„тайната история на човешката цивилизация”
Йожен Дюбоа и питекантропът
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Йожен Дюбоа и питекантропътКрай явайското село Тринил минава път, който свършва на високия бряг на р. Соло. На това място се намира малък каменен паметник, на който има стрелка, сочеща към пясъчна яма на отсрещния бряг. Освен стрелката на плочата е гравиран и един загадъчен немски надпис: „Р.е. 175 m ONO 1891/93". В превод това означава, че през годините 1891-1893, на 175 m изток-североизток на това място, бил открит Pithecanthropus erectus. Откривател на Pithecanthropus erectus бил Йожен Дюбоа, роден в Айсден, Холандия, през 1858 г. - една година преди излизането на Дарвиновия „Произход на видовете". Макар и да бил израснал в семейството на вярващи холандски католици, той бил запле-нен от идеята за еволюцията и особено от приложението й към произхода на човека. Дюбоа следвал медицина и естествена история в университета в Амстердам, след което през 1886 г. станал преподавател в Кралското нормално училище. При все това истинската му любов си останала еволюцията. Дюбоа бил наясно с това, че противниците на Дар-вин непрекъснато изтъкват почти пълната липса на фосилни доказателства, които да подкрепят идеята за еволюцията на човека. Той внимателно изучил достъпните по това време материали - костите от Неандерталския човек. Повечето авторитети (сред които и Томас Хъксли) смятали, че той е твърде близък до съвременния човек, за да представлява същинското свързващо звено между него и човеко-подобните маймуни. Германският учен Ернст Хекел бил предсказал, че някой ден костите на истинското „липсващо звено" ще бъдат открити. Той дори направил рисунка на съществото, което нарекъл Pithecanthropus (на гръцки pit heko означава маймуна, aanthropos - човек). Повлиян от представите на Хекел, Дюбоа решил, че някой ден ще открие костите на маймуночовека. Имайки предвид Дарвиновото предположение, че човешките предшественици са обитавали някоя „топла, гориста страна", Дюбоа стигнал до убеждението, че останките на питекантропа трябва да бъдат търсени в Африка или в Източните Индий. За него било по-лесно да стигне до Източните Индий, които по това време били под Холандско владичество, и той решил да започне търсенето си оттам. В началото се обърнал с молба да финансират научна експедиция към частни меценати и към правителството. Навсякъде срещнал отказ. Тогава Дюбоа приел поста на военен хирург на о. Суматра. Въпреки съмненията на приятелите си - те просто решили, че си е загубил ума -той напуснал хубавата си работа като преподавател. През 1887 г. двамата с жена му отплавали към Източните Индий на борда на „Принцеса Амалия". През 1888 г. Дюбоа се оказал разпределен в малка военна болница, намираща се в сърцето на о. Суматра. В свободното си време и със собствени средства той обикалял пещерите на острова. Сред находките му имало фосили от носорози и слонове, както и зъби от орангутан. Дюбоа не намерил кости от хоминиди. През 1890 г. след като прекарал тежък пристъп на малария, Дюбоа бил прехвърлен на неактивна служба и преместен на о. Ява, където климатът бил малко по-сух и по-здравословен. Семейството се заселило в Тулунгагунг - на югоизточното крайбрежие на острова. П о време на сухия сезон през 1891 г. Дюбоа провеждал разкопки във вътрешността на острова - при с. Тринил на брега на р. Соло. Работниците открили много животински кости. През септември, те намерили особено интересна находка - зъб от примат, очевидно трети горен десен молар (кътник) или мъдрец. Дюбоа решил, че е попаднал на останките на изчезнало гигантско шимпанзе и наредил на хората си да се съсредоточат около мястото, където бил открит зъбът. През октомври те открили нещо, което им заприличало на коруба от костенурка. Но когато Дюбоа го разгледал, установил, че става дума за горна част от череп (фиг. 8.1), който бил силно фоси-лизирал и имал цвета на околната вулканична почва. Най-характерната черта на фрагмента били масивните, издадени напред надочни дъги. Те накарали Дюбоа да предположи, че черепът е принадлежал на човекоподобна маймуна. Началото на дъждовния сезон прекратило разкопките за годината. В доклада, публикуван в правителствения бюлетин за минно дело, Дюбоа не споменал нищо за фосили от предшестващи човека същества. През август 1892 г. Дюбоа се върнал в Тринил, където намерил сред кости от елени, носорози, хиени, крокодили, прасета, тигри и изчезнал вид слон силно фосилизирала човекоподобна бедрена кост (фиг. 8.2). Тя била открита на около 45 фута (14 т) от мястото, където били изровени зъбът и фрагментът от череп. На 10 фута (3 т) от черепа бил открит още един молар (кътник). Дюбоа решил, че зъбите, черепът и бедрената кост са останки от животно, което все още смятал за изчезнал вид гигантско шимпанзе. През 1963 г. Ричард Карингтън заявява следното в книгата си „Милиони години човешка история": „В началото, Дюбоа разглеждал черепния свод и зъбите като принадлежащи на шимпанзе, въпреки че нямало никакви сведения, които да показват, че тези чове-коподобни маймуни или някакви техни предшественици са обитавали Източна Азия. След известен размисъл обаче и след кореспонденция с великия Ернст Хекел - професор по зоология в университета в Йена - той ги обявил за останки от същество, което изглеждало абсолютно подходящо за ролята на „липсващото звено". „Не открихме следи от никаква кореспонденция, която Дюбоа да е разменял с Хекел. Ако такава все пак се намери при по-нататъшни проучвания, тя ще допринесе много за изясняването на обстоятелствата около появата на Pithecanthropus erectus. Очевидно и двамата са имали огромни емоционален и интелектуален интерес от откриването на екземпляр от маймуночовека. Когато Хекел научил от Дюбоа за откритието, той веднага му изпратил следната телеграма: „От изобретателя на питекантропа до щастливия му откривател!" Дюбоа публикувал пълен отчет за откритията си едва през 1894 г. В него той написал следното: „Питекантропът е преходната форма, която според еволюционната доктрина трябва да е съществувала между човека и антропоидите." Трябва внимателно да подчертаем, че самият Pithecanthropus erectus претърпял значителна еволюция в съзнанието на Дюбоа от изчезнало шимпанзе до преходен антропоид. Какви са били факторите освен влиянието на Хекел които накарали Дюбоа да реши, че е намерил създанието, илюстриращо прехода от изкопаемите човекоподобни маймуни към съвременните хора? Той открил, че черепният обем на питекантропа бил в границите на 800-1000 cm3. При съвременните човекоподобни маймуни средната стойност е около 500стп3, а при хората - около 1400 cm3. Черепът от Тринил очевидно се намира някъде по средата. За Дюбоа, това показвало еволюционна връзка. Погледнато логично обаче възможно е да съществуват същества с различни по обем мозъци, които да не са задължително част от развитие, протекло в посока от по-малко към по-голямо. Освен това през плейстоцена много от днешните бозайници са били представени с по-големи форми. Т. е. питекантропът наистина може да не е бил преходен антропоид, а изключително едър гибон, живял през средния плейстоцен, чиито череп да е бил по-голям от този на съвременните гибони. В наши дни антрополозите продължават по традиция да описват еволюционното развитие на черепите на хоминидите, чиито обем се увеличавал с течение на времето - от ранноплейстоценския Australopithecus (открит за първи път през 1924 г.), през средноп-лейстоценския Явайски човек (известен сега като Homo erectus), до късноплейстоценския Homo sapiens sapiens. Тази линия е запазена с цената на елиминирането на черепите, които не се вписват в нея. Например представеният в седма глава череп от Кастенедоло е по-древен от този на Явайския човек, но има по-голям мозъчен обем. Всъщност морфологията и размерите му са напълно човешки. Дори едно такова изключение е достатъчно, за да обезсмисли цялото еволюционно развитие. Дюбоа отбелязал, че макар черепът от Тринил да имал някои доста човекоподобни черти, като например масивния надочен вал, бедрената кост била почти напълно човешка. Това означавало, че питекантропът е ходел изправен - оттам и определението erectus. Не трябва да забравяме обаче, че бедрената кост била открита на 45 фута (14 т) от местонахождението на черепа в един пласт заедно със стотици животински кости. Това обстоятелство повдига съмнения срещу твърденията, че черепът и бедрената кост са принадлежали на един и същ индивид, или дори на един и същ вид. Когато съобщенията на Дюбоа достигнали Европа, те били посрещнати с голямо внимание. Естествено Хекел бил сред тези, които приветствали питекантропа като най-силното доказателство за еволюцията на човека: „Сега вече, откриването на фосилния Pithecanthropus erectus от Йожен Дюбоа промени радикално статуквото в голямата война за истината." Хекел триумфирал: „Той ни предостави костите на първобитния човек, чието съществуване аз вече бях постулирал. Тези находки са по-важни за антропологията, отколкото прехвалените рентгенови лъчи - за физиката." В бележките на Хекел има едно почти религиозно усещане за пророчество и сбъдване. В миналото му обаче има и други истории на преувеличаване на физиологични доказателства, които да подкрепят еволюционната доктрина. В един такъв случай академичният съд на университета в Йена го изобличил във фалшифициране на рисунки на ембриони на различни животни, с цел да докаже собственото си мнение за произхода на видовете. През 1895 г. Дюбоа решил да се върне в Европа и да изложи своя Pithecanthropus erectus. Той бил сигурен, че ще срещне само възхищението и подкрепата на научните среди. Малко след пристигането си той направил експозиция от находките си и представил доклад пред Третия международен конгрес по зоология в Лайден, Холандия. Някои от присъстващите учени били, подобно на Хекел, нетърпеливи да застанат зад намирането на фосилния маймуночо-век. Други обаче го определили като човекоподобна маймуна, а трети дори изразили съмнения в това, че костите принадлежат на един и същ индивид. Дюбоа показал скъпоценните кости в Париж, Лондон и Берлин. През декември 1895 г. специалисти от цял свят се събрали в Берлинското общество за антропология, етнология и праистория, за да стигнат до окончателна присъда над образците на питекантропа на Дюбоа. Председателят на Берлинското общество - д-р Вирхов - отказал да ръководи заседанието. В разгорещената дискусия, която последвала, швейцарският анатом Колман заявил, че създанието е маймуна. Самият Вирхов казал, че бедрената кост е напълно човешка, след което добавил: „Между долния край на свода и горния ръб на очните орбити на черепа има дълбок шев. Такъв шев има само при човекоподобните маймуни и при човека не се среща. Следователно черепът би трябвало да е от маймуна. Моето мнение е, че това създание е било животно - всъщност гигантски гибон. Бедрената кост няма никаква връзка с черепа." Това изказване било в пълен контраст с тези на Хекел и на други участници, които останали убедени в това, че Явайският човек на Дюбоа е бил истински предшественик на човека. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|