„тайната история на човешката цивилизация”
Оръдията от Орияк, Франция
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Оръдията от Орияк, ФранцияПрез 1870 г. Анатол Ружу съобщил, че геологът Шарл Тарди е открил кремъчен нож (фиг. 4.8) на откритата повърхност на късно-миоценски конгломерат при Орияк, Южна Франция. За да опише начина на откриване, Ружу използва думата arrache (минало причастие на глагола arracher - изтръгвам), което означава, че при освобождаването на находката е използвана сила. По мнението на Дьо Мортийе, кремъчното оръдие на Тарди е било вградено в повърхността на късномиоценския конгломерат едва неотдавна. Той предпочел да го отнесе към плейстоцена. От друга страна френският геолог Ж. Б. Раме се усъмнил в неестествения произход на находката на Тарди. През 1877 г. обаче самият Раме открил кремъчни оръдия в същия район при Пюи Курни, близо до Орияк. Тези сечива били извлечени от седименти, които лежали между пластове от вулканични материали, образувани в късния миоцен преди около 7 до 9 млн. години. През 1894 г. С. Лейнг дава детайлно описание на следите от обработка(от човешка ръка), които Раме забелязал по кремъците: „Сред образците имало няколко добре познати палеолитни типа -длета, върхове за стрели, стъргалки и пластини, -чиято единствена разлика със съответните предмети от по-късни епохи се състои в това, че са по-малки и по-груби. Те били открити на три места в един и същ чакълен пласт и удовлетворили всички изисквания, с които се проверява автентичността на оръдия от кватернера, като например наличие на „пета", конхоидални (подобни на мида) счупвания е най-вече - целенасочен ретуш с определена посока." Според това, което пише Лейнг, френският антрополог Арман дьо Катрефаж отбелязал фини успоредни драскотини по обработените краища на много образци, което свидетелствало за употреба. По неретушираните краища нямало такива белези. На научния конгрес в Гренобъл, Франция, кремъчните оръдия от Пюи Курни били приети като автентични. Ето какво още казва Лейнг по отношение на тези сечива: „В чакълестия пласт, в който били открити, се съдържат пет вида кремък. Всички находки, които приличали на дело на човешка ръка, били изработени от един от тези видове, който по своята" природа е най-годен за употреба. Както казва Катрефаж, нито водата, нито която и да било друга природна сила би могла да направи такова разграничаване - то може да е резултат само от дейността на интелигентни създания, които са подбирали камъни, които да са най-подходящи за изработването на сечива и оръжия." Макс Ферворн от университета в Гьотинген, Германия, първоначално се съмнявал в съобщенията за каменни сечива от плиоцена и от по-ранни епохи. През 1905 г. той отишъл до Орияк, за да направи свои собствени проучвания на откритите там каменни оръдия. Ферворн останал в Орияк шест дни и провел разкопки на мястото, наречено Пюи дьо Будийо, недалеч от Пюи Курни. В отчета си за резултатите от първия ден той написал следното: „Имах късмета да попадна на място, където намерих много кремъчни предмети, чието несъмнено изкуствено естество ме порази веднага. Не бях очаквал подобно нещо. Трябваше ми известно време, за да свикна с мисълта, че в ръцете си държах сечива на човешко същество, живяло през терциера. Повдигнах всички възражения, за които успях да се сетя. Усъмних се в геологичната възраст на находището, усъмних се в изкуствения характер на образците, но най-накрая - макар и с нежелание - признах, че дори всичките възможни критики не са достатъчни, за да опровергаят фактите." Заострените, ретуширани кремъчни предмети, очевидно сечива, били открити на малки групи, между камъни, които били силно загладени от ерозията. Това означавало, че кремъците не били претърпели някакво значително преместване след попадането си в пласта, което пък означавало, че следите по тях са оставени от хора, а не от природни сили. Фактът, че те били откривани на групи, предполагал наличието на работилници. По-нататък в текста Ферворн се спира надълго и нашироко върху различни начини, по които може да бъде идентифицирана човешката обработка по кремъците. Той разделил доказателствата на три групи: (1) следи от първоначалния удар, който е отделил пластината от кремъчното ядро; (2) следи от последвало вторично ретуширане; (3) следи от износване на работните ръбове. Като разгледал всички различни характерни черти на отцепване и употреба, Ферворн стигнал до извода, че нито една от групите не е сама по себе си решаваща. Ето какво казва той: „Единственото нещо, което ще ни позволи да стигнем до някакво решение, е критичният анализ на всяка дадена комбинация от симптоми." Същата методология е предложена и от Л. У. Патерсън — съвременен експерт по каменни оръдия. Той обаче придава по-голямо значение, отколкото допуска Ферворн, на „петата" от удара и на еднопосочния ретуш по една от страните на дадена пластина, особено когато става дума за обект, от който са намерени многобройни екземпляри. Изследванията на Патерсън показват, че природните сили не са в състояние да предизвикат подобни следи в някакви съществени количества. Ферворн предоставил и пример, който да илюстрира, как точно трябва да бъде приложен методът му на анализ: „Да предположим, че в пласт от междуледниковия период съм намерил кремъчен предмет, който има ясно изразена „пета", но не показва никакви други следи от целенасочена обработка. В този случай лично аз бих се усъмнил дали става дума за дело на човешка ръка, или не. Нека предположим нещо друго обаче: да речем, че на същото място съм намерил кремък, който от едната си страна има всички типични белези от обработка, а от другата - негативните очертания на няколко пластини, отцепени от удари, които са имали еднаква посока. Освен това, нека предположим, че по единия ръб на същия предмет могат да се забележат многобройни последователни малки отцепи, всичките с една и съща посока и всички без изключение, разположени само на едната страна на ръба. Да предположим също, че всички останали ръбове са остри и не показват следи от удари или от ерозия. В този случай бих могъл да заявя със сигурност, че имам работа с оръдие, което е било създадено от човешка ръка." След като провел многобройни разкопки около Орияк, Фервор! анализирал многобройните кремъци, които бил открил. При тов; той приложил вече описаната строго научна методология. Ето д( какви заключения достигнал: „Аз лично, със собствените си ръце открих в ненарушени пластове при Пюи дьо Будийо голям брой подобни безспорни артефакти. Това е непоклатимо доказателство зе съществуването в края на миоцена на способни да обработват кремък същества." Повечето от оръдията, открити от Ферворн в миоценските пластове при Орияк, представлявали различни видове стъргалки. „Някои от стъргалките - пише той - имат следи от употреба само по работния край, докато останалите ръбове са остри и по тях няма подобни белези. При други образци работният край демонстрира следи от многобройни отцепи, направени целенасочено в една и съща посока. Тези отцепи ясно показват всички стандартни следи от работата по оръдието. Дори и сега ръбовете на следите от удари, които се виждат по горната част на някои от сечивата, са много остри. Целта на обработката по ръбовете е ясна и без каквито и да било съмнения може да бъде определена или като премахване на варовитата кора, или като опит да се придаде на сечивото определена форма. По много образци ясно може да се различи областта на ръкохватката, оформена чрез премахване на острите ръбове и издатини, които биха могли да причинят наранявания." Ето какво казва Ферворн за един друг предмет: „Следите от ретуширането по острието на стъргалката са толкова правилно подредени една до друга, че човек се сеща за палеолитни или дори за неолитни образци." Според общоприетата хронология палеолитът и неолитът се отнасят към втората половина на плейстоцена. Сред находките на Ферворн има и много заострени стъргалки (фиг. 4.9): „Измежду всички останали кремъчни предмети, при тях целенасочената изработка на сечиво с определена форма личи най-добре, поне в областта на работните ръбове. Всъщност върховете са направени по такъв начин, че човек би могъл да говори за истинска грижа и внимание при изпълнението. Ръбовете така са оформени с многобройни еднопосочни удари, че не оставят никакво съмнение в намерението да бъде оформен връх." При Орияк също така били намерени назъбени стъргалки (фиг. 4.10), на работните краища на които имало оформени закръглени вдлъбнати отвърстия, с които да могат да се обработват цилиндрични предмети, например кости или дръжки за копия. „В повечето случаи - отбелязва Ферворн - назъбените стъргалки са оформени, като на единия ръб чрез многобройни еднопосочни удари е придадена извивка." Ферворн открил и няколко сечива, които можело да се използват като чукала, копачи или тесли. В описанието на едно такова оръдие изследователят изтъква следното: „Голямо заострено сечиво, предназначено за копаене или за сечене. Оформено е от естествена кре-мъчна плоча, като просто е бил обработен единият й край. На една от повърхностите може да се види варовитата кора на кремъчния къс; върхът е оформен чрез отцепването на многобройни пластини, повечето от които в една и съща посока." За друго подобно сечиво Ферворн казва следното: „От едната страна на оръдието точно под върха има оформена дръжка — тя е направена чрез премахването на острите ръбове. Това може би е някаква примитивна брадва-чук, предназначена за чукане и сечене." Също така Ферворн намерил сечива, които според него служели за пробождане, пробиване и гравиране. Ето до какви заключения достига той: „В края на миоцена, на това място е съществувала култура, която - доколкото можем да съдим от кремъчните й сечива - не е била в началната фаза от развитието си, а вече е била преминала дълъг период на развитие... Тази миоценс-ка популация в Кантал е знаела как да обработва кремък." По-нататък Ферворн казва следното: „Размерът на оръдията свидетелства за същество, чиято длан е била идентична -по форма и големина с нашите. Следователно то би трябвало да е имало и същото тяло. Изглежда, че наличието на големи стъргалки и заоблени оръдия, които изпълват нашите ръце, и най-вече съвършеното п риспособяване към дланта, което може д а се забележи при почти всички оръдия, потвърждава тези заключения в максимална степен. Сечива с най-разнообразни размери, които демонстрират ясни работни ръбове, следи от употреба и оформени ръкохватки, лежат в ръцете ни толкова удобно и толкова естествено, че някой би си помислил, че са правени именно за нас. При всички тях острите ръбове и издатини са премахнати точно от местата, където бихме ги хванали." Ето какво казва Ферворн за създателите на оръдията: „Макар да е възможно тези същества от терциерада са стояли по-близо до животинските предшественици на модерните хора, отколкото до самите модерни хора, кой би могъл да каже със сигурност, че те не са притежавали основните анатомични характеристики на последните, т. е. че развитието на специфичните човешки черти не трябва да се отнесе още към късния миоцен?" В седма глава ще се спрем подробно на това, че фосилни скелетни останки, неразличими от тези на съвременните хора, са откривани в пластове от плиоцена, миоцена, еоцена и дори от по-ранни епохи. Като вземем предвид и факта, че в наши дни хората продължават да изработват оръдия, които не са особено различни от намерените в миоценските находища във Франция, както и на други места, то валидността на стандартната хронология на човешката еволюция би трябвало да ни се стори съвсем несигурна. Всъщност въпросната хронология може да се защити само при положение, че се игнорира голямо количество достоверна информация. Ако се разгледат всички налични данни - скелетни останки и оръдия, - ще бъде много трудно да се построи каквато и да било еволюционна верига. Оставаме с впечатлението, че преди десетки милиони години са съществували най-различни видове човешки и човекоподобни същества, които са живели по едно и също време и са изработвали каменни оръдия с различна степен на сложност. Дори през 1924 г. Джордж Грант Маккърди - директор на Американската школа за праисторически проучвания в Европа - дал положителни отзиви в „Начъръл Хистъри" за оръдията от Орияк. Дж. Рейд Моар открил подобни сечива в Англия. Веднага се намерили критици, които излезли с твърдението, че естествени причини - например движението на земните маси - са разтрошили кремъците, като по този начин са се получили предмети, наподобяващи оръдия. Учените обаче доказали, че точно на мястото, където Моар намерил сечивата, няма никакви доказателства за действието на подобни природни сили. Ето какво пише Маккърди: „В конкретните плиоценски наслаги, където Дж. Рейд Моар е открил обработени кремъци, не съществуват условия, които да благоприятстват игрите на природните сили... Дали можем да кажем същото и за ретушираните кремъци от късномиоценските пластове при Орияк (Кантал)? Наскоро и Со-лъс, и Капитен се изказаха положително по този въпрос. Сред находките на Капитен има не само кремъчни парчета със следи от употреба, но и истински сечива, които биха могли да се приемат като характерни за палеолитно находище. Подобни предмети се появяват отново и отново: закръглени в единия си край пластини - грижливо ретуширани, с цел да се получат върхове и стъргалки от мустиерски тип, дискове с правилно оформени ръбове, разнообразни остриета и шила. Капитен достига до заключението, че има пълно съответствие между обработените кремъци от Кантал и класическите образци от най-познатите палеолитни находища." Уилям Солъс е бил ръководител на катедрата по геология в Оксфорд, а Луи Капитен -много уважаван френски антрополог, преподавател във Френския колеж. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|