Откриване на дипломатическото представителство. По правило наред с установяването на дипломатически отношения между държавите се решава и спорът с учредяването на дипломатически представителства. Тази договореност може да бъде във формата на послания между държавните глави, в комюнике относно преговорите между междуправителствените делегации или чрез размяната на дипломатически ноти. Взаимното съгласие, изразено в тези актове, е достатъчно основание за учредяването на посолства или легации на територията на договарящите се държави за поддържането на официални контакти между тях. Дипломатическите представителства поддържат постоянно контакти от името на изпращащата държава с държавните органи на приемащата държава по всички въпроси на техните взаимоотношения.
Дипломатическите представителства се учредяват на нивото, съотвестващо на класа на ръководителя им съгласно договореното между двете страни.
Структура на дипломатическото представителство Не съществува общопризната структура на дипломатическото представителство, но се наблюдават общи черти като цяло – обикновено се създават следните отдели: дипломатически, консулски, икономически, по печата, за културно сътрудничество, административно-стопански, военен, канцелария и др. Някои от тях се подразделят на секции.
Функции на дипломатическото представителство Съгласно член 3 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения основните функции на дипломатическото представителство са:
Да представлява изпращащата държава в приемащата страна
Да защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава и на нейните граждани в допустимите от международното право предели
Да изяснява с всички законни средства условията и развитието на събитията в приемащата държава и да съобщава за тях на своето правителство
Да поощрява приятелските отношения между изпращащата и приемащата държава и да развива взаимоотношенията им в областта на икономиката, културата и науката
Церемониални функции, свързани с визити, поздравления, националните празници на приемащата държава...
