„тайната история на човешката цивилизация”
Още човешки фосили от златоносния район на Калифорния
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Още човешки фосили от златоносния район на КалифорнияНа 1 януари 1873 г. председателят на Бостънското общество за естествена история прочел извадки от едно писмо, подписано от д-р К. Ф. Уинслоу. В него ставало дума за намирането на човешки кости под Плоската планина в окръг Тюолумн. Откритието било направено през 1855 или 1856 г., като детайлите били дадени на Уинслоу от капитан Дейвид Б. Акей, който лично присъствал на мястото. Това се случило десет години преди първите съобщения на Уитни за черепа от Калаверас. Ето какво пишело в писмото на Уинслоу: „По време на посещението си в този миньорски лагер се запознах с капитан Дейвид Б. Акей, бивш командващ офицер на опълчението на щата Калифорния и приятел на мнозина издигнати хора в щата. В течение на нашия разговор научих следното. През 1855 и 1856 г., той работел заедно с други миньори по прокарването на шахти в Плоската планина в окръг Тюолумн, на около 200 фута (61 т) под повърхността на склона; целта била да се открият залежите от златоносен пясък. В един тунел, който се намирал на около 50 фута (15 m) от този, в който работел той, но на същата дълбочина, негови познати, чиито имена не можа да си спомни, намерили и извадили цял човешки скелет. Капитан Акей не видял костите на място, но успял да ги разгледа по-късно, когато били извадени от галерията и донесени в една близка хижа. Миньорите очевидно били събрали всичките кости в един сандък, като по мнението на всички присъстващи скелетът бил напълно запазен в галерията. Акей не знаеше, какво точно е станало с костите, но можеше да потвърди достоверността на откритието, както и че костите принадлежали на човешки скелет и били прекрасно запазени. Черепът имал фрактура на дясното слепоочие, където имало малка дупка и липсвало парче; в момента Акей не можеше да каже дали това било направено от миньорите, или било от по-рано... Според него откритието било направено на около 200 фута (61 т) под повърхността и на между 180 и 200 фута (55-61 т) от началото на тунела. Костите били влажни, тъй като били намерени в чакълестия пласт, много близко до материковата скала, а от галерията непрекъснато изтичала вода. Близо до скелета лежал вкаменен бор, с дължина между 60 и 80 фута (18-24 т) и диаметър в долната си част от 2 до 3 фута (61-91 cm). Акей влязъл заедно с миньорите в галерията и те му показали точното място, където били намерени костите. Там той видял дървото и парчета, отчупени от него. Акей не можа да си спомни името на тази галерия, но тя се намирала на около четвърт миля (400 т) източно от галерията срещу ферибота на Търнър - още едно добре известно място. Акей не можеше да определи пола на скелета, но той бил среден на ръст. При откриването си костите били заедно, а не пръснати." Смята се, че чакълестия пласт - непосредствено над материковата скала на Плоската планина в окръг Тюолумн, - в който бил открит скелетът, е на възраст между 33 и 55 млн. години. Такава трябва да е и възрастта на скелета, освен ако той не е попаднал в чакъла по-късно. Нямаме информация да е имало нещо, което да подсказва подобно нещо. Д-р Уинслоу не успял да открие костите от скелета, видян от Акей. В друг случай обаче той успял да събере известен брой фосили, които разпратил по музеите из Източните щати. В Музея на Бостънското общество за естествена история попаднал фрагмент от череп, който видният краниолог д-р Дж. Уайман определил като човешки. В описанието на фосила се казвало следното: „От шахта в Плоската планина, на 180 фута (55 т) под повърхността, в минна галерия, сред речни камъни и близо до останки от мастодонт. Лежащите по горе пластове са с базалтова компактност и твърдост. Открит през юли 1857 г. Предаден на преподобния К. Ф. Уинслоу от почитаемия Пол К. Хъбс, август 1857 г." Друг фрагмент от същия череп с подобно описание попаднал в Музея на Филаделфийската академия на природните науки. След като научил за откритието, Дж. Д. Уитни започнал собствено проучване. Той научил, че П. Хъбс е уважаван гражданин на Ва-йехо, Калифорния, и бивш щатски инспектор по образованието. Уитни получил от него подробно писмено описание за откритието, което било направено в шахтата Валънтайн, южно от ферибота на Шоу. Ето какво пише Уитни: „Съществените факти са, че шахтата Валънтайн е вертикална и е облицована с дъски догоре, така че не е възможно, при подземната работа, нещо да е паднало от повърхността. След прекопаването на шахтата, разработката е била съсредоточена изключително върху чакълестия пласт. Не може да има никакво съмнение в това, че находката произхожда от галериите под Плоската планина, както твърди господин Хъбс." Фрагментът от череп бил намерен в една хоризонтална галерия, отклоняваща се от вертикалната главна шахта, на 180 фута (55 т) под повърхността. Хъбс заявил, че „видял парче от черепа веднага щом то било извадено от улея за промиване". Костта била в контекста на характерните златоносни наслаги. В същата мина бил намерен и каменен хаван. Уилям Дж. Синклер предположил, че мината Валънтайн е била пресечена от други галерии. Но след това той признал, че през 1902 г. не успял да открие дори самата шахта Валънтайн. Това означава, че той не е разполагал с никакви сигурни данни за това, че е имало връзка между нея и други разработки. Възраженията му били просто слаб и абсолютно спекулативен опит да компрометира откритието, което не можел да приеме по теоретични причини. Пластовете, които съдържали фрагмента от черепа, се намирали на 180 фута (55 m) под повърхността и под вулканичната шапка на Плоската планина, която е на 9 млн. години. Най-старите чакълести пластове под тази шапка са с възраст 55 млн. години. Следователно парчето от черепа може да е на от 9 до 55 млн. години. Докато разглеждал колекцията от каменни артефакти на д-р Перес Снел, Уитни забелязал сред предметите и една човешка челюст. Всички материали били открити в златоносните пластове, лежащи под вулканичната шапка на Плоската планина при Тюолумн. Разстоянието между двата клона на челюстта било 5,5 инча (14 cm), което е в нормалните граници. Уитни също така отбелязал, че всички човешки фосили от района на златоносните сондажи, включително и тази челюст, са с напълно съвременна анатомия. Възрастта на пластовете, в които била открита тя, била някъде между 9 и 55 млн. години. Уитни съобщава и за находки от окръг Плейсър. В частност, ето какво казва той за човешките кости, открити в галерията Мисури: „В тази галерия под лавата били намерени две кости... които д-р Фагън обявил за човешки. Твърди се, че едната била от крак; никой не си спомнял каква е била другата. Тази информация била дадена на господин Гудиър от господин Самюъл Боуман, за чиято интелигентност и правдивост кат,о писател получих много благоприятни отзиви от един негов близък личен приятел. По това време д-р Фагън бил един от най-известните лекари в района." Според информацията, която получихме от Калифорнийската служба по минно дело и геология, пластовете, в които били открити костите, са с възраст 8,7 млн. години. През 1853 г. един лекар на име X. X. Бойс открил човешки кости в Клей Хил в окръг Ел Дорадо. През 1870 г. Уитни се обърнал към него за информация и получил следния отговор: „Закупих дял от един участък на този хълм, с условието, предварителните проучвания да покажат, че разработването си струва. В съответствие с това двамата със собственика се заехме да направим шахта с идеята да започнем работа. Именно по това време открихме костите, от които се интересувате. Клей Хил е част от веригата възвишения, която образува вододела между Плейсървил Крийк и Големия каньон, и на върха си има пласт от базалтова лава с дебелина 8 фута (2 т). Под него има 30 фута (9 т) пясък, чакъл и глина... Попаднахме на костите, докато копаехме глинестия пласт. Докато изпразвахме вагонетката, забелязах някакви парчета от материя, която при проверката се оказа кост; при по-нататъшното търсене открих лопатка, ключица и части от първо, второ и трето ребро от дясната страна на човешки скелет. Костите бяха здраво циментирани една за друга, но започнаха да се разпадат от съприкосновението с въздуха. Не намерихме нищо повече." Според Уитни, Бойс „заявил, че не може да има никакво съмнение относно характера на костите и че той самият специално се бил занимавал с човешка анатомия". Уилям Синклер упорито се опитвал да провокира всевъзможни подозрения към откритието. Той заявил, че не успял да намери глинестия пласт, тъй като склонът бил покрит със скални отломъци. По-нататък той казва следното: „Създава се впечатление... че д-р Бойс е открил скелета на дълбочина 38 фута (12 m), в ненарушените пластове, покрити с 8 фута (2 т) от т. нар. лава. В писмото обаче няма нищо, което да показва, че шахтата е била изкопана точно на това място." Поради неяснотите около точното местоположение на шахтата, Синклер стига до следното заключение: „Скелетът може да е открит на такова място и на такава дълбочина, че да съществува възможност той да се е оказал там в резултат от по-късно погребение." Направените от Синклер бележки са справедливи и не можем да отречем, че има основания да се съмняваме в древността на костите от Клей Хил. И все пак наличието на толкова много скални отломки, че той да не успее въобще да достигне до глинения пласт, говори срещу, а не в полза на възможността за късно погребение. И освен това, ако наистина става дума за такова погребение, как да си обясним факта, че са намерени толкова малко кости. Тук ще сложим край на прегледа на откриваните в златоносните пластове на Калифорния фосилни човешки кости. Въпреки всички недостатъци на сведенията, едно нещо не може да се отрече - човешки останки са откривани в терциерни пластове, дори от епохата на еоцена. Остава открит въпросът за това, как точно те са достигнали дотам. Съобщенията за тези открития са неясни и неубедителни и все пак предполагат нещо повече от миньорски шеги и по-късни индиански погребения. В същите пластове са откривани и многобройни каменни оръдия - без съмнение дело на човешка ръка, -което придава допълнителна тежест на находките. В обръщението си към Американската асоциация за научен напредък, прочетено през август 1879 г. 0. К. Марш - неин председател и един от най-видните палеонтолози на Америка - казва следното по въпроса за хората през терциера: „Доказателствата, с които проф. Дж. Д. Уитни осветли този въпрос в последния си труд („Златоносните пластове на Сиера Невада"), са толкова силни, а внимателните и съвестните му изследователски методи - толкова добре известни, че неговите заключения изглеждат непоклатими... В настоящия момент известните факти показват, че възрастта на американските пластове, съдържащи човешки останки и предмети, отговаря на тази на плиоценските в Европа. Можем да смятаме, че съществуването на човека през терциера е доказано." Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|