Тема параметри на международната валутна система
Изтегляне 0.51 Mb.
|
3.2. Планът на X. Уайт Естествено, планът на Уайт се различава. Първо, в институционален аспект се предвижда създаването на международен стабилизационен фонд за предоставяне на кредити в ограничени мащаби и при определени условия с цел уравновесяване на платежните баланси на страните. Първостепенна функция на предложения от Уайт Международен стабилизационен фонд е стабилизация на валутните курсове на страните във фонда за стимулиране на потока от производствен капитал. Според Уайт, поддържането на стабилни курсове на валутите означава отстраняване на валутния риск в международните икономически и финансови сделки. Във връзка с това, издръжката на външната търговия се снижава, а капиталът отива в тези страни, в които има най-голяма печалба при отсъствие на риск от валутна обезценка. Първоначално планът на Уайт предвижда създаването на този стабилизационен фонд с капитал от 5 млрд.долара, състоящ се от злато и правителствени ценни книжа за страните участнички, за даване на краткосрочни кредити за финансиране на дефицитите в платежните баланси. При това стабилизационният фонд има право едностранно да промени валутния курс на страната заемател, принуждавайки страната да отмени валутния контрол. Такива правомощия на стабилизационния фонд застрашават икономическия суверенитет на страните и в такъв вид не е приемлив за тях. Затова първоначалната редакция на плана се преработва. Окончателният вариант на плана на Уайт е публикуван през 1943 година и включва преследване на следните цели: оказване на помощ в стабилизацията на валутните курсове; съкращаване на периодите и снижаването на степента на неравновесие на платежните баланси; съдействие за създаването на условия за подобряване на външната търговия и производство; облекчаване на ефективното използване на блокираните валутни средства; отслабване на валутните ограничения и други дискриминационни мерки. Предложената сума за фонда по плана на Уайт следва да се формира от квота на страните, която се изчислява на база тяхното социално-икономическо положение (валутни резерви, платежен баланс, национален доход и пр.), 30% в злато, а останалата част в национална валута и правителствени ценни книжа (но не повече от 50% от квотата). Водещото условие е, че отпусканите от него кредити трябва да бъдат обезпечени със злато. Освен това стабилизационният фонд следва да предоставя само краткосрочни кредити, а средносрочните и дългосрочни кредити да се отпускат от специално създадена международна банка. За разлика от клиринговия съюз на Кейнс, предлаганият от Уайт стабилизационен фонд не трябва да се превръща в световна централна банка. Второ, Предвижда се стойността на националните валути да се установява чрез валутна единица на фонда, наречена унитас, стойността на която се равнява на 10 щатски долара по златно съдържание от това време, а операциите със злато между страните могат да се осъществяват само по паритет. Т.е. всички останали национални валути трябва да изразяват стойността си и да фиксират своите курсове към тази международна валута, а чрез нея и към златото. Промяната на паритета на валутите на страните се допуска само в случаите на фундаментално неравновесие в платежния баланс на страните и при съгласието на ¾ от членовете на Фонда. По-късно обаче първоначално предвидената в проекта международна парична единица отпада, а изпълнението на нейната роля е отредено на американския долар. 
Трето, регулиране на валутните курсове и създаване на необходимите условия за запазване на тяхната стабилност. С отпадането на „унитас" се формират предпоставките за приравняване на долара към златото, а оттам и за привързване курсовете на националните валути към долара чрез фиксирания им твърд и неизменен паритет към „жълтия метал". Това на практика означава, че всички останали страни се задължават да установяват златното съдържание или курса на своите валути към долара и да не ги променят без изричното съгласие на международния стабилизационен фонд. Четвърто - обвързване на условията за кредитирането на страните с техните вноски в стабилизационния фонд. Предлага се капиталът на фонда да се формира от специални вноски на членуващите в него страни, направени в злато, долари и съответните национални валути. Размерът на квотите на отделните страни определя броя на гласовете им в управлението на международната финансова организация и правата и възможностите за ползване на заеми от нея. При това се предлага равнището на квотите да се формира не толкова на базата на участието на съответната страна в международната търговия, а преди всичко от стойността на собствения ѝ брутен вътрешен продукт (БВП) и обема на притежаваните златни запаси. Уайт предлага прилагането на принципа на периодичното преразглеждане и увеличаване на квотите в капитала на фонда. Всичко това предполага доминиращата позиция и роля на САЩ в предлаганата нова структура на организация на международните валутни отношения, а оттам и в развитието на следвоенната световна валутна система. Пето - Уайт предлага конкретен план за ефективно използване на събраните в блокираните сметки валутни средства. Шесто, според Уайт на Международния стабилизационен фонд следва да се предоставят контролно - регулативни функции. В основата на системата стои компромисен вариант между тези на САЩ и Великобритания. Очевидно от резултата, надмощие и влияние в последващите години има САЩ, тъй като резервната валута става американският долар.В съответствие с основните постановки на посочения проект на конференцията се изработва окончателното споразумение за създаването на Международен валутен фонд (МВФ) и на Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР). По този начин се полагат основите на нова международна валутна система, чиито основни принципи функционират в почти неизменен вид близо 30 години след края на Втората Световна война. Принципи на Бретънуудската валутна система Споразуменията, подписани на 22 юли 1944 г. в Бретън Уудс и влезли в сила от 27 декември 1945 г., поставят началото на принципно нов и изключително важен етап в развитието на международните валутни отношения и на световната валутна история. За първи път основните принципи на международната валутна система се базират на договорни отношения между страните и са насочени към осигуряването на необходимите условия за развитието на световната търговия; постигането на пълна заетост и икономически растеж, както на решаването на останалите постоянни през 30- те години сериозни икономически проблеми. Бретънуудската валутна система представлява органична съвкупност на редица специфични черти или принципи, между които съществува тясна взаимна зависимост и определени причинно-следствени връзки. Един от най-важните от тях е, че наред със златото, ролята на стойностен еталон, на основно международно резервно и платежно средство започва да се изпълнява и от американския долар. С други думи, решенията на валутно - финансовата конференция на Обединените нации отреждат на долара изключително привилегировано място сред останалите валути и определят новия облик на международната валутна система. Практиката на развитието на валутните отношения в
световен мащаб показва, че международните платежни и резервни средства са най- важните елементи в структурата на всяка валутна система и че от техния вид и характер в решаваща степен зависи не само формирането на контурите и изграждането на цялостния образ на тази система, но и нейното по-нататъшно ефективно функциониране. Конкретните принципи на системата са: - Ролята на златото в новата система се изпълнява от долара. Той е единствената валута, която има фиксиран златен паритет (35 щатски долара се равняват на 1 унция злато). -утвърждаване с международно споразумение статута на резервните валути (долар, лира - макар, че не е равнопоставена с долара ). По същество Бретънуудската валутна система е известна като златно-доларов еталон. -Всички останали валути имат доларови паритети, т.е. изразяват цената си (пряко) в щатски долари, а през долара (косвено) – и в злато. Страните декларират паритета на валутата си в злато или долари по избор и не могат да го променят без разрешение от МВФ с повече от 10 %. Централните банки на страните – участнички в Бретънуудската система се задължават да поддържат курсовете на националните си валути в границите на плюс минус 1% от паритетния курс. САЩ естествено трябва да поемат ангажимент пред световната общност да обменят (при необходимост) долари и доларови ценни книжа срещу злато съгласно златния паритет на щатския долар. - възстановяване режима на валутна конвертируемост, т.е. валутите се разменят едни срещу други. Отменят се валутните ограничения, въведени преди войната. - организира се междудържавно регулиране на валутните отношения и по- специално за управление на платежните баланси. - механизмът на вземане на решения в международните институции за валутно регулиране зависи от ролята на страните в световното стопанство и в международната валутна система. 4.Упадъкът на Бретън уудската валутна система и преходът към Ямайските споразумения Започналите през 70те години все почести и дълбоки проявления на недостатъците на златнодоларовия стандарт намалява интереса от прилагането му. През 1971 г. администрацията на американския президент Р. Никсън преустановява действието на системата като официално обявява, че повече няма да допуска обмяна на доларови активи срещу злато. Реакцията на решението на Никсън е сформирането на преговори, в резултат на които през декември 1971 г се постига ревалоризация на повечето валути. Новите паритети, известни като смитсониънови2, просъществуват едва няколко години. Петролният шок от 1973 – 1974 г., изразяващ се в четирикратно увеличаване на цените на суровия нефт на международния пазар, ускорява инфлацията, след което страните една след друга се отказват от поддържането на фиксирани курсове и Бретънуудската система окончателно се разпада.
“Смитсониън” във Вашингтон, САЩ.
доларови ценни книжа не постигат очаквания задържащ ефект върху покачването на националните им валути, страните трябва или да повишат инфлацията си до нивата на американската или да ревалоризират валутите си, а последното предполага отрицателни последици върху техния износ. След прекъсването на връзката между американския долар и златото през август 1971 г. се забелязва активизиране на усилията за създаването на нова световна валутна система. Първият политик, който открито поставя на дневен ред този въпрос, е тогавашният английски министър на финансите Антъни Барбър. Той представя своите конкретни предложения за провеждането на глобална реформа на международната валутна система на сесията на МВФ през септември 1971 г. Основните моменти в проекта на А.Барбър се изразяват в следното: Първо, запазване принципа на фиксираните валутни паритети, но при въвеждането и използването на много по-сериозни и ефективни мерки за тяхното регулиране. Второ, доларът престава да бъде фундамент на системата и се заменя от Специалните права на тираж - независима международна разчетна единица, притежаваща винаги определено златно съдържание. Специалните права на тираж са кредитни документи или право на една страна да получава заем от други страни- членки на МВФ. Трето, замяна на едновалутната по принцип интервенция на централните банки (посредством американския долар) на валутните пазари с многовалутна интервенция (в лицето на няколко стабилни конвертируеми национални валути). Четвърто, създаване на условия за периодично уравновесяване на дефицитите по платежните баланси чрез прехвърляне на СПТ по сметките на страните - членки на МВФ. За страните с излишъци по платежните си баланси, които отказват да провеждат необходимите регулативни мерки за възстановяване равновесието на своята икономика, се предвиждат наказателни санкции. Пето, в рамките на МВФ да бъде разработена система за отпускане на заеми в СПТ. Това би подпомогнало и ускорило процеса на превръщането на СПТ в основно резервно средство и би позволило на МВФ да поддържа и ефективно да регулира равнището на международната валутна ликвидност. Сформиран е и започва да функционира и т.нар. Комитет на заместниците. Той се ръководи от управителя на английската централна банка Джеръми Мор и има за задача да обработва и формулира конкретните предложения за реформа на международната валутна система. Резултатът от тези предложения и усилия намира израз в проведената в Кингстън, Ямайка валутна конференция през януари 1976 г. Споразуменията от Ямайка остават на страните значителна свобода при определянето на валутнокурсовата им политика. Характерно е, че голям брой държави с развита икономика (напр. САЩ и Япония) избират режим на свободно плаване на своите валути. Същевременно този режим е предпочитан и от държави чиито икономика преживяват хроническа слабост и поради това резервите им са недостатъчни за поддържане на фиксиран курс. Валутите на повечето западно европейски държави, макар и в плаващ режим по отношение на останалите валути по света, поддържат фиксирани курсове помежду си в рамките на Европейския валутнокурсов механизъм (ЕВКМ). Голяма група страни имат частично плаващи или постепенно изменящи се валути. Ямайските валутни споразумения влизат в сила от 1 април 1978 г. Оказва се, че валутният механизъм подлежи на доизграждане. Съвременната структура на международната валутна система може да се разглежда като сложен конгломерат от стари и нови принципи.
Няма златни паритети, но златото остава в резервите на централните банки. Каталог: 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|
