През 1888 г. работниците, които извършвали изкопни работи на Гали Хил, близо до Лондон, оголили един пласт варовик. Дебелината на лежащите върху него слоеве пясък, глинеста пръст и чакъл била 10-11 фута (3-3,4 т). Един от работниците - Джак Алсъп -информирал колекционера на праисторически предмети Робърт Елиът, че открил човешки скелет. Костите били запечатани в тези пластове - на около 8 фута (2,4 т) под повърхността и на около 2 фута (0,6 т) над варовика, Алсъп извадил черепа, но оставил останалата част от скелета на място. Елиът заявява, че заварил костите здраво обхванати от пласта: „Внимателно огледахме за белези, които да покажат, че скелетът е бил разместен, но не успяхме да намерим: напластяванията бяха ненарушени." Елиът събрал костите и по-късно ги дал на Е. Т. Нютън. Той от своя страна публикувал един текст, в който им приписвал голяма древност.
Още преди Елиът да извади костите, един учител на име М. X. Хейс проучил скелета и очевидно ненарушените пластове. Освен това той видял и черепа непосредствено след като бил открит от работника. Ето какво казва Хейс: „Не би могло да възникне никакво съмнение към наблюденията на един нормално интелигентен човек, че полагането на скелета е станало едновременно с това на чакъла... Ненарушеното състояние на пластовете беше толкова очевидно за работника, че той заяви: „Никой не е погребвал този човек или животно"." На обекта на Гали Хил били открити и многобройни каменни оръдия.
Според съвременните мнения находището трябва да се отнесе към междуледниковия период Холщайн, който се отнася към преди около 330 000 години. От анатомична гледна точка, скелетът от Гали Хил принадлежи на съвременен човек. Според мнението на повечето днешни учени физически модерният човек {Homo sapiens sapiens)' се е появил в Африка преди около 100 000 години. В Европа тези хора проникнали като кроманьонци преди около 30 000 години и изместили неандерталците.
Какво точно мислят съвременните палеоантрополози за скелетът от Гали Хил? Въпреки стратиграфските наблюдения на Хейс и Елиът, през 1949 г. К. П. Оукли и М. Ф. А. Монтагю заключили, че скелетът трябва да е погребан в средноплейстоценските пластове по-късно. Те сметнали, че костите, които не били фосилизирали, са едва на няколко хиляди години. Това мнение се споделя от почти всички днешни антрополози.
Костите от Гали Хил имали съдържание на азот, близко до това на други сравнително късни кости, намирани на други места в Англия. Азотът е един от съставните елементи на протеините, които обикновено се разграждат с течение на времето. Съществуват обаче много описани случаи, при които фосилизирали кости са запазили протеините си в продължение на милиони години. Степента на запазване на азота е различна на различните обекти и по тази причина не може да се прецени със сигурност дали сравнително високото азотно съдържание на костите от Гали Хил означава, че те са късни. Костите са открити в льосови наслаги, за които е известно, че съхраняват протеините.
Оукли и Монтагю също така открили, че човешките кости от Гали Хил имат съдържание на флуор, близко до това на кости от късния плейстоцен и холоцена (т. е. късни), произхождащи от други места. Известно е, че костите могат да абсорбират флуор от подпочвените води. Но тъй като съдържанието на флуор в подпочвените води в различни райони варира силно, този показател също не е надежден индикатор за относителната възраст на костите.
По-късно учените от Изследователската лаборатория на Британския музей тестували скелета от Гали Хил по метода въглерод-14 и получили възраст от 3310 г. Сега вече се смята, че използваните за това методи не са надеждни. Също така е възможно костите от Гали Хил, които вече били прекарали в музея 80 години, да са били замърсени е по-късни въглеродни проби, което да е предизвикало невярно малка възраст.
В опитите си да опровергаят свидетелствата на Хейс и Елиът, че на Гали Хил не можело да се забележат никакви следи от погребение, Оукли и Монтагю предложили - в добавка към химичните и радиометричните тестове - още няколко аргумента.
Според тях сравнително цялостният вид на скелета от Гали Хил бил свидетелство за това, че той е бил нарочно погребан. Всъщност липсвали почти всички ребра, гръбнакът, предмишниците и дланите, както и стъпалата. Дори в случая с Люси - най-известния екземпляр от Australopithecus afarensis - са открити повече кости. А все още никой не е изказал предположението, че австралопитеци-те са погребвали мъртвите си. Учените са откривали и сравнително цели скелети на индивиди Homo habilis и Homo erectus, И все пак всички палеоантрополози са съгласни, че в тези случаи също не става дума за целенасочено погребване. Това показва, че е възможно да се запазят сравнително цели скелети на хоминиди, дори и когато не са били погребани.
Дори да приемем, че в случая със скелета от Гали Хил имаме погребение, това погребение не е задължително да е късно. През 1928 г. сър Артър Кейт казва следното: „След като претеглихме всички факти, бяхме принудени да заключим, че скелетът от Гали Хил принадлежи на човек... погребан, когато долният чакълест пласт е образувал земната повърхност."
Както може да се забележи, древните кости повдигат въпроси, които водят отвъд самите тях. Макар и непряко, те насочват към събития, които са се случили в едно далечно и недостъпно минало. Тяхната възраст почти винаги поражда спорове, като в много случаи наличната информация не е достатъчна, за да бъдат те решени веднъж завинаги. Това е така и в случая с Гали Хил. Публикацията на Оукли и Монтагю хвърля сянка на съмнение върху свидетелствата на Елиът и Хейс. В същото време обаче последните също поставят под въпрос изводите на Оукли и Монтагю.