През 1968 г. И. Дрюе и X. Салфати съобщили за откриването на полуовални метални тръби във варовикови пластове от кредния период. Те били с една и съща форма, но с различни размери (фиг. 6.7). Източникът, на който се позоваваме, е книгата на Уилям Кор-лис „Древният човек: енциклопедия на загадъчните артефакти". Смята се, че кредният пласт, който бил достигнат в каменоломната при Сен Жан дьо Ливе, във Франция, е най-малко на 65 млн. години. След като разгледали и отхвърлили няколко други хипотези, Дрюе и Салфати заключили, че преди 65 млн. години са съществували интелигентни същества.
Опитахме се да получим още информация и писахме до лабораторията по геоморфология към университета в Каен, където Дрюе и Салфати според публикацията предали откритите образци. Писмото ни остана без отговор. Приканваме читателите да ни съобщят всякаква информация за този случай и за други подобни, които да бъдат включени в бъдещи издания на тази книга.
Отпечатък от обувка в шиста, Юта
През 1968 г, Уилям Дж. Мейстър - чертожник и колекционер-любител на трилобити (древни морски членестоноги) - съобщил за откриването на следа от обувка в шистите Уийлър, близо до Анти-лоуп Снринг, щата Юта. Подобната на обувка вдлъбнатина (фиг. 6.8) и позитивният й отпечатък били открити, когато Мейстър разцепил на две един шистов блок. В отпечатъка ясно личал останките от трилобити - изчезнали морски членестоноги. Шистите, в които била запазена следата и фосилите на трилобитите, се отнасят към Камб-рия и имат възраст между 505 и 590 млн. години.
Мейстър описва древната следа от обувка в една статия, отпечатана в „Криейшън Рисърч Сосайъти Куотърли": „Отпечатъкът на тока е с около една осма от инча (0,3 cm) по-дълбок от останалата част на подметката. Съвсем ясно личи, че следата е оставена от десен крак, тъй като може да се види характерното износване от дяс-. ната страна на петата."
Освен това Мейстър дава още една важна информация: „На 4 юли придружих до мястото на откритието д-р Кларънс Кумбс от Колумбия Юниън Колидж в Такома, щата Мериланд, и магистъра по геология Морис Карлайл от Университета на щата Колорадо в Боулдър. След няколко часа копаене, господин Карлайл откри глинеста скала, която според това, което каза, го убедила във възможността на това място да бъдат открити фосилни следи. Откритието показвало, че в някакъв момент тази формация се е намирала на повърхността."
Някои от учените, на които Мейстър показал находката си, демонстрирали силно презрително отношение. Това много ясно личи в личната кореспонденция, която ни беше предоставена от Джордж Ф. Хоу от Баптисткия колеж в Лос Анджелес. Той изрично помоли при цитирането й да не споменаваме имена. Един геолог от университета „Бригъм Йънг", който бил добре запознат с района на Анти-лоуп Спринг, написал през 1981 г., че следата представлявала „ку-риоз на ерозията, погрешно интерпретиран от незнаещите хора като фосилно образувание."
Когато на един професор по еволюционна биология от Мичиганс-кия университет бил поставен въпрос, свързан с находката на Мейстър, той заявил следното: „Не съм запознат с трилобитния случай.,, но ще бъда много изненадан, ако това не е поредния случай на фалшификация или на преднамерена погрешна интерпретация. Досега не е известен случай, при който да се наблюдава такова съпоставяне. В досегашното развитие на науката фосилните отпечатъци са се доказали като един от най-добрите тестове за съществуването на еволюцията. Аз лично поставям на едно място креационистите и тези, които вярват, че Земята е плоска. Те просто не искат да повярват във фактите и доказателствата. Не са много нещата, които могат да се направят за тези хора... В последните години не се е появило нищо ново, което да е поставило под съмнение факта, че еволюцията се е състояла и продължава да се състоява, като се изключат твърденията на са-мообявилите се „научни" креаци-онисти. Никога не съм преставал да се удивлявам на това, колко голяма е способността на някои членове на обществото да се подават на заблужденията и мозъчните промивки на медиите и политическите лидери."
Биологът еволюционист сам признава, че преди да обяви присъдата си, не се е запознал с „фактите и доказателствата", отнасящи се до отпечатъка от сандал на Мейстър. Следователно той има същото прегрешение, в което обвинява креационистите. Не е необходимо да приемаме отпечатъка на Мейстър като автентичен, но смятаме, че трябва да му се обърне необходимото внимание, а не да бъде преценяван въз основа на закостенели предразсъдъци.
У илям Лий Стоукс - биолог и геолог в университета в Юта -проучил отпечатъка на Мейстър малко след откриването му. Ето какво казва той: „След като разгледах находката, аз обясних на господин Мейстър защо не мога да я приема като следа от крак и защо геолозите като общо не биха я приели. Най-малкото бихме очаквали една истинска следа да е част от поредица леви и десни отпечатъци, които да са на приблизително равни разстояния един от друг и да водят в някаква посока... От голямо значение е, че не са открити други съответстващи следи. Не ми е известен случай, при който един-единствен уникален отпечатък да е бил приет и публикуван в някое научно списание като автентична човешка следа, независимо от степента му на запазеност." Тук трябва да цитираме една статия на А. дьо Люмли, публикувана в „Сайънтифик Америкън" от 1969 г., в която се описва един-единствен отпечатък, открит в обиталище от средния плейстоцен в Тера Амата, Южна Франция.
По-нататък Стоукс казва следното: „Освен това един истински отпечатък би трябвало да демонстрира надигане и разместване встрани на меката материя, в която е стъпил кракът... След проучването, което направих на находката, мога да заявя, че няма следи от подобно надигане на основата."
През 1984 г. един от нас (Томпсън) посети Мейстър в Юта. Внимателното разглеждане на отпечатъка не показа никаква причина, поради която той да не може да се приеме за автентичен. Що се отнася до надигането на основата, това много зависи от конкретния материал и от естеството на предмета, който прави отпечатъка. Заоблените контури на голото стъпало предизвикват повече изместване, отколкото острите ръбове на подметката. Направихме някои наблюдения, които показаха, че обувки и сандали могат да оставят много ясни отпечатъци в компактния влажен пясък на плажната ивица, като почти няма следи от изместване на основата настрани. Шистовата скала, в която е запазен отпечатъкът на Мейстър, е образувана от консолидацията на глина, кал или тиня. Би могло да се направи микроскопско изследване на структурата на шистата в областта на отпечатъка, за да се определи, дали той се е получил при натиск отгоре.
Стоукс заключил, че образецът на Мейстър се е получил в резултат от естествено разтрошаване на скалата, като допълнил, че в колекцията на катедрата по геология в университета в Юта имало няколко примера, сред които и такива, които приличали на следи от стъпки. Би било добре, човек да се запознае с тези образци, за да прецени дали те напомнят на отпечатъци от обувка в толкова голяма степен, колкото и този на Мейстър. Формата на отпечатъка на Мейстър, доколкото успяхме да се запознаем с него лично и да го подложим на компютърен анализ, съответства почти напълно на следата, която би оставила една съвременна обувка.
Освен това подобно разтрошаване на скалите се наблюдава обикновено по повърхността, а отпечатъкът на Мейстър е бил открит при разцепването на шистов блок. От значение е и че в областта на отпечатъка структурата на шистата е по-груба, отколкото в други части на повърхността на сцепването. Това означава, че парчето не се е разцепило така случайно, а следвайки някаква естествена слабост по границите на фрактурата. Възможно е да се направи предположението, че тази оформена като обувка кухина е била оставена именно от някаква древна обувка. Алтернативното обяснение е, че тя се е получила вследствие от някаква друга причина, в който случай обув-ковидната форма е просто резултат от съвпадение. Това би бил една забележителна прищявка на природата, тъй като отпечатъкът не се отличава дори и малко от формата на истинска обувка.
Значението на отпечатъка на Мейстър като доказателство за съществуването на хора в далечното минало е все още неопределено. Някои учени са го отхвърлили само въз основа на бегло запознаване, докато други дори не са го погледнали - за тях решаващият фактор е камбрийската му възраст, която го поставя извън сферата на очакваното, поне според догмите на еволюционната теория. Ние обаче смятаме, че източниците за емпирични изследвания не са пресъхнали и че отпечатъкът на Мейстър заслужава по-сериозно проучване.