пушенето или пиянствата на близкия ви човек), и така нататък. Всичко това се случва в живота ни не за да страдаме, като виждаме как се рушат нашите очаквания. А за да станем по-духовни и да се научим да разбираме света в цялото му многообразие, въпреки че ни изглежда абсурден. Ако упорито отстоявате ценностите си, животът ще се стреми все по-агресивно да ви накара да се вразумите. За съжаление повечето хора, които не разбират защо в живота им се появяват все по-сложни проблеми или се повтарят едни и съши ситуации (болести, мъже-пияници, познати-мошеници и т.н.), не са преминали нужното обучение. В крайна сметка вместо да се радват на щастлив и успешен живот, те водят постоянна борба и трупат претенции към живота. Резултатите от този „инат" са доста горчиви. Дори да се разделите с човека, с когото сте се борили дълги години, следващия път вие отново иде попаднете на подобен човек и ситуацията ще се повтори (не обичам алкохолици, но всеки път се омъжвам за такива). Така ще бъде, докато не осъзнаете своите прекомерно значими ценности и не ги отнесете съзнателно към категорията на просто важните. А не на тези, за които трябва да се борите на всяка цена. Това съвсем не е трудно, само трябва да познавате тези процеси и да се научите да ги управлявате. Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|