„тайната история на човешката цивилизация”
Артефакти от Екс ан Прованс, Франция
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Артефакти от Екс ан Прованс, ФранцияВ книгата си „Минералогия" граф Бурнон е запазил описание на една интригуваща находка, направена от френски работници в края на XVIII в. В разказа си за обстоятелствата около откритието, Бурнон пише следното: „През годините 1786,1787 и 1788, работниците били заети в една каменна кариера при Екс ан Прованс във Франция. Добитият материал щял да бъде използван при възстановяването в доста грандиозни мащаби на Съдебната палата. Камъкът бил тъмносив варовик, от този вид, който - докато е още в каменолом-ната - е мек. По-късно под въздействието на въздуха се втвърдява. Пластовете били разделени от наслоявания на примесен с глина пясък, който бил повече или по-малко калциран. Първият обработван пласт не показал наличието на никакви чужди тела, но след като работниците били изчерпали първите десет нива и се били захванали с единадесетото, те с учудване забелязали, че долната му повърхност - на дълбочина 40-50 фута (12-15т)-е покрита с раковини. След като приключили и с този пласт и започнали да отстраняват глинестия пясък, отделящ единадесетия от дванадесетия, те открили барабани от колони и други недовършени каменни фрагменти. Материалът бил съвсем същият, като този от каменоломната; освен това те намерили и монети, дръжки на чукове и други дървени части от различни инструменти. Обаче това, което грабнало вниманието им, била една дъска, с дебелина около инч и дължина 7-8 фута (2-2,5 т)\ тя бил разтрошена на много парчета, но нито едно от тях не липсвало и по този начин работниците успели да ги съединят и да възстановят първоначалнатай форма. Оказало се, че става дума за същия вид дъска, която използвали по това време зидарите и каменоделците: тя била износена по същия начин - с вълнообразни заобляния по ръбовете." Г раф Бурнон продължава описанието си със следното: „Камъните, които били напълно или частично обработени, не били променили природата си, но парчетата от дъската, инструментите и дървените части на инструментите се били превърнали в ахат, който бил много фин и с приятен цвят. Следователно, тук имаме случай на следи от работата на човешка ръка, лежащи на дълбочина от 50 фута (15 т) и покрити с единадесет пласта плътен варовик: всичко показвало, че работата е извършена на самото място, където са открити следите. Следователно, присъствието на хората е предхождало образуването на скалите, като при това явно те вече са били достигнали до това равнище на цивилизацията, при което са познавали изкуствата, обработвали са камък и са правели колони от него." Тези редове се появили в „Америкън Джърнъл ъф Сайънс" през 1820 г.; в наши дни обаче би било твърде невероятно едно подобно съобщение да бъде отпечатано на страниците на някое научно списание. Учените просто не приемат насериозно подобни открития. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|