Тайният живот на Шекспир
Изтегляне 3.52 Mb. Pdf просмотр
|
| Момчето дай ми и ще дойда с тебе!… Не, дори за цялото ти самодивско царство. Ан стоеше на моста, оглеждаше се наоколо, поглеждаше надолу. Красота. Наблюдаваше я както търпелив родител — детска рисунка. От нея се изтръгна протяжен, пресипнал стон. Вече знаеше, че няма да се покатери и да скочи. Прекалено много се страхуваше — страхуваше се вероятно, че онова, което лежи на дъното на реката, може да е същият непоносим сън. Нямаше избор, освен да живее. Затова се върна през пейзаж, още кипящ от нашарени с розово сенки; и за първи път осъзна, че днес беше най-дългият ден в годината. Нови места. След смъртта на Хамнет Уил се отказа от голямата лондонска къща и наемаше скромни квартири близо до театрите. Неизказано усещане, че повече няма да има лондонски дом. В замяна — този, с десетте камини. — Най-красивият имот в града — каза Джон Шекспир. — Постигнал е успех, дъще. Ние… определено е постигнал успех. „Дава ти това — мисли Ан първия път, когато обикаля своя нов бъдещ дом — в замяна на онова, което взима.“ 355 — Очакваш прекалено много от брака — каза й Джудит Садлър. Като че ли почваше да се отнася все по-сприхаво и презрително към Уил, докато той ставаше все по-благ, по-замислен, дори по-хубав с възрастта. — Въпросът е да изтръскваш човека за пари, после да си сигурна, че семейството ти е добре уредено, а останалото са празни приказки. Обаче нямаше нужда да казвате това на Ан: тя прекрасно, съкровено го знаеше, както човек познава пълната си лудост. — Нямаш намерение да се местим, преди ремонтите да са приключили, нали — каза Уил, докато стояха в двора, заобиколени от Новото място и своята обичайна мъртва, смъдяща атмосфера. — Ами, бихме могли. Къщата е обитаема. Децата искат да се преместят още сега. — Хм! Децата винаги смятат, че знаят какво искат. „Скоро — помисли си тя — няма да казваме децата. Вместо това ще казваме момичетата. И така Хамнет ще умре още веднъж.“ Откритие: никога не преставаш да губиш дете. Не си струва да го казва обаче в тази парализирана атмосфера. И така, Ан и децата, момичетата, се преместиха, докато къщата още беше наполовина ремонтирана, а Уил се върна в Лондон, оставяйки Ан да отговаря за довършителните работи. Бартоломю очакваше тя да се чувства безпомощна, оставена на милостта на строители и занаятчии. — Няма да се оставя да ме мамят — каза му Ан, забелязвайки спуканите капиляри по носа му. — Някога можеше и да се случи. Но нещастието от този вид се оказа велик опростител. Огромни области от живота сега нямаха власт над нея. Ан направляваше ремонтните дейности, изчисляваше дневните надници и цените и дори сама изкъртваше дъски от пода, когато работата вървеше прекалено бавно според нея. Ново място и за първи път — така изглеждаше — живот отделно от Джон Шекспир. Ето ти свобода в цялата й сложност. Нямаше го вече съюзникът, винаги на нейна страна, който се бореше за каузата й. И все пак татко Джон, защитникът й срещу огромните, газещи мечти на Уил, избледняваше, почти беше изчезнал. Затова пък можеше да се види из Новото място — измерва просторните му стаи с блеснали от почуда очи, а после продължава разходката си надолу по улицата, 356 бавно и уверено на слънчевата светлина, вдигайки ръка за въздържан поздрав тук и там. Господин Шекспир. На вашите услуги, благородни господине. На път за заседателната зала, където е заел отново така заслуженото си място. Новото място: където той не е просто Джон Шекспир, член на градския съвет, а Джон Шекспир, джентълмен. Ан не може да го укори за щастието, което така благоговейно го изпълва. Особено след като тъкмо Уил му го е донесъл. Той спечели сърцето на баща си. Тя само успява да зърне бегло колко много значи това за Уил, макар че и мимолетният поглед може много да разбули. „Някога имала ли съм го?“ Ан наистина се пита. След като има толкова много страни, след като може да е човекът, създал всичката онази красота: но туй не стига, ти имаш и гласа на чучулига, Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|