В пета глава разгледахме кремъчни сечива и следите от преднамерено палени огньове, открити при Монте Хермозо. Тук ще се спрем на намерената там човешка кост - един атлас, най-горният прешлен от гръбначния стълб. През 80-те години на XIX в. един от сътрудниците на музея в Ла Плата - Сантяго Поци - я извадил от ранноп-лиоценската формация Монте Хермозо. Находката останала незабелязана и едва години по-късно привлякла вниманието на изследователите. Дори и тогава костта все още била покрита с характерния жълтеникаво-кафяв льос на Монтехермозианската формация, която е с възраст между 3 и 5 млн. години.
Това, че прешленът бил лежал с години в музея, без да бъде разпознат като такъв, не би трябвало да го лишава от стойност. Черепът от Гибралтар прекарал в музея на гарнизона много дълго време, преди да бъде определен като неандерталски екземпляр. По същия начин - няколко бедрени кости на Homo erectus от о. Ява били изпратени в Холандия в сандъци, пълни с други кости. Минали десетилетия, преди те да бъдат разпознати и каталогизирани; сега обаче те са включени в учебниците наравно с другите приети находки. Бихме могли да продължим да изреждаме подобни случаи, които да илюстрират как учените са откривали много неоспорвани фосил-ни находки по същия начин, по който се натъкнали и на атласа от Монте Хермозо.
След отстраняването на плиоценския льос учените внимателно изучили костта. Флорентино Амегино приел, че тя трябва да се отнесе към плиоцена, и я приписал на човекоподобен човешки предшественик. В направеното описание, той идентифицирал черти, които определил като примитивни.
Алес Хръдлика обаче убедително демонстрирал факта, че всъщност прешленът е с напълно съвременна форма. Подобно на Амегино, Хръдлика също вярвал, че - ако се връщаме назад във времето - трябва да откриваме все по-примитивни човешки форми. Според него, ако една кост имала напълно съвременна структура, нямало никакво значение, в какъв точно пласт е открита - тя трябвало да е късна. Присъствието й в древен пласт винаги можело, а и трябвало да се обясни с някакво по-късно внедряване.
Но има и друго възможно обяснение: в Аржентина преди 3 млн. години са живеели човешки същества с напълно модерна анатомия. Това се поддържа и от факта, че атласът демонстрирал всички характерни белези за това, че е бил здраво вграден в седиментите на Монтехермозианската формация.
В крайна сметка Хръдлика почувствал, че атласът от Монте Хермозо „трябва по необходимост да бъде забравен". Точно това и станало. В противен случай щяло да се окаже, че неговите твърдения за това, че хората са проникнали в Америка едва наскоро, почиват на много несигурна основа. И днес мнозина биха настоявали прешленът от Монте Хермозо да си остане в забвението, където необходимостта го е запратила. Тъй като общоприетата палеоантропология още не е готова да прегърне доказателствата за съществуването на истински хора преди 3 млн. години, било то в Аржентина или някъде другаде.