ТЕМА 5-РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ИГРАТА ОТ ИГРОПОДОБНИТЕ И НЕИГРОВИ ЯВЛЕНИЯ Игра, игроподобни и неигрови явления
Често с термина игра се обозначават явления, които по своята същност не са игрови (И. Морозов, 2001). Това е така, защото динамичните особености на играта - свобода и регламентация, повторяемост, създаване на препятствия, борба, изненада, напрежение, поемане на роли, удоволствие – на практика могат да се реализират във всяка сфера на човешка дейност. Оттук играта се уподобява и слива с активности, с които си прилича по форма и/или цел.
Ето защо е особено важно да се диференцира система от признаци, на основата на които да отличаваме играта от всички други видове активност.
„Неигрови явления”.Авторът посочва, че то включва другите дейности: учебна, трудова, общуване и т.н
От друга страна, казва той, има явления, които могат да бъдат наречени „игроподобни”.Възможни са два начина за тяхната проява.
Вторият- начин за възникване на игроподобните явления е, когато играта така се организира и ръководи от педагога, че се премахват някои от основните й характеристики и педагогическото взаимодействие само външно прилича на игровото, а ситуацията само на пръв поглед е игрова.
В този случай детският учител в голяма степен регламентира игровата дейност, предлага на децата сюжети и способи за осъществяване на играта.
С това той я лишава от нейния самостоятелен характер и взаимодействието приема характеристиките на учебно.
Грубото вмешателство в този случай показва некомпетентност и неразбиране на възпитателната и развиващата ценност на играта, задушава детската инициатива и се отразява неблагоприятно върху развитието на игровите умения..
Първият – когато в процеса на някоя друга активност са включени един или няколко компонента на играта.
Влагането на игрови елементи в другите дейности, особено в учебната, повишава мотивацията, а оттук и резултативността им. Това е свързано с възрастовите особености на децата от предучилищна възраст, при които обучението е по-ефективно, ако се осъществява в игрова форма.
Форми на взаимодействие между играта и обучението
В педагогическия процес на детската градина двата начина на познание - игра и обучение трябва- да се преплитат хармонично като между тях се установят синергични, а не конкурентни отношения.
Въпросът за взаимодействието между обучението и играта има две страни: 1) играта като форма и метод на обучение и 2) роля на обучението.
Като форма: Играта като форма и метод на обучение се използва тогава, когато трябва да се облекчи изпълнението на учебните задачи и упражнения, да се повишат мотивацията, интересът, активността на децата и не на последно място - резултатите от дейността.
Процесът на обучение може да приеме игрова форма, приближаваща се или до ролевата, или до автодидактичната игра.
В първия случай се създава разгърната въображаема ситуация (с роли, игрови действия, съответстващо игрово оборудване) и всички учебни задачи и упражнения се свързват тематично с нея.
Във втория случай обучаващата ситуация се структурира така, че дидактичните цели да се реализират изцяло под формата на игри с правила.
Като метод: Не винаги е необходимо целият процес на обучение да протича в игрова форма. Възможно е включването на една игра или пък редуването на няколко такива с учебни задачи и упражнения. В този случай говорим за играта като метод на обучение. Понякога е достатъчно използването на отделни игрови похвати: извършване на действия с играчка, въвеждане на герой или елементи на съревнования, задаване на гатанки. Използването на играта като форма и метод на обучение се определя не само от програмните цели на педагога, но и съобразно възрастта на децата.