Та, а не в аптеката Александър Свияш Въведение
Болестта като начин да постигнете целта си
Изтегляне 0.84 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Болестта като следствие от неправилна поръчка
- Кой прави всичко това
| Болестта като начин да постигнете целта си Понякога болестта се използва като последен довод в опита ви да докажете нещо, да постигнете целта си. Например детето иска да получи някаква играчка, а родителите му не я купуват. Трябва само да се разболее, и мнението на родителите за тази покупка веднага се променя - кой би искал да се почувства като изверг, който отказва нещо на болно дете. Друг вариант - изключително независимо дете с всички сили се стреми да се отърве от постоянния контрол на родителите си. Тъй като родителите изцяло контролират детето и не му позволяват да бъде самостоятелно поне в нещо, то за него остава само един начин да се отърве от тях - да се разболее. Никой не би тормозил болния през цялото време, така че детето получава поне за известно време възможността да бъде такова, каквото е. Болестта като следствие от неправилна поръчка Понякога възниква парадоксалната ситуация, когато болестта е следствие от некоректно изразената вътрешна молба на човека. Например един от участниците в нашите тренинги разказа, че няколко години безуспешно се е борил с тютюнопушенето. Най-накрая вътрешно се помолил: Господи, помогни ми да откажа цигарите! Готов съм да всичко за това!". След два дни получил язва на стомаха, която лекувал две години. А от пушенето се отказал моментално. Друга участничка в тренинга разказа, че след като завършила университета, започнала работа в организация, където започнали да я използват (нея, младия специалист) като куриер. Тя силно се възмущавала и постоянно си повтаряла: „Не искам да работя с крака!". В крайна сметка тя развила сериозно заболяване на краката, което я лишило от възможността да се придвижва свободно. Сега тя работи само с глава. Кой прави всичко това Действително, кой създава за нас болестите, ако се нуждаем от тях, за да достигнем някакви свои цели, дори и неосъзнати? Този невидим помощник се нарича „подсъзнание". Нашето подсъзнание е онова място, където се натрупват страховете, външните нагласи и стереотипи, личният опит, неосъществените желания и много друга информация, която не ни е необходима ежедневно и постоянно, но се съхранява в подсъзнанието през целия живот. Подсъзнанието ни е един вид „склад" за всичко, което натрупва човек през целия си живот. И тази ин- формация се предава на нашето съзнание, когато то трябва да вземе някакво решение. Как става това? Много просто. Например каните се да си вземете отпуск и обмисляте къде да отидете. Имате известно количество пари и решавате да отидете на почивка в Турция. Но вие сте човек, склонен към съмнения и страхове, и вашето подсъзнание винаги би е осигурявало нужната информация. Така е и сега. Едва сте се спрели на Турция и подсъзнанието ви услужливо ви поднася информацията за терористични актове в тази страна - изведнъж си спомняте за тях Страх ви е от терористи и решавате да заминеше за Тайланд. Но подсъзнанието ви веднага ви предава информацията за страшното цунами, взело множество жертви, и вие отново се плашите. В крайна сметка решавате да 36 отидете на почивка на село при баба си и паметта ви няма нито една „страшна" информация за това място. А парите ще похарчите за нова метална врата за апартамента. Какво е правило подсъзнанието при подобен мисловен процес? Плашило ви е? Не, то се е грижило за вас, за вашата безопасност. Да не попаднете в терористичен акт, в цунами или в някаква друга неприятност. Грижило се е за това, да не трупате излишни тревоги, да не се стресирате. Точно тази благородна цел преследва нашето подсъзнание, като предизвиква някои (не всички!) заболявания. Тези заболявания ни помагат да решим онези въпроси, които не можем да решим по друг начин - да запълним свободното си време, да получим признанието или вниманието на заобикалящите ни хора, да манипулираме околните и т.н. Като предизвиква заболяванията, то се ръководи от най- добри намерения, стреми се да ни отърве от продължителния стрес (тоест да ни спаси от тревоги). Вярно, че избира доста специфичен начин за премахване на стреса - болест, която сама по себе също е стресова. Но какво да се прави, такава е логиката на този наш невидим „помощник". Изглежда, че нивото на решаване на проблемите от нашето подсъзнание съответства на нивото на развитие на човека като цяло. Тоест подсъзнанието е не само пазител на всички наши страхове, нагласи, ценности, идеали, но и активен участник в нашия живот, който влияе на вземането на решения и даже при нужда предизвиква заболявания в тялото ни. За щастие, когато нуждата от използване заболяването изчезне, подсъзнанието лесно изчиства болестта от тялото. Но за целта то трябва да е сигурно, че помощта му вече не е необходима и човек може сам да реши задачата, пред която е изправен (да бъде необходим, да му обърнат внимание, да повлияе на заобикалящите го хора и т.н.) без стрес. За това, как можем да се разберем с него, ще поговорим малко по-нататък. Като цяло, когато нещо не ни устройва и се стремим по някакъв начин да променим ситуацията, трябва па се замислим по какъв начин могат да се осъществят желанията ни. Ако не следим какви мисли ни се въртят в главата през това време, резултатът може да бъде напълно неочакван. Нашият организъм може да стане изпълнител на „поръчката" ни, и то по начин, който изобщо не сме очаквали. Така че трябва да се научим да следим постоянно какви мисли ни се въртят из главата и по какъв начин могат да се реализират те. Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|