Равносметката, която може да се направи от Парижката конференция е следната

• 
  поддържа се единен златен стандарт;
  

• 
  одобрява се единно златно съдържание на злато в монетите в пропорция 9/10;
  
• 
  всички златни монети от всички страни, които станат участници в Конвенцията (която така и не е подписана) трябва да бъдат равни на 5 франка или на кратна на това сума;
  
• 
  страните-участнички трябва да приемат 25 франковата монета в качеството на международен златно-монетен стандарт.
  

-златото е единствена форма на световни пари;

-златото се обменя свободно, което означава, че:

=ЦБ на отделните страни могат да продават и купуват злато в неограничени количества по фиксирани цени;

=всяко лице може да използва златото без ограничения;

=всеки може да изкове монети в монетния двор от златни слитъци

-не се ограничава вноса и износа на злато

Тези условия се разпространяват както между резидентите, така и между нерезидентите на отделните страни. За всяка национална валута се установява златно съдържание, т.е. количество злато в единица национална валута, чрез което може лесно да се определи и официалният курс на една валута спрямо друга (златен паритет). Въпреки наличието на златен стандарт се формират и пазарни курсове под влиянието на съотношението на търсенето и предлагането на пазара. При съществени отклонения от пазарните курсове на златните паритети, разчетите започват да се осъществяват в злато, което ги привежда към официалните курсове. При това, преходът към разчет в злато става изгоден при достигане на т.нар. „златни точки” (пределът на колебание на валутния курс в условията на златния стандарт).

Така ако пазарният курс на националната валута по отношение към чуждата се снижи до ниво, при което става изгодно заплащането на вносните стоки със злато, вместо с чуждестранна валута, то се говори за достигане на „златната точка” на износа. Аналогично се определя и златната точка на вноса.

През 70-те години на 19 век Франция, Германия и много други страни преминават към златен стандарт, което води до прекомерно търсене на злато и дефлация в тези държави. Едновременно демонетизацията на среброто създава и неговото излишно предлагане и инфлационен натиск в страните, в които се съхранява

сребърният стандарт. Окончателният избор в полза на златото е направен с откриване на крупните залежи от злато в Южна Африка. И през 1900 година повечето водещи страни, с изключение на Китай, признават златния стандарт.

Военните години (Първата световна война) налагат промяна в концепцията на класическия златен стандарт. Причините за това са следните:

-увеличението в значителни размери на емисията на книжни пари за покриване на военните разходи

-въвеждане на валутни ограничения за воюващите страни, поради което става невъзможно съществуването на единна международна валутна система;

-изчерпване на ресурсите от злато за финансиране на военни разходи.

От развитите страни свободен обмен на банкноти за злато се извършва само в САЩ. Обаче през 20-те години, в резултат на паричните реформи, се възстановява златния стандарт в орязана форма –златно слетинен – в Англия и Франция и златно- девизен в Австрия, Германия, Дания, Норвегия, основните принципи които са разработени и приети не Генуезката конференция през 1922 г.
Златно девизният стандарт (Генуезка конференция) и следвоенните години

Генуезката конференция, която често наричат Международна конференция по

икономическите и финансови въпроси (Genoa Conference) се открива на 10 април 1922 г. в двореца Сан-Джорджо. САЩ се отказват от участие в конференцията и са представени от посланика на страната в Италия – Р.Чайлд. Общият брой участници на конференцията е 29 (вкл. и представители на България), с доминионите на Великобритания – 34 (Австралия, Индия, Канада, Нова Зеландия и Южно-Африканския Съюз).

Практическата работа на конференцията е разпределена между четири комисии (политическа, финансова, икономическа и транспортна), във всяка от които всички делегации могат да бъдат представени с 1 делегат, а Великобритания, Италия, Франция, Белгия, Германия и Съветския съюз – с по двама.

Дейността на финансовата комисия се оглавява от сър Робърт Хорн, канцлер на британската хазна. В рамките на комисията са създадени три подкомисии – валутна, кредитна и по въпросите за конвертируемостта (exchange sub-commission).

Втората пленарна сесия на финансовата комисия одобрява 19 резолюции, разделени в четири групи: валутни (12); преливане на капитал (1); обмяна на валута (2); кредити (4). Първите три резолюции подчертават необходимостта от подкрепа на стабилен курс на националните валути и особена роля за това имат централните банки. А страните, които още нямат централни емисионни банки, следва да ги създадат. Централните банки и не само тези, от европейските страни, но и по целия свят, следва постоянно да си сътрудничат.

Поради тази цел се препоръчва колкото се може по-бързо да се проведе среща на представителите на централните банки и да се изработи международно споразумение за координационна политика.

Резолюции от седма до десета, в качеството им на необходими стъпки в направлението на прехода към златен стандарт, подчертават важността на балансирането на бюджетите, съкращаването на държавните разходи. По-нататък всяка страна трябва самостоятелно да определи и фиксира златното съдържание на

националната парична единица, при това може да се върне или към довоенния златен паритет, или към установен нов паритет, изходящ от текущия валутен курс. В деветата резолюция, освен това се отбелязва, че тези стъпки сами по себе си могат да бъдат достатъчни за въвеждането на златен стандарт, но за неговото успешно функциониране, освен предлагания механизъм, трябва да бъде приета и в подходящо време, международна конвенция. Конвенцията трябва да включва средства за икономии на използването на злато и за приемането му само за уравновесяване на външните платежни баланси, както се предвижда и в златния стандарт или международната клирингова система. Тази международна конвенция може да не бъде подписана от всички европейски страни, но без съгласието на САЩ тази валутна система няма да бъде напълно ефективна.

В единадесетата резолюция се излагат основните пунктове на плана за разработване и приемане на международната конвенция, който план следва да бъде представен на срещата на централните банки на страните. Основните седем предложения, които създават базата за бъдещата конвенция, са:

1.Държавите-участнички заявяват, че възстановяването на златния стандарт е тяхната крайна цел и те ще направят всичко, което зависи от тях, така че да я достигнат по-бързо.

2. Когато достигнатият прогрес позволи, някои страни (не се указва кои) ще установят свободен пазар на златото и по този начин ще станат центрове за операции със злато.

3. Страните-участнички, в допълнение към вътрешния запас на злато, могат да съхранят в други страни-участнички резерви от активи във вид на остатъци по сметки, полици, краткосрочни ценни книжа и други приемливи ликвидни ресурси.

4.Страните-участнички могат свободно да продават и купуват валута една от друга.

5.Конвенцията ще бъде основана на златно-валутен стандарт. Условието за продължаване на членството ще бъде поддържане на националната парична единица в предписани граници. Неуспехът ще повлече зад себе си лишаване на страните от право да държат в своите резервни активи на други страни-участнички.

6.Всяка страна ще носи отговорност за необходимите законодателни и други мерки, необходими за поддъжране на международната стойност на валутата си.

7.Кредитният пазар ще бъде регулиран не само с цел подкрепа на валутния курс по отношение един към друг, но и с цел предотвратяване на прекомерни колебания на покупателната способност на златото.

В последната – 12-та резолюция, в раздел „валута“, се препоръчва Bank of England да организира в близко време среща на централните банки на страните- участници, за да се разгледат предложенията, приети на конференцията и да се изработят препоръки към съответинте правителства за приемането на Международната валутна (парична) конвенция.

Съществена значимост има и 19-тата резолюция, според която се предлага да се създаде Международна корпорация и свързани с нея национални корпорации, дейността на които да бъде насочена към предоставяне на заеми или частни (а в случай на необходимост и държавни) кредити за реконструкция и развитие на икономиките на европейските страни. И дори в това време идеята да не е реализирана, през 1958 година се създава Европейската инвестиционна банка – финансово-кредитна институция за финансиране развитието на изостанали европейски региони под формата на инвестиционни кредити, а по-късно и Европейската банка за реконструкция и развитие, създадена през 1991 г. – за поддържане на пазарната икономика и демокрацията в страните от Източна и Централна Европа.

В края на 1922 г. към златно-валутния стандарт преминават коста Рика, Салвадор и Литва. Ключово събитие при формирането на междувоенната валутна система на златния стандарт обаче става приетият от Великобритания през 1925 година златно- слетинен (златнокюлчеви) стандарт.

Въпреки решенията в Генуа, в периода 1924-1933 г. протича повсеместна демонетизация на златото в националните парични системи, т.е. отказ от използването му в качеството на национална валута, средство за обращение и плащане. Някои страни се опитват да възстановят златно-девизния стандарт (Англия 1925 и Франция през 1928 г.) или да създадат златни блокове (Франция, Холандия, Швейцария, Италия и Полша -

1933г.., в същото време златните запаси на много страни нарастват рядко (особено

САЩ и Франция).

Оценявайки усилията на страните и ролята на конференцията от Генуа за възстановяване на златния стандарт, следва да се отбележи, че тя не е основа на формиране на международна валутна система, основно поради отказа на САЩ. Освен това резолюциите на конференцията имат по-скоро препоръчителен, а не задължителен характер и в основната си част съдържат план за подготовка на провеждането на нова конференция, резултатът от който е приемане на Международната валутна конвенция.

Събитията от това време отлагат част от идеите на конференцията и някои от тях намират втори живот в създаването на златно-доларовия стандарт в следвоенната Бретън Уудска валутна система.
Златнослетинен стандарт

Златно-слетинният стандарт е форма на златния стандарт, при която паричното

обращение се състои от банкноти, които могат да се обменят срещу слетини на определена величина. На 19 март 1925 година, новият министър на финансите на Великобритания – Уинстън Чърчил приема окончателното решение за връщане към златния стандарт с курс 4,86 долара за 1 лира. Съответният закон е приет на 28 април и влиза в сила на 13 май 1925 година. Съгласно него, лирите не могат да се разменят за златни монети, а за златни кюлчета, с тегло не повече от 400 тройунции (не повече от

12,4 кг), на стойност 1700 фунта стерлинги. Новият златен стандарт не е пълноценен златно-слетинен стандарт, тъй като лицата, постоянно пребиваващи на територията на Великобритания, нямат право на размяна на книжни лири срещу злато. Златните кюлчета са предназначени само за притежателите на книжни лири отвъд границите на Великобритания, т.е. установен е международен златно-слетинен стандарт.

След Великобритания към златния стандарт се връщат Белгия, България, Бразилия, Гърция, Италия, Полша и Швейцария. На 25 юни 1928 г. встъпва в действие закон, възстановяващ златния стандарт във Франция по аналогична схема, с тази разлика, че франкът се възстановява само на 1/5 от своя довоенен паритет – 215 хиляди франка за златно кюлче от 400 тройунции.

Към началото на Великата депресия 46 страни използват едната или другата форма на златния стандарт. Китай остава привързан към сребърния стандарт, докато Русия (СССР), Турция, Португалия и Испания продължавата да поддържат колебаещ се курс на обмяна на валутите си. От водещите страни в света само САЩ се придържа към класическия златен стандарт, а в същото време Великобританя държи до 10% от своите резерви във валута, а Франция, която се придържа към строгия вариант на златно- слетинния стандарт, държи около 50% в чуждестранна валута.

Великата депресия обаче предизвиква негативни явления в парично-кредитната сфера, в частност рязкото преливане на капитали и като следствие неравновесие в платежните баланси и колебание на валутните курсове, а така също и парализа на международния кредит и обособяването на отделни валутни зони. В резултат на това се стига до крах на златния стандарт във всичките му форми. След 1934 година световната валутна система обаче не съответства на принципите, които са положени в нейната основа. В този период само САЩ гарантират фиксирана цена на златото (35 долара за тройунция) и дават възможност за обмяна на долари за злато, но само в централните банки.

Много страни изразяват цените на своите валути в долари (чрез трой унцията), в резултат на което доларът постепенно започва да се превръща в резервна валута, измествайки от тази роля британската лира. Отказът от златният стандарт е постепенен

_{- 1931 г. – Великобритания, 1933 г. САЩ и 1936 г.}

Любопитно!

Златото е рядък метал с точка на топене 1064 градуса по Целзий и точка на кипене 2808

градуса. Химичният му символ Au е съкращение от латинската дума за злато Aurum, което,

буквално преведено, означава светла зора – Glowing Down. Златото има няколко основни качества, които го правят полезно за човечеството през вековете. Сред най-големите му предимства са отличната проводимост и неспособността му да взаимодейства с вода и кислород.

Думата „gold”, на английски „злато”, идва от старо-английската дума ‘gelo’, което означава жълт. Златото се измерва в карати, един карат е 200 мг, а най-чистото злато е с тежест 24 карата.

3. Бретънуудска валутна система

3.1. Проектът на Кейнс

По време на Великата депресия, страните се опитват за подкрепят пропадащите си

икономики чрез увеличаване на бариерите за чуждестранна търговия, обезценяване на валутите си, за да се конкурират помежду си на експортните пазари и да ограничат свободата на гражданите си да държат чуждестранна валута. Тези опити обаче се оказват самоунищожителни. Световната търговия намалява остро, безработицата и стандарта на живот се сриват.

По време на ВСВ в САЩ се създава огромно количество комитети, чиято задача е разработването на новия валутен ред. Всичките предлагат разнообразни варианти за следвоенно устройство, но повечето от тях дефинират необходимостта за създаване на специализирани регулиращи институти, които трябва да съхранят, в случай на отслабване на възпроизводството на САЩ, реда в различните сфери на международната политика и икономика. Тези комитети планират създаването на валутно-финансов режим, търговски, енергиен, морски, режим за военна безопасност и пр., които трябва да бъдат координирани от ООН. С разработването на подобни режими се занимава и Великобритания и други страни от антихитлеровата коалиция.

Сред проектите на създаването на международна валутно-финансова система централно място заемат плановете на Хенри Уайт за САЩ (Международен стабилизационен фонд) и Дж.Кейнс за Великобритания (Международен клирингов съюз).

Официалното представяне на проектите става на Бретънуудската международна валутно - финансова конференция на Обединените нации, проведена от

1-22 юли 1944 г. в градчето Бретън Уудс, щат Ню Хемпшир. На нея присъстват представителите на 44 страни, подписали хартата на ООН. На конференцията се

разискват проблемите на същността и структурата на бъдещата следвоенна валутна система, получила по-късно названието си Бретънуудска. Основните дебати на конференцията се водят по същността, съдържанието и целесъобразността на двата представени на нея главни и най-задълбочени проекта за реформа на международните валутни отношения – този на Кейнс, представителна Великобритания и на Уайт, представител на САЩ. Кейнс и Уайт представят два проекта за развитие на международната валутна система, в които могат да се открият редица общи идеи и цели. Те се отнасят преди всичко до признаването на необходимостта от установяване и поддържане на свободен световен, търговски и финансов обмен, до създаването на условия на равновесие на платежните баланси на страните и стабилност на валутните курсове, а така също и на ролята на златото, като световни пари. Принципно виждане и на двете страни в това отношение е замяната на златния стандарт със златно-валутен.

Конкретните параметри на плана на Кейнс, са:

1. Създаване на международния клирингов съюз, посредством който да се извършват взаимните разплащания между страните и да се поддържа равновесието на техните платежни баланси.

2.Формиране на самостоятелна международна парична единица, наречена банкор, с която ефективно да оперира клиринговият съюз. Постепенното внедряване на банкора в международните плащания трябва да доведе до изтласкването на тази сфера на всички останали международни ликвидни средства, в т.ч. и най-вече на златото. Кейнс предполага обвързване на банкора с британската лира и разполагането на нова международна валутна организация на територията на Великобритания.

3. Разработване и приемане на съгласуван метод за формиране и регулиране на курсовете на националните валути спрямо банкора. Той включва възможността за определяне на всяка валута посредством преговори между клиринговият съюз и заинтересованата страна и гъвкавото му регулиране в зависимост от конкретните потребности.

4. Изработване на механизъм за въздействие върху страните с неуравновесени платежни баланси. Като средство за регулиране на платежните баланси в проекта се предлага не внос и износ на злато, а маневрирането във валутния курс. При продължителни и сериозни дефицити по платежните баланси в проекта се допуска и налагането на някой санкции на страните, като девалвация на националните валути и внасяне на парични средства в клиринговият съюз.

5. Наред с отредената му в британският проект основна роля на „международна компенсационна палата”, клиринговият съюз получава и широки правомощия за създаване на специална агенция за помощи и реконструкция, на международна инвестиционна банка, а така също и да финансира организациите, борещи се запазване на мира в света и да упражнява контрол върху движението на цените и разпределението на цените.

Планът на Кейнс е насочен до голяма степен така, че да облекчи валутно- финансовото положение на Великобритания. Предложеният от него Международен клирингов съюз до голяма степен следва да изпълнява функциите на световна централна банка. В частност той трябва да емитира безналични международни платежни средства (банкори), но осигурени със злато, които трябва да се използват за разчети между страните за погасяване на дефицити в платежните баланси. Т.е. този клирингов съюз следва да встъпва в ролята на институт за разчети между страните, които трябва да имат в сметките си банкори. По плановете на Кейнс по тези сметки може да се отпуска овърдрафт, което би осигурило в определени граници автоматично

взаимно кредитиране на страните – покриване на пасива на платежния баланс за сметка на други страни, предимно за сметка на САЩ.