Тантриското преобразяване
Изтегляне 1.25 Mb.
|
|
ТАНТРИСКОТО ПРЕОБРАЗЯВАНЕ Ошо СЪДЪРЖАНИЕ 1. Тантристката карта 2. Свободата е най-висшата ценност 3. Да счупиш четирите печата 4. Доверието не може да бъде предадено 5. От нищо към нещо 6. Сам съм си достатъчен 7. Интелигентността е медитация 8. Любовта не хвърля сянка 9. Безумието е вратата 10. Само напомняне За автора ТАНТРИСТКАТА КАРТА Измаменият жадува блажената целувка и казва: върховното е тя, само тя. Подобно на човек, напуснал своя дом, и още от вратата към някоя жена отправил взор, разпитва за насладите на любовта. Раздвижването на живителните сили в къщата на нищото надига само удоволствия изкуствени, безбройни. Нещастия безкрайни такъв йогин затрупват до припадък. От небесата пада той, примамен във порока. Подобно на брамина, който със ориз и масло горящи приношения във святкащ огън хвърля, създава съсъд за нектар небесен, а мисли; че достигнал е върха. Някои хора, запалени от вътрешния огън, издигнат чак до фонтанелата, милват мъжеца с език, подобно на коитус, но бъркат туй, което във вериги оковава, със средството за свобода. Те в гордостта си се зоват йогини. Тантра е свобода - свобода от всички умопостроения и игри на съзнанието, свобода от всички конструкции, свобода от другия. Тантра е пространство на бъдещето. Тантра е освобождение. Тантра не е религия в общоприетия смисъл на думата. Религията е също игра на ума, понеже ни впряга в определена от нея предварителна насока на мислене. Така е с християнина, с индуиста, с мюсюлманина. Религията предлага и изисква от последователите си известен стил на живот, дисциплина. Тантра, обратно, премахва всякаква дисциплина. При липса на дисциплина и наложен отвън ред, у нас възниква съвсем различен вид подреденост: подредеността на онова, което Лаодзъ нарича дао, а Буда - дхарма. Не ние правим и постигаме това, то просто ни се случва. Тантра само подготвя сцената, пространството, създава необходимите условия. Тя не приканва, нито очаква, само създава условията. А когато условията са налице, когато завесата е вдигната, играта може да започне. Веднъж чух прекрасна история, много стара и мнрго привлекателна... В една провинция от дълго време не бил валял дъжд, всичко изсъхнало. Най-накрая хората решили да доведат заклинател за дъжд. Пратили свои представители при него в далечен град и го помолили коленопреклонно да дойде час по-скоро, защото нуждата от дъжд била огромна. Заклинателят бил мъдър стар мъж. Той се съгласил да помогне, но поискал да му осигурят малка колибка сред полето, където да се отгегли необезпокояван от никого в продължение на три дни без храна и напитки. Молбата му била изпълнена. Привечер на третия ден над провинцията се излял проливен дъжд. Огромна тълпа радостни люде се запътила да изрази благодарността си към заклинателя. - Кажи ни как успя? - сипели се отвсякъде въпроси. - Много просто - отвърнал мъдрeцът. - През последните три дни се постарах да се приведа в пълен ред. Защото, ако аз съм наред, и светът ще е добре: сушата трябва да отстъпи пред нуждата от дъжд... В тантра се казва: ако ти си наред, и светьт ще бъде подреден за теб. Ако живееш в хармония, цялото съществуване ще бъде за теб хармонично. Ако в теб цари безредие - така ще бъде и със света наоколо. Подредеността обаче не трябва да бъде фалшива, нито натрапена. Когато се опитваш да си наложиш насила някакъв ред, само се разкъсваш. Някъде дълбоко в теб безредието продължава. Лесно е да се разбере: ако си избухлив, можеш да потиснеш гнева, да го вкараш дълбоко в несъзнателното. Това обаче не означава, че гневът е изчезнал. Може дълго време да не го забележиш, но той си е там, подобен на мошно дълбинцо течение, някъде в мазето на твоето същество. На върха може да раздават усмивки, но нещо недобро може да избухне от гльбините във всеки момент. Ето защо и усмивката ти няма да бъде съвсем искрена и дълбока, а по-скоро израз на яростното усилие, което упражняваш, за да потиснещ нещо в самия себе си. Натрапеният отвън ред води до безредие. В тантра се казва: съществува друг вид ред, който няма нужда да бъде налаган. Просто се отървете от всички конструкции, станете естествени и спонтанни. Това е най-великата стьпка, която може да се изисква от човека. За нея е необходим огромен кураж, понеже обществото не харесва такива неща. Нещо повече, то воюва с тях до смърт. За обществото е най-важно да има ред, а хората да се съобразяват с него доброволно. Ако някой обаче се отклони макар и малко встрани, се надига буря, а тълпите подивяват. Тантра означава бунт. Не казвам революция, а просто бунт, понеже в тантра няма политика, тя не се стреми да промени света, държавата или обществото. Тя е преди всичко бунт, индивидуално неподчинение. Чрез нея индивидът се освобождава от конструкциите и тяхното робство. В момента на освобождението човек навлиза в нов тип съшествуване, за което досега не е имал представа. Сякаш е живял с кърпа на очи и изведнъж някой е махнал кърпата: светът е така различен и нов! Премахнатата от очите превръзка е онова, което досега си наричал свой ум - мисленето ти, предразсъдъците, познанията, свещените писания. Всичко това те заслепява, поддържа те незрящ, затъпял, безжизнен. Тантра иска от теб да живееш - като дърветата, като реките, като слънцето и луната. Това е изконно човешко право. От неговата загуба не печелиш нищо, напротив - губиш всичко! Ако, за да го спечелиш е необходимо да загърбиш всичко останало - пак няма как да загубиш, няма да съжаляваш за загубата. Един единствен миг истинска свобода е достатъчен да изкупи всички загуби. Нима има някакъв смисъл да живееш 100 години, заробен като някакъв вол? За да живееш в света на тантра, е необходим кураж, рисковано е. Твърде малко са онези, които са успели да извървят този път докрай. Бъдещето обаче е oбещаващо. Значението на тантра ще се увеличава все повече. Същността на робството става ясна за хората. Те разбират, че никаква политическа революция не е достатъчно революционна в същността си. Всички политически революции стават антиреволюционни, след като победят. Това е така, защото властта винаги е антиреволюционна. В нея има един вграден механизъм, по силата на който всеки властимащ се превръща в антиреволюционер. Властта се движи в свой собствен свят. Досега сме били свидетели на не малко революции, всички до една напълно провалени. Революциите не помагат и човек все повече осъзнава това. Тантра предлага съвсем различна перспектива. Тя не е революционна, а бунтарска. Бунтьт предполага индивид. Можеш да се бунтуваш сам, без никаква партия или организация, по свой, неповторим начин. Запомнете добре - тантра не означава борба против обществото, тя се стреми да отиде отвъд него. Тантра не е антиобществена, тя просто няма нищо общо с обществото. Тантра не е против робството, тантра е за свободата - за една бъдеща свобода. Вгледайте се, моля ви, в живота си. Нима сте свободни хора? Не, не сте. Обвързани сте с 1001 вериги. Може да не си давате сметка за това - неприятно е, признавам. Може да не го признавате - знам, боли. Това обаче не променя нещата – вие сте роби. За да влезеш в тантра, трябва да признаеш, че си роб, че робството е дълбоко вкоренено в теб, че то трябва да бъде премахнато. Това признание ще ти помогне да се отървеш, да се освободиш истински. Престани с успокоенията и овчедушието, стига вече приказки: "Всичко ми е наред!" Не, нищо не ти е наред! Целият ти живот е един безкраен кошмар. Погледни се само! Никаква поезия, никаква песен, никакъв танц, нито капка любов, да не говорим за молитва. Празници, радост? Думички в дебелите речници. Блаженство? Да, чувал си за блаженството, но само си чувал, не си го изпитвал никога, никога! Бог? Затлачен в храмове и църкви. Е, хората говорят за Бог, най-много, разбира се, свещениците, но те изобщо не го познават. Всичко красиво изглежда ужасно безсмислено, а кой знае защо истински ненужното смятат за най-важно. Хората продължават да трупат пари и да смятат, че вършат нещо значително. Човешката глупост няма край. Внимавай да не разрушиш от глупост целия си живот, както .се е случвало с милиони хора преди теб. Внимавай - само така ще се спасиш от тъпия жабуняк. Преди да се занимаем с предвидените за днес сутри, трябва да си изясним нещо във връзка с тантристката карта на вътрешното съзнание. Вече ви казах нещичко по този въпрос, но ни трябва още малко. Първо. Според тантра никой мъж не е само мъж и никоя жена - само жена. Всеки мъж е едновременно и мъж, и жена, съответно всяка жена е и жена, и мъж. Адам има Ева в себе си, Ева има Адам също в себе си. Всъщност никой не е само Адам, никоя не е само Ева, ние сме Адам-Еви. Това прозрение е едно от най-великите, постигани някога. Съвременната дълбинна психология разбра това и нарече феномена с термина бисексуалност. В тантра от пет хиляди години това схващане е азбучна истина, едно от най-големите открития на света. Въоръжени с тази дълбока истина, ние можем да проникнем навътре в самите себе си. Защо мъжът се влюбва в жената? Защото я носи в себе си, иначе никога не би се влюбил. А защо именно ти се влюбваш в точно определена жена? На света съществуват хиляди, милиони жени и въпреки това в един миг само една от тях става важна за теб, като че ли всички останали са изчезнали, а единствено тя продължава да живее? Защо? Защо онзи мъж е така привлекателен за теб? Защо в миг нещо - дълбоко там вътре - така сладостно щраква? Тантра казва: "Ти носиш в себе си образа на жена или мъж." Всеки мъж носи в себе си по една жена. Всяка жена носи в себе си по един мъж. И когато някой отвън изведнъж съвпадне с вътрешния образ, ти се влюбваш - това е положението с любовта, това е нейният смисъл. Не разбираш това, вдигаш рамене, казваш: - Просто се случи. Зад тази проста случка обаче се крие фин механизъм. Защо се е случило именно с тази жена, а не с някоя друга? Защото именно тя е съвпаднала с вътрешния образ на жената в теб. Нещо се е вместило по подобаващ начин във вътрешната ти рамка. Чувстваш: "Това е жена за мен", "Това е моят мъж". До това чувство се свежда и цялата работа с любовта. Външната жена обаче никога не задоволява напълно, защото никоя жена отвън не е в състояние да съвпадне напълно с вътрешната. Всъщност е точно така! Може да се постигне някакво съвпадане - съществува привличане, магнетизъм и какво ли не, но постепенно всичко това отслабва. Рано или късно ще забележиш, че в същата тази жена вече не ти харесват 1001 неща. За да се осъзнае напълно приведения парадокс е необходимо известно време. Най-напред обезумяваш от любов, понеже приликата с вътрешната жена е още твърде голяма или поне изглежда така. С течение на времето обаче неминуемо виждаш, че разни подробности съвсем не са толкова лесно вместими в идеалната вътрешна форма, че в основата си вие сте съвсем чужди един на друг. Да, все още я обичаш, но виното на любовта е поизветряло, романтиката се е стопила. Тя също ще забележи, че си привлекателен, но нищо повече - като цяло вече я отблъскваш. Именно това кара съпрузите да сменят жените и съпругите да сменят мъжете си. Какво всъщност правят те? Или по-точно какво се опитват да правят? И защо? Защо съпругата все си мисли как да смени своя възлюбен? И срещу какво? Едва влюбила се в някой мъж, веднага започва да го променя, защото почти от самото начало е започнала да схваща разликите. Страшно й се иска да ги премахне, да окастри от мъжа някой и друг чвор, за да съвпадне вече напълно с нейния идеал. Същото се опитва да прави от своя страна и съпругът, разбира се, не така настойчиво и с по-малка упоритост, понеже съпрузите като правило по-бързо се уморяват от такива неща. Женската надежда живее по-дълго. Жената мисли: "Днес, утре или вдруги ден, рано или късно ще се промени..." Изминават цели 20-25 години, преди да блесне истината, че другият не може да бъде променен. На около петдесетгодишна възраст, когато жената е преминала през климактериума си, а и мъжьт е повече или по-малко взел-дал, когато и двамата вече наистина и безвъзвратно остареят, няма как да не се сблъскат с очевидния факт, че нищо не се е променило. Опитвали са какво ли не, неотстъпно, всеки божи ден... Жената си остава същата, мъжът - също. Никой не е в състояние да промени другия. Това е много важна опитност, велико откритие! Тъкмо затова възрастните хора са по-склонни кьм толерантност - те са схванали правилото, че нищо не може да се направи по въпроса. Старите са и по-милостиви - те знаят, че нещата са такива, каквито са, и толкова. Хората на години могат да приемат и понесат повече. Младите обикновено са гневливи, невъзприемчиви, искат всичко да променят, да нагласят света по собствените си представи. Борят се мъжки, но винаги без резултат, защото желанието им не може да бъде изпълнено, не е заложено в природата на нещата. Вънщният мъж никога няма да съвпадне с вътрешния, външната жена никога няма да съвпадне напълно с вътрешната. Поради това любовта дава блаженство, но и мъка, щастие, но и нещастие. И за беля винаги нещастието като че ли е повече. Какъв е изходът, сочен от тантра, какво ни съветва да сторим тя? Тантра казва: "Няма начин външното да те задоволи напълно, трябва да се придвижиш навътре, да откриеш вътрешния си мъж или жена, да осъществиш вътрешен полов акт." Това е големият тантрически принос. Но как е възможно това? Опитайте се да разбереге картата. Вече ви говорих за седем чакри и йогико-тантристката физиология. При мъжа Муладхара е мъжка, а Свадхищхана - женска. При жената Муладхара е женска, а Свадхищхана - мъжка и пр, и пр. До шестата чакра двойствеността продължава да съществува. Едва седмата е недвойствена. Вътре в тебе съществуват три двойки: Муладхара и Свадхищхана трябва да встъпят в брак, Манипура и Анахата - също, както и Вишудха и Аджня. Когато енергията се движи навън, нуждаеш се от външна жена: Коитусът с външна жена, любовната връзка с нея никога не са постоянни, така че по този начин можеш да получиш само известни проблясъци за истината. За няколко мига може напълно да потънете един в друг, но много скоро се озоваваш захвърлен на милостта на самия себе си, и то дори със злоба. И отмъстителност. Ето защо след всяко правене на любов винаги остава известно разочарование - отново си се провалил, не стана така, както си го искал. Е да, достигнал си върха, но още преди да успееш да му се порадваш - и него го няма, отново падение. Още преди да достигнеш до връх, пропадаш в долина. Едва си срещнал мъжа или жената и... вече раздялата чука на портите. Разводът следва брака така бързо, че рухването е пълно. Всички любовници са хора дълбоко стресирани - те са очаквали и продължават да очакват много, и то въпреки крещящия си досегашен опит. Винаги напразно! Законите на действителността не могат да бъдат разрушени. Единственият изход е да разбереш тези закони. Външната среща може да бъде единствено и само моментна, но затова пък вътрешната може да трае вечно. Колкото по-високо стигаш, толкова по-вечна е тя. За мъжа първата чакра - Муладхара - е мъжка. Дори когато правиш любов с жена отвън, тантра те съветва да не забравяш вътрешната жена. Прави любов с външната, но помни и вътрешната. Нека съзнанието ти се движи навътре. Забрави напълно вьншната жена. В момента на оргазма забрави мъжа или жената напълно. Затвори очи, остани вътре, превърни преживяването си в медитация. Винаги, когато енергията ти се вълнува, трябва да използваш случая, винаги. Защото именно в такъв момент можеш да осъществиш контакт - да заминеш на вътрещно пътешествие. В повечето случаи не е особено лесно да погледнеш навътре, но в любовния миг ти не си вече обикновен мъж или жена Тогава си в своя максимум. В момента на оргазма цялата ти телесна енергия пулсира в неистов танц. Всяка клетка, всяка фибра танцува в ритъм, обгръща те хармония, непозната в обикновения живот. Сега е моментът, моментът на хармонията. Използвай го като проход навътре. Прави любов, но медитативно, вглеждай се в себе си. Пред теб зейва широко отворена врата - вратата на тантристката опитност. Тантра отваря вратата пред теб и ти казва, че си щастлив само защото вратата е зейнала, а през нея към теб е потекла част от вътрешното ти блаженство. Блаженството не идва от външната жена, от външния мъж, а от най-изконните ти дълбини. Външното присъствие е само повод за вътрешно преживяване. Тантра не твърди, че любовта с външен мъж или жена е грях, а просто, че такава любов не води твърде далеч. Тантра не заклеймява външната любов, приема неината естественост, но твърди, че може да използваш тази любов като вълна, на гребена на която да се отправиш навътре, да се потопиш в един неземен свят, да полетиш. Твоята стрела може да повлече кьм заветната цел след себе си и лъка, ти можеш да станеш Сараха. Ако по време на любовния акт изпаднеш в медитация, ставаш тих, вглеждаш се навътре, затваряш очи, напълно забравяш външния мъж или жена - чак тогава започва интересното. Твоят вътрешен мъжки център - Муладхара - започва да се придвижва към женския център - женският център е Свадхищхана - така че между тях се осъществява коитус, вътрешен полов акт. По някой път това се случва без твоето знание. Много санясини са ми писали писма. Никога не съм им отговарял, защото не беше възможно да се отговори. Сега вече е възможно, ще ме разберете. Един санясин все ми пише и пише, вероятно се чуди защо не отговарям... Картата не ми беше под ръка до този момент, сега вече ви я предоставям. Когато ме слушал, този санясин винаги чувствал, че като че ли изпада в оргазъм. Цялото му тяло започвало да пулсира, точно както по време на любовен акт с жена. Учудил се много, естествено е. Не бил в състояние да следи мисълта ми, забравял. Блаженството, което се надигало в него, било така голямо, че взел да се безпокои. Какво става? Какво има в мене? - Такива неща се случват - Муладхара се среща със Свадхищхана, мъжкият ти център се слива с женския. Оттам радостта при медитация, при искрена молитва. Това е механизмът на вътрешния празник. Щом Муладхара и Свадхищхана се срещнат, се освобождава енергия. Точно както когато се любиш с жена си, се освобождава енергия, такава енергия се освобождава и когато Свадхищхана се среща с Муладхара. Само че сега тази енергия атакува един по-висш център, а именно Манипура чакра. Манипура е мъжка, Анахата - женска. Свикнеш ли веднъж, настроиш ли се на вълните на първата среща на твоя вътрешен мъж с твоята вътрешна жена, все някой ден те ще се срещнат повторно. Няма какво толкова да правиш в този смисъл. Енергията, освободена при първата среща, създава възможност и за втората, третата среща. Третата среща е между Вишудха и Аджня. Когато третата среща стане факт, създава се енергията, необходима за четвъртата. Това вече не е среща, не е сливане, това е единство. Сахасрара е сама, тук вече няма противопоставяне на мъжко женско делене. Адам и Ева са изчезнали напълно един в друг, до последната прашинка. Мъжът е станал жена, жената - мъж, всяко разделяне е преодоляно. Това е абсолютната, вечната среща. Индусите я наричат сат чит ананда, а Исус - Царството Небесно. Числото седем присъства във всички религии. Седемте дни са символ, седмият ден е свят ден, празник. Бог работил в продължение на шест дни, а на седмия седнал да си почине. Трябва да работиш с шест чакри, а седмата носи състояние на огромно облекчение и почивка. Тук е абсолютната релаксация - пристигнали сте у дома. В седмата чакра не си част от някаква двойственост, всички противоположности изчезват. Нощта не е вече нощ, а денят - ден. Лятото вече не е лято, а зимата - зима. Материята вече не е материя, а умът - ум. Вече си отвъд. Това е трансцедентното пространство, наречено от Буда нирвана. Трите вътрешни срещи и постигането на четвъртата притежават и друго измерение. Много пъти съм ви говорил за четирите състояния: сън, сънуване, будност, турия. Турия означава "четвъртото", "отвъдното". Седемте чакри и работата върху тях кореспондират също и с тези четири състояния. Първата среща между Муладхара и Свадхищхана е като сън. Срещата става, но ти може и да не забележиш. Ще се чувстваш добре, свеж и бодър като никога. Ще бъдеш отморен, като че си спал дълбоко, и все пак няма да забележиш и осъзнаеш точно какво става, все още механизмът е обвит в мрак. Мъжът и жената вътре са се срещнали, но в несъзнателното, не на дневна светлина, а в дълбока нощ. Да, резултатът ще е налице, в теб ще забушува нова енергия, ново лъчение, нов блясък. Ще придобиеш аура. Околните също ще усетят силата на присъствието ти, вибрацията. Самият ти обаче няма да осъзнаваш какво точно става и поради това първата среща е като сън. Втората среща е като сънуване когато Манипура и Анахата се срещнат, срещата с вътрешната жена ще ти изглежда като чуден сън. Ще си спомниш част от него, точно както сутрин си спомняме съновидението, споходило ни през нощта - тук-там по някоя част от цялото. Може би нещо си забравил, може би не си спомняш вече цялото, но все нещичко е останало. Втората среща е като съновидение. Ще си дадеш по-голяма сметка за нея, ще почувстваш, че се променяш, че се извършва някаква трансформация, че вече не си предишният човек. С втората среща ще си дадеш сметка, че интересът към външната жена започва да намалява... интересът към външния мъж не носи предишната наслада и очарование. При първата среща също има промени, но ти не си даваш сметка за тях. Започваш да си мислиш, че вече не се интересуваш от твоята жена, без да си даваш сметка, че това се отнася за всяка жена. Може да си помислиш, че се отегчаваш от твоята жена и ще намериш щастие при някоя друга. Ще търсиш промяна, различен климат, някоя жена със съвсем различни качества. При втората среща ще започнеш да чувстваш, че вече не се интересуваш от жената или мъжа, че твоят интерес се обръща навътре. При третата среща вече всичко ще се изясни - изживяваш нещо като пробуждане... Ето, ще си кажеш, Вишудха се среща с Аджня... вече всичко става на ярка дневна светлина. Или пък може да си кажеш: първата среща става в полунощна тъмнина, втората - в дрезгавината между деня и нощта, а третата - в дванадесет часа по обед, по пладне. Напълно наясно си, няма тайни - с външното е свършено. Това не означава, че ще напуснеш жена си или съпруга си, а просто, че очарованието е отминало. Остава само състраданието. Жената, която толкова ти е помагала досега, се превръща в превъзходен приятел, мъжът, с който сте изживели толкова красиви мигове, се превръща в незаменим приятел. Чувстваш силна благодарност. Постепенно съпругьт и съпругата ще станат благодарни и състрадателни един към друг. Винаги е така - разбирането води след себе си състрадание. Ако изоставиш жена си и избягаш в гората, това просто ще покаже, че си жесток, неспособен на състрадание човек. Такава постъпка може да дойде в резултат единствено на неразбиране, никога на разбиране. Ако успееш да разбереш, ще бъдеш състрадателен. Когато Буда постигнал просветление, първото нещо, което казал на учениците си, било: "Бих искал да отида при Яшодхара и да говоря с нея." Ананда сериозно се разтревожил. Той казал: - Какъв смисъл има да се връщаш в двореца и да говориш с жена си? Ти я напусна преди 12 години. Тревогата на Ананда се дължала и на това, че не могъл да разбере как така един буда може да мисли за жена си. На будите обикновено се гледа с други очи. Когато останали насаме, Ананда казал на Буда: - Това не е хубаво. Какво ще кажат хората? - Какво ще кажат хората ли? - отвърнал Буда. - Аз още не съм изразил признателността си към нея, а освен това трябва да й благодаря за безценната помощ, която ми е оказвала. Трябва да споделя с нея поне частица от онова, което се случи с мене. Дължа й толкова много. Ще трябва да отида. Върнал се в двореца и видял съпругата си. Яшодхара била бясна от гняв - да изчезнеш тихом ълком през нощта без една-единствена дума за сбогом, e прекалено. - Нима ти бе невъзможно да ми се довериш? -попитала тя Буда. - Можеше да ми кажеш, че искаш да заминеш - бих била последната жена на този свят, която щеше да ти попречи. Толкова ли ми нямаше доверие? Тя плакала... дванадесет години натрупан гняв! Това човече да се измъкне като послeден мародер посред нощ - така изведнъж, без никакво предупреждeние, без дори да смигне. Буда се извинил. - Всичко стана поради моето неразбиране. Бях невежа, нямах понятие какво върша. Ала сега вече знам, ето защо съм тук. Ти ми помогна страшно много. Нека забравим миналото, има ли смисъл само да сe разкъсваме по невъзвратимото? Погледни ме - случи се нещо велико. Върнах се у дома. Почувствах, че първото ми задължение е към теб - да дойда и да споделя с теб новопридобития опит. Ядът на Яшодхара попреминал и тя погледнала мъжа си през сълзи. Колко променен изглеждал той! Та това съвсем не бил същият онзи човек, когото тя била свикнала да вижда край себе си преди 12 години. Бил съвсем различен от тогава, от него сякаш се леела светлина, тя виждала аурата му. Бил така омиротворен и тих... почти се губел. Присъствието му се усещало почти като отсъствие. И ето, в миг, въпреки желанието си, тя загубила контрол над поведението си. Паднала в краката му и го помолила да я приобщи към учението. Състраданието идва заедно с разбирането. Затова аз не казвам на моите санясини да напуснат семействата си. Останете в тях. Рабиндранат Тагор е написал поема за този случай - за завръшането на Буда. Яшодхара го пита: "Кажи ми само едно. Виждам, че нещо си постигнал, каквото и да е то, нямам представа какво точно си постигнал. Кажи ми само едно единствено нещо - не можа ли да стигнеш до него тук, в тази къща. Буда не могъл да каже "не!" Да, той осъзнавал, че и тук би постигнал същото, защото великото учение няма нищо общо с гората или с града, със семейството или с ашрама. То не е свързано с конкретно място, а единствено с най-исконната дълбина. А тази дълбина е достижима навсякъде. Най-напред ще започнеш да чувстваш, че интересът ти към другия отслабва. Феноменът няма да има съвсем ясни очертания, ще се вглеждаш като през опушено стькло, като че навън е мъгливо, а ти искаш да достигнеш с поглед хоризонта. Постепенно нещата ще се изяснят, но все още ще бъдат като в сън. Мъглата вече е малко по-разредена. След време вече си напълно събуден - случило се е - вътрешната жена се е срещнала с вътрешния мъж. Двуполюсността вече я няма, изведнъж си станал единен. Шизофренията я няма, не си повече раздвоен. С такава интеграция на вътрешното същество ти ставаш индивидуалност. Преди това не си индивидуалност, а тълпа, множество, ти си едновременно много хора, психиката ти е мултипсихика. И ето - изведнъж се подреждаш. Това е поуката от древната история, с която започнах. Човекът помолил за три дни. Ако понякога се вгледаш в тези кратки разкази, ще останеш поразен - символите, заключени в тях, са велики. Човекът помолил за три дни, през които да запази мълчание. Защо три дни? Той искал да постави в ред три неща: съня, съновидението, будността. Първо редът дошъл по време на сън, после в съновидението, а накрая и в будното състояние. А когато ти си наред, цялото съществуване е наред. Когато ти си индивидуалност, когато вътрешното раздвоение в теб изчезне, вън и вътре настъпва хармонията. Може да ви прозвучи парадоксално, но ще ви кажа - индивидуалността е космосът. Когато си станал индивидуалност, няма как да не осъзнаеш, че си и космос. Досега си мислил, че си нещо отделно от съществуващото - сега вече не можеш да мислиш така. Адам и Ева изчезват един в друг. Това е целта, към която се стреми всеки - по един или друг начин. Тантра е най-сигурната наука за постигане на тази цел. Още няколко неща - вече ви казах, че Муладхара трябва да бъде отпусната, защото само тогава енергията се движи нагоре, навътре. "Навътре" и "нагоре" е едно и също; "навън" и "надолу" е едно и също. Енергията може да се движи навътре и нагоре само когато Муладхара е отпусната. Ето защо първата ти задача е да отпуснеш Муладхара. Сексуалният ти центьр е много напрегнат. Обществото те кара да мислиш прекалено много за сексуалния си центьр, той те е обладал - така иска от теб обществото - затова този център у теб е прекалено натегнат. Можеш просто да наблюдаваш. Винаги държиш половата си система натегната, като че ли те е страх да се отпуснеш - мислиш си, нещо нередно ще се случи, ако му отпусна края. Цялото ти възпитание е изградено върху това напреженще. Отпусни го, остави го на самия него. Не се страхувай - страхът създава напрежение. Остави страха. Сексът е прекрасен, той не е грях, а добродетел. Щом започнеш да мислиш за секса като за добродетел, ще можеш да се отпуснеш както трябва. Вече ви говорих как да отпуснете Муладхара. Споменах и за Свадхищхана - това е центърът на смъртта. Не се страхувай от смъртта. Два огромни ужаса са доминирали човечеството - от секса и от смъртта. Да се страхуваш, е опасно, защото ужасът пречи на растежа. Изоставете страховете си, не се плашете нито от смъртта, нито от любовта и секса. Третата чакра е Манипура - тя е натоварена с негативни емоции. Поради това чувстваш смущения в стомаха. При емоционални смущения Манипура реагира светкавично. Във всички езици по света съществуват изрази като "Не мога да го смеля". Това е буквално вярно. Понякога, когато не можеш да смелиш нещо, започва да ти става лошо, иска ти се да повърнеш. Понякога дори наистина повръщаш - на "нервна", психическа почва. Някой е казал нещо, ти не можеш да го "смелиш" и изведнъж ти става лошо... повръщаш, а след повръщането страшно ти олеква. В йога съществува такава методология. Иогинът изпива сутрин известно количество вода - подсолена вода, при това водата трябва да бъде непременно хладка - и я повръща. По този начин Манипура се разтоварва. Това е велика техника, очистващ процес. Ще се учудиш, но много съвременни терапии възприемат подобни похвати. Разбрали са, че повръщането помага. Действеният анализ го признава. Същото се отнася и за първичната терапия. Повръщането разтоварва Манипура. Тантра и йога винаги са знаели това. Негативните емоции - гняв, омраза, ревност и т.н., винаги са били потискани. Твоята Манипура е претоварена. Потиснатите емоции не позволяват на енергията да тръгне нагоре, те са като скала, блокирала прохода. Разните Гещалт терапии и др. подобни до една въздействат, без да съзнаваш, върху Манипура. Те се стараят да провокират яда ти, твоята ревност, алчността; те провокират твоята агресивност, склонността ти към насилие, карат ги да изплуват на повърхността като клокочещи мехури. Обществото си знае своето: то те учи да подтискаш всичко негативно, а да проявяваш само позитивното. Е, и двете са опасни. Да се правиш на позитивен, е фалш, лицемерие, да потискаш негативността, е опасно, отровно е, така отравяш целия си организъм. Тантра казва: изрази негативното и дай път на позитивното. Ако те обладае гняв, не го подтискай, ако те връхлети агресивен импулс, остави го. Тантра не те съветва да колиш и бесиш, а ти сочи, че съществуват 1001 начина за изразяване на потиснатите емоции. Можеш например да отидеш в градината и да нацепиш дърва. Наблюдавал ли си дърварите? Те са по-мълчаливи от всеки друг. Виждал ли си ловци? Те са много добри хора. Вършат мърсотии, а са много добри. По време на лова нещо става с тях. Гневът и агресията отиват в убиване на животните. Така наречените хора на ненасилието са най-неприятните на света. Те не са добри хора, защото се намират върху вулкан. Не можеш да си спокоен с тях, в тях има нещо много опасно. Чувстваш го, можеш да го докоснеш дори, то се излъчва от тях. Можеш да отидеш в гората и да извикаш, да крещиш от гняв, да пищиш както ти дойде. Първичната терапия е тъкмо писък терапия. Терапията чрез срещи, гещалт терапията и първичната терапия са от огромно значение за отпускането на Манипура. Щом отпуснеш Манипура между негативното и позитивното, настъпва баланс. Прй наличието на такъв баланс проходът се отваря, сега енергията може да се придвижи по-високо. Манипура е мъжка. Ако Манипура е блокирана, енергията не може да се изкачва. Манипура трябва да бъде отпусната. Балансирането на полярността може да бъде от голяма иолза за постагането на равновесие между позитивното и негативното. Поради това в този ашрам разрешавам всякакъв вид методи от всяка точка на земята. Трябва да се възползваме от всичко полезно. Човек е вече така увреден, че няма място за тесногръдие. Може би няма да разбереш защо постъпвам по този начин, защо приемам едновременно йога, тантра, дао, суфи, джаина, будизъм, индуизъм, гещалт, психодрама, среща, първична терапия, балансиране на полярностите, структурна интеграция, ролфинг. Защо те запознавам с всичко това? Не си чувал в някой, друг ашрам на Изток да постъпват така. Има си причина - човекът вече е така увреден, че трябва да събираме вода от всички извори. Само тогава можем да таим надежди за излекуване. В противен случай човек е обречен. Четвъртата чакра е Анахата. Проблемът с тази чакра е в съмнението – ако си склонен към съмнение, четвъртата ти чакра ще остане затворена. Отваря я само доверието. Всичко онова, което поражда съмнение, руши сърцето ти. Анахата е сърдечната чакра. Логиката, прекалената рационалност, цепенето на косъма на две, многото Аристотеловци - винаги рушат Анахата. Философията и скептицизмът също я рушат. Ако искаш да отвориш Анахата, трябва да бъдеш по-доверчив. Поезията е по-полезна от философията, интуицията превъзхожда рационалността, чувството помага повече от мисленето. Трябва да превключиш от съмнение към доверие. Само тогава твоята Анахата ще се отвори, ще започне да приема мъжката енергия от Манипура. Анахата е женска. Съмненията я затварят, правят я фригидна, изсущават я, правятя неспособна да приеме мъжката енергия. Доверието я отваря, от нея блика влага, за да улесни навлизането на мъжка сила. Следва петата чакра - Вишудха. За нея са противопоказни липсата на творчество, подражателството, папагалщината, маймунството. Онзи ден попаднах на един малък анекдот... Попитали един ученик: "Четири маймуни седели на един прозорец. Едната си отишла. Колко останали?" - Нито една - отвърнало детето. - Нито една ли? - учудил се учителят. - Внимавай, само една си е отишла. - Та те са маймуни! - възкликнало детето. -Щом едната направи нещо, правят го всички. Подражателството разрушава Вишудха. Не бъди подражател, не бъди индиго. Не се опитвай да станеш Буда или Христос. Внимавай с книги като тази на Томас а Кемпес "Подражание на Христос" - много внимавай! Подражанието няма да помогне. Липсата на творчество разрушава. Вишудха. Помагат й единствено творчеството, експресивността, неповторимият стил на живот, смелостта да направиш точно "твоето си" и никое друго. Изкуство, песен, музика, танц, творчество, всичко това помага. Каквото ида правиш, бъди новатор, прави го по неповторим начин. Влей в него малко индивидуалност, остави някаква автентична следа. Дори когато чистиш пода, можеш да го направиш по свой си начин. Можеш да проявиш творчество във всяка твоя дейност, трябва да проявиш. Ако си креативен - добре, Вишудха ще се отвори. Тогава и единствено тогава енергията ще може да се придвижи към Аджня, към центъра на третото око, към щестия център. Това е процесът: първо прочисти всеки център поотделно, дай си сметка какво може да му навреди и му позволи да функционира естествено. Преградите са премахнати, енергията тръгва. След шестата чакра е Сахасрара, турия, хилядолистният лотос. Разцъфваш. Да, точно така, разцъфваш! Човек е дърво - Муладхара е коренът, а Сахасрара - цветовете. Дървото цъфти, ароматът му се слива с вятъра. Това е единствената молитва, единственото жертвоприношение в краката на божественото. Взети назаем цветя не вършат работа. Трябва да поднесеш своите собствени. А сега сутрата. Първата сутра: Измаменият жадува блажената целувка и казва: върховното е тя, само тя. Подобно на човек, напуснал своя дом, и още от вратата към някоя жена отправил взор, разпитва за насладите на любовта. Целуването е символ на срещата между ин и ян, мъжко и женско, Шива и Шакти. Когато държиш жената за ръцете - това е целувка на ръцете. Когато докосваш устните й с твоите, това е целувка. Целуват се и гениталиите ви, когато се допрат един до друг. В тантра целувката символизира срещата на полярните противоположности. Понякога целуваш само когато погледнеш жена. Ако очите ви се срещнат, ако погледите се докоснат един друг - ето ти и целувка, срещата е станала. Измаменият жадува блажената целувка и казва: върховното е тя, само тя. Сараха ни учи, че измамените, т.е. онези, които не съзнават какво вършат, все жадуват за другия, все им липсва или мъжьт, или жената в зависимост от това дали самите те са мъж или жена. Непрестанно чувстват нужда да срещнат другия, а все не става и не става. Абсурдността тук е следната - ти все искаш, все очакваш, непрекъснато се надяваш, а в ръцете ти пари само разочарованието. Сараха ни казва, че това съвсем не е истинска среща, защото тя може да стане единствено в Сахасрара чакра. Външните срещи са лишени от реалност, моментни, временни, чиста илюзия. Те са: Подобно на човек, напуснал своя дом, и от вратата към някоя жена отправил взор, разпитва за насладите на любовта. Чудесно казано. Сараха твърди, че да държим ръцете на външните жени, загърбвайки собствената си, вътрешна жена, която е вечно твоя и вечно тръпне в очакване да я забележиш, означава да постъпваш като онзи, дето... ... напуснал своя дом, и от вратата, към някоя жена отправил взор, разпитва за насладите на любовта... Първо: напуснал своя дом... Ти напускаш дома си, собствените си дълбини и търсиш жената отвън, докато същинската жена всъщност е вътре в теб. Където и да отидещ, тази жена вечно ще ти липсва. Ако щеш, пробягай надлъж и шир цялата земя в преследване на какви ли не мъже или жени, ще гониш само миражи, красиви, но мимолетни небесни дъги, ще си останеш с празни ръце. Жената е вътре, а ти я търсиш навън! После: и от вратата... Това също е символично. Ти винаги стоиш на вратата, т.е. при сетивата си,защото именно сетивата са тази врата. Очите, ръцете, гениталиите, ушите, всички те са врати. Ние винаги оставаме на вратата. Гледаме, слушаме, опипваме, т.е. оставаме винаги на прага на истинския си дом, забравяме дори как се влиза вътре. И ето ти го абсурда - ти не знаеш какво е любов и питаш някаква непозната за насладите, за любовното преживяване. Смяташ, че като ти разкажат чужд опит, ще блаженстваш. Това означава да предпочетеш менюто пред самата храна. Сараха ни казва, че най-напред ти излизаш от самия себе си - стоиш на вратата, а после започваш да разпитваш минаващите: какво е наслада, какво е живот и радост, какво е Бог? През цялото това време Бог те чака вътре в самия теб. Той пребивава в теб, а ти питаш хората. Нима смяташ, че по този начин ще разбереш нещо? Раздвижването на живителните сили в къщата на нищото надига само удоволствия изкуствени, безбройни. Нещастия безкрайни такъв йогин затрупват до припадък. От небесата пада той, примамен във порока. Първо: сексът не е най-висшето удоволствие. Той е само началото, алфата от азбуката на удоволствието. Той обаче съвсем не е омегата. Сексът не е върховната реалност и блаженство, а само ехо от тях. Сахасрара е още много далеч. Когато половият ти център почувства малко щастие, знай, че това е далечно ехо от Сахасрара. Колкото повече се доближаваш до нея, толкова повече е щастието... Когато се придвижващ от Муладхара към Свадхищхана, щастието се увеличава - първата среща на Муладхара със Свадхищхана носи голяма радост. Втората - още по-голяма. При третата среща вече не можеш да повярваш, че може да има по-голяма наслада, но все пак такава има, понеже си все още далеч - не чак толкова, но все пак далеч - от Сахасрара. А Сахасрарае просто невероятна. Блаженството е така голямо, че напълно изчезваш в него, няма те. Не можеш вече да кажеш "Блажен съм", просто знаеш, че е така. При седмата чакра ти си в неизказано щастие - и съвсем естествено. Радостта се отприщва при Сахасрара и после трябва да премине през шест нива, в които много от тази радост се губи - остава само ехо. Внимавай, да не помислиш това ехо за истинското. Разбира се, нещо от истинското се съдържа дори в това ехо. Опитай се да го откриеш. Хвани се за него и го последвай навътре. Раздвижването на живителните сили в къщата на нищото надига само удоволствия изкуствени, безбройни. От заблудата, че сексът е най-висшето удоволствие, възниква грешката да гледаме на разни изкуствени неща като на нещо много важно и висше. Парите са станали важни, тъй като с тях можеш да си купиш всичко, дори секс... Властта е важна, защото чрез нея можеш да имаш колкото искаш секс. За бедняка всичко това е недостьпно. Царете някога са имали хиляди жени. Дори в 12 век Низам от Хайдарабат имал 500 съпруги. Разбира се, властимащият може да си достави точно толкова секс, колкото иска. Поради заблудата, че сексът е най-висшата реалност, налегнали са ни хиляди други проблеми - стремим е към пари, власт, престиж. "Раздвижването на живителните сили в къщата на нищото..." Това е само въображение... Въобразяваш си, че това е удоволствие. Всъщност става въпрос за самохипноза, автосугестия. Когато се сугестираш в достатъчна степен, това започва да изглежда като наслада. Помисли само - държиш ръката на жена и се чувстваш така добре... Та това си е чиста самохипноза, идея в ума ти. "Надигането на живителните сили" Дори посредствени умствени представи са в състояние да раздвижат жизнените ти сили. Гледаш снимка в "Плейбой" и си готов - там няма никой - само линии и цветове, а енергията ти кипи. Енергията следва ума и въображението: "Надигането на живителните сили.. " Можеш да създаваш сънища и мечти, можеш да ги прожектираш на екрана на нищото... "надига само удоволствия изкуствени, безбройни". Ако се запознаеш с човешката патология, ще се удивиш - в главите на хората има такива идеи, че чак не е за вярване. Мъж не може да люби жена си, понеже не е погледнал преди това в порнографското си списанийце. Истинското изглежда по-малко истинско от фалшивото - той се възбужда единствено от нереалното, от миража. Сигурно си забелязал много пъти в собствения си живот, че за теб истинското е по-малко възбуждащо от нереалното. Ето там седи Рашма от Найроби. Онзи ден тя попита: - Копнея по теб, Ошо, в Найроби непрекъснато те сънувах, виждах те във фантазиите си. Дошла съм от толкова далеч, а сега сърцето не изпитва същия трепет. Нима е възможно? Ами възможно е и дори е съвсем естествено, понеже ние се влюбваме по-успешно във въображаемото, отколкото в истинското. Неистинското се е превърнало в по-истинско от истинското. В Найроби ти си имала твоя си Ошо, имала си собственото си въображение, а аз нямам нищо общо с него, с твоята идея за мен. Когато, обаче, дойдеш при мен, се сблъскваш с истинския Ошо и той измества въображението. Идваш с една мечта в ума си, реалността бързо ще я разруши. Промени съзнанието си, насочи го от въображаемото към истинното. Винаги се вслушвай в истинното. Само когато много внимаваш, ще се отървеш от капана на въображаемото. Измисленото изглежда напълно задоволяващо по много причини. То е напълно под твой контрол. Можеш да притежаваш носа на Ошо колкото си искаш - във въображението си. Можеш да си мислиш точно онова, което пожелаеш, никой не е в състояние да ти попречи, да влезе в твоето въображение, там ти си напълно свободен. Можеш да ме рисуваш както ти харесва, да направиш от мен буквално всичко, да, очакваш нещо от мен, можеш - напълно свободен си. Егото се чувства чудесно в такава атмосфера. Когато един учител умре, учениците му стават повече, отколкото приживе. Учениците са напълно доволни от мъртвия учител. Приживе им е било трудно с него. Буда никога не е имал толкова ученици като сега, след 25 века. Исус имал само 12 последователи, а сега зад него стои половината земя. Разбери влиянието на отсъстващия учител. Сега Исус е напълно в ръцете ти, можеш да правиш с него каквото ти хрумне. Вече не е жив, не може да разруши мечтите ти, въображението. Ако така наречените християни бяха видели истинския Исус, сърцата им щяха да изстинат веднага. Защо? Защото нямаше да повярват. Въобразили са си нещо, а пък Исус си е човек от плът и кръв, ходил е по кръчми, пиел с приятели, клюкарствал, а това никак не се вписва в представата за "единородния Божи Син", прекалено обикновено е. А може би той си е просто синът на дърводелеца Йосиф... След като Исус вече го няма, никой не може да се намесва във въображението ти. Можеш да си го представяш, да го рисуваш, да създаваш неговите образи както си щеш. Отдалеч е по-лесно - въображението властва напълно. Колкото повече се доближаваш до мен, трлкова повече се стеснява властта на въображението ти. Никога няма да ме видиш в истинска светлина, ако не изоставиш въображението си. Така е и с всички останали удоволствия. Раздвижването на живителняте сили в къщата на нищото надига само удоволствия изкуствени, безбройни. Нещастия безкрайни такъв йогин затрупват до припадък. От небесата пада той, подмамен във порока. Ако си въобразяваш прекалено много, ще загубиш небесното пространство. Въображението е самсара, твое съновидение. Ако сънуваш прекалено много, ще загубиш небесното пространство, твоята божественост, няма да бъдеш съзнателно същество. Въображението ще те погълне, ще те претовари, ще се загубиш в собствените си фантазии. Можеш да припаднеш там, а да мислиш, че си в самадхи. Има хора, които припадат и после казват, че са били в самадхи. Буда е нарекъл такова самадхи "погрешно самадхи". Сараха също ни казва: това е погрешно самадхи. Въобразяване на Бога, бродене из въображаемото, подхранване на илюзии, фантазиране до безкрай - ще припаднеш, ще загубиш всякаква осъзнатост, ще имаш свои собствени красиви мечти и нищо повече. Това, обаче, е падение от небесните сфери. Според Сараха единственият порок е да паднеш от висотата на чистото осъзнаване. Какво има предвид той под "небеса" и небесно пространство? Пространство без никакви сънища. Съновидението е светът, без съновидения ти си в нирвана. Подобно на брамина, който със ориз и масло горящи приношения във святкащ огън хвърля, създава съсъд за нектар небесен, а мисли, че достигнал е върха. В Индия брамините са извършвали ягни. Принасяли са в жертва ориз и масло на огъня и са си представяли, че приношението им стига до Бога. Да седиш около огъня, да постиш много дни, да извършваш разни ритуали, да пееш мантри, да четеш писания: с всичко това лесно се изпада в самохипноза. Можеш сам да се заблудиш и да мислиш, че си достигнал Бога. Сараха казва: Тези, които истински желаят да влязат в Бога, трябва да запалят вътрешния си огън - само с външен пламък не се постига нищо. Онзи, който действително иска да постигне нещо, трябва да изгори зърното на собственото си желание, оризът не помага. Трябва да се изгори самото его, а не някакво си масло. Маслото е най-съдържателната част от млякото, най-пречистената. Така и егото е най-чистият сън, пречистено масло. Да го гориш и днес в огън е безполезно. Трябва да запалиш вътрешната си клада. Придвижващата се нагоре полова енергия става пламък. Тя е огън! Дарява с живот дори когато не се излива навън, а тече нагоре. Половата енергия е най-прекрасното нещо. Животът се заражда именно чрез нея. Животьт е огън, негова функция. Животът не може да съществува без огън. Без слънце не би имало дървета, хора, птици, животни. Именно трансформираният огън се превръща в живот. Когато любиш жена, огънят се показва навън. Когато се придвижваш навътре, той също влиза заедно с теб. А когато хвърляш в този огън семената на желанието си, на мисълта, на амбицията, на алчността, те изгарят. Най-накрая хвърляш в пламъците и егото си - най-пречистеното си съновидение. То също изгаря. Това е истинската ягна, истинският ритуал, истинското жертвоприношение. Подобно на брамина, който със ориз и масло горящи приношения във святкащ огън хвърля, създава съсъд за нектар небесен, а мисли, че достигнал е върха. Той си мисли - така му отърва - че това е висшето. Този, който люби жена и мисли, че е достигнал възвишеното, всъщност хвърля по същия начин само във външния огън, т.е. в нещо външно. Така е и с жената, която мисли, че прави любов или че се придвижва във вътрешността на едно велико пространство от блаженство и благодат само защото се люби с мъж, изхвърляйки навън огъня си. Огънят трябва да се движи навътре, тогава нещо в тебе се прережда, подмладява те. Някои хора, запалени от вътрешния огън, издигнат чак до фонтанелата, милват мъжеца с език, подобно на коитус, но бъркат туй, което във вериги оковава, със средството за свобода. Те в гордостта си се зоват йогини. Нещо много важно... При обяснението и разбирането на картата трябва да запомните, че Вишудха - петата чакра - се намира в гърлото. Вишудха, гърлената чакра, е последната точка, от която бихте могли да се сгромолясате. Докато стигнете дотук, винаги има опасност от провал. Сега вече сте преминали точката на връщането. Това е третото око. Ако умрете в центьра на третото око, ще се родите в центъра на третото око. Ако умрете в Сахасрара, няма да се родите отново. Ако обаче умрете във Вишудха, ще се сринете чак до първата чакра - до Муладхара. В следващия живот ще трябва да започвате отново оттам. До петата чакра все още няма сигурност. Има обещание, но не и сигурност. До петата чакра съществува много голяма вероятност от връщане обратно. Сутрата ни учи, че една от най-големите причини за това връщане в Индия е, че: Някои хора, запалени от вътрешния огън, издигнат чак до фонтанелата... Не е трудно да нагнетите вътрешна топлина - пламъкът започва да се движи нагоре и достига до гърлото. Тогава се надига неудържимо желание да погъделичкате гьрлото с език. Внимавайте. В Индия са измислени много техники за гъделичкане на гърлото с език. Там дори подрязват езика в основата му, правят го дълъг, за да може да достига дълбоко навътре -много йоги правят това. Езикът може да се обърне назад и да погъделичка петия център. Това гъделичкане е мастурбационно, понеже половата енергия вече се е изкачила до там. Както вече ви казах, петата чакра, Вишудха, е мъжка. Когато мъжката енергия стигне до гърлото, то се превръща почти напълно в генитален орган - много по-фин от долния, понеже се намира по-високо. Дори съвсем леко докосване с език доставя огромна наслада. Това обаче си е мастурбация, а веднъж започнете ли да мастурбирате по този начин... о, това е велико удоволствие, сексът е нищо в сравнение с него. Запомнете: сексът е нищо, просто нищо. Гъделичкането със собствения ти език... можеш така добре да се забавляваш! В йога съшествуват методи... Сараха дава ясно да се разбере, че никой тантрист не бива да постъпва така. Това е заблуда, голям провал, понеже енергията се е изкачила до петата чакра и е възникнало желание за гъделичкане - последното желание. Ако внимаваш и преминеш отвъд това желание, ще достигнеш до шестия център, Аджня... В противен случай ще започнеш да се плъзгаш надолу. Това е последното изкушение. В тантра това е изкушението, което съответства при християните на изкушаването на Христос от Сатаната или при будистите на изкушаването на Буда от Мара. Това е последното изкушение, последното усилие на твоя свят - съновидение, последният капан на егото, преди да изчезне напълно. Егото прави последен опит да те съблазни. А изкушението е наистина огромно, много трудно е да се заобиколи. Страхотно удоволствие, сексът е нищо в сравнение с него. Хората смятат, че половото удоволствие е най-висшето. Какво тогава ще си помислят сега? При това тук не се изразходва никаква енергия. При секса трябва да хабиш от енергията си, чувстваш се стресиран, умерен, слаб. Ако, обаче, погъделичкаш половата си енергия, когато тя е достигнала до гърлото, загуба на енергия няма. Можеш да мастурбираш по този начин през целия ден - Делгадо е постигнал това чрез механични приспособления. Някои хора, запалени от вътрешния огън, издигнат чак до фонтанелата, милват мъжеца с език. подобно на коитус, но бъркат туй, което във вериги оковава, със средството за свобода. Това е отново самсара... връщане в самсара. ... но бъркат туй, което във вериги оковава, със средството за свобода. Те в гордостта си се зоват йогини. Зоват се, но не са, далеч са от целта. Точната дума за тях е йогабрашта -"изпаднал от Йога". Петият център е най-опасният. Нито един друг центьр не подлежи на гъделичкане - йменно в това е опасността. Не можеш да гъделичкаш Свадхищхана, Манипура, Анахата. Те са недостъпни за теб, няма как да ги достигнеш и да ги погъделичкаш. Не можеш да гьделичкаш третото око. Единствената точка, която подлежи на тази операция, е Вишудха, центърът на гьрлото, понеже е лесно достижим. Устата е отворена, ако езикът е достатъчно дълъг, обръщаш го назад и гъделичкаш. В трактатите по йога това се описва като нещо велико, но всъщност не е. Внимавай! Пази се от него. Ето такава е вътрешната карта на тантристката алхимия. Енергията може да започне да се движи по всяко време; просто прибави към правенето на любов и мъничко медитация, малко чувство за вътрешното. Тантра не е против правенето на любов, запомнете! Нека повторя отново и отново. Тя е изцяло за любовта, но не само за нея. Правенето на любов е само първият пръстен от стълбата, от седемстепенната стълба. Човекът е стълба. Първото стъпало е сексът, а седмото - сахасрар - самадхи. Първото стъпало те свързва със самсара, със света. Последното стъпало те отвежда в нирвана, отвъдното. При първата степен се движиш в порочния кръг на непрестанното раждане и умиране. Тук всичко се повтаря. При седмата степен отиваш отвъд раждането и смъртта. Вечният живот е твой - Царството Небесно. Достатьчно за днес. СВОБОДАТА Е НАЙ-ВИСШАТА ЦЕННОСТ Какво става с любовта, когато няма кой да я разпознае? Кой си ти без учениците си? Не отивам никъде. Защо тогава ми е карта? Съществуването тук и сега не е ли достатъчно? Обичам съпруга си, но мразя секса. Сексът не е ли нещо животинско? "Не питай, открий сам." Откъде идва този глас? Първи въпрос: Любими Ошо, при мен любовта е зависима от външния свят. Виждам колко си прав, когато говориш за пълното обръщане навътре. Но какво става с любовта, когато няма кой да я признае и вкуси от нея? Кой си ти без учениците си? Първото нещо: има два вида любов. К. С. Луис разделя любовта на следните два вида - любов-нужда и любов-дар. Ейбрахам Маслоу също разделя любовта на два вида: първия вид нарича несъвършена любов, а втория - същинска любов. Разликата е съществена и трябва да бъде осмислена. Любовта-нужда, т.е несъвършената любов, зависи от другия и поради това е незряла любов. Всъщност тя не е любов в истинския смисъл на думата, а по-скоро нужда. При нея използваш другия като средство, експлоатираш го, манипулираш, доминираш. При това другият постепенно може да достигне до пълна разруха. Вторият партньор не остава по-назад в това отношение. Той също се опитва да те манипулира, доминира, притежава, използва. Да използваш друго човешко същество, е нещо твърде нелюбовно, което само повърхностно може да наподобява обич, всъщност е фалшива монета. Точно това ставa с почти 99 % от хората, понеже първия урок по любов получаваш по време на детството си. Новороденото зависи от майката. Неговата любов към майката е несъвършена любов - то има нужда от майката, не може да оцелее без нея. Обича я, защото тя е неговия живот. Всъщност тук любов няма, детето би обичало всяка жена, която би го защитила, би му помогнала да оцелее, би задоволила нуждите му. Майката е нещо като храна, която то консумира. Детето взема от майка си не само млякото, но и любовта - то има нужда от тази любов. Много хора остават на това детско равнище през целия си живот, никога не порастват. Трупат години, но не съзряват умствено, психиката им остава непълнолетна, незряла. Винаги се нуждаят от любов като от храна. Човек съзрява едва когато започне да обича, вместо да се нуждае. Започва да прелива, да споделя, започва да дава. Ударението тук е съвсем различно. Преди той се е стремял да взема колкото се може повече. Сега, обратно, иска да даде повече и повече от себе си, без да поставя условия. Това вече е истинско израстване, истинска зрелост. Зрелият човек дава. Всъщност само зрелият е в състояние да даде, понеже само той притежава любовта. Тази любов сега е независима от това дали другият ти отвръща със същото или не. Сега любовта не е връзка с другия, а състояние на съзнанието. Какво ще се случи, ако всички ученици изчезнат и остана само аз? Какво става? Нима мислите, че нещо ще се промени? Какво става, когато цветето цъфти в дълбоката гора, без никой да оцени красотата му, аромата, без жива душа наоколо, която да извика "Колко е красиво!", да вкуси от чара, радостта - какво според вас става с цветето? Страда ли? Паникьосва ли се? Посяга ли на себе си? Нищо подобно! Продължава да си цъфти, просто продължава. За него няма значение дали някой ще го забележи или не. То продължава да разлива аромата си по вятъра, да предлага радостта си на Твореца, на цялото. Ако съм сам, ще остана така обичлив, както и когато съм с вас. Не вие създавате любовта ми. Ако вие създавахте моята любов, естествено, че когато ви няма, и любовта ми няма да я има. Но не, аз, именно аз ви обливам с любовта си. Тя е любов-дар, същинска любов. Всъщност аз не съм съгласен с К. С. Луис и Ейбрахам Маслоу, понеже първата любов, която те наричат "любов", не е любов, а нужда. Нима нуждата може да бъде любов? Любовта е лукс. Тя е изобилие, толкова много живот, че да не знаеш какво да правиш с него и да започнещ да го споделяш. То е да имаш толкова много песни в сърцето си, че просто трябва да ги изпееш, независимо дали някой слуша или не. Дори да няма никой, ти пак ще трябва да ги изпееш, да изтанцуваш собствения си танц. Другите може да имат или да нямат, но що се отнася до теб, то тече, прелива. Нима реките текат за теб? Не, те си текат независимо дали те има или те няма да ги видиш. Те просто минават от там. Можеш да утолиш жаждата си, а можеш и да се въздържиш, зависи изцяло от теб. Реката съвсем не тече за теб, тя просто си тече. Чиста случайност е, че вземаш нейната вода за нивата си или за някакви други нужди, Реката е учителят, учениците са случайни. Учителят тече, можеш да вземеш участие, да се радваш, да почерпиш от неговото същество. Той може дори да те затрупа със себе си, но той не прави това заради тебе в частност, той просто си тече. Запомнете това. Ето това аз наричам зряла любов, истинска, автентична любов. Зависиш ли от другия, винаги страдаш. В момента на зависимостта започваш да се чувстваш ужасно. Зависимостта е робство. Започваш да си отмъщаваш по някакъв скрит начин, защото човекът, от когото си зависим, придобива огромна власт върху теб. Никой не обича да чувства такава огромна власт на някой друг върху себе си, понеже зависимостта убива свободата. Любовта не може да разцъфти в атмосфера на зависимост, любовта е цвете на свободата, има нужда от пространство, от абсолютно пространство. Никой друг не трябва да се меси тук. Това пространство е много деликатно. Когато си зависим, естествено е другият да те доминира, ти също се опитваш да доминираш другите, когато можеш. Това е войната, която се води между т. нар. любовници - те са интимни врагове, непрестанно воюват помежду си. Съпрузи и съпруги - какво правят те? Любовта е нещо много рядко, войната - правило. Любовта е по изключение. Опитват се да доминират по всякакъв начин, дори чрез самата любов. Ако съпругът помоли жена си, тя отказва, колебае се, държи се като скъперник. Дава, но много колебливо, трябва дълго да въртиш угоднически опашка пред нея, за да откопчиш нещо. Същото е и със съпруга. Когато жената има нужда и го помоли, той отговаря, че е уморен, имал е много работа в службата -"преработил" се е, та трябва се поспи. Чел съм писмото на Мула Насрудин до жена му. Чуйте "До моята скъпа, вечно любеща жена. През изминалата година се опитах да правя любов с теб 365 пъти. Средно по веднъж на ден. Ето списъкът на причините, които си изтъквала, за да ми откажеш: Неподходяща седмица - 11 пъти Ще събудим децата - 7 пъти Много е горещо - 15 пъти Много е студено - 3 пъти Уморена съм - 19 пъти Много с късно - 16 пъти Много е рано - 9 пъти Правиш се на заспала - 33 пъти Прозорецът е отворен, ще чуят съседите - 3 Болки в гърба - 16 пъти Зъбобол - 2 пъти Главоболие - 6 пъти Не съм в настроение - 31 пъти Детето е неспокойно, ще се разплаче - 18 пъти Гледаш късна програма - 15 пъти Лицева маска - 8 пъти Мазала съм си лицето - 4 пъти Много съм пияна - 7 пъти Забравих да отида до аптеката - 10 пъти Гости спят в съседната стая - 7 пъти Току що съм си направила косата - 28 Пъти "Само за това ли мислиш?" - 62 пъти Прескъпа моя, ще настъпят ли подобрения догодина: Твой вечнолюбящ съпруг Мула Насрудин'' Това са методи за манипулиране на другия, за постоянно изгладняване с цел пълно подчинение. Жените обикновено са по-дипломатични от мъжете, тъй като мъжете са по-силните. Мъжът е силен. Той доставя парите и в това е неговата власт. Физически също е по-силен - това пак е предимство. В течение на вековете той е обработил съзнанието на жената, втълпил й е, че е по-силен, а тя не е. Стремял се е да намери жена, която с нищо не го превъзхожда. Никой мъж не обича съпругата му да е по-образована от него, защото това би разклатило неговата власт. Мъжът никога не би се оженил за по-висока жена, понеже високата жена изглежда превъзхождащо. Мъжът не обича и прекалените интелектуалки, понеже те са склонни да спорят, а спорът руши властта. Жената не трябва да е много известна, понеже тогава той трябва да се задоволи да е втори. Мъжете от векове са искали да си вземат жени, по-млади от тях. Защо? Защо жена ти да не е по-възрастна от теб? Какво лошо има в това? Лошото е, че по-възрастната жена е и по-опитна, а опитността разрушава властта на неопитния. Мъжът винаги се е стремял към жена, по-ниска от него, по-ниска във всяко отношение. Така постепенно жената е загубила височината си. Няма причина тя да е по-ниска от мъжа, загубила е ръста си само защото по-дребните жени са били по-предпочитани. Това така дълбоко се е внедрило в ума на жените, че те са загубили ръст. Загубили са и интелигентност, защото ум от жена не се търси. Сигурно ще ви се види чудно, ако ви кажа, че през XX век височината на жените отново се увеличава. Дори костите им стават по-дълги. И това само за някакви си 50 години... особено в Америка. Умът им също расте. Идеята за свобода, изглежда, е разрушила някаква много голяма пречка вътре в самата жена. Мъжът вече е взел властта и затова няма нужда да е особено умен и дипломатичен. Жените не притежават властта, а в такъв случай гъвкавост и дипломация е особено нужна - като заместител. Единственият начин жената да се чувства силна, е да се нуждаят от нея, а мъжете постоянно се нуждаят. Това обаче не е любов, а сделка, за чйято цена се пазарят. К. С. Луис и Ейбрахам Маслоу разделят любовта на две. Аз не разделям на две. Казвам, че първият вид любов е само име, фалшива монета, а не истина. Само вторият вид любов е наистина любов. Любовта те спохожда, когато си зрял. В състояние си да обичаш само когато си пораснал. Когато разбереш, че любовта не е нужда, а нещо, което прелива извън теб, т.е. същинска любов или любов-дар - тогава даваш без никакви условия. Първият вид любов произтича от дълбоката нужда от някой друг. Любовта-дар или същинската любов тече от една зряла личност към друга зряла личност поради своето изобилие. Човек се чувства наводнен от нея. Имаш я в себе си и тя започва да тече наоколо ти, като че си запалил лампа, чиито лъчи разпръскват тъмнината. Любовта е страничен продукт на съществуването. Когато си, около теб се стеле аурата на любовта, когато не си, такава аура липсва. А когато около тебе няма такава аура, почваш да молиш другия да ти даде любов. Нека повторя: Когато нямаш любов, искаш от другия да ти даде, превръщаш се в просяк. Другият пък моли теб да му дадеш любов. Двама просяци протягат ръце един към друг, надяват се, че у другия ще намерят това, което им липсва. Накрая и двамата се чувстват победени, изиграни. Попитай кой да е съпруг или съпруга, попитай влюбените. Всички те се чувстват измамени. Другият е притежавал нещо само в твоите илюзии. Какво са ти виновни хората, че си хранил илюзии? Сега илюзията е накърнена, другият не се е вместил в нейните рамки, това е всичко. Никой обаче не е длъжен да се вмества в твоите собствени очаквания. Измамил си другия, защото той също се е надявал към него да рукне любов. И двамата сте очаквали любовните потоци да дойдат от другия, а сте останали излъгани. Как да достигнем до любовта? В най-добрия случай можете да бъдете нещастни заедно. Запомни, когато двама души са нещастни заедно, не се осъществява събиране, а умножение. Сам си се чувствал стресиран, сега сте стресирани и двамата. В това има и нещо хубаво - можеш да стовариш отговорността върху другия, да го обвиниш, че той те е направил нещастен. Хубаво казано. Можеш да се успокоиш, че "с мен всичко е точно, другият... "Какво да правя с такова женище, гадно, досадно?" или "Какво да правя с това чудовище, грозник и скъперник?" Можеш да хвърлиш отговорността върху другия - намерил си изкупителна жертва. Нещастието обаче остава, множи се. Не е ли парадоксално: влюбеният не притежава никаква любов! Та той точно поради това се е влюбил! И понеже няма любов, не може нищо да даде. И още нещо - незрелият винаги се влюбва в друг недозрял, понеже могат да се разберат лесно - говорят един и същ език. Зрелият човек обича зрели хора, незрелият - незрели. Можете да смените съпруга и съпругата 1001 пъти - ще попадате все на същия тип човек, все на същото нещастие - повторено в различни форми, но все същото, почти същото Можеш да смениш жена си, но самият ти си непроменен. Помисли! Кой ще избере другата съпруга? Ти. Отново незрял избор, отново същия тип. Пак нещастие. Основният проблем с любовта се свежда до твоята зрелост. Ако си готов, узрял, ще намериш добър партньор, защото недозрелите няма да те привличат изобщо. Ако си на 25 години, няма да се влюбиш в двегодишно бебе! Просто не става. По същия начин, когато психически си узрял, когато духовно си готов, няма да тръгнеш след бебетата. Няма начин. Безсмислено е. Всъщност зрелият човек не се влюбва, той расте чрез любовта. Думата "падам" не е правилна. Само незрелите падат, спъват се и се сгромолясват в любовта. Досега някак са се крепели, но влюбят ли се - падат. Намират жена и се погубват. Постоянно са били заплашени от опасността да паднат на земята и да пълзят. Нямат гръбнак, за да стоят прави самостоятелно. На английски "влюбвам се" буквално, означава "падам в любов", съответно и издигам се". когато съм зрял. Бел.прев. Зрелият човек притежава достатъчно капацитет, за да остане сам. И когато такъв човек дава любов, чувства се благодарен за това, че са приели любовта му. Той не очаква от теб благодарности, никак не очаква, дори. Не се нуждае от едно "мерси". Напротив - той ти благодари, че си приел любовта му. Когато две зрели личности се обичат, се случва един от най-големите парадокси; в живота, едно от най-красивите явления - те са заедно и в същото време ужасно сами, до такава степен са заедно, че са почти едно. Единството не разрушава индивидуалността им. Обратно - подчертава я - и двамата стават по-индивидуални. Когато двама зрели хора се обичат, те си помагат да станат по-свободни. Тук вече няма никаква политика, никаква дипломация, никакъв стремеж към доминиране. Нима можеш да доминираш човека, когото обичаш? Помислете по това. Доминирането е един вид омраза, гняв, враждебност. Нима можеш дори да помислиш да доминираш любимия човек? Трябва да се радваш, когато го виждаш напълно свободен, независим, трябва да се стремиш да му придадеш повече индивидуалност. Ето затова назовавам това явление най-големия парадокс. Те са до такава степен заедно, че са почти едно, но дори и в това единство продължават да са пълноценни личности. Индивидуалността им не се е загубила, а изпъква още по-ярко от преди. Взаимно са се обогатили със свобода. Незрелите влюбени се разрушават един друг, защото накърняват свободата си, създават обвързаност, затвор. Зрелите влюбени си помагат, за да станат още по-свободни, да разрушат всякакви вериги. А когато любовта е пълноценно съчетана със свобода, има и красота. Свързаната със зависимост любов е грозна. Помни: свободата е по-висша ценност от любовта. Поради това тук, в Индия, наричат най-висшето мокша. Мокша означава свобода. Свободата е по-висша ценност от любовта. Ако любовта руши свободата, тя не струва. За да се спаси свободата, трябва да жертваме любовта, свободата е по-висша ценност. Без свобода никога не ще бъдеш щастлив, невъзможно е. Свободата е същностно желание за всеки мъж, за всяка жена - истинска свобода, абсолютна. Ето защо всичко онова, което заплашва свободата, предизвиква омраза. Нима не мразите любимия човек? Нима не мразите любимата си? Мразите. Тази омраза е необходимо зло, трябва да я толерирате. Понеже не си в състояние да си сам, трябва криво-ляво да креташ с някого, да се съобразяваш с него, да го толерираш, търпиш. Любовта трябва да си остане същинска любов, любов-дар. Същинската любов е състоянието на влюбеност. Когато си се завърнал у дома, когато знаеш кой си, любовта навлиза във всяка фибра на съществуването ти. Ароматьт й започва да се лее около теб, можеш да дадеш и на другите. Нима можеш да дадеш нещо, което нямаш? За да дадеш, трябва да имаш. Казваш: "Любовта при мен е в зависимост от външния свят..." В такъв случай това не е любов. Ако пък толкова искаш да си играеш с думите като К. С. Луис и Е. X. Маслоу, наречи я любов-нужда, несъщинска любов. Все едно да наречеш болестта "здрава болест" - безсмислено е, това е противоречие в понятията. Ако обаче си привързан кьм думата любов, о' кей, наричай си я несъщинска любов или любов-нужда. "Виждам колко си прав, когато говориш за пълното обръщане навътре..." Не, още не можеш да разбереш. Чуваш какво говоря, разбираш думите ми интелектуално, но още не можеш да схванеш напълно. Аз говоря един език, а ти разбираш съвсем друг. Крещя от едно ниво, а ти ме слушаш на друго. Да, използвам едни и същи думи, но аз не съм като теб. Как бих могъл тогава да придам на тези думи същия смисъл, които им придаваш ти? Ще ме разбереш само с интелекта си, а това би било недоразумение. Всяко интелектуално разбиране е недоразумение. Нека ви разкажа няколко анекдота. Французин посетил Ирландия и влязъл в купето на един влак, където се намирали двама търговски пътници. Единият от тях казал на другия: - Къде се губиш напоследък? - Току що бях в Килмери, а сега пътувам за Килпатрик. А ти? - Бях в Килкени и Килмишел, а сега съм се запътил към Килмор. Французинът не вярвал на ушите си: - Проклети убийци! - помислил си и побързал да слезе от влака на следващата спирка. Чуйте сега: Кил-мери, Кил-патрик, Кйл-кени, Кил-мишел и Кил-мор (да убия мери, патрик, кени, мишел, да убия още...). Французинът май доста се е уплашил, горкият си мислел: "Проклети убийци!" Такива неща стават непрекъснато. Казвам нещо; а вие разбирате съвсем друго. Естествено е. Нямам нищо против, само ви обръщам внимание. Имало три момчета, наречени Беля, Маниери и Гледай-си-работата. Баща им бил философ и поради това им дал многозначителни имена. Ужасно опасно е на хора да се дават многозначителни имена... Беля се загубил и Маниери и Гледай-си-работата отишли в полицейското управление. Гле-дай-си-работата казал на Маниери: - Почакай отвън! - и влязъл. Вътре казал на дежурния: - Приятелят ми се загуби. - Как ти е името? - Гледай-си-работата. - Но къде са ти маниерите? - Вън на прага. - Белята ли си търсиш! - Да. Белята, виждали ли сте я?* Това става навсякъде. Искам да кажа, че преди да си изцяло вътре в себе си, любовта няма да потече. Разбираш думите, но им придаваш свое собствено значение. Когато казвам “преди да си изцяло вътре в себе си", нямам предвид някаква тройна теория, изобщо нямам намерение да философствам - просто соча един житейски факт. Казвам: не можеш да дадеш нещо, което не притежаваш, не можеш да прелееш, ако си празен. А любовта означава да прелееш. Когато имаш повече, от колкото се нуждаеш, само тогава можеш да дадеш, да подариш. Оттук и наимейованието любов-дар. Какви подаръци ще подаряваш, когато нямаш нищо? Можеш да схванеш това, но пррблемът е, че го схващаш само интелектуално. Ако е проникнало цялото ти същество, няма да възникне и въпрос. Ще изоставиш всичките си зависими връзки и ще започнеш да работиш върху собственото си същество. Прочистване, събуждане на вътрешното, просветление - ще започнеш да се движиш в тази посока. Колкото повече чувсташ, че се доближаваш до някаква цялост, толкова повече ще откриваш, че заедно с това расте и любовта - като страничен родукт. Любовта е функция от тоталното същество... Тогава вече няма въпроси. Сега обаче все още има въпроси, защото не си видял факта. Подочул си нещичко под формата на теорийка, разбрал си криво ляво, схванал си логиката. Логическото разбиране не е достатъчно, ще трябва да вкусиш цялото, да опиташ. "При мен любовта е зависима от външния свят. Виждам колко си прав, когато говориш за пълното обръщане навътре. Но какво става с любовта, когато няма кой да я признае и вкуси от нея?" Няма нужда от никакво признаване - не трябват признания, сертификати, изобщо няма нужда някой да вкусва и прочее. Признанието от страна на другия е нещо случайно и не принадлежи към същността на любовта, тя ще продължи да тече. Никой не я опитва, нито я признава, никой не се чувства щастлив, възторжен - любовта ще продължи да тече, тъй като в самото й течение ти се чувстваш ужасно блажен, радостен. ------------------------------- * В английски думата "беля" може да е както от мъжки, така и от женски род, като на български е само от женски род. Бел.прев. В самото течение, когато енергията ти тече... Седиш в празна стая и енергията тече, изпълва помещението с твоята любов. Няма никой, а стените няма да ти кажат: "Благодаря". Няма кой да ти признае любовното чувство, няма кой да го опита. Това обаче не е от никакво значение Енергията ти е освободена, тече... чувстваш се щастлив. Цветето е щастливо, когато се освободи ароматьт му и полети с вятъра. Няма значение дали ветровете съзнават неговото щастие или си нямат хабер. Питаш: "Кой си ти без учениците си?" Аз съм този, който съм. Дали има, или няма ученици, това е без значение - аз не завися от вас. Полагам всички усилия, за да ви направя независими от себе си. Тук съм, за да ви дам свобода. Нямам намерение да ви налагам каквото и да било, да ви осакатявам. Искам просто да бъдете вие самите. А когато се почувствате истински независими от мен, ще ме обикнете - не преди това. Обичам ви. По-силно е от мен. Не става въпрос дали мога да ви обичам или не, просто ви обичам. Ако не сте тук, тази аудитория "Джуандзъ" ще бъде пълна с моята любов, няма разлика. Тези дървеса ще се възползват от любовта ми, птичките също. Дори всички дървета и птици да изчезнат, нищо, любовта ще продължава да си тече. Любовта е и затова тече. Любовта е динамична енергия, тя не може да бъде инертна. Ако някой вземе участие - добре. Ако не - пак добре. Спомни си какво казва Бог на Мойсей. Когато Мойсей срещнал Бог, Бог съвсем естествено му дал няколко съобщения, които да предаде на неговия народ. А Мойсей бил истински евреин и затова попитал: - Боже, моля те, кажи ми името си! Те ще ме питат: "Кой ги даде тези послания", ще ме попитат за Божието име. -. Аз съм, който съм - отвърнал Бог. - Отиди при хората и им кажи, че аз съм, който съм, и че им носиш послание от "Аз съм, който съм!". Изглежда абсурдно, но е от огромно значение. Аз съм, който съм. Бог няма име, дефиниция. Бог е съществуване. Втори въпрос: Любими Ошо, не отивам никъде. Защо тогава ми е карта? Съществуването тук и сега не е ли достатъчно? Да, цел не съществува, няма цел, за която да трябва да ходите някъде. Ако сте ме разбрали както трябва, нямате нужда от карта. Ала вие не сте ме разбрали и поради това ви е нужна карта. Нуждата от карта не идва от някаква цел. Не предстои пътешествие, за да е потребна карта. Картата е нужна, защото вие сте отишли някъде и трябва да се върнете тук и сега. Няма нужда да се ходи някъде, но сте сънували, че сте отишли някъде - картата ви трябва, за да се върнете вкъщи. Отклонили сте се, движили сте се във въображението си, в желанието, амбицията, не се вглеждате в себе си. Съществото ви е на гърба, бягате далеч от него. Картата ще ви помогне да погледнете назад, да се срещнете със съществото си, да посрещнете себе си. Ако ме разберете, ако схванете, че тук и сега е всичко онова, което съществува, изгорете картата, изхвърлете я, нямате нужда от нея. На пристигналия у дома карти не му трябват. Не я горете, преди да сте пристигнали! Има една известна рисунка - зен-монах гори будистки писания. Някой го пита: - Учителю, какво правиш? Винаги си ни учил по тези писания, обяснявал си ги, размишлявал си, защо сега ги гориш? Учителят се усмихва и отговаря: - Защото пристигнах у дома. Картата не ми трябва повече. Не бива да ги горите, преди да сте стигнали у дома. Носиш карта - тя е полезна, докато си далеч, но когато пристигнеш - изхвърляш я. Ако я изхвърлиш, преди да си пристигнал, излагаш се на опасност. Да, тук и сега е повече от достатъчно - не само достатъчно, а повече от достатъчно - това е всичко, което реално съществува. Вие, обаче, не сте тук и сега, така че всички тези карти са необходими, за да ви доведат вкъщи. Всъщност никъде не си отивал, но си сънувал, че отиваш. Тези карти също са карти на сънищата. Запомни, те са карти на сънищата. Те са точно толкова фалшиви, колкото и твоята самсара, твоят свят. Най-висшето писание няма нито една дума. Суфите имат книга, Книгата на Книгите. Тя е съвсем празна, в нея не е записана нито една дума. В продължение на векове тя е била предавана от един учител на друг учител, от учител на ученик, към нея се отнасяли с огромно уважение. Това е най-висшето в писанията. Ведите не са така красиви, Библията не е така хубава, защото в тях нещо е записано. Книгата на Книгите е изключително ценна, но ще можеш ли да я прочетеш? Когато на Запад за първи път суфите поискали да я публикуват, не могли да намерят издател. "Какво? Няма нищо за публикуване ли? възкликнали. - Щом става въпрос за празна книга, за какво да я публикуваме?" Западният ум може да разбере думата, черното мастило, разпростряло се върху бялата страница, но не може да схване направо празния бял лист. За западния ум бяла страница няма, има го само черното мастило. За западния ум съществуват облаците, но не и небето, за западния ум съществува умът, но не и съзнанието. Съдържанието го има, но напълно са забравили съда, онова, в което то се намира. Мислите са точно като черно мастило върху бял лист. Мислите са записано послание. Изчезнат ли мислите, ти ще станеш Книгата на Книгите - празен. Това е гласът на Бога. Казваш: не отивам никъде. Защо ми е тогава карта? Съществуването тук и сега не е ли достатъчно? Тъкмо защото задаваш този въпрос, все още имаш нужда от картата - в същността си въпросите са въпроси за картата. Ако си ме разбрал, няма да остане нито един въпрос. Какво ос-тава да питаш? Какъв въпрос може да ое зададе относно тук й сега? Всяко питане е питане за целите някъде другаде, там и тогава. Трети въпрос: Любими Ошо, женен съм от 20 години и си давам сметка за чувството "Не може ли тя да разбере?" Ала чувствам също, че като че ли никога преди не съм я виждал. Намирам се в непрекъснат меден месец. Луд съм по нея! Умът непрекъснато полудява - такъв си е той. Умът е поток, променя се непрестанно. Не е еднакъв дори в два последователни момента, различен е във всеки един момент. Да, в да-ден момент ти се струва, че цял живот не си виждал жена си, и всъщност комай наистина още не си я срещнал, въпреки че си живял с нея цели 20 години. В друг момент ти се струва, че си на върха на медения месец - видял си красотата й, грацията, радостта, нейната най-дълбока същност - после всичко това изчезва. Сцената непрестанно се мени. Умът е нещо много хлъзгаво. Той все се изплъзва, не може да спре никъде. Няма способността да спре, нали е поток... При ума всичко е така - в един момент си щастлив, в друг - нещастен. Веднъж си така радостен, друг път неизмеримо тъжен... Това продължава непрестанно, колелото на ума се върти. Ту едната спица от това колело е отгоре, ту друга и така безкрай. Затова на Изток наричаме колелото самсара. Светът е колело, което непрестанно се върти. Едно и също колело, пак и пак, и пак, няма стабилност дори за миг. Като на кино е. Ако филмът спре дори за секунда, ще можеш да видиш екрана. Прожекцията обаче продължава непрестанно, бързо, ти така потъваш в картините, че не можеш да видиш екрана. Екранът е реалността. Картините, прожектирани върху него, са съновидения. Умът прожектира неспирно. Чувал съм... Един милионер влязъл в пощата и видял възрастна двойка, която стояла при гишето за пенсии. Бил в добро настроение, дожаляло му за възрастните хорица и си помислил, че може да им подари една седмица, през която да видят красотите и радостите на живота... Човекът бил в настроение. Приближил се до тях и казал: - Какво ще кажете да прекарате една седмица в моята резиденция? Ще бъде чудесно! Старците се съгласили и милионсрът ги закарал с "Ролс-Ройс"-а си. Погрижил сс за всичко -прекрасна храна, цветна телевизия, лукс, за какъвто те не могли да мечтаят. В края на седмицата милионерът влязъл в библиотеката, където старчето си прекарвало идеално пред бутилка вино с пура в уста. - Е - попитал милионерът. - Забавлявахте ли се? - О, да - отвърнал старецът: - Но мога ли да те попитам нещо? - Разбира се. - Кажи ми тогава коя е старицата, с която спах през цялата седмица? Така става с хора, които са живели със съпругата и съпруга през целия си живот. Коя е жената, с която си спал през последните 20 години? Има моменти, в които мислиш, че зна-еш. Но случва се изведнъж да се натъкнеш на китайска стена, непрозрачна, плътна - не можеш да видиш нищо, чудиш се кой ли е този човек до теб. Цялото ни знание е така повърхностно, че ниеси оставаме чужденци, непознати. Спиш с една жена 20 години - няма значение, пак сте като непознати. Причината е, че ти не познаваш дори себе си, та камо ли другия. Невъзможно е, надяваш се на невъзможното. Не познаваш дори себе си. Не знаеш точно какъв човек си, а си се навъртал наоколо в съществуването цяла вечност. Бил си тук в продължение на милиони животи, а не знаеш кой си. Какво са 20 години? Едно нищо! Как би могъл да познаваш жената, щом е така отдалечена от теб? Не си в състояние да влезеш в сънищата й, в мислите, желанията - нима можеш да опознаеш нейното същество? Дори до сънищата й нямаш достъп. Можеш да спиш с нея в продължение на 20 години в едно и също легло, но тя сънува нейните си сънища, а ти - твоите; субектите ви са отдалечени на цели светове разстояние. Дори когато правиш любов и я държиш в обятията си, какво всъщност прегръщаш: жената, която е с теб, или само въображение, проекция, сянка? Наистина ли държиш действителната жена в ръце, или само образ на ума, призрак? Обичаш ли жената, която е при теб, или имаш някакви идеи, които обичаш, като само ги прикачваш към нея? Когато двама души са в леглото, все си мисля, че всъщност са четири - два призрака лежат точно между тях - женската представа за съпруга и мъжката представа за съпругата. Никак не е случайно, че съпругът непрестанно се стреми да сменя жена си, да я нагажда към своя идеал, а съпругата от своя страна също постоянно сменя - или поне се опитва да го прави - мъжа си според някакъв неин идеал. Това са двата призрака. Не можеш да приемеш жената такава, каквато е, нали? Трябва да направиш множество подобрения, промени. А ако наистина можеше... ако един ден Бог слезе в света и каже: "О’ кей. Всички жени сега могат да променят съпрузите си както им се харесва" или "На всички мъже се разрешава да променят жените си по желание", какво мислите, че ще стане? Светът чисто и просто ще полудее. Ако на жените се разреши да променят съпрузите си, нито един мъж няма да остане същия като сега. Всички стари хора ще изчезнат. Ако на мъжете се позволи да сменят съпругите си, няма да остане непроменена нито една жена. Мислиш ли, че ще бъдеш щастлив? Няма да бъдеш, понеже тогава жената, която си променил и приспособил съм своята собствена идея, няма да ти харесва - ще загуби всякаква тайнственост. Вгледайте се в абсурдите на ума, в неговите изисквания - това са самоубийствени изисквания. Ако успееш да промениш съпруга си и си достатъчно силна да го промениш напълно, нима ще продължиш да го обичаш? Та той ще бъде кукла, изцяло твое творение. В него няма да остане никаква тайнственост, никаква душа и поради това няма да има какво да експлоатираш. Веднага ще ти стане безинтересно, ще се отегчиш до смърт. Интересът възниква само когато има нещо непознато за изследване, някаква загадка, призоваваща да навлезеш в необикновеното. Първото нещо - ти не си се познавал, как тогава искаш да познаваш съпругата си? Невъзможно. Започни с опознаване на себе си. Тук е и красотата. В момента, когато опознаеш себе си, ще познаеш всичко. Не само жена си, но и цялото съществуване. Не само мъжа си, но дърветата, птиците, животните, скалите, реките, планините. Ще познаваш всичко, защото съдържаш всичко това; ти си миниатюрна вселена. И още една красота, още едно невероятно преживяване: в момента, в който познаеш себе си, мистерията съвсем не свършва. Всъщност сега за първи път тя става огромна. Знаеш, но има толкова много още непознато. Знаеш, но в същото време нещо ти казва, че натрупаното от теб досега е все още нищо. Знаеш, но границата е далеч. Само си навлязъл в океана от знание, но не си достигнал отвъдния бряг. В този момент цялото съществуване е мистерия: жена ти, детето, приятелят. Познанието не е разрушително за магията, за поезията на живота. Напротив, такова познание подсилва поезията, магията, чудото, тайнствеността. ''Женен съм от двадесет години и си давам сметка за чувството:”Не може ли тя да разбере?" Разбираш ли себе си? Никога ли не си правил неща, за които впоследствие си се разкайвал? Казваш: "Направих го въпреки себе си!" Разбираш ли себе си? Правиш ли нещата с разбиране? Ако някой те удари и се ядосаш, с разбиране ли се ядосваш или само защото са те настъпили по мазола? Знанието ти за самия теб е така повърхностно... точно като шофьор, който кара кола. Да, той знае няколко неща - как да върти волана, да натиска газта, скоростите, съединителя, спирачките - това като че ли е всичко. Смяташ ли, че знае всичко за колата? Какво се крие под капака му е напълно неизвестно, а там всъщност е истинската кола. Там става истинското действие, там стават нещата. Той натиска и тегли само бутони, лостове. Рано или късно те ще изчезнат от колите. Трябва да изчезнат, защото са примитивни - този волан, този педал за газта, спирачките. Трябва да изчезнат, няма нужда от тях. Всичко може да се извършва от компютър. Тогава дори малко дете ще може да кара кола - няма да има истинска нужда от разрешително и книжка, Разбираш ли обаче какво става вътре? Когато натискаш бутон и се появи електрическата светлина, нима разбираш електричеството? Знаеш само как да натиснеш бутона, това е всичкото ти знание. Чух една история... Когато за първи път пуснали елeктричество във Виена. eдин приятел на Зигмунд Фройд му отишъл на госги. През нощта Фройд оставил приятеля си в една стая за почивка. Приятелят бил страшно притеснен -никога не бил виждал електричество и не знаел как да угаси светлината. Правил какво ли не. качил се на лeглото, опитал с духане, все не става и не става. Страхувал се да попита Фройд, за да не изглежда като последен глупак. "Какво ще си помислят хората? Една светлина не можеш да угасиш!" Човекът бил от малко селце и щели да му се смеят, а това никак не е добре. Ето защо покрил лампата с някакъв пешкир и си легнал. Не могъл да спи добре. Отново и отново пред него се изпречвала мисълта за собствсното му невежество. В стаята имало и светлина от неугасената крушка. Колкото пъти се унасял, нещо го бодвало под лъжичката: "Нямам понятие дори от такова едно малко нещо!" На сутринта Фройд го попитал: - Спа ли добре? - Всичко беше както трябва - отвърнал гостьт. - Само едно искам да попитам, как се гаси онази лампа? - Изглежда никак не познаваш слектричеството - казал Фройд. - Ела, ето тук на стената има ключ. Завърташ го и светлината изчезва. - Толкова Просто! - възкликнал селянинът. - Е, сега вече знам какво е електричество! Знаеш ли наистина какво е електричеството? Какво е зовът, любовта, щастието, радостта? Познаваш ли тъгата? Не, не ги познаваш, защото не познаваш самия себе си, собствения си ум, вътрешното си същество. Нямаш понятие как "работи" светът. И откъде да узнаеш? Откъде например идва гневът, радостта, откъде? Ту те обзема буйна радост, ту си готов да се самоубиеш. "Не може ли тя да разбере?" - давам си сметка за това чувство... Що се отнася до жена ти, естествено е. Как би могъл да я разбереш? Не си разбрал дори собствения си ум. В деня, когато разбереш ума си и съществото си, ще си разбрал всички умове и всички същества, понеже основният закон е един и същ. Ако си в състояние да разбереш една-единствена капчица морска вода - вече си разбрал всички морета - минали, настоящи, бъдещи - на тази земя, на другите планети, защото схванеш ли веднъж, че тя е Н20, вече си разбрал водата. Навсякъде, където има вода, тя ще бъде Н2О. Разбереш ли веднъж гнева си, ще си разбрал всички ядове на всички живи същества в миналото, настоящето и бъдещето. Разбереш ли сексуалността си, разбрал си целия възможен секс. Моля те, не се опитвай да разбираш другия, това не е начинът. Опитай се да проникнеш в себе си - това е пътят. Ти си миниатюрна вселена. В теб е начертана цялата карта на съществуването. Четвърти въпрос: Любими Ошо, обичам съпруга си, но мразя секса, а това създава конфликти. Сексът не е ли нещо животинско? Животинско е, но човекът също е животно. Той е толкова животно, колкото и всяко друго животно в природата. Като казвам, че човекът е животно, нямам предвид, че човекът се изчерпва с животинското. Той може да бъде повече от животното, но в същото време и много по-малко. В това се състои и неговата слава, тук е заключена цялата свобода и опасност, агонията и екстазът. Човек може да бъде много по-низш от животното и далеч да надвишава боговете. Човекът притежава безкраен потенциал. Кучето си е куче и си остава такова. Родено е куче и ще умре куче. Човекът може да стане буда, но също и Адолф Хитлер. Така че в двата си края човекът е твърде отворен - може лесно да падне. Можеш ли да посочиш по-опасно животно от човека, по-налудничаво от него? Представи си следната сцена: 50 000 маймуни, седнали на трибуните на стадиона, убиват малки деца, хвърлят ги в огъня. Какво би си помислил за тях? Хиляди деца са били хвърлени в огъня... Точно в средата на стадиона гори огромен огън, а наоколо 50 000 маймуни, луди от възторг, танцуват, беснеят, а децата хвърлят в пламъците - техните собствени деца! Какво ще си помислиш за такива маймуни? Няма ли да сметнеш, че са полудели? Това обаче се е случило наистина - и то с хора, а не с маймуни. В Картаген 50 000 души са горели деца. Изгорили са 300 дечица като приношение за техния бог - собствените си деца. Но остави Картаген, това е било отдавна. Какво направи Адолф Хитлер през нашия XX век? Е, разбира се, това е доста напреднал век и Хитлер беше в състояние да направи къде-къде повече от картагенците. Той уби милиони евреи, с хиляди наведнъж са били затваряни в камери и изгаряни. Стотици хора са гледали отстрани през разни пролуки, Какво ще кажеш за тези хора? Що за хора са...? Хората ги горят в газова камера, горят ги до изпаряване, а наоколо се събрали зяпачи и гледат. Мислимо ли е някое животно да направи подобно нещо? За последните 3000 години човечеството е водило 5000 войни - убиване, убиване, убиване. А ти наричаш секса животински. Животните никога не са правели нищо толкова "животинско", каквото са си позволявали хората. А си мислиш, че човекът не е животно! Човекът е животно. Идеята, че човекът не е животно, е една от пречките пред твоето израстване. Смяташ за доказано, че човек не е животно, че ти не си животно и веднага преставаш да растеш. Първото признание по пътя на усъвършенстването е, че "Аз съм животно и трябва да се опитам да надрасна това положение на нещата". Случило се... Някакъв човек попитал администрацията на провинциален ирландски хотел дали може да запише кучето си за пренощуване. Попитал писмено. А ето и отговора: Драги, господине. Вече повече от 30 години съм в хотелския бизнес и никога не ми сс е налагало да викам полиция, за да изхвърли куче в малките часове. Досега нито едно куче не се е опитало да ми пробута фалшив чек, нито пък е прогорило чаршафите с пурата си. Нещо повече, не съм откривал откраднат хотелски пешкир в кучешка чанта. Кучето ви е добре дошло! Р.С. Ако животното поръчителства за вас, елате и вие! Животните са красиви, каквито и да са, те са съвсем невинни. Човек е хитър, пресметлив, грозен. Той може да падне далеч по-ниско от животните, защото може да се издигне и по-високо от хората, от боговете. Човекът притежава безкраен потенциал - може да бъде най-нисшето и най-висшето. Цялата стълба е разположена в неговото същество - от първото до последното стъпало. Първото нещо, което искам да ти кажа, е - не наричай секса просто животински, защото той може да бъде и такъв - да, напълно възможно, но не трябва да е така. Може да бъде издигнат на по-високо ниво - може да се превърне в любов, в молитва. Зависи от теб. Сам по себе си сексът не е нещо постоянно, а възможност. Можеш да го направиш такъв, какъвто ти искаш, както на теб ти харесва. Това е цялото послание на тантра - сексът може да се превърне в самадхи. Това е визията на тантра - сексът може да стане самадхи, чрез него в теб може да влезе висшият екстаз. Сексът може да стане мост между теб и висшето. Казваш: "Обичам съпруга си, но мразя секса, а това създава конфликти." Как можеш да обичаш съпруга си и да мразиш секса? Изглежда искаш да кажеш каламбур. Нима може да обичаш съпруга, а да мразиш секса с него?! Опитай се да разбереш. Ако обичаш някого, ще искаш да държиш ръката му. Когато обичаш мъжа, иска ти се да го прегърнеш, е, поне понякога, нали? Любовта не се задоволява само със звуци, тя се нуждае и от ласки. Дори когато го гледаш само гледане не стига. По-доволна си, когато го докосваш, още по-доволна, ако го вкусиш. Какво е секс? Среща на две дълбоки енергии. Умът ти може да е преизпълнен с табута и задръжки. Какво е сексът? Двама души се срещат в максималната точка - не само си държат ръцете, не само се прегръщат, но проникват в енергийните си царства. Защо трябва да мразиш секса? Умът ти изглежда е отровен от разните махатми - тъпи религиозници, отровили света и човечеството, а покрай тях и собствения ти извор за израстване. Защо да мразиш? Ако обичаш своя мъж, ще искаш да споделиш с него цялото си същество, за омраза тук няма място. Какви са тези приказки - мразя секса? Това означава, че искаш съпругът да се грижи за теб финансово, да поддържа къшата ти, да купува коли и кожени палта. Искаш да го използваш... А наричаш това използване любов, не делиш нищо с него. Когато обичаш, споделяш всичко, нямаш никакви тайни... сърцето ти е напълно отворено, винаги си на разположение. Готова си да отидеш с него дори в ада, ако той отива там. Това се случва. Страшни експерти сме по отношение на думите. Не ни отърва да кажем, че не обичаме, и сме готови да извъртим работата така, че видите ли, обичаме човека, пък мразим секса. Вярно е, че сексът не е цялата любов, любовта е повече от секс - но сексът си остава нейна основа. Да, един прекрасен ден сексът изчезва, но това не става чрез омраза. Чрез омраза само го подтискаш, а потиснатото винаги се връща, намира си леснината. Моля ви, не се опитвайте да станете монах или монахиня. Чуйте историята: Монахини държали сиропиталище и един ден майката игуменка поканила в кабинета си три миловидни девойчета, които си заминавали, и казала: - Сега и трите навлизате в големия грешен свят. Мой дълг е да ви предупредя за някои мъже. Има мъже, които ще ви черпят с питиета, ще ви отведат в някоя стая иди дори в тоалетната, ще ви съблекат и ще извършат с вас неизразими с нищо неща. После ще ви дадат две-три лири и ще ви натирят опозорени! - Извинете, почтена майко - казало най-смелото девойче. - Нима искате да кажете, че тези мъже ще направят това с нас и на всичкото отгоре ще ни заплатят? - Да, мило дете. Защо питаш? - Ами свещениците ни дават само ябълки. Запомни, сексът е нещо естествено. Може да се премине отвъд него, но не чрез потискане. Ако го потиснеш, рано или късно ще откриеш някакъв друг начин за неговата изява, някоя перверзия, заместител. Заместителите не помагат никак, ама никак. Естественият проблем сега е така изкривен, че си забравил за него, а той, пакостникът, избуял чрез някой заместител. Можеш да се бориш и със заместителя, но той няма да помогне с нищо. Чувал съм... Чужденец влязъл в железопътен вагон някъде в предградията. Във вагона вече имало двама души. Един от двамата имал странна привичка - все си почесвал лакътя. Това непрестанно почесване подлудявало чужденеца дотогава, докато най-после почесващият се слязъл на спирката си. - Лоша работа с този приятел - казал чужденецът на другия човек. - Да, доста е окосмен, горкият. - Не говоря за окосмяването, а за това, дето се чеше непрекъснато по лакътя. - Така, така окосмяването. Да ви кажа, много е религиозен, а е и на служба - почесването му е заместител. Заместителите никога не помагат, а само създават перверзии, мании. Ако искаш някой ден да отидеш отвъд природата, бъди естествен. Бъди естествен, това е изискването. Не казвам, че само природата съществува, а че има по-висша природа - това е цялото послание на тантра. Ако искаш да се изкачиш високо в небето, бъди земен. Виждаш ли тези дървета? Вкоренени са в земята, най-високите са с най-дълбоки корени. Колкого по-високо искат да отидат, толкова по-надълбоко в земята трябва да навлязат. Ако едно дърво пожелае да докосне звездите, трябва да се добере до самия ад - това е единствения начин. Бъди вкоренен в тялото си, ако искаш да станеш душа. Вкорени се в секса си, ако наистина искаш да станеш любовник. Колкото повече енергия се превръща в любов, толкова по-малка ще е нуждата от секса, но не трябва да мразиш секса. Омразата не създава правилна връзка с никого и нищо. Омразата показва, че те е страх, че в недрата ти бушува огромна уплаха, че дълбоко в себе си все още си привързан. Ако мразиш секса, енергията ще започне да тече другаде. Енергията трябва да се движи. Ако потисне секса, мъжът става по-амбициозен. Ако искаш да станеш истински амбициозен, трябва да потиснеш секса си. Само тогава амбицията ще има достатъчно енергия, в противен случай няма да разполагаш с никаква енергия. Политикът трябва да потисне секса, само така ще може да се втурне към Ню Делхи. Нужна е полова енергия, подтисната полова енергия и велик гняв. Винаги, когато потиснеш пола си, те е яд на целия свят и може да станеш велик революционер. Всички революционери трябва да бъдат полово репресирани. Когато в един по-добър свят сексът стане прост, естествен, приеман без табута и забрани, политиката ще изчезне и няма да има революционери. Няма да има нужда от тях. Когато един мъж потисне пола си, той се привързва прекалено към парите и трябва да пласира някъде половата си енергия. Не сте ли виждали, че някои хора се отнасят към банкнота от 100 рупии като към любима девойка? В очите им е стаена същата лъстивост. Това е грозно. Да прегърнеш жена с дълбока любов, е красиво, да държиш банкнота от 100 рупни с лъстиви чувства, е грозно. Това е заместител. Не можеш да заблудиш животните. Някакъв човек отишъл в зоопарка заедно със сина си. Искал да му покаже маймуните. На момчето му било много интересно, никога не било виждало маймуни. Отишли те по живо, по здраво в зоопарка, но там нямало никакви маймуни. Бащата попитал един служител: - Какво се е случило? Къде са маимуните? - Сега са в любовен период - отговорил служителят. - И са се прибрали вътре. Човекът бил много разочарован. От месеци насам се канел да доведе момчето. Изминали огромно разстояние.ю, а то - любовен сезон! - Ако им хвърлим орехи, ще излязат ли? питал. - А вие? - отговорил с въпрос служителят. Аз обаче мисля, че човекът би излязъл, ако някой му върли орехи. Човекът обикновено излиза в такива случаи. Служителят в зоопарка греши. Маймуните няма да излязат, това е повече от сигурно. И пари да им дадеш, пак ще си останат вътре, ще кажат: "Дръж си парите, в любовен период сме! Дръж си парите!" Ако решиш да увеличиш залога и кажеш: Ще те направим президент на Индия!", ще ти отвърнат: Дръж си президентството, не ни трябва, в любовен период ме!" Що се отнася до човека, ако го направиш президент, може и любимата си да убие. Това е залогът. Той е способен на всичко. Съществуват заместители. Не можеш да правиш животните на глупаци. Чувал съм... Една стара мома имала папагал, който все повтарял: "Искам да ръгам, искам да ръгам!" Тези викове й досаждали дотогава, докато женената й приятелка обяснила смисъла на думите. Тогава старата мома истински се разтревожила: - Обичам тази птица, но трябва да се отърва от нея, защото иначе викарият никога повече нямада ми се обади. По-опитната й приятелка обаче казала: - Ако действително обичаш този мъжки папагал, ще му дадеш каквото иска, т.е. женска. Тогава ще престане да мисли само за това. Старата мома отишла в магазина за птици, но продавачът й казал: - Не, не мога да направя нищо в момента. Нито една папагалска дама не се съгласява през този сезон. Но сова - да. На разумна цена, разбира се. Е. и това било по-добре от нищо. така че совата се намерила в клетката на папагала. Старата мома горяла от нетърпение да види какво ще стане. - Искам да ръгам! Искам да ръгам! - казал папагалът. - О-о-о, о-о-о! - казала совата. - Не тебе, изцъклено изчадие - извикал папагалът. - Не понасям очилати жени! Заместителите не струват. Човек живее със заместители. Сексът е нещо естествено, парите - не. Сексът е естествен. Власт, престиж, рейтинг - всичко това не е. Ако наистина ти се ще да мразиш нещо, мрази парите, мрази властта, мрази престижа. Защо мразиш любовта? Сексът е едно от най-красивите явления в света. Да, същевременно и най-ниското, но нали висшето идва на базата на низшето? Лотосът излиза от калта. Не мрази калта, как иначе ще помогнеш на калта да освободи лотоса? Помогни на калта, грижи се за нея, за да се осъществи и лотосът. Лотосът наистина е така далече от калта, че ти е трудно да си ги представиш вързани. Когато видиш лотос, не можеш да повярваш, че излиза от мърсотията, но все пак е така, оттам идва. Лотосът е лошият израз на мръсотията и калта. Душата се освобождава чрез тялото, а любовта чрез секса. Сексът е нещо телесно, любовта - духовно. Сексът е като кал. Любовта - като лотос. Ала лотосът не е възможен без кал и затова не мрази калта. Посланието на тантра е просто, научно и естествено - ако наистина искаш да отидеш отвъд света, навлез дълбоко в него, с пълно внимание, готов. А сега последният въпрос: Любими Ошо, имам много въпроси, но всеки път някакъв глас вътре в мен казва: "Не питай, открий сам". Сега обаче стигнах дотам, че не знам откъде идва този глас.. Въпросът е на Дхарма Четана. Не можеш ли да познаеш гласа? Достатъчно за днес. 3 ДА СЧУПИШ ЧЕТИРИТЕ ПЕЧАТА Те говорят за това, което чувстват вътре. Наричат освобождение онова, което ги държи в окови. За тях безценен смарагд е дори в зелено боядисаната дреболия. Объркани, те не познават бисера, не знаят от какво е той направен. Медта те вземат за злато. Обвързани от рационална мисъл и от описания, за най-върховното тез мисли смятат. Копнеят за наслади, дарени от съня. Бъркат с вечното блаженство преходния ум телесен. Смятат, че със символа ЕВАМ ще получат яснота за аз-а. Спонтанните събития за тях са с четири печата запечатани. Сякаш гледаш ефимерниобрази във огледало. Както обладано от илюзии еленско стадо се юрва за вода подир мираж лъжовен, така и заблуденият не задоволява свойта жажда, привързан във вериги, които удоволствие му носят. Той смята туй за висшата реалност. Тантра е трансцедиране. Тя не е нито угаждане, нито репресия. Тя е като да вървиш по опънато въже, за нея се иска великолепно равновесие. Не е така лесно, както изглежда, нужна е деликатна осъзнатост. Тантра е велика хармония. За ума не е трудно да се повлече по изгодите си. Другото - отричането, също е лесно. Крайностите са лесно постижими за ума. Най-трудното нещо за него е да остане по средата, точно по средата. За него това е самоубийствено. По средата умът умира и бива заместен от не-ума. Затова Буда е нарекъл своя път средния път. Сараха е ученик на Буда, в същата насока е, използва същия език, същото разбиране. Трябва да се осмисли тази основна истина, за да се разбере правилно и тантра. Какво е острието на бръснача? Какво означава да се намираш точно по средата? За да бъдеш в света, не се изисква особено просветление. Не е кой знае каква философия и потискането на светските желания. Така наречените светски люде и хората от другия свят не се различават твърде помежду си, защото принадлежат към един и същ умствен тип. Едните са лудн по парите, а другите така свирепо са настроени срещу тях, че не могат да ги гледат. Тези хора са еднакви, защото за всички тях парите са от голяма важност. Дали ще ламтиш за тях, или ще ги отричаш - все едно, в главата ти има пари и пак пари. Един е склонен все да си мисли за жени, да мечтае, фантазира. Друг пък е така наплашен, че е избягал чак в Хималаите, само за да избяга от женско присъствие. И двамата са еднакви, защото и за двамата жената е нещо важно. Единият търси, другият бяга. Някои жени търсят мъже, други избягват мъже. Другият, мъж или жена - е все в ума им. Тантра казва: другият не трябва да превзема ума ви. Това може да стане само при наличието на голямо разбиране. Страстта по жената трябва да бъде разбрана, осмислена. Не трябва да й угаждаме или да бягаме от нея, а просто да я разберем. Тантра е изключително научно нещо. Думата наука означава разбиране, знание. Тантра казва: Знанието освобождава. Ако знаеш точно какво е алчността, ти си свободен от алчност, няма нужда да я отхвърляш. Нуждата от отхвърляне възниква само защото не си разбрал какво е алчността. Нуждата от обет за полово въздържание ти е необходима само защото не си доразбрал секса. А обществото не е склонно да ти даде такова разбиране. Обществото ти помага да не разбереш. То е заобикаляло темата за секса и смъртта в течение на векове. По тези теми не бива да се размишлява! Те не са достойни за съзерцание, за дискусия! Намират се под достойнството на писателя и изследователя! Те трябва да се избягват. Поради това избягване в умовете на хората цари огромно невежество. Тук е основната причина - в колосалното невежество. Съществуват два типа хора, на които се отдава да се измъкнат от това невежество - лудо отдаващите се на секс и безкрайно уморените, които бягат. Тантра казва: лудо отдаващият се никога няма да получи разбиране, понеже при него всичко това е вече навик, а никой не търси основната прнчина на дълбоко вкоренените си привички. Причинността тук остава скрита. Колкото повече такъв човек се отдава на пола си, толкова по-механичен и неосъзнат става сексът за него. Сигурно сте забелязали. Първата ти любов съдържа нещо превъзходно, втората вече не чак толкова, третата е нещо почти обикновено, а четвъртата се превръща в светска. Какво се е случило? Защо около първата любов се образува такъв ореол? Защо хората неизменно твърдят, че любовта идва само веднъж? Защо? Защото първия път тя не е била нещо механично, при нея мислим и осъзнаваме. Втория път вече я очакваш и не внимаваш като първия. Третия път си мислиш, че знаеш достатъчно за любовта и не се чувстваш длъжен да я изследваш. Четвъртия път всичко е в съвсем светски рамки - намираш се напълно в руслото на механично прилаган навик. При лудо отдаване сексът постепенно се превръща в навик. Е, дава малко отдих и релаксация от ежедневието, облекчава като кихавицата, но не повече. Нещата се ограничават до физическо освобождаване на енергия. Претоварен си с енергия и трябва да я изхвърлиш навън, за да се облекчиш. После пак си я възстановяваш чрез храна, упражнения, слънчеви бани - събираш и изхвърляш постоянно - ето това правят хората, за които сексът е навик. Нагнетяват голямо количество енергия, после я изхвърлят, без цел, без по-висше значение. Чувстват в себе си енергийното напрежение, страдат от него, а когато изхвърлят енергията, страдат от слабостта, от енергийната липса. Страдание и отново страдание. Никога не прави грешката да мислиш, че такъв човек е щастлив - никога! Той е най-нещастният човек на света. Та как би могъл да е щастлив? Надява се, желае щастието, но никога не го постига. Като твърди това, тантра не те кара да отидеш в другата крайност. Тантра не те съветва да избягаш от този свят на угаждане. Бягството ще се превърне в същия механичен навик. В пещерата няма жени, но това не променя много нещата. Ако по някаква случайност се появи истинска жена, въздържащият се ще бъде по-податлив от онзи, който си е угаждал. Потиснатото придобива огромна сила и власт вътре в теб. Чувал съм... Имало един пожарникар, който бил ужасно подъл в отношението към жена си и към своя квартирант. Една вечер донесъл у дома великолепен свински бут и изял половината за вечеря. Жена му и квартирантьт трябвало да се задоволят със сух хляб и сирене. Щом се нахранил, пожарникарят грижливо прибрал остатъка от бута и всички си легнали да спят. Не щеш ли, посред нощ зазвънели пожарните камбани. На хазяина-пожарникар се наложило да излезе от къщи. Жена му, съвсем гола, влязла в стаята на наемателя, събудила го и му казала: - Той излезе. Бързо! Сега е твоят шанс! - Сигурна ли си, че всичко е наред? - попитал наемателят. - Разбира се. Побързай, не губи време! Квартирантът слязъл в столовата и довършил свинския бут. Потискането при него било толкова силно... Трябва да е сънувал този бут, да е фантазирал за него. Не забелязал изобщо голата жена, а само свинското... Запомни, онова, което потиснеш, започва да те привлича с някакъв почти неотразим магнетизъм. Потиснатото става особено силно, получава неимоверна мощ. Чуйте следния анекдот... Дълбоко в красива паркова гора имало две чудесни бронзови сгатуи на момче и момиче в поза на влюбеност и копнеж. Статуите стоели в същата поза от 300 години, ръцете им страстно се протягали към другия, без да го докосват. Веднъж оттам минал някакъв магьосник и изпълнен със състрадание, прошепнал: - Имам достатъчно власт да им подаря любов в продължение на един час и ще го направя. За един час те ще могат да се целуват, докосват, прегръщат и любят на воля. Магьосникът махнал с вълшебния си жезъл. Двете статуи начаса скочили от пиедесталите си, хванали се за ръце и побягнали в храсталака. Вдигнала се олелия, силни тласъци, викове, крясъци и пърхания. Обзет от непреодолимо любопитство, магьосникьт се приближил на пръсти и надзърнал през листака. Момчето държало една птица, върху която клечало момичето. То изведнъж скочило и извикало на момичето: - Сега с твой ред да я държиш, а аз ще седна отгоре й! В продължение на 300 години върху статуите почивали птици... Кой да се сети за любов? Можеш да прекараш в пещера, да се превърнеш в статуя, но потиснатото ще си остане в теб, все за него ще мислиш. Тантра казва: внимавай... пази се от угаждането и отхвърлянето. Те са капани, капани за ума ти. Къде тогава е пътят? Тантра казва: пътят е в осъзнаването. Угаждането е механично, потискането - също. Единственият път за спасение от механиката е в осъзнаването, в будноста. Не ходи в Хималаите, внеси тяхната тишина в самия себе си. Не бягай, а се старай все повече и повече към будност. Вглеждай се дълбоко в нещата без страх. Без страх се вглеждай дълбоко в нещата. Не слушай проповедите на т.нар. религиозни люде. Те те карат да се страхуваш, не ти разрешават да се вгледаш в секса, в смъртта. Имат огромна полза от твоя страх и затова го експлоатират. Единствения начин да експлоатираш някого е най-напред да го уплашиш. Уплашеният човек е удобен за експлоатиране. Страхът се намира в основата на експлоатацията и за-това първоначално трябва да бъде създаден, внушен. Уплашили са те, внушили са ти страх, че сексът е грях. Страхът го има. Дори когато се любиш с мъжа си или жена си никога, не се вглеждаш направо в това, което правиш. Дори когато правиш любов, пак бягаш! Правиш любов и същевременно бягаш от това, което правиш. Не искаш да погледнеш в същността на любовта - какво е тя, защо въздейства така силно, откъде този магнетизъм - защо? Какво точно е любовта, как се надига тя, как те завладява, какво ти дава и накъде те води? Какво става в момента на любовния акт и какво излиза от него накрая? Докъде те докарва с фатална последователност - отново и отново - правенето на любов? Стигаш ли изобщо донякъде? Всичко това трябва да бъде погледнато в очите и осъзнато. Тантра представлява среща с реалностите на живота. Сексът е нещо фундаментално, както и смъртта. Двете най-основни чакри са Муладхара и Свадхищхана. Разбери ги и тогава ще се отвори и третата чакра. Разбрал третата, ето че се отваря четвъртата и т.н. Когато си разбрал и шестте чакри, постигнатото разбиране атакува седмата чакра - тогава тя, тази седма чакра, избухва в хилядолистен лотос. Това е момент на велика слава. Бог идва при теб, ти отиваш при него, срещате се. Това е моментът на космическия оргазъм. Прегръщаш божественото, божественото прегръща теб. Реката изчезва в океана за вечни времена. Връщане вече няма. Трябва да се опиташ да разбереш всяко състояние на ума си. Където и да си, не се страхувай. Това е посланието на тантра: където и да се намираш, не изпадай в уплах. Откажи се от едно-единствено нещо - от страха. Безстрашен, снабден с огромни запаси кураж, погледни в действителността, каквато и да е тя. Ако си крадец, вгледай се в това. Ако си склонен към гняв, изследвай това. Ако си алчен, вгледай се. Където и да си, какъвто и да си, вгледай се. Не бягай. Вгледай се и премини през наблюдаваното, преодолей го. Наблюдавай и преодолявай, осмисляй. Ако извървиш пътя на алчността, секса, гнева, ревността с отворени очи, ще се освободиш от тях. Това е обещанието на тантра: Истината освобождава. Знанието - също. Знанието е свобода. В противен случай краят е един н същ, независимо дали потискаш, или си угаждаш безразсъдно. Случило се... Един човек имал изключително привлекателна съпруга. Започнал да я подозира... Естествено е. Колкото по-красива е съпругата ти, толкова повече е подозрителността. Мула Насрудин се оженил за една от най-грозните жени на света. Попитах го: - Защо Мула? Какво не бе наред? Какво те накара? - Нищо - каза. - Просто разбиране. - Що за разбиране е това? - попитах. - Сега никога няма да ревнувам. Нито ще подозирам жена си. Не мога да си представя човек, които да е в състояние да я обикне. Та въпросният мъж бил много подозрителен към съпругата си. Вече не можел да издържа. Уговорил се да го пуснат от нощна смяна и се прибрал в два чаед през нощта. Какво да види, колата на най-добрия му приятел била паркирана отпред. Точно от това се страхувал. Промъкнал се вътре. Пропълзял по стълбите и се втурнал в спалнята на жена си. Тя лежала върху леглото съвсем гола. Пушела пура и четяла. Съпругьт побеснял и взел да бърника под леглото, в гардероба и дори в отдушника. Но не открил никакъв мъж. Това го разярило и опустошил цялата спалня. После се захванал с всекидневната - изхвърлил телевизора през прозореца, насякъл фотьойлите, преобърнал масата и бюфета. После отишъл в кухнята, където направил на сол порцелановите съдини, без да пропусне да изхвърли навън и хладилника. После се застрелял. Когато стигнал до райските двери, видял там да чака за прием не някой друг, а същият онзи приятел с колата, който го попитал: - Какво правиш тук? Обърканият съпруг разказал всичко: как избухнал и всичко останало. Накрая добавил с почуда: - Но как така и ти си тук? - О, аз ли. Ами аз бях в хладилника. И двамата свършили по един и същи начин. Дали си в Хималаите или в света, няма особено значение. Животът на угаждането и на потискането води до едно и също, понеже механизмът им не се различава. Не изглеждат еднакво, но вътрешното качество е идентично. С осъзнатостта в живота ни навлиза ново качество. Нещата започват да се променят, да се променят неимоверно. Не че ти ги променяш, не. Осъзнатият човек не променя нищо за разлика от неосъзнатия, на когото нищо не е по мярка. Неосъзнатият човек никога не успява да промени каквото и да било, докато за осъзнатия нещата просто стават от само себе си - настъпват големи промени. Промяната идва от осъзнаването, а не от твоето усилие. Защо? Защото осъзнатостта променя теб. А когато ти си различен, целият свят е различен. Не става въпрос за създаване на различен свят, а за твоята промяна. Ти си твоят свят, така че ако ти се промениш, светът не е същият. Ако не се промениш, може цял живот да се трепеш в променяне на света - напразно. Ще създаваш все същия свят отново и отново. Ще създаваш своя свят, защото той ще произлиза от самия теб. Тантра казва: ключът е в осъзнаването, ключът за всички врати на живота. Помни: наистина е деликатно. Когато започна да говоря за глупостите на потискането, вие веднага си мислите за угаждане. Заговоря ли пък за безсмислието на угаждането, веднага замисляте някое потискане. Случва се ежедневно - хващате се за противоположното... Работата не се свежда до това да бъдете привлечени от противоположното. Това е все едно да ви изкуси дяволът. В системата на тантра мястото на дявола е тук, неговата роля е да изкушава с противоположното. Друг дявол не съществува - единственият дявол се състои в това, че умът може да ви изиграе някой лош номер, да ви помъкне към противоположното. Ти си против угаждането? Умът казва: "Много е просто... потисни, отхвърли. Не си угаждай, избягаи. Изостави целия свят. Забрави за него." Толкова е просто да забравиш! Защо тогава бягаш надалеч? Защо се плашиш? Ако можеш така изведнъж и напълно да забравиш света, остани си на мястото и просто забрави. Ала ти не можеш да останеш, защото знаеш, че светьт ще те прелъсти. Това погрешно разбиране няма да ти бъде от голяма полза. Щом те налегнат желанията и изкушенията, веднага ше се превърнеш в тяхна жертва. И затова бягаш, бягаш бързо пред тях, преди да са те връхлетели. Искаш да избягаш от възможността. Защо? Защо искаш да я пропуснеш? В Индия така наречените светци никога не живеят с икономки. Защо? Откъде този страх? В Индия така наречените светци не биха се докоснали до жена, не биха дори я погледнали. Защо? Откъде този страх? Просто бягство от възможността Ала бягството никога не се е считало за голямо постижение Ако по този начин постигнеш известно целомъдрие, то ще се окаже фалшиво. Чувал съм... Провинциалист посетил Лондон с едно куче. Поръчал си халба бира, а кучето настояло за уиски. - Що за история! - възкликнал барманът. - Да - отвърнал собственикът на кучсто. - Това с най-умното куче в цял Уест Кънтри. Взeх го да разгледа столицата. - А ще ми купи ли вестник, ако му дам пет пенса?' - попитал барманът. - Днес забравих да си купя. - Разбира сe - изджафкало кучсто. - Ще се върна веднага. И взело парите. Кучето не се върнало и след около час разтревоженият му собственик тръгнал да го търси. След дълго търсене открил животното да прекарва добре с сдна кучка. - Проклет да съм! - казал си собственикът. - Никога не си правил това преди. - Вярно - отвърнало кучето. - но сега за първи път имам пари. Простото заобикаляне на възможността не е от голяма полза и създава фалшива фасада. Ти можеш да си вярваш, но Бога не можеш заблуди. Всъщност не можеш да заблудиш истински дори себе си. Отхвърленото ще се появява непрестанно в сънищата и мечтите ти, докато накрая те подлуди. Твоите така наречени светци не могат дори да спят както трябва, страхуват се от съня. Защо? Понеже в съня отхвърленият свят отново влиза в пълните си права. Несъзнаваното започва да разказва, да проектира, да нашепва: "Какво правиш още тук? Глупак!" Несъзнателното плете мрежите си. В будно състояние можеш да потискаш, ала заспиш ли - няма начин! Губиш контрол. Будното съзнание е отхвърлило, но сега то спи... Поради това във всички стари предания светците се страхуват от съня... Намаляват времето за спане от осем на седем часа, после от седем на шест, от шест на пет, четири, три, два. Тъпаците смятат това за огромно постижение. Разсъждават: "Тозй светец е страхотен, спи само два часа!" Всъщност той демонстрира само едно - че се страхува от своето несъзнателно и му отказва време за изява. Когато спиш само два часа на денонощие, несъзнателното не може да действа, понеже тези два часа са необходими за почивка на тялото. Сънуваш по-добри сънища, красиви сънища и ето, че двата часа изтекли - затова най-хубаво се спи в ранна утрин. Първо трябва да дадем дължимото на тялото - то се нуждае от отмора. Веднъж почине ли си тялото, идва ред и на ума, тук той е нещо вторично. Когато на ума се даде възможност да почива, подсъзнанието освобождава своите желания - ето ти го и съня. Ако почиваш само два часа на нощ, може и да има съновидения, но ти да не ги помниш. Помниш единствено появилото се рано сутринта. Другите съновидения забравяш, защото си спал толкова дълбоко, че нищо вече не помниш. Светецът мисли, че не е сънувал секс, пари, власт, престиж, уважение. Щом спи само два часа, сънят му е така дълбок, нуждата на тялото за почивка е тьй голяма, че се изпада в нещо като кома - къде ще помни! Помнят се сънища, сънувани в полубудно състояние. Тогава съновидението се запаметява, тъй като е близо до съзнанието -нещо от съновидението в полубудно състояние се филтрира в съзнанието, преминава в него. На сутринта си спомняш малка част от него. Поради това сигурно ще се учудиш, че ако попиташ някой работник дали сънува, той ще отговори; "Не!" Примитивните хора не сънуват. Не, че не сънуват, но не могат да си спомнят - това е всичко. Всички сънуват, но не могат да си спомнят. Ако цял ден сечеш дърва, копаеш трапове или чукаш камъни, когато заспиш, почти си в кома. Съновиденията идват, но ти не помниш, изплъзват ти се. Така наречените светци винаги се страхуват от съня. Веднъж ми представиха един млад човек, последовател на Свамй Шивананда в Ришикеш. Беше луднал. Попитах го: - Какво ви е? - Нищо - отвърна. - Аз съм духовен човек, а хората смятат, че полудявам. Разговарях с разтревожените родители, влязох в подробности. Ето ги: Отишъл при Свами Шивананда и Свами Шива нанда му казал: - Спиш прекалено много. Това не е добре за духовното здраве, трябва да спиш по-малко. Момчето намалило съня до три часа - от осем на три! Спи му се цял ден, сънен е и това е съвсем естествено. Видял това Шивананда и му казал: - Ти си тамастичен. В тебе има много низша, лоша енергия. Промени храната си. Може би храната те прави тежък и поспалив. Нашият човек започнал да преживява само на мляко. Ставал все по-слаб. Първо съкратил съня, а сега и храната. Беше се докарал до такова положение, че комай всеки момент щеше да рухне. Без храна е по-трудно да изпаднеш в дълбок сън дори в продължение на три часа. За добрия сън храната е необходимост. Когато стомахът няма какво да мели, цялата енергия отива в главата. Затова в дни на пост не можеш да спиш добре. Енергията не е в стомаха, а се освобождава в главата. Ако тази енергия е нужна в стомаха, главата не може да я притежава, понеже главатае вторична, а стомахът - първичен. В тялото съществува известна йерархия... първото нещо най-напред. Стомахът е основен. Стомахът може да съществува без главата, но главата не може да съществува без стомаха. Поради това стомахът е нещо по-основно от главата. Когато стомахът се нуждае от енергия, той си я доставя отвсякъде. Момчето не можеше да заспи дори за три часа. Очите му бяха празни, мъртви. Тялото му бе загубило блясъка си, имаше леко треперене. Като държах ръката му, усещах как тялото му трепери - не бе почивало от месеци. А той си мисли, че става духовен. Подобни глупости са продължавали достатъчно дълго, за да се превърнат в обект на всеобщо уважение. Продължи ли достатъчно дълго, всяко нещо става обект на уважение – само защото е било на мястото си от много време. Вслушай се в тялото си, в неговите нужди. Вслушай се в ума си, разбери от какво се нуждае. Не бягай, навлез в тези нужди, изследвай ги с любов и грижовност. Сприятели се с тялото си, с ума, ако искаш един ден да ги надхвърлиш. Сприятеляването е особено важно. Това е тантристкият възглед за живота. Сприятели се с енергиите на живота. Не се противопоставяй, не давай път на антагонизма. А сега към сутрите. Те са от огромно значение. Сараха казва на царя: Те говорят за това, което чувстват вътре. Наричат освобождение онова, което ги държи в окови. За тях безценен смарагд е дори в зелено боядисаната дреболия. Объркани, те не познават бисера, не знаят от какво е той направен. Сараха има предвид така наречените махатми, йоги, както аз преди малко ви говорих за т.нар. светци. Сараха казва: Те говорят за това, което чувстват вътре. Това е забележително твърдение и заслужава да бъде обяснено. Най-напред - върховният опит с реалността изобщо не е опит, защото, когато имаш опитност с нещо, съществува винаги и двойственост между този, който преживява, и преживяното. Поради това не може да има върховна опитност в смисъл, че ти имаш опитност с твоя аз. Как би могьл да имаш опитност със себе си? Та нали тогава би трябвало да си разделен на две, да попаднеш в плен на двойствеността субект-обект? Тантра казва - каквото и да знаеш, имай съзнанието, ти не си това. Това е велико твърдение. Ако виждаш нещо, бъди сигурен, че ти не си видяното, а този, който гледа. Ти никога не можеш да бъдеш видяното, да сведеш себе си до прост обект. Ти си субективност, чиста субективност, нередуцируема субективност. Няма как да се превърнеш в обект, в предмет. Не можеш да поставиш самия себе си пред самия себе си, нали? Не можеш, защото, каквото и да застане пред теб, вече няма да си ти. Ти винаги ще си останеш този, пред когото се намира нещото. Сараха казва: Истината не е опитност - не може да бъде. Истината е опитване, а не опитност. Тя е знаене, а не познание. Разликата е огромна. Ти имаш опитност само, когато нещото е отделно от теб. Не можеш да имаш опитност от самия себе си по този начин. Тантра е измислила друга дума - "опитване". В санскрит съществуват две думи анубхав, апубхути. Анубхав означава опитност, а анубхути - опитване. Нищо не може да подлежи на опитност. Пред теб няма нищо, само пустота. Ти, обаче, си там, напълно там, без нищо да пречи. Няма никакъв обект... чиста субективност - само контейнер без съдържанието. Движението е спряло... само екранът, чистият бял екран... Няма обаче кой да погледне към този чист бял екран; ти си белият екран. Оттук и един нов свят, опитване. На английски няма отделна дума, затова трябва да използвам "опитване". Ще покажа разликата - опитността се превръща в обект, докато опитването е процес, а не обект. Знанието е обект, знаенето - процес. Любовта е обект, обичането - процес. Тантра казва: интимната ти дълбина се състои от процеси, а не от предмети. Тук има знаене, а не знание, обичане, а не любов. Няма съществителни, а само глаголи. Това е дълбоко вникване в действителността. Само глаголи. Когато кажеш "Това е дърво", твърдиш нещо погрешно - това е дървесност, а не дърво, защото то расте, а не е нещо статично. Когато казваш "Това е река", внимавай какво казваш - чиста безсмислица. Това е речност, движи се, динамично. Не е едно и също дори за миг, защо го наричаш река? Дори една скала не е скала, тя също е процес. Съществуването се състои не от неща, а от събития. Не казвай на жената "Обичам те", а просто: "Аз съм в състояние на обичане". Любовта не е нещо, можеш само да бъдеш в състояние - на обичане, но не можеш да обичаш. Съществуват будистки езици, в които всичко съществува като процес. За първи път Библията е била преведена в някои будистки страни - Бирма, Тайланд. Християнските мисионери се видели в чудо - не могли да намерят дума за Бог. Няма проблем, ако кажеш, че реката е речност, дървото - дървесност, човека - човешкост, мъжкост, женскост. Но за Бога - той Е. При него няма ставане. Всъщност, в бирманския език всички думи са глаголи. Всеки глагол показва ставането. Да се нарече Бог "ставане", процес, се сторило прекалено много за християните, трудно им било. Бог е... винаги същият, вечно еднакъв. На Бог никога нищо не му се случва. Будистите твърдят, че ако никога нищо не се случва с Бога, то той е мъртъв. Как би могъл да бъде жив? Неща се случват само в живота. Животът е случване, ставане. Що се отнася до висшата опитност... Няма проблем да твърдим това за светската реалност. Можеш да кажеш: "Това е стол" и няма какво повече да се притесняваш, просто е! Друга е работата, когато тръгнеш, да наричаш всяко нещо "столност" или "дървоност" - срещаш неимоверни трудности. За върховното човек трябва много да внимава. Поне за него! Сараха казва: Те говорят за това, което чувстват вътре. Ако си чел книгите на Пундит Гопи Кришна, сигурно знаеш, че той нарича кундалини висшата реалност. Това не може да бъде. Сараха не би се съгласил, би се изсмял на Пун-дит Гопи Кришна. Ако усещаш, че някаква енергия се надига нагоре по гръбнака ти, то ти самият виждаш това. Гръбнакът е нещо отделно, нещо отделно е и кундалини, която се изкачва по него. Нима ти можеш да бъдеш това отделно нещо? Виждам ръката си. Чрез самото това виждане вече съм нещо отделно от нея. Може би се намирам вътре в ръката, но не мога да бъда самата ръка. Кундалини не е духовен опит. Духовният опит настъпва в момента, когато няма повече какво да се опитва. След разпадането на всяка опитност ти оставаш сам в своята чистота. Това не е опитност. Сараха казва: Така наречените йоги и светци непрестанно дрънкат, че са постигнали по-висше съзнание. Какво всъщност са постигнали? Нечие кундалини се е вдигнало, привидяла му се е синя светлина и пр. Друг пък имал видения: видял Кришна, Мохамед, Махавира, Майка Кали - всичко това е въображение. Всяка опитност е въображение. Думата въображение е красива, защото произлиза от образ. Цялата опитност се свежда до образи, плуващи в твоето съзнание. Когато там вече не плува нищо - запомни, когато там го няма дори "нищото" - когато съзнанието ти е изпразнено от всякакво съдържание, тази именно безсъдържателна чистота в тантра се нарича истинска опитност. Не можеш да я наречеш опитност, защото по самата си природа тя не е. Когато свидетелстваш свидетеля, свидетелстване няма. Когато знаеш знаещия, знание няма. Първото нещо, което той казва, е: Те говорят за това, което чувстват вътре. И второто нещо, което трябва да запомниш: разликата между вътре и вън също е фалшива. На определено равнище такова различаване е полезно: ти живееш във външното и трябва да бъдеш насочен навътре. Но вън и вътре са две страни на една и съща монета. В един момент ще трябва да изоставиш и двете – така, както си изоставил външното, сега изоставяш й вътрешното. Бъди трансцедентален - нито вън, нито вътре. Вътрешното е също толкова външно, както и външното: Това е прозрението на тантра. Какво е вътрешно? Гледам те и ти си вън. После затварям очи и виждам своето кундалини - то вътре ли е? Всичко онова, което мога да видя, се намира вън, вън от мен, няма как да е вътре. После виждам синя светлина, тя е отвън. Виждам я - разбира се - със затворени очи. По-близо е до мен, но все пак е отвън. Виждам те с широко отворени очи, ти си отвън. През нощта виждам сън, ти идваш в съня ми - вътре ли си? Ти също си вън, макар очите ми да са затворени. Виждам те така в съня си, както и сега наяве. Всичко, което може да се види, е отвън. Гледащият не е нито отвън, нито отвътре. Сараха казва: Тези приятели първо все приказват за външната си опитност, а после и за вътрешната. Онзи ден дискутирахме това: любиш се с жена - тази жена е отвън, енергията, пламъкът на твоята сексуалност се издига високо в теб, стига до гърлото, до Вишудха, до гърлената чакра. Там започваш да мастурбираш с език, обърнат навътре. Наричаш това вътре? Всъщност то е вън. Толкова вън, колкото е било, когато си се любил с жената. Тантра е велико прозрение, дълбоко вникване, тя се осмелява да твърди: трябва да изоставим външното, но и вътрешното. Трябва да бъдем в такова състояние, че да можем да кажем - не съм нито вътре, нито вън, нито екстровертен, нито интровертен, нито мъж, нито жена, нито тяло, нито ум. Трябва да достигнем онази точка, в която можем да кажем - не съм нито самсара, нито нирвана. Това е точката, вратата към всички двойствености. Наричат освобождение онова, което ги държи в окови. То се превръща в ново заробване, може би малко по-красиво от другите - може би външните робски вериги са от желязо, а тази, последната брънка - от злата. Робството обаче си остава робство, оковите - окови. Няма никакво значение дали са от злато или от желязо. Те те приковават еднакво добре. Тази последна красива брънка на оковите ще те зароби не по-зле. Вдигане на кундалини, видения, духовни видения, космически пътешествия - всичко това ще се превърне в брънка от оковите. Ще се стремиш към тези окови, ще ги желаеш. Преди си летял подир пари, сега - след духовни опитности. Първо си жадувал за власт, после - за сидхи, за духовна власт - желанието си остава, а желанието е робство. Свободата се намира единствено в нежеланието. За тях безценен смарагд е дори в зелено боядисаната дреболия. Объркани, те не познават бисера, не знаят от какво е той направен. Ако не знаеш, ако не си внимателен и осьзнат, заблудата те поглъща без трудности. Дори в зелено боядисаната дреболия... може да вземеш за смарагд. Цветът е съшият, формата също може да наподобява истината, но ценността си остава различна - а тъкмо тя е важна. Да, хората владеят нещата във външния свят. Президентът, премиерът, също както и някой добър йогин, махатма владее от своя страна вътрешния свят, ала нито едното, нито другото може да се сравни с истинския бисер. Външното е нещо стъклено, а сега и вътрешното се оказва дрънкулка. И външното, и вътрешното са дрънкулки: оцветени, докарани на форма, също толкова тежки - това не ги приближава до духовното. Духовността е чисто небе, където не съществува никакъв облак. Истински духовният човек не може да претендира за никакви духовни опитности, тьй като всяка духовна опитност е стьклена дрънкулка, боядисана в зелено, но не и самия скъпоценен камък. Тъкмо затова Буда запазил мълчание. Когато хората го попитали: - Постигна ли? Той запазил мълчание. - Познаваш ли Бог? - питали отвсякъде. Той не казвал нищо, усмихвал се или се изсмивал. Защо? Защо избягвал да отговаря на такива въпроси?... Глупаците ще помислят, че е от незнание, от липса на опитност. Той не отговарял, именно защото вече имал опит! Съзнавал, че няма особен смисъл да говори, че ще бъде кощунство. Истината не може да бъде изразена с думи. Можем да си приказваме за пътя, но не и за истината. Можем да обясним как се стига до нея, но не можем да кажем какво е тя, когато я постигнем. Сараха казва: Онези, които говорят за някаква опитност, са лъжци: Объркани, те не познават бисера, не знаят от какво е той направен. Медта те вземат за злато. Обвързани от рационална мисъл и от описания, за най-върховното тез мисли смятат. Копнеят за наслади, дарени от съня. Бъркат с вечното блаженство, преходния ум телесен. Медта те вземат за злато. По-низшето, обективното, вземат за субективно. Познаващият все още не е познат. Познали са нещо друго и са недоразбрали - сметнали са, че са познали познаващия. Може да са познали кундалини, да са имали духовни визии - поетични, прекрасни, величествени, но: Медта те вземат за злато. Обвързани от рационална мисъл й от описания, за най-върховното тез мисли смятат. Тези така наречени светци и махатми са обвързани с логиката от описателната мисъл... Все спорят и спорят, опитват се да докажат, че Бог съществува. В християнството 2000 години са били загубени в доказване на божието съществуване. Как би могъл да докажеш, че Бог съществува? Ако може да се докаже, значи може и да се опровергае. Логиката е нож с две остриета, тя е проститутка. Ако е в състояние да докаже, че Бог съществува, то в състояние е да докаже и противното. Тук привлекателното е в това, че един и същи аргумент служи и за доказване, и за опровергаване на божието съществуване. Най-силното доказателство, предложено от тези т. нар. светци, се свежда до това, че светът има нужда от създател, понеже как може светът да бъществува, без да го е създал някой. Звучи привлекателно, поне за детински миелещите, незрелите умове. Такова обширно творение - как така без създател! Все някой трябва да го е създал. Само едно малко бодване и целият логичен балон се спуква. Някои пита: "Ами кой тогава е създал създателя?" Това е същата логика. Щом твърдиш, че светьт има нужда от създател, то и този създател трябва да е създаден от някого и така до побъркване. Номер едно създал света, номер две създал номер едно, номер три създал номер две и т.н., и т.н. Основният въпрос си остава същият: кой е създал най-първия? Ако приемеш, че този най-първи не е бил създаден, защо е целият спор? Просто кажи, че светьт не е бил сътворен, и толкова. Щом Бог може да бъде несътворен, какъв е проблемът да се твърди, че светът си е такъв, без никой да го е създавал. Ще изглежда по-разумно от идиотската логика, която не води доникъде. Вгледай се в аргументите за Бога: те са посредствени и глупави. Затова не можеш да убедиш нито един атеист в полза на Бога. Вече убедените, да, те са си убедени, за тях не говорим. Не можеш обаче да убедиш нито един скептичен ум, аргументите ти са безпомощни, самите те ти създават трудности. Какво ни казва Сараха? Позналият вътрешната си действителност знае, че за нея няма никакво друго доказателство, освен самото й постигане. Той не вярва в описателната мисъл, не предлага никаква логика, алогичен е, отвъд разумността. Така постигаш или не, не можеш да докажеш или опровергаеш. Атеизмът и теизмът са еднакво безсмислени. Религията няма нищо общо с тях. Религията е опитност за това, което е. Наречи го с каквото име искаш: Бог, нирвана, хикс, игрек, зет, все едно, няма значение, но постигни. Тантра вярва в опитността, постигането. Тантра не е мозъчна, тя е екзистенциална. Медта те вземат за злато. Този Бог, доказан чрез аргументи, те смятат за свой. Правят му образи, покланят им се, а всъщност се покланят на собствения си силогизъм. Какво има в църквите, храмовете и джамиите - силогизъм, нищо друго. Светът има нужда от създател и ти вярваш в този създател. Това е вяра, а всички вери са фалшиви. Вярата е нещо изкуствено. Е, успокоява, утешава, дава ти известна сигурност, удобство. Приятно е да вярваш, че някой се грижи за света, иначе те обзема страх - ако никой не се грижи, всичко може да стане. Доверието и спокойствието изчезват. Все едно си в самолет - знаеш, че си в ръцете на опитен пилот, който се грижи за всичко. Не щеш ли, вземеш, че надзърнеш - чисто любопитство! - в кабината. О, ужас! Там няма пилот - празно! Какво ще стане? Само преди минути си сърбал чай и си разговарял, флиртувал си с дамата, седяща до теб, докосвал си уж случайно тялото й и т.н. А сега изведнъж всичко това изчезва яко дим - пилота го няма! Досега всичко е било прекалено комфортно, но уви. Ставаш нервен, започваш да трепериш, губиш интерес към жени и мъже, храна и питие - край на всичко! Дишането ти ще се наруши, кръвното - също. Сърцето ще затрепти като страхлива птичка, започваш да се потиш... в самолет с климатична инсталация! Комфортно е да се вярва, че в кабината има пилот, който знае как всичко да бъде наред - Бог се грижи. Можеш да останеш такъв, какъвто си, да не се променяш. Той е "Бащата", той познава всеки. Без неговата воля дори един лист не се отронва от дървото, така че всичко е наред. Това е то удобството! Умът е нещо много лукаво. Този Бог е част от лукавството на ума. Сараха казва: Вярата не е истина, а истината никога не е вяра. Истината е опитност. За най-върховното тез мисли смятат. Копнеят за наслади, дарени от съня. Това са наслади, преживени по време на сън Бъркат с вечното блаженство преходния ум телесен. Понякога ти си объркан от самото тяло, а ако по някакъв начин съумееш да отидещ отвъд тялото, ставаш жертва на измамите на ума, който е още по-рафиниран измамник. Първите три чакри принадлежат на тялото. Следващите три - на ума. Седмата чакра се намира отвъд тялото и ума. Обикновените люде, отдаващи се на наслади, принадлежат на първите три, на ниските чакри, остават при тях. Тези първи три чакри - Муладхара, Свадхищхана и Манипура, са свързани със земята. Те са земни чакри, гравитацията ги прив лича, тегли ги надолу. Следващите три чакри - Анахата, Вишудха и Аджня, са свързани с небето. Гравитацията не може да ги засегне. Те се подчиняват на друг закон, наречен левитация, който ги тегли нагоре. Тези три чакри са свързани с ума. Тялото тегли надолу, умът - нагоре. Ти обаче не си нито едното, нито другото. Ти си седмата чакра, която не е нито тяло нито ум. Хората, склонни да си угаждат, живеят само в първите три чакри. Тези, които потискат първите три чакри, започват да живеят във вторите три. Създават си свят от сънища и мечти... Един ден постиш, а през нощта сънуваш, че са те покани ли на обяд в твоя чест при английската кралица. Там ядеш какви ли не вкуснотии - общо взето, всичко онова, което винаги си обичал и за което си мечтал, но докторът строго ти е забранил. Този сън е сътворен от постенето, но сънят не храни, на ли? На сутринта си толкова гладен, колкото и преди богатия обяд у кралицата, дори повече. Ала и сънят е помогнал малко нещо. Как? Като ти е позволил да продължищ да спиш. Иначе гладът би те събудил, не би ти позволил да мигнеш. Съновидението е трик на ума. Умът казва: "Няма нужда да се будя, да ходя по тъмното до хладилника с храната. Мога да си спя сладко. Ето, кралицата ме е поканила на угощение. Има толкова прекрасни ястия, ще взема да се наям хубаво!" И започваш да се храниш. Това е трик на ума, помага да продължиш спането, да не се събудиш. Случва се много пъти... Мехурът ти се е напълнил и сънуваш, че си в тоалетната. Това помага - не че изпразва мехура, но създава илюзия за облекчение. Спането може да продължи. Твоите вярвания, въображението ти, сънищата, храмовете, църквите ти помагат да останеш заспал. Действат като успокоителни. Бъркат с вечното блаженство преходния ум телесен... Понякога си мислят, че върховното блаженство се намира в тялото и започват да си въобразяват, че кундалини се изкачва... светлина, 1001 визии и опитности. Пазете се от тези визии. Истински духовно ориентираната личност не се интересува от каквото и да било съдържание на съзнание, а от самото съзнание. Да, от самото него. Смятат, че със символа ЕВАМ ще получат яснота за аз-а. Спонтанните събития за тях са с четири печата запечатани. Сякаш гледаш ефимерни образи във огледало. Чрез мантри, звукове и пр. можеш да постигнеш известно умствено спокойствие.. Да, посредством трансцедентална медитация можеш да постигнеш приемлива измамност. Ако непрестанно повтаряш някой звук, той те успокоява, дарява ума ти с известна ритмичност. Ако повтаряш "ом, ом, ом" или "Евам, евам, евам" или коя да е мантра, дори да вземем кока-кола (не се смейте, и тя става!): ако повтаряте "Кока-кола, кока-кола, кока-кола" с любов и постоянство, ще почувствате успокоение. Можете да поставите пред себе си бутилка от това питие, да я украсите с цветя и плодове, да запалите благовонни свещи - всичко това създава атмосфера. Ако изпълнявате процедурата достатъчно дълго, по всяка вероятност ще се почувсвате много добре. Ще изпаднете в самохипноза, ще си внушите нещо, спокойствието ще ви навести, защото сте си го внушили. Заедно с него ще се насладите на тишина и щастие. Всичко това е само самовнушение, индиректно самовнушение. Емил Куе е предложил директни внушения. Мисля: чувствам се по-добре, ставам здрав, по-щастлив съм - това са директни внушения. Емил Куе е западен човек - по-честен, истински и директен. Махариши Махеш Йоги ти предлага да повтаряш "Ом, ом, рам, рам" - това е индиректно внушение, по-характерно за източния ум. Не директно, а индиректно. Всички мантри се давят с обещанието, че ако ги повтаряш по 20 минути сутрин и 20 минути вечер, ще станеш по-здрав, по-тих, по-блажен и т.н. Обещават ти какво ли не - увеличение на заплатата дори! Ще те повишат и целият свят ще запее осанна на амбициите ти! Това е дадено индиректно. После вече не се интересуваш от мантрата, а от такива неща като здраве, богатство, власт, престиж, тишина, радост и т.н. в този дух. Повтаряш мантрата, мотивиран единствено от този интерес. Ала при всяко повтаряне на "Ом" си внушаваш, че тези неща ще станат. Мантрите работят само ако вярваш в тях. Ако не вярваш, няма да работят. Ако не повярваш, Махещ Йоги ще каже: "Как биха могли да работят? Трябва да вярваш в тях, само тогава става!" Истината работи без твоята вяра. Истината няма нужда от никаква вяра. Само неистината може да работи чрез вяра, защото само ако вярваш, можеш да създадеш ум със съответната нагласа, да постигнеш самовнушение, прдходящ климат за работата на мантрата. Смятат, че със символа ЕВАМ ще получат яснота за аз-а. Според Сараха това е безсмислица. Никаква яснота не може да се постигне чрез повтарянето на някакъв си звук, само се задръстваш още повече. Вместо да ставаш по-интелигентен и осъзнат, ставаш по-задрямал. Разбира се, ще имаш по-добър сън, това е добрата страна на тези практики. Никак не е случайно, че Махеш Йоги и неговата трансцедентална медитация придобиха такова влияние в Америка. Америка е страна с неимоверно висок процент страдащи от безсъние. Хората не могат да спят, нуждаят се от някакъв трик, за да си осигурят сън. Трансцеденталната медитация може да им помогне в това. Не съм против нея, ако се използва само като лекарство срещу безсъние - напълно се подписвам под нуждата от добър сън. Но помнете, трансцеденталната медитация не може да ви отведе до нито един от другите светове, не може да ви помогне в духовното пътуване; тя е само утешение. Спонтанните събития за тях са с четири печата запечатани. Тези четири печата трябва да бъдат добре разбрани. В тантра говорим за четири печата, за четири мудри. За да достигне върховното, човек преминава през четири врати, трябва да отключи четири ключалки. Тези четири ключалки наричаме четири печата, четири мудри. Те са изключително важни. Първата мудра се нарича карма мудра. Тя е най-външната врата, самата периферия на твоето същество. Намира се толкова навън... точно като действието. Поради това е наречена карма мудра. Карма означава действие. Действието е най-външната обвивка на твоето съвдество, то е твоята периферия. Онова, което правиш, което извършваш, е твоята периферия. Обичаш някого, мразиш, убиваш, защитаваш - всичко, което правиш, е твоя периферия... Действието е най-външната страна на твоето същество. Първият печат се отваря чрез пълното отдаване на дейността. Каквото и да правиш, прави го тотално - тогава ще те сполети невъобразима радост - не като повтаряш някоя мантра, а като правиш нещата тотално. Ако си гневен, бъди напълно гневен. От тоталния гняв може да се научи много. Ако си тотално разгневен и в същото време напълно съзнаваш своя гняв, някой ден гневът ще изчезне. Няма никакъв смисъл да бъдеш повече гневен. Разбрал си гнева и вече можеш да го изоставиш. Всяко разбрано нещо може лесно да бъде изоставено! Само неразбраните неща полепват по теб. Така че бъди тотален, каквото и да означава това. Опитай се да бъдеш тотален и буден - това е първият катинар, който трябва да разбиеш. Винаги помни, тантра е изключително научна. Тя не те съветва да повтаряш мантри, а да бъдеш съзнателен в своите действия. Вторият печат се нарича гяна мудра - той е малко по-дълбоко от първия, намира се малко по-навътре, както познанието. Действието е най-външното нещо, докато познанието се намира малко по-навътре. Можеш да наблюдаваш какво правя, но не и какво зная. Познанието е нещо вътрешно. Действията могат да бъдат наблюдавани, познанията не могат, те са вътрешни. Вторият печат е печатът на познанието - гяна мудра. Започни да знаеш онова, което наистина си познал, и престани да вярваш в неща, за които нищо не знаеш. Някой те пита "Има ли Бог?", а ти отвръщаш "Да, има!" Запомни! Наистина ли знаеш това? Ако не знаеш, моля те, не казвай, че знаеш. Кажи си честно "Не знам" и толкова. Ако си честен и казваш само онова, което знаеш, ще строшиш и втория катинар. Ако продължаваш да вярваш в неща, които не познаваш истински, втората ключалка ще си остане завинаги заключена. Фалшивото познание е враг на истинското. Всички вярвания са фалшиви познания, ти просто вярваш и нищо повече. А твоите т. нар. светци все ти втълпяват: първо повярвай, а после ще узнаеш. Тантра казва: Първо познай, а после вярата ти е в кърпа вързана. Това обаче е съвсем друг вид вяра, това е упование. Вярва се в Бога, но слънцето се познава. Слънцето изгрява и затова не ти е нужна никаква вяра. То просто си е там, виждаш го, знаеш. Бог има нужда от вярване. Бог е фалшификат. Твоят Бог е фалшификат. Има и друг Бог - Бог, който съществува чрез познаване. Най-напред обаче трябва да изоставиш всичко онова, което не знаеш, и да вярваш само в твърдо познатото. Досега все си вярвал, носел си тегобата на вярата. Отхвърли товара й. Ще трябва да изхвърлиш 98 от всеки сто неща, които са съставлявали досега твоя багаж. Ще останат само няколко неща, които наистина познаваш. Ще те залее чувство на небивала освободеност, главата ти вече няма да тежки толкова... Въоръжен с такава свобода и безтегловност, ще навлезеш във втората мудра. Вторият катинар е счупен. Третата мудра се нарича самая мудра. Самая означава време. Първият, най-външният пласт е действието, вторият е познанието, третият пласт е времето. Знанието е изчезнало, ти си в сега, само най-чистото време е останало. Наблюдавай го, медитирай върху него. В момента-сега няма знание, знанието винаги е за миналото. В момента-сега няма знание, той е напълно свободен от знание. Когато в този момент гледащ към мен, какво знаеш? Нищо не се знае. Ако започнеш да мислиш, че знаеш това или онова, всички тези мисли ще идват от миналото. Не от този момент, не от сега. Знанието извира от миналото или е проектирано в бъдещето. Сега е лишено от познание. Третата мудра е самая мудра - да бъдеш в този момент. Защо Сараха я нарича самая, време? Обикновено мислиш, че времето се дели на минало, настояще й бъдеще. Това разбиране не принадлежи на тантра. Тантра казва: време е само настоящето. Миналото не е, защото вече е отминало. Бъдещето също не е - то още не е дошло. Съществува само настоящето. Да бъдеш в настоящето означава да бъдеш наистина във времето. В противен случай пребиваваш или в паметта, или в мечтите. И паметта, и мечтите са фалшиви - те заблуждават. Третият печат можеш да строшиш, ако останеш в сега. Първо, бъди тотален в своите действия - първият печат е строшен. Второ, бъди честен в знанията си - това счупва втория печат. Бъди тук и сега, ако искаш да се справиш и с третия. Четвъртият печат се нарича махамудра, великият символ, най-вътрешният, подобен на пространството. Сега вече е останало само най-чистото възможно пространство. Действие, знание, време, пространство - това са четирите печата. Пространството е твоята най-вътрешна част, главината на колелото, окото на циклона. В твоята най-вътрешна пустота има пространство, небе. Трите пласта са: време, познание, действие. Това са трите печата, които трябва да счупиш. Няма да стане чрез рецитиране на мантри. Не се заблуждавай. За да навлезеш в собствената си действителност, е необходима упорита работа. Смятат, че със символа ЕВАМ ще получат яснота за аз-а. Спонтаннцте събития за тях са с четири печата запечатани. Яснота и чистота не се постигат, ако тези печати не бъдат строшени. Трябва да навлезеш в чистото пространство. Сякаш гледаш ефимерни образи във огледало. Да, чрез повтарянето на мантри можеш да създадеш огледало, в което да наблюдаваш разни неща. Това не е особено ценно. Все едно, че гледаш в някое езеро и си мислиш, че луната е в него. Луната не е там, а само нейното отражение. Гледаш в огледало и мислиш, че ти си в това огледало. Не, не си там. Стига детинщини - така правят бебетата. Не си ли виждал как се държат малките деца, когато за първи път видят огледало? Опитват се да влязат в него... грабват огледалото и търсят път да влязат вътре в него, за да се срещнат с образа на детето, което виждат на повърхността на блестящия и интересен предмет. Детего разбира колко е трудно начинанието му и обръща огледалото от обратната му страна - дано оттам да се промъкне някак в стаята, където допреди малко седеше интересният образ. Ето това не преставаме да вършим и ние. Умът е огледало. Чрез повтаряне на мантра можеш да направиш това огледало много чисто и ясно. Огледалото обаче трябва да бъде напълно изоставено, изхвърлено безжалостно. Трябва да се придвижиш навътре. Това е нещо твърде практично: първо действие, после познание, време и накрая пространство. Както обладано от илюзии еленско стадо се юрва за вода подир мираж лъжовен, така и заблуденият не задоволява свойта жажда, привързан във вериги, които удоволствие му носят. Той смята туй за висшата реалност. Това е последната сутра. Сараха казва: гледането в огледало е като да наблюдаваш мираж. Сънуваш. С твоя собствена помощ около теб се напластява илюзия ставаш сътрудник в изграждането на съновидение. Както обладано от илюзии еленско стадо се юрва за вода подир мираж лъжовен, така и заблуденият не задоволява свойта жажда, привързан във вериги... Ние се оставяме да бъдем заблудени от отраженията, които си играят в нашия ум. Знам една хубава история. На един човек му се дощяло да се разходи из Уелските планини. Той установил главната си квартира в провинциална кръчма. Вечерите си прекарвал скучно, нищо не се случвало, хората тук си говорели главно за овце и за разни уелски работи. Посетителят попитал собственика как да намери жени в града, с което го скандализирал ужасно. - Човече, тук е Уелс. Няма проститутки. Църквата никога не би се съгласила на такова нещо. Натъжил се човекът, а собственикът продължил: "Разбира се и ние сме хора, но това, за което намекваш, не излиза наяве." Взел да обяснява, че горе в планината, оттатък билото, има пещери, много удобно обзаведени пещери, а в тях всичко необходимо. Господинът трябвало да отиде дотам по здрач и да извика: "Йо-хо-о-о-о!" Ако дамата се отзове на вика, могат да се договорят за условията. Ако пък в момента е ангажирана, няма да отговори. Същата вечер англичанинът викал йохо от пещера на пещера, но нямал късмет. По едно време решил да се върне обратно в кръчмата и да се напие. В самите поли на планината обаче открил още една пещера. - Ио-хо-о - извикал. - Ио-хо-о, йо-хо-о! - чуло се съвсем ясно откъм пещерата. Той се втурнал радостен в дупката и бил премазан от идващия влак. Това е то миражът, въобразяваш си, фантазираш, после започваш да виждаш. Следват евтините извинения. Жадният в пустинята, загубилият се сред пясъците, на който всички вътрешности горят за капка водица, мисли само за вода и за нищо друго. При това положение съществува голяма вероятност наистина да започне да вижда извори. Желанието му е така силно, че непременно ще ги проектира. Ще се види заобиколен от илюзорни, несъществуващи езера, ще усети по кожата си полъха на свеж бриз. По зелените дървета ще прелитат пойни птички. Нещо повече, ще вижда и отраженията на дърветата върху спокойната водна повърхност. Ще се втурне към визията си. Ето така сме се втурвали и ние в продължение на милиони животи - от една пещера на скуката и желанието към друга. И не ни прави впечатление, че никога не стигаме до истинска вода, жаждата ни не стихва. Този опит не ни учи на нищо, не си вземаме поука. Най-големият проблем с човека е, че не се научава. Обичаш мъжа или жената с надеждата, че ще утолиш жаждата си - нищо подобно! Не си вземаш никаква бележка от това, просто преминаваш към следващата пещера. Нямаш никакви пари и си мислиш, че ако в джоба ти дрънкат 10 000 рупии, всичко ще е другояче, ще е наред. А когато наистина получиш отнякъде тези пари, не си научил нищичко. Досега си мислил: "Как мога да бъда щастлив без пукнат грош?" Е, сега вече имаш достатъчно грошове, но пак си останал същият невежа като преди. Сега пък си мислиш, че само грошове не са достатьчни, че ти трябват хиляди! И така до безкрай, вървиш от една пещера към следващата, от едно раждане към друго, от една смърт към друга смърт. Човекът изглежда почти неспособен да научава и да си взима бележка. Знаят само тези, които се учат от опита си. Започни да учиш. Бъди малко по-внимателен. От всеки свой опит извлечи частица познание. Толкова много неща си желал, а не си получил. Престани да желаеш. Всяко от твоите желания е носило само разочарование. Трябва ли да продължаваш така до безкрай? Правил си все същото вчера, оня ден. Ще продължиш да го правиш днес и утре - все със същия мизерен успех. И въпреки отчайващите резултати, продължаваш да правиш все едни и същи грешки отново и отново. Да учиш, означава да станеш религиозен. Думата ученик е красива, тя означава човек, способен даучи. Тя идва от корена, означаващ "учене", способният даучи е ученик. Стани ученик... ученик, който се учи от своя собствен живот. Животьт е твоя истински Учител. Ако не можеш да учиш от живота, откъде другаде искаш да получиш знание? Ако дори великият учител живот бъде победен от теб и не може да ти даде никаквото знание, кой тогава ще бъде в състояние да те научи на нещо? Вселената е университет. Всеки момент е един урок, всяко разочарование - също. Винаги, когато се проваляш, научаваш по нещо! Постепенно в теб прониква лъчът на познанието. Сантиметър по сантиметър напредваш по пътя на осъзнаването, вече не повтаряш с такава детинска безгрижност старите грешки. Приближаването ти към Бога започва в момента, в който започнеш и да учиш. Не се доверявай на малките познайници, не мисли, че вече си пристигнал. Малкото знание обикновено е достатьчно, за да задоволи повечето хора. Те спират насред път, престават да се движат. Става въпрос за велико пътуване, за безкраен поход. Колкото повече научаваш, толкова по-ясно ще става, че сега способностите ти за възприемане на ново знание са стократно увеличени. Пред теб се откриват все по-обширни познавателни хоризонти. С напредването мистерията става по-напрегната, чувстваш, че знаеш все по-малко и по-малко. Натрупаното познание отваря нови врати, осмисляш и преживяваш невероятни, немислими досега мистерии. Не се задоволявай с мизерни трохи. Никога не приемай друго, освен самия Бог. Изгради у себе си духовна неудовлетвореност. Само щастливците, които имат у себе си тази духовна неудовлетвореност, само тези, които могат да се задоволят само с Бога и с нишо друго - само те пристигат. Никой друг. Достатъчно за днес. ДОВЕРИЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДАДЕНО Защо все се интересувам от омъжени жени? Как външната жена може да се обедини с вътрешната? Защо липсваш на хората? Виждам глупостта им - защо и те не могат да я видят? Защо през вековете сексът е бил табу? Първият въпрос: Любими Ошо, защо все се интересувам от омъжени жени? У това няма нищо особено, болестта е широко разпространена и вече се е превърнала в епидемия. Има си причини. Милиони хора, както мъже, така и жени, се интересуват повече от семеен партньор. Преди всичко на неженения се гледа с подозрението, че никой не го е харесал и затова е свободен. Обратно, в очите на хората да си женен, означава, че си желан. Ти си така склонен да подражаваш, че не проявяваш самостоятелност дори в любовта. Ти си такъв род, че когато някой друг обича някого, само тогава се престрашаваш и ти. Ако човекът е сам и никой не е влюбен в него, ставаш подозрителен - сигурно този не става за нищо, иначе защо ще се лепне за тебе? Жененият човек е особено привлекателен за склонния към подражание. Второ, хората обикновено обичат по-малко, защото знаят какво всъщност представлява любовта. Избива ги повече на състезание, отколкото на любов. "А, женен мъж! А, омъжена жена..." Изведнъж ти става интересно, понеже тук е скрита огромна възможност да се състезаваш. Войната на триъгълника може да се развихри. Жената не ти е съвсем под ръка, трябва да се бориш за нея. Всъщност ти не се интересуваш от жената, а от самата борба за нея. Тук жената е най-обикновена стока, предмет. Можеш да се бориш за нея, да покажеш характер, твърдост. Можеш да изместиш съпруга, а това те кара да се чувстваш особено добре. Егото ти се радва, но тази радост няма много общо с любовта. Запомни: успееш ли веднъж да се справиш със съпруга, жената вече няма да те интересува. Проявявал си интерес към омъжената жена, нали? Сега вече тази жена е неомъжена и следователно неинтересна. Нуждата ти от борба ще те отведе другаде, при друг триъгьлник. Не, това не е любов. В името на любовта се създава ревност, надпревара, нападателност, насилие. Искаш да докажеш себе си спрямо този или онзи мъж: "Хей, приятел, я погледни, взех ти жената!" А щом веднъж я вземеш, няма да се поинтересуваш от нея, понеже не тя е била обектът на желанието ти. Търсел си само победата. Чувал съм... Известен бизнесмен загубил жена си и погребението се превърнало в обществено събитие. Дошли всички известни личности на града, все познати на опечаления съпруг. Имало само един непознат господин, а той изглеждал най-потресен от всички. Още преди края на церемонията, той съвсем рухнал. - Кой е онзи разплакан непознат? - попитал опечаленият съпруг. - А - пошепнал някой. - Не знаете ли? Това е любовникът на жена ви. Опечаленият се приближил до хлипащия господин, потупал го по гърба и казал: - Горе главата, старче, не унивай! Пак ще се оженя! Внимавай! Това е болест: да се влюбиш в семеен човек - мъж или жена. Вгледай се в мотивите. Това не е любов, нещо друго обработва ума ти, в твоето несъзнателно. Още нещо: омъжената жена не е лесно достьпна. Това съшо стимулира желанието. Лесната достъпност убива желанието. Колкото по-трудно достъпна е една жена, толкова по-привлекателна става - можеш да я сънуваш, да мечтаеш за нея. В известни случаи тя никога не става реалност. Лесно и мислимо е да развиеш силно романтично чувство към омъжена жена - можеш безнаказано да играеш с фантазията си. Не е лесно да достигнеш до нея. Не се интересуваш от неомъжени жени, понеже те не създават условия за романтизъм, за неудовлетвореност на страстта. Щом се поинтересуваш от тях, те вече са готови, няма място за протакане. Няма го дългото, сладостно мъчително очакване. Много хора се интересуват не от любовта, а от чакането. Те твърдят, че чакането е много по-красиво от любовта. В известен смисъл това е така, защото докато чакаш, само проектираш. Това си е твоя мечта и ти можеш да я направиш точно толкова красива, колкото поискаш. Истинската жена би сложила край на изградената красота, на бляна. Хората се страхуват от истинската жена. Омъжената жена става по-нереална от истинската. Същото става и с женения мъж - той е далеч. Няма особени изгледи да встъпи в истински любовни отношения с теб. Чувал съм... Младеж отишъл при изключително мъдър старец и казал: - Страдам от любов. Можеш ли да ми помогнеш? Мъдрецът помислил известно време: - За любовта съществува само еднн лек и това е женитбата. Ако и тя не помогне, край. Ожени се и ще бъдеш излекуван, повече никога няма да помислиш за любов! Да, женитбата лекува с такава сигурност, по такъв абсолютен начин, че ако и тя не може да се справи с любовта ти, значи си неизлечим. Хубаво е да се влюбиш в омъжена жена, понеже тогава няма възможност за лечение - оставаш си болен от любов. Има хора, които страшно се наслаждават на любовната си болест. Плачат, тръшкат се, очакват, фантазират, поетизират, четат, пишат поезия, рисуват, композират - все заместители. Истинската жена е опасна. Истинската жена вдъхва музика само когато е далече. Приближиш ли се до нея, ще видиш, че е прекалено истинска. Не е от приказките - ще трябва да се съобразяваш с нейната реалност. Когато жената се приближи до теб, тя става не само реална, но много бързо те измъква от изградената кула от слонова кост. Във всички световни култури жената е представена като земя, а мъжът като небе. Жената е силно свързана със земята -тя гравитира около земното, по-земна е от мъжа, по-практична и прагматична. Тъкмо поради това няма велики жени поетеси, художнички, композиторки и пр. Те не си падат особено по полетите в небето. Вкопчват се в земята, проникват в нея, пускат корени в почвата и се възправят като силни дървеса. Мъжът прилича на птица. Когато един мъж се ожени, жена му го сваля на земята, въвежда го в практичния свят. Поетите не обичат женитбата. Те предпочитат винаги да са влюбени, болни от любов, не искат да се лекуват. Хората се влюбват в омъжени жени - това е междинна спирка, трик. Могат да вярват, че са влюбени, но и да избегнат това състояние. Любовта създава голям страх, понеже е пре-дизвикателство, голямо предизвикателство. Трябва да растеш. Не можеш да си останеш инфантилен и незрял. Трябва да се оправяш с реалностите на живота. Твоите "велики поети" почти винаги са големи деца, незрели хора, които все още живеят в приказните страни на дететвото. Те не познават реалността, не й позволяват да проникне през булото на мечтата. Жената е съвсем сигурен разрушител на илюзии. Самата тя не е илюзорна, тя е факт, истина. Ако искаш да вярваш, че си влюбен, а същевременно избягваш любовта, то най-добре е да се спреш на безопасен, сигурен вариант - на някоя омъжена жена или женен мъж. Това е голям номер, заблуда, самозаблуда. Също и жените се страхуват да се влюбят в свободни мъже, понеже това води до обвързаност - обвързаност, която продължава без прекъсване 24 часа. При женените любовни обекти това обвързване не е така голямо. Няколко откраднати целувки, среща в тъмен ъгъл, сред страх от внезапно разкритие, все набързо. От това бързане никога не можеш да видиш каква е жената в нормалното си всекидневие. Виждаш, познаваш само изрисуваното лице. Превръщаш се в зрител на разигран фалшив спектакъл, но не и на истината. Когато жената излезе от къщи с пазарска чанта в ръка, тя вече не е същата жена. Тя е почти различна личност - сега тя е домакиня, актьор с конкретна задача и роля. Жените са големи и даровити актриси. Вкъщи не изглеждат така красиви, докато навън красотата им разцъфва някак неестествено, те са пълни с радост, възторжени. Превръщат се в малки, кикотещи се момиченца, увлечени от играта на живота. Лицата им са различни, излъчват: очите им, гримът, поведението... Жената на плажа и жената в супермаркета са две коренно различни действителности. Животът с жена в непрекъснат 24-часов контакт е нещо много обикновено и така трябва. Ако обаче наистина обичаш някоя жена, ще трябва да я опознаеш истински. Любовта вирее само на действителна, неизмислена почва. Истинската любов означава да опознаеш действителната любима и да продължиш да я обичаш, да виждаш ясно дефектите, но това да не смути любовта ти. Любовта изисква невероятна сила. Когато си с един човек 24 часа в денонощието, познаваш всичките му слабости - добрите му страни, но и лошите, блестящото и мрака. Целият човек се разстила пред тебе като на длан. Любовта е достатьчно силна да се осъществи и при вида на слабостите, ограниченията, уязвимостта на любимото човешко същество. Имагинерна любов обаче съвсем не е достатъчна. С нея можеш да обичаш само в киното или литературата, в поезията - както се обича далечна, блестяща, но непозната звезда. Истинската любов представлява съвсем различно измерение - тя означава влюбване в действителността. Да, действителността има дефекти, но това те стимулира за растеж. Всеки отделен дефект те тласка да го надхвърлиш. Когато двама души се обичат истински, те си помагат в израстването. Превръщат се в огледало за другия, взаимно се оглеждат. Помагат си и се поддържат. В добри и лоши времена, в щастие и тъга, те са заедно, загрижени един за друг. Това е цялата философия на обвързването. Ако съм с теб само когато си щастлнв, а те напускам в нещастие, за обвързване не може да става и дума - налице е чиста експлоатация. Ако съм с теб само когато преливаш, а те напускам, когато си в депресия, значи изобщо не съм с теб, не те обичам, обичам единствено себе си и собственото си наслаждение. Когато си в състояние да ме зарадваш, когато ми правиш добро - тогава съм с теб. Когато ми причиниш болка - изхвърлям те на боклука. Това не е любов, не е обвързване, не е преданост. Няма никакво уважение към личността на другия. Не е трудно да обичаш жената на някой друг, понеже на него отреждаш пораждащата страдание реалност, а за себе си запазваш само сладките мечти. Чудесно разделение на труда - няма що! Това обаче е нечовешко. Любовта е нещо сериозно и изисква израстване, иначе що за любов е това! Любовниците получават стимул един от друг във всяко отношение. Когато са заедно, постигат високи върхове на щастие. Отредени са им обаче и дълбоки пропасти от тъга. Разстоянието между щастие и тъга се увеличава - ето това е любов. Когато си сам, сълзите и плачовете нямат особена дълбочина. Не си ли забелязал? Когато си сам, всичко това е доста плитко: Когато обаче плачеш заедно с любимия, се получава голяма дълбочина на преживяването, разкрива се ново измерение. Сам можеш да се смееш, но смехът ти ще кънти на кухо. Ще прилича на нещо ненормално, на лудост - само лудите се смеят сами. Когато споделяш смеха си с някого, смехът придобива дълбочина, здраве. Можеш да се смееш и сам, но смехът ти няма да е особено дълбок - няма как. Споделен, той се спуща до най-изконните дълбини на твоето същество. Двама души могат да израснат в общуването си само когато са заедно във всички климатични условия - ден и нош, зиме и лете, независимо от промените в настроението. Дьрвото се нуждае от всички климати и всички сезони. Да, то обича жаркото лято и ледената зима, радва се на зората, на слънчевите лъчи. Но само в тишината на нощта може да се затвори в себе си и да изпадне в дълбок сън. Дървото има нужда от тих, весел, радостен ден, но и от мрак и тъга в сивотата на облака, покрил небето. То расте от цялата тази диалектика. Любовта е диалектика. Сам не можеш да израснеш. Винаги помни, че когато си влюбен, не бива да бягаш от отдадеността и оовързването. Потопи се изцяло в нея. Не се помайвай някъде из периферията, готов всеки момент да избягаш при първата трудност. Любовта е и жертвоприношение. Трябва да пожертваш много... егото си, амбициите, уединението, тайните... Плитката романтична влюбеност не изисква никакви жертви, Без тях обаче няма израстване. Любовта те променя почти изцяло, тя е ново раждане. Вече не си същият като преди - никога няма да бъдеш. Минал си през огън, пречистен си. Изисква се смелост. Питаш: Защо все се интересувам от омъжени жени? Защото не си смел - искаш да избягаш от обвързването. Искаш да купиш любовта на ниска цена, на недостойна, нереално ниска цена. Втори въпрос: Милостиви учителю, това вече не е правене на любов... Непрекъснато чувствам, че се намирам с теб в някакъв жрам. Сега разбирам — това осъзнаване никога не ме е спохождало преди да те срещна. Всеки път нещата са различни за мен и за другата половина. Да ти благодаря не е най-адекватното нещо за момента. И въпреки всичко се плъзгаме назад. Как бихме могли отново да излетим? Как мога да си послужа с външната жена, да я съединя с жената вътре в мен? Самият аз да се слея с нея вътре? Въпросът е от Ананд Кул Бушан. Най-напред: никога не мисли за жената като за "другата половина", защото нито тя е половина, нито ти. Ти си нещо цяло, тя - също. Тя е индивидуалност, както и ти. Старото схващане, че жената е другата половина, е направило много бели. Започнеш ли да притежаваш - защото това е един вид притежание - започнеш ли да разрушаваш индивидуалността на другия, ти убиваш нещо особено ценно. Правиш нещо нетворческо. Никога не мисли за жената като за другата половинка, защото тя не е. Двамата влюбени са като две колони в храма - така казва Халил Джубран. Поддържат един и същи покрив, но са отделени една от друга, не са заедно. Ако двете колони в храма се приближат много една до друга, зданието ще се срути, защото няма да има опора за покрива. Погледни колоните в аудитория "Джуандзъ" - те са далеч една от друга, поддържат един и същ покрив. Така трябва да бъде и с влюбените - отделни индивидуалности, поддържащи заедноедно и съшо нещо. Жената не е половинка на мъжа, нито мъжът е половинка на жената. Съпругът не е отдаден на сьпругата, нито съпругата е отдадена на съпруга. И двамата обаче са се отдали на бога на любовта. Запомни това! Иначе е наистина парализиращо. Схващането за жената като половинка на мъжа произлиза от мъжете. Те не мислят, че самите също са половинки на жените си. Удобно е, признавам - мъжът си остава цял, а жената се превръща в половинка. След сватбата жената приема името на мъжа си, а не обратното. Тя изчезва, бива унищожена, вече не е жена, а съпруга. Съпругата е институция. А мъжът си остава същият и преди, и след брака. Прибавя нещо към себе си, но отнема от жената. Това е грозно. . Оня ден четох една хубава поема за някаква жена. "Не ми говори за любовта си", казва тя на своя любим. Не ми говори за любовта си, познавам я добде, чета я в погледа, усещам я по звука на бича и по-лошо, по самия ти език. Не ми говори за любовта си, тя тече тъй буйно че дави мен и моята любов. Гори, гори ужасно лесно и цялата съм вече обгорена. Жаравата на твоята любов и мозъка ми не пожали. Сигурността на любовта ти ми отне бащинството, превърна ме в копеле, в затворник, остави ме без глас. Вече никога не ще запея, та аз не съществувам! Обичайки, ти прати ме в забвение. Нека повторя: "Обичайки, ти прати ме в забвение!" Това май не е истинска любов, а по-скоро префинено заробване. Когато говорим за робство, любовта изчезва. Притежанието я убива. Моля те, недей да притежаваш жената, недей да притежаваш мъжа. Притежанието не е любов. Индивидуалността на жената трябва да остане непокътната. Свободата й трябва да се зачита и уважава свято - каквото и да означава това. Това е визията на тантра: каквото и да означава това. Безусловно, свободата й трябва да остане непокътната. Ако наистина я обичаш, ще обичаш и нейната свобода. Как можеш да посегнеш на свободата на любимия човек? Ако имаш доверие в любимия, ще имаш доверие и на свободата му. Веднъж при мен дойде един мъж, който наистина се бе объркал жестоко, бе страшно нещастен. - Ще се самоубия! - възкликна. - Защо? - попитах. - Имах доверие на жена си, но тя ме предаде. Доверявах й се напълно, а тя се влюбила в друг мъж, за което научавам чак сега. Попаднах на няколко писма, после я притиснах до стената и тя призна, че е влюбена в друг от много време. Ще се самоубия! - Казваш, че си й имал доверие? - Да, вярвах й, а тя ме предаде. - Какво разбираш под доверие? Защото в доверието може да има понякога и тънка политика, погрешни представи. Имал си й доверие, за да не те предаде. Доверието ти е било трик. Сега искаш да й внушиш чувство за вина. Това не е доверие. Той се смути видимо. - Ти какво разбираш под доверие - попита недоверчиво - Та аз й се доверявах безусловно. - Ако бях на твое място - подех, - за мен доверието щеше да означава доверие и към свободата й, към нейната интелигентност, към способността й да обича. Ако обикне някой друг - толкова по-добре, ще уважавам това. Интелигентна е, може да избира. Свободна е, нека обича! Вярвам в нейните разбирания. Какво разбираш ти под доверие? Когато уважаваш интелигентността, разбиранията на любимата си, бъди последователен. Ако тя прецени, че трябва да се влюби в някой друг - чудесно! Дори и да те боли, то няма да е от любов, а от ревност. Що за доверие е било това, което може да бъде предадено? Моето разбиране за доверието е, че то не подлежи на предателство; това е заложено още по дефиниция в самата природа на феномена. Не можеш да предадеш доверие. Ако подлежи на предателство, значи не е било никакво доверие. Замисли се върху това. Ако аз обичам някоя жена, то значи, че имам безкрайно доверие в нейната интелигентност. Щом в даден момент тя е решила да обикне някой друг, нямам нищо против - та нали винаги съм се доверявал на интелигентността й. Тя е свободна, не е някаква си моя половинка, независима е от мен. Когато двама души са независими индивидуалности, само тогава любовта между тях става възможна. Любовта вирее само сред свобода. Разбирам въпроса на Кул Бушан. Той употреби израза "друга половина" несъзнателно. Познавам неговата любов към жена му, знам колко го обича и тя. Те не са половинки един за друг - става въпрос за несъзнателен навик, за паразитни езикови изрази. Исках само да изясня проблема. Това вече не е правене на любов - това е второто нещо. Когато любовта се задълбочи, тя става нещо друго. Любовта е деликатна сфера. Ако не расте, вгорчава се, превръща се в отрова, в омраза. Може да слезе по-ниско дори и от омразата, да се превърне в безразличие, а безразличието е най-отдалечено от любовта. Любовта е гореща енергия, както и омразата. Безразличието обаче е студено, замръзнало. Можеш да мислиш за любовта, омразата и безразличието по тази скала. Точно между любовта и омразата има нулева точка - точно както нулата на термометъра. Под нея е студът, над нея - топлината. Любовта е топлина. Нулевата точка е омразата, под нея става още по-студено, можеш да се вледениш от безразличие. Ако любовта не расте, започва да се спуща надолу - трябва да се движи, такава е тя. Любовта е енергия, а енергията се движи. Постепенно ще забележиш, че вече не е любов, а медитация, молитва. Това е подходът на тантра: ако любовта расте правилно, ако се отнасяш с внимание към нея, превръща се в молитва, във висша опитност с Бога. Любовта е храм Божи. Безразличните не могат да познаят Бога. Безразличието е истински атеизъм. Хората, чийто живот е обвит в хладина... дори в съда знаят това. Ако някой е убит от разгорешеност, то в съда не вземат нещата много на сериозно. Ако убийството е плод на страст, съдиите са склонни към снизхождение и не наказват прекалено строго извършителя. Деянието му е било плод на внезапно избухнала, неовладяна страст. По друг, много по-свиреп начин се подхожда към хладнокръвно пресметнатото престъпление. Хладнокръвният убиец е особено опасен човек. Той обмисля всичко до най-големи подробности - размишлява, съзерцава деянието, пресмята. Действа механично и крайно ефективно. Влага голямо умение. В него няма сърце, а ледена пресметливост. Студеното сърце е мъртво сърце, изсушено, препарирано. Ако любовта не се задвижи нагоре, ще слезе надолу. Запомни: тя не може да остане статична - това е особено важно да се знае. Любовта не може да остане в статично състояние. Тя или пада, или се изкачва нагоре. Ако искаш нанстина да живееш в топлота, помогни на любовта да се разраства. Двама души се влюбват... Ако любовта им веднага не се превърне в приятелство, рано или късно ще последва развод. Любовта трябва да прерасне в приятелство, в противен случай ще се появи враждебност. Нещо все трябва да се случи. Любовта е отваряне, тя веднага започва да прераства в приятелство, иначе се появява враждебност. Любовта е плодовита. Ако не посадиш семената на красиви цветя, ще жънеш плевели - нещо все пак трябва да израсне на нейна почва. Когато любовта наистина се задълбочава, тя се превръща в молитва. Цялата нейна същност сега е несексуална, нечувствена. Изпитваш известно благоговение към другия - не полова страст, а страхопочитание. В присъствието на другия започваш да усещаш нещо божествено, свещено. Любимата се превръща в богиня, любимият - в бог. "Това вече не е правене на любов... Непрекъснато чувствам, че се намирам с теб в някакъв храм." Така е, ти си благословен. "Сега осъзнавам. Това осъзнаване никога не ме е спохождало преди да те срещна." Колкото повече любовта се превръща в молитва, толкова по-висока е степента на осъзнаването. Моето изискване е: ако се получи осъзнаване, идва и любовта - точно като сянка. Ако дойде любовта, заедно с нея идва и осъзнаването - досущ като сянка. Дали растеш в любовта или в медитацията, крайният резултат е същия. Двете вървят заедно - опиташ ли едното, ще получиш и другото. Зависи от теб. Ако харесваш повече любовта, тогава тя е твоят път - пътя на предания, бхакта. Ако харесваш повече осъзнаването, тогава твоят път е медитацията, дхяна. Това са единствените главни пътища, всички останали са комбинация от тях. Ако любовта расте, ще я осъзнаваш все повече и повече във всеки момент. Колкото по-високо се издига тя, толкова по-дълбоко ще е твоето прозрение в същността на нещата. "Да ти благодаря не е най-адекватното нещо за момента!" Няма никаква нужда. Всъщност много пъти, когато казваме благодаря, не сме искрени. Някой ти подава солта през масата и казваш "Благодаря". Искрен ли си? Не, това е чиста формалност. Между учител и ученик не трябва да има никакви формалности - няма нужда, аз не съм ти подал солта. "Благодаря" е западна маниерност. На Изток такова нещо е почти невъзможно. Никога не съм благодарил на баща си - не съм в състояние. Как бих могьл да му благодаря? Не съм благодарил и на майка си. Имам всички основания да го направя, но не съм й благодарил. Как бих могьл? Би било страшно неадекватно, недодялано. Дори да кажа едно благодаря, то ще бъде нещо официално, ще му липсва любов. По-добре е да мълчим за такива неща. Тя разбира. Между учител и ученик не е възможна никаква формалност - формата би била винаги неадекватна А и няма нужда от нея. Разбирам те, Кул Бушан. Виждам изпълненото ти с благодарност сърце. Благодарността може да се изкаже истински само в тишина, изказва се без казване. Ако се опиташ да я изкажеш, никога няма да изглежда както трябва. "Да ти благодаря не е най-адекватното нещо за момента. И въпрски всичко се плъзгаме назад. Как бихме могли да излетим? Как мога да си послужа с външната жена, да я съединя с жената вътре в мен. Самият аз да се слея с нея вътре?" Плъзгането назад е естествено. Миналото е така обширно, а настояшият момент - тъй мъничък. Притегателната сила на миналото е огромна и това осъзнаване е като ново листо, което израства от дървото - свежо, младо, нежно, уязвимо. А миналото е като Великите Хималаи - все скали и камънаци. Малкото листенце срещу скалистите Хималаи... то трябва да се пребори с огромната планина от минали животи, преживени механично, несъзнателно. И въпреки всичко това малко листенце ще се окаже по-силно от скалистите планини в света. Защо? Защото листенцето е живо... изпълнено с любов, горящо от обич. Това листенце е листът на осъзнаването. То ще победи. В много случаи ще имаш чувството, че се плъзгаш назад - това е естествено. Не се тревожи за това, не се обвинявай. Веднага щом се опомниш, започни да растеш отново. Винаги пази в съзнанието си по едно ново листенце. Излей цялата си осъзнатост в посока на това ново прозрение, което расте вътре в теб. В началото тези моменти ще бъдат малко и доста отдалечени един от друг. Но дори и когато от време на време те навести моментът, в който любовта не е вече любов, а молитва, знай, че се намираш в тантристки миг. Не се тревожи за мрачните нощи, няма място за тревога. Придвижвай се от един ден към друг. Помни деня! Ще има и нощи - понякога ужасно дълги нощи. Мисли за тях като за тъмни тунели. От едната страна на тунела има светлина, от другата - също. Мракът е само по средата. Това също е добре, тъй като мракът подготвя очите ти да видят по-ясно дневния светлик. Мракът е почивка, отпускане. Не мисли в понятията на нощта, т.е. как денят се намира между две нощи, недей. Дори когато моментите са много малко и отдалечени един от друг, когато са само мигновени проблясъци в мрака - те си остават ценни диаманти. Мисли за тези вълшебни мигове. Единият миг може да дойде сега, а другият - чак след година. Не се тревожи от годината, тя няма значение. Фокусирай окото си от този момент към следващия. Годината разстояние е тунелът между два светли дни, между една светлина и друга светлина, между две любови. Скоро хлъзгането назад ще бъде по-малко, докато накрая съвсем изчезне. Няма защо да се обвиняваш за връщанията, покаяние не е нужно. Връщането е естествено, приеми го. Как мога да си помогна с вьншната жена, за да се обедини с вътрешната, самият аз да се слея с нея вътре? Не мисли за "как". Ако има истинска любов, няма как да не стане. Любовта не е "как", любовта не е знам как. Тя е любов без никакви причини, благоговение, трепет. Просто любов: да видиш в другия не тялото, а душата, не ума, а не-ума. Ако можеш да видиш не-ума на жена си, много лесно ще откриеш и вътрешната жена. Тогава външната жена става само посредник - чрез нея ще се хвърлиш в обятията на вътрешната. Ако обаче външната жена за теб е само тяло, ти си блокирал. Ако външната жена е само душа, пустота, нула, преход, няма какво да те спре - енергията ти ще се придвижи назад, за да намери вътрешната жена. Всяка външна жена или мъж може да помогне за откриването на вътрешните. В това обаче няма никакво "как". Нужно е благоговение. Мисли в понятията на божествеността на другия. Другият е божествен. Нека този възглед надмогне останалите, потопи се в неговия климат. Тогава непременно ще се случи! Вече е на път. Трети въпрос: Любими Ошо, защо липсваш толкова много на хората? Откак станах санясин, виждам глупостта им. Защо не могат да я видят и те? Не съди прекалено строго хората, пък и не е твоя работа. Ако не искат да я видят, това си е тяхно решение, право на свободен избор. Не наричай това глупост, защото, ако го наречеш така, в теб ще израсте едно фино его: "Аз го виждам, а те - не, аз съм умен, а те - глупави!" Не, това не е добро. Веднъж се случило... Мохамед влязъл в една джамия за сутрешна молитва. Взел със себе си младеж, който никога преди това не бил влизал в храма на Аллах. На връщане - било лято и хората още спели - младежът казал на Мохамед: - Хазрат, виж ги тия грешници как още спят. Сега време ли е за сън? Трябва да се молят! А било първия път, когато самият той отивал на молитва (да се моли). Знаете ли какво отвърнал Мохамед? Вдигнал взор към небето и казал: - Съжалявам. - На кого казваш това - учудил се младият човек. - На бога. Трябва да се върна в джамията... Моля те, не идвай с мен. Добре, че ти е за пръв път. Направих грешка, че те взех. По-добре е да си беше отспал - нямаше да развиеш такова его. Сега си светец само защото си се помолил веднъж, а в твоите очи хората са грешници. Развали и моята молитва - затова трябва да се върна. Моля те, не идвай тук отново. Е, поне аз няма повече да те взимам със себе си. И той се върнал в джамията да се моли за прошка от Бога. Плачел така силно, че сълзите мокрели страните му. Станал си санясин преди няколко дни - може би седмици - и вече смяташ другите за глупави. Това не е право, никак даже. Всъщност санясин е онзи, който е престанал да се меси в живота на другите. Твоето отношение е намеса. Защо? Ако не искат да ме виждат, ако не им е приятно да ме слушат, ако не са в състояние да разберат какво точно става тук - свободни са. Те не са глупави, а просто свободни, трябва да бъдат самите себе си. Ако се поддаваш на такова отношение, непременно ще свършиш при фанатизма. Един ден ще се превърнеш във фанатик, ще се опиташ да ги докараш насила. - Трябва да дойдете! - ще викаш. Ще ги насилваш от състрадание. Тъкмо това е правела религията в течение на векове - мохамедани убиват индуисти, индунсти убиват мохамедани, християни убиват мохамедани, мохамедани убиват християни. И за какво? От състрадание. Казват: "Ще те вкараме в правия път. Отклоняваш се, не можем да позволим това!" Свободата е свобода, когато е пълна. Свободата означава и да се отклоняваш. Ако не позволиш на човека да се отклонява, що за свобода му предлагаш? Казваш на детето: "Свободен си само да постъпваш правилно, а аз решавам кое е то. Нямаш свобода да правиш лоши неща, а аз решавам кое е лошо." Що за свобода е това? Кой си ти да решаваш кое е правилно и кое не? Нека всеки решава за себе си. Не е трудно да се привържеш към такива становища. Поради това през вековете са ставали големи глупости - милиони хора са били убивани в името на любовта и Бога. Как е възможно? Християните смятали, че изпълняват свят дълг, когато мислят: "До Бог се стига само чрез Исус!" Ако се вгледаш в логиката им, ще ти се стори изпълнена със състрадание. Ако наистина е така - ако действително до Бог се стига само и единствено чрез Исус - то всички тези убийци, палачи и инквизитори са всъщност големи светци. Тук именно е проблемът. За мохамеданите до бог се стига само чрез Мохамед. Мохамед е последният пророк, Исус вече е остарял, демодиран. Бог е пратил ново послание - подобрен вариант в ново издание. Защо тогава да се занимаваме с Исус, щом имаме пред себе си Мохамед? Сигурно е, че най-последният е и най-добрият, така че трябва да приемем Мохамед. А ако не слушаш, наистина ще вземат да те убият като нищо - от любов, за твое добро. А сега чуй и индуистите - те твърдят, че всичко това са безсмислици, че първото издание на божията мъдрост си остава най-доброто - Ведите. Защо Ведите? Защото Бог не може да правн грешки и поради това няма какво да подобрява. Първото е и последно, алфата е омегата. Бог е дал мъдростта си веднъж завинаги - защо са тогава всички тези нови издания? Те са за глупаците, които не могат да разберат оригинала. Ако можеш да разбереш Ведите, нямаш нужда от Библия и Коран - те са лишени от смисъл. Първото си остава най-доброто; Бог имал доверие в способностите на човека. После обаче разбрал, че човекът е голям глупак и че мъдростта е достьпна само за неколцина мъдреци. Ето защо Бог решил да снижи леко критерия - става въпрос не за подобрение, а за улучване на човешкото ниво за момента - оттук Библията. Тя, обаче, също не била до-разбрана и Господ се принудил да подари Корана. А когато и той на свой ред си останал недоразбран, ето ти го Гуру Грантха. Това е то падението на човека. В понятията на индуизма съвършенството е било в миналото. От това минало насам човекът непрестанно е падал - сега преживяваме най-тъпата епоха. Човекът не се е развивал, а падал надолу, деградирал. Няма еволюция, а инволюция. Колкото по-късно идва дадена книга, толкова по-обикновена трябва да бъде, защото е предназначена за обикновени хора. Съвършените представители на човешкия род са живели във времената на Ведите. На света съществуват 300 религии, претендиращи за истината, готови да убиват в името на тази истина. Постоянно се стискат взаимно за гърлото. Нещо в самия принцип е погрешно. И искаш от мен да ти позволя да се превърнеш във фанатик? Не, това аз никога няма да направя - поне докато съм тук, фанатизъм няма да има. Другите са свободни да правят каквото си щат, да гледат на нещата по своему, да интерпретират. Нямаш право да твърдиш, че са глупави. Имат си свой собствен ум и този ум е красив. Негърче се прибрало вкъщи боядисано в бяло и казало: - Дсцата в училищс ме боядисаха целия в бяло. Майката хубавичко го напердашила. Прибрал се и таткото. - Какво става? - попитал. Майката му разказала за това как децата боядисали Сам в бяло. Момчето изяло пердаха и от баща си, задето не могло да отстои себе си. Слсд малко се дочул слаб гласец: - Бях бяло момче само за два часа, но вече ви мразя, черни маймуни. Ти носиш оранжевата роба на санясин само от няколко седмици... Бъди търпелив и умен, отнасяй се с уважение към свободата на другите, към избрания от тях начин на съществуване. Четвърти въпрос: Любими Ошо, защо сексът е бил табу във всички общества през вековете? Въпросът е много сложен, но важен - струва си да навлезем в него. Сексът е най-мощният инстинкт в човека. Още от най-ранни времена политици и свещенослужители са схванали това. Половата енергия трябва да бъде обуздана, пътят й пресечен. Ако на човека бъде позволена пълна полова свобода, няма да има никаква възможност за контрол върху него. Няма как да бъде превърнат в роб. Не си ли наблюдавал как го правят? Когато искаш да впрегнеш бик в каруца, какво правиш? Кастрираш го, разрушаваш половата му енергия. Разбираш ли разликата между бик и вол? Каква голяма разлика! Волът е жалък феномен, роб. Бикът е красота, славно явление, самото великолепие и мощ. Бикът се разхожда като император. Сравни го с вола, впрегнат в каруца... Същото се е правило и с човека - половата му енергия е била ограничавана, орязвана, осакатявана. Сега човекът не живее като бик, а като вол. Всеки отделен човек влачи след себе си 1001 волски каруци. Вгледай се добре и ще забележиш каруците зад самия себе си. Ти самият си впрегнат в тях. Защо не можеш да впрегнеш бика? Защото е прекалено силен. Ако забележи някоя крава, ще обърне каруцата заедно с тебе и ще се втурне към нея. Няма да го интересува нито кой си, нито какво караш. Няма как да контролираш бика, няма. Половата енергия е енергия на живота - тя е неконтролируема. Политикът и свещенослужителят не се интересуват от теб, а от канализирането на твоята енергия в други канали. Зад това стои определен механизъм. Трябва да го разбереш. Потискането на пола, сексуалните табута стоят в самата основа на човешкото робство. Човекът може да бъде свободен само когато е свободен и полът. Няма истинска човешка свобода без естественото израстване на неговата сексуална енергия. Съществуват пет трика, чрез които човекът е бил превърнат в роб, в грозновато, отблъскващо явление, в инвалид. Първият е: Дръж човека колкото се може по-слаб, ако искаш да го владееш. Когато свещенослужителят пожелае да те доминира - заедно с политика, той иска да те види възможно най-безпомощен и слаб. В някои случаи, разбира се, са възможни изключения, когато например трябва да се биеш с враговете, но само тогава, само в този случай. На войника се позволяват много неща, невъзможни за цивилния. Войската служи на смъртта и поради това й се разрешава да бъде силна - колкото повече, толкова по-добре. На нея се разчита за унищожаването на враговете. Другите хора биват разрушавани. Насилват ги да останат слаби по 1001 начина. А най-добрият способ да отслабиш един човек, е да ограничиш свободата му в любовта. Любовта е храна. Психолозите са установили, че ако едно дете не получи любов, то се свива в себе си и отслабва. Давай му мляко, тъпчи го с лекарства и т.н... Лиши го от любов, не го прегръщай, не гo целувай, не го топли с близостта на тялото си и скоро ще видиш как отслабва все повече и повече. По-вероятно е такова дете да умре, отколкото да оцелее. Какво става? Защо? Как става така, че детето се храни само от прегръдки, целувки, топлина и любов? Започва да чувства своята ценност, да разбира, че е нужно в този живот. От самото си детство човекът е подложен на глад, не му даваме нужното количество любов. Караме младежите да не се влюбват, ако нямат намерение да се задомяват. На около 14-годишна възраст те са вече полово зрели. Образованието обаче отнема още десетина години. Едва на 23-24-годишна възраст младите ще получат своите образователни степени - какво ще остане от тях, ако им разрешим да се влюбят на 14? Половата енергия достига най-високата си точка на около 18-годишна възраст. Никога след това мъжът не ще бъде така потентен, никога вече жената няма да бъде способна на такъв качествен оргазъм. Ние обаче им забраняваме да правят любов. Насилваме момчетата да спят в отделни спални - момчета и момичета спят отделно във всички училищни пансиони. Между момчето и момичето са разположени подразделенията на полиция, магистратура, съветници по морала, директори на училища, вдаскалени преподаватели. Те всички са там точно по средата, за да попречат на момчето да отиде при момичето, на момичето - при момчето. И защо? Откъде иде тази загриженост? Опитват се да убият бика и да го превърнат във вол. На 18 години се намираш на върха на своите полови енергиини възможности. Докато се ожениш на 25, 26, може би дори на 27 години, все чакаш. А възрастта си расте. Колкото по-културно е едно общество, толкова повече се чака, защото обемът на науките също се увеличава. Трябва да си търсиш работа - все се намира по нещо да пречи. Докато се наканиш и най-накрая все пак се ожениш, силите ти са вече в упадък. Обичаш, но любовта никога не е наистина гореща, никога не достига до точката на кипене, остава хладка и блудкава. А щом не си в състояние да обичаш тотално, няма да обичаш както трябва и децата си, понеже няма да знаеш как. Не си ли постигнал върховете, няма да можеш да научиш никого на тях, дори собствените си деца. В течение на векове на човека е бил отказван достъп до пълноценната любов с цел той да стане слаб. Второ: Дръж човека колкото се може по-невежествен и объркан, за да можеш лесно да го заблуждаваш. Ако искаш да създадеш един вид идиотизъм - това е крайно необходимо за свещенослужителя и политика, за тяхната конспирация - най-добре е да не му позволяваш свобода в любовта. Без любов умствените способности намаляват. Не си ли наблюдавал? Когато си влюбен, всичките ти възможности са в пълен възход, стигат до кресчендо. Само преди миг си бил потиснат, после срещаш жената на своите мечти... огромна радост изригва в теб, възпламенява те. Влюбените хора могат да разчитат на своя максимум. Изчезне ли любовта, сриват се в посредственото. Най-великите, най-умните хора са и най-сексуални. Това трябва да се разбере, понеже в основата си любовната енергия е интелигентност. Ако не можеш да обичаш, ако си затворен, студен, няма как да потечеш. Влюбеният тече, чувства се сигурен в себе си, лети към звездите и ги докосва с ръка. Затова жената може да се превърне в голямо вдъхновение, както и мъжът. Обичаната жена се разхубавява моментално, веднага. Само преди миг е била съвсем обикновена, а сега... окъпана от душа на обичта, обхваната от съвсем нова енергия, тя блести с прекрасната си аура. Стъпката й става по-грациозна, танцуваща, ритмична. Очите й са неимоверно красиви, лицето й сияе. Същото става и с мъжа. Влюбените са в състояние да дадат всичко от себе си. Те са оптимални в своите прояви. Забранете любовта им и те ще се сринат много бързо. Стават глупави, невежи, не ги е грижа за нищо. А невежите и глупавите са объркани, можеш лесно да ги заблудиш. Полово, любовно потиснатите започват да се занасят по отвъдния живот. Все мислят за небето, за рая, а не се сещат да си изградят рай тук и сега. Когато си влюбен, твоят рай е тук и сега. Кой ще се сети да ходи при свещеници! Да търси рая някъде си! Раят е вече тук, ти си в него и не се интересуваш от друго. Потиснат ли половата ти енергия, започваш да размишляваш: "Тук е нищо, сега е празно. Някъде другаде има по-добра цел..." Тръгваш по свещеници, разпитваш за рая, а те ти рисуват прекрасните си измислици. Сексът е бил потискан, за да се стимулира интересът ти към отвъдния живот. А когато хората се интересуват от отвъдното, съвсем естествено е да зарежат отсамното, живота тук? Тантра учи: този живот е единственият живот. Отвъдният живот е скрит в отсамния. Тантра не е против отвъдното, нито е далеч от него. За нея отвъдното е скрито в отсамното, видимото. Влез в това скрито. Това е то! Влез в него и ще откриеш всичко останало. Бог се е скрил в света, това е посланието на тантра. Велико послание, превъзходно, несравнимо с нищо. Бог се крие в света, Бог е тук и сега. Ако обичаш, ще можеш да почувстваш. Трето: Дръж човека в колкото се може по-голям страх. Най-сигурният път към това е да не му позволиш да обича - любовта унищожава страха. Когато си влюбен, не се страхуваш, можеш да се противопоставиш на целия свят, способен си на всичко. Няма ли любов, ето ти го страха, страх и от най-незначителните неща. Без любов за теб стават важни сигурността, безопасността. Влюбеният е неотразимо привлечен от приключението, от опасното изследване. Забранявали са любовта, понеже това е най-сигурният иачин да те уплашат. Треперещият от страх е винаги на колене пред свещеника и политика. Това е страхотна конспирация против човечеството, против самия теб. Политиците и свещениците са твои врагове, представящи се за обществени слуги. Те казват: "Ние сме тук да ти служим, да ти помогнем да постигнеш по-добър живот. Ние сме тук, за да ти подсигурим по-добро съществуване!" А в същност са опасни животоразрушители. Четвърто: Дръж човека в колкото се може по-голямо нещастие - нещастният човек е уязвим, той няма висока самооценка, нещо повече, постоянно се принизява, изпитва силно чувство за вина. Няма здрава почва под краката си, можеш да го подритваш лесно насам-натам, да го командваш както си искаш - той дори с радост очаква това! Знае: "Та аз съм такъв един нещастен, слаб човек, по-добре да поверя живота си на някой друг!" Готова жертва. И накрая петият трик: Дръж човека възможно най-отчужден от другите хора. Така той никога няма да се обедини с другите за някаква цел, която не е изгодна за политици и свещеници. Разделяй хората един от друг, не им позволявай прекалено голяма интимност. Когато хората са разделени, самотни, отчуждени един от друг, те не могат да се обединят. Има много начини за постигане на такова разделяне. Един пример: ако държиш някой човек за ръка – просто го държиш за ръка, вървите си по пътя и си пеете - ще се по-чувстваш виновен, защото хората ше започнат да ви заглеждат; - да не би да сте обратни, хомосексуалисти? На двама мъже не е разрешено да бъдат щастливи заедно. Не трябва да се държаг за ръце, да се прегръщат - веднага ги изкарват хомосексуалисти. Страх велик! Ако приятелят ти те хване за ръка, ти се оглеждаш плахо! - гледа ли някой?! И все бързаш да се освободиш от подадената ръка. Ръкостискането става някак набързо. Не си ли виждал? Едва се докосват, две разтърсвания на ръцете и готово. Няма здраво ръкостискане, няма прегръдки. Страх ги е. Спомняш ли си баща ти някога да те е прегръшал? Или пък майка ти, след като си навършил пълнолетие? Защо не"? Създаден е голям страх. Млад човек да се прегръща с майка си? Току виж и секс направили, най-малкото ще пофантазират ще си го представят - какъв срам! Страх велик! Баша и син, баща и дъщеря - не; брат и сестра - в никакъв случай; брат и брата - никога! Хората живеят затворени в отделни кутийки, построили са около себе си високи стени. Всеки е прилежно класифициран, пред него има 1001 бариери. Един ден, след 25-годишен тормоз, ти позволяват да правиш любов с жена си. Но възпитанието вече е пуснало в теб дълбоки корени - вече не знаеш какво да правиш с предоставената възможност. Как трябва да обичаш? Не си научил този език, не можеш да се изразиш чрез любовта. Все едно на някого да са забранявали да говори в продължение на 25 години. Чуй добре - в продължение на 25 години не е говорил, не е казал нито една дума, а сега изведнъж излиза на сцената с цел да изнесе лекция. "Хайде, изнасяй лекцията", казват му. Какво би станало? Той непременно ще се провали вдън земя. Ще припадне, може дори да умре. След 25 години мълчание - изведнъж лекция. Невъзможно! Така се случва постоянно - 25 години антилюбов, страх и изведнъж получаваш законно разрешение - издават документ-разрешително - можеш, имаш право да любиш жена си. Тя ти е съпруга, ти си неин съпруг - разрешава ви се любов! Къде, обаче, да се дене онова 25-годишно погрешно възпитание, постоянно изтласкващо любовното чувство. То си е още тук и действа с пълна сила. Да, ще "обичаш"... ще направиш усилие, жест. Няма да бъде като експлозия, няма да има и оргазъм. Нещо съвсем незначително. Ето затова си така стресиран след полов акт с жена, по-разочарован си от всякога преди. 99 % от хората са ужасно потиснати след любовния акт, по-потиснати от всякога. Чувстват...: "Какво? Та това си е едно нищо! Няма никаква истинност в него!" Свещеникът и политикът са успели да те отклонят от любовта, а после се изреждат да ти надуват главата с твърдения, че в любовта няма нищо особено. Проповедите им наистина изглеждат изпълнени с мъдрост, съгласуват се със собствения ти опит. Най-напред работят за създаването на този опит, обричат те на разочарования, а после идва и поуката. Звучи страшно логично, нали? Това е страхотен трик - най-големият, прилаган някога върху човека. Споменатите пет факта могат да бъдат постигнати наведнъж чрез един единствен техен събрат - чрез табуто върху любовта. Всичките пет могат лесно да бъдат постигнати, ако се попречи на хората да се обичат. Табутата се изработват съвсем научно... Изисква се голямо изкуство, изкуство на табуто. За неговото измайсторяване са били пожертвани много ум и артистичност. Резултатьт се е превърнал в шедьовър. Този шедьовър-табу трябва да бъде добре разбран. Първо: табуто е индиректно, скрито. То не излиза на повърхността, понеже винаги когато едно табу е прекалено очевидно, неговата мисия куца. Табуто трябва да бъде добр замаскирано, неговите механизми не бива да стигат до потребителя. Така ти дори няма да можеш да си представиш каквото щ да било възражение или протест. Доброто табу е онова, което е влязло в несъзнателното. Как се постига? Най-напред те учат, че любовта е нещо велико, за да не помислиш, че политиците и свещениците имат нещо против нея. Непрекъснато се втълпява, че любовта е велика, че е най-доброто нещо на света, но - едно голямо НО - без никога да й позволят да се реализира в действителност. Възможностите за такова реализиране се пресичат още в корен. Не давай никаква възможност за наяждане пък повтаряй колкото щеш, че яденето е голямо удоволствие. Викай на всеослушание: "Яж колкото можеш повече", но дръж храната здраво заключена. Накарай хората да изгладнеят, но не спирай да им приказваш за любов. Всички свещеници говорят само за любов. Любовта се поставя почти наравно с Бога, като същевременно й се отказва всякаква реална изява. Външно я поддържат, а зад гърба ти подрязват корените й. - Това е истински шедьовър! Никой свещеник няма да ти обясни своите вредителства. Все едно говориш на дървото: "Бъди зелено, цъфти, радвай се!", а постоянно подрязваш коренището му. Не позеленее ли дървото, скачаш връз него и викаш: "Ти не ме слушаш, не следваш мъдрия ми съвет! Аз все ти повтарям да бъдеш зелено, радвай се, танцувай!" А после отиваш и режеш корена. На любовта е отказано толкова много. Тя е най-рядкото нещо в света. Трябва да я утвърждаваме. Ако един човек е в състояние да обича едновременно петима души, нека бъде така. Ако може да обича 50, нека обича 50! Ако може да обича 500, нека са 500. Любовта е нещо така рядко, че всяка прибавена капка е ценна. Съществуват големи машинации. Натикан си в тесен, неудобен ъгъл. Можеш да обичаш само жена си, съпруга си, това, онова, все условия, пречки... Все едно да гласуват закон, според който да ти е разрешено да дишаш само когато си с жена си или мъжа си. Та нали дишането ще стане невъзможно, ще умреш! Няма да можеш да дишаш дори когато си с жена си или мъжа си - нужно ти е да дишаш 24 часа непрекъснато. Колкото повече дишаш, толкова по-пълноценно ще го правиш в присъствието на жена си или съпруга. Обичай! Тук има още един трик: говорят за "висша" любов и разрушават "низшата", отричат я - телесната любов смятат за лоша, духовната - за добра. Виждал ли си някога дух без тяло, къща без основи? Низшето е основа на висшето. Тялото е твоето местопребиваване, духът живее в тяло, с тяло. Ти представляваш въплътен дух и одухотворено тяло. Заедно сте. Низшето и висшето не са отделени, те са едно... стъпала от една и съща стълба. Ето това иска да обясни тантра: низшето не трябва да се отрича, а да се трансформира във висше. Низшето е добро. Ако си се оплел в него, вината си е твоя, а не на ннзшето. В низшите стъпала на стълбата няма нищо лошо. Ако се препъваш в тях, препъващият се ти. В теб има нещо, което те препъва. Движи се напред! Сексът не е нещо лошо, ти си лош, щом си се уплел така. Движи се нагоре. Горе не е против долу, долното позволява на горното да съществува. Тези трикове са създали множество други проблеми. Всеки път, когато си влюбен, се чувстваш някак виновен. При наличието на вина не можеш да се отдадеш пълноценно на любовта. Винатати пречи, задържате. Вина има дори в семейната любов - втълпявано ти е, че сексът е грях, че е нешо нередно. Светците не го правят, а ти си грешник. Дори когато ти разрешат, пак не можеш да се потопиш изцяло в любовта. Зад теб се е скрил един свещеник, вкопчил се е в чувството ти на вина - управлява те оттам. Чувството за вина ти внушава, че не си прав. Губиш самоуважение. Възниква и един друг проблем. Вината те кара да се преструваш. Майката и бащата не разрешават на децата си да гледат, когато те правят любов - преструват се, че любовта изобщо не съществува на този свят и между тях. Рано или късно детето ще отгатне преструвката и тогава доверието му ще рухне, ще се почувства предадено, изиграно. Бащи и майки все се оплакват, че децата им не ги уважават. Ти си причина за това, нима биха могли да те уважават? Залъгвал си децата си как ли не, бил си дълбоко нечестен, подъл, казвал си им да не се влюбват, да внимават в картинката, а ти самият непрекъснато се любиш със съпругата или съпруга си. Рано или късно децата разбират, че дори собственият им баща, собствената им майка - най-близките им същества - са ги лъгали, скривали са истината от тях. Можеш ли да очакваш уважение след всичко това? Вината поражда преструвката, после преструвката създава отчуждението от хората. Дори детето; твоето дете, няма да бъде съзвучно с теб. Съществува бариера и тя е в преструвките ти. Щом знаеш, че всеки човек е такъв преструван като самия теб, че всички без изключение сте лицемери, нима ще намериш смелост за открито общуване с другите? Нима ще можеш да се сприятелнш с някого в тази отровена атмосфера? Започваш да чувстваш силно разочарование от действителността, животът ти се вгорчава, всичко ти се вижда работа на тьмшни сили, на Дявола и неговата свита. Всеки си е изградил фалшиво лице, никой не е истински. Носят маски, не излизат на открито с истинското си лице. Чувстваш се виновен заради лицемерието си, зиаеш, че наоколо ти са все такива маскирани като теб, че носят в сърцето си същата виновност като грозна, гноясала рана. Не е никак трудно такива хора да бъдат поробени, да ги накараш да работят като чиновници, гарови началници, директори на училища, министри, бирници, губернатори, президенти. Всички те са се откъснали от корените си. Коренът е самият секс, от тук и наименованието муладхара. Муладхара означава коренната енергия. Чувал съм... Настъпила първата брачна нощ и високомерната лейди Джейн изпълнявала за първи път съпружеските си задължения. - Милорд - попитала тя съпруга си - това ли наричат обикновсните хора правене на любов? - Да, милейди - отвърнал лорд Реджинълд и продължил движенията. След известно време лейди Джейн възкликнала ВЪЗМУТЕНО: - Прекалено хубаво е за простолюдието! На обикновените хора не им се разрешава да правят любов - прекалено добро е за тях. Проблемъг е, че когато отровиш целия свят, няма как да не се отровиш и ти. Отровиш ли въздуха, който дишат обикновените люде, въздухът на краля също няма да е по-добър. Как да разделиш въздуха? Когато свещеникът трови простолюдието, той неминуемо отравя и себе си. Отровеният от политиците въздух не подминава и самите отровители. Наместник на енорийския свещеник и владика седели в двата срещуположни ъгъла на едно купе. Когато владиката влязъл в купето, наместникът скрил броя на "Плейбой" и се задълбочил в "Чърч Таймс". Владиката не му обърнал внимание и взел да решава кръстословицата от "Таймс". Било тихо. След известно време наместникът опитал да завърже разговор. Отначало не вървяло, но когато владиката взел да се почесва и да млящи замислено над загадъчните квадрати, наместникът направил повторен опит. - Мога ли да ви помогна, сър? - Може би. Бяга ми тук една думичка: "Същностно женско". Има четири букви. Последните три са у-н-т. - Може би е леля*. сър. - Разбира се, разбира се. Бихте ли ми подали гумата? Когато потискаш повърхностно, нещата все пак отиват в несъзнателното. Сексът не е унищожен, той си е там. За щастие той оцелява - само малко са го поотровили. Сексът не може да бъде унищожен, защото е енергия на живота. Замърсен е, но може да бъде очистен. Това е процесът на тантра - великият очистващ процес. Жизнените ви проблеми могат да се редуцират до проблеми на секса. Колкото и да се трепете в решаването на други проблеми, няма да успеете, понеже те не са истинските. Решите ли сексуалния си проблем, всички останали ще изчезнат, понеже сте решили основното. Ала ти се страхуваш дори да се вгледаш в пола си. Просто е, ако успееш да стигнеш до тази простота. Просто е като следната история. Сбъркана стара мома се превърнала в кошмар за полицията - все звъняла и викала, че под лесглото й има мъж. Накрая я пратили в лудницата, ала и там все уверявала лекарите, че ако надзърнат под леглото, ще видят там да се крие мъж. Предписали й най-съвременните медикаменти и тя по едно врсме заявила, че е излскувана. - Мис Рустифън, искате да кажете, че вече не виждате никакъв мъж под леглото си, така ли? - попитали я. - Не, напротив, сега виждам двама. Докторите решили, че само един вид инжекция би помогнала при това положение, наречено злокачествена девственост - дали да не прибягнат до услугите на Големия Дан, болничния дърводслец? Довели Големия Дан, обяснили му характера на заболяването и че ще го заключат с пациентката за около един час. Дан обяснил, че едва ли ще му бъде нсобходим цял час. Събрали се любопитни и по едно врсме зад вратата на помещението, в което се намирали "лекарят" и пациентката, се дочул вопъл: - Престани, Дан. Мама никога няма да ми прости! - Стига си викала! Все някога трябва да се случи. - Направи го насила тогава, животно! - Ако имаш съпруг, той би направил същото като мен. Изгубили търпение, медиците влезли в стаята. - Излекувах я - казал дърводелецът. - Излекувана съм - извикала мис Рустифан. Голсмият Дан просто изрязал краката на кревата. Понякога лечението е съвсем просто, а вие продължавате да си знаете своето... Дърводелецът направил много добре, че махнал краката на леглото и с това сложил край на страха, че под кушетката се крие мъж. Сексът е в основата на почти всички твои проблеми. Това е така, поради продължилото хиляди години отравяне. Има нужда от голямо, генерално очистване. Тантра може да прочисти половата ти енергия. Чуй посланието на тантра, опитай се да го разбереш. Това послание е велико и революционно! Насочено е против всички свещеници и политици, срещу всички отровители, унищожили радостта по земята, само и само, за да превърнат човека в роб. Сдобий се отново със свободата си. Със свободата си да обичаш. Възвърни си свободата да бъдеш и тогава животът няма да бъде проблем. Животът е мистерия. Животът е екстаз. Животът е благослов. Достатъчно за днес. ----------------------------------------------- Aunt означава “леля". Бел.прев. ОТ НИЩО КЪМ НИЩО Безпаметството е истина за конвенционалното. Умът, станал не-ум, е висшата истина. Това е реализацията, това е висшето благо. Приятели, осъзнайте това най-висше благо. В безпаметството е умът потънал, това емоционално съвършенство и чистота е. Незамърсено от светското добро и зло, подобно лотос, незасегнат от калта, в която е израсъл. Съзерцавай всичките неща, сякаш магия са... Ако без разлика ти можеш да приемеш и отхвърлиш самсара и нирвана, стабилен е умът ти, свободен е от покривалото на мрака. В теб ще бъде самосъществуването отвъд мисъл и самовъзникване. Този свят на проявления от самото си начало нивга не е бил. Безпътен, той отхвърля пътя. Като такъв той е продължаваща и единствена медитация; той е безмислено, непорочно съзерцание; безумство. Сцена от древността... трябва да е било през някоя утрин като тази. Дърветата танцували на младото утринно слънце, пеели птички. В къщата на големия мистик от онези времена Удалака празнували завръщането на сина му Светкету от учение. Появява се Светкету. Баща му го посреща на вратата, но чувства, че нешо липсва. Нещо не е наред със Светкету, а всъщност има и нещо в повече - известна арогантност, засилено его. Бащата най-малко очаквал да види това. В тези древни времена обучението се състояло главно в обучение по не-аз. Ученикът бил изпращан в горския университет, за да живее със своя учител, да се разтопи и придобие вкус към съществуването. Носели се слухове, че Светкету е станал велик учен, спечелил някъде някаква важна и престижна, награда. Баща му обаче не бил никак щастлив от изгледа на сина си. Да, синът бил носител на най-престижната университетска награда. Взел си всички изпити, придобил най-висока научна степен, натоварен бил с огромни знания. Нещо обаче липсвало, бащините очи се изпълнили със сълзи. Светкету не могъл да разбере това. - Какво не е наред? - попитал. - Защо си така нещастен, татко? - Имам един въпрос - отвърнал бащата. - Научи ли онова, чрез което научаваш всичко, а когато го забравиш, знанието става нереално, безсмислено. - Изучих всичко, каквото преподаваха там - история, философия, математика, Ведите, език, изкуство и още разни работи... Изброил всички науки от онова време. Мъката на бащата обаче не се разсеяла. - Отговори ми на въпроса - настоял той, - научи ли онова, чрез което научаваш всичко? Момчето малко се ядосало. - Научих всичко, което ми преподаде учителят, заедно с написаното в книгите. За какво "онова" ми говориш? Хайде, изплюй камъчето! Държанието му било доста арогантно, защото си втълпил, че е научил всичко в горския университет. Може би като всеки студент си е мислил, че баща му е невежа в сравнение с него. А старецът бил нещастен, все повтарял за някакво си "онова". - Виждаш ли онова дърво? - проговорил бащата. - Донеси ми едно семенце от него. Дървото било наягрот. Синът донесъл едно семенце. - Откъде идва дървото? - попитал старият човек. - От това семе, разбира се, откъде другаде. - Такова голямо дърво от това нищожно семе? Разчупил семето и виж дали там има такова голямо дърво. Подчинил се младежът, счупил семенцето, но не открил нищо. В семето имало пустота. - Виждаш ли пустотата, от която е произлязло това дърво? - попитал бащата. - Мога да се досетя логически, но не мога да я видя. Как бих могъл да видя нищото? - Ето затова те питах одеве. Всичко на този свят идва от нищо, от тази творческа пустота, в нея се връща, когато отмре. Върни се и научи за пустотата - шуня. Това е изворът на всичко. А изворът е всъщност и цел, началото - край. Научи тези основни неща. Твоите науки са боклук, забрави ги! Всички те са спомен, ум. Научи за не-ума, за безпаметството. Досега си трупал само знание, а не разбиране, просветление. Наученото от теб досега е обективно, но още не си проникнал до изконните дълбини. Светът е като голямо дърво. Четирите стъпки в тантра са: пустотата - пустотата в семето. Семенцето съдържа творческата пустота. Когато то се разпадне в земята, тази пустота се превръща в дърво. Тази пустота, която физиците наричат нематерия, е изворът. Дървото се ражда от нея, после цветовете, плодовете и другите хиляди неща. Всяко нещо обаче отново се превръща в семе, влиза в земята и се превръща в пустота. Такова е колелото на съществуването - от нищо към нищо, от никъде към никъде. По средата между две нищожности се намира сънят, самсара, всички неща. Поради това ги наричат съновидения, маиа, фантазии, мисли. Това е дървото на тантра. Без-умието е началото и края на всичко. От без-умството възниква това, което в тантра се нарича не-пораждане. От не-пораждането възниква без-паметството. От без-паметството се поражда паметта. Това е дървото на тантра. Без-умие, нищо, означава, че всичко е потенциално, не-актуализирано. Още е в сферата на възможното и вероятното, все още не се е случило. Съществуването спи дълбоко в семе-то, почива в състояние на покой, на непроявено съществуване. Запомни добре това, защото само така ще можеш да схванеш сутрите. Тези сутри са от огромна важност, защото разбереш ли ги, ще можеш да навлезеш в собствения си ум, да потърсиш без-умството. Първо състояние: без-умство - всичко е потенциално, нищо не е действително станало. Второ състояние: непораждане - все още нищо не е станало действителност, но нещата вече се подготвят за своята поява. В известен смисъл второто състояние е идентично с първото, но има и известна разлика. В първото състояние всичко е в пълен покой. Тук покоят е абсолютен, в продължение на милиони години не се случва нишо. Във второто състояние все още не е станало нищо, но всичко е готово за започването и то може да стане всеки момент. Потенциалността е готова да експлодира в действителност. Можем да сравним това с бегач, готов да се впусне напред при наличие на сигнал от рефера. Той се е изпънал целият, застанал е на стартовата линия в пълна готовност. Щом прозвучи сигналът, той ще се впусне напред. Непораждане означава, че все още нищо не е породено, но има пълна готовност да се роди. Непораждането е състояние, на бременност. Детето е в утробата, може да се появи всекиг миг. Да, все още го няма и поради това наподобява с него първото състояние. Ала бебето е съвсем развито и готово за живот - по това неговото състояние се доближава до второто и се отдалечава от първото. Третото състояние се нарича без-паметство. Детето се е родило. Потенциалността се е превърнала в действителност. Светът е създаден, но все още липсва познанието: без-паметство. Представете си първия ден след раждането на детето. То отваря очи, вижда зелените дървеса, но не може да разбере, че са зелени. И как би могло? Никога преди не е виждало зелен цвят. То дори няма да разбере, че вижда именно дървета. Ще вижда дървета, но няма да ги познае, тъй като никога преди не ги е виждало. Възприятието му ще бъде съвсем чисто, незамърсено от памет. Оттук и наименованието на това състояние без-паметство. Това е състоянието, за което говорят християните, коментирайки живота на Адам в Райската градина - никакво познание, той все още не е опитал от плода на дървото на живота. Всяко новородено дете живее в това състояние. За няколко месеца то вижда, чува, пипа, вкусва, но без да различава, без да формира памет за усетеното. Тъкмо поради това е така трудно да си припомним най-ранните дни на нашето детство. Ако се опиташ да си припомниш, лесно стигаш до петата година. С малко усилия можеш да слезеш до четвъртата, после до третата, но с доста усилия. След това изведнъж се натъкваш на пустота, не си спомняш нищо. Защо? Нали си бил жив? Всъщност тогава си бил така жив, както никога след това. Първите три години от живота на човека са най-живите. Защо липсва памет за тях? Защо не можеш да проникнеш там? Защото тогава е липсвала познаваемост. Имало е впечатления, но не познаваемост. Тантра нарича това състояние без-паметство. Виждаш, но от това не следва никакво познание. Живееш момент за момент, плъзгаш се от един миг към друг, без да пренасяш със себе си спомена от предишния миг. Не притежаваш минало, всеки следваш момент е напълно нов. Затова децата са живи и свежи, животьт им е пълен с радост, възторг, чудо. Малки неща ги ощастливяват, също така малки събития могат да ги докарат до екстаз. Те непрестанно се учудват: от случайно минаващо куче, котка, от цвете... Децата живеят в психоделичен свят, всичко около тях има своя бляскав ореол. Очичките им са чисти, още неопетнени от мърсотия и прах. Огледално чистата повърхност на сетивата им отразява великолепно, с неподражаемо съвършенство. Това е състоянието на без-паметство, това е третото състояние. Сега е ред на четвъртото състояние, паметта, състоянието на ума. Адам вече е изял плода на познанието, паднал е, навлязъл е в света. Преминаването от без-умство към ум маркира навлизането в света. Без-умството е нирвана, умът - самсара. Ако искаш отново да се върнеш в първоначалната чистота и невинност, в първичната чистота на съзнанието, ще ти се наложи да се върнеш назад. Стъпка по стъпка в обратен ред - паметта ще се разтвори в без-умството. Оттук и важността на медитацията, при която умът бива елиминиран, а заедно с него и мислите. Придвижвай се от мисъл към без-мислие, от без-мислие към не-пораждане, а после от непораждането към без-умството... капката се разтваря в океана. Ти отново ставаш океан, безкраен си, вечен. Без-умството е вечност, умът - време. Онзи ден говорих за четири мудри: карма мудра, действието, гяна мудра, познанието, самая мудра, чистия времеви символ, махамудра, великият символ. Тези мудри са пряко свързани с горните четири състояния. Първата, карма мудра, е паметта. Тантра казва: всяко нещо, мислимо като действие, е памет. Всъщност действието никога не е ставало. То е сън, твоя проекция. Действието не става, не може да се случи в самата природа на нещата. Действието е само сън на ума, твоя проекция. Първата, карма мудра, съответства точно на паметта. Когато изоставиш паметта, ще се озовеш отвъд действието. Тогава нещата също стават чрез теб, но ти вече не си актьорът, не ти правиш нещата. Егото изчезва. Всичко тече през теб, но не ти го правиш. Дърветата-не се опитват да растат. Растежът се извършва сам. Цветята цъфтят, но в това не се влага никакво специално усилие. Реките текат, но това не ги изморява. Звездите също се движат, но това не е в състояние да ги разтревожи. Нещата стават от само себе си, без извършител. Второто състояние е гяна мудра, познанието. Сега просто наблюдаваш, знаеш, не правиш нищо. Нещата се случват, ти си само наблюдател, не се идентифицираш като извършител. Третата мудра е салшя мудра. Постепенно отпада нуждата от познаващ субект, тъй като няма какво да се познава. Най-напред изчезва действието, после и познанието. Остава чистото единство, времето тече в своята чистота. Всичко е: нищо не трябва да се прави, нито да се познава. Ти си просто съществуване. Край теб животьт продължава да си тече, но ти оставаш незасегнат от него. Всяко желание за знание и действие е изчезнало. Съществуват само два вида желание: по-низшият вид е да се прави нещо, по-висшият - да се познава. За по-низшия вид е необходима телесност, за по-висшия - ум. Сега и двата вида желание са изчезнали, останал си сам. Нещата се движат, времето тече, случва се какво ли не. Ти самият обаче нито правиш, нито познаваш. Четвъртата мудра е махамудра, великият символ. Сега дори теб самия те няма. Действие - вън, познание - вън, време - няма го... Сега на свой ред изчезваш и самият ти. Настъпва тишина. Ето това се казва тишина! Твоята тишина не е никаква тишина, а далечен отблясък, нищожно подобие... Понякога се чувстваш отпуснат, умът не се движи толкова бързо, почива и той, настъпва тишина. Това обаче е нищо. Истинската тишина настъпва само, когато действието си е отишло заедно с времето, познанието... и самия теб. Накрая изчезваш и ти. Един прекрасен ден откриваш, че не си - всичко е изчезнало, няма нищо. В това нищо ти ставаш безкраен. При карма мудра все още има мисли. Заедно с тях, както си му е редът, тук са мислите, миналото и бъдещето. Мислите принадлежат или на миналото, или на бъдещето, Около мислите се навъртат страхът, напрежението, болката. При гяна мудра паметта се разтваря в без-паметството - няма минало, няма бъдеще, само настояще. Умът е заспал, но все още жив, може да се събуди отново. Това състояние настъпва много пъти, но лесно изчезва. Печелим медитацията и я губим. Умът не е разрушен, а само е отишъл да си легне. Задремва за малко, това е всичко - спи. После отново се връща, понякога дори с огромно желание за мъст, с огромна енергия - нали си е починал добре! След всяка дълбока медитациа умът ускорява оборотите, има повече енергия на свое разположение. Починал си е добре и е станал по-активен. При гяна мудра умът отива да поспи, още не е изчезнал. Само за миг можеш да опиташ състоянието на без-умство. Лъчът те огрява за част от секундата, ти си във възторг. Опитът създава доверие, оттук именно възниква доверието. Доверието не е вяра, а опитване. Когато си видял лъч светлина, макар и само за един кратък миг, вече не можеш да бъдеш същия човек. Може да я загубиш, но опитът с нея ще те преследва. Може никога повече да не се прближиш до нея, но не ще можеш и да я забравиш, тя винаги ще бъде там. Винаги когато разполагаш с време и желание, тя ще почука отново на вратата ти. Това състояние се репродуцира много лесно в присъствието на учител, при качествен контакт. Второто състоянив гяна мудра, може да се възпроизведе в присъствието на човек постигнал четвъртата степен, степента на без-умство. Поради това през вековете хората са търсели подходящ учител. Откъде да получиш опита? Неможеш да го изсмучеш от книгите, защото в тях има само вяра. Откъде да се сдобиеш с жив опит? От друга страна, не можеш да имаш такъв опит, защото първоначално не знаеш точно какво представлява той. Къде да се отправиш в търсене, какво да направиш? Съмнението те придружава навред. Дали не си тръгнал след празни химери, посети на света от луди хора? Пък и те са малцина - малцинство са: виж Буда, виж Христос, Сараха, колко са те в сравнение с цялото човечество? Мнозинството от хората живеят без такъв опит. Кой знае, може би Христос и Буда са луди! Перверзни! Мошеници, измамници, евтини лъжци. Може самите те да са дълбоко честни, но заблудени? Ппенници на самохипноза, халюцинации! А може и да са сънували всичко това, може да са обикновени мечтатели със силно въображение, добри мечтатели... Съществуват добри и лоши мечтатели. Лоши мечтатели са онези, чиито сънища са в черно и бяло - плоски, двуизмерни. Добрите мечтатели са онези, чиито сънища са винаги три-измерни и цветни. Такива мечтатели стават поети. Можеш ли да си спомниш дали някога си сънувал в цвят? Това се случва изключително рядко, повечето сънуват черно-бели сънища. Ако сънуваш цветни сънища, за теб има възможност да станеш поет, художник. В противен случай такава възможност няма. Кой знае, тези мистици може би са големи мечтатели, сънуващи триизмерни, цветни сънища, изглеждащи съвсем като действителност. Те съвсем правилно отделят такова голямо значение на сънищата си, не е изключено да се окажат обладани и измамени от тях... Такива съмнения мъчат всеки търсещ. Това е естествено и не бива да буди недоумение. Как да се спасим от съмнението? В писанията е казано просто: "Остави го и вярвай." Но как да стане това? Можеш да вярваш, но дълбоко отвътре те разяжда съмнение. Свети Августин всеки ден се молел на Бога по следния начин: "Господи, вярвам. Вярвам абсолютно. Ала внимавай, имай милост към мен, та дано отново не ме обземе съмнение!" Защо? Ако вярата е абсолютна, тогава откъде този страх? - Вярвам - казва Августин, - но трябва да внимаваш за моето неверие. Неверието значи си е там. Може да си го потиснал... от алчност, от сладострастие към Бога, от страст и желание по другия свят, може да си го потиснал - то обаче си е там, разяжда сърцето ти. Няма да се отървеш от него, докато не придобиеш някакъв опит. Как обаче може да стане това? В писанията се казва, че докато не повярваш, опитността няма да дойде. Това е много сложен феномен. Казват ти, че опитът ще дойде само, ако повярваш. Как ще придобиеш опит, който не може да дойде, ако не повярваш? Та нали вярата идва единствено на основата на опита. Само на основата на опита вярата е без съмнения, пълна, всеотдайна! Доверие е възможно единствено, когато се намираш в присъствието на някого, с когото това вече се е случило. В негово присъствие то ще се случи и на теб някой ден, дори без да се мъчиш да постигнеш кой знае какво. Като блясък на светкавица... Тя променя целия ти живот. Тъкмо това е обръщане. Променен си, преминал си на ново равнище. Присъствието на някой, който живее в по-висш от твоя свят, ще те извиси. Това става въпреки самия теб. А когато придобиеш опит, идва доверието. Въоръжен с доверие, преминаваш към третото и четвъртото. Присъствието на учителя те отвежда до втората мудра, гяна. На тръгване от този свят Исус разчупил хляба и казал на учениците си: "Яжте, това съм аз!" После налял вино и казая! "Пийте, това е моята кръв, това съм аз!" Велика метафора! Това е гяна мудра. Исус искал да каже - можете да имате известна опитност от мен, можете да ме пиете, да ме ядете. Всеки ученик е канибал. Той яде учителя си, попива го. Какво всъщноа правиш, когато ядеш? Храносмилаш, абсорбираш храната. Тя се превръща в кръв от кръвта ти, в кост, костен мозък, съзнание. Ето това е храненето. Какво правиш с учителя? Храниш се от неговото присъствие, с вибрациите му, смилаш ги. Постепенно те се превръщат в твое съзнание. В момента, когато се превърнат в твое съзнание, ти ставаш санясин, никога преди това. Преди това всичко е проформа, начален тласък към истинското явление. Без да си санясин, ще ти е трудно да постигнеш такова случване, абсорбиране и пр., защото санясинът е отворен и уязвим. Когато си отворен и уязвим, все някой ден нещата съвпадат. Енергията ти придобива такова състояние, при което за учителя е удобно да я направлява. В някои моменти си много близо. В момент на любов, радост, празник се доближаваш до учителя и можеш да се закачиш за него. Капка, проблясък от недрата на истината се спуща надолу в гърлото ти. Ти си променен. Сега вече знаеш. Познаваш себе си, няма нужда от вяра. Дори целият свят да се изправи срещу теб н да каже, че Бог не съществува, няма значение. Ще можеш да се пребориш със света, понеже знаеш. Нима можеш да отречеш собственото си знание? Собствения си опит? Тази малка капчица е по-силна от целия свят. Тази малка капчица има повече потенциал от цялото ти минало. Милиони животи са нищо в сравнение с тази малка капка. Но това може да стане, когато си близо. Хората идват при мен и питат: - Защо да ставаме санясини? Не можем ли да сме тук без това? Да, можете да останете тук колкото искате, но няма да се доближите. Може да седнеш в непосредствена близост до мен. Може да държа ръката ти в своята. Това не помага. Иска се уязвимост от твоя страна, отвореност. Оня ден някакъв човек ме попита: - Каква е причината да се носят оранжеви роби, защо е нужна малата, защо са ни медальоните? Какво се крие зад това? - Няма причина - казах му, - чист абсурд. Той се обърка. - Но ако е абсурд - възкликна, - защо го изискваш? - Тъкмо поради това - отвърнах. Ако кажа нещо рационално и вие го направите, това няма да ви помогне да ми се отдадете, няма да бъде мудра, символ. Ако едно нещо е рационално и ти си убеден в неговата рационалност, ще го последваш, но всъщност ще следваш единствено разума си, а не мен. Ако едно нещо може да се докаже рационално и научно и ти го последваш, няма да бьдеш уязвим по отношение на мен, няма да бъдеш на мое разположение. От такова нещо няма никаква полза: ти ще продължиш да следваш единствено разума си. Ето защо през вековете всеки учител е изработил за учениците си по някое и друго абсурдно нещо. То обаче има своята символична стойност, защото показва, че си готов и вече не робуваш на разума. Готов си да тръгнеш с този човек и ако той има някои ексцентрични идеи, толкова по-добре! Това отпуска главата ти, прави те малко по-отворен. Просветлението може да бъде постигнато чрез всеки цвят. Оранжевото не е задължително, може да се постигне с всеки цвят. Няма нужда и от медальони, мали и пр. Защо тогава са всички тези неща?... Отговорът е в самата абсурдност, в безсмислието. Това е само един жест от твоя страна, знак, че си готов да последваш учителя дори в абсурдното. Готов си да надхвърлиш разума - ето смисъла. Това е твърде малко начало, но до голямото се стига чрез малкото. При извора си в Хималаите. Ганг е малко ручейче, можеш да го хванеш с ръка. Ала докато стигне океана, реката става така огромна и безпределна, че като нищо ще те удави, ако не внимаваш. Вече тя те обхваща, а не ти нея. Става въпрос за един малък жест (носенето на оранжево, малите, медальоните) - само малък жест, началото на нещо. Толкова обичаш някого, че си готов да направиш нещо абсурдно за него. Това е всичко. Този жест ви прави уязвими по отношение на мен, по-лесно ще понесете следващите стъпки. Истината е заразна, а вие трябва да се подготвите за заразяване с нея. Съмнението е един вид ваксина - тя предпазва. Разумът предпазва. Защитени, вие няма да мръднете, ще умрете зад щита си. Защитата е вашият гроб. Незащитени, вие сте готови за Бога. Да бъдеш в непосредствена близост до учйтел... това може да се случи един ден. Чувстваш се въздигнат, порасли са ти криле, вкусил си от свободата и рая. Тогава нещата вървят сами. Става възможна самая мудра. Можеш да съзерцаваш посоката, зейнала в теб, да се придвижиш към целта. Вече знаещ къде отиваш, получил си известна интуиция. Религията не е наука, изкуство, а умение. Уменията обаче се придобиват с практика, с опит. Самая мудра е непораждане, съответства на непораждането - анутпана. Умът не е заспал, а напълно преодолян. При второто състояние умът ще се върне, само е приспан. При третото вече няма да му е лесно, но все пак връщане е възможно с известни усилия. При второто състояние той ще се върне от само себе си. При самая мудра ако искаш да го върнеш - добре, но той никога няма да дойде сам. При четвъртото състояние, махамудра, въпреки твоето желание за евентуално връщане, то ще се окаже невъзможно. Стигнал си отвъд. Това четвърто състояние, с което се полага началото на съществуването, е целта на тантра. Още три неща и ще навлезем в сутрата... От паметта към без-паметството ще ти трябва "осъзнатост едно." Трябва да станеш по-внимателен за мислите си, за сънищата, спомените, които те заобикалят. По-голяма част от вниманието трябва да се фокусира върху мислите. Мислите са обекти и ти трябва да ги осъзнаеш. Това е първото осъзнаване, "осъзнатост едно". За това говори Кришнамурти. Нарича го "осъзнатост без избор". Не избирай. Каквато и да е мисълта ти, не я съди, само наблюдавай как се движи. Ако продължиш да наблюдаваш, един ден мислите ти ще забавят ход, скоростта им ще намалее. Появяват се междинни пространства - една мисъл си отива, а на нейно място дълго време не се появява друга. Идва момент, когато мислите изчезват за цели часове, по пътя няма никакъв трафик. Обикновено ти винаги живееш в пиковите часове. Задръстен си от мисли, които се настъпват една друга. Не се движат само в един коловоз, преплитат се много линии. Мислителят, този, който според теб е мислител, притежава повече мисловни коловози от обикновения човек. Ако имаш известна представа от шах, сигурно знаеш, че на шахматиста е необходим петколовозен ум. Налага му се да мисли най-малко за пет хода напред. Ако не държи в ума си тези пет хода, не може да бъде добър играч. Хората, които наричаш мислители, притежават многоко ловозен ум, прекалено усложнени, в тях отделните коловози се преплитат един с друг. От всяка посока върви мощно движение, винаги е пиков час, дори през нощта. Когато си заспал умът ти продължава да работи. Работи по 24 часа без почивка, без да иска отпуск. Дори Бог се уморил на шестия ден и му се наложило да почива в неделя. Умът все работи - 70, 80 години. Това е лудост. Без покой... Може би сте виждали фотография на статуята на Роден "Мислителят". Тук, на Изток, ние се смеем на тази статуя... такова напрежение, такива страхове! "Мислителят" от Роден... - не можеш да не почувстваш напрежението в мрамора, такова то изкуството на Роден. Човек се пита как ли са мислили Аристотел, Ръсел, Фридрих Ничше. Нищо чудно няма, че Ничше е полудял. Такава, каквато е, статуята на Роден си е готова за лудницата; мислене, мислене, мислене... На Изток много не се прехласваме по мислителите - тук на почит са не-мислещите. Дори когато мислят, правят го, за да се придвижат към не-мисленето. Използват мисълта като трамплин към без-мислието. "Осъзнатост едно" представлява мост от памет към без-паметство. От без-паметството към непораждането ще ви трябва втора осъзнатост. Гурджиев я нарича "самоспомняне". Работата на Кришнамурти се основава напълно върху "осъзнатост едно", работата на Гурджиев - върху "осъзнатост две". При "осъзнатост едно" гледаш към обекта, към мисълта. Насочваш вниманието.си към този обект. При "осъзнатост две" ставаш още по-внимателен - наблюдаваш едновременно и обекта, и субекта. Стрелата на съзнанието ти притежава двойно острие. От една страна трябва да осъзнаеш мисълта, а от друга, самия мислещ субект. Гурджиев стига до по-големи дълбини от Кришнамурти, до това, което той нарича "самоспомняне". Някаква мисъл се движи в ума ти - например облакът на някакъв гняв. Можеш да наблюдаваш облака и да изоставиш наблюдателя - това е "осъзнатост едно". Ако наблюдаваш облака и същевременно постоянно помниш кой именно наблюдава - "аз наблюдавам" - това е "осъзнатост две". Гурджиев нарича феномена "самоспомняне". При преминаването от памет към без-паметност осъзнатостта помага. От без-паметството обаче много лесно можеш да паднеш обратно в паметта, понеже умът просто е отишъл да си легне. При първата осъзнатост само успокояваш ума, приспиваш го - това е добро начало, почивка, но не е краят. Необходимо е, но не е достатъчно. При втората осъзнатост умът потъва в не-пораждането, анутпапа. Сега ще бъде много трудно да го върнеш назад. Можеш да го върнеш, но няма да стане от само себе си. Не е невъзможно, но не е и лесно. При Гурджиев нещата отиват още по-надълбоко. Тантра твърди, че съществува и трета осъзнатост, "осъзнатост три". Какво представлява тя? Когато забравиш за обекта и субекта и се потопиш в чистата осъзнатост. Не се фокусираш върху нищо - само чиста осъзнатост, невнимателна към нищо, нефокусирана, неконцентрирана. При първата си се - концентрирал върху обекта. При втората си се концентрирал едновременно върху субекта и обекта. При третата премахваш всякаква концентрация, просто си бдителен. Третата те води до състояние на без-умие. А сега към сутрите: Без-паметството е истина за конвенционалното. Умът, станал не-ум, е висшата истина. Тантра разделя истината по два начина: първият е наречен хипотетична истина, вторият - върховна истина. Хипотетичната истина се нарича истина само заради името, нарича се истина, тъй като изглежда като истина. В нея има само проблясъци на истина. Например, ако някой ти покаже моя снимка и ти кажеш: - Да, прилича си, истинска е. Какво искаш да кажеш с "истинска"? Нима снимката може да бъде истинска? Твърдението, че снимката е истинска, просто означава, че си прилича с оригинала. Сама по себе си снимката не е истинска - всички снимки са неистински, те са само хартия. Нима бих могьл да пребивавам върху хартия, самият аз да бъда хартия? Дори добрата фотография си е просто фотография. Когато казваме "сполучлива фотография", имаме предвид, че си прилича с оригинала. Знам един анекдот... Красива, но твърде бъбрива жена навестила Пабло Пикасо и се разприказвала. Пабло се отегчил, но дамата била много богата и нямало как да я изхвърли. Колекционирала картини и на художника му се наложило да слуша брътвежа й. А тя нямала никакво намсрение да спре. Накрая рекла: - Оня ден видях ваша фотография в къщата на една приятелка. Беше така жива, аз така я харесах, че я целунах. - Ами тя отвърна ли ви с целувка? - попитал художникът. - Какво приказвате! Да не сте полудял! Снимка да целува! - Е, тогава не е била моя. Това не съм бил аз. Снимката е истинска, защото наподобява, и същевременно неистинска, тъй като си остава снимка. Това явление в тантра се нарича истина вявхарика. Без-паметството е конвенционална истина... тя е и така, и иначе, нарича се истина само конвенционално. Паметта ти е позната. Без-паметството се случва понякога в присъствието на учител, по време на медитация или молитва. Ала дори без-паметството е само хипотетична истина, фотография. Да, тя наподобява истинското без-умие, но си остава само подобие. Не е без-умието. Тантра не се уморява да ти внушава, че това не е крайната цел, а само началото. Много хора спират в момента, когато се доберат до без-паметството. Няколко бегли проблясъка на без-умство са им достатьчни, за да помислят, че вече са пристигнали. Без-паметството е изключително красиво състояние, в сравнение с паметта то е като екстаз. Сравнено, обаче с истинското без-умно състояние, то е нищо, тъй като паметта все още присъства, изчаква удобна възможност да се завърне. Сега засега просто спи и дори леко похърква, но е жива и здрава. За един кратък миг трафикът е престанал, но непременно ще се развихри пак. Не е лошо да изпиташ тези проблясъци, понеже те те водят напред: лошо е само ако се оплетеш в тях. Именно това става при употреба на наркотици - ЛСД, марихуана, мескалин; - тези вещества предизвикват появата на това второ състояние, наречено без-паметство. За миг под влиянието на наркотика паметта изчезва. Това състояние обаче е постигнато по химичен път, чрез химически шок - изчезване на паметта. Такъв е ефектьт и от електрошока. Правят електрошокове на лудите, чиято памет се е превърнала в тежък товар за тях - не могат повече да го понесат. Защо? Зашото чрез шока - при преминаването на електричество през техните мозъчни вълни (тъкмо това преминаване е шоково) - за един момент те са като изкоренени. Губят ориентир, забравят какво са мислили. За миг шокът ги заслепява, а когато се съвземат от него, не могат да си възвърнат лесно паметта. По този именно механизъм електрошокът облекчава страданията на лудите. Електрическите и химическите интервенции обаче не са в състояние да ти доставят чистата монета. Предлагат само снимки на истината, подобия. Без-паметството е истина за конвенционалното. Умът, станал не-ум, е висшата истина. Никога не се задоволявай с друго, освен с без-умието, с четвъртото състояние. Това е реализацията, това е висшето благо. Приятели, осъзнайте това най-висше благо. Без-умието е реализация, понеже си пристигнал при самия извор на живота и съществуването. Преди да се случи това, не трябва да има задоволство и успокоение. Истинско процъфтяване, Сахасрара чакра - хилядолистният лотос е разцъфтял. Животът ти се лее благоуханен, радостен, честит. Тъкмо това е Бог. Най-висшето добро, summum bonum. Няма нищо по-висше от това. Това е нирвана. Прпятели, осъзчайте това най-висше благо, казва Сараха. Запомни, съществуват три вида осъзнаване: "осъзнаване едно" на обекта, "осъзнаване две" на обекта и субекта, "осъзнаване три" - чиста осъзнатост. Навлез в тези три степени на осъзнатост, за да постигнеш summum bonum. Поетът казва на царя и останалите събрали се да го слушат: "Приятели..." Нарича ги приятели - това трябва да бъде добре разбрано. За учителя ученикът е приятел, но не и обратното. Понякога санясини ми пишат - тъкмо онзи ден ставаше въпрос... Един санясин бе написал; "Ошо, не мога да мисля за теб като за мой учител, но си ми приятел. Има ли нещо нередно в това?" От моя страна нищо, всичко е наред. Ала от твоя страна нещо липсва и ти ще загубиш. Защо? От гледна точка на учителя вие сте приятели, понеже той може да види, че е само въпрос на време, в противен случай значи, вече си пристигнал. Въпрос на време е и един прекрасен ден ще се събудиш. Вие всички сте буди! От гледна точка на учителя цялото съществуване вече е просветлено. Скалите, дърветата, звездите, животните, птиците, мъжът и жената — цялото съществуване е просветлено от позицията на учителя. Въпрос на време е, а времето няма значение. Вие всички сте там. Вие не го съзнавате, но учителят го знае. В деня, когато познах собствения си аз, осъзнах цялото съществуване. Оттогава не съм приел никого за неинтелигентен - не мога да направя така, невъзможно ми е. Ти не ще видиш този факт - аз, обаче, не съм в състояние да го отрека. За мен вие сте мои приятели. Нещо повече, вие сте самият мен. От ваша позиция обаче, ако не можете да ме приемете като ваш учител, а мислите за мен единствено като за приятел... както желаете, ваша си работа, но ще загубите. Откъде идва разликата? Когато приемеш някого за свой приятел, мислиш за него като за равен. Приятелят за теб е равен. Да, за мен вие сте мои приятели, понеже виждам, че сте ми равни, няма никаква разлика между нас. Ако обаче вие погледнете на мен като на равен, растежът ви ще спре. Разглеждайки ви като равни с мен, аз ви издигам до самия мен. Ако вие гледате на мен като на равен, всъщност ме смъквате до вашето собствено равнище. Това е естествено, понеже вие не познавате други нива на съшествуване. Защо е така трудно да приемеш някого като свой учител? Егото... то държи на всяка цена да е само приятел... От вас зависи да изберете. Ако ви харесва повече така - хубаво, но аз не мога да поема отговорността, в случай че не растете. Отговорността за това трябва да поемете самите вие и никой друг, понеже вие сте автори на пречката по пътя нагоре. Мога да потека към вас само когато гледате нагоре към мен - енергията може да тече само надолу. Лично аз не губя нищо, ако ме разглеждате единствено като приятел. Не губя нищо дори ако ме смятате за враг - няма никакво значение... Губите вие. Човекът, който мисли, че съм му враг, както и този, който ме счита за приятел, всъщност мислят за мен по един и същи начин. Човекът, който мисли за мен като за враг, ме приравнява към себе си, а човекът, който ме има за приятел, едва ли прави нещо различно. Те не са различни хора. Когато погледнеш нагоре, можеш да се закачиш за енергията, да бъдеш изтеглен. Сараха казва: Приятели, осъзнайте това най-висше благо. От гледна точка на учителя всички са приятели, дори и тези, които го считат за враг, те също са му приятели. В без-паметството е умът потънал, това емоционално съвършенство и чистота е. Незамърсено от светското добро и зло, подобно лотос, незасегнат от калта, в която е израсъл. В без-паметството е умът потънал... Паметта се абсорбира в без-паметството. При без-паметството умът започва да се губи. А когато умът започне да изчезва, у теб се надига качествено нов вид енергия - сърдечната енергия. Това е емоционалшо съвършенство и чистота. Започва да действа сърцето. Когато умът се разпадне, енергията, заета досега с него, се превръща в любов. Тя трябва да се превърне в нещо, защото енергията не подлежи на унищожаване, а само променя формата си. Умът черпи почти 80 % от енергията ти, без да ти връща нищо. Като пустиня е. Реката си тече, а пустинята я попива, без остатък, без възвръщаемост. Пустинята не позеленява от водата, в нея не расте трева, дървета, няма басейни и оазиси - нищо! Пусто и мъртво - смуче и смуче безкрай енергията на живота. Умът е голям експлоататор. В пустинята на ума се е загубил не един пътник. Сараха казва: когато това се случи - когато умът се стопи и ти достигнеш без-умството - изведнъж се променя цялата ти качественост. Ставаш по-любвеобилен - у теб се надига състрадание. Същата тази енергия, която досега е обслужвала пустинята, сега оплодява тучна земя. Сърцето е земята на плодородието. Това емоционално съвършенство и чистота е. Незамърсено от светското добро и зло... Сърцето не прави разлика между добро и зло, не разграничава. Всяко разграничаване е дело на ума. Сърцето просто обича, обича безпределно. Любовта тече без каквито и да било категории и присъди. Сърцето е самата невинност: Незамърсено е от добро и зло... подобно лотос, незасегпат от калта, в която е израсъл. Расте от същата умствена енергия, от същата кал на мисли, мислене, желание, страст, но въпреки всичко си остава лотос. Расте в кал, но остава незасегнато от калта. Съзерцавай всичките неща, сякаш магия са... Ако без разлика ти можеш да приемеш и отхвърлиш самсара и нирвана, стабилен е умът ти, свободен е от покривалото на мрака. В теб ще бъде самосъществуването отвъд мисъл и самовъзникване. Такива слова изрича Сараха пред царя. Преподава му велико знание! Чуй го, медитирай върху него и го опитай. Знаеш добре, че си сънувал милиони сънища, ала в съня отново и отново забравяш, че е било сън. Довечера ще сънуваш отново. Що за несъзнателност е това? Всяка нощ сънуваш, а на сутринта разбираш фалша на сънуваното, неговите нереални образи, плод единствено на въображението. Отново си жертва. Отново сънуваш и се заблуждаващ, че сънят е истината. Защо не можеш да осъзнаеш нереалността на съня? Какво ти пречи? Толкова много сънища, безброй заключения на будния през деня ум, доказващи недвусмислено, че сънят е нещо нереално. И въпреки всичко довечера отново ще бъдеш жертва. Сънят ще дойде и ти пак ще мислиш, че е истина, ще го преживяваш като истина. Тантра предлага една техника. Докато си буден, мисли за света като сън. Например, в момента ме слушаш - мисли за това като за сън. Сега е по-лесно да си го мислиш, отколкото насън. Много пъти ще слушаш моите думи в съня си, но тогава ще ти бъде прекалено трудно - ще спиш дълбоко. В момента може да стане лесно - мисли си, че се намираш в съновидение. Ошо е твоят сън, той говори в съня ти, тези дървета присъстват само в съня, цветята, птиците, всичко е сън - като при магия. Мисли си по този начин, докато си буден. Карай по същия начин няколко месеца и ще се учудиш - когато наистина спиш и сънуваш, ще знаеш, че спиш и сънуваш. Щом с практиката дори истинските дървета започнат да ти изглеждат като нереално съновидение, какво остава за наистина сънуваното. Тантра казва: дори истинските дървета в основата си са сън. Те не са нещо реално. Как тантра разбира реалността? За нея реалността е онова, което остава винаги непроменено. Това, което идва и си отива, ражда се и умира, за тантра е нереално. Ето дефиницията за нереалност в тантра: моментното е нереално, вечното - истинско. Преди няколко дни тези дървета не бяха тук, след няколко години също няма да ги има на това място. Преди няколко години самите ние не сме били тук. След нзвестен брой години също няма да сме наоколо (на същото място). Това е дълъг сън. През нощта сънят продължава един, два или шест часа. Този сън продължава непрестанно 60, 70 години Самата продължителност на времето на съня тук не е от особено значение. Дали ще сънуваш един час или 100 години, е все едно. Даваш ли си сметка колко хора са живели на земята? Къде са сега? Ако не бяха съществували, щеше ли да е различно? Дали ги е имало или не, няма особено значение - вече всички са изчезнали. Това, което се появява и изчезва, е само сън. Сараха казва: Съзерцавай всичките неща, сякаш магия са... Тук той ни предлага една техника. Гледай на всичко като на магия, все едно че си хипнотизиран от магьосник; всичко е фалшиво и ти го виждаш през очилата на хипнозата. Ако без разлика ти можеш да приемеш и отхвърлиш самсара и нирвана... Ако всичко е само сън, няма какво да приемаш или отхвърляш. На кой му пука? Загрижил си се прекалено много, понеже смяташ нещата за истински. Няма особено значение дали си богат или беден. Дали си красив или грозен, е безразлично. Дали те уважават или не, е без значение. Ако всичко е нереално, ако светът е сън - маиа - какво толкова има да избираш"? Да отхвърляш или приемаш? Както приемането, така и отхвърлянето отпадат. Заживяваш на чисто, без обвързаност, без безпокойства, нищо не е в състояние да те разклати. При това, положение всичко при теб е наред. Ако без разлика ти можеш да приемеш и отхвърлиш самсара и нирвана, стабилен е умът ти... Дали приемаш или отхвърляш, няма особено значение. Можеш да изоставиш света или да останеш да живееш в него. Ако имащ такова познание - че всичко е само сън, ако се задържиш в този климат... Защо Сараха казва това на царя? Сараха казва: Господарю, вие живеете в дворец, аз - на гробищата; вие сте обкръжен от красиви люде, аз - от най-обикновени, дори грозни; вие живеете в богатство, аз - в беднота; вие - в столицата, аз - в крематориума... това обаче няма значение, все едно е. И дворецът, и гробището за изгаряне на мъртъвци, са съновидения. Красивата ви царица е сън, жената на моя приятел ковача - също. Къде тогава е разликата? Ако на сън станеш богат или беден, на сутринта вече е все едно. Щастлив ли си сутрин след сън, в който си се видял обсипан с брилянти? Нещастен ли се чувстваш, ако на сън си се видял като просяк по пазарищата? Няма никакво значение. Когато си буден, вече ти е безразлично. Сараха казва: Господарю, аз съм буден. Третото състояние на съзнанието е факт; за мене вече всичко е сън - всичко. Сън в сън, в сън, в сън. Вече не правя разлика, намирам се отвъд различаването. В мен цари без-умието. Дали хората ме уважават или обиждат - все едно. Дали си мислят за Сараха като за велик брамин, мистик, мъдрец или като за перверзен, луд, побъркан, ненормален - както и да е, няма значение. Това е истинското разбиране. Тогава ничие мнение няма да те обърква. Успех или неуспех нямат власт над теб. Уважение и хула, живот и смърт - безсилни са. Това е то състоянието на неотклоняване. Пристигнал си у дома. След като веднъж умът ти е станал стабилен... свободен е от покривалото на мрака. В теб ще бъде само-съществуването... Прибрал съм се у дома, казва Сараха. Навестило ме е същинското съществуване, сега вече се намирам в собствения си център. Загубил съм всичко, с изключение на едно нещо - собствената си природа, моето същинско съществуване. Сега вече познавам собствения си извор, произходът ми е ясея, пребивавам в същностната действителност. ...отвъд мисъл и самовъзникване. Преминал съм отвъд мисълта. Тези неща повече не ме тревожат. Всичко е прекрасно, както си е. Това е нагласата за истинския санясин: всичко е чудесно такова, каквото е. Последната сутра: Този свят на проявления от самото си начало нивга не е бил. Безпътен, той отхвърля пътя. Като такъв той е продължаваща и единствена медитация; той е без-мислено, непорочно съзерцание; без-умство. Този свят на проявления от самото си начало нивга не е бил...Сараха казва: Този свят, който виждаме, никога не е бил, само изглежда така. Както сънищата възникват отникъде и се връщат обратно в никъдето, такъв е този свят. Този свят на проявления от самото си начало нивга не е бил... От самото начало нищо не е - само лека вълничка на по-върхността на тихо езеро; скоро вълничката се стапя безслед-но. Няма как да задържиш вълничката на тихо езеро... така е и с вълните на мисълта, с вибрациите... Безпътен, той отхвърля пътя. Няма никакъв път, никаква структура. Не става въпрос за нещо твърдо, солидно. Втечнено е, флуидно. В него няма никакъв ред. Никой не знае какво е добро и какво - лошо, какво е добродетел и какво - грях. Няма ред и последователност. Това е тантристкото разбиране за самата същност на действителността - тя е лишена от ред и последователност. Представлява творчески хаос. В последна сметка нищо не трябва да бъде заклеймявано или възхвалено. Безпътен, той отхвърля пътя. Като такъв той е продължаваща и единствена медитация; Това е прекрасна сутра. Сараха казва: забрави за реалност-нереалност: като такъв той е продължаваща и единствена медитация... Цялото това съществуване наоколо... дърветата, птичките, полудялата кукувица - всъщност е продължаваща и единствена медитация. Ако си в състояние да осъзнаеш това, лесно ще достигнеш до истинската си родина. Светът е единствена и непрестанна медитация. Той е без-мислено... Не намесвай непрестанно ума си. Просто слушай, гледай, докосни. Дръж ума си надалеч. Той е без-мислено, непорочно съзерцание... Съзерцавай, но не чрез мисли, а чрез прозрачност. Наблюдавай, гледай, бъди - не чрез анализ, не чрез логика. Общувай чрез тишина. Това е непорочното съзерцание. Общувай чрез тишина, чрез любов. Общувай... общувай с тази кукувица, с дърветата, слънцето, с всичко, но не мисли за тях. Не се превръщай в мислител... ... без-умство. Най-напред мисли за света като за сън, а после разгледай самия сънуващ като съновидение. Най-напред обектът е сън, после сън става и субектът. Когато субектът и обектът са изоставени, когато заедно със съня изчезне и сънуващият, настъпва без-умството. Без-умството е в основата на всичко. Тъкмо това Удалака се помъчил да каже на своя син. Попитал го: "Научил ли си за онова, чрез което научаваш всичко останало, а забравяйки го, забравяш всичко? Виждал ли си това нещо? Сблъсквал ли си се с него?" Синът в объркването си отвърнал: - Изучих всичко. Но за какво приказваш ти? Учителят ми никога не е говорил за това. - Тогава се върни - казал Удалака, - защото всичките ти науки са боклук. Върни се назад. В моето семейство винаги сме били истински брамини. Под "истински" брамин той разбирал - познали сме Брама, истината. Не сме брамини само по рождение. - Връщай се, връщай се незабавно! Посрещането било прекратено, отишли си и музиканти-те. Боляло го Удалака, но се налагало да върне сина си. Толкова години прекарал вън от къщи, а сега трябвало отново да го отпрати - без нито един ден отдих. Много наскърбен, синът се завърнал при своя учител. - Защо не ме научи на "онова", което татко така харесва"? - попитал го с горчивина. - Защо пропиля толкова години от живота ми? Татко смята всичко научено от теб за безсмислица! Не познавам себе си." Ако не познаваш себе си, казва баща ми, що за знания си натрупал? Какво ще правиш с познанията си върху ведите? Можеш да ги казваш наизуст, но за какво ни е това учение? В нашето семейство, твърди татко, винаги сме били истински брамини. "Върни се и преди да умра стани истински брамин!" Учителю, научете ме какво е "онова". Учителят се засмял. - Това не може да бъде преподадено. Може да се постигне и схване, но не може да бъде преподадено. Затова не се постарах да те науча на него. Но ако настояваш, можем да създадем подходяща ситуация. Това правят всички учители - създават подходящи ситуации. Тази комуна е ситуация. Не мога да ви преподам истината, но мога да създам благоприятна ситуация, благодарение на която да започнете да схващате отделни нейни отблясъци. Пребиваването ми тук е ситуация, говоренето ми пред вас. Не че мога да ви преподам истината чрез говорене, но просто съществува ситуация, в която нещо като треперене може да премине във вас. Усещате вибрации и те ви тласкат напред по дългия път, навътре. И така учителят казал: - Можем да създадем подходяща ситуация - грижи се за всичкн крави в ашрама - (имало около четиристотин крави) - заведи ги вдън гори тилилейски. Колкото по-далеч, толкова по-добре, да не те достигне човешки поглед. Върни се чак когато стадото ти е нараснало на 1000 крави и бикове. Ще минат много години, но какво от това? Помни, не трябва да се виждаш с никакво човешко същество. Приятели ще ти бъдат единствено кравите, те ще бъдат твоето семейство. Ако искаш, можеш да си говориш с тях. Светкету заминал в дън горите тилилейски, където още не бил стъпвал човешки крак. Там той живял с кравите в продължение на много години. Историята е изключително красива. За какво можеш да си говориш с крави? В началото може и да се е опитвал, докато е разбрал, че е напълно безсмислено - кравата просто те гледа! С празен поглед. Няма диалог. В началото по навик краварят трябва да е повтарял Ведите в присъствието на преживящите животни. Те, разбира се, не се интересуват от Ведическо знание и поради това няма как да го похвалят за знанията му. Сигурно е опитал да им говори за астрология н звезди, но едва ли е събудил по-голям интерес. Какво може да се направи пред аудитория от крави? Ще не ще, трябвало постепенно да се отучва от говоренето, започнал да забравя. Настъпило голямото отучване. Минали години. Броят на стадото достигнал 1000. Сега обаче Светкету напълно забравил, че трябва да се връща. Забравил да брои - толкова много години... Кравите се разтревожили, времето дошло. Една от тях се престрашила и казала: - Слушай, след като вече сме 1000, времето настъпва и Учителят сигурно чака. Трябва да се приберем вкъщи. Светкету последвал кравите. Когато стигнал заедно ( 1000-те крави при учителя, той излязъл да ги посрещне и казал на останалите ученици: - Вижте тези 1001 крави! - Има само 1000 крави - отвърнали учениците. - Другият е Светкету! - Той е изчезнал - заявил учителят. - Няма го вече там. Станал е крава, невинна крава, вгледайте се в очите му! Това е състоянието на без-умие. Това състояние винаги е било целта на Изтока. Състояние, прй което не си, а в същото време за първи път реално съществуваш. Това състояние на смърт и на живот, на изчезване на егото и всичко фалшиво; на появяването на истинското и автентичното - това именно състояние наричаме реализация, Божествена реализация, самореализация. Това е състоянието, което Сараха нарича само-съществуване, отвъд мисълта, отвъд ума. Тантра означава разширяване. Това е състояние, при което ти се разширяваш до безкрайното. Твоите собствени граници и границите на съществуването вече не са различни, а съвпадат. Нищо по-малко от това не е в състояние да задоволи тантра. Когато станеш универсален, се прибираш у дома. Когато станеш всичко, когато станеш едно с всичко, когато си голям колкото вселената, когато звездите започнат да се движат в теб, когато в теб се раждат земи, а после изчезват по реда си, когато осъществиш такова космическо разширяване, твоята работа е свършена. Прибрал си се у дома. Ето целта на тантра. За днес достатъчно. САМ СЪМ СИ ДОСТАТЪЧЕН Какво става, когато ми говориш? Въобразявах ли си? Как мога да се доверя на това, което чувствам с теб? Какво имаш ти, което аз нямам? Какво искаш да кажеш с твърдението, че човек е машина? Имам всичко, което би ми се искало, но сърцето ми се къса. Защо винаги се страхувам от мнението на другите? Когато ми даде името... в служба на любовта. Може ли молитвата да навреди? Първият въпрос - въпросът е от Сомендра: Любими Ошо, какво става с гласа ми, когато ми говориш? Каква е играта? Когато наистина общуваш с мен, ти не можеш да говориш. Когато наистина ме слушаш, ти ще загубиш гласа си, понеже в този момент аз съм твоят глас. Общуването между мен и теб не е общуване между две личности. То не е дискусия, дебат, спор, дори не е диалог. Общуването се получава само когато ти си загубен, когато не си там. В най-върховния момент това не е дори и "аз - ти" общуване. То не е никаква връзка. Аз не съм, идва миг, когато ти също не си. В такъв момент две нули изчезват една в друга. Затова, Сомендра, винаги, когато идваш при мен, губиш гласа си. Това не се случва само с теб, а с всички, които действително се приближават до мен. Как е възможно да се доближиш до мен и все още да притежаваш гпаса си? Как може да се сближиш с мен и да бъдеш ти самият? Гласът ти е твоят глас. Когато ти и твоите неща започнат да изчезват, естествено изчезва и гласът. Второ, няма нищо за казване. Когато ме обичаш, ти знаеш, че ако има какво да ми кажеш, аз вече ще го знам. Ако пък не го знам, то не си е струвало казването, нямало е нужда да го изричаш - било е нещо незначително, блуждаеща мисъл. Няма никаква нужда дори да се споменава, би било чиста загуба на енергия. Умът непрестанно борави с 1001 мисли, идващи откъде ли не, от всякакви източници. Всичките ти мисли не са твои; те продължават да подскачат от една глава в друга. Дори без говорене, без споделяне мислите не престават да прескачат от една глава в друга глава. Ти ги хващаш и за определено време те те обладават - мислиш, че мисълта в главата ти е много важна. Когато дойдеш при мен, тези мисли изведнъж изчезват. Случва се с много санясини. Те идват с куп въпроси. После, както си седят пред мен, изведнъж се объркват - въпросите им ги няма! Това е много важно, пълно със значение. Показва, че въпросите всъщност не са били твои, истински твои. Когато си срещу мен - наистина пред мен - когато ме гледаш, остава само основното, незначителното си отива. Понякога изчезват всичките ти мисли. Не само губиш глас, но и ум. Това е единственият начин да се доближищ до учителя. Продължавай да губиш ум. Стани отпуснат, податлив. Няма какво толкова да казваш; да слушаш - да, но не и да казваш. Трето, всичко си е съвсем наред със Сомендра. Казваме нещо само когато нещо не е наред. Чувал съм... Майка се оплакала на няколко лекари, че пет-годишното й дете има проблеми с говора. Прегледът заключил, че става въпрос за удивително здраво дете. Тя обаче продължила да се тревожи. Един ден в бързината прогорила овесените ядки, но все пак ги поднесла за ядене. Момчето ги опитало, но ги изплюло и казало: - Господи, това нещо е ужасно. Сигурно си го прогорила. Зарадвана, майката рекла: - Ти говориш?! Защо досега все мълчеше? Детето я погледнало с известна досада: - Ами досега всичко си беше както трябва! Досега всичко е било както трябва и със Сомендра. Няма какво да се казва. Вторият въпрос: Любими Ошо, наскоро влязох в Музея за изкуства във Франкфурт. Видях стая, пълна само със статуи на Буда. Нямам никаква вяра на каменни идоли, но се учудих колко силна енергия имаше в стаята. Нещо подобно чувствам тук, в тази стая, по време на лекция. Въобразявах ли си? Как мога да имам доверие в това, което чувствам с теб? Въпросът е на Ананд Самагра. Първо трябва да се разбере, че статуите на Буда нямат нищо общо с Гаутама Буда. Може би ще се учудиш, но те всички са фалшиви. Изобщо не си приличат с Буда, но затова пък имат много общо с будността - не с личността Гаутама Буда, а с будността. Можеш да отидещ в храм на Джайните и там ще видиш 24 статуи на 24-те тиртанкари, основателите на джайнизма. Между тях няма никаква разлика, до една си приличат. За да ги различат, джайните изработват малки символи и ги прикрепват към различните статуи. Ако символът на някоя от статуите е линеарна фигура, то под краката на статуята би трябвало да намерим такава фигурка. Символът на някоя друга статуя е змия и по този начин разпознават статуята. Ако тези знаци бяха скрити, дори опитен джайн не би могъл да различи еднаквите статуи. Чия е статуята? На Махавира? На Парсваната? Адината? Ще се учудиш също така, че всички статуи са точно като статуята на Буда - няма никаква разлика. В началото, когато Западът се запознал с Махавира, помислили, че неговата история е същата като историята на Буда, понеже статуите им си приличали като две капки вода, както и философиите, разбиранията, учението. На западняците им изглеждало едно и също, нямало разлика с Буда. Смятали, че Махавира е друго име на Буда. И двамата били наречени "буди" -"буда" означава "пробуден", събуден. Буда бил наречен Буда, Махавира - също. Двамата били наречени джини - "Джина" означава "завоевател", човек, завоювал самия себе си. Буда е наречен Завоевателят, Махавира - също. Смятали ги за една и съща личност. Статуята била голямо доказателство за това – всички статуи изглеждали еднакво. Не са фотографски копия, не представят определен човек, а по-скоро състояние. Трябва да схванеш това, за да ти стане ясно всичко останало. Три думи са придобили изключителна важност в Индия - тантра, за която разговаряме в момента, мантра и янтра. Тантра е техниката за разширяване на съзнанието. Мантра означава да намериш вътрешния си звук, ритъм, вътрешната вибрация. Откриеш ли веднъж своята мантра, тя ще ти бъде от огромна полза - дори едно-единствено произнасяне на мантрата ще те заведе в съвършено различен свят. Мантрата е ключът, проходът - чрез нейното повторение вибрацията ти става естествена. Третата дума е янтра. Тези статуи са янтри. Янтра е фигура, предназначена да възпроизведе у теб определено състояние. Определен тип фигури при гледане възпроизвеждат в теб съответни състояния на съзнанието. Не си ли наблюдавал? Разглеждайки произведение на Пикасо, няма как да не почувстваш известно притеснение. Съсредоточи се върху картина на Пикасо в продължение на половин час и ще се почувстваш много странно - нещо в теб полудява. Не можеш да гледаш картина на Пикасо цял ПОЛОВИН час непрекъснато. Ако окачиш негова картина в спалнята си ще сънуваш кошмари, опасни сънища - например, че си обладан от духове, че те измъчва Адолф Хитлер и пр., че си военнопленник в концентрационен лагер... Когато наблюдаваш нещо, картината не остава само вън от теб, но създава някакво състояние на твоето същество. Гурджиев наричаше това "обективно изкуство". Ти го познаваш когато слушаш съвременна попмузика, нещо в теб се задвижва ставаш по-възбуден в сексуален смисъл. Отвън има само звуци, но те бомбардират вътрешното и създават нещо в теб самия: Заслушаш ли се в класическа музика, ставаш по-малко сексуален, по-малко възбуден. Всъщност великите произведения на класическата музика те карат да забравиш пола, намираш се в спокойствие, тишина, в съвсем различно измерение на твоето съществуване. Живееш в друг битиен план. Да наблюдаваш статуя на Буда, означава да наблюдаваш янтра. Очертанията на статуята, геометричната й форма, създава съответна фигура вътре в теб. Вътрешната фигура от своя страна създава определена вибрация. Случилото се с теб, Самагра, не е било само въображение - статуите на Буда във Франкфуртския музей са създали в теб определена вибрация. Наблюдавай статуята на Буда, седнал в йогическа поза - ако вглеждането продължи, ще забележиш, че нещо подобно става вътре в самия теб. Ако се намираш в компания, където десет души са тъжни, а ти си единадесетият, колко време би могъл да останеш щастлив? Тези десет души ще ти действат като янтра, янтра на тъгата. Рано или късно и ти ще се натъжиш. Ако си нещастен и отидеш в компания, където се шегуват и смеят, колко дълго ще ти се удаде да запазиш тъгата си? Смеещите се ще създадат смях и в самия теб. Ще променят фокуса ти, ще те превключат на други обороти, ще се задвижиш в друго направление. Такива неща стават всекидневно - съзнателно или несъзнателно. Когато наблюдаваш пълната луна, какво става с теб? Или когато се заслушваш в песента на птичките, или съзерцаваш зелени дървеса, какво става тогава? Щом отидеш в гората и зеленината те обгърне, как се чувстваш? В теб започва да се надига нещо зелено. Външният цвят рефлектира в нещо вътре, вибрира заедно с нещо вътре, създава нещо... Наблюдавайки някое зелено дърво, ти ставаш по-жив... младееш? Отиди в Хималаите и виж планините, затрупани със сняг... вечен сняг, който никога не се е стопявал, най-чистият сняг, по чиято повърхност все още не е стьпвал никой, незамърсен от човешкото общество, недокоснат. Погледни Хималайските върхове, този недокоснат, девствен сняг... Той гради нещо вътре в самия теб, надига се някакъв нежен мир. - Външното не е външно, нито вътрешното - само вътрешно, те са свързани помежду си. Затова трябва да внимаваш какво гледаш, слушаш, четеш, къде ходиш - всичко това изгражда самия теб. Тъкмо това се е случило във Франкфурт. Статуята на Буда, многобройните статуи около теб са създали фина геометрия. Ще се удивиш - това е основната причина, поради която са били създадени статуите. Те не са идоли, както си мислиш. Християнската, мохамеданската и юдейската представа са объркали много нещата. Статуите не са идоли, те са нещо научно. Не са обекти на преклонение, а геометрични конструкции за втълпяване. Това е нещо съвсем различно. В Китай има Будистки храм с 10 000 статуи на Буда. Само на Буда! Накъдето и да погледнеш - все същата фигура. Таванът, стените, 10 000 статуи! Това създава пропорция. Отвред върху теб се нахвърля Буда, извира от всяко ъгълче на храма. Загубен си, ежедневната ти обичайна ориентация изчезва, животьт ти изглежда иначе в тази перспектива. За известно време се изкачваш на по-високо равнище на духа и нагласата на ума се променя. Това става и тук. Докато ме слушате, нещо във вас се случва - чрез моето присъствие, чрез думите ми, чрез приеъствието на толкова много хора, облечени в оранжево. Това е ситуация, това е храм. Храмът е ситуация. Вие не просто седите в някаква лекционна зала. Толкова много хора ме слушат с любов, благодарност, тишина, симпатия, вникване... Мястото става свято, става тиртха - свещено. Когато дойдете в това място, вие сте на гребена на вълна, няма нужда да полагате огромни усилия. Можете просто да позволите на нещата да се случват сами, да бъдете откарани тихо и кротко на отсрещния бряг. Посредник по бракосъчетания се уговорил с едно семейство да им доведе момиче, което считал подходящо за техния син. След обяда момичето си отишло и членовете на семейството се нахвърлили върху нещастния посредник. - Що за момиче си ни довел? Чудовище! Има око в срсдата на челото, лявото ухо нагоре, дясното надолу, а брадичката някъде си назад! - Вижте - прекъснал ги посреднйкът. - Обичате ли Пикасо или не? А съвременното изобразително изкуство изобразява грозното в действителността. Грозното преобладава и затова има известни причини. Този век е един от най-грозните - две световни войни в продължение само на петдесет години, милиони убити, смазани... толкова жестокост, агресия, насилие, лудост. Този век е кошмарен век. Човекът е изпуснал юздите на хуманността. Какво само не е изтърпял човек от човека! Естествено е тази лудост да се прояви навсякъде - в изобразнтелното изкуство, музиката, скулптурата, архитектурата - навсякъде грозният човешки ум е създал грозота. Грозотата се е превърнала в естетическа ценност. Съвременният фотограф не престава да търси грозното. Не че красивото е престанало да съществува. То си е там, както винаги, но е напълно загърбено. Кактусът е заменил розата. Не че кактусът е нещо ново. Той си е съществувал винаги, но за този век тръните се оказаха по-ценни от цветовете. Розата изглежда като забравен сън - не се вписва в мисленето ни и поради това сме й дали пътя. Кактусът превзе всекидневните стаи. Преди сто години никой не би и помислил да внесе вкъщи кактус. Ако си съвременен човек, градината ти трябва да бъде изпълнена с кактуси. Розата изглежда някак буржоазна, демодирана, консервативна, ортодоксална, традиционна Кактусът - напротив - е революционен. Да, той е революционен - както са революционни Адолф Хитлер, Йосиф Сталин, Мао Дзедун, Фидел Кастро. Кактусът определено е по-близък на този век. Съвременният фотограф търси грозното - някой просяк, например. Не че преди е нямало просяци - напротив, имало е! Просякът е нещо истинско, действително, но на никого не му е хрумвало да прави от него изкуство. Пред просяка се смиряваме, чувстваме нужда да му се извиним, нещо в нас ни казва, че се намираме пред несправедливост, не искаме просякът да е просяк. Този век обаче не престава да се интересува от грозното. Слънцето не е престанало да обагря върхарите на дърветата рано сутрин. Това е тъй красиво... Него все още го има, но нито един фотограф не се интересува от такива неща - те не го привличат. Грозотата привлича, понеже самите ние сме погрознели. Това, което ни привлича, всъщност говори какви сме самите ние. Буда е роза, най-висшата възможност. Помни, статуята не прилича на самия Буда, понеже никой днес не знае как е изглеждал той. Не в това обаче е въпросът. По онова време - по-не на Изток - не са се интересували от "истинското", а от "най-висшето." Не са се интересували от фактологичното, а от самата истина. Буда може би е притежавал малко по-дълъг нос, но ако скулпторът е смятал, че по-късият нос е в по-голямо съгласие с медитацията, той с чиста съвест е пренебрегнал "истинската" дължина на носа на Буда, като го е смалил. Може би Буда е имал голям корем, кой знае? Японските статуи на Буда са с дебели търбуси, индийските не са. Това са различни нагласи на възприемане. В Япония се смята, че медитиращият трябва да диша от корема и по-точно от пъпа. А когато дишаш през корема, очевидно той трябва да порасне поне малко. Гърдите остават отпуснати. И тъй, японските Буди са с дебели кореми. Причината? Да се подчертае, че коремното дишане е правилното дишане. Това няма нищо общо с Буда - никой вече не знае какъв точно по размери е бил коремът му. Индийските статуи не са с дебели търбуси, понеже индийската йога не набляга на коремното дишане - коремът трябва да бъде "глътнат". Това също не е без причина. Ако ис-каш половата ти енергия да се придвижи нагоре, по-добре не дишай коремно. Когато коремът е придърпан навътре, енергията се всмуква нагоре по-лесно - става въпрос за различни техники. За някои медитиращи коремното дишане също е добро, то е твърде успокояващо. При него обаче енергията не може да се движи по същия начин, както когато коремът е придърпан навътре. Индийските статуи на Буда са с малки кореми - те са почти без кореми. Никой не знае как точно е изглеждал Буда. Статуите му са доста женствени, закръглени - не изглеждат мъжествено. Виждал ли си някога статуя с мустаци и брада? Не. Хората, рисували Исус, са били по-големи реалисти. Изобразителите на Буда не са били привързани към фактологията, а по-скоро към висшата истина. Не ги е интересувало как точно е изглеждал Буда, а как трябва да изглеждат будите. Поставяли ударението не върху Буда, а върху хората, които ще наблюдават тези статуи, върху реалната полза, която ще имат от тях. Буда не е изобразяван като стар. Той сигурно е бил стар... на 82 години... бил е много стар и болен, с него постоянно е вървял лекар. Нито една статуя не го изобразява в старостта му, в болестта, понеже не там е въпросът. Ние не се интересуваме от физическото тяло на Буда, а от вътрешната му геометрия, от онова вътрешно качество на Буда, което е вечно младо, не остарява. То никога не е болно, а винаги е в добро състояние. Не може да се разболее по силата на собствената си природа. Тялото е младо, старо, сгърчено, после умира. Буда не е роден и не умира никога - остава вечно млад. Наблюдавайки младата статуя, у теб ще се случи нещо младо, ще се почувстваш освежен. Индийците никога не биха искали Исус да бъде изобразяван, рисуван, извайван на кръста. Та това е грозно, тъжно е. Дори и да е исторически факт, няма какво толкова да го помним, тъй като всичко, което мислиш, че се е случило, със самото мислене за него му помагаш да се случи отново. Нямаме никакви задължения спрямо фактите - не дължим нишо на миналото, няма защо да го помним точно такова, каквото е било. От нас зависи да си изберем минало - да изберем миналото по такъв начин, че от това да възникне по-добро бъдеще. Да, Исус е бил разпънат, но ако това бе станало в Индия, никога нямаше да го рисуваме. Дори на самия кръст бихме нарисували съвсем различно нещо. Западняците рисуват Исус в страдание, тьжен - естествено, предстои му да бъде убит. Съсредоточиш ли се върху Исус, непременно ще почувстваш тъга, дори и при медитация върху него. Твърдението на християните, че Исус никога не се е смял, не е случайно. Не е случайно също така, че в църквите не е позволено да танцуваш, да се смееш, да бъдеш весел. Църквата е сериозна работа, трябва да си много сериозен... с удължено лице. Пък и как може човек да се смее и пее с този разпънат Исус на олтара пред него? В Индия можеш да пееш, да се смееш, да се забавляваш! Религията е веселба, празнуване. Цялата работа е в това, че западният ум е историчен, а източният - екзистенциален. Западът придава прекалено голямо значение на световните събития. Изтокът никога не е обръщал никакво внимание на историята. Ще ти бъде чудно да узнаеш, че преди идването на хора от Запада в Индия не е било познато нищо подобно на история. Никога не сме писали история, никога не сме се интересували от нея. Тъкмо поради това не знаем кога точно се е родил Буда, нито пък кога е умрял. Никога не сме хранили особено уважение към фактите. Фактите са нещо светско, принадлежат на света. Какво значение има дали е роден във вторник, понеделник илн четвъртьк? Какво значение има това, по какъв начин става важно? Истината е, че такива неща нямат никакво значение. Всеки ден, всяка година би свършила същата работа. Не в това е въпросът. Важно е кой се е родил, кой е този човек в неговата най-дълбока, изконна същност. Историята се занимава с периферията, митът - с изконната същност. Индия е създала митология, а не история. Ние имаме Пураните. Те са митология, а не история. Те са поетически, мистични видения за това как трябва да съществуват нещата, а не за това какви са те в действителност. Пураните са видения за върховното. Буда е видение за върховното, наречено самадхи. Статуите на Буда, които си видял във Франкфуртския музей, представят състояние на вътрешна тишина. Когато някой е напълно тих, той ще пребивава именно в такова състояние. Когато всичко е неподвижно и тихо, вътрешно спокойно - когато нито една мисъл не помръдва, ни най-слаб ветрец, когато всичко е спряло, времето - също, ще се почувстваш като Буда. Нещо от същата геометрия ще се пресели в теб. Това е обективно изкуство - по-малко заинтересовано от реалността на Буда, обърнато изцяло към хората, които ще дойдат, за да търсят състоянието на будите. Ударението е съвсем различно - какво ще се случи с онези, които наблюдават тези статуи, коленичат пред тях и медитират върху тях. В Индия има храмове като Каджурахо, където са скулптирани най-различни сексуални пози. Много от тези пози са така абсурдни, че дори един дьо Сад или фон Захер-Мазох не биха могли да си ги въобразят. Например мъжът и жената са застанали на главите си и правят любов - едва ли някой би се опитал да си представи такова нещо. Защо тогава рисуват тези картини? Те са пример за обективно изкуство. Такива храмове не са обикновени - те са вид терапия, съществуват като терапия. Винаги, когато някой страда от полова перверзност, го изпращали в Каджурахо. Там той трябвало да наблюдава и медитира върху анормалното, върху странното. Нещо в ума му се е изкривило и тази перверзност е навлязла в подсъзнанието му. Какво всъщност прави психоанализата? Опитва се да доведе нещата от подсъзнанието в съзнанието, това е всичко. А психоанализата твърди, че щом нещо премине от несъзнателното в съзнателното, то се освобождава, освобождава и теб от присъствието си. Храмът в Каджурахо е велика психоанализа. Довеждат там ненормално перверзен мъж. Той е потискал своите перверзии - понякога те изригват, но той успява да ги потисне. Знае, че в него кърви някаква рана, но никога не е бил в състояние да застане лице в лице с нея. Отвеждат го в храма. Той се движи бавно, медитира върху всяка статуя поотделно. Идва ден когато изведнъж някоя от позите съвпада с неговата перверзна представа. От подсъзнанието перверзията премйнава в съзнателната сфера и се освобождава без никакъв Фройд, Юнг или Адлер - достатъчен е само храмът Каджурахо. Оставят човека в храма, може и за няколко седмици. За всеки медитиращ по онова време, стремящ се да навлезе в дълбока медитация, било препоръчително да прекара известно време в храм като този. Стените на храма са украсени с всички тези статуи - доста ненормални, налудничави, перверзни. Вътре в самия храм няма нито една сексуална рисунка, нито статуя - никаква сексуалност. Вътре имало само статуя на Буда, Шива или Кришна. Какво означава всичко това? Защо полът е представен стената отвън, а вътре го няма никакъв? Това е техника. Първо трябва да се разходиш из периферията, за да се освободиш от секса. Когато човек разбере, че сексуалните статуи вече не привличат - когато може да преседи дълги часове пред тях нищо в него да не трепне (пълно спокойствие, никаква полова възбуда), когато така преседи не само часове, но и седмици едва тогава може да влезе във вътрешността на храма. Това е символично. Сега той се намира отвъд своята сексуалност. Тези храмове са тантристки и представляват един от най-великите провеждани някога експерименти. Те не са хеприлични, порнографски, а духовни - един голям експеримент с духовността, опит за трансформиране на човешката енергия към по-висши нива. Най-напред обаче енергията трябва да бъде освободена от по-ниското ниво. Затова има само един начин - тя да осъзнае напълно, всички фантазии на несъзнателното да достигнат съзнанието. Когато несъзнателното бъде напълно разтоварено, ти си свободен. В теб няма никакви блокажи, можеш да се придвижиш навътре. Можеш да влезеш в храма, да медитираш върху Буда, Шива или Кришна. Не е било въображаемо, Самагра, без да съзнаваш, ти си се сблъскал с обективното изкуство. Трети въпрос: Любими Ошо, какво имаш ти, а аз - не? (Нямам предвид ашрама, колата, секретарката и всичко това) О, сигурно имаш предвид точно "всичко това", иначе защо ще го споменаваш? Самото споменаване разкрива ума. Сигурно си се страхувал, някаква идея се е мярнала в ума ти... пък аз нямам никакъв ашрам, нито кола, нито секретарка. На практика аз не притежавам нищо. Притежаванего не е важно, а съществуването... Аз съм тук, моето богатство е съществуването, а не притежанието. Ако ашрама го има, то е заради теб, не заради мен. Ако секретарката е тук, то е заради теб, не за мен. Всичко тук е заради теб. То няма нищо общо с мен. Добре съм си сам. Ала някьде дълбоко в твоя ум ти сигурно си дълбоко привързан към нещата. Когато формулираш въпрос, помни, той говори много за теб самия. Един въпрос не е само въпрос, а е нещо дълбоко символично. В пушалнята няколко души повели спор кой е най-великият откривател. Един се застъпвал за Стивънсън - откривателя на железницата, друг за Едисон, трети за Маркони, братята Райт. Най-накрая сдин от спорещите се обърнал към дребен човечец, останал мълчалив досега: - Какво мислите по въпроса, мистьр Мен? - Ами - отвърнал попитаният с познаваща усмивка – онзи, дето е открил "интереса", май е сложил всичките в джоба си. Във всеки човек се крие по един евреин - евреинът мисли само за пари, интереси, предмети... притежание. Първо: Промени фокуса от "имам" на "съм". Можеш да имаш целия свят - без полза. Ще си останеш просяк. Не те карам да се отказваш от света, разбери. Не искам от тебе това - не скачай сега в другата крайност. Казвам само, че може да притежаваш целия свят и да нямаш нищо - това е. Не казвам да се откажеш... Понеже тези, които се отказват от света, остават умствено привързани към притежаването... Броиш пари, те също броят. Казваш: "Имам толкова и толкова хиляди долара", но броенето продължава. И ти си счетоводител като тях. Счетоводството е самият свят. Да осъзнаеш кой си, означава да станеш император. Да бъдеш, означава да бъдеш император. Да имаш, означава да си беден. На света има два вида бедняци - бедняци, които имат, и бедняци, които нямат. И в двата случая обаче са бедни, понеже онези, които имат, всъщност нямат нищо, а тези, които нямат - съвсем естествено е - също нямат нищо. И едните и другите са бедни. Имащите се учудват: "Какво да правим сега с имането?" Задръстили са се с имане, пропилели са целия си живот да го притежават и постигат, сега то най-после е при тях, а те са в чудо какво да го правят. То не ги е задоволило, не ги преизпълва, не процъфтяват благодарение на него. Все още не са се научилн да живеят живота си като празник. Чрез тях Бог няма да се появи. Той никога не идва чрез притежанието. Питаш: "Какво имаш ти, а аз - не?" Ако настояваш да говорим в понятията на притежаването, то ти имаш много повече от самия мен. Несравнимо повече: алчност, гняв, страст, амбиция, его-още 1001 неща. Какво имам аз? Съвсем нищо. Да, точно така, нищо. Ако мислиш от гледна точка на притежаването, то аз съм най-бедния човек, понеже нямам абсолютно нищичко. Ако обаче разглеждаш нещата от гледна точка на съшествуването, тогава аз съм най-богатият - изоставиш ли веднъж егото си, не си загубил нищо, напротив - отървал си се от една болест. Изоставиш ли алчността, не губиш нищо - само болестта. Същото е и с гнева - не губиш от премахването му, само печелиш. Винаги, когато изоставяш по нещо подобно, ставаш несравнимо по-богат. Изчезне ли алчността, заражда се споделянето. Няма ли го гнева, ето ти го състраданието. С изчезването на омразата, ревността, чувството за притежание се появява любовта. Аз имам единствено себе си. Но това "себе си" се изразява в много, много измерения - в споделяне, в любов, в състрадание. Мога да твърдя, че ти имаш повече, много повече, а в същото време все още не си. Аз съм, ти - не! Четвърти въпрос: Любими Ошо, какво искаш да кажеш с твърдението, че човек е машина? Че човек е машина! Три сцени - първата: - Здрасти, Бърни, приятелю! - поздравил Чарли, леко на градус. - Хайде да се отбием в бара и да отпразнуваме пушенето с пури. - Какви ги дрънкаш? - попитал Бърни. - Слушай - продължил Чарли, - жена ми ме караше да престана с пушенето. Системата й е: когато ми се доще пура, да взема "О'Хенри". - Е, и какво? - Ами тъкмо затова празнувам. Върнах се към пурите. Идеята за бонбончето не ми помогна. Вярвай, бога ми, опитах! Винаги вместо пура взсмах бонбонче "О'Хенри". И знаеш ли какво - нямаше как да го държа запалено - все гаснеше. Когато казвам, че човек е машина, имам предвид, че той функционира чрез навици, а не чрез осъзнатост. Човек функционира чрез миналото си, а не спонтанно. Втората сцена: Нощен работник си пуснал бакенбарди и не ги подстригал, докато любимият му бейзболен отбор не спечелил купата, за голямо нещастие на жена си, млада хубавица. В деня на победата на отбора той изклинчил от работа, обръснал се, прибрал се вкъщи рано-рано и се вмъкнал в леглото. Хванал в тъмното ръката на жена си и я поставил на гладко обръсната буза. Тя прокарала пръсти по бузата, обърнала се леко и казала: - Изчезвай бързо, момче! Старите Бакенбарди ще се прибере всеки миг. Когато казвам, че човек е машина, имам предвид, че той не се вглежда в настоящия момент, не е достатъчно свързан с действителността. Живее си със старите идеи, с навиците си. Третата сцена: Веднъж Мула Насрудин прочел малко стихотворение в някакво списание и много го харесал. Стихотворението било: Сър, защо не купите букетче от пролетни цветя? В дома си да го отнесете грижовно, като в песента: Подайте го с жест прост на вашата жена, кажете: "Скъпа, днес за тебе мислех!" Мула Насрудин направил точно това. Купил цветя, но вместо да влезе в къщата както обикновено, почукал. Когато жена му отворила вратата, Мула подал букетчето. За най-голямо негово учудване тя избухнала в ридания. - Защо плачеш? - попитал. - Днес бе ужасен ден. Счупих чайника, детето плаче, готвачът напусна, а сега и ти се прибираш пиян! Тъкмо това имам предвид, когато казвам, че човек е машина. Ти не съзнаваш това, понеже машината не осъзнава нищо. Трябва някой да те фрасне по главата, та да излезеш от мрежата на навиците си - така поне за миг ще се пробудиш. В това се състои и нуждата от учител - да те удря по главата, да променя техники, ситуации, стратегии, с цел да те изненада. Ако дори за съвсем кратък миг се осъзнаеш, няма как да ти убегне, че цялото ти минало е било механично. Чак тогава ще почувстваш сам - а не само на думи - че човекът е машина. Тогава целият ти живот ще блесне пред теб като чиста механика. За да схванеш неговата механичност, трябва да имаш база за сравнение. Сега ти липсва тази отправна точка. Живееш сред машини. Баща ти е машина, майка ти е машина, жена ти е машина, шефът ти... живееш сред машини. Самият ти си машина. Как би могъл да осъзнаеш? Веднъж жената на Мула Насрудин ми каза, че никога не си е давала сметка за пиянствата на мъжа си, докато една нощ взел, че се прибрал съвършено трезвен. Ако човек пие непрекъснато, много трудно може да се забележи пиянството му - свикваш с него такъв, какъвто си е. Ти си машина. Боли - това е и целта да те наричам машина - да те заболи. Нека си боли. Ако не те заболи, значи си неизлечим. Щом боли, значи има още надежда. Болката означава, че дълбоко в твоето подсъзнание ти си съгласен с тази оценка. Живееш ли в настоящия момент? Разпознаваш ли нещата такива, каквито са точно сега? Или продължаваш да ги наблюдаваш през старите очила, чрез стария ум... паметта? Спасил ли си се от клишетата? Моментално подреждаш нещата в разни кутийки, предварително приготвени кутийки. Например, ако си индиец и срещнеш човек, който ти е особено интересен... човекът изглежда добре, мил е, харесваш излъчването му. Питаш го разни неща за него и той ти отвръща: - Аз съм мюсюлманин. Край. Свършено е с цялата приятна вибрация, свил си се обратно в себе си. Имаш си предварително приготвена кутийка, в която за мюсюлмани няма място. Ти си индуист - мю-сюлманите са лоши. Веднага категоризираш човека, поставяш го в тесните си рамки. Сега вече не се интересуваш от истинския човек, защото религията му е против твоите категории и теории. Чувал съм... Млада жена отишла на работа в близкия град. Били много бедни, майката била бедна и понеже младата била единствена дъщеря, наложило се да отиде на работа за пари. Майката, особено щастлива, попитала: - Е, кажи сега, какво правиш там? Момичето съвсем откровено признало: - Станах проститутка. - Какво? - изпищяла старицата и припаднала. Когато дошла на себе си след половин час, попитала отново: - Кажи ми пак каква си станала. - Вече ти казах - бил отговорът, - станах проститутка. - Благодаря ти, Боже, - възкликнала майката - помислих, че си станала протестантка. И двете били, разбира се, католички. В ума се извършва непрестанна категоризация. Наблюдавай - когато правиш нещо, реагираш ли на факта тук и сега, или следваш някоя предварително зададена теория? Когато правиш нещо, влагаш ли необходимото внимание и осъзнатост, или подхождаш като робот? Онзи ден ви говорих за трите осъзнатости: осъзнатост едно, осъзнатост две и осъзнатост три. Първата осъзнатост е: да наблюдаваш себе си, своите действия, реакциите си, подходите. Как се държиш? Като човек или като машина? Ще откриеш, че в 99 от всеки сто случая се държиш точно като машина. Ако обаче придобиеш известна доза самонаблюдателност, ще започнеш да надхвърлящ машината. Това ще ти помогне да се превърнеш в човек. Човек си само, когато си осъзнат. Напълно осъзнат, ти ставаш напълно човек. Напълно неосъзнат, ти си машина и нищо повече. Пети въпрос: Любими Ошо, откакто съм тук, получих всичко, което съм искал. Сега имам всичко, но сърцето ми се къса. Защо така? Нещо не си доразбрал. Сърцето се къса от радост, от възторг, истински възторг. В определен момент радостта става непоносима. Когато радостта стане непоносима, тогава си наистина радостен. Радостта е в своя връх, в 100-те си процента. Ако можеш да понесеш такава огромна радост, рано или късно ще започнеш да се изпаряваш от радост, да изчезваш в божественото. Не се страхувай, нищо лошо не става с теб - ти си благословен. Случва се обаче, нашите представи.. Ако видиш някой да плаче, мислиш си, че е тъжен, че е потънал в нещастия. Започваш да го утешаваш. Чувал ли си израза "радостни сълзи"? Съществуват и радостни сълзи. Не бързай да утешаваш - може би човекът е прекалено щастлив! Ние обаче мислим че може да се плаче само при нещастие - не познаваме хора, които плачат от радост, понеже хората всъщност изобщо не са щастливи. Радостните сълзи са само в поезията, в очите ги няма. Сълзите обаче нямат нищо общо с тъгата. Щом хората плачат само при тъга - спукана му е работата на такова човечество! Сълзите нямат нищо общо с нещастието, те се появяват само когато нещо в теб прелива. Може да бъде тъга, може да бъде и радост, любов или гняв. Наблюдавай жените - когато много се ядосат, започват да плачат. Това е гняв, а не тъга. Наблюдавай малкото дете: ако се смее прекалено много, започва да плаче. Много е за него, смехът става непоносим - тогава избликват сълзи. Тези сълзи показват, че чашата се е препълнила - започва да прелива. Казваш: "Откакто съм тук, се изпълни всичко, което съм искал..." Тъкмо затова радостта става непоносима, приближаваш се до дома си. "Сега имам всичко, което би ми се искало, но сърцето ми се къса. Защо?" Въпросът задава Ананд Пратима. Случва се нещо изключително красиво. Не се опитвай да анализираш, да мислиш за него. Не го обяснявай, защото умът е в състояние да развали всичко. Умът се опитва да се намеси в работата на сърцето. Въпросът ти идва от ума. Сърцето е преизпълнено с радост и поради това се пръска, не може да удържи радостта, прекалено много е. Нека се къса! Затова съм тук, затова си дошъл при мен. Нека се къса на парчета. Нека експлодира от радост. Нека изчезне в безкрайността. Шести въпрос: Любими Ошо, защо винаги се страхувам от мнението на другите? Защото не си, защото все още не си. Ти представляваш сбор от мненията на другите. Кой всъщност си ти? Някой казва, че си красив, следователно си красив. Друг може да каже, че си грозен, и ти се съгласяваш. Трети твърди, че си чудесен, и ти ставаш веднага такъв. Чуваш някой да твърди за теб: "Никога не съм виждал по-гаден човек!", значи ти си гаден. Хората не спират да приказват, а ти все събираш разни дрипи, от които съшиваш образа си. Затова образът ти е така противоречив, неясен - един казва, че си красив, друг - че си грозен - иска ти се да забравиш мнението на оня, дето казва, че си грозен, но не ти се удава. Ако те интересува мнението на тези, които те смятат за красив, трябва да приемеш и обратното мнение. Имиджът ти е доста противоречив, не знаеш с точност кой си. Ти представляваш едйн миш-маш - в Индия казваме кедгери, смесица от много неща. Все още нямаш душа, индивидуалност, не си се интегрирал в центъра, а представляваш боклукчийница за чужди мнения. Точно поради това те е страх - ако мнението на другите се промени, трябва да се промениш и ти - пленник си, изцяло си попаднал в ръцете на другите. Това е трик, използван от обществото. Обществото е техника - кара те да се стремиш към обществено уважение и по този начин те манипулира. Ако следваш социалните норми, обществото те уважава, ако ли не - обижда те свирепо, наранява те много зле. Да следваш правилата на обществото, означава да се превърнеш в роб. Да, то те уважава в робството ти, но ако пожелаеш да бъдеш свободен човек, мръщи се и не иска да има нищо общо с теб. Да бъдеш истински свободен и да останеш в обществото, е наистина трудна работа. Говоря от собствен опит. Почти невъзможно е да се съществува, защото обществото не обича свободните. Свободният човек е опасност за самото съществуване на обществото. В обществото обичат зомби, машини, роботи - винаги готови да се впишат покорно някъде. Извикай им високо: "Внимание!" и те се подреждат в една линия чисто механично. Не питат защо, подражават. Обществото им плаща добре - отрупва ги с уважение, награди, почести - трябва да го прави, това му е номерът. Обществото никога не награждава свободния, никога. И как би могло? Та той е враг! Свободният човек е враг в несвободното общество, истински моралният е враг в неморалното общество, религиозният е враг за нерелигиозното обкръжение. В свят, изграден върху материализъм, за духовния човек е винаги трудно, не може да се впише никъде, в никакви рамки. Обществото те снабдява с всичко необходимо, за да се впишеш в него - добър имидж, поддръжка. Ако обаче не слушаш, мнението му за теб се променя. Може да те унищожи за секунди, понеже имиджът ти се намира в обществени ръце. Това е първото нещо, което трябва да разбереш. Питаш: Защо винаги се страхувам от мнението на другите? Защото все още не си, защото си изграден от другите и от техните мнения, оттук и страхът. Свещеникът казва, че си много добър човек. Ако се държиш както подобава, ще си останеш добър човек. Ако се държиш така, както иска той - а той спокойно може да е някой невротик - добре. В противен случай свещеникът ще те погледне и ще каже: "Възправяш се против морала, религията, традицията. Изпадаш в грях!" Ще си промени мнението за теб, а ти си бил "добър" само поради неговото предишно мнение. Бъди самия себе си. Никой не е в състояние да те направи добър или лош. Освен ти самият, никой друг не може да те направи добър, нито лош. Тези погрешни представи живеят само в сънищата. Лекарят казал на един от пациентите си: "Човече, ще влезеш в аналите на медицината. Ти си единственият, който някога е забременявал." - Това е ужасно - отвърнал пациентът. - Какво ще кажат съседите? Дори не съм женен! Той не се интересува от това, че е събитие в историята на медицинската наука, а взел да се вайка за приказките на съседите и че не бил още женен. Постоянно живееш в страх и този страх ще продължава, ако не спреш да колекционираш мнения. Изостави ги всичките! Някой смята, че си светец? Остави го, той е опасен - ще те манипулира именно чрез това. Щом веднъж повярваш на приказките му, те стават твои господари, а ти - роб. Понякога при мен идват хора и казват: "Ти си голям светец!" - Съжалявам, извинете ме. Никога не казвайте това за мен, понеже няма да позволя да бъда манипулиран от никого. Аз съм си аз - светец или грешник, няма значение. Някои мислят, че по този начин ми дават висока оценка. Може би дори не съзнават какво правят. Винаги, когато оценяваш високо даден човек, ти ставаш силен. Особено ако той възприеме твоята оценка за себе си, вече е станал жертва. Сега ти можеш да го контролираш. Винаги, когато поиска да направи нещо, дори най-невинното... Помисли: наричаш някого светец, махатма, велик мъдрец. Току виж на човека един прекрасен ден му се допуши - какво ще направи? Не може да запуши, защото ще наруши представата за себе си и своята святост. Не си струва да замениш святост за някакво си пушене. Човекът няма как да запуши, понеже прекалено много хора го считат за светец. Ще се превърне в двуличник, в лицемер. Може да се опита да пуши скришно, без да казва на никого, а публично ще продължи да заклеймява това като порок. Публично е един, а в частния живот - друг. Разцепва се по средата. Никога не приемай мненията на другите, добри или лоши. Кажи: "Извинете, задръжте мнението за себе си. Аз съм си аз!" Ако успееш да спазиш това правило, никой никога няма да бъде в състояние да те манипулира, ще останеш свободен. Свободата е радост. Свободата е трудно постижима, помни това, понеже обществото се състои от роби. Свободата не е лека, но в нея и само в нея е радостта. Тя е единствения истински танц, единствената врата към Бога. Робът никога не достига Бога, не е в състояние. Седми въпрос: Твърди се, че англичаните са най-добрите служители в света. Когато ме дари с име, ти го преведе като "в служба на любовта". Сега знам, че то също така може да бъде преведено като "служител на любовта". Размишлявах върху това. Понякога ми изглежда, че по-добре служа на любовта, когато съм най-вярна на себе си и ми липсва намерението да служа. Иначе изглежда повече като подчинение, като че съм болна от английската болест, наречена учтивост, сервилност и услужливост. Би ли коментирал върху това? Въпросът е на Ма Прем Дази. Прем Дази всъщност означава "служител на любовта". Когато тя стана санясин, аз умишлено преведох името й като "в служба на любовта". Точният превод е "служител на любовта". Преведох го като "в служба на любовта" с известна умисъл. Искам от теб да се приучиш на служене, но не чак да ставаш слуга. Слугите всъщност не могат да служат истински, истински служат само господарите. Служителите само изпълняват задълженията си. Дълг е четирибуквена грозна дума. Служителите трябва да изпълняват дълга си - в това няма никаква красота, нито капка радост. Бъди в служене, но никога не бъди слуга! Това едно. Второ, когато станеш служител, научаваш се на някои навици. Служенето е процес - да станеш служител, означава да придобиеш характер, мъртъв характер. Хората знаят, че си обществен служител, че еди кой си е служител. Например: Вървиш си по пътя и виждаш как някаква къща гори. Втурваш се натам и спасяваш дете от смърт. Ти обаче не си задължен да го направиш. Не си бил на обществена служба, изискваща от тебе да спасяваш деца в горящи къщи. Просто си излязъл на утринна разходка и си се натъкнал на пожара съвсем случайно. Изобщо не си мислил за такава възможност. Сблъскал си се с нещо и си реагирал... Ти си на служба, но служителят е нещо опасно, понеже, ако не може да намери на кого да служи, ще го направи с насилие. Чувал съм за един християнски мисионер, който преподавал на учениците си в неделното училище - малки момчета и момичета... Казал им да направят нещо полезно. Седмица да не минава. без да са сторили по нещо добро. Следващата неделя по време на редовния урок попитал кой какво е направил, извършили ли са общественополезна работа. помогнали ли са на някого. Изправили се три момчета и мисионерът много се зарадвал. От тридесет ученици поне трима се вслушали в напътствията му. Все пак не е като без хич. Попитал първото момче: - Какво направи? Кажи пред целия клас. - Сър - казало момчето - помогнах на една старица да пресече улицата. - Много добре - казал мисионерът - винаги се грижи за старите хора. После попитал второто момче, а то отвърнало: - Аз също помогнах на стара жена да пресече пътя. Мисионерът малко се учудил... но какво толкова чудно има? Старите жени не са една и две. Продължил нататък с третото момчс. - И аз помогнах на една старица да пресече - казало то. - Това е прекалено! - извикал мисионерът. - И тримата - все старици! - И тримата помогнахме на една и съща жена! - бил отговорът. - Но нали говорихме да помогнете на три различни. - О, и толкова ни дойде множко. Понеже тя не искаше да пресече на отсрещната страна. Беше много трудно, но успяхме: нали трябваше да се отчетем някак. Как само се ядоса старата вещица! Никога не бъди слуга, понеже все ще трябва да търсиш. И ако не намериш къде да служиш, ще се ядосаш много. Тези хора са плъзнали по целия свят - имам предвид обществените служители - те са най-големите немирници. Все ще измислят нещо... понеже, когато хората не искат услугите им, те им ги налагат. Трябва да се наложат, тъй като са инвестирали в това. Не могат да позволят такъв красив свят да съществува от само себе си - какво би станало с тях тогава? Помисли: когато не останат прокажени, болни, няма да има и болници. Ако всички получат просветление - изчезва нуждата от училиша, колежи, университети... Какво ще стане тогава с обществените служители? Ще започнат да се самоубиват. Да няма на кого да служиш! О, те ще успеят по някакъв начин, ще създадат положение, при което пак да са на служба - от това зависи целият им престиж. Чист егоизъм. Тъкмо поради това, знаейки добре... спомням си точно как посветих Прем Дази. Тъкмо се канех да преведа името като "служител на любовта" и ми хрумна, че ще бъде погрешно. Думата означава точно това, но я промених и я нарекох "в служба на любовта". Бъди в служене, но не превръщай службата в част от характера си. Обичам хората, които живеят безхарактерно, от момент към момент, с реакции, свързани единствено с нуждите на ситуацията. Иначе ще се приковеш във вериги. Ти си права, Прем Дази. Казваш: "По-добре служа на любовта, когато съм най-вярна на себе си и ми липсва намерението да служа!" Напълно вярно. Когато си наумиш да служиш, вече не е красиво, не е любов. Когато си напълно вярна на себе си... от тази независимост, от това съществуване израства любовта и ти наистина служиш на хората. Тогава нямаш чувството, че ти си служител, а те - господарите. Служиш просто, защото имаш много да дадеш, да споделиш - в споделянето си преливаш, в любовта, в състраданието. Последен въпрос: Любими Ошо, може ли молитвата да навреди? Никога не съм чувал такова нещо освен в един единствен случай. Ето историята: Две момичета се омъжили в един и същи ден и отишли заедно със съпрузите си в един и същи хотел, за да прекарат медения си месец. Четиримата се разположили във фоайето и взели да си говорят колко очебийно би било, ако си легнат всички в толкова ранен час. Решили дамите да се оттеглят първи, а двамата мъже да пийнат нещо на бара. След около 10-15 минути щастливите съпрузи трябвало да последват жените си. Не щеш ли, тъкмо тръгвали от бара към стаите на жените си, всички светлини изгаснали, а на непознато място това не с шега работа. Както и да е. За мъжсте нямало съмнение, че ще стигнат някак до стаите си и затова тръгнали смело в тъмното. Хари вървял опипом по коридорите, броейки стаите - бил много предпазлив човек - и накрая открил каквото търсел. За да се увери, че не е сбъркал, драснал кибрит и видял на площадката пръснати конфети. Влязъл внимателно, съблякъл се, облякъл пижамата, коленичил и си казал молитвата. После се покатерил на леглото и почнал да прави любов. Точно в този момент светнало и - виж ти! - нашият човек улучил стаята, но сбъркал етажа – в лeглото била невестата на другаря му! Грабнал дрехите си и се завтекъл към другата стая - другият младоженец обаче се оказал атеист! Стига за днес. ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА Е МЕДИТАЦИЯ Умът, интелектът и формираното съдържание на този ум са То, както всичко и светът са, изглеждащи от него разни, сетивните неща, възприемателят, застоят, отвращението, желанието и просветлението. Подобно лампа, огряваща тъмата на духовното невежество, то премахва сенките в ума, но само в рамките на интелекта! Кой би могъл да си представи самосъществото на безжеланото? Няма нищо за отричане, ни за утвърждаване и схващане, понеже то не може да се разбере. Невежите са оковани от раздробяване на интелекта; единствено спонтанността остава чиста и неразделена. Ако попиташ за върховното със постулатите на много и едно - единността не ще откриеш, понеже с трансцедиращо познание свободни стават чувстващите същества. Блестяща е възможността, латентна в интелекта, това е медитация; устойчивият ум е истинската същност наша. Възгледът на тантра е директно приближаване кьм Бога, към действителността, към това, което е. Без медитатори, без посредници, без свещеници. Според тантра - появи ли се свещеникът, религията се разваля. Не дяволът мъти религията, а свещеникът. Свещеникът е на служба на дявола. Към Бог можеш да се приближиш само директно. Няма друг път. До него не можеш да стигнеш посредством някого, понеже Бог е непосредственост, тук и сега, той вече те обгръща. Вън или вътре - няма значение, навсякъде е само Бог. Няма защо да търсиш нечия помощ, за да намериш Бога. Ти си вече в него, никога не си бил разделен. Дори и да правиш усилия, дори и силно да желаеш, няма как да избягаш от него. Няма къде другаде да отидеш, друго съществуване няма. Тантра не е религия в обикновения смисъл, понеже не притежава никакви ритуали, никакви свещеници, никакви писания. Тя представлява индивидуален подход към действителността. Тантра е изключително бунтовна. Тя се доверява не на организацията или обществото, а изцяло на индивидуалността. Тантра вярва в теб. Чувал съм... Случило се по време на една от срещите, организирани от Били Греъм - някакъв човек събирал подаяния, но взел да си присвоява парите. Двама полицаи го хванали на място и го завели право при Били Греъм. Той естествено се ядосал и казал на човека: - Тези пари принадлежат на Бога, какво се опитваш да правиш! Да мамиш Бога ли? - Сър - отвърнал човекът, - взех парите, за да се приближа до Бога, като елиминирам посредника. Посредник изобщо не е необходим. Истинският господар никога не би се опитал да се превърне в посредник; той просто не е. Той не ти помага да стигнеш до Бога, а да осъзнаеш онова, което вече е тук. Той не е мост между теб и Бога, а между неосъзнатостта и осъзнатостта. Когато станеш осъзнат, свързваш се с Бога директно, веднага, без някой да стои между вас. Този възглед на тантра е един от най-великите в човешката история: религия без свещеници, без храмове, без организация. Религия, която не разрушава индивидуалността, а, напротив - уважава я неимоверно, доверява се на обикновените мъже и жени. Това доверие достига много на дълбоко. Тантра се доверява на тялото ти. Никоя друга религия не прави това. А когато религиите нямат доверие в тялото, те създават пропаст между теб и твоето тяло. Превръщат те във враг на собственото ти тяло, разрушават телесната мъдрост. Тантра се доверява на твоето тяло, на сетивата си, на твоята енергия. Тя има доверие в теб. Не отрича нищо, но преобразява всичко. Как да се приобщим към тази визия? Тази карта ще те настрои, ще те обърне навътре, към безкрая. Първото нещо е тялото. Тялото е твоята основа, почвата под краката ти. Антагонизмът срещу тялото е саморазрушителен, шизофреничен, прави те нещастен, създава ад. Ти си тялото. Разбира се, ти си и нещо повече, но това повече ще дойде едва по-късно. Най-напред ти си тялото. Тялото е твоята основополагаща истина - никога не бъди против тялото си! Винаги, когато се изправиш против него, губиш контакт с действителността, защото именно тялото е твоят контакт, то е мостът, по който вървиш. Твоето тяло е твоят храм. Тантра проповядва преклонение пред тялото, любов и уважение към него, благодарност. Тялото е чудесно, то е една от най-големите загадки! Учили са те да бъдеш против тялото. По някой път се учудваш на зеленото дърво, на луната и слънцето, на някое цвете - защо никога не се дивиш пред тялото си? Твоето тяло е най-комплексният феномен в цялото съществуване. Никое цвете, никое дърво на света не притежават такова прекрасно тяло като твоето. Никаква луна, никакво слънце или звезда нямат такъв съвършен механизъм, какъвто имаш ти. Възпитан си да оценяваш цветето, което е нещо сравнително опростено. Учили са те да цениш високо дървото, което е също по-долу от теб. Учили са те да уважаваш дори камъните - скали, планини, реки - но никога не са те учили да имаш уважение към собствената си телесност, да се прекланяш пред нея. Тя е близо до теб и затова често забравяш за нея. Прекалено очевидна е и поради това не е трудно да я пренебрегнеш. Тялото обаче си остава най-красивият феномен. Ако се вгледаш в някое цвете, хората ще кажат: "Колко естетско!" А ако погледнеш и оцениш красотата на човешкото лице (мъжко или женско) - веднага те обвиняват в сладострастие. Ако се приближиш до дървото и застанеш до него, ако се вгледаш с широко отворени очи в цветовете му, със сетива, готови да поемат цялата му красота, то хората ще кажат за теб, че си поет, художник или мистик. Отидеш ли обаче при жена или мъж и просто застанеш наблизо с подобаващо почитание и възхита, вгледаш ли се в човека с широко отворени очи и сетива, готови да погълнат цялата налична красота в тях, ако се опиташ да изпиеш с очи красотата на една жена, полицията ще те задържи за хулиганство. Никой няма да каже, че си мистик и поет, никой няма да оцени жеста ти. Нещо е тръгнало не както трябва. Ако се доближиш до някой непознат на улицата и кажеш: "Какви чудесни очи имате!", ше му причиниш неудобство. Няма да може дори благодаря да ти каже! Може и да се обиди. Ще се обиди, защото кой си ти да се намесваш в частния му живот? Как смееш! Ако докоснеш дърво, дървото ще почувства щастие. Докоснеш ли човек - обижда се! Какво е тръгнало наопаки? Някъде дълбоко нещо се е повредило, нещо много съществено. Тантра те учи да придобиеш уважение към тялото като към най-великото божие творение. Тантра е религия на тялото. Разбира се, тя отива по-далеч, но никога не изоставя телесността, дълбоко вкопана в нея. Тантра е единствената религия, действително вкопана в земята: корените й са дълбоко в почвата. Другите религии са изкоренени дървеса - мъртви, скучни, умиращи. В тях не текат никакви сокове. Тантра е действително сочна, много жизнена. Най-напред трябва да се научиш на уважение към тялото, да забравиш всички безсмислици, с които са те натъпкали по отношение на него. В противен случай никога няма да тръгнеш напред, никога няма да стигнеш отвъд. Започни с началото. Тялото е твоето начало. Тялото трябва да бъде очистено от потиснатостта. То има нужда да преживее велик катарзис, речана. То се е отровило, понеже досега си бил негов противник, потискал си го по много начини. Твоето тяло съществува в точката на своя минимум и поради това си нещастен. Тантра казва: блаженството е възможно само когато съществуваш оптимално, никога преди това. Блаженството става: възможно само когато живееш интензивно. А как би могъл да живееш интензивно, щом си против тялото? Като хладка водица си, огънят ти е изстинал. С течение на вековете огънят е бил унищожен. Трябва да го запалим отново. Тантра твърди: най-напред очисти тялото - очисти го от всяка потиснатост. Позволи на телесната енергия да тече, премахни блокажите. Много е трудно да срещнем човек без блокажи, със стегнато, изправено, здраво тяло. Повечето хора са напрегнати. Освободи това напрежение, защото то блокира енергията. Потокът на енергията няма да се движи свободно при наличието на напрежение. Защо всички са така напрегнати? Защо не можеш да релаксираш? Виждал ли си спяща котка в топъл следобед? Колко просто и красиво се е отпуснало животното! Не можеш ли и ти да се освободиш така? Въртиш се и се тръшкаш в леглото си, не можеш да се успокоиш. Красотата на котешкото отпускане е в това, че то е пълно, без при това животното да губи своето внимание. И най-малкото движение в стаята - котката отваря очи и скача в пълна готовност за реакция. Човек трябва да се учи на сън от котките! Според тантра трябва да се учим от котките - да ги наблюдаваме как спят, как релаксират, как живеят без напрежение. Цялото животинско царство живее ненапрегнат живот. Човекът трябва да се научи на това, понеже живее в ненормални условия, задал си е погрешна програма. От самото детство ти си програмиран да бъдеш напрегнат. Не дишаш... от страх. Поради сковаващ страх от сексуалното хората не дишат. Когато дишаш дълбоко, дъхът ти отива в половия център и го атакува, масажира го отвътре, възбужда го. Възпитали са те, че сексът е опасен и поряди това децата дишат плитко, само с гръдния кош. Никога не отиват отвъд това дишане, понеже току виж се възбудили полово и изпаднали в болезнен уплах. Дишаш ли дълбоко, освобождаваш полова енергия. Половата енергия трябва да бъде освободена, да потече из цялото тяло. Тогава тялото ти ще стане оргазмено. Когато се страхуваш да дишаш, плашиш половината капацитет на белите си дробове и го оставяш в плен на въглеродния двуокис... В дробовете има хиляди и хиляди дупки и в обикновения случай 50 % от тях никога не се прочистват - остават пълни с въглероден двуокис. Въглеродният двуокис не е за теб - трябва да бъде изхвърлен незабавно. В противен случай се чувстваш потиснат, губиш жизненост, трудно осъзнаваш. Не случайно йога и тантра учат на дълбоко дишане, пранаяма, с помощта на което разтоварват дробовете от натрупания въглероден двуокис. Трябва да вдишваш нов, пресен въздух, ново количество кислород. Кислородът ще запали вътрешния ти огън, ще те накара да загориш. Заедно с това обаче кислородът ще възпламени и сексуалността ти. Тантра те учи на истинско дълбоко дишане, на каквото не може да те научи дори йога. Йога ти разрешава да стигнеш до пъпа - не отвъд него, с йога не трябва да пресичаш центъра хара, Свадхищхана чакра, понеже прекосиш ли тази чакра, прескачаш в Муладхара. Само тантра ти осигурява цялостно съществуване и пълен поток. Тантра ти дава безусловна свобода; всичко онова, което си и можеш да бъдеш. Тантра не ти поставя никакви ограничения. Не те дефинира - осигурява ти пълна свобода. Идеята е, че когато си напълно свободен, много повече неща стават възможни. Наблюдавал съм, че полово потиснатите хора губят от своята интелигентност. Само силно сексуалните личности са същевременно и интелигентни. Схващането за секса като грях изглежда е разрушило интелигентността, при това доста лошо. Когато наистина процъфтяваш и не се намираш в конфликт със своята сексуалност, когато открито си сътрудничиш с нея, умът ти функционира оптимално. Ти си интелигентен, събуден, жив. Тантра твърди, че с тялото трябва да станем приятели. Докосваш ли понякога тялото си? Чувстваш ли собственото си тяло, или оставаш като в дъсчен ковчег? Хората са почти замръзнали, носят телата си като бъчви. Тялото им тежи, пречи им, не им помага да комуникират с действителността. Ако позволиш на телесното електричество свободно да преминава от пръстите на краката до черепа, ако подариш на собствената си енергия пълна свобода на действие, ти ще се превърнеш в биоенергийна река, няма изобщо да усещаш тялото си. Ще бъдеш почти безтелесен. Когато не воюваш с тялото, ставаш безтелесен. Воюваш ли с него, то се превръща в товар, а с подобен товар никой още не е достигнал Бога. Тялото трябва да стане безтегловно, така че да започнеш да ходиш почти над земята. Това е тантристкият начин на ходене. До такава степен си станал безтегловен, че вече не съществува гравитация, ти просто летиш! Това, обаче, може да стане само благодарение на огромно приемане. Няма да е лесно да приемеш тялото си. Проклинаш го, все го укоряваш. Никога не му признаваш правата, никога не.го даряваш с любовта си. А седиш и чакаш да се случат чудеса! Чакаш някой друг да заобича твоето тяло. Ако самият ти не си в състояние да го обичаш, нима е редно да очакваш някой друг да стори това? Ако самият ти не можеш да го обичаш, няма да го обичат и другите, понеже излъчването ти ще отблъсква другите. Влюбваш се само в хора, които обичат себе си, никога обратното. Първата любов трябва да бъде насочена към самия теб. Само от такъв център любовта може да се превърне в някакъв друг вид, да намери друг обект. Не обичаш тялото си, криеш го по 1001 начина. Потискаш телесната си миризма, навличаш дрехи, орнаменти, дрънкулки. Мъчиш се да създаваш красота, която тайно съзнаваш, че си изгубил. Усилието те прави още по-изкуствен. Представи си жена с червило на устните... Това е отвратително! Устните трябва да бъдат червени от жизненост, а не от бои и химикали. Те трябва да се оживяват от любовта, от твоя собствен живот. Червиш си устните и се мислиш за красива. В магазините за козметика отиват само хора, дълбоко осъзнали безнадеждната си грозота. Кой красив човек би посегнал към такива средства? Виждал ли си някога грозна птица? Или елен? Никога! Те не посещават козметични салони, не дават луди пари за консултации с разни "специалисти". Те просто приемат себе си и са неимоверно красиви в това приемане. В момента, когато осъзнаеш себе си, ставаш красив. Когато си във възторг от собственото си тяло, ще съумееш да очароваш и другите. Много хора ще се влюбят в теб, понеже самият ти се обичаш. Сега се гневиш на себе си; знаеш, че си грозен, отблъскващ, ужасен! Тази представа ще отблъсне хората от теб, няма да им помогне да те заобичат. Дори и да се доближат до теб, веднага щом усетят излъчването ти, ще се махнат. Няма защо да полагаш усилия да ги преследваш. Преследване възниква само когато самият ти не си влюбен в самия себе си. Иначе хората идват сами... за тях става невъзможно да не се влюбят в теб, стига ти самият да се обичаш достатъчно. Защо толкова много хора са отивали при Буда, Сараха, Исус? Защото и тримата са били влюбени в себе си. Те така са се обичали, били са в такъв възторг от самите себе си, че който й да минел покрай тях, бивал привлечен. Привличали като същински магнит. Били така омаяни от собственото си същество, че ставали неотразими. Самото им присъствие на дадено място го дарявало с благодат. Тантра учи първо: Обичай тялото си, сприятели се с него, уважавай го, грижи се за него. То е дар Божи. Отнасяй се с него добре и то в отплата ще ти разкрие големи тайни. Всяко развитие зависи от това по какъв начин си свързан с тялото. Второто нещо, за което говори тантра, са сетивата. И тук отново религиите са против сетивността; стараят се да притъпят сетивата и чувствителността им. Сетивата са твоята врата към осъзнаването, те са прозорци, отворени към действителността. Какво представлява окото ти? Ушите? Носът? Прозорци към реалността, към Бога. Ако виждаш както трябва, ще започнеш да съзираш Бога навред. Затова очите не трябва да бъдат затваряни, а да се държат правилно фокусирани - не ги разрушавай. Не руши и ушите си, понеже всички звуци са божествени. Птичките пеят мантри. Дьрветата отслужват божествена служба в тишина. Всички звуци му принадлежат, всички форми. Ако не притежаваш изострена сетивност, как ще познаеш Бога? Трябва да ходиш на църква, в разните храмове, за да го търсиш, а всички тези сгради са направени от хората. В сгради, направени от хора, да търсиш Господ?! О, човекът изглежда толкова глупаво! Та Бог е навсякъде, жив е, мърда! За да схванеш това обаче, са ти нужни чисти сетива, пречистени. Тантра учи, че сетивата са дверите на осъзнаването. Те са затлачени, трябва да ги изчистиш, да лъснат като огледало. Сега те са като огледало с натрупан дебел слой прах. Избърши мръсотията! Вгледай се в подхода на тантра. Другите казват: притъпи сетивата си, убий своя вкус. Открий Бога във всеки вкус! Другите казват: убий усета си при докосване. Тантра, обратно -отдай се напълно на докосването, понеже всичко онова, до което се допираш, е божествено. Тантра е на точно противоположни позиции в сравнение с останалите така наречени религии, тя е радикална революция - коренна промяна. Докосвай, вкусвай, мириши, вслушвай се възможно най-пълно. Трябва да усвоиш езика, понеже досега обществото те е лъгало, карало те е да забравяш. Всяко дете се ражда с прекрасни сетива. Наблюдавай децата... когато гледат нещо, те напълно потъват в него, когато играят с играчките си, за тях светът не съществува. Гледат ли нещо, те се сливат с гледането. Вгледай се в очите на детето. Когато то слуша, то напълно се слива със слушането. Яде ли нещо, то се слива изцяло на върха на езика си, превръща се във вкус. Дете яде ябълка - с такава стръв, с такава отлична и мощна енергия, с такъв възторг! Наблюдавай някое дете, когато тича след пеперуди в градината... то е така вдадено в преследването, че дори пред него да изникне отнякъде сам Бог, то няма да му обърне внимание. Такова страхотно, медитативно състояние - при това постигано без никакво усилие. Виж как детето събира морски раковини на плажа - сякаш са диаманти! Всичко е особено ценно за него, защото сетивата му са живи, чисти. При такива сетива всичко на света придобива особена чистота. По-късно през живота си това дете ще разглежда действителността през опушено стькло. Много пушеци и прахоляк са се събрали върху стъклото и ти си се скрил зад тази мръсотия, гледаш през нея към света. Всичко ти изглежда скучно и мъртво. Гледаш някое дърво, а то ти изглежда едно никакво, понеже очите ти са се замъглили. Чуваш някой да пее, но песента не те привлича, та нали ушите ти са запушени! Дори песента на Сараха ще остане недооценена от теб, защото интелигентността ти тъне под тежестта на сметище. Възвърни си способността да говориш забравения език. Винаги, когато разполагаш с време, общувай със сетивата си. Когато ядеш, се опитвай да си припомниш забравения език на вкусването - опитай! Докосни хляба, почувствай материята, от която е омесен. Усещай с отворени очи, после със затворени. По време на ядене дъвчи - ти дъвчеш Бога. Помни! Да не се дъвче добре, е липса на уважение. Нека храната се превърне в молитва - в теб ще се въздигне ново съзнание за нещата. Ще стъпиш на пътя на тантристката алхимия. Докосвай възможно най-често хората. Станали сме много обидчиви на пипане. Ако някой говори с теб и се приближи прекалено много, започваш да отстъпваш. Пазим територията си. Не докосваме и не позволяваме на другите да ни докосват - не се държим за ръце, не се прегръщаме, не се наслаждаваме на другия. Приближи до дървото, докосни го. Пипни скалата. Иди при реката, позволи й да потече между твоите пръсти. Почувствай я! Плувай, усети водата, сякаш си риба и живееш там. Не изпускай нито една възможност да съживиш сетивата. Съществуват 1001 възможности в продължение дори само на един единствен ден. Няма нужда да търсиш специално време за това. Целият ти ден може да стане тренировъчна площадка за сетивата. Използвай всички възможности. Когато си под душа, почувствай докосването на водата, падаща върху теб. Легни на земята гол, почувствай я. Изтегни се на плажа, усети пясъка. Вслушай се в пясъчния шепот, в шума на морето. Не пропускай възможност! Само така ще можеш да научиш отново езика на сетивността. Тантра може да бъде разбрана само когато тялото ти е живо, а сетивата ти - незамърсени. Освободи сетивността от навиците. Навиците са една от основните причини за затъпяването - открий нови начини, по които да правиш нещата. Измисли нови начини на любов. Хората ужасно се страхуват... Чувал съм... Доктор казал на фермер, чс не може да приключи неговите изследвания без проба от урината му. Малкото момченце, което било изпратено с пробата, разляло по пътя повечето от течността и взело, че я заменило с кравешка пикня. Докторът викнал на пожар фермера, който след това се прибрал бесен вкъщи при жена си и казал: - Ти с твоите идиотски идеи! Все искаше да си отгоре и ето че сега аз ще имам бебе! Хората са претрупани с навици. Дори когато правят любов, използват все една и съща поза - мисионерската. Изнамери нови начини за чувстване. Всяка опитност трябва да бъде създадена с голяма чувствителност. Когато правиш любов с жена или мъж, направи от това огромен празник, всеки път влагай по нещо ново, творческо. По някой път танцувай преди това, друг път се моли или избягай в гората за известно време. Поплувай добре преди акта и т.н. Всяка любовна опитност ще създава все по-голяма чувствителност в теб. Любовта ти никога няма да бъде скучна и вяла. Открий нови начини да изследваш другия, не се фокусирай в рутинното. Всяка рутина е антиживот, тя служи на смъртта. Можеш винаги да твориш - пред творчеството няма граници! Дори най-малката промяна в обичайния ход на нещата ще ти донесе огромна полза. Винаги се храниш на маса - сега иди за разнообразие на поляната, седни на тревата и яж там - ще се учудиш неимоверно - това е съвсем различно усещане. Уханието на току-що окосена трева, наоколо подскачат птички, чуруликат, чист въздух, слънце, под теб е свежестта на тревата... не може да бъде същото, както когато седиш на стол и яденето е на масата. Съвсем различно е, всички съставки се различават. Опитай веднъж да ядеш гол и ще се учудиш. Съвсем малка промяна - нищо особено, седиш си гол - но ще изпиташ нещо съвършено ново, прибавил си нещо, което го е нямало досега. Ако ядеш с лъжица и вилица, поне веднъж ги остави и вземай храната с голи ръце. Усещането е съвсем друго - докосването ще внесе нова топлота в храната. Лъжицата е нещо мъртво - когато ядеш с лъжица или вилица, ти си твърде далеч. Цари същият страх да не би случайно да се докоснеш до нещо - дори храната е табу! Пропускаш веществото, докосването, усещането. В храната има колкото вкус, толкова и усещане. На Запад са - правени множество експерименти върху факта, че когато се наслаждаваме, в нашето забавление участват много неща, за които изобщо не си даваме сметка. Например яж лук със затворени очи и запушен нос. Кажи на някой да ти го даде, когато не подозираш какво ти дават - ябълка или лук. Няма да ти е лесно да направиш разлика, ако носът ти е добре запушен, а очите - затворени, завързани с кърпа. Няма как да прецениш дали е лук или ябълка, понеже вкусът не е само вкус; 50 % от него идва от носа, а не малко и от очите. Тук не става въпрос само за вкуса, свой влог имат всички сетива. Когато се храниш с ръце, докосването също има принос. Ще ти бъде по-вкусно, по-човешко е, по-естествено. Във всичко тьрси нови начини и подходи. Нека това се превърне в една от твоите садхани. Тантра казва: ако всеки ден се стремиш към оригинален подход, животьт ти ще остане от начало до край силно преживяване, изпълнено с тръпка, с приключения. Никога няма да се отегчаваш. Отегченият човек е нерелигиозен. Ти ще бъдеш винаги любопитен да узнаеш още нещо, ще тьрсиш непознатото и необичайното. Очите ти ще останат чисти заедно с всичките ти сетива, понеже, когато постоянно търсиш, изучаваш, откриваш, няма как да се отегчиш, да оглупееш. Нито едно дете не е глупаво - хората оглупяват по-късно. Психолозите твърдят, че на около седемгодишна възраст у нас започва да се промъква глупостта. Всъщност началото е някъде към четвъртата година, но на седем затъпяването става очевидно. Децата оглупяват на седем години. Веъщност детето научава около петдесет процента от нещата, необходими за живота му, до седмата си годишнина. Ако живее седемдесет години, през останалите 63 години ще научи само петдесет процента! Какво точно става? Човекът затъпява, спира да учи. Ако разсъждаваме от гледна точка на интелигентността, от седемгодишна възраст детето започва да остарява. В момента, когато за първи път помисли "Аз знам", то започва да остарява. Физически ще остарее по-късно - след 55 години ще започне да запада - умствено обаче то вече е по наклонената плоскост. Ще се учудиш, ако ти кажа, че менталната ти възраст, средната човешка ментална възраст, е 20 години. След това хората не растат, спират там. Затова светът е пълен с толкова много детинщини. Обиди някой, който е на 60 години, и ще видиш, че за секунди той се превръща в 12-годишно дете. Държи се по такъв начин, че не е за вярване - такъв възрастен и солиден човек да се вдетинява... Хората са готови винаги да се върнат назад. Менталната им възраст е съвсем крехка - одраскай ги леко и всичко лъсва! Физическата възраст тук не е от значение. Хората са вдетинени - те никога не порастват. Тантра казва: учи се да правиш нещата по нов начин, освободи се от навиците колкото е възможно по-пълно. И още: не подражавай, иначе сетивата ти ще затъпеят! Не имитирай! Открий как да правиш нещата по свой собствен начин. Нека твоят печат остане върху всичко, до което се докосваш. По-онзи ден една санясиня, която се завърна при мен, ми каза, че любовта между нея и нейния съпруг е изчезнала. Сега живеят заедно само заради децата. Посъветвах я да медитира, да се настрои приятелски към своя мъж. Ако любовта е изчезнала, не е изчезнало всичко, я! Има възможности и за чисто приятелство - бъди приятелски настроена. А тя отвърна: "Трудно е. Щом нещо се счупи - край!" Казах й, че май не е чувала как в Япония зен будистите първо купуват чашата от супермаркета, после я носят вкъщи и първата им работа е да я счупят. Залепват отново, за да я направят индивидуална, със свой собствен неповторим чар - в противен случай тя остава еднотипна пазарна дрънкулка. Ако те посети приятел и ти му сервиращ чай в обикновена чаша - глупаво е, грозно, не показва уважение към него. Затова японецът взема нова чаша и я чупи. След като я залепи, в целия свят няма друга чаша като тази. Слепена, тя придобива нова индивидуалност, неповторимост. Когато дзен-будистите си ходят на гости вкъщи или по манастирите, те не просто пият чай. Най-напред оценяват чаената чаша, вглеждат се в нея. По начина, по който е залепена, тя представлява произведение на изкуството. Жената ме разбра и прихна да се смее. "Значи, може!", каза. Внеси индивидуалност в нещата, не бъди обикновен подражател. Имитираш ли, губиш живота. Чувал съм... Мула Насрудин имал много недодялан папагал. Птицата все повтаряла разни глупости. особено когато у дома имало гост. Мула започнал сериозно да се тревожи - положението ставало сериозно. Най-накрая някой му предложил да заведе ужасната птица на ветeринар. Речено - сторено. Ветеринарят прегледал подробно папагала и накрая казал: "Е, Насрудин, имаш чудо папагал - ще береш ядове с него. Аз пък си имам сладка женска птица. Ако ми дадеш 15 рупии, ще пусна твоя в клетката при нея. Папагалът на Мула слушал всичко това от клетката си. А Мула казал: "Господи, незнам... 15 рупии?" - Хайде, хайде, Насрудин - изхриптял папагалът. – Какво, по дяволите, се стискаш? - Добре - казал след дълго двоумене Насрудин и наброил 15-те рупии на ветеринарния лекар. Взел лекарят папагала, сложил го в клетката на женската и спуснал завесата. Двамата мъже се разположили удобно на столове в кабинета. Известно време царяло мълчание, а после изведнъж "Куа, куа, куа". Разхвърчала се перушина. - Боже милостиви! - възкликнал ветеринарят, станал и дръпнал покривалото. С единия си крак мъжкият папагал притискал женската към пода на клетката, а с другия скубял перушината й и викал от възторг: "За 15 рупии те искам гола, гола!" После, като видял лекаря и своя господар, папагалът изпищял още веднъж от радост и казал: "Хей, Насрудин, нали и ти обичаш да правиш така с жените?" Дори един папагал може да се научи от хората, да се превърне в подражател, в невротик. Да подражаваш, означава да бъдеш невротик. Единственият начин да останеш здрав на този свят, е да се превърнеш в индивидуалност, автентична индивидуалност. Бъди самия себе си. Третото нещо, на което държи тантра, е: първо, тялото да бъде очистено от репресии. Второ, сетивата да се съживят отново. Трето, умът да се освободи от невротичното мислене, да се научи на тишина. Винаги, когато е възможно, релаксирай. При всяка възможност отстранявай ума от сцената. Сега ще възразиш: "Лесно е да се каже, но как току тъй се отстранява цял ум? Та той не спира да работи!" Има начини. Тантра твърди: наблюдавай трите осъзнатости. Осъзнатост едно: наблюдавай. Остави ума, освободи го, остави го да се изпълни с мисли - ти само наблюдавай, не се обвързвай с тях. Няма нужда да се тревожиш какво минава през ума ти, само гледай. Бъди наблюдател и постепенно ще видиш как се появяват тихи пространства. Следва осъзнатост две: когато се увериш, че такива пространства са се появили, осъзнай самия наблюдател. Наблюдавай наблюдателя и по този начин ще си осигуриш появата на още празнини - самият наблюдател ще започне да изчезва, както преди това мислите. Един прекрасен ден самият мислител ще започне да се стапя - субектът и обектът изчезват - настъпва пълна тишина. Това става едва при третото осъзнаване. С изчезването на субекта и обекта ти навлизаш в отвъдното. Когато постигнеш тези три неща - пречистено от репресии тяло, освободени от затъпяване сетива и свободен от натрапливо мислене ум - у теб се надига свободна от илюзии визия. Това е възгледът на тантра. А сега към Сутрите. Умът, интелектът и формираното съдържание на този ум са То, както всичко и светът са, изглеждащи от него разни, сетивните неща, възприемателят, застоят, отвращението, желанието и просветлението. Когато си навлязъл в състояние на тишина, където наблюдаващият и наблюдаваното са изчезнали, ще успееш да схванеш сутрата: Умът, интелектът и формираното съдържание на този ум са То... Съществуването е единно. В него няма две различни неща - то е единност, цялостен океан. Разделенията се дължат на вътрешната ни раздвоеност. Вътрешната ни раздвоеност се проектира във външното и поради това нещата изглеждат разделени. Когато тялото е чисто, сетивата - отворени, а умът - затихнал, вътрешните разделения изчезват - вътрешността е чисто пространство. И вътре, и вън намираме все същото небе. Всъщност вън и вътре вече не съществуват, всичко е едно. Умът, интелектът и формираното съдържание на този ум са То... Сега вече ще бъдеш в състояние да разбереш, че дори мислите не са били твои врагове, дори желанията не са твои истински противници. Били са форми на същата божественост, на същото съществуване. Сега изведнъж ти става ясно, че самсара и нирвана не са две различни неща. Ще се засмееш дълбоко, от сърце, защото си попил истината, че между оковите и просветлението няма разлика - да знаеш и да не знаеш е все едно и също, понеже разделянето не е възможно. Между един буда и един обикновен човек, непостигнал още просветление, разлика не съществува. Това познание обаче принадлежи само на просветления буда. За неинтелигентния човек разликата е съществена. Един просветлен не мисли, понеже мисленето винаги носи със себе си разделение, което може да изчезне единствено чрез не-мислене. ..както всичко и светът са, изглеждащи от него разни, сетивните неща, възприемателят, застоят, отвращението, желанието и просветлението. Всичко е То. Това е То! Тази тоталност тантра нарича То. Сараха казва на царя: Не се тревожи. И в двореца, и на площадката за кремация - все едно; брамин или бясно куче - няма разлика. Това е То. Пристигнал съм в царството на безразделната опитност, където схващащият и схващането са едно. Пристигнах вече. Сега ясно виждам, че разделенията добро и зло, грешник и светец, са били безсмислица. Между греха и светостта разлика не съществува. Ето затова аз наричам тантра най-велик революционен възглед в цялата история на човещкото съзнание. Сараха казва: Сър, за теб разделянето го има. Това там е площадката за кремация, а ти живееш в дворец. За мен обаче разлика няма. На площадката за кремация в миналото е имало много дворци, от които сега няма и помен. Рано или късно и твоят дворец ще ги последва по реда си, ще се превърне в площадка за кремиране на трупове. Не се притеснявай, само въпрос на време е. Вгледаш ли се, ще разбереш, че няма разлика. Все една и съща действителност - понякога става светец, друг път - грешник, все същото То. Подобно лампа, огряваща тъмата на духовното невежество, то премахва сенките в ума, но само в рамките на интелекта! Кой би могъл да си представи самосъществото на безжеланото? Подобно лампа... Сараха сега казва, че в мен изгрява третата осъзнатост. Тя е като лампа, огряваща мрака на духовното невежество. Сега за първи път съм в състояние да видя, че умът и материята са едно, както са едно тялото и душата, отсамният и отвъдният свят. Облят от такава светлина, казва Сараха, вече нямам проблеми. Всичко вече е добро. Подобно лампа, огряваща тъмата на духовното невежество, то премахва сенките в ума. Целият мрак в мен, всички прегради, препречващи моята визия, са премахнати. Мога да видя директно действителността. Няма ги репресиите и енергиите са в напълно освободен поток. Не съм против своето тяло, не питая неприязън към него, напълно сме се слели - едно сме. Изоставил съм разграничителните линии. Сетивата ми са отворени и функционират оптимално. Умът ми е притихнал, край на натрапчивото мислене. Когато наистина трябва - мисля, когато няма нужда -предпочитам да не мисля. Аз съм господар в къщата си. В мен се роди светлина, а заедно с нея се освободих от мрака в мен. Сега нищо не ми пречи, визията ми е пълна. Стената, която ме ограждаше, вече я няма. Тази стена се състои от три неща - репресия на тялото, прах в сетивата, мисли в ума. С помощта на тези три тухли е иззидана китайската стена около теб. Премахни ги и стената ще се срути, ще изчезне. А когато се отървеш от нея, ще опознаеш единното. ...но само в рамките на интелекта! Кой би могъл да си представи самосъществото на безжеланото? Господарю, питате ме за моя опит. Трудно ви е дори да си представите. За мен също е трудно да ви разкажа, трудно е за разбиране. Ще ви науча как самият вие да почувствате същото като мен - това е единственият начин. Само когато опитате сам, ще имате познание. Няма нищо за отричане, ни за утвърждаване и схващане, понеже то не може да се разбере. Невежите са оковани от раздробяване на интелекта; единствено спонтанността остава чиста и неразделена. Сараха казва: не мога да кажа, че То не е, нито че е. Не мога да го отрека, нито да го утвърдя. Не мога да използвам не, нито пък да. понеже и двете са недостатъчно. То е по-голямо от тях - съдържа ги в себе си и при това е нещо повече, трансцедира ги. Онези, които твърдят, че Бог е, принизяват Бога, свличат го на по-ниско ниво. Тези пък, които говорят, че Бог не е, абсолютно нищо не разбират. И едните, и другите, са еднакви - едните отричат, другите утвърждават. Позитивното и негативното принадлежат на същия ум, на същия мислещ ум. Да и не са част от езика, от мисълта, Сараха казва: Не мога да кажа, че Бог е, не мога да кажа, че не е. Мога само да ти покажа пътя... къде се намира То, какво представлява, как са нещата там. Можеш сам да почувстваш, да опиташ. Отвори собствените си очи и гледай, Веднъж някакъв слепец отишъл при Буда. Той не бил обикновен слепец, а велик академик, голям учен, много опитен в аргументацията при спор. Започнал да възразява на Буда. Казал: "Хората твърдят, че светлината съществува, а аз отричам това. Те казват, че съм сляп, а пък аз поддържам, че те са заблудени. Ако светлината съществуваше, то моля ви, покажете ми я по някакъв начин. Ако съм в състояние да я усетя по какъвто и да било начин, дори и с обонянието си или пък ако за удряте светлината като барабан, та да мога да я чуя... ще се убедя. Това са четирите ми сетива, а петото, за което приказват хората, си е чисто въображение. Те се заблуждават, никой не притежава очи." Било много трудно този човек да бъде убеден в съществуването на светлината, защото тя не може да се докосне, помирише, чуе. Слепецът твърдял, че другите именно били заблудените. "Не, те нямат очи!" Бил сляп, но и велик логик. Казал: "Докажете, че те имат очи. Какво доказателство имате за това?" Буда отвърнал: "Няма да кажа нищо, но познавам един лекар и ще те изпратя при него. Той ще излекува очите ти. - Дойдох да поспорим, а не да ходя на лекар - настоял човекът. - Точно това е моят аргумент в спора - казал Буда. - Отиди на лекар. Изпратили слепеца на лекар. Не могъл да повярва - бил щастлив, върнал се при Буда с танцова стъпка. Бул луд от радост. Паднал в краката на Буда и казал: "Аргументът ви е валиден!" - Човече - отвърнал Буда - това не бе никакъв аргумент. Ако бях спорил с теб, непременно щял да загубя спора - има неща, които не се доказват с аргументи, а могат само да се изпитат. Бог не е аргумент, не е силогизъм. Нирвана не е аргумент, не е умозаключение, тя е опитност. Докато не я изпиташ, няма как да я разбереш, да почувстваш същността й. Ако не я преживееш сам, тя си остава абсурд, безсмислица. Няма нищо за отричане, ни за утвърждаване и схващане, понеже то не може да се разбере. Всъщност няма какво толкова да се схваща, няма и кой да схваща, няма нито какво да се разбира, нито разбиращ субект. Субектът и обектът изчезват в То. Познаващият и познаваното се стапят в него. Настъпва усещането за цялостност, за едното, за То. Невежите са оковани от раздробяване на интелекта; единствено спонтанността остава чиста и неразделена. Сараха споделя с царя: Сър, хората са изпълнени с предразсъдъци спрямо реалността. Те са си изградили свои представи за нея, но реалността не е идея, не е представа. Бог също не е идея. Бог не е думата Бог. Той не е теория, не е хипотеза. Бог е вкусът на реалността, оргазмена опитност с тоталното. Хората са оковани, понеже са привързани към умовете си. Имат определени идеи, нагласи, фиксирана философия. Гледат през очилата само на тази философия. Затова смятат, че Сараха е полудял - гледат на него през призмата на определени предразсъдъци. ...единствено спонтанността остава чиста и неразделена. Спонтанността обаче е неразделена и чиста. Тя е първичната невинност. Погледни ме, казва Сараха. Виж спонтанността ми, не мисли какво ще кажат хората, не си налагай гледната точка на разни предразсъдъци за добро и лошо, за добродетел и грях, за правилно и погрешно. Просто ме погледни! Аз съм тук, То е тук! На разположение съм, осигури си дълбинна опитност чрез моето присъствие. Ако можеш да почувстваш спонтанността, невинността, чистотата - добре, това ще ти помогне вътрешно да извървиш пътя на тантра. Ако попиташ за върховното със постулатите на много и едно – единността не ще откриеш, понеже с трансцедиращо познание свободни стават чувстващите същества. Блестяща е възможността, латентна в интелекта, това е медитация; устойчивият ум е истинската същност наша. Ако попиташ за върховното със постулатите на много и едно - единността не ще откриеш... Ако задаваш въпроси, ще пропуснеш - действителността не може да се изрази чрез въпрос. Да, може да се превърне в търсене, но не и във въпрос. На твоето питане не може да отговори никой, но можеш да се домогнеш до опитността. Затова казвам, че може да бъде тьрсене, но никога не може да се превърне във въпрос. Въпросът е нещо, на което се отговаря. Търсенето можеш единствено да преживееш. Пристигане има само когато самият ти си пристигнал, няма друг начин. Назаем не можеш да вземеш усет за тези неща. А всяко познание е взето назаем. ...понеже с трансцедиращо познание свободни стават чувстващите същества. Трябва да се освободим от знанието. Знанието не те освобождава. Напротив, то е твоята най-дълбока, най-префинена верига. Чрез знания не можеш да се свържеш с реалността. Изостави знанието. По този начин познаването става чисто, над тебе вече няма облаци. Когато не трупаш взето назаем знание, чистотата ти остава неопетнена - на повърхността на твоето огледало няма прах. Започваш да отразяваш действителността такава, каквато е. Никога не разчитай на знанието, защото всъщност то те държи на едно място. Не се доверявай на взета назаем опитност. Някога нещо се е случило на Буда, но това не е твоя опитност. Исус изпитал там нещо си - това също не си ти. Нещо съм изпитал и самият аз, но това съм аз, а не ти. Ако се запасяваш с чужда опитност, тя ще се превърне в знание. Не трупай такива знания в паметта си - това само те претоварва и няма нищо общо с освобождението. ...понеже с трансцедиращо познание свободни стават чувстващите същества. Блестяща е възможността, латентна в интелекта. У теб се крие потенциал, който може да разцъфти в нирвана, в просветление. Всеки интелект не е друго освен прикрита интелигентност. Трябва добре да разбереш тези две думички. Те имат един и същ корен, но значението им е различно. Един интелектуалец може и да не бъде интелигентен, нито пък интелигентният човек трябва непременно да бъде интелектуалец. Между неинтелектуалците има изключително интелигентни люде. Христос не е интелектуалец, Кабир не е интелектуалец, Меера - също, но са изключително интелигентни хора. Интелектът е фалшив заместител на интелигентността. Интелигентността е чистата ти способност да виждаш, невинният ти капацитет за разбиране. Интелектът представлява взето на заем знание, фалшива монета, нещо неистинско. Събираш информация отвсякъде, трупаш знания, но интелигентността ти не расте, не експлодира. На практика самото интелектуално усилие претоварва излишно интелигентността ти. Знанието се събира подобно на прах по чистата повърхност на огледало. Интелектьт е прахоляк, интелигентността - чиста способност на огледалото да отразява. Сараха казва: Блестящият е потенциалност, латентно легнала в интелекта... във всеки интелект се намира потенциална интелигентност. Не я претоварвай с взето назаем знание... Това е медитация. Ако не я претоварваш със знанця, интелигентростта ти ще се превърне в медитация. Интелигентността е медитация. Това е великата дефиниция на медитацията. Да живееш интелигентно, означава да водиш медитативен живот. Това определение е от огромно значение, в него е заложен голям смисъл. Да живееш интелигентно, е онова, което наричаме медитация. Медитацията не може да се "направи" по този начин. Трябва да изпълниш живота си с интелигентност. Вчера беше ядосан, днес също си гневен, онзи ден - пак. Скоро отново ще се яви повод да се разгневиш - какво всъщност ще стане? Ще повториш всичко по крайно неинтелигентен маниер, чисто механично! Или пък ще вложиш интелигентност? Бил си ядосан 1001 пъти и не си се поучил. Не можеш ли поне веднъж да вкараш в работа интелигентността си? Да видиш колко глупаво си се държал? Да разбереш, че всеки гняв те е дарявал с нов стрес? Гневът черпи от енергията ти, създава проблеми, без да решава нищо. Ако видиш всичко това, самото виждане вече е интелигентност. Някой те обижда. Но в теб не се надига гняв. Всъшност вместо гняв трябва да има състрадание. Гневен е човекът, наранен, страда. Надига се състрадание. Такава интелигентност е медитация - да се вгледаш в живота си, да учиш само от опит, да научаваш от екзистенциална обиграност, да продължиш да учиш, без да вземаш наготово. Буда твърди, че гневът е нещо лошо. Разбери разликата – ако си будист, ще му повярваш. Щом самият Буда казва, че гневът е нещо лошо, то сигурно е така. Нима Буда може да се заблуждава? Винаги ще потискаш възникналия в теб гняв, понеже Буда казва, че гневът е нещо нередно. Този механизъм функционира чрез знание, чрез интелекта. Каква глупост! Бил си гневен толкова много пъти! Нима трябва да питаш Буда дали гневът е такъв или инакъв? Не можеш ли да се поучиш от собствения си опит? Ако се вгледаш в този опит, ще знаеш какво е гневът. Тогава си свободен от гневливостта. Това е интелигентност. Чрез собствената си интелигентност ще свидетелстваш за правотата на Буда, ще кажеш: "Да, Буда е прав. Моят собствен опит го потвърждава." А не обратното. Не: "Буда е прав и аз трябва да почувствам същото като него" - това е глупост. Правилната постановка е: "Прав е, понеже и аз мога да го потвърдя, но Буда е нещо вторично. Най-напред стои моята опитност, тя е важна. Аз не съм негов последовател, но свидетелствам за правотата му" Вие, моите санясини, трябва да станете мои свидетели, а не следовници. Нека казаното от мен бъде доказано чрез собствения ви опит. Тогава ще бъдете наистина с мен, тогава наистина ще покажете, че ме обичате. Ако просто акумулирате онова, което ви наливам в главите, и се превърнете в големи теоретици на моя опит, във философски шовинисти - о, тогава ще пропуснете всичко съществено. Ще се превърнете в интелектуалци. Да се превърнеш в интелектуалец означава да се самоубиеш във всичко, което е свързано по някакъв начин с интелигентността. Не ставай интелектуалец. Имаш пред себе си вода от извора, защо ти е блатната смрад? Животът е на твое разположение точно така, както е разполагал с него Буда, кактб разполагам с него и аз. Учи от живота. Да станеш интелигентен, означава да медитираш, да бъдеш медитативен. Това е една от най-точните дефиниции на медитацията, които съм срещал. Аз съм свидетел за нейната точност. По този начин се осъществява реален духовен напредък. Блестяща е възможността, латентна в интелекта, това е медитация; устойчивият ум е истинската същност наша. Колкото по-интелигентеи ставаш, толкова повече ще разбираш, че умът ти вече не е старият. Тантра използва думата ум в две значение: ум с малко "у" - това е твоят ум; и Ум с голямо "У", това е същностният ум, умът на Буда. Малкият, тьничък ум, затворен в знания, граници, предразсъдъци - този ум наричаме индуистки, мюсюлмански, еврейски, християнски. Този малък, незначителен ум, продукт на колежите и университетите, програмиран от обществото - него тантра нарича малък ум. Когато тези бариери бъдат преодолени, когато непрогледностите бъдат премахнати, достигаш до истинския УМ, великия УМ на Буда - но умът с главна буква, с голямо "М". Той е голям колкото цялата вселена, универсален е. Умьт неподатлив е истинската същност наша. Тъкмо този ум е нашата истинска същност. Наречи го Бог, нирвана или каквото щеш, той си остава нашата същност: пълната почивка - неподатливост, неподвижност; вечност, в която времето не присъства, а всички разделения изчезват; няма вече субект и обект, няма познаващ и познаваемо - само чиста осъзнатост - осъзнатост три. Тези сутри не са предназначени за механично запаметяване. Ако се отнесеш към тях по този формален начин, ти предаваш Сараха, извършваш предателство и спрямо мен. Върху тях трябва да се медитира и да ги забравиш. Тогава каквато и интелигентност да възникне в теб вследствие на медитация върху сутрите, ще ти бъде от полза в практическия живот. Нека всеки следващ момент ти служи за изостряне на тази интелигентност в сблъсъка с нови опитности. Тази интелигентност ще се превърне във врата към божественото. Тя е вратата. За днес достатъчно. 8. ЛЮБОВТА НЕ ХВЪРЛЯ СЯНКА Когато ти говори за интелигентността и медитацията, дълбоко се развълнувах. Би ли казал още нещо? Не е ли добро да се служи от чувство на дълг? Защо ревността постоянно следва любовта? Какво е репресия? Защо се ожених за жена, която ме мрази? Първият въпрос: Любими Ошо, вчера, когато говори как интелигентността става медитация, дълбоко се развълнувах. Усетих сърцето си в такова състояние, сякаш ще експлодира всеки миг. Каза нещо, което очаквах да чуя. Би ли коментирал? Въпроса задава Кришна Прем. Интелигентността е присъща на живота. Интелигентността е естествено качество на живеенето. Както огьнят е горещ, а въздухът - невидим, както водата тече надолу, а не нагоре, по същия този начин животът е интелигентен. Интелигентността не е постижение, ти си се родил интелигентен. Дърветата са интелигентни по свой собствен начин, имат достатъчно интелигентност за нуждите си. Птиците също са интелигентни, както и животните. Онова, което в религиите се разбира под понятието Бог, е точно това - вселената е интелигентна, навред откриваме скрита интелигентност и ако имаш очи да видиш, ще я видиш навред. Животът е интелигентност. Само човекът е станал неинтелигентен, разрушил е естествения поток на живота. Навсякъде другаде освен в човека интелигентността си остава непокътната. Виждал ли си някога птица, която би нарекъл глупава? Или животно, което изглежда идиотски? Не, такива неща се случват само на човека. Нещо при него не е наред. Човешката интелигентност е повредена, разрушена, осакатена. Медитацията не е нищо друго освен поправяне на щетите, нанесени върху интелигентността. Нямаше да има нужда от медитация, ако човек беше оставен на спокойствие. Ако свещениците и политиците не се месят в човешката интелигентност, няма да има нужда от никаква медитация. Медитацията е лекарство. Първо трябва да създадеш болестта, а после да търсиш медитация. Без наличието на болест, за какво ти е лекарство? Никак не е случайно, че думите "медицина" и "медитация" имат еднакъв корен. Медитацията е медицинско лекарствено средство. Всяко дете се ражда интелигентно. В момента на раждането му ние се нахвърляме върху него и започваме да рушим вродената му интелигентност. Интелигентността е опасна за политическия ред, за обществените нагласи, за религията. Тя е опасна за папата, за шанкарачарията на Пури, за всеки свещеник. Опасна е също така за водачите, за статуквото. Интелигентността е естествено бунтовна. Тя не може да бъде поробена, защото се налага със своята мощ и чистота, с индивидуалността си - не, тя не може да се превърне в имитация. Хората трябва да бъдат превърнати в ксероксни копия. Оригиналността им трябва да бъде унищожена, защото в противен случай цялата безсмислица, вкоренила се навред по земята, ще трябва да си отиде. Трябва ти водач, защото преди това са те направили неинтелигентен. Защо иначе да търсиш водач? Защо трябва да следваш някого по петите? Следвай собствената си интелигентност. Ако на някой му се доще да става водач, трябва да направи едно нещо - да намери начин да разруши интелигентността ти. Трябва да бъдеш откъснат от корен, да се уплашиш! Да загубиш доверие в себе си - това е от изключително значение. Само тогава пътят пред водачите е чист. Ако си интелигентен, сам ще решаваш проблемите си. Каквито и проблеми да съществуват в живота, твоята интелигентност е по-силна от тях! Тя те обезпечава, защото е Божи дар. Съществуват, обаче, амбициозни люде, изпълнени с желание да управляват, да доминират. Светьт е пълен с амбициозни луди - те вселяват в теб страх. Страхът е като ръжда; той разрушава интелигентността. Ако искаш да унищожиш нечия интелигентност, първото необходимо нещо е да създадеш страх. Създай ад и накарай хората да се страхуват. Хората, уплашени от приказките ти за ужасите на ада, ще отидат при свещеника да му се поклонят и да чуят неговите утешения. Не отидат ли... зад гърба им са пламъците и котлите. Естествено е да се страхуват. Трябвада вземат мерки срещу адските пламъци, а затова им е потребен свещеник, няма как да се мине без него. Чувал съм за двама бизнес партньори. Работата им била уникална, свързана с пътуване из страната. Единият от партньорите пристигал в населено място, през нощта хвърлял по прозорците на хората смола, а на сутринта изчезвал. След някой и друг ден се появявал другият партньор, предлагал да изчисти и получавал за това пари. Двамата били съдружници в един и същ бизнес. Единият правел поразиите, а другият ги оправял. Страхът трябва да бъде създаден заедно с алчността. Интелигентността не е алчна. Ще се удивиш, ако узнаеш, че интелигентният човек никога не е алчен. Лакомията е присъща на неинтелигентността. Трупаш за утрешния ден, понеже не си уверен дали в други ден ще бъдеш в състояние да управляваш живота си - иначе защо? Ставаш скъперник, лакомник, тъй като не знаеш дали утре интелигентността ти ще се справи с живота или не. Кой знае? Нямаш доверие за пукнат грош на интелигентността си и поради това пестиш, ставаш алчен. Интелигентният човек не се страхува, не е алчен. Алчността и страхът вървят заедно, след тях на хорото са адът и раят. Адът е страхът, раят - алчността. Създай страх у хората, внуши им алчност - направи ги колкото е възможно по-лакоми. Направи ги така алчни, че животът да не е в състояние да ги задоволи. Тогава те ще се дотътрят до свещеника и политика. Ще започнат да фантазират за някакъв бъдещ живот, където всичките им тъпотии да бъдат задоволени. Наблюдавай. Да се иска невъзможното е признак на неинтелигентност. Интелигентният човек е напълно доволен от възможното. Той работи за вероятното, но никога не тича след невъзможните неща, никога не следва невероятното. Той познава живота и неговите ограничения и не е перфекционист. Перфекционистът е невротик. Ако станеш перфекционист, неврозата не ти мърда. Ако, например, обичаш жена и държиш на абсолютната й вярност, и двамата непременно ще полудеете. Такова нещо е невъзможно - абсолютна вярност означава тя дори да не си помисли, да не сънува друг мъж. Невъзможно е. Кой си ти? Защо се е влюбила в теб? - защото си мъж. Щом е могла да се влюби в мъж като теб, защо да не може да мисли за друг? Такава възможност е съвсем реална. Как би се справила тя, ако види някой красавец да минава покрай нея и гледката предизвика желание? Дори забележката "Този мъж е красив" вече изразява желание. Човек оценява нещо като красиво само когато счита, че то е достойно да бъде притежавано като извор на радост и наслада. Признанието "нещо е красиво" означава, че не си безразличен към него. Ако изискваш абсолютна вярност, както обикновено правят хората, непременно ще възникне конфликт и твоята подозрителност няма да стихне. Ще подозираш непрекъснато, тьй като добре познаваш собствения си ум - та нали и ти самият непрестанно мислиш за други жени - нима можеш да имаш доверие на жена си? Казваш си, следователно и тя би трябвало да прави същото. Оттук недоверие, конфликти, агония. Възможната любов между вас вече е невъзможна поради твоето невъзможно желание. Хората изискват неща, които не могат да станат. Искаш сигурност за бъдещето, а това е невъзможно. Изискват абсолютна сигурност в утрешния ден, но такова нещо не може да бъде гарантирано, защото не се съдържа в природата на живота - бъдещето винаги остава отворено. Банката може да фалира, съпругата - да избяга с друг, съпругът може да умре, децата да се окажат неблагодарни и боклук. Кой може да каже нещо за бъдещето? Може да се разболеещ, да осакатееш, кой може да каже?! Да изискваш сигурност от утрешния ден, означава да останеш обладан от непрестанен ужас - сигурността е непостижима, не можеш да се справиш със страха. Той ще продължи да те разяжда, трепериш целият, а в това време изцяло пропускаш настоящия момент. Чрез желанието за сигурност в бъдещето ти разрушаваш настоящето, а в него е единственият достъпен ти живот. Все повече и повече ще се тормозиш, обладан от страх и алчност. Ражда се дете. Детето е много, много отворено явление, изключително интелигентно е, а ние всички скачаме върху му, за да разрушим тази интелигентност. Започваме да му внушаваме страхове. Ти наричаш това обучение, подготовка на детето за срещата му с живота. Създаваш страхове и му ги внушаваш. Твоите училища, колежи, университети - всички те се надпреварват да отнемат от интелигентността му. Изискват от него разни глупости, в които детето и естествената му интелигентност не са в състояние да видят какъвто и да било смисъл - защо е всичко това? Детето не може да разбере - защо да събира този боклук? Ала университетът е неумолим, колежът също, приглася им домът, семейството чете конско, доброжелателите казват: "Зубри! Сега не можеш да си дадеш сметка за тези неща, ще разбереш колко са ценни по-нататък!" Да зубриш история - всички безсмислици, направени от човек на човека, цялата лудост - зубри, тъпчи се! А детето не може да разбере защо - какво значение има кога един крал е управлявал Англия - от еди коя си до еди коя си дата. Трябва да зазубри цялата тази помия. И ето че интелигентността му все повече и повече се претоварва, осакатява, все повече и по-вече прахоляк се събира върху огледалната повърхност на неговата вродена интелигентност. Докато завърши университета, човек вече не е интелигентен. Образованието си е свършило съвършено работата. Единици са случаите на дипломирани студенти с непокътната интелигентност. Малцина са успели да избегнат мелницата, да минат между камъните у да останат невредими! Образованието е доказан механизъм, замислен е за твоето разрушаване. В момента, в който вече си образован, можеш да си сигурен, че от интелигентността ти не е останал и помен. Нима не можеш да видиш такова прорто нещо? Образованият се държи крайно неинтелигентно. Отиди сред примитивните люде, никога недокоснати от образованието, и ще откриеш как функционира непокътната интелигентността. Чувал съм... Жена се опитвала да отвори консерва и все не успявала. Наложило се да погледне в готварската книга. Докато гледала в книгата, готвачът отворил тенекиената опаковка. Учудена, жената попитала готвача: "Как го направи?" - Госпожо - отвърнал той, - когато не знаеш да четеш, трябва да разчиташ единствено на интелигентността си. Да, така е. Когато не знаеш да четеш, трябва да разчиташ на своята интелигентност, какво друго ти остава? Започнеш ли да се зачиташ... книгите ще се погрижат за всичко. Не си ли виждал? Когато някой започне да печата на машина, губи почерка си, на ръка вече не може да изписва красиво буквите. Няма нужда, машината върши всичко. Ако се снабдиш с калкулатор и го носиш в джоба си, ще забравиш цялата математика - нямаш нужда от нея. Рано или късно ще се появят малки компютри и всеки ще може да ги носи. Те ще съдържат цялата информация на "Енциклопедия Британика" и поради това въобще няма да има нужда да си интелигентен - компютърът ще се погрижи. Обърни се към примитивните люде, към необразованите, селяни и пр. и ще се натъкнеш на фина интелигентност. Е, те не са така информирани като теб, нямат толкова знания и не се стремят да ги придобият, но затова пък са страхотно интелигентни. Интелигентността им е като пламък без никакъв дим и сажди. Обществото прави нещо много погрешно с хората - за това си има причини. Обществото иска от теб да бъдеш негов роб, винаги те държи под страх, иска да стимулира твоята алчност, амбиция, подтиква те да се състезаваш с останалите. То не иска от тебе любов, за него си по-удобен пълен с гняв и омраза, а същевременно слаб, подражателен - обикновено ксероксно копие. Обществото не желае да станете нови буди, кришни или христосовци, не. Ето причината, поради която обществото руши твоята интелигентност. Медитацията е необходима в смисъл единствено да поправи онова, което обществото е разрушило. Медитацията е негативна - тя просто отхвърля вредата, побеждава болестта. А когато болестта си отиде, доброто идва от само себе си. През настоящия век нещата отидоха твърде далеч - всеобщото образование се оказа бедствие. Помни, аз не съм против образованието, а против това образование. Съществува възможност за друг вид образование, което би подпомагало развитието на твоята интелигентност, а не нейното разрушаване чрез натрупването на прекалено много излишна фактология, отпадъци, наречени знание. Такова образование изобщо няма да бъде в тежест на интелигентността, а ще му помогне да заблести по-силно, ще я освежи и подмлади. Сегашното образование развива единствено способността ти да помниш - другото ще те направи способен за яснота. Сегашното образование разрушава творческия потенциал, другото би го развило. Например образованието, което искам да видя, няма да изисква от детето да отговаря по стария стереотип. То няма да окуражава механичните отговори, зазубрени от написаното в книгите, ще отхвърля като нелепи повторението, папагалщината, ще окуражава творчеството, откривателството. Дори и умният отговор да не е правилен, какъвто непременно би бил прекопираният от учебника, то новото образование ще похвали онзи ученик, който се е домогнал до нов подход към някакъв стар и отдавна решен проблем. Естествено е отговорът на малкото момче да отстъпва по точност на теорията на Айнщайн. Но да се изисква такава правдивост от ученическите отговори, е глупаво. Ако отговорът е творчески, макар и неточен, той е в правилната посока - един ден такъв ученик може да стане Алберт Айнщайн. Ако детето се опитва да създаде нещо ново - естествено е да има своите ограничения, но самото усилие към новаторство трябва да бъде оценено по достойнство. Образованието не трябвада бъде състезателно. Хората не трябва да бъдат оценявани един спрямо друг. Състезателността е нещо изключително насилническо и разрушително. Някой може да не е добър по математика, но това не е повод да го наречеш посредствен. Може да е добър дърводелец, но кой да види! Някой е слаб литератор, а ти го наричаш глупак. Може да е чудесен музикант и танцьор - все едно, не те интересува. Истинското образование ще помогне на хората да открият своя живот, в който и чрез който могат да се почувстват наистина живи - ако човек има вродени качества на дърводелец - нека бъде дърводелец, това за него е най-доброто. Никой не трябва да го насилва в друга посока. Този наш свят може да стане такова велико, интелигентно място, стига на човека да се разреши да бъде самият той, в тази посока да му бъде оказвана помощ и подкрепа, без никой да се меси - никой не трябва да манипулира детето. Ако то поиска да стане танцьор – добре. Танцьорите са необходими на този свят. Ако му се ще да бъде поет - пак добре! Нужна е много поезия, никога няма да кажем стига на поезията! Ако пък му приляга на сърцето дърводелството или ловенето на риба за пазара - чудесно! Няма защо да се напъва да става президент или премиер-министър - всъщност колкото по-малко хора се интересуват от подобни цели, толкова по-добре за общото блаженство. Сега засега всичко е надолу с главата. Този, който е искал да става дърводелец, завършва медицина, роденият медик пък работи като дърводелец... Всеки се намира на мястото, ко-ето по право принадлежи на някой друг. Натрупва се толкова много неинтелигентност - всеки върши работа, полагаща се на друг. Прозреш ли тази истина, ще усетиш защо хората се държат така неинтелигентно. В Индия сме медитирали продължително и дълбоко, за да открием думата свадхарма - собствена природа. Тази дума е натоварена с изключително съдържание, хвърлящо светлина върху бъдещия свят. Кришна е казал: Скадхарме нидханам шреях - добре е да умреш верен на своята собствена природа, следвайки само нея. Пара дхармо бхаявах баха - чуждата природа е нещо много опасно за теб. Не ставай имитатор. Просто бъди самият ти. Чувал съм... Бил винаги е искал да отиде на лов за лосове и спестил достатъчно пари за път до Северните Гори. Там му дали необходимата екипировка, а магазинерът го посъветвал да наеме Пиер, най-големия специалист по лосове в областта. - Вярно е - казал магазинерът. - Пиер е скъп, но е сексапилен - никой лос не може да му устои. - Как така? - попитал Бил. - Пиер ще се доближи на 300 ярда от лоса. после ще свие ръце на фуния и ще извика за първи път. Когато лосът го чуе, ще се възбуди от очакване и желание и ще се приближи на 200 ярда. Сега Пиер виква втори път с още по-силна полова страст - лосът ще се доближи с нови 100 ярда. Трети вик с още по-вече страст ще застави животното да св приближи само на 25 ярда от теб. Сега е моментът, приятелче, да се прицелиш и да стреляш. - Ами ако не улуча? - попитал Бил. - О, това би било ужасно. - Защо? - Ами тогава Пиер ще си го отнесе от влюбения лос. Такива неща стават с човека, който все имитира. Хората напълно са загубили представа за собствената си реалност. Зен будистите казват - търси оригиналното си лице. Това иска и тантра: открий собствената си автентичност. Кой си ти? Ако не знаеш кой си, винаги ще ти се случват неприятности - винаги Животът ти ще бъде дълга серия от катастрофи. Каквото и да постигнеш, все няма да останеш доволен. Недоволството ще бъде основният тон на живота ти. Можеш да наблюдаваш това около самия теб. Защо толкова много хора изглеждат тъпо, отегчено, гледат ден да мине, друг да доиде, губят изключително ценни часове и години, които никога няма да могат да си върнат. Обзети са от затъпение. Единственото интересно нещо, което очакват, е смъртта, Какво е сполетяло толкова много хора? Защо не са свежи като дърветата? Защо в гьрдите им не звучи песен като птичата? Какво става с хората9 Ето какво - човекът е започнал да подражава, да се опитва да бъде някой друг. Никой не е в собствения си дом, а чука на чужди порти. Оттук неудовлетворението, тъпотата, отегче-нието,терзанието Когато Сараха твърди, че интелигентността е в самата сърцевина на медитативността, той има предвид следното - интелигентният човек ще се старае да бъде единствено самият той, на каквато и да било цена. Интелигентният човек никога не би копирал, имитирал като папагал, а би се вслушвал в собствения си вътрешен подтик. Би чувствал собственото си същество, би живял в съответствие с него независимо от риска, с какъвто такова поведение може да се окаже свързано. Риск съществува! При подражателите рискът е много по-малък. Верният на себе си е сам и поема огромен риск! Животът тече пълнокръвно само при тези, които обичат да живеят опасно, приключенски, които са изпълнени със смелост, с една дума - истински живеят единствено лудите глави. Обичащите хладката водица остават зад борда на живота. Интелигентният човек има доверие в себе си, доверието му в самия него е абсолютно. Как би могъл да се довериш на някой друг, след като нямаш доверие в самия себе си? При мен идват хора и казват: "Искаме да ти се доверим!" Питам ги: "Доверявате ли се на самите себе си? Ако имате доверие в себе си, има възможност да се доверите и на мен, в противен случай не се надявайте!" Нима можеш да се довериш на мен, ако нямаш доверие в себе си? Ти си си най-близък. Можеш да се довериш на мен само ако си вярваш сам на себе си. Ако се доверяваш на себе си, ще се довериш и на мен. Ако имаш доверие в себе си, то ще се довериш на доверието си към мен. Иначе не е възможно. Интелигентността е доверие в твоето собствено същество. Интелигентността е приключение, тръпка, радост. Интелигентността означава да живееш в настоящия момент, без да се тормозиш за бъдещето. Интелигентността не означава да мислиш за миналото или бъдещето. Миналото вече го няма, бъдещето не е дошло. Интелигентността предполага да използваш по максимален начин настоящия момент, който е напълно на твое разположение. От него ще се роди бъдещето. Ако настоящият момент е преживян възторжено и с радост, следващият ще се роди именно от такъв материал. Естествено е и следващият миг да донесе радостни преживявания, но затова няма нужда да се замисляш предварително. Ако днешният ми ден е златен, утрешният непременно ще бъде още по-златен. Откъде ще дойде той? Разбира се, от днешния ден, от днес. Ако този живот е бил благословен, следващият живот ще бъде още по-благословен. Откъде ще се вземе това израстване? От самия мен, от преживяната от мен опитност. Интелигентният човек не се занимава с рая и ада, с живота след смъртта - чужда му е грижата дори за Бога, за душата. Интелигентният се задоволявада живее ин-телигентно - Бог, душата и нирваната ще последват естествено и без усилия. Ти живееш във вяра - вярата е неинтелигентна. Живей чрез знаене - знаенето е интелигентност. Сараха е абсолютно прав: интелигентността е медитация. Неинтелигентните хора също медитират, но със сигурност медитират по неинтелигентен начин. Смятат, че трябва всяка неделя да ходят на църква и да прекарват там по един час - това е лептата им за религията. Какво общо има църквата с всичко, за което говорим сега? Реалният ти живот протича през цялата седмица, шестдневен е - неделята не е истинският ти ден. Ще живееш далеч от всякаква религия шест дни, а в неделя ще отидеш за един час в църквата - кого се опитваш да заблудиш? Бога ли заблуждаваш, че обичаш да ходиш на църква? Ако положиш малко повече усилия, т.е. всеки ден сутрин по двадесет минути и всяка вечер също толкова време, и се отдаваш на трансцедентална медитация, ако седищ със затворени очи и повтаряш някоя мантра по поразително глупав начин -ом-ом-ом - умът ти ще се замъгли още повече. Механичното повтаряне на мантри помита интеяигентността ти, не ти дава достъп до развитието. Като приспивната песен. Векове наред майките са съзнавали това. Винаги, когато детето е неспокойно и не иска да заспи, майката започва да му пее приспивна песен. Детето се отегчава, а няма как да избяга - къде ще отиде? Майката го е сгащила в леглото. Единственият начин за бягство е в съня и то заспива бързо, предава се. Казва: "Тъпо е да съм буден точно сега, когато ми пеят такива идиотщини. Повтарят все едно и също!" Когато децата не искат да заспят, бабите и майките им разказват приказки. Ако се вгледате добре в тези произведения, ще усетите ясно повтаряща се структура. Онзи ден си четох една такава приказка, разказвана от баба на малко дете, което не иска да заспи - просто в този момент не му се спи. Интелигентността на детето му подсказва, че трябва да остане будно, но бабата неумолимо го насилва в обратна посока. Има още много работа да свърши, не е важно какво иска детето. Децата много се чудят - за тях нещата изглеждат твърде абсурдно. Когато им се спи сутрин, всички се надпреварват да ги будят. Когато пък за нищо на света не искат да заспят - мъчат се да ги приспиват. Те се учудват на това: какво става с хората? Когато дойде сънят - добре - това е интелигентно. Когато съня го няма никакъв, защо да не останем будни? Та старата баба разказвала приказка. Първоначално детето проявило интерес, но постепенно... Всяко интелигентно дете ще се отегчи. Само глупаче ще се заинтересува от такива неща. Ето приказката... Един човек заспал и засънувал, чс е застанал пред голям дворец с 1001 стаи. Той върви от една стая към друга - 1000 стаи са това! - докато най-накрая достига последната. В нея се намирало красиво легло, мъжът се проснал в него, заспал и засънувал, че стои пред вратите на голям дворец с 1001 стаи. Мъжът влиза във всичките от тях и достига до последната, 1001-вата стая... отново се появява прекрасното легло, той заспива в него и сънува, че стои пред двореца... И така нататък по същия начин! Колко би издържало интелигентното дете да слуша подобно нещо. То ще предпочете да заспи! От чисто отегчение ще си каже: "Стига толкова" и ще заспи. Мантрата въздейства по същия начин. Повтаряш "Рам-рам", "Ом-ом", "Аллах-Аллах", няма значение какво. Повтаряш ли повтаряш... Извършваш едновременно и работата на бабата, и на детето. Интелигентността ти играе ролята на детето, а повтарянето на мантрата - на бабата. Детето се опитва да те спре, интересува се от съвсем други неща - красиви жени, сцени - но ти го хващаш за врата и отново го натикваш в "Ом-ом-ом". Постепенно вътрешното ти дете ще се почувства в безнадеждна позиция и ще се откаже от борбата - ще предпочете да заспи. Да, мантрата може да ти осигури малко сън, автохипнотичен сън. Ако страдаш от безсъние - добре, полезно е. Но няма нищо общо с духовността, това е твърде неинтелигентен начин да се медитира. Какъв тогава би трябвало да бъде интелигентният начин? Трябва да внесеш интелигентност във всичко, което правиш. Когато се разхождаш, разхождай се интелигентно, с осъзнатост. Когато се храниш, прави го интелигентно, с внимание. Спомняш ли си някога да си ял интелигентно, да си се замислял върху поетата храна? Дали е хранителна, дали е полезна? Или се тъпчеш, без да мислиш? Наблюдавал ли си някога какво правиш? Продължаваш да пушиш... Нужна е интелигентност: какво точно правиш? Поемаш пушек, после го изхвърляш навън, като междувременно разрушаваш дробовете си. Какво точно правиш? Хвърляш грешни пари, пилееш здравето си. Когато пушиш, изведи на сцената интелигентността си, замисли се също кога и какво ядеш. Подходи с интелигентност и когато правиш любов с жена си или мъжа си. Какво точно правиш, влагаш ли изобщо някаква любов? Понякога се любиш просто по навик - тогава е грозно, неморално. Любовта трябва да бъде високо съзнателна, само тогава се превръща в молитва. Когато правиш любов с жена си, какво точно правиш? Използваш женското тяло, за да изхвърлиш енергията, която иначе би те тормозила. Или пък изразяваш уважението си... изпълнен ли си с любов към жената, прекланяш ли се пред нея? Не виждам такова нещо. Съпрузите не уважават жените си, а ги използват. Жените пък на своя ред използват мъжете си, без да ги уважават. Ако от любовта не израсне известно преклонение, значи липсва интелигентност. В противен случай би бил невъобразимо благодарен на другия, а любовният ти акт ще се превърне в медитация. Каквото и да правиш, прави го с огромна доза интелигентност... Прави го интелигентно - това е медитацията. Твърдението на Сараха е от огромно значение: Интелигентността е медитация. Интелигентността трябва да се разпростре върху целия ти живот, тя не е само за неделно ползване като църквата. Не можеш да я употребиш само в продължение на 20 минути, а после да я захвърлиш в килера - интелигентността трябва да бъде като дишането. Каквото и да правиш - малко, голямо, няма значение - ... дори когато чистиш пода, можеш да подходиш интелигентно или неинтелигентно. Знаеш - направиш ли го неинтелигентно, няма радост. Изпълняваш дълг, правиш го как да е, мислиш кога ще свърши. Ето един пример как любовта може да бъде сведена до чист дълг и по този начин да бъде напълно унищожена... Случило се в едно църковно училище, в девети девически клас. Изучавали християнската любов и нейното значенис за ученичките и техния живот. Стигнали до заключението, че християнската любов означава "да правиш нещо добро за някого, когото не харесваш". Децата са много интелигентни. Заключението им с напълно правилно. Чуйте отново. Те решили, че християнската любов означава "да правиш нещо добро за някого, когото не харесваш!" Учителят предложил всеки да провери това от собствен опит през седмицата. Когато на следния път отново се събрали, той ги помолил да разкажат впечатленията си от сксперимента. Едно от момичетата вдигнало ръка и казало: - Направих нещичко! - Чудесно! Какво? - В часовете по математика учим с едно гадно дете. - Гадно? - вдигнал вежди учителят. - Да. гадно. Има четири очи, всичките й пръсти са все палци, има три леви крака и когато се появи, всички казват: "Ето я тази отврат!" Няма никакви приятели, никой не я кани на парти... какво да ви кажа, гадно момиче. - Мисля, че знам какво искаш да кажеш. Кажи сега какво направи. - На гаднярката й е трудно в часовсте по математика. Аз съм много добра математичка и предложих да й помогна за домашните. - Браво - казал учителят. - И какво стана? - Ами помогнах й, беше интересно, момичето не знаеше как да ми благодари, но сега не мога да се отърва от нея. Когато правиш нещо само от чувство за дълг - не го обичаш, а го правиш по задължение - рано или късно ще се оплетеш в него и ще се чудиш как да се отървеш. Вгледай се в собствения си ден. От колко много неща не извличаш никакво удоволствие, от колко много неща изобщо не израстваш. Всъщност би дал мило и драго да се отървеш от тях. Ако в живота си правиш прекалено много неща, от които всъщност искаш да се отървеш, то ти живееш неинтелигентно. Интелигентният човек ще построи живота си по такъв начин, че той да се превърне в извор на поезия и спонтанност, на любов и радост. Това е твоя живот и ако не си достатъчно мил със самия себе си, то кой друг? Ако пропиляваш живота, само ти си отговорен! Аз те учада да бъдеш отговорен спрямо себе си. Всичко друго идва след това - всичко друго! Дори Господ се нарежда на опашката и чака, понеже той може да те навести само когато самият ти си. Ти си в самия център на твоя собствен свят, на своето съществуване. Бъди интелигентен, внеси интелигентност във всичко. Колкото по-интелигентен ставаш, толкова по-интелигентно ще вършиш нещата. Всеки един момент може да блесне с вложената в неговото преживяване интелигентност... Тогава не ще има нужда от никаква религия, няма защо да медитираш, да ходиш по църкви и храмове. В своята дълбока същност животът е интелигентност. Просто живей тотално, хармонично, с осъзнатост, всичко останало ще последва като на красив парад. Следвайки светлата нишка на интелигентността, животът идва като безкраен празник. Следващият въпрос: Ошо, Не е ли добро да се служи от чувство на дълг? Не, изобщо не е добре, това е грозно. Когато правиш нещо единствено по задължение, без да влагаш любов, ти си вредиш, а навреждаш и на другите, понеже не правиш ли нещата от любов, ще почувстваш, че другият трябва да ти бъде благодарен, че си го задължил към себе си. Ще очакваш награда - всъщност ще поставиш условие, независимо дали директно или индиректно, ще намекнеш... "Сега ти направи нещо за мен, толкова много съм сторил за теб!" Когато правиш нещата от любов, в главата ни няма идея за възвръщаемост. Това не е сделка, правиш го, защото ти доставя наслада, другият не е задължен с нищо. Не че любовта не се връща - тя се връща хилядократно, но възвръщаемостта е само в любов, не в дълг. Когато изпълняваш дълга си към някого, той никога няма да може да ти прости. Можеш да вземеш пример от децата - те никога не могат да простят на своите родители. Родителите им сигурно са изпълнявали тежък дълг -трудно се прощава на хора, претоварени от чувство за дълг. Уважение заслужават онези, които са те обичали, и то не от чувство на дълг към теб, а от чиста радост. Вгледай се добре в разликата. Майката те обича, понеже чувства любов към теб; дали й отвръщаш със същото или не, няма значение. В това няма никаква сделка - не е на договорни начала, не е бизнес. Ако не отвърнеш на майчината любов със същото, с обич, тя никога не би ти го натякнала, дори не би помислила да те упрекне. Тя е изживявала и изживява такава интензивна радост от любовта си към теб - какво повече може да иска? Майката постоянно чувства, че не е направила всичко, че не се е отдала всецяло на любовта си към детето. Ако обаче отношението й е продиктувано от чувство на дълг, тя винаги ще смята, че се е преуморила, че ти си я предал, че не заслужаваш нейната любов и внимание. Подобна майка постоянно ще ти повтаря, че ето на, тя е направила за теб толкова много неща, че те е носила девет месеца в утробата си... няма да престане да навива едно и също. Това в никакъв случай не подпомага любовта, а по-скоро раздялата. Децата на такива майки трупат огромни количества гняв в душите си. Знам историята на едно младо момче... Гостувах на семейството му и майката ми го представи. Искаха от мен да обучавам момчето на нещо си, понеже било пълен неблагодарник. Познавах отлично това семейство. Познавах майката и бащата, много добре ми бе известна причината за неговата неблагодарност. Бяха направили за него всичко по силите си, но единствено от чувство на дълг. Казах им: "Вие сте отговорни за неговата неблагодарност, понеже никога не сте го обичали, то страда от това. Никога не сте му позволявали да се чувства ценено. Любовта ви към него всъщност не е никаква любов, а студена скала, заседнала в младото сърце на сина ви. Сега вече е достатъчно голям, за да се разбунтува срещу вас, оттам идва всичко." Момчето ме погледна с такава благодарност... започна да плаче. Каза: "Който и да ни дойде на гости, дори мой приятел, все едно, че ме изправят пред съд - все някой трябва да ме учи на нещо си. Вие сте първият човек. Точно така е, както го казахте. Тези хора ме тормозят, майка ми все повтаря, че ме е носила девет месеца в корема си." Отвръщам й: "Но аз не съм те молил за това. То няма нищо общо с мен, твоя работа си е било, твое решение. Защо не си направила аборт? Нямаше да ти се меся. Защо изобщо си забременявала? Не съм те молил за това." Знам, че го каза в гнева си, но беше съвсем прав. Питаш: "Нередно ли е да се служи само от чувство на дълг?" Ако служиш на хората единствено от чувство на дълг, ще се превърнеш в техен мъчител, ще започнеш да упражняваш властта си върху тях. Това е начин да се властва, има връзка с политиката. Ще започнеш да масажираш стъпалата на хората и изведнъж ще им скочиш на вратовете, ще се опиташ да ги убиеш. Естествено, започнеш ли да масажираш стъпалата им, те ще ти разрешат. "Нямам нищо против", ще кажат, защото не знаят какво им готвиш. Всички обществени служители рано или късно стават политици. Това е правилният начин да започнеш политическата си кариера - стани обществен служител. Служи на хората от чувство за дълг и по някое време им скочи на вратовете, започни да ги експлоатираш. Мачкай ги, а те няма дори да гъкнат, смеят ли да кажат нещо срещу обществен служител. Ако искаш да властваш над хората, най-добре е да започнеш някоя обществена служба. Целта ми в момента е да ти обърна внимание върху съществуването на подобни капани. Това са осъществявания изцяло на егоистично равнище. В името на смирението, добродетелта, служенето - все извинения за егоизма. Прави, но мотивите ти трябва да се коренят в любовта. Ако не можеш, хич не започвай. По-добре не прави нищо. Ще се справиш с правенето, понеже никой не може да остане в състояние на пасивност достатъчно дълго време. Създава се енергия, която трябва да вложиш някъде. Давай, раздавай, но само от любов. Когато даваш от истинска любов, чувстваш благодарност към другия, понеже той е благоволил да приеме любовта ти, енергията, която раздаваш, приел е да споделя с теб, да те разтовари. Прави само, когато можеш да се чувстваш благодарен на човека, за когото си направил или правиш нещо. Само тогава! Третият въпрос: Любими Ошо, защо ревността постоянно следва любовта като сянка? Ревността няма нищо общо с любовта. Всъщност твоята така наречена любов също е много далеч от истината. Това са само красиви думи, които използваш, без да знаеш значението им, без да имаш опит с тяхната същност. Непрестанно използваш думата любов: използваш я толкова много, че пропускаш един прост факт - ти нямаш никакъв опит с нейното истинско значение. Това е опасността от безотговорното използване на красива фразеология: "Бог", "Любов", "Нирвана", "Молитва" - все бисерни думички. Използваш ги непрестанно, с течение на времето самото повторение те кара да мислиш, че съзнаваш истината, скрита зад тях. Какво в действителност знаеш за любовта? Ако изобщо знаеш нещичко за нея, няма да ми задаваш такива въпроси, понеже ревността никога не присъства в любовта. В случаите, когато я има, любовта я няма. Ревността не е част от любовта, а част от чувството за притежание. Това чувство няма нищо общо с любовта. Иска ти се да притежаваш, защото чрез притежанието се чувстваш силен, полето на действията ти се увеличава. Ако някой друг се опита да проникне на твоя територия, гневиш се. Ако съседът вдигне по-голяма къща от твоята, ревнуваш. Ако някой по някакъв начин пожелае да те лиши от собственост, ревнуваш и се гневиш. Щом обичаш истински, ревността е невъзможна, невъзможна изобщо! Чувал съм... Някъде из замръзналия Юкон двама трапери пристигнали до последния пост да се снабдят с провизии за цялата идваща зима. След като натоварили шейните си с брашно, консерви, керосин, кибрит и амуниции. те били напълно готови да се впуснат в пустошта за около шест месеца. - Я почакайте, момчета - извикал им магазинерът - защо не вземете и от това? - За какво говориш? - попитал единият от траперите. Магазинерът смигнал: - Нарича се любовна играчка. Можеш да я прегърнеш, когато си самотен. - Ще вземем две - възкликнал радостен мъжът. След шсст месеца единият от траперите, брадясал и опърпан, се появил на същото място. - Къде ти е приятелчето? - попитал го магазинерът. - Наложи се да го застрелям - промърморил траперът. - Хванах го да се лигави с моята играчка. Ревността няма нищо общо с любовта. Ако обичаш собствената си жена, нима можеш да я ревнуваш? Ако обичаш съпруга си, как би могла да го ревнуваш? Ако жена ти се смее с някой друг, защо да ревнуваш? Трябва да си доволен и щастлив - та нали твоята жена е радостна! - Нейното щастие е и твое - нима можеш да имаш нещо против щастието й? Наблюдавай внимателно. Смееш се на историята, дето ти разказах преди малко, но такива неща стават навред, във всяко семейство. Жените са в състояние да ревнуват дори от вестниците, ако съпругът прекалено много се вдаде в тях. Грабва ти вестника от ръцете, ревнива е. Как смееш в нейно присъствие да изневеряваш, да я изместваш от мястото й с един вестник? Та това е кръвна обида. В нейно присъствие ти трябва да си изцяло обладан от чара й... какъв ти вестник! Вестникът се превръща в съперник, какво да кажем пък за живия човек! Ако в присъствие на жена си мъжът започне да разговаря с друга жена и изрази по някакъв начин удоволствието си от това - съвсем в реда на нещата си е, хората се уморяват един от друг, появи се нещо ново и веднага литват по него - но жената е гневна и сърдита като облак. Можеш да си сигурен, че ако някой мъж, който върви до жена, е мрачен, именно той е съпругът. Обратно, ако е радостен, не са женени, тя не е неговата жена. Веднъж ми се случи да пътувам с влак в едно купе с жена. На всяка гара влизаше някакъв мъж - веднъж ще донесе банани, друг път чай или сладолед и пр. Попитах непознатата дама: - Кой е този мъж? - Съпругът ми - отвърна. - Не мога да повярвам. От колко време сте женсни? Тя се смути леко и каза: - Щом настоявате, ще ви призная: изобщо не сме женени. Но как узнахте това? - Никога не съм срещал съпруг да се появява на всяка гара. Щом веднъж съпругът се отърве от жена си, той би се явил едва на последната спирка с надеждата, че тя се е посяла някъде на междинните гари. Това на всяка гара да ви носят по нещо... да се втурват в купето отново и отново чак от другия край на влака... - Прав сте - каза жената. - Той не е мой съпруг. Приятел е на мъжа ми. - Е, тогава няма проблеми - казах успокоен. Ти не обичаш истински жена си или мъжа си, или дори приятеля или приятелката си. Ако действително си влюбен, то нейното или неговото щастие ще бъде и твое. Ако обичаш, няма да търпиш чувството за притежание. Любовта е в състояние да дари любимия човек с пълна свобода. Само любовта е способна да даде тотална освободеност. Ако свободата липсва, става въпрос за нещо друго, не за любов - за някакъв вид пътуване на егото. Имаш красива жена, искаш да я покажеш на всеки в града - да се поперчиш със собствеността си. Като че си купил кола и всички трябва да се пукат от яд, че нямат такава. Носиш диаманти на жена си, но не от любов. Тя е украшение за твоето его... Развеждаш я от един клуб в друг, но не й даваш да се отдели от теб – всякак подчертаваш, че тя е твоя. Всяко посегателство върху правото ти над нея те гневи, можеш да я убиеш! А твърдиш, че обичаш! Навсякъде твори огромното егоистично чувство. Искаме от хората да бъдат като предмети. Притежаваме ги като вещи, приравняваме ги с мебелите. Чувал съм... Равин и свещеник били съседи и между тях възникнала закачка. Ако Коенови подновявали с нещо колата си, 0'Флинови гледали да ги изпреварят и обратно. Веднъж свещеникьт си купил нов "Ягуар" и равинът, за да не остане по-назад, се снабдил с "Бентли", Равинът погледнал през прозореца на къщата си и видял как свещеникът излива вода върху покрива на новата си кола. - Така не се пълни с вода радиатор на автомобил - извикал. - Аха - отвърнал свещеникът, - кръщавам автомобила със светена вода. Това ти не можеш да сториш със своето "Бентли", нали?! Малко по-късно свещеникът видял как равинът лежи на пътя с ножовка в ръка и реже последния инч от аспуха на колата си. Ето това е то умът - винаги търси състезанието. Равинът обрязвал своята кола. Трябвало да направи нещо и той, да не се посрами. Така живеем, обвързани с егото си. Егото не познава любов, приятелство, състрадание. Егото е агресия, насилие. А ти ме питаш: "Защо ревността поспюянно следва любовта като сянка?" Никога. Любовта никога не хвърля сянка. Тя е така прозрачна, че не прави сянка. Любовта не е нещо твърдо, тя е прозрачност. От любов не може да възникне никаква сянка. Любовта е единственият феномен на земята, която не оставя след себе си сянка. Четвъртият въпрос: Любими Ошо, какво представлява репресията? Репресия означава да живееш живот, който не е за теб, да правиш неща, които никога не си желал, да бъдеш човека, от когото се отвращаваш. Репресията е начин да се саморазрушиш, тя е самоубийство - много бавно наистина, но затова пък сигурно, постепенно отравяне. Експресията е живот, репресията - самоубийство. Това е посланието на тантра: не води потиснат живот, в противен случай изобщо не живееш. Живей експресивно, творчески, радостно. Живей така, както иска от теб Бог - живей естествено! Не се страхувай от свещениците! Вслушвай се в инстинктите си, в своето тяло, в сърцето, в интелигентността. Зависи само от себе си и върви навред, където ти нашепва твоята спонтанност - никога няма да загубиш! Живеейки естествено и спонтанно, все някой ден непременно ще пристигнеш пред портите на божественото. Твоята природа е Бог вътре в теб. Повиците на природата са гласът на Бога в теб. Никога не слушай отровителите, а природннте влечения. Е да, природата не е достатъчна - съществува и по-висша природа - ала висшето идва чрез низшето, лотосът израства от калта. Душата израства чрез тялото. Самадхи идва чрез секса. Помни, че съзнанието расте чрез храната. Ние на Изток казваме: Апиам брахма - храната е Бог. Що за твърдение е това, че храната е Бог? Бог израства от храната - най-низшето е свързано с най-висшето, най-плиткото - с бездънното. Свещениците проповядват потискане на низшето. Това е логично. Само че се забравя едно нещо - Бог е нелогичен! Проповедите на свещениците са много логични и привлекателни, поради това през вековете толкова хора са се вслушвали в тях. За разума е привлекателна именно логиката, че ако искаш да постигнеш по-висшето, трябва да изоставиш низшето. Изглежда съвършено логично - щом ще се изкачваш нагоре, няма да тръгнеш надолу я! Следователно не се спускай, изкачвай се - звучи съвсем рационално. Единствената грешка тук е, че Бог не е рационален. Онзи ден говорих с Друва. В групата по Сахаджа има моменти, когато всички потъват в мълчание - ей така, изневиделица! Тези няколко мига на абсолютна тишина са неимоверно красиви. "Става така тайнствено, сподели с мен Друва. Не го предизвикваме, не мислим за това, то просто понякога се случва. Тогава всички в групата чувстваме присъствието на нещо божествено, по-висше, по-велико от всичко и всеки. Осъзнаваме присъствието на нещо тайнствено. Тогава се възцарява и тишината." Логичният му ум работи по следната схема: "Няма да е зле да накарам цялата група да замлъкне." Сигурно е започнал да мисли: "Ако тези хора в моментите на мълчание изживяват нещо толкова красиво, защо цялата група да не мълчи постоянно?" - Страшно логичен си, казах му, но Бог не е. Ако останеш в мълчание, тези моменти никога няма да те посетят отново. В живота съществува полярност. Работиш усърдно по цял ден, сечеш дърва, а през нощта потьваш в дълбок сън. На следната сутрин логиката ти говори - "Работих като вол през целия ден, изморих се страшно, а при все това можах да заспя дълбоко. Ако сега почивам през деня, сигурно ще постигна още по-големи дълбини на съня." И тъй на следния ден оставаш да си лежиш в шезлонга, практикуваш почивка. Смяташ ли, че така ще постигнеш добър сън? Ще загубиш и обикновената си способност да спиш прилично. Богатите хора страдат от безсъние. Бог не е логичен. Бог дарява със сън просяците, работили през целия ден, разхождайки се от едно място на друго в горещината, за да просят. Бог дарява добър сън и на работника, на каменоделеца, на дърводелеца. През целия ден те са се уморявали... именно от тази умора идва и дълбочината на съня. Това е полярността. Колкото повече се изтощаваш в енергийно отношение, толкова по-голяма ще бъде нуждата ти от дълбок сън - енергия можеш да поемеш само така. Ако изтощаваш енергията си, създаваш положение, подпомагащо заспиването. Бог трябва да ти осигури сън! Ако пък изобщо не си помръдваш пръста да работиш, няма нужда да спиш. Не си оползотворил дори енергията, която вече си имал на свое разположение - защо тогава да ти дават още? Енергия се дава на онези, които я използват. Друва е логичен. Той мисли: "Ако цялата група мълчи..." Тогава обаче ще се загубят дори тези няколко блажени мига и групата ще започне да се тресе, да пука по шевовете. Отвън ще изглеждат потънали в мълчание, но умовете им ще бъдат луди. Точно сега те работят здраво, изразяват емоционалността си, изживяват катарзис, изхвърлят всичко навън, изтощават се. И ето, навестяват ги мигове на такова изтощение, че вече не остава нищо за изхвърляне. В такъв момент изведнъж се осъществява контакт. Възцарява се мълчанието. Почивка има при наличие на работа, мълчанието е на мястото си след бурно изразяване. Така работи Господ. Методите му са доста ирационални. Ако наистина искаш да си осигуриш сигурност, трябва да водиш несигурен живот. Ако действително искаш да бъдеш жив, трябва да си готов да умреш всеки миг. Това е Божията нелогичност! Ако желаеш да бъдеш автентичен, трябва да рискуваш. Например, учили са те никога да не се гневиш и ти си мислиш, че негневящият се трябва да е олицетворение на любовта. Нищо подобно, Човек, който никога не се ядосва, няма да може и да обича. Двете неща вървят заедно, в пакет. Истински обичащият човек понякога ще се гневи горещо. Ала неговият гняв е красив, от любов е. Енергията му е гореща, гневът му не наранява. По-скоро ще се почувстваш благодарен за гнева му. Не си ли виждал? Ако обичаш някого и направиш нещо такова, че наистина да го разгневиш, ама наистина, откровено да го ядосаш, винаги се чувстваш благодарен, защото те обича толкова много, че може да си позволи да е гневен. Иначе защо?... Когато не можеш да си позволиш гняв, оставаш в рамките на учтивостта. Когато пък не искаш да си позволиш каквото и да било, да правиш каквито и да било рисковани неща, само се усмихваш - безразлично ти е. Ако детето ти се готви да скочи в пропаст, ще си спестиш ли гнева? Няма ли да извикаш, няма ли да заври в теб цялата ти енергия? Нима ще се усмихваш учтиво? Невъзможно е! Знам една история... В двореца на Соломон се явили две жени, спорещи за някакво дете. И двете твърдели, че детето им принадлежи. Било много трудно да се прецени коя е права. Детето било твърде малко и не могло да каже каквото и да било по въпроса. Соломон хвърлил поглед към спорещите и казал: - Ето какво ще направим - ще разсечем детето на две равни части и всяка от вас ще получи своето. Няма друг начин. Трябва да отсъдя справедливо и точно. Няма никакви доказателства в полза на едната и на другата. Като цар решавам - разрежете детето на две и дайте на всяка от двете по половинка. Жената, която държала детето на ръце, продължавала да се усмихва, щастлива била, Другата обаче просто полудяла, сякаш ще убие царя, ще го разкъса иа парчета. - Какви ги приказваш – завила, - да не си полудял! Била разярена. Вече не била обикновена жена, а самият въплътен гняв, огнена стихия! - Ако това е справедливостта ти, аз се отказвам от претенциите си. Нека детето остане при нея. То е нейно, не е мое! Гневна била, а сълзите се стичали по бузите й. - Детето е твое! - казал Соломон на плачещата майка. - Вземи го - другата е измамница. Другата жена не искала да губи каквото и да било - а ставало въпрос за живота на детето! Продължила да се смее, за нея детето нямало никакво значение. Когато обичаш, можеш да си позволиш да бъдеш гневен, да - можеш. Ако обичаш себе си - а това е задължително в живота, иначе ще пропуснеш най-важното - никога няма да си репресивен, ще бъдеш експресивен, ще изразяваш всичко, което ти носи животът. Ще го изразяваш - радост, тъга, върхове, падения, дни, нощи. Възпитавали са те да бъдеш фалшив, да бъдеш лицемер. Когато чувстваш гняв, налагаш си изкуствена усмивка. Връхлети ли те ярост - потискаш я. Постоянно изтласкваш половите си подтици, продължаваш да пееш мантри... Никога не си честен по отношение на онова, което е вътре в теб. Случило се... Джо и малката му дъщеричка Мидж отишли в лунапарка, но по пътя решили да спрат на едно място и да похапнат. В лунапарка Мидж видяла хотдог и възкликнала "Татко, искам..." Джо спрял и й купил хотдог с всичко останало към него. При пуканките Мидж изпищяла отново: "Татенце, искам..." Джо купил и я натьпкал с пуканки. Не ги отминало и изкушението на сладоледа: "Татко, искам..." Бащата спрял пред продавача, но този път казал: "Искам, искам, знам аз какво искаш - искаш сладолед - нали? - Не, татенце - проплакало момиченцето. - Искам да повърна! Тя искала това от самото начало, но кой да слуша! Още на идване се била натъпкала здраво. Репресията означава да не се вслушваш в собствената си природа. Тя е капан, предназначен да те унищожи. Дванадесет скинари влезли в една кръчма с цялата си екипировка, якета "Левис" и пр. - пълен комплект. Отправили се направо към собствсника и казали: - Тринадесет пинти горчиво, моля! - Но вие сте само дванадесет. - Виж какво, човече, поискахме тринадесет пинти горчиво! Собственикът им дал бирата и те насядали. В ъгьла кротувал дребен стар човек. Водачът на скинарите се приближил до него и му казал: - Заповядай, татенце, пий от нас една пинта бира. Дребничкият рекъл: - Благодаря, благодаря, щедър си, синко. - Моля, моля, ние нямаме нищо против да помагаме на инвалиди. - Но аз не съм инвалид. - О, ще станеш, ако не ни поръчаш по още една. Това е то репресията - трик да те инвалидизира, да те разруши, да те направи слаб, да те обърне срещу самия теб. Репресията създава у теб вътрешен конфликт, а разкъсваният от вътрешни конфликти човек е винаги слаб. Обществото играе голяма игра - обръща хората срещу самите тях, създава вътрешноличностни конфликти. Непрестанно се бориш със самия себе си, не ти остава енергия за нищо друго. Не си ли го забелязал по себе си? Непрекъсната вътрешна драма... Обществото те е разделило на две, ти си раздвоена личност, шизофреник, объркан си. Превърнал си се в лист отбрулен - не знаеш кой си, закъде си тръгнал, какво точно правиш тук, защо си тук! Наистина са те объркали. А от това объркване се раждат велики водачи - Адолф Хитлер, Мао Дзе-дън, Йосиф Сталин. На почвата на объркването вегетира и ватиканският папа и какво ли не още, до безкрая. Теб обаче със сигурност те разрушават най-безочливо. Тантра те подтиква да бъдеш експресивен, но помни, експресивността не означава безотговорност. Тантра казва: бъди интелигентно експресивен и няма да навредиш на абсолютно никого! Който не вреди на самия себе си, никога няма да навреди на друг. Вредящият на самия себе си е опасен за всички. Дори и да му липсва само чувство на любов към самия себе си, пак е опасен, пак вреди. Няма как да не е така. Когато си тъжен и депресиран, тласкаш и околните към тъга и депресия. Когато си щастлив, стремиш се да създадеш щастие и за другите, понеже щастието е възможно само в щас-тлив свят. Ако живееш в радост, ще искаш всички да са радостни. Това е истинската религия - от собствената ти радост да произлезе благодат за всичко съществуващо. Репресията те прави фалшив. Сексът, гневът, алчността не могат да бъдат премахнати чрез потискане, не могат. Те си остават на място - сменят се само етикетите. Преминават в несъзнателното, продължават да действат оттам, минават в нелегалност. А когато са в дълбока нелегалност, те стават по-опасни. Цялото психоаналитично движение се опитва да ги извади отново на повърхността. Достигнат ли до съзнанието, свободен си от тях. Някакъв французин отишъл в Англия. Един приятел го попитал как я кара. Французинът отвърнал, че всичко му е наред, с изключснис само на едно единствено нещо: - Когато отивам на парти, домакинята не ми казва къде е писоара. - Ах, Джордж, искаш да кажеш, че не ти казва къде е тоалетната! Това си е английската сдържаност. Тя по-скоро би казала: "Бихте ли искали да си измиете ръцете?" - а това означава същото. Французинът си взел бележка от разговора и следващия път, когато отишъл на парти гостите чули следната забележка на домакинята: - Добър вечер, мосьо Дюпонт. Бихте ли желали да си измиете ръцетс? - Не, благодаря, мадам, вече ги измих при едно дърво в предната градина. Така става... само имената се сменят. Объркваш се, не си даваш сметка кое какво е. Всичко остава на мястото си, само етикетите се менят, а като резултат - ето ти го побърканото човечество! Твоите родители и обществото са те унищожили. Ти, от своя страна, рушиш децата си. Образува се порочен кръг. Е, все някой трябва да се престраши и да излезе на светло. Ако ме разбираш както трябва, ще забележиш, че целта на моето посвещение е в усилието да бъдеш изваден от порочния кръг. Не се ядосвай на родителите си. Те са направили, каквото и както са могли за теб. Увеличи съзнателността си, не прави същата грешка със собствените си деца. Помогни им да станат по-експресивни, научи ги на изразителност. Подтиквай ги да реализират собствената си автентичност, да не се срамуват от вътрешното си съдържание. Ще си спечелиш вечната им признателност, понеже те няма да станат жертва на вътрешен конфликт. Ще бъдат като монолитни каменни блокове, няма да се разпадат на малки безформени фрагменти. Объркването никога няма да ги завладее, винаги ще знаят какво точно искат. А когато съвсем точно знаеш какво искаш, ще можеш да работиш в правилната посока. Не знаеш ли какво искаш - как ще работиш? Всеки се разпорежда с теб както си ще, налага ти своите идеи, а ти го следваш сляпо и покорно. Всеки повече или по-малко убедителен водач ще те накара да го следваш. Досега си вървял по гайдата на мнозина, а те всички са рушали нещо в теб. Следвай природата. Всяко поколение разрушава другото. Ако някой не се противопостави съзнателно на това, унищожението непременно настьпва. Последният въпрос: Ошо, защо се ожених за жена, която ме мрази? Аз също я мразя. Откъде мога да знам защо си се оженил за жена, която мразиш и която също те мрази? Може би - нека допуснем - ти си се оженил именно понеже я мразиш, оженили сте се от омраза. Съществуват два типа женитби - от любов и от омраза. Женитбите от любов са много редки, всъщност те изобщо не стават. Така наречените бракове са бракове по омраза. Това е самата истина поне що се отнася до жената. Ако тя иска да те тормози, ще се омъжи за теб, понеже това е най-сигурното средство за измъчване. Най-доброто. Чувал съм... Мула Насрудин се озовал в особена ситуация. Имал връзка едновременно с три жени, като на всяка обещавал, че ще я вземе за съпруга. По eдно време и трите го притиснали да спази обещанисто си. Объркан, Мула се посъветвал с адвоката си. - Предлагам - казал адвокатът - да ме упълномощиш да уведомя всички вестници, че си се самоубил, ще направим и погребение... това би решило проблема ти. Пристъпили към действие незабавно. Докато адвокатът се занимавал да телефонира на вестниците, Мула подготвил всичко необходимо с погребалното бюро. Погребението било впечатляващо. В подходящото за церемониала време всички започнали да се изреждат при ковчега, за да си вземат последно сбогом с починалия. Тогава се появили трите му приятелки. - Бедният Насрудин - въздъхнало първото момиче, загледано в тялото - беше отвратителен въшльо, но положително ще ми липсва. - Сбогом, Насрудин - проплакало второто момиче. Толкова много лошавини никога не свършват на добро. Третата обаче била много ядосана: - Дърт плъх, да умреш, след като ми обеща брак! За такова нещо бих те застреляла собственоръчно, нищо, че си умрял! Остава ми поне това удовлетворение! Тя измъкнала револвер от чантичката си и го насочила към тялото в ковчега. - Чакай! Не се горещи чак толкова - изкрещял трупът и се изправил в ковчега. - За теб ще се оженя! Не мога да знам защо си се оженил за жена, която мразиш и която също те мрази. Но внимавай - сигурно си направил големи щуротии. Така е с всички, не се притеснявай. Това е естественото, обикновеното състояние на човечеството. Всеки е в някакво блато. Никой не знае защо прави едно нещо, а не прави друго. Понякога сключваш брак, защото лицето на жената ти се струва привлекателно. Какво общо има бракът с лицето? След два или три дни меденият месец ще свърши и повече нямада се сетиш за лицето й. Ти никога не се жениш за истинската жена, а за лицето, за фигурата, но тези неща нямат нищо общо със същността. А може би си бил запленен от женския гласец, от мелодичността на интонацията и веднага си предложил брак... хората се женят заради какви ли не глупости. Мелодичният глас тук няма работа. С мелодичен гласец не се готви вкусен обяд, нито се оправя легло. Само след няколко дни напълно ще игнорираш гласа. Реалността, с която ти се налага да живееш, няма нищо общо с такива неща. Жената има фигура с определена извивка тук и вдлъбнатина там - какво общо има това с живота? Дадена жена ходи по определен начин и това ти харесва - достатъчно основание ли е да пропилееш брачния си живот - за една нищо и никаква походка! Глупости! Животът изисква по-реалистичен подход, по-здрава основа. А ти продължаваш да се плъзгаш по повърхността. Причината е, че не осъзнаваш. Тук не става въпрос само за брака, а за живота като цяло. Все това правиш... влачиш се по модата на мига, без да се вглеждаш по-дълбоко, без да разбираш, че животът изисква повече осъзнатост, повече отговорност, повече разбиране, ннтелигентност. Стани по-интелигентен и ще имаш по-малко неприятности. Бъди по-внимателен. Бъди свидетел. Достатъчно за днес. 9. БЕЗ-УМИЕТО Е ВРАТАТА Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие, той става по-полезен - за това, за онова; дори когато след обекта тича, остава верен на самия себе си. Пъпките на радостта и удоволствието израстват заедно със славните листа: щом нигде нищо не тече навън, плодът на радост ще узрее! Направеното тук и там и произлязлото от него е без значение: но въпреки това полезно е за туй-онуй. При буйна страст или в покой в основата е нищото. Ако съм аз като прасе, жадуващо за светско блато, кажи ми ти вината де е на ума неопетнен. Щом остава незасегнат може ли да бъде окован? Има два начина да се подходи към действителностга - по пътя на интелекта и по пътя на интелигентността. Чрез интелекта можем да теоретизираме, да мислим за нея, да потънем в спекулации. А всяка спекулация е безсмислена, понеже как можеш да спекулираш по отношение на нещо, което не познаваш? Нима можеш дори само да мислиш за нещо непознато? Непознатото не може да бъде мислено, няма как да мислиш за непознатото - цялата ти мисловна дейност е свързана с познатото, което се повтаря в ума ти. Да, можеш да създаваш нови комбинации за старите си мисли, но само с комбиниране няма да откриеш действителното. Ще останеш в заблуждение. Интелектът е най-големият мошеник в света. В продължение на векове човекът се е заблуждавал чрез своя интелект. Чрез интелекта ти обясняваш реалността, но не я дообясняваш. Интелектът натрупва такъв гъст прахоляк около теб, че не виждаш нищо, откъснат си от съществуването, затворен си в собствените си отровни светове, в мислите си, в споровете. Затлачен си в свещени писания - така е ставало винаги. Губим се преди всичко в джунглата от писания. Тантра е пътят на интелигентността, а не на интелекта. Тя не дава отговор на никой въпрос. Тя изобщо нищо не обяснява, тя е необяснителна. Не е питане, а пътуване, не е проучване на истината, а истината. Тя прониква в реалността. Опитва се да разпръсне всички облаци около теб, за да видиш действителността такава, каквато е. Тантра означава да се отиде отвъд мисленето. Тъкмо поради това любовта е била толкова високо ценена сред тантристите. Любовният оргазъм се е превърнал в символ на висшата реалност. Причината за това е, че единствено в любовния оргазъм губиш ума си за няколко мига. Това е единственото състояние на безумие, достъпно на обикновения човек, единствената възможност за теб да хвърлиш поглед към реалността. Оттук половият оргазъм е придобил огромна важност в пътя на тантра. Не че той ти дава върховната действителност, но поне ти осигурява шанс да отидеш отвъд пределите на ума. Малко прозорче... открехваш го само за момент, не продължава дълго, но все пак е единствената възможност да осъществиш някакъв контакт с действителността. В противен случай оставаш в постоянен плен на мислйте си, а мислите не обясняват нищо. Всички обяснения са безсмислица. Сега бих искал да ви разкажа един виц. Знаете, че не разказвам кой знае колко вицове... Вицът е свързан с онзи чичко, дето стои на ъгъла - цветен чичко. Стои си значи той на ъгьла, поглежда нагоре и казва: - Господи - защо си ме направил толкова тъмен? Замислил се Господ, взел да философства - трябвало да измъдри някакъв отговор - и взел, че казал: - Моето момче, причината, поради която те направих така тъмен, е да не получиш удар, когато тичаш из джунглата. Цветният чичко казал: - Да, да, разбирам това. Но, Господи, защо си направил косата ми така груба. - Причината, моето момче - отвърнал Господ, е когато преследваш в джунглата диви животни като биволи и лъвове, косата ти да не се закача из храсталака. - Да. да... Но, Господи, защо си направил краката ми така дълги? - Причината е, синко, когато тичаш из джунглата след носорозите, биволите и слоновсте, да бягаш бързо. Имаш ли още въпроси? Цветният казал: - Да, Господи! Какво по дяволите правя тук в Пуна? Никакви обяснения не помагат, нито са обяснили нещо. Бог трябва да се е видял в чудо... Човешката същност е мистерия. Няма задоволителен отговор във връзка с нея, тъй като преди всичко липсва въпрос. Тази мистерия трябва да се живее, това не е някакъв проблем, който трябва да се реши. Винаги помни разликата между проблем и мистерия: мистерията е екзистенциална, проблемът е интелектуален. Мистерията не се създава от ума и поради това умът не може да я разреши. Обратно: проблемът се създава от ума и поради това умът е в състоянието да го реши, няма особена трудност в това. Ала мистерията на живота - тази екзистенциална тайнственост, която те обгръща, тези дървета, тези звезди, птиците, хората, самият ти... как можеш да обясниш всичко това чрез ума? Умът е нещо съвсем модерно, ново... Съществуването е минавало без присъствието на ума толкова дълго време... Умът е добавка, просто се е появил по някое време. Учените твърдят, че ако вместим човешката история в 24 часа, само в един ден, то умът ще се появи преди една секунда! Ако мерим по този начин - 24 часа, цялата история в едно денонощие, то умът се появява преди две секунди. Какво може да реши той? Как? Той не познава началото, нито края, появил се е по средата на играта. Няма никаква перспектива. Ако наистина искаш да разбереш какво е непознатото, трябва да изоставиш ума, да изчезнещ в съществуващото. Това е пътят на тантра. Тантра не е философия, тя е абсолютно екзистенциална. И помни, когато казвам, че тантра е екзистенциална, нямам предвид екзистенциализма на Сартър, Камю, Марсел и другите. Техният екзистенциализъм е също философия, философия на съществуването, но не пътят на тантра. Разликата е огромна. Философите екзистенциалисти на Запад се лутат само из негативното - страх, депресия, тъга, напрежение, безнадеждност, безсмислие, липса на цел - всичко все в негативен план. Тантра се занимава с всичко онова, което е красиво, радостно, блажено. Тантра казва: съществуването е оргазъм, вечен оргазъм, който продължава непрестанно. Той е винаги оргазъм, вечен екстаз. Вървят в различни посоки. Сартър продължава да мисли за съществуването. Тантра казва: мисленето не е вратата. То не води доникъде. Философията е велика - ако говориш глупости, философията няма равна. Можеш цял живот да правиш планини от къртичини и дори да изпитваш наслада от това. Онзи ден четох нещо много философско. Медитирайте върху него... Нещо много странно се случи с мен и сега ще ви го разкажа, защото може да се случи и с вас - надявам се да се справите по-добре от мен. Вчера отидох на ресторант и си поръчах обяд. Бях с малка група хора около масата и обядвахме. Шест, седем души около масата обядват, осем, девет... може би дори четиридесет - малка група. Аз си поръчах с обяда и чаша мляко. Обичам мляко. Знаете отношението ми към мътеницата, но мляко обичам, дори обожавам. Обичам прясно, студено мляко. Ако е топло. ...у-у-у! Опитвам го, но не го харесвам. Както и да е, млякото пристигна. Тъкмо се канех да го изпия, когато забелязал на повърхността му да плува мъничка трошичка. Мога да ви гарантирам, че за мен нищо друго не съществуваше на света освен тази троха. Тя се превърна в най-важното нещо за живота ми - поне за няколко минути. Как да погълна едно такова проклето нещо, да го допусна в себе си? Кой знае какви гадости съдържа, човек днес на нищо не може да има доверие! Току-виж се окаже отровна! Може да съдържа тифозни бацили. Не исках да я глътна за нищо на света. И преди ми се бе случвало да видя трохи и мръсотии в храната - аз съм фин човек, живял човек, сигурен съм, че и вие сте виждали. Има ги навсякъде, но комай преди всичко в захарниците. От време на време можете да ги откриете и в брашното. Овесеното брашно гъмжи от тях. Ако искате да знаете точно какво мисля, то ще ви кажа, че в овесеното брашно те май са повече и от брашното... Във връзка с трохата в млякото ми най-много ме притесняваше фактът, че не знаех нейния произход. Ето това не ми даваше мира. Знаех произхода на млякото - това, между нас казано, също ме притесняваше, но поне знаех със сигурност произхода му. В края на краищата реших да извадя трохата от млякото си. Забелязали ли сте колко е трудно? Тези дяволски черни трошички са ужасно умни, помирисват лъжицата от една миля. Още щом вземеш лъжицата, започват да бягат покрай стената, на чашата, нали? Подхващаш ги нагоре, а те отскачат встрани... трябва да бъдеш страшно внимателен, защото поумняват и могат да се гмурнат към дъното, а ти да стоиш като глупак и да ги чакаш да изплуват отново. Можеш да направиш следното - ако например потопиш върха на пръста си и много нежно докоснеш трохичката, тя ще залепне за пръста заедно с голямо млечно петно - така ще я извадиш. Добре, но когато си с цяла група хора, как така ще вземеш да бъркаш с пръст в млякото си. Нали някой умник ще каже: "Глей го тоя как си пъха пръстите в млякото!" Какво ще отговориш? "Искам да извадя една черна трошица?" Е, няма как да отговориш така! Можеш да направиш друго - да пиещ млякото много внимателно, като не изпускаш от поглед трошичката. Щом започне да се придвижва към теб, преставаш да пиеш - надхит-рил си дяволчето! Това обаче става само когато трошичката се намира в далечната страна на чашата. В случая тя бе от близката страна и не мърдаше. Какво да направя? Обръщаш чашата... а проклетото нещо все е от близката страна! Ще ви кажа какво направих аз, та ако се случи и с вас, да се справите по подобен маниер. Станах и отидох до другия край на масата - изпих го там. Никой нищо не разбра за притесненията ми. Философията прави планини, трупайки къртичини. Можеш да продължаваш до безкрай, все едно. Човекът е философствал в продължение на най-малко 5000 години за дреболии, за всичко и за нищо - за началото, за края, за средата - за какво ли не. Без да реши нито един въпрос, нито един, нито дори най-малкия. Философията се е доказала като ненужно усилие, може би едно от най-ненужните. Въпреки това човек продължава, знаейки отлично, че няма да постигне нищо. Защо? Философията все обещава, но не изпълнява. Защо тогава човекът продължава да се трепе? Защото е евтино. Не изисква никакво особено обвързване, нито отдаване. Можеш да си седиш удобно на стола вкъщи и да мислиш. Това е сън. Няма защо да променяш нещо от себе си, за да видиш действителността. За такова нещо се изисква кураж, вкус към приключението. Познаването на истината е най-великото приключение. Може да се загубиш, кой знае? Или пък да се върнеш напълно променен, без гаранции за добро ли е промяната, или за зло. Пътешествието е непознато, толкова непознато, че дори не можеш да го планираш. Трябва просто да скочиш в него. Със завързани очи! В тьмната нощ, без карта, без да знаеш къде отиваш, нито защо и за какво. Само най-дръзките навлизат в екзистенциалното търсене. Ето защо тантра е привлекателна за съвсем малък брой хора, но пък тези хора са солта на земята. Сараха е един от тях. Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие, той става по-полезен за това, за онова дори когато след обекта тича, остава верен на самия себе си. Царят трябва да е казал на Сараха какво говорят хората за него - че се отдавал на сетивата си, на удоволствия. Вече не бил санясин, обетът му бил фалшив... Той поискал позволение от царя да стане будистки монах и станал будистки монах. Живял контролирано и в дисциплина като будистки монах. Тогава дошла онази революционна жена и променила цялото му съществуване, живота му. Тя разрушила неговия характер. Дала му свобода - свобода да бъде, да съществува от един момент в друг, без минало, без бъдеще. Съвсем естествено било, че обикновените, прости хора започнали да го смятат паднал от предишните висини, предал стойностите на монашеството си. Сараха бил голям брамин и учен - на него възлагали огромни надежди, очаквали да дари страната си със знания, а той взел да се държи като бясно псе. Сигурно са разпространявали 1001 истории из страната за него, та царят му казал за хорските приказки. Царят се чувствал засегнат - той обичал Сараха, уважавал го - но самият принадлежал към същия хорски свят, мисленето му не се различавало от общоприетото. Нямал никакви прозрения в действителността и в самия себе си. Сараха казва на царя: дори само веднъж да усетиш какво е радостта, ще забравиш за всички подобни приказки. Вкуси веднъж поне от истинския живот и ще забравиш всички глупости за благородния характер, за благодетелта и уважението. Можеш да продължиш да живееш дълбокоуважаван живот само ако си узрял, ако нямаш контакт с истинския живот. Животът е радикално явление. Той е хаос - творчески хаос, но хаос. Сараха казва: Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие... Въпросът обаче се свежда до пряката опитност. Сараха твърди: не мога да обясня какво се случи с мен, но мога да съм сигурен поне в това, че ако опиташ дори само веднъж, ще се промениш. Опитването трансформира. Нямам намерение да те убеждавам чрез аргументи, нямам никаква своя философия, говори Сараха. Имам някакъв опит, който мога да споделя с теб, но това споделяне не може да стане само от моя страна. Трябва да се откажеш от догматичната си гледна точка, да ме последваш в непознатото. Трябва да отидеш до прозореца, където ще те отведа, за да погледнеш към чистото съществуване, към прозрачността. Трябва, обаче, непрестанно да ме държиш за ръка, да ме последваш при прозореца. Това прави учителят - държи за ръка ученика и го води до онзи отвор, откъдето може да хвърли поглед към Бога. Казано метафорично, учителят заема на ученика своите очи. Щом веднъж опиташ, вече няма проблем, самият опит ще ти помага. Притегателната сила на подобна опитност е така силна, че вече не можеш да останеш в предишното си вегетиращо съществуване. Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие... За да вкусиш подобна радост, ти е необходим виждащ ум - ум, необременен от потиснатост и наочници, отворен към реалността. Това е истински проблем за хората, прекалено свързани с разни философии, религии, писания, теории, догми - те са си сложили прекалено много и дебели наочници, напластени един върху друг. Очите им се губят зад безброй завеси. Тези завеси трябва да бъдат отдръпнати, да ги обелиш, както се бели лук. Тогава ще придобиеш виждащ ум. В момента разполагаш с всичко друго, но не и с това. Умът ти само се преструва, че вижда, а всъщност говори и вярва, че вижда. Очите ти не виждат, ушите ти не чуват, ръцете ти са забравили да докосват - загубил си чувствителността си, свободният поток вече не ти е достъпен, потокът, който превръща очите ти във виждащи очи, който прави ушите ти да слушат истински. Затова Исус все повтарял на своите ученици: ако можете да видите, вижте! Ако имате очи, вижте! Ако имате уши, чуйте, слушайте! Той е говорил на зрящи люде, на слепци или глухи. Те имали точно такава способност да виждат, както и вие, същата способност да чуват, както и всеки нормален човек. Защо тогава той толкова настоявал: ако имате очи...? Нима винаги е говорил на слепци като вас? Но какво е имал предвид, когато казвал: ако имате очи? Откъде това "ако"? Това "ако" е велико "ако", защото хората привидно имат очи, но всъшност нямат. Тази привидност е много опасна, понеже те си вярват, че са зрящи. Вглеждал ли си се някога в нещо без участието на мислите ти, без тяхната намеса, интерпретация, разсейване? Виждал ли си някога розов цвят, без да се намеси езикът, без умът веднага да се надигне: "Това е розов цвят, чудесно цвете" или нещо подобно? В момента, когато кажеш, че това е розов цвят, вече не виждаш това цвете. Всички розови цветове, които си виждал и за които си слушал, се нареждат на опашка, а наблюдаваният цвят остава в най-отдалечения край. В момента, когато кажеш, че това е розов цвят, спускаш завеса пред очите си. Езикът е най-голямата завеса. Не можеш ли да видиш цветето както си е, без да го наричаш роза или цвете? Защо трябва да му лепваш имена? Не можеш ли просто да се вгледаш в неговата действителност без никаква идея-посредник, без да те затьмнява някакъв мисловен облак? Не можеш ли поне за момент да останеш без опеката на езика? Ако за миг останеш без езика, ще придобиеш виждащ ум. Опитай някой път. Както си седиш до дървото, просто погледни към това дърво, без да мислиш какво точно е то. Не мисли също, че това е дърво, че е красиво или грозно, изобщо не включвай мисловната си дейност. Просто наблюдавай. Каквото и да е то - Хикс, Игрек, Зет - няма значение, все едно. Не съди. Исус казва - не съди. Езикът е отсъждане, а с отсъждането навлизат всички предразсъдъци, цялото ти минало. При наличйето на каквото и да било минало ти губиш настоящето. Чел съм... Имало сдин човек, собственик на гараж, който - не щеш ли - имал и котка. Веднъж той пълнел колата на един клиент с бензин и разлял малко в млякото на котката. Животинчето го изпило цялото и започнало да тича наоколо с 60 мили в час. По едно време тупнало и умряло. - Умря ли котето? - попитал клиснтът. - Не - казал собственикът на гаража – мисля, че му сс свърши бензинът. Собственикът на гаража си има свой собствен език, свое минало, предразсъдъци. Разбира нещата по свой начин. Казва: "Не, мисля, че му се свърши бензинът." Такива работи стават постоянно. Случило се... Случило се. когато нашият вентрилоквист-санясин Сарвсш беше тук и даваше представление с говорещата си кукла в "Радха Аудиториум". Куклата разказваше какви ли не смехории за различните религии, раси и пр. По едно време каза: "А сега един анекдот за германците." Един санясин германец - не Харидас, - се изправи и каза: "Няма да позволя вицове за гсрманци в мое присъствие. Не сме така недодялани, както си мислите." - Спокойно, сър, спокойно, моля седнете. Във вица няма нищо лично - казал Сарвеш. - Не говоря с вас - рекъл германецът, - говоря на малкото човече на коленете ви. Твоят ум си е твой. Той е винаги там - дебел или слаб, добър или лош, винаги присъства. интелигентен или не - все едно. Пълен със знания или невеж - там си е. Германци, индийци, американци - все тая. А реалността не е германска, американска, индийска - когато я гледаш с очите на германец, амернканец, индуист, мюсюлманин, християнин, ти няма как да я видиш. Започни... Това е голяма подготовка за скока ти в тантра... Започни... винаги когато седиш, движиш се, ходиш, разговаряш, отново и отново се - опитвай да останеш с реалното, с неинтерпретираното, не съдено реално. Бавно, много бавно вратата ще започне да се отваря. Бавно, полека, отначало само в няколко мига започваш да се потапяш в свободата от ума - следват не-езикови визии за реалността, неумствени визии за нея - това ще те подготви добре. Сараха казва: Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие,.. И така, първото нещо е виждащият ум, а второто - да не избягваш радостите. Доближавай се до тях с отворено сърце, с уважение, с благодарност; абсорбирай ги. Където има радост, там е Бог. Това накратко представлява посланието на тантра: където има радост, там е Бог. Радостта притежава три плана. Първият е това, което ние наричаме удоволствие. Удоволствието е от тялото. Вторият план е щастието. Щастието е от ума. Третият план е блаженството. Блаженството е от духа, то е духовно. Всички те обаче споделят една реалност и тази реалност е радостта. Радостта, изразена чрез езика на тялото, е удоволствие. Радостта, получена чрез тялото, е удоволствие. Радостта, получена чрез ума, се превръща в щастие. Радостта, получена нито чрез ума, нито чрез тялото - получена без тялото и без ума - се превръща в блаженство. Това са трите пласта на радостта. Радостта е единствената реалност. Радостта е Бог! Радостта е материалът, който изгражда съществуването. Сараха казва: бъди достъпен за радостта, откъдето и да идва тя. Никога не я отричай, не я заклеймявай. Ако идва от тялото, какво от това? Значи Бог чука на вратите на тялото ти. Когато се храниш и почувстващ известна радост от храната, това е Бог - поглъщаш Бога. Когато държиш за ръка жена или мъж, или приятел, или когото и да било и влагаш в това огромна любов, причиняваша силна тръпка в телесната ти енергия, когато всичко в теб танцува под ритьма на божествена музика - сякаш електрически ток вибрира в теб, обновява, подмладява, прави те по-жив отпреди - това е радостта, Бог влиза в тялото ти. Когато слушаш музика, се чувстваш ужасно щастлив - това е радост чрез ума. Когато гледаш цвете, без да го докосваш и да влагаш ума си в наблюдението, идва момент на блаженство - нежна, тиха, дълбока благословия. Всичко това са различния проявления на радостта. "Радост" е една от най-красивите думи в английския език. Тя покрива целия спектър, всички видове щастие. Тантра казва, че първото правило е да бъдеш достъпен за радостта. Ще се удивиш - откъде накъде такова настояване? Нима не сме достъпни за радостта? Да, тъжно е да се каже, но е така - не сте! Никой не е. Много по-отворени сме към страданието. Много по-готови сме да страдаме, отколкото да се радваме. Обгърнати сме повече от мизерия, отколкото от блаженство. В това има нещо. Радостга отнема егото ти, а мизерията го засилва неимоверно. Страданието създава его, а радостта го премахва. Всеки миг радост е в състояние да те накара да се забравиш. Мигът на радостта не е свързан с егото. Времето на страданието е много уплътнен момент на егото. Когато си нещастен, си ти. Когато си радостен, не си. Нека повторя: понеже сме егоисти, ние сме по-достьпни за страданието, мъката, тъгата, нещастието. Създаваме безрадостен живот. Всички възможности за радост превръщаме в тъга, понеже това е единственият възможен начин на съществуване на егото. Егото може да съществува само в ада. В рая то не може да съществува. В течение на векове са ти втълпявали, че ако станеш неегоистичен, ще влезеш в рая. Аз пък ти казвам: ако станеш неегоистичен, раят ще навлезе в теб. Раят не е нещо географско, както и небесата, не ти отиваш на небето. Когато си неегоистичен, ти си на небето. Когато действаш чрез егото, си в ада. Адът не се намира някъде на дъното на съществуването, а пък небесата на неговия връх - това са метафори. Адът и раят са състояния на съществуването. Когато си, ти си в ада. Когато не си, ти си в небето. Затова си така привързан към своето его и искаш да се чувстваш отделен, различен, уникален, това и онова... по този начин все ще си останеш нещастен. Оттук и парадоксът - егото създава нещастие, а същевременно иска да бъде радостно. Егото е много алчно за радост - то иска да притежава всички радости на света - а всъщност създава нещастия. Попаднал си в капан. Колкото повече нещастия създава егото, толкова повече се интересува от радостта. Самото то обаче не може да създаде радост - радостта не е негова функция. Това прозрение принадлежи на тантра. Един миг радост... дори само веднъж, казва Сараха, е достатъчен, за да те промени, господарю, казва той на царя. Един миг, веднъж - достатъчен аргумент и доказателство за типа живот, който живея аз, за начина на моето съществуване. Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие.., Умът никога не се обогатява чрез философстване, теории, знания - само от опитност. Богат е онзи човек, който има пряк опит с реалността, с истината. Съществува само едно-единствено богатство - богатството^на истината. Само една бедност - бедността на лъжите. Ако не познаваш истината, живееш в лъжи, илюзии, сънища, проекции ...той става по-полезен - за това, за онова; дори когато след обекта тича, остава верен на самия себе си. Защо обикновено хората тичат след обектите? На някого му се приискала кола, на друг къща, на трети пари, на четвърти власт - защо хората тичат след обектите? Каква е основната причина за трескавата им активност? Ще се удивиш... Тантра казва: те искат да избягат от самите себе си. Те не тичат след обектите, а бягат от себе си. Обектите са извинения, помагат ти да обърнеш гръб на себе си. Боиш се от себе си, живееш в голям страх! За собственото си съществуване. Случва се всеки ден - винаги, когато някой се доближи поне малко до медитацията, започва да се плаши. Защо? Защото, когато погледнеш в себе си, няма да намериш никой. Чисто нищо, пропаст - бездна от нищожност. Започваш да трепериш, застанал си на ръба на пропастта, една погрешна стъпка и край. Човек започва да бяга от себе си. Хората бягат -не към предмети, те бягат от самите себе си. Те не бягат за нещо, а от нещо. Това нещо е тяхното собствено същество. Ето защо винаги, когато си зает, се чувстваш добре. Обратно, липсва ли заетост, чувстваш се неспокоен, много неспокоен. Нямаш ли какво да правиш, започваш да пропадаш в себе си. Ако нещо трябва да се направи, ти си ангажиран. В ангажираността си можеш да забравиш пропастта, която те вика отвътре. Тази именно пропаст е Бог. Разбери се с тази пропаст, сприятели се с нея - това е първата стъпка към реалността. ...той става по-полезен - за това, за онова; дори когато след обекта тича... Сараха казва, че обикновените хора тичат след обектите, понеже искат да избягат от самите себе си. Онзи, който е узнал какво е истината, също тича след обектите - не бива да се заблуждавате по това - понеже той също иска да им се наслади. Всъщност той е единственият, който ще изпита радост. Вие тичате след разни материални обекти, защото искате да избягате от себе си. Сараха няма какво да избягва, той не бяга от никъде - той се забавлява. Всъщност само той е в състояние истински да се радва на предметите. Нима ти можеш да правиш това? Та ти си постоянно в страх от собствената си същност! Сараха казва: ако видиш тантрист, който се забавлява с жена или се наслаждава на храната и виното, не го осъждай той изглежда като всеки друг обикновен човек; той не е. Разликата е много дълбока, фундаментална. На повърхността и двамата изглеждат еднакво. Как можеш да различиш, да прецениш дали забавляващият се с жената е обикновен човек или тантрист? Отвън е много трудно да се отсъди, понеже отвън те изглеждат почти еднакво. Да вземем няколко примера: двама танцьори танцуват. Единият от тях танцува само заради представлението, за да почувства егото си - да се убеди, че е велик танцьор. За него всичко се изчерпва с представлението. Той гледа хората в очите, за да види как го оценяват. Очаква аплодисментите им, надява се на тях. Публиката ще помогне на егото му да се засили още мъничко. На същата сцена е и другият танцьор, но той танцува само заради радостта от движенията. Той не изнася представление, дори не се интересува дали ще го аплодират или не, дали изобщо има публика или салонът е празен. Той е погълнат от танца, потънал е напълно в него. Можеш ли да направиш разлика между двамата отвън? Много трудно. По-вероятно е да не успееш да ги различиш. Може дори да помислиш, че изнасящият представление е велик танцьор, понеже той говори същия его-език като самия теб. Другият може да изглежда малко налудничав - той е така спонтанен, че ако не познаваш езика на спонтанността, няма да го разбереш. За да разбереш нещо, трябва най-малкото да познаваш езика. Седящият до жената тантрист, който държи ръката й, от една страна, и обикновеният човек, хванал жената за ръка - как ще направиш разлика между тях? Обикновеният човек се стреми да избяга от себе си. Той иска да се загуби в жената, да се забрави. Самият той не се обича, затова обича жената - за да забрави собствената си реалност. Използва жената като алкохол. Тя го опива, кара го да се забрави. Това помага, дава известна релаксация. Макар за няколко мига, той е извън обикновените си страхове и нещастия. Тантристът, който е хванал жената за ръка, изпитва огромна радост... Не че иска да избяга - къде да бяга? Той държи ръката на тези жена, защото иска да сподели с нея нещо изключително важно и ценно. Не всичко се споделя с първия срещнат. Има няколко неща, които можеш да споделиш само чрез любовта и доверието. Хората ме питат защо не говоря на масите. Не говоря с тях, понеже имам какво да споделя, а това споделяне изисква дълбоко доверие, любов. Мога да говоря само с хора, които ме обичат. Иначе е безсмислено - те няма да разберат, ще ме разберат криво. Тези неща могат да бъдат предадени само на истински интересуващ се човек. Когато сърцето ти е готово, отворено, мога да работя с него, да творя велика музика. Ако си затворен, недоверчив, съмняващ се, няма как да се музицира. Невъзможно е, няма да му позволиш да вляза в най-изконните ти дълбини и да свиря в сърцето ти. А ако не ми позволиш това, няма как да възникне музика. Искаш да узнаеш дали тази музика съществува... Единственият начин да осъзнаеш нейното съществуване е тя да е в теб. Казваш: "Да, ще се доверя, ако усетя музиката." Проблемът е, че ти не можеш да имаш опит с такава музика, докато не изградиш доверие към нея. Тя трябвада бъде създадена, само тогава ще се увериш, че я има. Доверието е абсолютно необходимо тук. Тантристьт държи жената за ръка. Той може да държи ръката на всекиго, но няма да може да предаде енергията, която съществува в него. Може да я предаде много лесно само на някого, когото обича. И то само в определени моменти... Има моменти, когато двама души се приближават толкова много, че енергията може да скочи от единия в другия. Познаваш тези моменти - ако си обичал някого, няма как да не знаеш - такива мигове не траят по 24 часа. Дори ако обичаш жена... жена си или детето, твоя съпруг, също би трябвало да знаеш, че такива моменти са много кратки - не траят цяло денонощие, случват се рядко. Понякога се случват, понякога, понякога... И вие потъвате един в друг. Понякога чувстваш, че другият се е доближил неимоверно, че общата ви периферия съвпада. Ето в такъв миг можеш да предадещ ,нещо на другия. Сараха казва: ако погледнеш отвън, господарю, ще видиш нас, тантристите, като обикновени хора, хванали пътя на обектите, на обикновените радости в живота. Но ние не сме това. Веднъж в царството, изпълнено със радост, щом виждащият ум с богатства се сдобие, той става по-полезен - за това, за онова... Това е самсара, а онова - нирвана. Сараха казва: обогатеният ум - обогатен с радост - става полезен и за това, и за онова, и за самсара, и за нирвана, за външното и вътрешното, за телесното и духовното, за видимото и невидимото. Той става способен да възприеме, да постигне и двете. Това е велико, забележително твърдение. Обикновените, така наречени духовни хора смятат, че умът ти може да бъде годен или за света, или за Бога. Тяхното мислене е изградено върху опозицията "или-или". Тантра казва: такова мислене разделя света на висш и низш, материален, и духовен, самсара и нирвана. Такова разделяне е погрешно, понеже животът е неразделим. И наистина, ако си интелигентен, не само ще можеш да се радваш на Бога, но и на обикновените неща. Ще се радваш на една скала толкова, колкото и на самия Господ. Забележи това велико, дълбоко твърдение - когато умът е наистина интелигентен и обогатен с радост, ще можеш да се наслаждаваш на блаженство, щастие, но удоволствията също няма да ти бъдат чужди, понеже всичко това принадлежи на Бога - най-низшето, както и най-висшето. ...той става по-полезен - за това, за онова; дори когато след обекта тича, остава верен на самия себе си. Сараха казва: дори когато ме видиш, че тичам, интерпретацията, че тичам след обектите, ще бъде изцяло твоя. Аз не тичам, защото няма накъде да тичам и няма към кого да тичам. Това състояние, при което човек вече е постигнал вътрешна чистота, е такова, че в него можем да се забавляваме от всичко - от храната до самия Бог, от секса до самадхи. Няма разделяне, не трябва да има, няма никаква нужда. Тантра ти дава и двата свята. Гледната точка на тантра не е "или-или", а "и това, и онова" - двете заедно. Тантра е всеобхватна. Всички религии са доста бедни откъм такава всеобхватност, понеже изоставят света и те поставят пред ненужна дилема Те казват: или избери света, или Бога. Поставят Бог в опозиция спрямо света. Тантра е единствената тотална религия. Досега на света не е съществувала религия с такава тотална визия. И двете заедно, казва тантра, не става въпрос за избор - всичкото е твое. Можеш да ходиш на пазара и да се забавляваш там, както си знаеш, в същото време можеш да бъдеш отвъд него, да блаженстваш в отвъдното. Никой не те насилва да избираш. Всеки избор е разрушителен. Светът е така светски днес именно поради опозицията "или-или" на религиите. Кой се интересува от Бога? Той е така далеч, не е реален. А после човек си казва: "Я да поотложим Бога за после, животът тече край мен - нека първо му се насладя!" Религиите с техния насилствен избор са накарали хората да останат свързани със света. Един на милион ще стане истински религиозен. Ненужно тежък избор - религиозният трябва да напусне света, да излезе от семейството си, да изостави своите приятели, да върви против любовта си. Ненужно насилие. Сега излиза още един проблем. Хората, готови да изберат Бога пред света, са повече или по-малко перверзни, неуспели в живота. Всеки, на когото не му е достигнала интелигентност, за да разбере живота, всеки глупак, садист, мазохист, невротик, егоист - може да се насочи към религията. Ще избяга от света, ще започне да се самоизмъчва. Такъв е бил до ден-днешен аскетизмът. Измъчвай се, насилвай се, убий се. Бавно отравяй съществуването си. Такива хора не могат да бъдат здрави. От милион хора само един ще се заинтересува от Бога, ще го избере пред света. А от сто такива религиозни хора деветдесет и девет изглеждат невротици. От сто милиона само един става Буда, Христос или Кришна. Какво разхищение! Представи си една градина, в която растат десет милиона дървета, а само едно-единствено цъфти. Нима ще наречеш нейния стопанин градинар!? По-скоро ще стигнеш до естественото заключение, че и това дърво е цъфнало не поради, а въпреки градинаря. Посадил десет милиона дървета, а само едно от тях цъфнало и дало плод. Няма как да е поради градинаря, по-скоро някак е успяло да го заобиколи, да избяга от него, да не позволи и то да остане безплодно като другите. Градинарят по някакъв начин не го е догледал, забравил е за него. Може би... десет милиона дървета са това, как да не забравиш поне едно от тях. Човекът се объркал, пропуснал едно и то взело, че цъфнало. Всяко дърво е потенциално плодовито, способно е да цъфне. Така и всеки човек може да стане бог. Тантра създава съвсем нова религия. Тя твърди, че няма нужда от избор: където и да си, можеш да имаш опитност с Бога. Тантра не е против света, тя е за Бога. Нейният Бог е така обширен, че включва в себе си света. За мен е съвсем естествено творението да бъде включено към Създателя. То не трябва да бъде против него. Що за логика е това да се твърди, че творението е противно на Създателя? Ако Бог те е сътворил, ако той е създал тялото ти, сексуалността, чувствеността, значи той не е против тези неща. Георгий Гурджиев казваше, че всички религии са против Бога. И беше прав - освен по отношение на тантра. Всички религии са против Бога. Ако си против неговото творение, значи няма как да не си и против него. Ако си против картината, не си ли и против художника? Ако не приемаш поезията, не значи ли това, макар и индиректно, че си против самия поет? Ако Бог е създателят, значи творението е негово и навред трябва да носи неговия печат. Да, този печат присъства и тантра казва, че Божият печат е навсякъде. Трябва да имаш виждащи очи, виждащ ум и малко възприемчивост към радостта - тогава ще усетиш... Пъпките на радостта и удоволствието израстват заедно със славните листа: щом нигде нищо не тече навън, плодът на радост ще узрее! Ключът... тайната. Това са последните сутри на Сараха. Тук той дава висш завършек на всичко, което е говорил досега. Последната дума. Той казва: удоволствията са от тялото. Те се движат навън, имат нужда от другия, свързани са с обекта - представляват екстровертно пътуване. Хубаво! Няма нищо лошо в това. И после: радостта е интровертно пътуване. Тя повече се интересува от самата себе си, по-субективна е. За удоволствието е необходим другият. За радостта - ти си самодостатъчен. Удоволствието е телесно, радостта - психологическа. И едното, и другото обаче остават само пъпки, зародиши, щом третото, висшата радост, го няма, ако липсва блаженството. Това блаженство е хилядолистният лотос, най-високият връх на твоето съзнание. Когато този връх бъде достигнат, пъпките разцъфват. Това трябва да бъде добре разбрано. Обикновеният човек може да си достави много малко радост чрез тялото, ала тантристът - обратно, може да има невероятни телесни радости. Това вече няма да е само пъпка, а разцъфване. Обикновеният човек може да изпита известна радост от музиката, от медитацията, от танца, но тантристьт изпитва безгранична радост. Когато си опознал последното, най-висшето, то започва да рефлектира във всичко, което правиш. Ако си познал Бога, където и да отидеш, ще ходиш по свещена земя. Каквото и да видиш, ще видиш Бога в него. С когото и да се срещнеш, той ще е самият Бог. Помни постоянно: най-висшата опитност рефлектира в най-низшите ти преживявания. Без най-висшия опит ниският е прекалено светски. Това е проблемът. Поради това хората не могат да разберат тантристите, когато те твърдят, че самадхи е възможно дори в секса. Не могат да разберат, тяхното неразбиране е разбираемо. Познават само обикновения, грозния секс. Докоснали са се само до стреса, който такъв секс носи. Познават страстта само чрез тези низши проявления. Английската дума "любов" е изпълнена със значение. Тя идва от санскритския корен lobha, който означава алчност, лакомия, сладострастие. Обикновената любов се състои изцяло от лакомия и сладострастие. Как би могьл обикновеният човек да схване, че най-висшето може да рефлектира в любовта? Когато най-висшето ти е познато, най-низшето се оказва свързано с него - сега всяка проява става посланик на това висше. Все едно, че си намерил кърпичка на пътя - най-обикновена кърпичка за една рупия. Някой прекрасен ден обаче се влюбваш в жена и намираш на улицата кърпичка - същата кърпичка за една рупия - сега обаче тя принадлежи на жената, която обичаш, сега стойността на тази вещ неимоверно се покачва, не е една рупия. Дори да ти предлагат 1000 рупии за нея, няма да се разделиш с кърпичката - тя принадлежи на любимата ти! Сега в тази кърпичка има нещо, което преди е липсвало - напомня ти за обекта на твоята любов. Когато си познал самадхи, дори половият оргазъм ти напомня за самадхи, всичко ти напомня за самадхи. Цялото съществуване се изпълва до краен предел с Бог... Пъпките на радостта и удоволствието израстват заедно със славните листа... Пъпките са от радост и удоволствие, листата са от слава. Ала в масовия случай ти ще видиш само листата и нищо повече, понеже не си познал най-висшето. Когато най-висшето се докосне до теб, ще осъзнаеш, че дори обикновените листа на твоя живот не са съвсем обикновени - именно чрез тях до теб е слязло най-висшето. Сега вече знаеш, че същият сок тече към най-висшето цвете, към пъпките на радостта и удоволствието, че и към листата тече все същият сок, за да те отведе до хилядолистния лотос. Славните листа означават благодарност, милост. Започваш да чувстваш славата на съществуването; животът ти става славно нещо. Вече не е обикновен, а блести в Бога. Щом нигде нищо не тече навън... Кога се отваря хилядолистният лотос? Когато нищо не тече навън. Сега виж: удоволствието е налице, когато енергията ти тече навън - телесната енергия. Радост имаме, когато енергията тече навътре - субективна, психологическа радост. А кога е налице блаженството? Когато енергията ти не тече наникъде, а просто присъства. Не отиваш никъде, просто си там - чисто съществуване. Сега нямаш никакви цели, нямаш желания, които искаш да изпълниш, нямаш и бъдеще. Тук и сега си. Когато енергията се е превърнала в басейн, когато не се движи наникъде, не тече изобщо; без цели за постигане, без нищо, което да се търси; ти си просто тук, невъобразимо тук, тотално тук; това сега е цялото време, оставено на твое разположение, а това ТУК - цялото ти пространство. Тогава изведнъж тази събрана енергия, която не се движи наникъде, не е обезпокоявана от тялото и ума, се превръща в огромна сила вътре в теб... Отваря се хилядолистният лотос. ...щом нигде нищо не тече навън, плодът на радост ще узрее! Тогава идва плодът. Радостта и удоволствието са пъпките; милостта, благодарността и славата са листата, а висшето разцъфване на блаженството е изпълването, плодовитостта. Пристигнал си у дома. Направеното тук и там и произлязлото от него е без значение... Сега вече знаеш, че направеното или ненаправеното е било само сън. Сега познаваш кармата и разбираш, че нейното действие няма значение. Опитвал си се да начертаеш линии върху водата, а те изчезват. Нищо не остава от тях. Нищо не се случва реално. Всичко е. Нищо не се случва. Направеното тук и там и произлязлото от него е без значение... Сараха казва: погледни, господарю. Това, което правя или съм направил, всичко, което се е случило, е безсмислено сега, когато знам, че е било само сън. ...но въпреки това полезно е за туй-онуй. Но, казва поетът, то е истинско - помогнало е за това-онова. Дори, когато е било само мечта, помагало е - довело ме е до тази действителност. Излязъл съм от съня и зная, че е било само сън, нещо неистинско. Не съм направил нищо, понеже никога нищо не се прави. Всичко е сън, но помогна - доведе до сегашното висше процъфтяване. Самсара и нирвана са се обогатили от съня. Сънят не е бил напразно губене на време, помогнал е, има утилитарна стойност, но не в същински смисъл. Нека ви разкажа един анекдот... Един ловец вървял през джунглата и се натькнал на ръмжащ тигър, който идвал по пътеката срещу нашия герой. Ловецът посегнал към пушката си, но за свои ужас установил, че няма патрони. Тигърът междуврсменно се приближавал и се готвел за нападение. - Какво да правя? Нима ще ме изяде! - помислил човекът, вцепенен от ужас. Точно когато тигърът сс готвел за скок, ловецът бил обладан от странно усещане: "Всичко това е само сън, казал той на себе си. Ако направя опит, сигурно ще успея да се събудя." Ощипал се силно, разтърсил тяло и замигал. В миг тигърът изчезнал, ловецът бил спасен и се намерил в леглото си. Какво облекчение! Още треперел от страх, но го напушил смях. Колко истински изглеждаше тигърът! Хубаво, че беше само сън. Когато отново се успокоил, ловецът станал и си приготвил чаша чай. Все още се чувствал малко уморен, затова седнал отвън на шезлонга и запалил любимата си лула. Бил сънен, похлупил лице с шапката и затворил очи. "Мога да спя цял ден" си помислил той. Не след дълго чул ръмжене. - Господи! - възкликнал ловецът. - Трябва отново да съм заспал. Тигърът се връща. Махай се, тъпо тигърче, омръзна ми да те сънувам! Тигьрът отново изръмжал и дошъл по-наблизо. - Не се страхувам от теб. Ти си само сън - казал ловецът, изправил се от стола, приближил се до тигьра и здравата го ощипал по носа. - Колко странно - разтреперило се животното, хората обикновено бягат от мен. Уплашил се от странната постъпка и избягал. Човекът осъзнал, че е напълно буден и че тигърът не е бил сън, а действителност. Какво всъщност станало? Сънят помогнал на ловеца да се справи дори с истински тигьр. Сигурно горкото животно доста се е объркало. Такова нещо е нечувано! Що за човек е този, който става и спокойно го щипе? Всичко е сън, но сънищата могат да ни помогнат да разберем действителността. Сараха казва: Направеното тук и там и произлязлото от него е без значение: но въпреки това полезно е за туй-онуй. При буйна страст или в покой в основата е нищото... Сараха казва: независимо дали водиш живот, изтъкан от страсти, щом знаеш, няма как да ти убегне, че в дълбоката основа на нещата между страст и безстрастие няма разлика. В основата, в дълбочината се намира чистото нищо. Все едно прожектираме филм върху празен екран. На екрана е изобразена прекрасна сцена и ти се радваш, през тебе преминава тръпка. След това на бялото платно се появява сцена от филм на ужасите и ти започващ да трепериш. Ала Сараха ни казва: в момента, когатo разбереш, остават само сенките по празния екран. Грешникът е проекция, светецът - също. Проекция е доброто, проекция е и злото. Умът прожектира върху празния екран на реалността. Сараха твърди: господарю, не надавай много ухо на хорските приказки. Аз знам, че екранът е празен. Дали Сараха е изключително велик човек със силен характер или безхарактерно мекотело, дали хората го уважават или е станал за посмешище, няма никакво знанение - всичко е празен екран, върху който хората прожектират представите си. Случвало ми се е да опозная това нищо. Опитността ми с нищото и хилядолистния лотос са два аспекта на един и същи феномен. От една страна постигаш върховното блаженство, от друга страна, разбираш, че всичко е само празен сън. Няма нищо за изоставяне, нито има къде да се ходи. Няма кого да изоставиш и при кого да отидеш. Не само нещата са празни - ти самият си празен. Всичко навред е пустота - вътре, вън -точно както в сън. Какво точно става в съня? Ти твориш... той е фантазия. Последната сутра: Ако съм аз като прасе, жадуващо за светско блато, кажи ми ти вината де е на ума неопетнен. Щом остава незасегнат може ли да бъде окован? Сараха казва: Ако съм като свиня, добре. Щом хората така казват за мен, щом съм не само прасе, но и бясно куче, прекрасно! Няма особена разлика дали твърдят, че Сараха е станал голям светец или прасе, жадуващо за светското блато. Кажи ми ти вината де е наума неопетнен... Какво правя, няма значение. Вътрешно не зная нищо друго освен пустотата. Чистотата ми не е засегната от онова, което правя. Правенето не засяга съществото ми по никакъв начин. Така че, господарю, кажете: ...вината де е на ума неопетнен. Щом остава незасегнат може ли да бъде окован? Тези неща не ме засягат по този или онзи начин. Аз не съм нито необвързан, нито привързан. Просто оставям нещата да се случват - каквито и да са те. Вече не чертая никакви планове, нито пък налагам на живота си някакъв стил. Живея спонтанно - каквото и да се случи, оставям го на самото него, без да съдя. Не казвам: "Трябваше да стане така и така." За мене вече няма "трябва", няма и "не трябва". Медитирай върху това състояние: без "трябва" и "не трябва", без планове, без стрес, без разкаяние. Та нали нищо не става не както трябва! Нима нещо може да стане не както трябва, когато не присъства идея за "наред", за трябва? Това е абсолютната свобода, тоталното освобождение. Как може нещо да не е наред? Нещата се объркват само, когато имаш някаква идея за ред. Ако нямаш такава идея, ако нямаш определена идеология, ако нямаш идеали, ни казва Сараха - как можеш да бъдеш окован от нещо, което не те засяга. Последното изречение на сутрата е изключително красиво. Когато наистина си пристигнал у дома и си видял съществуващото от тази позиция, няма да почувстваш, че си се освободил. Обратно: ще почувстваш следното: "Колко интересно е, досега съм мислел, че не съм свободен!" Разликата е огромна. Ако, когато пристигнеш у дома, когато познаеш съществуващото от тази гледна точка, се почувстваш много радостен и в еуфория си кажеш: "Сега се освободих", значи още не си постигнал освобождението. Още мислиш за робството като за нещо реално, все още си в съня... сега вече в друг сън. Единият сън бе за робството, другият - за освобождението. И в двата случая става въпрос за сънища. Сараха казва: когато наистина се освободиш - когато се освободиш от доброто и злото, правилното и неправилното, ти се освобождаваш не само от робството, но и от самото освобождение. Тогава изведнъж избухваш в смях - колко интересно! Самото робство като такова никога не може да се случи реално, него никога не го е имало! Било е само вярване - вярвал съм в неговото съществуване и съм го създавал чрез вярата си в него. Било е сън, но сега сънят е свършил." Ето затова последното изречение завършва с въцросителна. Виждал ли си някое писание да завършва с въпросителна? Това е единственото. Не съм срещал другаде такова нещо. Писанията започват с въпросителна и завършват с отговор. Така е по правилата на логическия трактат. Въведението може да бъде под формата на въпрос, но не и епилогът. Тази красива песен на Сараха обаче завършва с въпрос: Ако съм аз като прасе, жадуващо за светско блато, кажи ми ти вината де е на ума неопетнен. Щом остава незасегнат може ли да бъде окован? Той не твърди, че е просветлен, не твърди, че се е освободил, не обявява, че е пристигнал у дома. Просто казва: надсмивам се над собствената си идея, че съм отишъл, където и да било. Никога никъде не съм ходил. Винаги и непрестанно съм си бил в моя дом. Винаги съм пребивавал тук и сега, но съм сънувал и тези мои сънища са сътворили илюзията, че съм бил някъде. Сега сънят е изчезнал, а аз оставам там, където винаги съм бил. Затова той казва: може ли да бъда окован? Няма кого да оковават, няма нищо за оковаване. Робството е изчезнало заедно с човека, който е бил в робство. Щом изчезне светът, изчезва и егото - заедно! Те са част от една и съща игра. Отвътре е егото, отвън - светът. Не могат да живеят разделени, винаги са заедно. Изчезне ли едното, изчезва веднага и другото. Нито егото, нито света го има. Сараха изтъква най-голямото прозрение на Буда. Според Буда няма субстанция и аз. Субстанцията не присъства, всичко е пустота, а аз-ът не е вътре в теб, защото там също е пусто. Да видиш тази пустота... осъзнатост, плуваща в пустота - чиста осъзнатост, необвързана осъзнатост... Тази осъзнатост е самата пустота, а пустотата е самата осъзнатост. Пустотата сияе с осъзнатост, изпълнена е с осъзнатост. Тантра е велико прозрение в нещата такива, каквито са те в действителност. Помни: тя не е философия, тя е прозрение. Ако искаш да навлезеш в нея, трябва да си послужиш не с ума, а с без-умието, да минеш без ума. Без-умието е вратата към тантра. Без-мислието е пътят към тантра. Опитността е ключът към тантра. Достатьчноза днес. 10 САМО НАПОМНЯНЕ Не мога да приложа на практика идеалите, за които говориш. Как тантра е израсла от будизма, който разглежда секса като пречка в медитацията? Какво означава "Меденият месец свърши?" Това добро ли е като последно желание? Искам да стана санясин, но се страхувам от неприятности. Абсолютно ли е необходим учителят? Какво е нирвана? Първият въпрос: Любими Ошо, защо става така, че винаги когато напускам твоя лекция, лесно се разочаровам от самия себе си, понеже не мога да приложа на практика идеалите, за които говориш? Какво говориш? Идеали ли? Та аз разрушавам тъкмо идеалите, човече! Не ти предлагам никакви идеали. Не те потапям във фантазии за бъдещето, не ти предлагам никакво бъдеще, понеже бъдещето е трик за отлагане на настоящето, трик, с който да избегнеш самия себе си, да избягаш. Желанието е заблуда, а идеалите създават желания. Не ти пробутвам никакво "трябва" и "не трябва", не ти натрапвам нищо позитивно или негативно. Просто ти казвам да изоставиш всички идеали и да бъдеш. Все пак мога да разбера въпроса ти. Правиш идеал от казаното на моите лекции, започваш да мислиш: "Какъв трябва да бъда? Какво трябва да направя?" Аз се опитвам да премахна идеалите, а ти правиш от това нов идеал! Идеалът как да премахнем всички идеали. Не ме разбираш правилно, погрешно ме тълкуваш. Не слушаш какво ти казвам, а си правиш собствени погрешни интерпретации. Внимавай повече. Случва се постоянно. Не ни е известно какво точно е говорил Буда, понеже хората, на които дължим информацията за него, са били точно като тебе. Не познаваме с точност учението на Христос по същата причина - хората са били същите, както и сега. Говорят ни за това, което са чули от другите, но не и точно какво е приказвал самият Исус. А може да се окаже, че става въпрос за диаметрално противоположни неща. Аз говоря на съвършено различен език. Ти редуцираш казаното от мен, превръщаш го в нещо друго - префасонираш го съобразно езика, с който си служиш, намесваш се неудържимо в словата ми. Питаш: "Защо винаги, когато напускам аудиторията след края на твоя лекция, се разочаровам от самия себе си..." Разочароваш се от себе си, понеже не знаеш кой си, а робуваш на някакъв изкуствено създаден твой образ. Този образ обаче не си ти, няма как да съвпаднете. Такъв образ е просто конструкция на ума. Създал си някакъв образ на самия себе си и мислиш, че си като него. Когато ме слушаш да говоря и започна да те закачам, ти се разочароваш, имиджът ти е застрашен, не може да остане същият като преди. Ти, обаче, не си пречупен. Всъщност, образът не ти позволява да дишаш, да бъдеш. Трябва да изхвърлиш този боклук, за да си осигуриш пространство за израстване. Образът, с който си се натоварил, е станал прекалено голям и мощен, заел е цялото ти домашно пространство, изхвърлил те е в преддверието, не ти позволява да влезеш по-навътре. Образът, който си изграждал посредством разни идеали, те проклина непрестанно, създаденото проклина създателя си. Вгледай се в цялата тази глупост, в нейната несъстоятелност. Създаваш образ, красив образ, а в края на краищата именно този образ те прави да изглеждаш грозен, непривлекателен. Градиш огромната илюзия, че си светец, а се оказва, че делата ти не са много свети. Чувстваш се прокълнат. Образът си е твой, хубав е, но в сравнение с него постъпките ти вонят. Това, което се опитвам да ти кажа сега, това, което ти казва и Сараха, е, че изкуствено изграденият ти образ трябва да бъде напълно изоставен. В момента, в който го изхвърлиш от себе си, ще забравиш за неговото съществуване - кое тогава ще бъде добро и кое зло? Кой ще бъде грешникът и кой - светецът? Няма да имаш отправна точка за сравнение. Веднага ще почувстваш облекчението. Отправната точка за сравняване изчезва, а заедно с нея и осъждането. Няма го егото на светеца, няма го егото и на грешника. Без идеал не може да съществува никакво его. Егото дължи съществуването си на идеала, има ли идеал - има и его. Идеалът е жизнено необходим на егото. Ти или мислиш, че си светец - т.е. създаваш его, идентичност, или че си грешник - т.е. отново его, идентичност. И двете дължат съществуването си единствено на идеала. Ако идеала го нямаше, кой си ти? Светец или грешник? Добър или лош, грозен или красавец? Кой си ти? Ти си просто самия себе си, без никакво отсъждане, без оправдание, без заклеймяване. Присъстваш в собствената си реалност; ето това аз наричам съществуване. Можеш да се разочароваш отново и отново, понеже хватката на образа отслабва. Винаги, когато образът охлаби малко прегръдката си, започваш да се плашиш. Идеалът създава илюзия - ако реша да ти отнема идеала, разочароваш се. Разочаровай се от илюзиите си без остатък - така няма да ти се ще да твориш нови илюзорни построения. Илюзията на идеалите е неприемлива, защото само в нейно отсъствие животът се разлива във върховната тишина. В теб избликва неимоверно приемане, обгърнат си от чист благослов, непричинен от нищо. Той е твой, стига да го пожелаеш. Няма какво толкова да правиш, за да го получиш. Ти си приемлив за Бога такъв, какъвто си. Това е моето послание, в това се състоя цялата тантра: приет си такъв, какъвто си! Ти, обаче, непрестанно се отричаш. Идеалът ти помага много в това отричане. Идеалът те подтиква да бъдеш неучтив към себе си, жесток, агресивен - да се превърнеш в най-големия си мъчител. Всички мои усилия са насочени към това да станеш нормален. Наличието на идеал е предпоставка за лудост, превърнало е света в лудница. Казваш: "Разочаровам се от себе си, понеже не мога да приложа на практика нещата, за които говориш по време на лекциите." Какво приказваш! Какви идеали! Нима казвам: "Трябва да правиш това, да бъдеш еди какъв си?" Не, напротив. Внушавам ти: "Бъди такъв, какъвто си!" Стремя се да те избавя от всякакво старане, да ти помогнада видиш, че вече си в къщи. Никога не е трябвало да ходиш където и да било, не трябва да го правиш и сега. Бог те облива със себе си. Самадхи е факт. Където и да си, ти си в нирвана. Това е просветление... такъв момент - без никакви идеали, без желания, без да трябва да ходиш някъде. Този момент - напълно си се отпуснал в него, в тук и сега - това именно е моментът на Бога, моментът на истината. Вместо това ти ме слушаш папагалски, стремиш се да повториш чутото. Не следваш смисъла, духа, а буквата. Чувал съм... . Стар морски вълк купил папагал в едно чуждо пристанище. Смятал, че птицата може да заучава лесно и безпогрешно и закачил клетката на мостика. На връщане в Бискайския залив се появил голям черен облак и капитанът казал: - Изведнъж стана дяволски тъмно. От облака сс излял пороен дъжд и капитанът казал на един от моряците: - Само как съска, проклегницата! Бурята ставала все по-свирепа, корабът се люлеел бясно и получил пробойна. - Какво да направим, за да се спасим? - извикал някой. - Помпай, мръсен въшльо, помпайте, смахнати нехранимайковци, сифилистици! Помпайте, ви казвам! - отговорил му. Корабът бил загубен. Загинали всички с изключение на папагала - ругаещ и с измокрена перушина. След някоя и друга перипетия той попаднал при някаква стара мома, трескаво очакваща викария. Понеже знаела що за стока е папагалът, старата мома покрила клетката му с някакво парче плат. Когато гостът пристигнал, бил поздравен с: - Изведнъж стана дяволски тъмно. В яда си старата мома поставила папагала под чешмата. пускайки отгоре студената вода, на което нсщастната птица изпищяла: - Само как съска, проклетницата! - Мис Фентаит, не бива да стс така жестока с Божиите създания - казал викарият. - Я заведете папагала на църква, да се потопи в подходяща атмосфера. Речено-сторено. Папагалът се държал като ангел, дори взел участие в пеенето на химните. Сияещ, доволният от успеха си викарий, се изправил и обявил: - Братя, днес ние се питаме: "Какво да направим. за да се спасим?" Преди да успее да продължи нататък, както си знае, в залата прозвучал викът на гласовитата птица: — Помпай, мръсен въшльо, помпайте, смахнати нехранимайковци, сифилитици. Помпайте, ви казвам! Не бъди папагал. Можеш да повториш дословно думите ми, но не в това е работата. Вникни в казаното от мен. Механичното повторение ще ти създаде само неприятности - само малка промяна в тона, ударението, липсата на някоя запетайка... всичко ще бъде загубено. Вслушай се в значението! Има различни начини да слушаш. Единият начин е чрез ума - така се запаметява. Досега са те обучавали именно как да слушаш чрез ума си. Всички твои училища, колежи, универси-тети и т.н. те учат как се зубри. Втълпяват ти погрешната представа, че паметта е познание. Паметта не е познание, а папагалщина. Ще зазубриш буквата, думата, но тя ще кънти на кухо, в нея няма да има никаква значимост. Така усвоените думи са опасни. Има и друг начин да се слуша и той идва от сърцето... Слушай чрез сърцето, все едно че възприемаш не някаква аргументация, а песен, сякаш от катедрата до теб достига не философия, а поема. Слушай, както се слуша музика. Наблюдавай ме, както се наблюдава танцьор, чувствай ме както би почувствал любовник. Буквата ще присъства като помощно средство, но няма да е същественото. Носителят ще бъде забравен, значението ще навлезе в сърцето ти, ще се задържи продължително време там, променяйки цялото ти същество, самата твоя визия за живота ще придобие други очертания. Вторият въпрос: Любими Ошо, тантра е израсла от будизма, който, доколкото знам, разглежда секса като пречка в медитацията? Това е свързано с първия въпрос. Казаното от Буда, изглежда, е било разбрано погрешно. Да, той е казал, че за да се встъпи в медитацията, трябва да се отиде оттатък секса. Хората, които са чули това, заключили, че Буда е против секса - съвсем естествено: та нали казва, че човек трябва да отиде отвъд секса. Започнали да мислят, че сексът е пречка, иначе защо трябва да се отива отвъд него? Настанала война против секса - вместо да го надхвърлят, воювали срещу него. Цялата перспектива се променила. Започнали да воюват със секса и будизмът се превърнал в една от най-аскетичните религии на света. Не може да не си забелязвал невероятната грация в статуите и изображенията на Буда - нима това може да бъде резултат от аскетизъм? Нима е мислимо такова красиво лице, такава неизмерна любов и състрадание да са резултат от аскетизъм? Аскетите са хора, които се самоизмъчват, а когато някой започне да измъчва себе си, той неминуемо въвлича в това и околните - от чисто чувство за отмъщение. Когато самият човек е в нещастие и страда, не може да понесе някой около него да бъде щастлив; започва да руши щастието на другите. Твоите махатми правят непрекъснато такива неща: не могат да те гледат щастлив и все повтарят: "Нещо трябва да не е наред, щастливият човек непременно е грешник." Можеш да откриеш нещо подобно и в самия себе си, понеже в продължение на векове твоите така наречени махатми и светци са ти внушили да виждаш вина във всяко щастие. Винаги, когато си нещастен, те се чувстват добре. Не дай си, Боже, да изразиш спонтанна радост от нещо - .веднага ти внушават, че не е както трябва. Не си ли го забелязал в себе си? Откъде идва това? Щастие, пък не наред!? Нещастието, предпочитано пред щастието?! Нещо много антагонистично към живота - много негативно, антижизнено, отричащо живота, е нахлуло в кръвообращението на човечеството чрез така наречените аскети. Тези аскети до един са невротици - мазохисти, измъчващи себе си. Единствената им радост е да създават колкото се може повече нещастие. Буда не е мазохист - няма как да е. Буда изглежда така красив, така радостен, преизпълнен с щастие, невероятно блажен. Явно не са го доразбрали. Да, казал е, че трябва да се отиде отвъд секса - това трябва да бъде направено, понеже полът е само първото стьпало по стълбата. Буда никога не е бил против секса. Да бъдеш отвъд не означава да си против онова, което надхвърляш. Всъщност точно обратното - ако си против секса, никога няма да отидеш отвъд него. Надхвърлянето се осъществява единствено чрез преброждане. Трябва да разберещ секса, да се сприятелиш с него. Някой някъде нещо не е доразбрал както трябва. Сараха е добър интерпретатор на Буда. Сигурно е наблюдавал какви нещастия са се трупали на главите на хиляди хора, последвали Буда - вместо да надхвърлят секса, те все повече били обладани от мисли за него. Когато непрестанно воюваш с нещо, то те обладава. Можеш сам да видиш - уповаващият се на постенето бива обладан от мисли за храна. Махатма Ганди бил обладан от идеята за храната, все за това мислел - какво да яде и какво да не яде. Като че ли това е най-важното нещо в живота - какво да ядеш и какво да не ядеш. Обикновените хора са по-малко обладани от такива мании, не мислят толкова много. Пости три дни и гледай какво става в ума ти. Все за храна ще мислиш. Надхвърлянето на зависимостта от храна създава мания към храната. Нима постът може да бъде начинът? Ако искаш да отидещ отвъд храненето, трябва да се научиш да се храниш правилно, да избираш подходящата храна, да я поемаш по определен начин, в определено време. Трябва да разбереш какво точно е най-подходящо за твоето тяло, какво би му дало най-пълноценно съществуване. Да, това ще те отведе отвъд храната, защото по този начин никога няма да мислиш за хранене. Когато тялото е добре подхранено, няма защо да мислиш за храна. Толкова много хора мислят все за храна, понеже по един или друг начин те постят. Ще се удивиш на думите ми. Сигурно ядеш прекалено много сладолед - това също е един вид постене, понеже не е подхранване, а поемане на гнили продукти, които не задоволяват; засищат те, но не те удовлетворяват. Стомахът ти тежи от тях, но задоволството липсва. Неправилното хранене създава неудобство, неудовлетвореност, гладът няма да бъде задоволен, защото гладът изисква подхранване, а не храна. Запомни, гладът е за подхранване, а не за храна. Гладът не се занимава твърде с вкуса. Основното е дали нещо задоволява тялото ти, дали му дава необходимата енергия. Ако му дава енергията, която е нежна - добре. Ако към правилното подхранване се добави и добрият вкус, ти ще бъдеш неимоверно доволен. И запомни, аз не съм против вкуса, приемам го. Но той не е достатъчен за правилното хранене. От друга страна, храна без вкусови качества е неинтелигентна глупост. Ако можеш да си осигуриш и двете - най-хубаво! Истински интелигентният човек ще си осигури хранителна диета с необходимите високи вкусови качества. Не е чак такъв голям проблем. Щом може да се качи на луната, защо да не може да си осигури подходяща храна? Нима човекът, направил толкова много чудеса, не е в състояние правилно да задоволи глада си? Сигурно може, просто не се е сетил, не е осмислил както трябва този проблем. Съществуват хора, които вярват на постите - те разрушават тялото. От друга страна светът е пълен с тьпчещи търбусите си човешки същества - те също рушат тялото си. И двата типа хора са в аналогично положение - всички те постят, всички са вманиачени - едните чрез угаждане, другите - чрез потисничество. Трансцедентьт се намира точно по средата. Същото е положението и със секса, както и с всичко останало в този живот. Сараха трябва да си е давал сметка, че хората, които вменяват на Буда изказвания за игнорирането на секса, изобщо не отиват отвъд собствената си сексуалност. Обратно - стават все по-вманиачени, пропадат в блатото. Имало една млада монахиня, която отишла при игуменката по нетърпящ отлагане въпрос и след дълги заобикалки най-после изплюла камъчето, била бременна. - Кой е бащата? Кой е този отвратителен, ужасен човек? - попитала игуменката. - Свята Майко, нима бих могла да извърша плътско прегрешение с мъж? - възкликнала младата монахиня. - Няма как бащата да е жена, нали? - усмихнала се саркастично игуменката. - Разбира се, Свята Майко, беше сдин от светите ангели. - Светите ангели! Що за глупости! - Да, той слезе при мен посред нощ в съня ми и когато го попитах кой е, отговори: "Свети Михаил". За доказателство ми показа името си, избродирано върху потника му. Щом веднъж сте против нещо, все ще намерите някакъв начин, някаква задна вратичка да изклинчите. Човекът е лукаво същество. Ако потиснеш нещо, лукавият ум веднага би намерил заобиколен път. Поради това имаш сексуални сънища... твоите светци все секс сънуват, така трябва. През деня могат да отричат пола, но през нощта... В съзнателното си състояние могат да потискат, но когато заспят, сексът приема големи, фантастични размери, действа психоделично. На сутринта сънуващият светец усеща вина и затова се чувства длъжен да упражни още по-радикално потисничество. При това положение следващата нощ сексуалният му сън ще бъде още по-примамлив или "ужасен", както те обичат да се изразяват. Зависи от интерпретацията - за едни красив, за други ужасен. Една "трудна" ученичка на петнадесет години била изпратена на психолог, който й задал няколко много важни въпроса от личен характер. Лекарят бил сигурен, че в основата си проблемът бил сексуален - Страдаш ли от сексуални или еротични съновидсння? - попитал. - Съвссм не. - Сигурна ли си? - Съвсем сигурна съм - отвърнало момичето, - аз не страдам от тях, аз им се радвам. От теб зависи дали ще наречеш един еротичен сън красив или ужасен. През нощта такива сънища са прекрасни, през деня придобиват характерните черти на нещо отблъскващо. През нощта им се радваш, на сутринта ти носят страдание. Създава се порочен кръг и твоят така наречен светец никога не може да се измъкне от него - през деня страда, през нощта се наслаждава, разкъсва се непрестанно между тези две състояния. Ако се вгледаш дълбоко в себе си, ще разбереш - всичко онова, което изтласкваш, си остава на мястото, не можеш да се отървеш от него. Потиснатото остава, изчезва само външният израз. Външннят израз се изпарява, остава само потиснатото. Нещо повече, то не само остава, но набира все по-голяма мощ. С течение на времето става все по-силно. Сараха трябва да е наблюдавал какво е положението на нещата 200 години след Буда - погрешни интерпретации, в резултат на които хората ставали все по-обладани от идеята за пола. Поради това вманиачаване на будистките монаси и монахини станало нужда да се появи бунтът на тантризма. Тантра била бунт срещу будизма, но не против самия Буда. Благодарение на този бунт Сараха успял да възвърне оригиналния дух на Буда. Да, сексът трябва да се трансцедира, но това трансцедиране се постига посредством разбиране, вникване. Тантра вярва в разбирането. Разбери напълно едно нещо и ще се освободиш от неговите клещи. Всяко недоразбрано нещо ще виси над теб като дамоклев меч. Така че ти си прав. Питаш: "Как тантра е израсла от будизма, който, доколкото знам, разглежда секса като пречка в медитацията?" Тъкмо поради това! Тантра е бунт против будизма, но изцяло подкрепя Буда. Тантра се възпротивява срещу последователите, но не и срещу самия учител. Последователите се тъпчат с буквата, докато Сараха възвръща духа на учението. Сараха е превъплъщение на същата просветленост, на която е бил въплъщение и самият Буда. Сараха е просветлен, буда. Третият въпрос: Какво означава "Меденият месец свърши?" "Меденият месец свърши" означава, че романтичната част от твоята любов вече я няма. Меденият месец е фантазия, проекция, а не реалност. Меденият месец е мечта, съновидение. "Меденият месец свърши" означава, че мечтата я няма, а на нейно място се е възцарил бракът, действителността. Колкото по-възвишена е била мечтата за медения месец, толкова по-голямо ще бъде разочарованието. Тъкмо поради това браковете по любов не успяват. Браковете успяват, но не и браковете по любов. Един брак по любов няма шансове за успех; по-скоро му е присъден провалът. Бракът по любов е фантазия, а фантазията никога не може да надделее над реалността. Има само един начин да се задържим в царството на фантазията, да бъдем винаги в меден месец - ако не срещнем никога нашата любима. Само тогава е възможно - може да продължи дори цял живот; стига да не срещаш любимата си или любимия. Най-великите любовници в историята са били онези, на който не е било позволено да се срещнат: Лайла и Маджнун, Шири и Фарихад - това са най-големите любовници. Не им разрешавали: обществото им създало толкова много пречки, че те непрестанно си стоели в медения месец. Все едно че има храна, но не ти разрешават да я докоснеш - фантазирането няма граници! Ако можеш да ядеш от храната, мечтата веднага се стопява. Браковете по любов няма как да успеят. Какво значи да не успеят? Ами хората много искат да са успешни, но не могат да ги задържат. Бракът е успешен, но без любовта. Поради това в миналото всички общества на света, поучени от опита, са решили в полза на браковете без любов. Индийското общество е едно от най-древните в света. То съществува най-малко от 5000 години и повече. Благодарение на този хилядолетен опит Индия твърдо е решила в полза на брака без любов. Такъв брак е успешен тъкмо поради липсата на всякакъв меден месец. Още от самото начало той е поставен на здрави реалистични основи, почива върху съвсем земни съображения. Тук няма място за никаква мечтателност. В Индия изборът не се прави от самите партньори в брака. На момчето не се позволява да си избере момиче, нито на момичето да изяви някакво предпочитание към някое момче. Изборът тежи върху раменете на родителите. Естествено е възрастните да са по-земни, по-опитни. Те не мислят под натиска на любовта. Мислят за съвсем друго - финанси, престиж, уважение, семейство. Мислят за хиляди неща, като изоставят твърдо и безкомпромисно любовта. Любовта изобщо не присъства в сметката. Ходят на астролог, питат го за какво ли не - само не за любовта. Любовта не е съставна част от пресмятанията в един брак, тя няма място в брака. Съвсем непознати мъж и жена са поставяни един до друг поради желанието на родителите и обществото. Оставят ги на съдбата им. Естествено е, когато живееш постоянно с някого, да започнеш поне малко да го харесваш. Но такова харесване не е по-различно от харесването, което изпитваш към сестра си, това не е любов. Ти си се родил в дадено семейство - без да си избирал сестра си, нито пък брат си. Те не са резултат от твой собствен избор, чиста случайност е, че сте създадени от едни и същи родители - поради принадлежността ти обаче към това семейство ти ги харесваш. Когато живееш дълго време с някого, възникват хиляди асоциации - и ти започваш да харесваш или да не харесваш. Това харесване или нехаресване обаче никога не прераства в любов или омраза - никога не отива до крайности, балансирано е. Същото е положението и с брака, с аранжирания предварително брак. Съпругът и съпругата живеят заедно, като постепенно започват да се харесват един друг. Обществото прави още едно нещо - то не позволява никакъв секс извън рамките на брака и поради това съпругът трябва да се люби с жена си, както и обратно - съпругата трябва да се задоволи с мъжа си. Ако ти разрешат да ядеш само една храна и никаква друга, колко ще издържиш? Трябва да се задоволиш с това, което ти дават. Това е трикът на обществото. Ако извънбрачният секс беше разрешен, много вероятно е съпругът да не иска да прави любов с жена си, а съпругата от своя страна да не предпочете своя собствен мъж. Поради глад и липса на други възможности съпрузите правят любов един с друг. Поради нарастващото отчаяние от изолацията те се сближават все повече и повече. Раждат се деца... Те е много силна връзка между двамата. Идват и религиозните връзки, и обществените... После децата, отговорностите към тях... семейството "работи". Браковете по любов са обречени на провал, понеже такива бракове са поетичен феномен. Влюбваш се и започваш да си мечтаеш за жената или мъжа, стигаш до върха, до оргазма на мечтата си. Сънят продължа, докато срещнеш жената или мъжа. Събирате се щастливи и опиянени от любовта си, но съновидението се изплъзва между пръстите ви. Сега за първи път започвате да виждате другия такъв, какъвто наистина е. Когато видиш съпругата си такава, каквато е, когато видиш същинския си съпруг - край на медения месец! Това е смисълът на фразата "Меденият месец свърши". Това не се случва само при браковете, но и при най-различни връзки. Става и с мене. Идвате тук и можете да прекарате чудесен меден месец, да фантазирате за мен колкото си щете. В това аз не вземам никакво участие, не вземам страна. Правиш го самият ти, на своя глава. -Започваш да фантазираш, да желаеш - сега ще стане това, после онова, Ошо ще направи това и това. Но един ден меденият месец ще свърши. Винаги предпочитам да почакам, докато такива медени месеци свършат, и чак тогава започвам да работя - никога преди това, защото не искам да ставам страна в твоите фантазии. Започвам работа само когато видя, че меденият месец вече е свършил и ти си отново на земята. Едва сега може да се постигне нещо реално. Винаги предпочитам да посвещавам санясини, когато меденият месец е свършил. Ако посветя някого по време на медения му месец, правя нещо опасно, дори много опасно, понеже в мига, когато меденият месец свърши, той ще започне да се настройва против мен. Ще се надигне бунт против това, че вече е санясин, ще настъпи силна реакция в противоположна посока. По-добре да се чака. При всяка връзка - в приятелството, в отношенията между ученик и учител - при всякакви видове връзки съществува една фантазна част. Фантазията е Твоят ум, потиснатите желания се изливат в мечти, в сънища. В някакъв по-друг свят, изпълнен с повече разбиране, бракът би изчезнал, а заедно с него и медените месеци. Сега чуй... Съществували са общества, например индуисткото общество. То е убило медения месец, убивайки любовта, оставило е само брака. В Америка правят обратното - убиват брака и спасяват любовта и медените месеци. Там съществува само меденият месец, но не и бракът - бракът в Америка е на изчезване. За мен и в двете неща е залегнала дълбока конспирация - нещо ги свързва. Меденият месец може да съществува само когато има потискане, защото в противен случай няма какво да се проектира. А щом има нещо за проектиране, любовта непрестанно се проваля. Тогава се намесват обществените пундити и започват брачните приготовления поради провала на любовта. Провалът на любовта влудява хората, не им позволява да си живеят живота, кара ги да се самоубиват, невротизира ги, хвърля ги в обятията на шизофренията и истерията. Поради това общественият пундит става необходим, заедно с политика и свещеника той подготвя брака - любовта се е оказала твърде опасна. Обществото се е люшкало между тези две крайности. Когато на хората им писне от брака, както става понастоящем в Америка, започват да мислят за любов. Когато пък им омръзне от любов, както рано или късно става с влюбените - започват да се придвижват в посока към брака. И двете неща са полюсите на една и съща игра. Аз мога да се задоволя само с друг вид общество, при което бракът и влюбеността ще изчезнат. Брака няма да го има там, защото да караш двама души да живеят заедно заради законови разпоредби, е неморално. Да насилваш двама души да живеят заедно, въпреки тяхното желание, е противоприродно и противобожествено. 99 % от обществените болести биха изчезнали, ако върху хората престане да бъде упражнявано насилие. Чуйте това... Някакъв човек отишъл при адвоката си и казал: - Много съм богат, така че парите не са от значение. Искам да се отърва от жена си, понеже тя е кучка. Кажете ми как да постъпя. - Купете й силен кон и той ще я хвърли. След един месец мъжът се върнал и казал, че жена му сега е най-добрата ездачка в квартала. - Опитай с кола. Купи й "Хонда" и я прати по планинските пътища. Човекът направил и това, но съпругата шофирала като Стърлинг Мос, заплашвайки живота на всичко живо, освен самата себе си. Мъжът заявил на адвоката, че е напълно отчаян. - Купи й "Ягуар" тогава. След ссдмица нещастният допреди съпрут се върнал сияещ: - Кажи си хонорара - извикал той. - Стана! - Какво се случи? - Когато отвори капака на ягуара, за да го нахрани, той й отхапа главата.* Бракът създава 1001 усложнения, без да решава нищо. Да, той успява - успява да направи хората роби, успява да разруши тяхната индивидуалност. Не го ли виждаш навсякъде около себе си? Нежененият мъж има някаква индивидуалност, докато семейният започва постепенно да се обезличава, все по-вече се превръща в тип. Нежененият мъж е радостен, нещо от него тече към останалите. Омъжената жена затъпява, става незаинтересована, отегчена. Това е грозно, нали, да караш хората да затъпяват. Човекът е на този свят да празнува, да бъде щастлив. Противното е грозно. Бракът трябва да си отиде. Ако, обаче, избереш фантазиите и любовта, отново ще се сринеш в същия капан, както при брака, понеже любовта никога не успява, никога не може да настигне брака по финансов успех, по устойчивост, по връзки с децата, с обществото и т.н. Любовта не може да се мери по успех с брака. Така че с любовта са свързани друг вид неприятности. Любовта съществува поради наличието на потиснати желания. С изчезването на брака желанията няма да бъдат повече потискани, така че автоматично ще се отървем и от любовта. Истинското общество от човешки същества няма да познава феномени като брак и меден месец. То ще живее в радост, в споделяне с останалите. Когато споделяш - добре; не споделяш ли - довиждане. Бракът изчезва, а заедно с него престава да съществува грозният, неприятен, травмиращ развод. Заедно с брака изчезва фантазията за медения месец. Когато си свободен да обичаш, да се срещаш, да бъдеш с хора, меденият месец ще изчезне. Лайла и Маджнун, Шири и Фарихад няма да бъдат възможни - никой не препречва пътя. Можеш да се срещнеш с всяка жена или мъж, когато поискаш, и който, разбира се, също иска да е с тебе. Никой вече няма да пречи на това. За какво тогава ти е да фантазираш, щом можеш да си доставиш всякаква храна и никой не стои йа пътя ти като полицай да следи какво точно ядеш. Щом никакъв съдия или свещеник не те плашат с глупостите си, че ако ядеш това, ще отидеш в ада, а ако ядеш онова - в рая. А винаги точно тази храна, която най-много ти се ще, според тях е адска и най-страшна - всичко, което ти доставя радост, води към ада, а отегчителното и гадното - към рая. ---------------------- * Саgе dооr означава едновременно – “врата на клетка" и “капак" на резервоара на явтомобила. Бел.прев. Когато никой не стои между теб, и желанията ти, когато пожелаването е напълно свободно, няма да има никакво потискане. Без потискане меденият месец ще изчезне. Меденият месец е вторичен продукт, свързан със съществуването на брака. Меденият месец е примамката, чрез която да налапаш въдицата за брака. Затова жените толкова настояват за брак - те знаят. Те са по-земни, по-емпирични от мъжете. Мъжете си остават мечтатели, мислят за звезди и луни, а жените само хихикат зад гьрба им. Жената знае - тя е много земна - тя знае, че след 10, 12, 15 дни, две или три седмици, меденият месец ще се изпари... и после какво? Остава бракът... Някакъв човек питал любовницата си - бил влюбен и я попитал през нощта: "Любов?" а тя отвърнала: "Брак или нищо!" Той пак попитал: "Любов?" а тя си знаела своето: "Брак или нищо!" На любовта не може да се разчита, тя идва и си отива; любовта е прищявка, настроение. Ако любовта остане, това е сигурен знак за присъствието на силна репресия... В едно по-различно общество ще има радост. "Любовта" няма да бъде толкова важна думичка. Ще се предпочитат "възторг", "празнуване". Двама души искат да споделят енергиите си. Ако и двамата желаят това, няма да има пречки. Ще има само едно ограничение - ако другият не иска - край, няма да се започне играта. Всички останали пречки ще бъдат отстранявани. С помощта на науката сега проблемът с децата може да бъде решен лесно. В стари времена хората не са били толкова късметлии, вие сте по-облагодетелствани от тях - проблемът с децата може да бъде решен. Можеш да останеш с една жена дотогава, докато решиш, че е достатъчно, докато радостта от взаимността расте, докато разбереш, че вече няма как да се разделиш с нея или него. Открил си истинския партньор. Щом почувстваш сигурно това, можеш да имаш деца. Иначе няма защо да ги правиш. В едно по-добро общество децата ще принадлежат на комуни. Семейството трябва да изчезне. Ще има различни общества от хора - общество на художници, където художниците - мъже и жени - ще живеят заедно, наслаждавайки се на своята взаимност. Ще има общества на поети, дърводелци, бижутери, най-различни видове комуни вместо семейства. Семейството е катастрофа. По-добре много хора да живеят заедно, щом имат нешо общо помежду си, обичат се и пр. Не трябва, обаче, да се поставят никакви задължителни ограничения. Любовта никога не трябва да се превръща в дълг, само тогава тя е изпълнена с радост. Превърне ли се в дълг, тя е мъртва, главоболна и създава хиляди проблеми, които няма как да се разрешат по директен начин. Такова е положението в света. Можеш да отидеш на психоаналитик, да намериш гуру, да медитираш и т. н., без да се докоснеш до основните проблеми. Основният проблем е свързан по някакъв начин с половата ти енергия и ти започваш да я препращаш другаде. Занимаваш се с листата, без да се докоснеш до коренището. Хората са нещастни, понеже не могат да се наслаждават на взаимността си. Те са претоварени да изпълняват, без да вкусят истинска любов и радост. Бракът и меденият месец вървят ръка за ръка. И трябва да си отидат също заедно, едновременно. Едва тогава можем да мислим за непотиснато човечество, за напълно експресивно общество от личности, на които е позната само радостта. Радостта трябва да бъде критерият. Това е и целият смисъл на тантра: да превърне радостта в критерий. Четвърти въпрос: Любими, Ошо, обичам Ма Прем Савя. Искам тя да е с мен до смъртта ми. Това добро ли е за последно желание ? Въпроса задава Прем Аникет. Най-напред - никое желание не е последно, щом все още си жив. Никое желание не е последно, щом още живееш - кой може да гарантира за следващия миг? Нима можеш да го контролираш? От колко време познаваш Савя? От няколко седмици... преди това дори не си сънувал за нея. Щом се е случило сега, може да стане и в бъдеще. След няколко седмици може да срешнеш друга жена. Преди смъртта никое желание не е последно - всяко желание влече след себе си още. Желанцето е континиум. Само две неща, смъртта и просветлението, са в състояние да спрат желанието. Съвсем сигурно е, че и двете още не са се случили с теб. Аникет, ти нито си умрял, нито си постигнал просветление. Не е зле да се разбере същността на желанието. Всяко желание води след себе си нови, едно желание влече след себе си 10 други. Както от едно нищо и никакво мъничко семенце израства огромно дърво с хиляди клони и милиони листа, така и от семето на желанието порастват много нови желания. Не можеш да кажеш нищо определено за бъдещето, не трябва да казваш, че бъдещето остава отворено. Това представлява едно от най-големите усилия на човека. Смешно е, но човек не престава да го върши - иска да реформира миналото, нещо, което не може да бъде направено. Каквото станало, станало, няма как да се направи отново по друг начин, не можеш дори да го поукрасиш, да го пипнеш оттук-оттам. Не можеш да го направиш по-добро, нито по-лошо. То просто е отвъд теб. Вече е станало, било е действително и вече не може да се докосва. Миналото е завършено такова, каквото е, и толкова. Не можеш да се върнеш назад и да го промениш. Така е добре, защото в противен случай, ако можеше да пренареждаш миналото, ако беше в състояние да се връщаш назад, щеше да полудееш, никога нямаше да се върнеш отново в настоящето - миналото е така дълго... Добре е, че вратите на миналото са затворени. Човекьт, обаче, с тъпия си ум продължава да мисли за реформираие, за дооправяне тук и там. Не си ли мислил за това понякога? Нещо не си казал и вече мислиш, че е могло да бъде иначе. Нещо не си направил и мислиш как би могло да е другояче. Постоянно преправяш нещата във фантазията си. Само си губиш времето - сега вече нищо не може да се направи по въпроса - нещата са се изплъзнали от контрол. Миналото не може да бъде реформирано, бъдещето няма как да бъде предсказано. Човекът също не престава да върши това - все му се ще да предскаже бъдещето. Бъдеще наричаме онова, което още не се е случило. Бъдещето остава отворено, бъдещето е самата отвореност. Бъдещето е неопредейено. То не е вероятно, нито действително, в бъдещето няма нищо сигурно. Но човекът е глупав, тича по астролози, съветва се с Идзин, карти таро и какво ли не. Човекът е така глупав, че непременно иска да знае предварително какво ще стане в бъдеще. Ако можеше да знаеш това предварително, то бъдещето щеше вече да е минало, а не бъдеще. Само миналото може да бъде познато, бъдешето тьне в неизвестността. Това е основната характеристика на бъдещето - неизвестността. Всичко е възможно и нищо не е сигурно - това е бъдещето. Всичко вече се е случило, нищо повече не може да стане - това е характерна черта на миналото. А настоящето е проход от действителното към потенциалното, от затвореното към отвореното, от мъртвото към живо-то. Питаш: "Това добро ли е за последно желание?" Би искал то да е последното ти желание, но в такъв случай трябва да се самоубиеш - в действителност или метафорично. Трябва да се самоубиеш, щом искаш това да остане последното твое желание. Или се хвърли под влака, или се хвърли в морето, или скочи в пропаст - самоубий се - само тогава ще гарантираш последността на желанието си. Или пък се самоубий психологически - мнозина са направили точно това! Никога повече не поглеждай друга жена - стисни очи и зъби, уплаши се. Дръж се здраво за тази. която обичаш, и никога не криввай. Дори не си мисли, не мечтай... това е психологическо самоубийство. И в двата случая обаче няма да можеш да живееш, защото оттук нататък няма да има бъдеще, в което да се случва твоят живот. Ако наистина искаш да живееш - а ти го искаш - та нали точно това казваш: искам да живея със Савя. За да живееш, трябва да бъдеш жив. Не мисли в категориите на "последното желание". И откъде това настояване то да е именно последното? Защо някой ден да не споделиш енергията си с друга жена? Защо такива крайности? Защо цялата тази нечовечност? Нима останалите жени са по-малко божествени от Савя? Нима Бог не се проявява в безброй, в милиони форми? Защо си се запънал точно при една от тези форми? Откъде тази упоритост? Упоритостта се дължи на репресията на потискането на желанията ти. Един прекрасен ден откриваш любяща жена и се привързваш. Страхуваш се да не би да я загубиш, понеже пред геб непрестанно стои призракът на самотните ти нощи. Ако и тази жена си отиде като другите, остава ти отново самотата. Самата жена ужасно се бои да не би да остане сама и поради това се прилепва към теб. Страх я е, че някой ден ще я замениш с някоя друга, че няма да я погледнеш и ще я изоставиш. Колко дълги са нощите на самотата! Стига толкова! "Намерихме се най-после, ще се държим един за друг; трябва да си принадлежим, да се пазим, та дано оцелеем заедно!" Забележи какво се получава от цялата тази работа: хората страшно се отегчават. Искаш любовник, а не пазач; иска ти се да имаш любима, а не затворнически стражар. Искаш да течеш, а не да бъдеш хвърлен в зандан. Вгледай се в противоречивостта на желанието - искаш да живееш и да обичаш, но каквото и да направиш, то все те смущава, руши любовта ти, създава пречки пред свободното течение на енергията. Искаш да любиш и да живееш, да бъдеш радостен, но всичко, което правиш, е в противоположна посока. Защо това трябва да бъде последното ти желание? Не искам да кажа, че то не е достойно да бъде последното - запомни това. Не ме разбирай криво. Не казвам, че това не трябва да бъде твоето последно желание, а просто питам защо? Ако се случи така, че останете заедно, ако никога повече не откриеш друга красавица - добре, имал си късмет. Ако стане тъй, че Савя никога не открие друг мъж, с повече любов, с по-голяма жизненост от теб - чудесно! Ако обаче тя открие такъв мъж, ако той е по-любящ и по-способен да я зарадва с присъствието си, ако я докарва до небивали дотогава върхове на екстаза, тогава какво? Трябва ли тя да се залепи за теб? Но това значи да отиде против себе си. Защо да се държи сляпо за теб? И ако го направи, ако се насили, никога няма да ти го прости, понеже тъкмо в теб ще вижда причината, че е изпуснала екстатичния любовник. Ядът в нея постоянно ще тлее. Затова именно съпругите са гневливи, затова се ядосват и съпрузите. Гневът им е естествено обоснован. Не е насочен към светски неща, не е свързан с изстиналия чай, не, не е това! Та кой истински влюбен мъж обръща внимание дали чаят е топъл или студен! Ако любовта е гореща, всичко пари. Ако тя изстине, всичко е ледено. Не е работата в това, че гащетата ти не били на мястото си, когато си станал сутринта. Щом обичаш, не мислиш за такива неща. Изчезне ли любовта, изчезва и топлотата. Тогава си гневен, а гневът ти е толкова голям, че няма как да го изразиш, нито пък ще бъде приет от обществото. Гневът ти приема такива пропорции, че не можеш да бъдеш наистина с него. Може би си го потиснал толкова дълбоко, че дори не го съзнаваш - понеже сега, понеже именно тази жена е затворила пътя ти към останалите, към по-привлекателните представителки на нежния пол. Смяташ, че тя те обгражда с присъствието си, че постоянно те следи, не ти позволява свобода на движение, не е съгласна с начина, по който би искал да живееш живота си. Обвързаността с бившите обещания, които си направил, се е превърнала в затвор. Това те гневи, а гневът ти не е свързан с нищо конкретно, той е гняв изобщо, не можеш да кажеш точно на какво се дължи, къде се спотайва, къде е леговището му. Спираш се на първия повод - чаят не бил горещ, храната не била по вкуса ти. Привързаността създава гняв. А ние не се намираме тук, за да се гневим без причина. Защо? За какво? С каква цел? Ако Савя срещне някоя прекрасна личност и изведнъж почувства, че сега е намерила истинския човек, какво според теб трябва да направи? Да остане при теб? Да не те предаде? Предателство -тази дума е грозна. Всъщност именно в случай, че остане с теб, тя ще извърши предателство към собственото си същество. Ако остане при теб, тя ще предаде любовта си, своята радост, самия Бог! Бог се е обадил чрез другия, протягал е ръка към нея, а тя му отказва, бяга от Бога! На всичко отгоре тя никога няма да бъде в състояние отново да те обикне; такова нещо вече няма да бъде възможно. Бог я е повикап отнякъде другаде. Нечии други очи са се превърнали във врати и прозорци към Бога, някоя друга форма е привлякла вниманието й. Какво трябва да направи тя? Може да избегне срещите с този човек, но как би могла да ти прости? Гневът ще започне да блика. Тя ще се гневи без никаква.причина и нейният гняв ще разруши любовта ви. Запомни, любовта е бриз. Виж... точно сега няма ветрец и дърветата са тихи. Какво могат да сторят? Не могат сами да си създадат вятър. Когато дойде вятърът, тогава ще му се насладят, ще затанцуват от радост. Щом си отиде... какво да се прави? Трябва да чакат... Любовта е като бриз. Когато е тук -добре, никой не знае от коя посока ще се появи, чрез коя личност, от кого. Това е тантристкото освобождение. Тантра е опасна философия, опасна религия. Все още няма масови последователи, досега хората не са били достатьчно смели да я опитат нашироко - само малцина са успели да навлязат истински в нея. Те са страдали твърде много, понеже обществото не разрешава... Обществото мисли, че такива неща са абсолютният грях. Тантра, обаче, казва, че да живееш с жена, към която нищо от теб не може да потече, с която не можеш да създадеш радост, е грях. Да правиш любов с мъж, когото не обичаш, е изнасилване, проституция. Това е възгледът за живота в тантра. Тантра вярва в радостта, понеже в тантра се смята, че радостта е Бог. Остани верен на радостта и жертвай всичко за радостта. Остави радостта да бъде единствения Бог и му пожертвай всичко, каквото е необходимо. Не преставай да течеш. Казваш: "Обичам Ма Прем Савя. Искам тя да остане с мен, докато умра..." Нима смяташ, че ще умреш скоро? Кой знае колко дълъг може да се окаже животът ти. И защо си се замислил за бъдещето? Да се мисли за бъдещето, означава да се изпусне настоящето. Смяташ, че в мисълта ти има велики неща... чел си такива неща от затъпели поети. Поетите почти винаги са глупави хора - те не притежават истинска опитност с живота, а само мечтаят. Погледни: ти си мислиш, че това е велика любов - че искаш да живееш с нея, докато умреш. Това не е голяма любов, ти се страхуваш. Всъщност дори сега ти не се наслаждаваш на любовта и поради това я пренасяш към бъдещето. Точно сега ти изпускаш любовта и поради това искаш да я имаш на всяка цейа - може би не днес, а утре, в други ден - оттук произлиза и страхът. Би искал да бъдеш с нея през целия си живот и поради това някак си ще се справиш с компромисите. Защо това да не стане веднага? Ако любовта изобщо може да бъде консумирана, защо не сега? Ти не знаеш как се живее в настоящия миг, все мислиш за бъдещето. Времето е грандиозна илюзия. Съществува само сега. Утре отново ще бъде днес. След една година отново ще се превърне в днес. Винаги ще има само днес. Бог е винаги в настоящето. Ако искаш да живееш, живей сега. Защо да мислиш за бъдещето? Нека любовта ти бъде така интензивна, нека бъде като пламък, нека те изпепели сега. А сега ти си мислиш: "... докато умра .." Кой може да каже? Е, поне аз от моя страна няма да се ангажирам с никакво изказване, за да те оставя свободен, както бих искал да оставя свободна и Савя. Срещайте се като две свободни индивидуалности, като две свободи. И нека срещата ви продължи дотогава, докато я има свободата. Когато срещите започнат да накърняват свободата, разделете се - дошло е време да се сбогувате. Изпълни се с благодарност за дните, през които си живял с мъжа или жената. Изпълни се с огромна благодарност, че такова шастие не те е отминало, че другият ти е предоставил въз-можността за подобна опитност. Какво можеш да направиш? Със сълзи на очи, с благодарност, с любов, приятелство, състрадание - разделете се. Бризът вече не духа по същия начин. Какво можеш да сториш? Почувствай безпомощността си, но се разделете. Не се дръжте един за друг, иначе ще се разрушите. Ако наистина обичаш другия, в момента на изчезването на любовта ще го освободищ. Направи поне това... освободи другия, така че някъде другаде, в нечие друго пасбище, любовта да разцъфти пълноценно. Любовта е Бог. Няма значение къде я има, няма значение кои са участниците –А и Б, В и Г, Д и Е. Няма значение къде точно се осъществява любовта. Ако я има - добре! Светът понастоящем е до такава степен лишен от любов, понеже се привързваме към хора, които отдавна вече не обичаме с истинска любов. Светът би бил изпълнен с любов, ако хората не се държаха вързани един за друг с безопасни игли, ако предпочитаха свободата. Бъди свободен в любовта си. Срещайте се поради свободата, а щом тя бъде разрушена, нека това е знак за изчезването на любовта - любовта не може да разруши свободата - любовта и свободата са две имена на едно и също нещо. Любовта не може да разруши свободата. Ако свободата се руши, това означава, че нещо съвсем друго претендира да се нарича с името любов - ревност, омраза, доминиране, сигурност, стабилност, престиж, обществено положение - нещо друго се е намесило в играта. Избягай от него, преди да е успяло да те разруши, да те отрови. Пети въпрос: Ошо, искам да стана санясин. Омръзна ми да чакам толкова години, но ме е страж от неприятностите, свързани с това. Какво да направя? Мога да ти обещая единствено това, че ти наистина ще си навлечеш неприятности. Няма как да отрека. Всъщност това е начин да създадеш вътрешен хаос, да направиш живота си хаотичен. Има два вида неприятности - разрушителни и творчески. Избягвай разрушителните неприятности, понеже те само рушат. Има и творчески неприятности, които творят, извеждат те в по-високо състояние на съзнанието. Вече си натрупал достатъчно неприятности. Никак не ми се ще да добавям още от този вид. Случило се... Имало една жена. Тя се возела в железопътен вагон. В същото купе бил и някакъв мъж. заобиколен от послушни деца. Преди да отидат твърде далеч, мъжът хубавичко цапардосал единия малчуган. - Престанете да бисте детето - казала жената - или ще си имате неприятности. - И какво ще направите? - Вече казах, ще си имате неприятности - извикала дамата възмутена. - Вижте какво, мадам, жена ми избяга с една чернилка, заедно с всичките ми пари, до последното пени. Отивам да оставя тези деца при роднина, известен с пиянството си. Момичето в ъгъла е на петнадесет години и е бременно в петия мссец. Онова хлапе там цялото се с осрало, а пък бебето захвърли биберона си през прозореца. Това тук, дето го цапнах, току-що глътна билетите. За самоотлъчка от работа ме уволниха. Какво още можете да ми сторите? - Не, нямам намерение да ти създавам повече неприятности като тези, които си имал вече през собствения си живот. Бъди смел. Чакал си дълго - казваш, че си обмислял в продължение на години... Имало футболен мач между мишките и насекомите. В края на първото полувреме резултатът бил шест на шест, а към края на срещата станал единадесет на десет за мишките. Насекомите отишли в дупката на стоножката и се развикали: - Защо не беше на мача? - Слагах си обувките - бил отговорът. - Докога ще се обуваш? Скоро мачът ще свърши! Действай по-бързо! Шестият въпрос: Ошо, няма ли начин да скоча сам. Абсолютно ли е необходим учителят? Двама души - Пит и Дейв - работели на скеле. Един минувач, който мислел как да разнообрази номерата на своя вариететен клуб, тъкмо минавал отдолу, когато пред очите му Пит направил троен съмърсолт от върха на скелето, последван от бекфлип, втори двоен съмърсолт и се приземил върху краката си. Вариететният мислител решил, че това е върховно, качил се при Пит на скелето и казал: - Би ли искал да играеш за мен? - Защо не? - Колко искаш за това? - 100 лири. - 100 лири? - Да, 50 за мен и 50 за Дейв, който ме удари с чука по крака. Сам няма как да се справиш. Имаш нужда от учител да те шамаросва. Пътуването е необикновено, спускаш се в пропаст. Ако някой не те блъсне достатъчно силно, няма да се решиш да скочиш, трябва да те ударят с чук по главата. И последният въпрос: Любими Ошо, какво е нирвана? Нирвана е следната история... древна будистка история. Една изключително красива млада жена, Енядатта, най-много обичала да се любува на собствения си образ в огледалото. Тя била малко лудичка, впрочем както са по принцип хората. Когато една сутрин отново погледнала в огледалото - какво да види - фигурата нямала глава. Енядатта получила истеричен пристъп и закрещяла: "Няма ми главата, къде ми е главата? Кой ми е взел главата? Ще умра, ако не я намеря!" Макар всеки да уверявал Енядатта, че главата й е на мястото си, тя отказвала да повярва. Все поглеждала в огледалото, а там глава нямало. Плач до бога! Изплашени да не полудее, приятелите й я завързали за един стълб - да не би да се нарани. Продължили да я уверяват, че главата й е на раменете. Постепенно тя започнала да се замисля дали в края на краищата те не са прави. Изведнъж един я ударил здравата по главата. Жената извикала от болка, а приятелят възкликнал: "Това с главата ти! Ето я!" Енядатта мигновено осъзнала, че по някакъв начин се е заблуждавала, мислейки, че няма глава. Така е и с нирвана. Ти никога не си бил вън от нея, никога не си бил отдалечен. Нирвана е в теб, ти си в нея. Трябва да бъдеш само малко по-възприемчив и буден. Някой трябва да те цапне по главата. Главата е на мястото си - не можеш да я видиш, понеже ти липсва яснота на погледа, гледаш в друга посока или в друго огледало. Нирвана не е някаква цел, намираща се някъде, тя не е живот след смъртта, тя е тук и сега. Нирвана е материята, от която си изграден. Тя е във всяка клетка, във всяка фибра на твоето същество. Тя си ти. Нужно е напомняне. Само напомняне... припомняне. Достатъчно за днес. ЗА АВТОРА Повечето хора живеят в света на времето, прекарват живота си в спомени за миналото и очакване на бъдещето. Съвсем рядко ни се случва да се докоснем до безвремието на настоящия миг - това са мигове на внезапна красота, или опасност или когато срещнем любов, когато нещо неочаквано ни изненадва. Малцина от нас излизат вън от света на времето и ума с неговите амбиции и състезателност, за да заживеят в безвремието. А още по-малко са онези, които с готовност споделят собствения си опит. Лаодзъ, Гаутама Буда, Бодхидарма... от по-съвременните Георги Гурджиев, Рамана Махариши, Кришнамурти - считани от своите съвременници за ексцентрици и луди, спечелили след смъртта си прозвището "философи". С течение на времето те са се превърнали в легенди - вече не личности от плът и кръв, а митологйзирани представители на нашето общо желание за разчупване на малкото и тривиалното в плоското ежедневие. Ошо е открил вратата към живота в безвременното измерение на настоящето - той нарича себе си "истински екзистенциалист" - и е посветил своя живот да провокира другите в търсене на същата врата, водеща извън света на миналото и бъдещето към вечността. Ошо е роден в Кушвада, Мадхя Прадеш, Индия, на 11 декември 1931 г. От най-ранно детство бил бунтовно и независимо момче, настояващо да опита всичко, свързано с истината, вместо пасивно да натрупва външни знания. След просветлението на 21-годишна възраст Ошо завършва академичното си образование и няколко години преподава философия в университета в Джабалпур. Междувременно пътува из цяла Индия, предизвиква ортодоксалните религиозни водачи на публични дискусии, поставя под съмнение традиционните вярвания и среща хора от всички прослойки. Чете непрестанно и възприема всичко, което е в състояние да разшири разбиранията и верските схващания на съвременния човек. В края на 60-те години Ошо започва да развива своя собствена динамична медитативна техника. Модерният човек, казва той, е така претоварен с отживели традиции и със страховете на съвремието си, че трябва да премине сериозен процес на изчистване, преди да си позволи да мечтае за откриване на безмисленото, релаксирано състояние на медитацията. В началото на 70-те години първите хора от Запада се запознават с Ошо. През 1974 година се основава комуна в Пуна, Индия. Малкото поточе от западни посетители постепенно се превръща в поток. В течение на своята работа Ошо е вземал отношение по буквално всеки аспект от развитието на човешкото съзнание; Той е отсял същественото и важното за духовния поход към истината, съобразил го е с нуждите на съвременния човек, основал го е не на интелектуалното разбиране, а на собствения екзистенциален опит. Той не принадлежи към никоя традиция. "Аз съм началото на съвсем ново религиозно съзнание, казва той. Моля, не ме свързвайте с миналото - него няма смисъл дори да си припомняме." Той говори на ученици и търсачи от целия, свят и тези разговори са публикувани в повече от 600 тома на над 30 езика. Той казва: "Моето послание не е доктрина, нито философия. То е един вид алхимия, наука на трансформацията – само решилите да умрат за това, което е, и да бъдат родени отново в нещо ново, което дори не са в състояние да си представят предварително... само тези малцина куражлии са готови да ме слушат, защото това слушане е нещо доста рисковано. Слушайки, ти правиш първата стъпка към прераждането си. Това не е философия, която да облечеш като палто и да се фръцкаш, пред другите, не е доктрина, в която да намериш утешение от неудобните въпроси. Не, моето послание не е вербална комуникация - много по-рисковано е. То е смърт и ново раждане." Ошо напусна тялото си на 19 януарй 1990 г. Неговата огромна комуна в Индия продължава да бъде най-големият център за духовно израстване в света и привлича хиляди посетители от целия свят, които идват, за да споделят медитацията, терапията, работата с тялото и творческите програми, да се докоснат до полетата на просветлението. Изтегляне 1.25 Mb. Сподели с приятели:
|