Фактите, които разгледахме дотук, създават впечатлението, че дори и да е имало хора в далечното минало, те са били на доста ниско културно и технологично равнище. Някой би могъл да си зададе следния въпрос: ако хората са разполагали с толкова много време, за да усъвършенстват уменията си, защо не откриваме древни артефакти, които да илюстрират развитието на цивилизацията?
През 1863 г. Чарлс Лайъл изразява едно подобно съмнение в книгата си „Миналото на човека": „Вместо най-груба керамика и кре-мъчни сечива... би трябвало да откриваме скулптирани образи, които да са по-прекрасни от тези, които са излезли изпод ръцете на Фидий и Праксител; погребани от времето железопътни линии и електрически телеграфи, от които и най-добрите съвременни инженери да могат да научат ценни неща; астрономически уреди и микроскопи, които да са по-съвършени от всеки един, който би могъл да се намери в Европа, както и всякакви други следи от високи постижения в изкуствата и науките." Историите, които следват, не стигат чак до такива висини, но някои от описаните предмети са свидетелство за неочаквани постижения.
При това, не само че някои от въпросните находки са много по-напреднали от каменните сечива, но също така голяма част от тях са открити в геологични контексти, които са много по-древни от разглежданите досега.
Огромната част от тези съобщения, с някои малки изключения, произхождат от ненаучна литература. Освен това често самите артефакти са загубени, тъй като не са били съхранени в музеи.
Самите ние не сме сигурни в това какво значение трябва да се приписва на тези изключително аномални сведения. Включваме ги, за да бъде нашето изследване пълно и за да подбудим бъдещи проучвания.
В тази глава ще представим само малка извадка от всички публикации, с които разполагаме. Ако имаме предвид непълното отразяване и редките случаи на съхраняване на тези силно аномални находки, то е много вероятно, всички съществуващи съобщения да са само една малка част от общия брой на подобни открития, правени през последните няколко века.
