На 8 октомври 1922 г. в „Америкън Уикли" - притурка на „Ню Йорк Сънди Америкън" - се появила голяма статия, озаглавена „Загадката на вкаменената „подметка" от преди 5 000 000 години" и подписана от д-р У. X. Балоу. Ето какво се казва в нея: „Преди известно време, Джон Т. Рейд - известен минен инженер и геолог -обикалял из Невада в търсене на фосили. Внезапно той се спрял и с абсолютно невярващ поглед се взрял в камъка, който лежал на земята пред него. Това било така, защото на камъка - всъщност в самия камък - имало нещо, което много приличало на човешки отпечатък (фиг. 6.6)! Внимателното проучване показало, че той не е оставен от бос крак, а че очевидно представлява вкаменила се подметка. Нейната предна част липсвала, но все пак очертаниятай били запазени, поне две трети. От вътрешната им страна имало съвсем ясни следи от обущарския конец, който явно е свързвал подметката с канта. Още по-нататък имало още една следа от шев, а в средата - където би трябвало да е било ходилото, ако наистина става дума за подметка - имало вдлъбнатина. Точно такава би се получила, ако петната кост се трие и износва материала, от който е направена подметката, По този начин била открита една вкаменелост, която би трябвало да е една от най-големите загадки на днешната наука. Това е така, защото запечаталата я скала е най-малко на 5 000 000 години."
Рейд донесъл находката в Ню Йорк, където се опитал да събуди интереса на други учени. Ето какво пише той по-късно: „След пристигането си в Ню Йорк показах фосила на д-р Джеймс Ф. Кемп, геолог от Колумбийския университет, и на професорите X. Ф. Осбърн, У. Д. Матю и Е. О. Хоуви, работещи за Американския музей по естествена история. Всички те стигнаха до едно и също заключение, което гласеше, че „това е най-забележителната естествена имитация на изкуствен предмет, която те някога са виждали". Все пак тези специалисти признаха, че скалата е от триаса. Производителите на обувки от своя страна бяха единодушни, че в началото това е била ръчно зашита подметка. Д-р У. Д. Матю написа кратък доклад по въпроса, в който се казваше, че макар предметът да има всички характерни черти на обувка, включително конците, с които е бил зашит, той представлява една забележителна имитация - lusus naturae, „прищявка на природата"." Интересно е да се отбележи, че допитването ни до Американския музей по естествена история получи отговор, че докладът на Матю не е в техните архиви.
Въпреки отрицанието на Матю, Рейд настоял на своето: „Следващите хора, към които се обърнах, бяха един микрофотограф и един аналитичен химик от Института Рокфелер. Те направиха снимките и анализите на предмета извън института, за да не се свързва името му с този проблем. Анализите доказаха [премахнаха] всички подозрения в това, че една подметка е била подложена на фосилизация през триаса... Бяха направени микрофотографски увеличения с мащаб двадесет пъти по-голям от този на предмета. Те показаха и най-малките детайли на усукването и извиването на конеца, което доказа, че подметката не е просто естествено подобие, а автентичен човешки продукт. Нишките могат да бъдат видени дори от невъоръжено око, както и напълно симетричните очертания на подметката. От вътрешната им страна има успоредна линия, с разположени на равни разстояния дупки - най-вероятно за шевове. Може да се добави, че поне двама геолози - които някой ден ще станат известни -допуснаха, че това наистина е подметка, която се е фосилизирала при образуването на триаските скали." В момента се смята, че въпросните скали са на много повече от 5 млн. години. Според стандартната хронология триасът обхваща времето от преди 248 до преди 213 млн. години.
Сподели с приятели: |