Х.Ю. Айзенк. Типове личности (личностни типове)
Айзенк споделя убеждението на Кетел, че факторния анализ на чертите дава представа за личността. Но считал, че голямата част от поведението може да се обясни с не повече от три суперчерти, които нарича типове.
Айзенк утвърждавал, че най –важни са биологическите (генетическите) фактори на развитието на индивида.
Суперчертите (типове) съдържат други съставляващи черти, които от своя страна се състоят от многочислени привични реакции, които пък се състоят от специфични реакции.
ЕКСТРАВЕРСИЯ
Общителност активност упоритост
ПР1 ПР2 ПР1 ПР2 ПР1 ПР2
СР1,СР2
Основни типове личности според Айзенк
За събиране на данни използвал тестове, интервю, биографии, експертни оценки, физиологични изследвания. Получените данни подложил на факторен анализ Установил два основни типа : инроверсия – екстраверсия и невротизъм-стабилност. При комбинирането им хората могат да се разделят на 4 типа.
стабилност невротизъм
Спокоен
Уравновесен
Миролюбив
пасивен
|
Ем. лабилен
Тревожен
Ригиден
Необщителен
притеснителен
|
Лидер
Весел
Общителен
дружелюбен
|
Раним
Агресивен
Възбудим
Импулсивен
оптимист
|
Итроверт
Екстраверт
По- късно Айзенк въвежда трети тип измерение психотизъм – нормалност. Хората с висока степен на изразеност са егоцентрични, импулсивни, равнодушни към другите, асоциални враждебни /пример с психопатията/. По-често са мъже отколкото жени.
Невробиологически основи на типовете
Екста – Интро се дължи на активност на кората /ЕЕГ/. Например интовертите са много възбудими и избягват ситуации, които им въздействат и се затварят в себе си. Обратно екстравертите не са възбудими и са по-малко чувствителни към стимулите и за това търсят ситуации които ги възбуждат.
Теорията на Айзенк обяснява някои психопатологични разстройства. Например: Интра +Невр – тревожност, фобия обсесивно-компулсивно. Заб. Не абсолютизира генетичния фактор. Той води само до предразположение….Другото – от средата.
ТЕМА 5 . ЕМПИРИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕОРИИТЕ ЗА ЧЕРТИТЕ
Сподели с приятели: |
