мога да се отърва от мисълта, че по време на бременността, раждането задължително ще се случинещо, че нещата няма да са наред, че няма да издържа, че задължително ще има някакви аномалии ит.н., и т.н. Разумът ми подсказва, че това е паника, при това напълно неоснователна, но не мога дапреодолея страховете си... моля ви, помогнете ми...Извинявайте, че писмото се получи доста объркано, но просто вчера уж деликатно миразказаха поредната история за едно момиче, което по време на раждането се „измъчило" ипочинало... между другото, беше на твоите години... трябваше да ражда първо дете..." Отчаянасъм. Как да се отърва от лошите мисли, как да се настроя, че всичко ще мине добре, че ще сесправим?"Дали роднините и познатите му желаят злото на това момиче? Разбира се, че не. Те се ръководят от най-благи намерения. Но не са им известни
други методи за убеждаване, освен наплашването. По- скоро самите те живеят в един свят на безкрайни страхове и не им е приятно, че някой се стреми да живее по друг начин. Затова смятат за необходимо да наплашат хубаво независимото човече (виж ти какви ги е намислила, да ражда след година-две! Я не се прави на интересна, а раждай като всички останали!), за да не се отделя от стадото. А подобните процеси на безкрайно взаимно натрапване на стереотипи на поведение и начин на мислене са самата реалност. Само изключително силният и уверен в себе си човек е в състояние да се противопостави на обкръжението си и да живее според своите, а не според чуждите представи.
Средствата за масова информация също ни плашат до безкрайност и ни внушават каква паста за зъби да си купуваме, за кого да гласуваме и без какви лекарства задължително ще умрем до следващия петък. Рекламните клипове започват с очарователни реплики от типа на: „Знаете ли, че във вашия организъм живеят пет милиарда болестотворни микроби?.." или нещо подобно. Ние вярваме на всички тези празни приказки, те засядат дълбоко в съзнанието ни и управляват постъпките ни, тоест оказват влияние върху живота ни. Именно по този начин трябва да живеят съществата, които гордо се наричат
„разумни".
Без да забелязваме ние постоянно обменяме помежду си информация за това, колко години трябва да живеем, какво трябва да бъде здравословното ни състояние в една или друга възраст, колко пари трябва да искаме за труда си и така нататък. А това са онези вътрешни нагласи, които после следваме! Ние самите си прехвърляме един
другиму негативни програми, към които се придържаме. А
после се оплакваме: „Защо всичко е толкова зле, защо няма любов, пари, здраве, уважение и всичко останало?"
Повечето хора дори не осъзнават защо правят един или друг избор - те не са обучени да се замислят над това, веднага следват внушените им от някого нагласи. А после се налага да събират плодовете на своите неосъзнати постъпки.
Да разгледаме по-подробно тази ситуация, тоест какви масови погрешни убеждения битуват в обществото ни.
Сподели с приятели: