Тази книга е предназначена да се ползва само като справочник, а не като

Някои хора, пристрастени към пшеничните изделия, просто знаят, че не могат да се откажат от тях. Или може би те идентифицират пристрастеността си към някои храни, съдържащи пшеница, като макарони или пица. Те вече са наясно, дори преди още да им го кажа, че изборът на пшенични изделия им осигурява ефект, сходен с използването на наркотици. Потръпвам всеки път, когато някоя пациентка ми признае отчаяно: „Хлябът ми действа като наркотик. Просто не мога да го откажа!“
Пшеницата може да диктува избора на храна, потреблението на калории, времето на приемане на храна и бързи закуски. Тя е в състояние да влияе върху поведението и настроението. Способна е дори да завладее и мисленето. Голям брой от пациентите ми, когато им предложа да я премахнат от храната си, ми споделят, че пшеничните продукти имат такава власт върху тях, че не могат да ги прогонят от мисълта си и са в състояние непрекъснато да говорят за тях и устата им да се изпълва със слюнка в продължение на седмици. „Хлябът не ми излиза от ума. Сънувам го!“ казват ми, като някои от тях до такава степен са обсебени от хляба, че се предават само броени дни след като са го премахнали от храната си.
Пристрастеността си има и обратната страна, разбира се. Когато хората се разделят със съдържащите пшеница продукти, 30 % от тях изпитват нещо, което може да се опише само като абстиненция.
Самият аз лично съм наблюдавал стотици хора да говорят за крайна умора, замъгляване на мисълта, раздразненост, неспособност да се концентрират върху работата си или учебния процес, дори и депресия през първите няколко дни или седмици след отказването на пшеничните изделия. Пълно облекчение се постига след поглъщането на кравай или кейк (или, за съжаление, на четири кравая, два кейка, торба с гевречета, две кифли и цяла дузина брауни, последвано на следващата сутрин с жестоко пшенично разкаяние). Това представлява един порочен кръг. Само да се въздържим от дадена субстанция и веднага възникват неприятни усещания. Възобновим ли консумацията и, неприятните усещания изчезват – това ми звучи точно като пристрастяване към дадена субстанция и ефектите при отказването и.
Хора, които не са изпитвали тези ефекти, отхвърлят всичко това, считайки, че не е възможно нещо толкова обикновено като пшеницата да въздейства на централната нервна система подобно на никотина или кокаина.
Съществува научноправдоподобна причина и за пристрастяването, и за ефектите, съпровождащи отказването. Пшеницата не само оказва ефекти върху нормалния мозък, но също така въздейства и на уязвимия аномален мозък, с резултати, които далеч надхвърлят простото пристрастяване и отказване. Изследването на ефектите от пшеницата върху аномалния мозък може да ни отвори очите за някои неща относно причината и начина, с които тя е свързана с тези феномени.

Изтегляне 1.6 Mb.

Сподели с приятели: