Тема 5-разграничаване на играта от игроподобните и неигрови явления
Роля на обучението за развитие на играта
Изтегляне 30.17 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Критерии за разграничаване на играта от игроподобните и неигрови явления.
- Условна (мнима) ситуация.
- Типове педагогическо взаимодействие от гледна точка на съотношението игра-неигра.
- : скрита дидактична задача, игрова цел (роля или победа) и някои от другите игрови компоненти: имитационни действия, действия с играчка, въображаема ситуация, правила от популярна игра.
| Роля на обучението за развитие на играта.
Ролята на обучението за развитие на играта произтича от два факта. Първо, претворяването на дейността и отношенията на хората в играта изисква наличието на известни представи за тези дейности и отношения; те се формират в различните активности, с които е ангажирано детето, в това число и в процеса на организираното обучение. Второ, макар че човек има вродена склонност към игра, за нейната поява и развитие се нужни ментални и материални стимулации. С други думи околните трябва да научат детето как да играе. Възможностите за двупосочни трансформации между обучение и игра не отменят, а напротив, с още по-голяма острота налагат необходимостта от извеждане на надеждни критерии за разграничаване на играта от игроподобните и неигрови явления. Те ще ни помогнат във всеки един момент да определим това, което наблюдаваме игра ли е, или не. Критерии за разграничаване на играта от игроподобните и неигрови явления. Игрова цел- -При творческите игри това е изпълнението на ролята. - При игрите с правила – победата . В играта победата и загубата имат по-особен психологически смисъл - това са вярата, че си загубил заради липса на късмет, и надеждата, че следващия път ще имаш по-голям шанс. Те карат детето отново и отново да се връща към играта, като преодолява трудностите по пътя към целта. Победителят от своя страна не може да има абсолютната увереност, че успехът му се дължи единствено на неговите способности. Дори и да се опита да забрави това, то му се припомня от съперника, който го предизвиква към ново премерване на силите. Липсва ли игровата цел, това означава, че дадената активност не е игра. Тя може да е игроподобно или неигрово явление. Условна (мнима) ситуация.- Наличието на мнима ситуация е критерий за игра; по това тя се отличава от всяка друга дейност. Под „мнима” ситуация авторките разбират осъзнато извършван от детето изход извън пределите на реално възприеманата действителност. Това се осъществява, като на тази действителност се приписват нови значения (това, което децата обозначават с известните думи „наужким” и „все едно, че”). При това играещите едновременно удържат и реалната, и изобразяваната в играта ситуация. Загубата на един от двата плана (реалност или изображение), говори за отсъствие на мнима ситуация, следователно на игра. Следователно игра има само там, където е възможно едновременното поддържане и на условния смисъл, и на съзнанието за реалността. Няма ли условна ситуация, няма игра. Следва да се отчита, че мнима ситуация може да има и в процеса на обучение, където знанията и уменията се формират не в реалната практика, а в имитационни условия и симулации. Ето защо наличието на условна ситуация е задължително, но само по себе си недостатъчно условие за определянето на дадена дейност като игра. Вариативност.- Това е една от най-често посочваните особености на играта. В най-голяма степен вариативността се признава на творческите игри. Независимо от факта, че заимстват сюжетите и ролите от познатата им действителност, децата ги реализират по своему. Затова, макар принципно играта да може да бъде повторена, всеки следващ път тя е уникална. Свобода.- По мнението на много автори играта е въплъщение на свободата; човек не може да играе по принуда. Към играта не трябва да се отнасят дейностите, предполагащи директна активност на възрастния, неговото ръководство и принуда, даже ако при това се използват играчки или приказни сюжети. Играта предполага време и място за реализация на свободна, емоционално наситена, спонтанна дейност на децата . Свободата като критерий не означава, че възрастният не може да участва като партньор и съиграч. Но ако неговото участие е задължително, ако дейността не може да се реализира без ръководството му, то тя не е игра. Разгледаните критерии позволяват прецизен анализ на педагогическото взаимодействие от гледна точка на съотношението игранеигра. Типове педагогическо взаимодействие от гледна точка на съотношението игра-неигра. Първият тип е класическото учебно взаимодействие. Осъществява се в обучението, общуването, труда. Най-характерна за него е поляризацията в позициите на педагога и децата. Педагогът се ръководи от своите програмни цели, които са външни спрямо децата. Затова той е този, които формулира задачите, показва и обяснява начина за решаване, мотивира децата, контролира, коригира и оценява дейността им. Детската дейност е насочена към открито поставена дидактична задача. Тук НЯМА игрови компоненти. Упражнение с игров компонент (УИК). При него отново дидактичната задача на учителя е открита (съобщава се на децата), няма игрова цел . Но има един или повече от следните компоненти на играта: имитационни действия ,действия с играчка, въображаема ситуация , правила от популярна игра в който се премахва победата . Игрово упражнение – ИУ. Игровото упражнение се характеризира със: скрита дидактична задача, игрова цел (роля или победа) и някои от другите игрови компоненти: имитационни действия, действия с играчка, въображаема ситуация, правила от популярна игра. Игрово взаймодесйтвие. При него е налице дейностна форма на съответна игра: СРИ, ИД, СКИ или АДИ. Изтегляне 30.17 Kb. Сподели с приятели:
|