Против космополитизма и преклонението пред буржоазната култура на запад

Другари и другарки!

Преклоняването пред буржоазната култура на Запад е едно сериозно политическо и идеологическо оръжие на защитниците на капитализма и на агентите на империализма. Това преклонение е тясно свързано с отричане на творчеството на нашия народ в политико-обществената и стопанско-културната област, с унижаването на нашата национална култура.

Съществуваше и съществува още една теория за „превъзходство" на Запада над Изтока и тая теория дълго време владя над умовете. Тя беше обоснование на стремежите на капиталистическия Запад да господства над другите народи, служеше за обоснование на мнимото „естествено право" на западните народи да бъдат водачи на световния прогрес и на световната култура.

Събарянето на капиталистическото робство в бивша царска Русия развърза творческите сили на народите в Съветския съюз и го превърна в люлка на една нова цивилизация, национална по форма, социалистическа и интернационалистическа по съдържание.

Наука, литература, изкуство – всички те са в пълен разцвет в Съветския съюз, когато във всички капиталистически страни те преживяват кризис, там културата е в явен упадък. Съветският съюз днес играе ръководеща роля в развитието на световната култура.

Това днес открито признават много честни първокласни западноевропейски учени – Ланжевен, Холдейн, Айнщайн и други. Между тях е знаменитият френски учен – физикът Кюри, председателят на комисията за атомната енергия във Франция, който преди няколко дни тури на разположение на френското правителство епохалното си откритие – използването на атомната енергия за мирни производителни цели, което откритие, както съобщават вестниците, предизвикало смут сред американските подпалвачи на войната.

За съжаление в плен на тая лъжетеория бяха и буржоазните учени от източноевропейските страни, в това число и много буржоазни руски учени. Те също считаха, че светлината иде само от Запад, възприемаха безкритично формите на западната култура и отричаха вклада [приноса] на великия руски народ и на другите източни народи в световната култура и въобще отричаха способността на източните народи да стоят наравно със западните народи на идейно-културния фронт, а камо ли и да ги надминат.

В нископоклонничеството пред Запада и в отрицанието на собствената родна култура не остана назад и българската буржоазна интелигенция. Както е известно, тя се обяви против Октомврийската революция решително и взе страната на империализма, против Съветския съюз. Български буржоазни историци отричаха всякакви държавнически, организаторски способности на българския народ. Много от тях станаха проповедници на варварската антиславянска и антибългарска расова теория на хитлеризма.

В своето раболепие пред хитлеристка Германия някои от тях отидоха дотам, че провъзгласиха българския народ за осъден от природата да бъде роб на другите народи и преди всичко – на германския.

Теорията за „превъзходство" на капиталистическия Запад има своите адепти и днес. Тя се инспирира от стремежите на англо-американския империализъм към световно господство. Тя придобива характера на една нова расова теория за превъзходството на англосаксонската раса, за нейното „предопределение" да господства над всички други раси. Едновременно с това тя се явява едно принижение на културата на Съветския съюз и на народите от народните демокрации.

В империалистическия лагер днес се развява знамето на космополитизма, който се представя като „висша фаза" на човешката цивилизация и се противопоставя на уж „националната ограниченост" на културата на Съветския съюз и на народните демокрации.

Космополитизмът – това е веруюто на англо-американските империалисти.

Това е идеята за една свръхдържава, за един световен парламент, за едно централно световно правителство.

Както е известно, през войната, когато Франция беше изправена пред грозната хитлеристка опасност, Чърчил предложи на френското правителство „обединение" на Франция с Англия.

На конференциите на тъй наречения Интерпарламентарен съюз много се дискутира върху разни проекти за съединени европейски държави, за световен парламент.

Англо-американските империалисти се стремят да превърнат Организацията на обединените народи в нещо подобно на световно правителство, разбира се, намиращо се в техни ръце. Те атакуват ожесточено правото на „вето", което е най-важното условие за международното сътрудничество и за запазване на мира, и упорито се противопоставят на приемането на народните демокрации, в това число и на нашата народна република, в Организацията на обединените народи. Така те се надяват, че ще провеждат с по-голяма сигурност своите агресивни и завоевателни планове.

Под знамето на космополитизма англо-американските империалисти нарушават държавния суверенитет на другите държави и се намесват най-цинично във вътрешните работи на другите народи – обект на техните агресивни и завоевателни планове. Образци на тяхната висша „космополитика" е тяхното безконтролно хазяйничене в Гърция, Персия, Египет, техните опити да се настанят като господари в един гоминдански Китай, които опити се разбиха в огромния размах на наиионалноосвободителното движение на Китай и в неговия неудържим щурм върху основните позиции на реакцията и империализма.

Под знамето на космополитизма англо-американските империалисти искат да наложат на другите народи своята прехвалена формална демокрация, зад която се крие най-бруталната капиталистическа диктатура.

В името на космополитизма американските империалисти искат „еднакви възможности за всички". Те провъзгласяват „свобода на моретата", „свобода на въздушното пространство", „свобода на търговията".

Свобода на мореплаването – това значи правото на техните военни кораби да влизат свободно в Черно море, в Балтийско море, да проникват в Дунава, да държат под огън мирните градове на народните демокрации.

Свобода на въздухоплаването – това означава правото на техните аероплани да летят и се приземяват навсякъде, правото им да строят, гдето им е удобно, летища за своите бомбардировачи и носачи на атомни бомби.

Свобода на търговията – това означава американските тръстове и корпорации да завладеят световния пазар и да установят трайно господство над него.

В остатъците от нашата буржоазна интелигенция съвсем не е изживяно преклонението, раболепието пред западната американска „космополитическа" култура. Нашите „теоретици" на „световния парламент" и на формалната демокрация съвсем не са още разобличени. Не са окончателно разобличени и носителите на националния нихилизъм в литературата и изкуството, слепите поклонници пред упадъчната литература и изкуство на капиталистическия Запад и отрицателите на културното творчество на нашия народ, на живия народен елемент в развитието на нашето изкуство.

На космополитизма на империалистите и на раболепието на техните слуги у нас ние противопоставяме нашия здрав народен патриотизъм и пролетарски интернационализъм.

Ние обосноваваме научно и утвърдяваме политически правото на нашата народна република да отстоява своя държавен суверенитет против всеки опит на империалистите за намеса в нашите вътрешни дела.

Ние обосноваваме научно и утвърдяваме политически нашето право, правото на нашия народ да строи у нас народната демокрация, основана върху властта на трудещите се начело с работническата класа.

Изчерпваща и дълбоко вярна е характеристиката на народната демокрация, дадена в доклада на другаря Димитров. Ние ще трябва да популяризираме сред най-широките народни маси народната демокрация – това гениално творение, което днес нашият народ осъществява под ръководството на работническата класа и нашата партия.

Ние считаме за жизнено необходимо за нашата народна република да развиваме все по-тясно сътрудничество и взаимна помощ със Съветския съюз и другите народни демокрации.

Когато Съветският съюз беше сам в капиталистическото обкръжение, тогава троцкистката теория отричаше възможността да бъде построен социализмът в една страна – в Съветския съюз. Явно е, тая теория беше една контрареволюционна теория, защото ако тя беше възприета и проведена, то днес ние нямаше да имаме никакъв Съветски съюз, никаква съветска социалистическа държава.

Клевета, е че ние отричаме сътрудничеството с другите народи. Нашият патриотизъм и пролетарски интернационализъм са напълно съвместими с уважението на действително прогресивното, действително ценното в западноевропейската култура. Ние ценим високо гигантите на човешката мисъл, създателите на шедьоврите на световната култура у всички народи. Нашият народ, неговата интелигенция са се учили у всички народи. Техният кръгозор е широк и интернационален може би повече, отколкото тоя на някои други: народи, които се считат по-напреднали от нас.

Ние решително отхвърляме обвинението в национална ограниченост и в изолация от западния свят. Но заедно с това ние осъждаме робското преклонение пред капиталистическия Запад и ще се борим за изкореняване без остатък на това раболепие.

Капиталистическата култура е в упадък. Капитализмът днес, в навечерието на своята окончателна историческа гибел, е спънка за развитието на науката и изкуството, на материалната и духовната култура на народите. Центърът на научната мисъл и на културното творчество се премести от Запад на Изток, в страната на социализма и в страните с народните демокрации.

Съветският съюз днес върви начело на световния прогрес. Там процъфтява с пълна сила човешката творческа мисъл, там се развива една истинска култура, народна по форма, но дълбоко интернационална по съдържание. Това е новата, социалистическа, пролетарска култура. И нашият народ гледа с лице към тая култура. Ние от нея се учим и от нея се вдъхновяваме.

Ние ценим и скромния принос на нашия народ в областта на науката и изкуството. Наши учени са работили плодотворно в разните области на науката. Наши писатели и поети са създали ценни произведения от интерес и за другите народи, от международно значение. Нашият народ е създал високохудожествена народна поезия и с редки достойнства народна музика и народни танци. Ние имаме талантливи артисти и художници. Ние ще ги насърчаваме всячески. Тяхното дело е общонародно достояние.

Народната република България, нашата партия ще направят всичко, за да повдигнат на голяма висота работата на нашия идеологически и културен фронт, като действат за очистването му от капиталистическата и фашистка смет, като положат най-големи усилия за усвояването на единствения творчески метод на научна и културна работа – марксизма-ленинизма.

Нашата партия ще помогне на всички честни, верни на народа и родината идеологически и културни работници да разберат, че днес пътят на прогреса води към социализма и социализмът е единственият път за по-нататьшното развитие на човешката мисъл и култура.

Нашият идеологически и културен фронт, цялата наша творческа интелигенция, трябва да приобщи своята дейност към дейността на трудещите се за отстояване националната независимост на нашата република и за изграждане на социализма у нас. Това е една велика задача.

Аз не желая да завърша, без да кажа, че и ние, българските социалисти, в миналото плащахме данък на поклонничеството пред капиталистическия Запад. Ние смятахме погрешно и догматически, че революцията ще дойде обязателно от капиталистическия Запад – от Германия, Франция, Англия, а България ще върви на опашката на международната революция.

В 1916 година при една среша във Виена с известния тогава голям теоретик на Втория интернационал, автор на съчинението „Финансов капитал" – Хилфердинг, аз му зададох въпроса, понеже всички ние, българските социалисти, вярвахме, че Първата световна война не може да свърши другояче освен с една революция – откъде мисли той, че ще дойде революцията, къде ще избухне тя най-напред? Той дълбокомислено ми отговори: „В Англия".

Тогава ние не разбирахме закона за неравномерното развитие на капитализма, открит от Ленин. Още Маркс писа, че революционното движение в Европа се премества от Запад на Изток. Това беше тогава, когато руското революционно движение беше в своето начало. Тази прогноза, това пророчество на Маркс означаваше, че от Изток те дойде мощният тласък на стопанската, обществена, политически и културна обнова на света. И както е известно, делото на Великата октомврийска революция и нейната рожба – Съветският съюз, потвърдиха тази пророческа Марксова мисъл.

Ние, народните демокрации, също излизаме днес напред. Народната република България днес политически е по-напред от Англия, Франция, от Съединените американски щати.

Присъствието на нашия конгрес на делегати на толкова братски комунистически партии, почти на всички европейски комунистически партии, не е просто акт на учтивост или само манифестация на пролетарска солидарност. У нас, в нашата народна република, има нещо ново, което е ценно и за другите комунистически партии.

Ние изграждаме една народна демократическа република. Нашият опит е ценен и за тях, защото повидимому и те ще тръгнат по същия път. Ние премахваме постепенно капитализма и полагаме основите на социализма в условията на една народна демокрация. Нашият опит е ценен и за тях.

Ние пристъпваме към преустройство на нашето изостанало и разпокъсано земеделие на социалистически релси чрез изграждане на трудово-земеделски кооперации, чрез създаване на държавни машинно-тракторни станции и чрез организиране на образцови държавни стопанства. Всичко това интересува отблизо и нашите братски партии. Нашият опит е ценен и за тях.

Другари делегати и делегатки! Някогаж, в средните векове, в стара България се зароди едно мощно социално движение – богомилството, и оттук то се разпространи в Западна Европа, където то стимулира борбата на народите срещу средновековието и папското мракобесие.

Днес големият оживителен тласък за коренната обнова на обществото, на света иде от Съветския съюз. Ние сме горди, че едни от първите последвахме примера на Съветския съюз и с негова помощ по пътя на народната демокрация ние пристъпихме към разрешението на историческата задача на българския пролетариат – събарянето на капитализма и изграждането на социализма.