Болестта ни кара да се чувстваме значими Друг вариант е ситуацията, при която доскоро известен и преуспяващ човек остава без работа. Спортист, актьор, обществен деец или политик:, след като достигне върха на славата, често остава без работа в доста млада възраст. С какво да се заеме човек, който е свикнал с вниманието и преклонението на масите, с общуването със знаменитости? Да се захване с нещо обикновено? Душата му няма да се примири с това. И човекът се разболява, но не от обикновена, стандартна болест, а от особена, която никой не може да излекува (понякога това прераства в психично заболяване). Отначало той се лекува в кварталната поликлиника, след това в градската болница, след това го насочват към някой специализиран институт, където с болестта му се занимават светила в областта на медицината. Ето че той отново се намира в центъра на вниманието, занимават се с него, съчувстват му, с него общуват знаменитости. Дори и да го боли, той отново е създал за себе си онзи живот, към който се стреми. Чувството за собствената му значимост е напълно удовлетворено. Болестта като почивка Още една широко разпространена причина, поради която боледуваме, е когато се нуждаем от почивка. Може би ритъмът ви на работа е твърде напрегнат и не ви остава време за почивка. Може би самите вие сте свободни да се разпореждате с времето си, но вътрешните ви нагласи не ви позволяват да почивате, докато останалите работят. Вие работите, работите, работите и не виждате възможност да спрете този непрекъснат бяг на живота. Искате да направите почивка, но не намирате подходяща възможност да осъществите това свое желание. И тук на помощ ви се притичва организмът, чиито ресурси наистина са изтощени. Вътрешната ви поръчка е изпълнена. Получавате поредното остро респираторно заболяване или нещо подобно и с чиста съвест си почивате седмица-две. Ако я нямаше вашата вътрешна „поръчка", то организмът ви би влачил своя товар без всякакви ОРЗ. В крайна сметка, ако разполагате с големи ресурси енергия, бихте работили много години — така всъщност работят много хора, запленени от работата си. Те нямат време да се разсейват и организмът им не си позволява да боледува, реализирайки вътрешната поръчка на собственика си: няма време за дреболии, трябва да се работи. Понякога на помощ на родителите идва организмът на техните деца - детето се разболява и осигурява на майката няколко седмици болнични, за да се грижи за детето. Признак на подобна ситуация е това, че детето обикновено оздравява за два-три дни и майката спокойно може да посвети останалото време на себе си.