„тайната история на човешката цивилизация”


Метални тръби, намерени в кредни залежи във Франция



страница51/113
Дата05.12.2022
Размер2.12 Mb.
#115780
ТипКнига
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   113
Тайната история на човешката цивилизация - Майкъл Кремо

Метални тръби, намерени в кредни залежи във Франция


През 1968 г. И. Дрюе и X. Салфати съобщили за откриването на полуовални метални тръби във варовикови пластове от кредния пе­риод. Те били с една и съща форма, но с различни размери (фиг. 6.7). Източникът, на който се позоваваме, е книгата на Уилям Кор-лис „Древният човек: енциклопедия на загадъчните артефакти". Смята се, че кредният пласт, който бил достигнат в каменоломната при Сен Жан дьо Ливе, във Франция, е най-малко на 65 млн. годи­ни. След като разгледали и отхвърлили няколко други хипотези, Дрюе и Салфати заключили, че преди 65 млн. години са съществу­вали интелигентни същества.
Опитахме се да получим още информация и писахме до лабора­торията по геоморфология към университета в Каен, където Дрюе и Салфати според публикацията предали откритите образци. Писмо­то ни остана без отговор. Приканваме читателите да ни съобщят вся­каква информация за този случай и за други подобни, които да бъ­дат включени в бъдещи издания на тази книга.

Отпечатък от обувка в шиста, Юта


През 1968 г, Уилям Дж. Мейстър - чертожник и колекционер-любител на трилобити (древни морски членестоноги) - съобщил за откриването на следа от обувка в шистите Уийлър, близо до Анти-лоуп Снринг, щата Юта. Подобната на обувка вдлъбнатина (фиг. 6.8) и позитивният й отпечатък били открити, когато Мейстър разце­пил на две един шистов блок. В отпечатъка ясно личал останките от трилобити - изчезнали морски членестоноги. Шистите, в които била запазена следата и фосилите на трилобитите, се отнасят към Камб-рия и имат възраст между 505 и 590 млн. години.
Мейстър описва древната следа от обувка в една статия, отпеча­тана в „Криейшън Рисърч Сосайъти Куотърли": „Отпечатъкът на тока е с около една осма от инча (0,3 cm) по-дълбок от останалата част на подметката. Съвсем ясно личи, че следата е оставена от де­сен крак, тъй като може да се види характерното износване от дяс-. ната страна на петата."
Освен това Мейстър дава още една важна информация: „На 4 юли придружих до мястото на откритието д-р Кларънс Кумбс от Колум­бия Юниън Колидж в Такома, щата Мериланд, и магистъра по гео­логия Морис Карлайл от Университета на щата Колорадо в Боулдър. След няколко часа копаене, господин Карлайл откри глинеста ска­ла, която според това, което каза, го убедила във възможността на това място да бъдат открити фосилни следи. Откритието показвало, че в някакъв момент тази формация се е намирала на повърхност­та."
Някои от учените, на които Мейстър показал находката си, де­монстрирали силно презрително отношение. Това много ясно личи в личната кореспонденция, която ни беше предоставена от Джордж Ф. Хоу от Баптисткия колеж в Лос Анджелес. Той изрично помоли при цитирането й да не споменаваме имена. Един геолог от универ­ситета „Бригъм Йънг", който бил добре запознат с района на Анти-лоуп Спринг, написал през 1981 г., че следата представлявала „ку-риоз на ерозията, погрешно интерпретиран от незнаещите хора като фосилно образувание."
Когато на един професор по еволюционна биология от Мичиганс-кия университет бил поставен въпрос, свързан с находката на Мейс­тър, той заявил следното: „Не съм запознат с трилобитния случай.,, но ще бъда много изненадан, ако това не е поредния случай на фал­шификация или на преднамерена погрешна интерпретация. Досега не е известен случай, при който да се наблюдава такова съпоставя­не. В досегашното развитие на науката фосилните отпечатъци са се доказали като един от най-добри­те тестове за съществуването на еволюцията. Аз лично поставям на едно място креационистите и тези, които вярват, че Земята е плоска. Те просто не искат да по­вярват във фактите и доказател­ствата. Не са много нещата, кои­то могат да се направят за тези хора... В последните години не се е появило нищо ново, което да е поставило под съмнение факта, че еволюцията се е състояла и продължава да се състоява, като се изключат твърденията на са-мообявилите се „научни" креаци-онисти. Никога не съм преставал да се удивлявам на това, колко голяма е способността на някои членове на обществото да се по­дават на заблужденията и мозъч­ните промивки на медиите и по­литическите лидери."
Биологът еволюционист сам признава, че преди да обяви при­съдата си, не се е запознал с „фактите и доказателствата", отнасящи се до отпечатъка от сандал на Мейстър. Следователно той има същото прегрешение, в което обви­нява креационистите. Не е необходимо да приемаме отпечатъка на Мейстър като автентичен, но смятаме, че трябва да му се обърне необходимото внимание, а не да бъде преценяван въз основа на за­костенели предразсъдъци.
У илям Лий Стоукс - биолог и геолог в университета в Юта -проучил отпечатъка на Мейстър малко след откриването му. Ето какво казва той: „След като разгледах находката, аз обясних на гос­подин Мейстър защо не мога да я приема като следа от крак и защо геолозите като общо не биха я приели. Най-малкото бихме очаквали една истинска следа да е част от поредица леви и десни отпечатъци, които да са на приблизително равни разстояния един от друг и да водят в някаква посока... От голямо значение е, че не са открити други съответстващи следи. Не ми е известен случай, при който един-единствен уникален отпечатък да е бил приет и публикуван в някое научно списание като автентична човешка следа, независимо от степента му на запазеност." Тук трябва да цитираме една статия на А. дьо Люмли, публикувана в „Сайънтифик Америкън" от 1969 г., в която се описва един-единствен отпечатък, открит в обиталище от средния плейстоцен в Тера Амата, Южна Франция.
По-нататък Стоукс казва следното: „Освен това един истински отпечатък би трябвало да демонстрира надигане и разместване встра­ни на меката материя, в която е стъпил кракът... След проучването, което направих на находката, мога да заявя, че няма следи от подоб­но надигане на основата."
През 1984 г. един от нас (Томпсън) посети Мейстър в Юта. Вни­мателното разглеждане на отпечатъка не показа никаква причина, поради която той да не може да се приеме за автентичен. Що се отнася до надигането на основата, това много зависи от конкретния материал и от естеството на предмета, който прави отпечатъка. За­облените контури на голото стъпало предизвикват повече измества­не, отколкото острите ръбове на подметката. Направихме някои наб­людения, които показаха, че обувки и сандали могат да оставят много ясни отпечатъци в компактния влажен пясък на плажната ивица, като почти няма следи от изместване на основата настрани. Шистовата ска­ла, в която е запазен отпечатъкът на Мейстър, е образувана от консоли­дацията на глина, кал или тиня. Би могло да се направи микроскопско изследване на структурата на шистата в областта на отпечатъка, за да се определи, дали той се е получил при натиск отгоре.
Стоукс заключил, че образецът на Мейстър се е получил в резул­тат от естествено разтрошаване на скалата, като допълнил, че в ко­лекцията на катедрата по геология в университета в Юта имало ня­колко примера, сред които и такива, които приличали на следи от стъпки. Би било добре, човек да се запознае с тези образци, за да прецени дали те напомнят на отпечатъци от обувка в толкова голяма степен, колкото и този на Мейстър. Формата на отпечатъка на Мейс­тър, доколкото успяхме да се запознаем с него лично и да го подло­жим на компютърен анализ, съответства почти напълно на следата, която би оставила една съвременна обувка.
Освен това подобно разтрошаване на скалите се наблюдава обик­новено по повърхността, а отпечатъкът на Мейстър е бил открит при разцепването на шистов блок. От значение е и че в областта на отпе­чатъка структурата на шистата е по-груба, отколкото в други части на повърхността на сцепването. Това означава, че парчето не се е разцепило така случайно, а следвайки някаква естествена слабост по границите на фрактурата. Възможно е да се направи предполо­жението, че тази оформена като обувка кухина е била оставена имен­но от някаква древна обувка. Алтернативното обяснение е, че тя се е получила вследствие от някаква друга причина, в който случай обув-ковидната форма е просто резултат от съвпадение. Това би бил една забележителна прищявка на природата, тъй като отпечатъкът не се отличава дори и малко от формата на истинска обувка.
Значението на отпечатъка на Мейстър като доказателство за съществуването на хора в далечното минало е все още неопреде­лено. Някои учени са го отхвърлили само въз основа на бегло запознаване, докато други дори не са го погледнали - за тях ре­шаващият фактор е камбрийската му възраст, която го поставя извън сферата на очакваното, поне според догмите на еволюци­онната теория. Ние обаче смятаме, че източниците за емпирич­ни изследвания не са пресъхнали и че отпечатъкът на Мейстър заслужава по-сериозно проучване.


Сподели с приятели:
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   ...   113




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница