Тази операция е десантна. В

154

На първо място искаш да ти направят, доколкото могат, подробна карта на района и да ти разкажат всичките си и най-дребни наблюдения за системата на охрана. Резултатът надминава и най-смелите ти очаквания. Излиза, че комплексът е под непрестанно наблюдение и дори преди година са правили опит да проникнат вътре през подземен тунел. Ловците се оказват направо родени картографи, с отлична памет и превъзходно чувство за пространствена ориентация. Не след дълго се сдобиваш с отлична, подробна карта на местността около комплекса и постройките в него.

Единственият й недостатък е, че предназначението на повечето от тях им е неизвестно. Обясняват ти и системата на охрана - двойна ограда от телена мрежа, по която тече ток, бронирани патрулни коли вътре в защитения периметър и денонощно кръжаща на малка височина турбоплатформа. Освен това на неравномерни интервали околната джунгла се прострелва с ракети от стражевите кули около оградата. Според ловците не това прави нападението невъзможно. По непонятни за тях причини всеки, който приближи оградата, скоро пада мъртъв без видими наранявания. Това се е случило и с копаещите тунела, само че те загинали по-бавно и мъчително. По описанието веднага познаваш действието на пулсаторите за елементарни частици - жестоко и смъртоносно оръжие, за щастие напълно безсилно срещу личните ви дефлектори.

Веднага виждаш предоставената ти възможност и обясняваш на старейшините решението си да проникнете в комплекса през тунела под оградата.

- Добре! - съгласява се накрая главният старейшина на племето. - Ние ще довършим дупката - и след като замълчава за малко, добавя гордо: - Доброволци ще се намерят дори повече, отколкото трябва. Те ще загинат, за да ви проправят път. Все пак бихме предпочели достойната смърт на една открита битка! - За разлика от обикновените ловци, той говори универсалния език чисто и без да прибягва до диалектни думи.

- Ние не плаши от смърт под земята! - обажда се и един от ловците. - Но вие как мине и оживее?

- Никой няма да умира повече там - обясняваш им ти. - Ние имаме защита, която ще ни предпази от лъчението - показваш им колана с дефлектора. - Само да намерим начин да прикрием всички с един излъчвател.

Думите ти са посрещнати с всеобщо задоволство, никой не може да бъде обвинен, че се страхува, но мисълта за ужасна мъчителна смърт под земята не е много приятна.

Скоро всичко е готово. Копачите на тунела са избрани и защитата им е подсигурена. Бластерите са заредени и целта ви е определена; ще се опитате да проникнете в енергоцентралата и да я повредите. Според старейшините тя е стар термоядрен магнито-хидродинамичен реактор, който е практически вечен и лесен за поддържане.

Двамата с кибернетика сте на мнение, че повреждането на системата за дозиране и контрол на реакцията ще предизвика мощен термоядрен взрив, който ще унищожи комплекса. Ако всичко върви добре, ще успеете да се измъкнете и отдалечите преди взрива.

Преди да тръгнете става ясно, че голяма група ловци все пак ще ви придружи и ще се опита да ви помогне, ако бъдете разкрити преждевременно.

155

- Готово, сър! - възкликва след малко снайперистът. - Улових ги! Стрелям!

Невидими и безшумни, импулсите на рентгеновия лазер проникват безпрепятствено в командната кабина и моментално поразяват екипажа на летящата машина. Точно пресметнатият и прецизно насочен лъч унищожава и цялата електронна апаратура на водещата турбоплатформа. Тежката машина се накланя силно на една страна и бързо започва да се спуска надолу. Вече изглежда, че ще се забие в земята и взриви, когато бордовите компютри на останалите невредими платформи успяват да я изравнят и приземят сполучливо. Още няколко мига и щурмовата група е вътре.

След няколко минути сержантът ти докладва, че „ловецът“ е във ваши ръце.

156

Като променяте рязко режима на двигателите, за да предизвикате пулсации и нестабилност на полета, се опитвате да създадете впечатление за сериозна авария. Преминавате над оградата, все още без да предизвикате никаква реакция, или поне така ти се струва.

А в това време в командния пост на охраната се води напрегнат спор между командира на земната и противовъздушната охрана. Преди да загине, екипажът на „ловеца“ е дал неясно съобщение за нападението и сега двамата не могат да се разберат дали се приближават техни хора или врагове.

- Вашите „ловци“ говореха за нападение на чужди войници, полковник! - крещи, целият почервенял от яд, командирът на противовъздушната отбрана. - Аз не мога да рискувам в комплекса да влезе неизвестен нападател. Тези платформи побират по 30 човека. Давате ли си сметка какво ще стане, ако са пълни с войници или дори полиция?

- Не се горещете толкова, капитане! - студено отговаря дебелият командир на земната охрана; той е формално и командващ цялата отбрана и не може да понася надутия капитан. - Моите хора се връщат след тежки премеждия, а вие искате за награда да ги подпалите.

- Като са те, защо не дават опознавателния код? - горещи се капитанът. Той също мрази дебелия флегматичен полковник и гори от желание да му натрие носа.

- Вероятно имат повреда в предавателите.

- И трите едновременно, така ли? - иронично подмята капитанът.

- Преминават оградата, сър - докладва дежурният наблюдател. - Къде да ги насочим?

И така, какво ще се случи зависи само от шанса ти. Избери едно от посочените числа и премини на съответния епизод.