„тайната история на човешката цивилизация”
Оръдия от р. Блакс Форк, Уайоминг
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Оръдия от р. Блакс Форк, УайомингПрез 1932 г. двама археолози аматьори - Едисън Лор и Харълд Дънинг - открили голям брой каменни сечива на високите тераси на р. Блак'с Форк в щата Уайоминг, САЩ. Изглеждало, че те трябва да се отнесат към средния плейстоцен, което за Америка е аномално. Лор и Дънинг показали събраните от тях сечива на Е. Б. Рено -професор по антропология в университета в Денвър. Рено, който по това време бил ръководител на Археологическата служба на Високите западни равнини, организирал експедиция в района, където били открити оръдията. През лятото на 1933 г. екипът на Рено събрал образци от древните речни тераси, между градовете Грейнджър и Лиман. Сред екземплярите имало примитивни брадви-чукове и пластинчати сечива, каквито обикновено се приписват па. Homo erectus. Според общоприетите твърдения този вид е обитавал Европа през средния плейстоцен. Реакцията на американските антрополози била негативна. През 1938 г., Рено пише, че докладът му бил „остро разкритикувай от един от най-непримиримите противници на идеята за праисторическите хора в Америка, който не бил виждал нито находищата, нито образците." В отговор на това Рено оглавил още три експедиции и събрал още оръдия. Макар много експерти от чужбина да се съгласили с това, че оръдията представят автентично производоство, американските учени продължават да го отричат и в наши дни. Най-често срещаната реакция било твърдението, че примитивните образци представляват заготовки (необработени пластини), изоставени от някое индианско племе сравнително скоре. Обаче Хър-бърт Л. Миншал - колекционер на каменни оръдия - заявил през 1989 г., че по тези оръдия могат да се забележат следи от причинена от вода ерозия. Те обаче били намерени на пустинната повърхност на древни заливни тераси, по които не е текла вода от 150 000 години. Ако бяха намерени на находище с подобна възраст в Африка, Европа или Китай, подобни каменни сечива не биха предизвикали спорове. Тяхната поява в Уайоминг обаче - при това от преди повече от 150 000 години - е много неочаквана. Според преобладаващото сега мнение първите хора са се появили в Северна Америка най-много преди 30 000 години. В по-ранните периоди не е имало миграции на хоминиди. Някои изследователи предположили, че ерозията по сечивата е резултат от действието на носен от вятъра пясък, а не от вода. В отговор на това Миншал заявява следното: „Образците са ерозирали от всички страни - както отгоре, така и отдолу. Следите са едни и същи и по вентралната (коремната), и по дорсалната (гръбната) повърхност. Изглежда твърде невероятно, това да е причинено от въздействието на носен от вятъра прах по тежки каменни оръдия, лежащи сред чакъл. Подобни следи обаче могат да се очакват по предмети, които са били изложени на силно водно течение." Освен това Миншал отбелязал, че оръдията са покрити с дебел минерален слой от пустинна глеч. Глечта, чието натрупване.отнема много време, била по-дебела, отколкото по оръдията, намерени на по-долните, т. е. по-късните тераси в същия район. Изглежда, предположението, че откритите от Рено оръдия са заготовки, попаднали сравнително скоро на високите пустинни тераси, се опровергава от комплексните данни. Миншал отбелязва следното следното: „Интерпретацията, която Рено прави на колекцията от Блакс Форк - като свидетелства от далечно минало - предизвикала и още предизвиква сред американските учени реакция на скептицизъм и недоверие. Това продължава вече повече от половин столетие, и то при положение, че може би дори един на хиляда археолози не е посетил находището и не е видял артефактите." Според Миншал откритите от Рено сечива са дело на Homo erectus, който може да е проникнал на територията на Северна Америка през средния плейстоцен по време на едно понижаване на морското равнище. Миншал също така смята, че това предположение е валидно и за други находища с подобна възраст — например това при Калико, както и за собствените му разкопки при каньона Бю-канън. И двата обекта се намират в Южна Калифорния. Миншал изрази резерви към едно друго находище от средния плейстоцен. През януари 1990 г. той каза на един от двама ни (на Томпсън), че не можел да приеме като автентични технологично развитите каменни оръдия, открити при Хуеятлако в Мексико (Глава 5). Те били характерни за Homo sapiens sapiens и следователно не било лесно да се припишат на Homo erectus. Неговата интерпретация на находките от Хуеятлако се състоеше в следното: при положение, че не се появят допълнителни доказателства, трябва да се приеме, че стратиграфията на обекта е била изтълкувана погрешно. Т. е. животинските кости, с помощта на които е датирано находището, и усъвършенстваните каменни оръдия по начало произхождат от различни места и са били смесени по-късно. Това идва да покаже, че изследователи, които приемат някои аномални находки, отхвърлят други, като използват метода на „двойния стандарт". Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|