Първоначалният модел е създаден от Ърнест Тюпс и Реймънд Кристъл през 1961 г. но не успява да достигне академична аудитория до 80-те години. През 1990 г. Дж. М. Дигман усъвършенства своя петфакторен модел на личност, който Люис Голдбърг усъвършенствапет доминиращи области съдържащи най-известните черти на личността.
Подобно на 16 факторния въпросник на Кател Биг файф стъпва на лексикалната хипотеза, че основните измерения на индивидуалните различия могат да се извлекат от общия брой описания във всяка езикова система. Тюп и Кристъл започнали от 1431 определения, които Нормън редуцирал до 75. Така моделът В5 е резултат на статистическа, а не на теоретична разработка. Той предлага описателна, а не каузална класификация на индивидуалните различи( Само за сведение: Последващите изследвания търсят отговор на въпроса за произхода (генетичен или средата) на чертите и днес се приема, че нещата са 50/50 грубо.
Според таксономията на В5 личността се състои от пет основни черти или фактори:
Екстроверсия. Гол. активност, пол. Емоции, соц. откритост
Тази личностова дименсия е добре позната от моделът на Ханс Айзенк. Хората с високи балове по скалата Екстроверсия са общителни и разговорчиви, обичат да са сред другите и невъзможността да осъществяват социални контакти им причинява чувство на дискомфорт. Във взаимоотношенията си с другите са склонни да заемат доминантна позиция. Обратно, ниските тестови балове по тази скала говорят за стремеж към отдръпване от социални контакти, стремеж към уединение, по-добро равнище на изпълнение при задачи които се осъществяват самостоятелно и не изискват общуване. Крайно високите стойности по дименсията екстроверзия могат да бъдат индикатор за склонност към импулсивни и ексцентрични постъпки, докато крайно ниските - за социално отчужденост и силно чувство на тревога дори и в тривиални социални ситуации.
