Тема №3 Сегментация на аудиторията
Изтегляне 0.5 Mb.
|
| Класове и рангове.
Съгласно Виенската конвенция от 1961г. в термина “сътрудници на представителството” се включват ръководителят и членовете на персонала на дипломатическото представителство. Класът на ръководителя на дипломатическото представителство се определя от договарящите се страни съгласно член 14 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, който по правило има значение само за определянето на старшинство в дипломатическия корпус и етикета. Ръководителите се разделят на три класа: клас на посланиците и нунциите, акредитирани към държавни глави клас на пратениците, на пълномощните министри и интернунциите, акредитирани към държавни глави клас на управляващите представителства, акредитирани към министри на външните работи. Класовете следва да бъдат разграничавани от дипломатическите рангове, които по правило съвпадат, но класификацията на първите се извършва от международното право, а на вторите – от вътрешното право на всяка държава. Съгласно установената обща практика държавите предоставят следните рангове: посланик (пълномощен министър), първи секретар, втори секретар, трети секретар и аташе – културно и военно. Ранговете са държавни звания, присвоявани на дипломатическите сътрудници, работещи в представителствата и във ведомствата на външните работи. Назначаването на ръководителя на дипломатическото представителство преминава през следните стадии: Поискване и получаване на съгласие (агреман) от приемащата държава Назначаване и получаване на акредитивни писма от изпращащата държава Заминаване в приемащата държава Връчване на акридитивните писма – в тях се отправя молба до държавния глава на приемащата държава да се вярва на неговите думи и действия, които са от името на държавния глава и правителството на изпращащата държава. Официално встъпване в длъжност Съгласно МП, за да бъде назначен ръководител на дипломатическо представителство, е необходимо да има съгласие от приемащата страна предложеното лице да оглави дипломатическото представителство. Изпращащата държава е длъжна да поиска съгласието и след като го получи назначава ръководителя и прави съобщение в печата. Счита се, че ако в разумен срок приемащата страна не даде своето съгласие, тя не е длъжна да съобщи мотивите си за отказване на агремана. С връчването на акредитивните писма се счята, че от този момент ръководителят на дипломатическото представителство е встъпил в изпълнение на своите функции. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|