„тайната история на човешката цивилизация”
Еволюционистки предубеждения
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Еволюционистки предубежденияВ светлината на представените данни е трудно да оправдаем упоритото противопоставяне срещу находките от Калифорния, демонстрирано от Холмс и Синклер. Те не успели да открият доказателства за измама, а предположенията им, че преносимите хавани и върховете на копия са били внесени в мините от индианци, също не са много правдоподобни. Един съвременен историк - У. Търентин Джак-сън от Калифорнийския университет в Дейвис - изтъква следното: „По време на златната треска индианците са били изгонени от района на минните сондажи и рядко са влизали в контакт с подвизава-щите' се там златотърсачи." При това положение някой би могъл да се запита защо Холмс и Синклер проявили такова упорство в опитите си да дискредитират доказателствата за съществуването на хора през терциера, представени от Уитни. Един от важните ключове към разбирането на този феномен се съдържа в следното изказване на Холмс: „Може би, ако проф. Уитни би схванал същината на човешката еволюция такава, каквато си я представяме днес, той би се поколебал да обяви публично заключенията си, независимо от впечатляващия арсенал свидетелства, с които се е сблъскал." С други думи, ако фактите не съответстват на общоприетата теория, то те - независимо от това, колко са категорични - трябва да бъдат отхвърлени. Не е трудно да се разбере защо един поддръжник на човешката еволюция - какъвто е бил Холмс - би искал да направи всичко възможно, за да дискредитира всяка информация, която изтегля съществуването на съвременния вид хора твърде далеч в миналото. Защо Холмс се е чувствал толкова уверен в себе си? Една от причините за това е била появата на Явайския човек (Pithecanthropus erectus). Това откритие, направено от Йожен Дюбоа през 1891 г., е приветствано като дълго търсеното „липсващо звено", което да свърже съвременните хора с техните предполагаеми предци - някакви човекоподобни създания. Холмс заявил, че „данните на Уитни остават непотвърдени" и че „те предполагат съществуването на човешка раса, която да е поне един път и половина по древна от Pithecanthropus erectus на Дюбоа, който пък може да се разглежда единствено като някаква зачатъчна форма на човешко същество." За всички подкрепящи спорния Явайски човек (Глава 8) било необходимо да се унищожи всяка информация, която да предполага, че още преди него е имало съвременни хора. Холмс бил един от главните палачи. Ето какво казва той за находките от Калифорния: „Може да се очаква, че ако тази информация не получи по-късно потвърждение, тя постепенно ще загуби значението си и ще изчезне; науката обаче не може да чака тази досадна селективна процедура и е необходимо да се предприеме нещо, което да ускори това решение." Редица учени, сред които Холмс и Синклер, свършили своята част от работата. Тактиката им остава под въпрос. Алфред Ръсел Уолъс, който си поделя с Дарвин заслугата за формулирането на теорията за еволюция чрез естествен подбор, изразил ужаса си от това, че доказателствата за съществуване на физически развити хора през терциера са подложени на „атаки с всички възможни средства — съмнения, обвинения и присмех". В едно детайлно проучване на сведенията за голямата древност на хората в Северна Америка Уолъс придава голямо значение на описанието, което прави Уитни на откритите в Калифорния терциерни човешки фосили и каменни оръдия. В светлината на недоверието, с което находките от златоносните пясъци и други подобни места били посрещнати в определи среди, той изказал мнението си, че „правилният начин, по който трябва да се третират сведенията за древността на човека, е да се опишат и да се приемат за известно време; това трябва да е така при всички случаи, при които подобно отношение би било адекватно към което и да било животно. Не би трябвало, както се случва често сега, тези данни да бъдат разглеждани като недостойни да бъдат приети и техните откриватели да бъдат подлагани на всевъзможни обвинения, от сорта че са фалшификатори или жертви на фалшификация." Въпреки всичко, интелектуалната атмосфера в началото на XX в. подкрепила възгледите на Холмс и Синклер. Какво - терциерни каменни сечива, при това като тези на съвременните хора? Скоро тези неща станали неподходящи за съобщаване, неактуални за защитаване и удобни за забравяне. Подобни възгледи все още са валидни, при това с такава сила, че откритията, които дори съвсем малко поставят под въпрос доминиращите тези върху човешката праистория, са потулвани бързо и ефективно. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|