Тази операция е десантна. В

148

Гледката навън те кара само да въздъхнеш отчаяно. Пред погледа ти се е разстлала гъста като памук мъгла, която прави невидими дори близките дървета. Разочарован се отдръпваш назад, като с надежда поглеждаш останалите. Скоро всички се отказват да видят нещо и отново трябва да вземеш решение.

В това време колибата се разклаща още по-силно и настойчивото чукане се подновява.

Може да опиташ да се измъкнеш незабелязано, докато останалите привличат вниманието на неизвестния ви посетител. Ако е така, премини на 108.

Можете ненадейно да скочите и като отхвърлите покрива на колибата, да се изправите лице в лице с новата опасност. Който и да е навън, човек или звяр, положително ще бъде изненадан. Ако смяташ да постъпиш така, премини на 135.

149

- Кой си пък ти, по дяволите? - произнасяш на глас, като добавяш високо: - Хайде излизайте, само внимателно и никаква стрелба! Намерихме местните, по-точно те ни намериха - уточняваш веднага.

- Аз не дяволите, аз приятел - обажда се ненадейно застаналият срещу теб ловец и като навежда арбалета, се приближава. Местният говори на архаичния универсален език със странен мелодичен акцент, но напълно разбрано.

Скоро около вас се събират останките от бойната ти група и десетина от местните ловци. След като накратко се уверявате взаимно в приятелските си намерения, по съвета на водача им бързо се отправяте навътре в джунглата. Доколкото си разбрал, те са видели неуспешната ви атака и сега са уверени, че сте приятели. По заповед на някакъв тайнствен „съвет на старейшините“ ви водят в едно от техните селища.

150

Пронизващо свистене разцепва въздуха и три неуправляеми ракети с малка мощност се насочват към колибата ви. Почти веднага следват три приглушени експлозии и… Явно шансът е на твоя страна, защото и трите попадат далеч от целта. На светлината от експлозиите постройката ви се очертава ясно на фона на тъмната гора.

- Какво е това? - посочва колибата ви един от войниците.

- Купчина боклуци - без колебание отсича командирът.

- Добре са ги натрошили тия. Жалко, така и не разбрахме кои са!

Само момент невнимание ви спасява от сигурно разкриване. След като обикаля още няколко пъти, платформата се издига и се прибира в базата си.

А в това време…

- Командире, събуди се! - разтърсва те един от рейнджърите. - Нещо става навън.

- Нищо няма, чух само гръмотевици - сънено отвръщаш ти. - Ако не ти се спи, можеш да останеш на пост.

Разочарованите ловци се измъкват от локвата и като наобикалят на почетно разстояние колибата ви, отново се приготвят да чакат.

Този път късметът ти ви спаси, но недей вечно да разчиташ само на него. Премини на епизод 107.

151

Едновременно с думите ти от дулото на бластера със заглушаващ всичко вой излита дълъг, ослепително блестящ лъч и като се забива в турбоплатформата, я превръща в огнен облак, пръскащ навсякъде димящи отломки. Взривната вълна достига и до останалите машини и скоро огромният „ловец“ се превръща в купчина горящи парчета, разпръснати из цялото село.

Е, излиза, че си подценил силата на бластера или пък защитата е излязла много по-слаба, отколкото си очаквал. Така или иначе „ловецът“ е унищожен и ти преминаваш на 168.

152

След няколко напрегнати минути се събирате пред масивната метална врата под прикритието на издадения портал. Вратата, разбира се, е заключена и трябва да решиш как да отворите.

Може да я разбиете с термичната мина, но тогава обезателно ще вдигнете тревога и няма да можете да се измъкнете. Ако си решен да загинете, но да унищожите комплекса, премини на 178.

Кибернетикът положително може да се справи с електронната ключалка, но ще му трябва време. Ако ще рискуваш, премини на 137.

153

- Ами ако са „СТАР РЕЙНДЖЪРС“? - подмята уж нехайно един от пилотите на капитана.

- Каква работа имат тук „СТАР РЕЙНДЖЪРС“? - обезпокоен пита полковникът. - Ние сме извън границите на ФЕДЕРАЦИЯТА.

- Откъде да знам! - злобно отговаря капитанът. - Преди време насам се навъртаха федерални сонди-разузнавачи. Е, какво решавате, полковник?

- Добре, капитане, печелите! - отвръща след кратък размисъл той. - Но ако излезе, че са били наши хора, мислете му!

Без повече да обръща внимание на уплашеното началство, капитанът се доближава до комуникатора и дава няколко кратки заповеди.

- Приземяват се, сър! - вика уплашено наблюдателят. - В района на енергоблока.

Докато трае разправията, вие сте преминали над оградата и вече почти сте се спуснали. В момента, когато първата машина докосва земята, от ниските облаци с рев се стрелва малък изтребител-прехващач и лъчите на бластерите му се впиват в корпуса на турбоплатформата.

За да видиш какъв е резултатът от нападението, избери едно от посочените числа и премини на съответния епизод.

162 или 188.