Тема №3 Сегментация на аудиторията



страница42/54
Дата03.10.2022
Размер0.5 Mb.
#115187
ТипЛекции
1   ...   38   39   40   41   42   43   44   45   ...   54
MejdunarodnoPublichnoPravo - prof. Bl.Vidin
Крайна необходимост
Това обстоятелство е сред най-оспорваните. Проблемът е, че държавата запазва известна свобода в избора на своето поведение и само определя дадена ситуация като крайна необходимост. Условия, на които трябва да отговаря фактическата ситуация, за да бъде призната като обстоятелство, изключващо отговорността, поради крайна необходимост:

    • ситуацията трябва да бъде изключителна и да застрашава важни интереси на държавата

    • опасността трябва да бъде неизбежна, т.е. да е невъзможно да се отстрани

    • освен това възникналата опасност да е временна

    • държавата, позоваваща се на крайна необходимост, не бива да способства за нейното възникване

    • с договор не бива да се изключва състоянието на крайна необходимост като обстоятелство, изключващо отговорността



Самоотбрана
Самоотбрана се допуска при условиятана член 51 от Устава на ООН и е суверенно право на всяка държава.


Тема № 29 Отговорност за щети, причинени от действия, които не са забранени от международното право

С развитието на МП се появяват нови за него явления, които са вече известни на вътрешното право. Един такъв проблем е този за отговорността за вреди, причинени от правомерна дейност. За вътрешното право подобен проблем възниква, когато се използват източници на повишена опасност, в международното право – когато такива източници са използвани от държава. Съществува претенция този вид отговорност все повече да навлиза в международното право вследствие на научно-техническото развитие. Става дума за отговорност за риск (обективна отговорност, невиновна отговорност или абсолютна отговорност). Отнася се до дейност, която не нарушава никакво задължение на субекта.


Тук не би трябвало да се използва терминът отговорност, тъй като държавите не носят отговорност за нанесените щети, която може да включва и други мерки, освен заличаване на щетата. Те понасят задължението да компенсират възможните вредни последици от дейност, незабранена от МП. Основанието за носене на отговорност в този случай е само наличието на щета и това е различно от всичко разглеждано досега.
В МП са известни конвенции, които предвиждат абсолютна отговорност. Примери се откриват в Конвенцията за международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти от 1972г. и в Конвенцията по морско право от 1982г. Ето как Конвенцията за международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти описва абсолютната отговорност: “Изстрелващата държава носи пълна и безусловна отговорност за изплащане обезщетение за вреди, причинени от нейни космически обекти на повърхността на земята или на въздухоплавателно средство в полет”.


Тема № 30 Отговорност на международните организации. Отговорност на индивида

Отговорността на международните организации – субекти на МП, е относително ново явление. Тя се налага поради все по-голямото проникване на международните организации в уреждането на международните отношения.


Международните организации са вторични субекти на МП. Възможността да носят международна отговорност е в зависимост от предоставената им правосубектност. Отговорността при международните организации е усложнена. Тя настъпва освен за нарушение на международно задължение, което са извършили нейните органи или длъжностни лица, и за нарушение на разпоредби на учредителния акт на организацията и на норми на “вътрешното” й право.
Ако органи или длъжностни лица на международната организация нарушават норми на учредителния акт, организацията може да понесе двойна отговорност. От една страна, пред държавите-членки на организацията тя ще отговаря за нарушаване на учредителня акт, а, от друга, ако нарушението засяга и норми на общото международно право, организацията ще носи и отговорност съгласно него.
Международните организации могат да носят както материална, така и нематериална отговорност. Те могат да бъдат субекти на претенции за претърпени щети в резултат на нарушение на международноправни задължения от държави или други международни организации.
Международната организация може да носи солидарна отговорност със страните членки и това е често срещана практика, но тя може да носи и самостоятелна материална отговорност.

Физическите лица носят международна отговорност при извършването на противоправни действия от държавите, от името на които са участвали като държавни длъжностни лица. Държавите носят международна отговорност, а физическите лица – международна наказателна отговорност за престъпления против мира и човечеството, военни престъпления, геноцид, екоцид и др. Държавите, правителствени глави, както и другите лица, заемащи отговорни вишси държавни постове, не се освобождават от международна наказателна отговорност. Международното право не предвижда давностен срок за военни престъпления и престъпления против човечеството, геноцид и др. Съгласно решението на Съвета за сигурност от 1993г. се създаде Международен трибунал в Хага, който съди и осъди лица, виновни за извършването на престъпления по време на войната на територията на бивша Югославия. Възможността за създаването на международни наказателни съдилища е предвидена в редица международни договори, например в Конвенцията относно предотвратяването на престъплението геноцид и наказанието за него от 1948г. и др.




Тема № 31 Държавни органи за международни отношения. Вътрешни и задгранични органи по българското законодателство.

Органите за външни отношения са определените в държавата органи, посредством които тя осъществява връзки в международните отношения. Тези органи осъществяват сътрудничество с държави, международни организации и останалите участници в МО2.


Всяка държава самостоятелно определя система от органи, тяхната структура и обема им от правомощия в съответствие с МП. Органите могат да бъдат класифицирани като вътрешнодържавни и задгранични.


Сподели с приятели:
1   ...   38   39   40   41   42   43   44   45   ...   54




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница